Регламентът относно сигурността на доставките на газ

Енергийният отрасъл, операторите на преносни системи и регулаторните органи посочиха дългите и несигурни разрешителни процедури като една от основните причини за забавяния в изпълнението на инфраструктурни проекти, особено в областта на електроенергетиката¹³. Времето между началото на проектирането и окончателното пускане в експлоатация на електроцентрала често е над 10 години¹⁴. Трансграничните проекти често са изправени пред допълнителна съпротива, тъй като в много случаи се възприемат като обикновени „транзитни линии“, без местни ползи. Прогнозира се, че дължащите се на тези причини забавяния в областта на електроенергетиката ще попречат на реализирането на около 50 % от икономически осъществимите проекти в периода до 2020 г.¹⁵ Това би възпрепятствало в голяма степен постигането в ЕС на нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите и би застрашило европейската конкурентоспособност. Липсата на координация, стратегическо планиране и хармонизиране на националните регулаторни рамки по отношение на морските райони често забавят инвестиционния процес за енергийни обекти и увеличават риска от конфликти, на по-късен етап, с други видове ползвания на морски ресурси.

За да се постигнат целите в областта на енергийната политика и климата, необходимо е в нашата енергийна система да се инвестират около един трилион евро в периода до 2020 г.¹⁶ Около половината от тази сума ще бъде необходима за енергийни мрежи, включително за пренос, разпределение, съхранение на електроенергия и газ, както и интелигентни мрежи.

От тези инвестиции около 200 млрд. евро са необходими само за енергопреносни мрежи. При все това, до 2020 г. от пазара ще бъдат осъществени само около 50 % от необходимите инвестиции за преносни мрежи. Това означава недостиг на инвестиции в размер на около 100 млрд. евро. Част от този недостиг е резултат от забавяния в получаването на необходимите екологични и строителни разрешения, но също така и от труден достъп до финансиране и липса на адекватни инструменти за смекчаване на риска, особено по отношение на проекти с положителни външни нефинансови ефекти и по-широкообхватни общоевропейски ползи, но без достатъчно стабилна икономическа обосновка¹⁷. Нашите усилия трябва също да бъдат насочени и към допълнително развитие на вътрешнообщностния енергийния пазар, имащо съществено значение за насърчаване на инвестициите от частния сектор в енергийна инфраструктура, които на свой ред биха допринесли за намаляване на недостига на финансови средства през следващите години.

Ще има огромни разходи, ако тези инвестиции не бъдат реализирани, или ако не са обхванати от общоевропейска координация, както бе демонстрирано при разработките за морски вятърни централи, при които съответните национални решения могат да бъдат с 20 % по-скъпи. Реализирането на всички необходими инвестиции в преносна инфраструктура би създало допълнителни 775 000 работни места в периода 2011—2020 г. и би добавило 19 млрд. евро към нашия БВП към 2020 г.¹⁸, в сравнение със сценария при продължаване на обичайната практика. Освен това, тези инвестиции ще спомогнат за промоция на разпространението на европейски технологии. Промишлеността на ЕС, включително малките и средни предприятия, е ключов производител на технологии за енергийна инфраструктура. Усъвършенстването на енергийната инфраструктура в ЕС осигурява възможност за подобряване на европейската конкурентоспособност и за световно технологично лидерство.

3. План за енергийна инфраструктура: нов метод за стратегическо планиране

Създаването на енергийните инфраструктури, от които се нуждае Европа в следващите две десетилетия, изисква напълно нова инфраструктурна политика, основаваща се на европейска визия. Това също така означава промяна на сегашната практика на програмата за трансевропейски електроенергийни преносни връзки (TEN-E) с дълги предварително определени списъци с проекти, при които няма гъвкавост. Комисията предлага нов метод, включващ следните стъпки:

• 
  Изготвяне на карта на енергийната инфраструктура, с оглед създаването на европейска интелигентна супермрежа, свързваща преносните мрежи на континентално ниво.
  
• 
  Насочване към ограничен брой европейски приоритети, които трябва да бъдат осъществени до 2020 г., за да се изпълнят дългосрочните цели, и при които би имало най-много смисъл от действие на европейско ниво.
  
• 
  Въз основа на одобрената методика, идентифициране на конкретни проекти, необходими за постигане на тези приоритети — които да бъдат обявени за проекти от европейски интерес — което да стане по един гъвкав начин и въз основа на регионалното сътрудничество, така че да се отговори на променящите се пазарни условия и технологично развитие.
  
• 
  Подпомагане на осъществяването на проекти от европейски интерес посредством нови инструменти, като например подобрено регионално сътрудничество, подобрени разрешителни процедури, по-добри методи и информация за политическите ръководители и гражданите, както и иновативни финансови инструменти.
  

Комисията предлага следните девет краткосрочни и два дългосрочни приоритета за преустройство на нашата енергийна инфраструктура, така че тя да е адекватна за условията на 21-ви век.

Първият 10-годишен план за развитие на преносната мрежа (TYNDP)¹⁹ представлява стабилна основа за установяване на приоритети в сектора на инфраструктурата за пренос на електроенергия. При все това, в плана не се взема изцяло предвид инвестицията в инфраструктура, необходима за значителните нови електрогенериращи мощности в морски райони, най-вече за вятърна енергия в северните морета²⁰, и не се гарантира навременно изпълнение, най-вече за трансграничните преносни връзки. С оглед да се гарантира навременно интегриране на мощностите за генериране на електроенергия от възобновяеми източници в Северна и Южна Европа, както и допълнително интегриране на пазара, Европейската комисия предлага вниманието да се насочи към следните приоритетни коридори, които ще направят електропреносните мрежи на Европа адекватни за 2020 г.:

1. Морска електропреносна мрежа в северните морета и свързване със Северна и Централна Европа — за интегриране и свързване на електрогенериращите мощности в северните морета²¹ с центровете на електропотребление в Северна и Централна Европа и помпено-акумулиращите електроцентрали в алпийския регион и в северните страни.

2. Електропреносни връзки в Югозападна Европа, във връзка с централите за вятърна, водна и слънчева енергия, по-специално между Пиренейския полуостров и Франция, и допълнително свързване с Централна Европа, така че да се използват по най-добрия начин възобновяемите енергийни източници от Северна Африка и съществуващата инфраструктура между Северна Африка и Европа.

3. Електропреносни връзки в Централна/Източна и Югоизточна Европа — укрепване на преносната мрежа в този регион по посока север—юг и изток—запад, за да се подпомогне пазара и използването на електроенергия от възобновяеми източници, включително преносни връзки към мощности за акумулиране на енергия, както и интегриране на „енергийни острови“.

4. Завършване на BEMIP (План за преносно свързване на балтийския енергиен пазар) — интегриране на балтийските държави в европейския пазар чрез подсилване на вътрешните им преносни мрежи и укрепване на преносните връзки с Финландия, Швеция и Полша, както и чрез подсилване на полската вътрешна преносна мрежа и връзките в източна и западна посока.

4.1.2. Разнообразяване на газовите доставки в една напълно взаимосвързана и гъвкава газова мрежа на ЕС

Целта на тази приоритетна област е да се изгради необходимата инфраструктура, за да се даде възможност навсякъде в ЕС да се купува и продава природен газ от който и да е източник, независимо от националните граници. Това също така би гарантирало сигурност при търсенето чрез осигуряване на повече избор и по-голям пазар за производителите на газ, на който те да продават своите продукти. Редица положителни примери в държавите-членки показват, че разнообразяването представлява ключ за увеличаване на конкуренцията и подобряване на сигурността на доставките. Докато на нивото на ЕС доставките се разнообразяват по три коридора — Северния коридор от Норвегия, Източния коридор от Русия, Средиземноморския коридор от Африка — както и чрез втечнен природен газ, зависимостта от един източник все още преобладава в някои региони. Всеки европейски регион следва да изгради инфраструктура, която дава възможност за физически достъп до поне два различни източника. Същевременно балансиращата роля на газа за върховото производство на електроенергия и стандартите по отношение на инфраструктурата, въведени с Регламента за сигурност на доставките на газ, налагат допълнителни изисквания за гъвкавост на системата и увеличават нуждата от двупосочни тръбопроводи, повишен капацитет за съхранение и гъвкави доставки, като например доставки на втечнен природен газ и сгъстен природен газ (LNG/CNG). Във връзка с постигането на тези цели бяха определени следните приоритетни коридори:

1. Южен коридор за допълнително разнообразяване на източниците на нивото на ЕС и достъп на ЕС до газ от Каспийския басейн, Централна Азия и Близкия изток.

2. Свързване на преносните мрежи в района на Балтийско, Черно, Адриатическо и Егейско море, по-специално чрез:

• 
  изпълнение на BEMIP и
  
• 
  Коридора север—юг в Централна/Източна и Югоизточна Европа.
  

Целта на този приоритет е да се осигурят непрекъснати доставки на суров нефт до държавите от ЕС без излаз на море в Централна/Източна Европа, които понастоящем зависят от ограничен брой маршрути за доставка в случай на дълготрайно прекъсване на доставките по конвенционалните маршрути. Разнообразяването на нефтените доставки и взаимното свързване на нефтопроводните мрежи биха помогнали да не се увеличава допълнително превозът на нефт с танкери и по този начин би се намалил рискът от екологични опасности в особено чувствителните и натоварени маршрути в Балтийско море и Турските проливи. Това може да се постигне в голяма степен в рамките на съществуващата инфраструктура, чрез укрепване на оперативната съвместимост на Централно/източноевропейската нефтопроводна мрежа, посредством свързване на отделните системи, преодоляване на недостига на преносен капацитет в така наречените „тесните места“ и/или осигуряване на възможност за двупосочен пренос.

4.1.4. Въвеждане на технологии за интелигентни енергийни мрежи

Целта на този приоритет е да се осигури необходимата нормативна рамка и първоначални стимули за бързи инвестиции в нова „интелигентна“ мрежова инфраструктура, която да поддържа i) конкурентен пазар за търговия на дребно, ii) добре функциониращ пазар на услуги, който да дава възможност за реален избор в областта на енергоспестяването и енергийна ефективност, iii) използване на енергия от възобновяеми източници и децентрализирано производство, както и iv) обслужване на нови видове потребление, например на електрически превозни средства.

Комисията също така ще оцени необходимостта от допълнително законодателство за поддържане на активността в областта на изграждането на интелигентна енергийна мрежа. По-специално, насърчаването на инвестиции в интелигентни енергийни мрежи и интелигентни уреди за отчитане на консумацията ще изисква задълбочена оценка кои аспекти от интелигентните енергийни мрежи и уреди за отчитане на консумацията трябва да се регулират или стандартизират и кои могат да се оставят на пазара. Комисията също така ще проучи допълнителни мерки, за да гарантира, че интелигентните енергийни мрежи и уреди за отчитане на консумацията водят до желаните ползи за потребителите, производителите, операторите и за енергийна ефективност. В хода на 2011 г. ще се публикуват резултатите от тази оценка и евентуални допълнителни мерки.

Освен това, Комисията ще изгради платформа за прозрачност и информация в областта на интелигентните енергийни мрежи, за да даде възможност за разпространение на най-актуалния опит и добри практики относно разгръщането им из цяла Европа, за да създаде взаимодействие между различните подходи и да улесни развитието на подходяща регулаторна рамка. Навременното установяване на технически стандарти и адекватна защита на данните ще бъдат ключови за този процес. За тази цел трябва да се засили фокусът върху технологиите за интелигентни енергийни мрежи съгласно Стратегическия план за енергийни технологии (Плана SET).

4.2. Подготвка на мрежите, които ще служат в дългосрочен план

В контекста на по-дългосрочната перспектива, която следва да бъде представена в пътната карта до 2050 г., ЕС трябва да започне да проектира, планира и изгражда днес енергийните мрежи на бъдещето, които ще бъдат необходими, за да се даде възможност на ЕС допълнително да намали емисиите на парникови газове. Налице е само ограничен период от време, в който това може да бъде сторено. Единствено чрез координиран подход за постигането на оптимизирана европейска инфраструктура могат да се избегнат скъпи видове подход на нивото на държавите-членки или на съответни проекти и неоптимални решения в дългосрочен план.

4.2.1. Европейски електропреносни магистрали

Бъдещите „електропреносни магистрали“ трябва да са в състояние: i) да поемат постоянно нарастващо производство на допълнителна вятърна електроенергия в и край Северно и Балтийско море и увеличаване на производството от възобновяеми източници в Източна и Южна Европа и Северна Африка; ii) да свържат тези нови центрове на производство с основните мощности акумулиране на енергия в северните страни и Алпите и с големи центрове на електропотребление в Централна Европа, както и iii) да се справят с все по-гъвкавото и децентрализирано търсене и предлагане на електроенергия²².

Поради това Европейската комисия предлага незабавно да стартира работи по изготвяне на модулен план за развитие, което би дало възможност за пускане в експлоатация на първите електропреносни магистрали до 2020 г. В плана също така следва да се подготви тяхното разширяване, с цел улесняване на развитието на големи мощности за електропроизводство от възобновяеми източници, включително извън границите на ЕС, и с оглед на възможни развития в областта на нови технологии за електропроизводство, например на електропроизводството от енергията на морските вълни, вятърната енергия и енергията на приливите и отливите. Тези работи биха били изпълнени най-добре в рамките на Флорентинския форум, организиран от Европейската комисия и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E), въз основа на инициативи, създадени по Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan): Инициативата за европейска електроенергийна мрежа (EEGI) и Европейската промишлена инициатива за вятърна енергия (European Industrial Wind Initiative).

4.2.2. Европейска инфраструктура за пренос на CO₂

Тази приоритетна област включва проучването и постигането на съгласие по техническите и практически модалности на една бъдеща инфраструктура за пренос на CO₂. Допълнителните проучвания, координирани по Европейската промишлена инициатива за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, стартирана съгласно Плана SET, ще дадат възможност за навременно започване на планирането и развитието на инфраструктурата на европейско ниво, в съответствие с предвиденото стопанско въвеждане на технологията след 2020 г. Регионалното сътрудничество също ще бъде подкрепено, за да се стимулира развитието на опорни точки на бъдещата европейска инфраструктура.

4.3. От приоритети към проекти

Горепосочените приоритети следва да водят до конкретни проекти и до установяването на постоянно действаща програма. Първите списъци с проекти следва да са готови в хода на 2012 г. и впоследствие да бъдат актуализирани на всеки две години, така че да се осигури информация за редовно актуализиране на Десетгодишния план за развитие на енергийните мрежи (TYNDP).

Проектите следва да се идентифицират и класират в съответствие с одобрени и прозрачни критерии, в резултат на което да се изберат ограничен брой проекти. Комисията предлага дейността да се базира на следните критерии, които следва да се прецизират и одобрят от всички уместни заинтересовани страни, по-специално от Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER):

• 
  Електроенергия: принос към сигурността на доставките на електроенергия; капацитет за присъединяване към мрежата на инсталациите за производство на електроенергия от възобновяеми източници и пренос към основни центрове на потребление/акумулиране на енергия; повишаване на интегрирането и конкуренцията на пазара; и принос към енергийната ефективност и интелигентното използване на електроенергия.
  
• 
  Природен газ: разнообразяване, с приоритет на разнообразяването на източниците, а също и разнообразяване на доставчиците и разнообразяване на газопреносните трасета; също така, увеличаване на конкуренцията чрез повишаване на нивото на взаимосвързаност, увеличаване на интеграцията на пазара и намаляване на концентрацията на пазара.
  

5. Инструментариум за ускоряване на изпълнението

Регионалното сътрудничество, развито за Плана за взаимосвързване на балтийския енергиен пазар (BEMIP) или за Инициативата за морска преносна мрежа в държавите с излаз на северните морета (NSCOGI), беше от изключително значение за постигане на договореност по регионалните приоритети и тяхното изпълнение. Задължителното регионално сътрудничество, установено във вътрешния енергиен пазар, ще спомогне да се ускори интегрирането на пазара, докато регионалният подход се оказа подходящ за първия Десетгодишния план за развитие на енергийните мрежи (TYNDP) в областта на електроенергията.

Комисията счита, че такива специални регионални платформи биха били от полза за улесняване на планирането, изпълнението и наблюдението на набелязаните приоритети и изготвянето на инвестиционни планове и конкретни проекти. Ролята на съществуващите регионални инициативи, изготвени в контекста на вътрешнообщностния енергиен пазар следва да се подкрепи, където е уместно, със задачи, свързани с планиране на инфраструктурата и същевременно, при необходимост биха могли да се предложат ad-hoc регионални структури. В това отношение стратегиите на ЕС за така наречените макрорегиони (като Балтийския или Дунавския регион) могат да се използват като платформи за сътрудничество, с цел одобряване на транснационални проекти, обхващащи различни сектори.

В този контекст, с цел въвеждане на новия метод за регионално планиране в краткосрочен план, Комисията възнамерява да създаде група на високо равнище въз основа на сътрудничество с държавите от Централна/Източна Европа, например в рамките на Вишеградската група²⁴, с мандат за изготвяне на план за действие в хода на 2011 г. за връзки в посока север—юг и изток—запад за газ и нефт, както и за електроенергия.

5.2. По-бързи по-прозрачни процедури за издаване на разрешения

През март 2007 г. Европейският съвет покани Комисията да „внесе предложения, целящи рационализиране на процедурите за одобрение“ в отговор на честите искания на промишлеността за мерки на ЕС за улесняване на разрешителните процедури.

В отговор на тази нужда Комисията ще изготви предложения, в съответствие с принципа на субсидиарност, за въвеждане на мерки по отношение на разрешителната процедура, които да се прилагат по отношение на проекти от „европейски интерес“ с цел рационализиране, по-добра координация и подобряване на сегашния процес, при същевременно зачитане на стандартите за сигурност и безопасност и гарантиране на пълно съответствие със законодателството на ЕС относно околната среда²⁵. Рационализираните и подобрени процедури следва да гарантират навременно осъществяване на набелязаните инфраструктурни проекти, без които ЕС не би могъл да постигне своите цели в областта на енергетиката и климата. Освен това, те следва да осигурят прозрачност за всички участващи заинтересовани страни и да улеснят участието на обществеността в процеса на вземане на решения чрез гарантиране на открити и прозрачни дебати на местно, областно и национално ниво за повишаване на общественото доверие и положителна нагласа относно инсталациите.

За подобряване на процеса на вземане на решения би могло да се вземат следните мерки:

1. Установяване на национален орган за контакти („едно гише“) за всеки проект от европейски интерес, който да служи като единствена точка за контакт между лицата, разработващи проекти, и съответните компетентни органи на национално, областно и/или местно ниво, без да се накърняват техните компетенции. Този орган ще носи отговорност за координация на целия процес по разрешаването на даден проект и за разпространяване до заинтересовани страни на необходимата информация за административните процедури и процеса на вземане на решение. В тази рамка, държавите-членки ще имат пълната компетентност да предоставят правомощията за вземане на решения на различните части от администрацията и нива на управление. При трансграничните проекти трябва да се проучи възможността за координирани или съвместни процедури²⁶, с цел подобряване на проектирането в рамките на инвестиционния проект и ускоряване на окончателното разрешаване.

2. Ще бъде проучено въвеждането на срок за окончателно положително или отрицателно решение, което трябва да се вземе от компетентния орган. Предвид факта, че забавяния често се получават поради недобро административно поведение, би следвало да се осигури, че всяка необходима стъпка в процеса се извършва в рамките на конкретен срок, като в същото време изцяло се зачитат действащите правни норми на държавите-членки и законодателството на ЕС. В предложения график следва да се предвижда ранно и ефективно участие на обществеността в процеса на вземане на решение и правото на гражданите да обжалват решението на властите трябва да се изясни и укрепи, като същевременно ясно се интегрира в цялостната времева рамка. Допълнително ще бъде проучено дали, в случай че дадено решение все още не е взето след изтичането на фиксирания срок, биха могли да се предоставят специални правомощия за приемане на окончателно положително или отрицателно решение на орган, определен от съответните държави-членки.

3. Разработване на указания за увеличаване на прозрачността и предвидимостта на процеса за всички участващи страни (министерства, местни и областни органи, разработващи проекти лица и засегнатото население). Тяхната цел ще бъде подобряване на комуникацията с гражданите, за да се гарантира правилното разбиране на екологичните, свързаните със сигурността на доставките, социалните и икономическите цени и ползи от даден проект и да се привлекат всички заинтересовани страни в прозрачен и открит дебат на ранен етап от процеса. Биха могли да се включат минималнодопустими изисквания за компенсиране на засегнатото население. По-специално по отношение на морското пространствено планиране на морски трансгранични енергийни инсталации следва да се гарантира праволинеен, съгласуван, но и по-добре информиран процес на планиране.

4. С оглед да се подобрят условията за навременно изграждане на необходимата инфраструктура, следва да се проучи възможността за осигуряване на поощрения и стимули, включително от финансово естество, на региони или държави-членки, които улесняват навременното разрешаване на проекти от европейски интерес. Биха могли да се разгледат и други механизми за споделяне на ползи, по примера на най-добрите практики в областта на енергията от възобновяеми източници²⁷.

5.3. По-добри методи и информация за политическите ръководители и гражданите

С оглед да се подпомогнат регионите и заинтересованите страни при идентифицирането и осъществяването на проекти от европейски интерес, Комисията ще разработи специална политика и инструмент за подпомагане на проекти, които да придружават дейностите по планиране на инфраструктура и разработване на проекти на регионално ниво и нивото на ЕС. С този инструмент inter alia ще бъде разработено моделиране и прогнозиране в рамките на цялата енергийна система и съвместно за електроенергия и природен газ, както и общ метод за оценка на проекти²⁸, подходящи за отразяване на краткосрочни и дългосрочни предизвикателства, които обхващат по-специално устойчивостта спрямо измененията в климата, с цел улесняване на приоритизирането на проекти. Комисията също така ще насърчи държавите-членки да координират по-добре съществуващите процедури на ЕС за оценка на въздействието върху околната среда, още на ранен етап.Освен това ще бъдат разработени инструменти, с които по-добре да се обясняват на обществеността и да се свързват с цялостния процес ползите от даден конкретен проект. Тези инструменти следва да бъдат допълнени със съобщение относно ползите за потребителите и гражданите от развитието на инфраструктурата и интелигентите енергийни мрежи — от гледна точка на сигурността на доставките, декарбонизацията на енергийния сектор и енергийната ефективност.

5.4. Създаване на стабилна рамка за финансиране

Дори ако бъдат решени всички въпроси в областта на разрешаването на проектите, за периода до 2020 г. има вероятност да остане недостиг на инвестиции в размер на около 60 млрд. евро, дължащ се най-вече на наличието на нефинансови положителни външни ефекти на проекти от регионален или европейски интерес и на рисковете, присъщи на новите технологии. Запълването на този недостиг е сериозно предизвикателство, но и необходимо условие за навременното изграждане на приоритетните инфраструктурни обекти. Поради това е необходимо допълнително интегриране на вътрешнообщностния енергиен пазар, което да даде тласък на изграждането на енергийна инфраструктура, както и координирано действие на ЕС за облекчаване на инвестиционните ограничения и смекчаване на проектните рискове.

Комисията предлага да работи на два фронта — за допълнително подобряване на правилата за разпределяне на разходите и за оптимизиране на привличането от страна на Европейския съюз на публично и частно финансиране .

5.4.1. Привличане на финансиране от частни източници чрез подобрено разпределяне на разходите

Инфраструктурата за електроенергия и природен газ в Европа са регулирани сектори, чийто бизнес модел се основава на регулирани тарифни плащания от потребителите, които позволяват възстановяване на вложените инвестиции (принципът „потребителят плаща“). Това трябва да остане основният принцип и в бъдеще.

В третия пакет от документи е включено изискване към регулаторите да осигуряват подходящи тарифни стимули в краткосрочен и дългосрочен план за операторите на преносни мрежи — за подобряване на ефективността, за насърчаване на интегрирането на пазара, за постигане на сигурност на доставките и за подпомагане на свързаните с това научно-изследователски дейности²⁹. При все това, макар че това ново правило би могло да обхване някои иновативни аспекти в новите инфраструктурни проекти, то не е предвидено да се справи с основните технологични промени, особено в електроенергийния сектор — по отношение на преносните мрежи в морски райони или на интелигентните енергийни мрежи.

Освен това, определянето на тарифите остава на национално ниво и следователно невинаги подпомага постигането на европейски приоритети. При регулирането трябва да се отчита фактът, че понякога най-ефикасният подход, по който даден оператор на преносна система (TSO) би могъл да отговори на нуждите на потребителите, е да инвестира в мрежа извън съответната национална територия. Установяването на такива принципи за разпределяне на разходите при трансгранични проекти е от ключово значение за пълното интегриране на европейските енергийни мрежи.

Това трудно може да бъде постигнато при липсата на одобрени принципи на европейско ниво, по-специално защото е необходима последователност в дългосрочен план. Комисията предвижда до 2011 г. да предложи указания или законодателно предложение относно разпределянето на разходи при големи и сложни в технологично отношение проекти или при трансгранични проекти, чрез тарифни и инвестиционни правила.

Регулаторните органи трябва да договорят общи принципи във връзка с разпределянето на разходите при инвестиции за изграждане на преносни връзки и съответните тарифи. В областта на електроенергетиката трябва да се проучи необходимостта от развитието на дългосрочни форуърдни пазари за трансграничен преносен капацитет, докато в сектора на природния газ разходите за инвестиции биха могли да се разпределят между операторите на преносни системи в съседни държави, както за обичайни (въз основа на пазарно търсене) инвестиции, така и за инвестиции, целящи сигурност на доставките.

5.4.2. Оптимизиране на привличането на публични и частни източници чрез смекчаване на рисковете за инвеститорите

При прегледа на бюджета Комисията подчерта необходимостта да се увеличи максимално въздействието на европейската финансова намеса, която да действа като катализатор при мобилизирането, обединяването и привличането на публични и частни финансови средства за инфраструктури от европейски интерес. Необходимо е да се осигуряват възможно най-големи ползи за обществото, с оглед на наличните оскъдни ресурси, да се отстранят ограниченията, пред които са изправени инвеститорите, да се смекчат рисковете по проектите, да се намалят разходите за финансиране и да се подобри достъпът до капитал. Предлага се подход „на два фронта“:

На първо място, Комисията ще продължи да укрепва партньорствата на ЕС с международните финансови институции (МФИ) и ще действа на основата на съществуващите съвместни инициативи за финансова и техническа помощ³⁰. Комисията ще отдели специално внимание на развитието на взаимодействие с тези инструменти и по отношение на някои от тях ще проучи възможността от адаптиране на техните концепции към сектора на енергийната инфраструктура.

На второ място, без да се засяга предложението на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка след 2013 г., което се очаква през 2011 г., и като се вземат под внимание резултатите от прегледа на бюджета³¹, във връзка с групирането на енергийните приоритети в различни програми Комисията възнамерява да предложи нов набор от финансови инструменти. Тези инструменти следва да съчетават съществуващи и иновативни финансови механизми, които да са разнообразни, гъвкави и съответстващи на специфичните финансови рискове и потребности на проектите на различните етапи от тяхното развитие. Отвъд традиционните форми на подкрепа (безвъзмездна помощ, субсидиране на лихвените разходи), могат да се предложат иновативни решения, базирани на пазарни механизми, които да отстраняват пропуските в капиталовото и кредитното финансиране. По-специално, ще бъдат проучени следните варианти: дялово участие и подпомагане на инфраструктурни фондове, целеви механизми за проектни ценни книжа, пробен вариант за механизъм за предварително заплащане на преносен капацитет по енергийни мрежи, инструменти за споделяне на риска (особено за нови технологични рискове) и гаранции за заеми на публично-частни партньорства. Ще се отдели особено внимание на насърчаването на инвестиции в проекти, които допринасят за постигане на целите за 2020 г. или пресичат границите на ЕС, както и на проекти, които дават възможност за въвеждане на нови технологии, например интелигентни енергийни мрежи, а също и на други проекти, при които общоевропейските ползи не могат да се постигнат самостоятелно от пазара.

6. Заключения и перспективи

Ограничените възможности за публично и частно финансиране през следващите години не трябва да са извинение за отлагане на изграждането на идентифицираната като необходима инфраструктура и на осъществяването на съответните инвестиции. В действителност днешните инвестиции за необходимо условие за бъдещи спестявания и по този начин ще се намалят цялостните разходи за постигане на нашите политически цели.

Въз основа на гледищата, изразени от институциите и заинтересованите страни по настоящия план, Комисията възнамерява през 2011 г. да подготви подходящи инициативи, като част от предложенията за следваща многогодишна финансова рамка. Тези предложения ще са насочени към дейности по отношение на посочените в настоящото съобщение регулаторни и финансови аспекти, по-специално чрез Инструмент за енергийна сигурност и инфраструктурни инвестиции, както и за групиране на енергийните приоритети в различни програми.