Bg комисия на европейските общности брюксел, 10 2007 sec(2006) 1720 работен документ на персонала на комисията пътна карта за възобновяема енергия обобщена оценка на въздействието

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

SEC(2006) 1720

ОБОБЩЕНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

{COM(2006) 848 окончателен}

На базата на заключенията на председателството Европейският съвет поиска от Комисията да представи Пътна карта за възобновяема енергия и да разгледа възможността за постигане на целта за 15% възобновяема енергия през 2015 г.¹ От своя страна Европейският парламент призова за задължителна цел за възобновяема енергия от 25% от общото потребление на енергия през 2020 г. (заедно със задължителните секторни цели)². Настоящата оценка на въздействието разглежда въпроса дали ЕС трябва да възприеме количествени цели за дела на възобновяема енергия през 2020 г.³ и ако да, за какви количества и под каква форма.

Тя взема като свой контекст целите на енергийната политика на ЕС: устойчивост на околната среда, сигурност на доставките и конкурентоспособност. Потенциално източниците на възобновяема енергия могат да допринесат и за трите цели. Те отделят малко емисии на парникови газове и не допринасят за промяната в климата, която е най-важният проблем на околната среда. Те са предимно с местен произход и допринасят за разнообразяване на горивата и сигурност на доставките. Те могат да съдействат за конкурентоспособността, като извеждат нови, иновационни производители на енергийния пазар.

Оценката на въздействието преценява тези ефекти, като ги пресмята в количествен вид, когато това е възможно. Тя използва данни от два модела: PRIMES и Green-Х.

ЕС може да възприеме отношение „бизнес както обикновено“⁴ към развитието на възобновяема енергия или последователна политика в негова полза. Очаква се възобновяемата енергия да постигне дял между 10,5 и 12,5% през 2020 г. при условия „бизнес както обикновено“. За сравнение, при сценариите за проактивна политика в съответствие с позициите на Европейския парламент и Европейския съвет възобновяемата енергия може да достигне дял от 20% през 2020 г.

Първият въпрос е дали е може да бъде постигнат много по-висок дял. Разглеждат се два аспекта: наличието на достатъчно биомаса за енергийни цели и възможността на електроенергийната система да поеме достатъчни количества електроенергия от енергията на вятъра и други променливи източници на електроенергия.

За да се постигне например дял от 20% възобновяема енергия, биха били нужни до 230 милиона тона петролен еквивалент (Мтпе), разпределени между вътрешно производство и внос. При консервативното предположение, че 15% от използваната биомаса се внасят⁵, делът, който би трябвало да дойде от ЕС, би бил максимум 195 Мтпе. Този резултат се предлага от енергийните модели на Комисията и изглежда постижим. Той може също така да бъде съпоставен с прогнозите на европейската Агенция за околната среда, според които към 2020 г. ЕС 25 ще може да осигурява 235 Мтпе биоенергия⁶. Тъй като тази преценка за ЕС 25 не взема предвид Румъния и България, страни с ниска вътрешна консумация на енергия и с виско потенциал за производство на биоенергия, може да се заключи, че наличието на биомаса не може да бъде пречка за осъществимостта.

По подобен начин производството на променлива електрическа енергия може да участва с до 18% в производството на електричество. Приема се, че това няма да създаде проблеми, свързани с осъществимостта (прекъсвания): съществуват няколко сравнителни проучвания, които доказват техническата възможност за интегриране на това ниво на променлива енергия в енергийната мрежа⁷.

Важно е също така да се отбележи, че използваните енергийни модели включват (често дългите) инвестиционни цикли на енергийния сектор (полезен живот на активите) при определяне на нивото на развитие на нови технологии и заместването на конвенционалната енергия с възобновяема енергия.

Разходи

Докато не се постигне пълно вътрешно поемане на външните разходи и печалби, повечето форми на възобновяема енергия струват повече от конвенционалната алтернатива. Очаква се разликата да намалява, но не и да изчезне до 2020 г.

Приемайки цени за енергия на базата на петрол за $48/барел, използваната възобновяема енергия при сценарий „бизнес както обикновено“ се очаква през 2020 г. да струва с 13 милиарда еуро годишно повече от конвенционалните алтернативи. За дял от 20% възобновяема енергия допълнителните разходи ще бъдат от 24 до 31 милиарда еуро. Тези допълнителни разходи обаче ще са почти напълно балансирани, ако цените на петрола са по-високи – напр. $78/барел, и ако емисиите на CO₂ се оценяват на 25 еуро/tCO₂.

Емисии на парникови газове

При сценарий „бизнес както обикновено“ към 2020 г. биха се спестили 430-600 милиона тона (Мt) СО₂ годишно в резултат на използването на възобновяема енергия. При дял на възобновяема енергия от 20% съответната цифра би достигнала 600-900 Мt⁸_.

Според сценариите за политика Green-Х и PRIMES увеличаването на дела на възобновяема енергия ще позволи към 2020 г. да бъде избегнато потреблението на около 234 – 300 Мтпе горива годишно⁹, от които приблизително 200 Мтпе годишно вносни. Може да се очаква намаляване на вноса на петрол от Близкия изток и ОНД с най-малко 50 Мтпе

Петролът е горивото, което поставя най-сериозен проблем за сигурността на доставките, особено при транспорта. Сценарий с по-висок дял на биогорива би направил много за решаване на най-сериозния проблем на ЕС, свързан със сигурността на доставките. Сигурността на доставките е също важен въпрос в сектор отопление, като се има предвид силната му зависимост от петрол и газ.

Заетост, БВП и възможности за износ

Резултатите от PRIMES и Green-Х бяха въведени в модели на цялата икономика. Тези модели вземат предвид, освен друго, промените в цените, които ще настъпят вследствие на развиването на възобновяемата енергия. Според единия от трите използвани модела¹⁰ БВП би бил по-висок с малко повече от 0,5% при 20 % дял възобновяема енергия през 2020 г., отколкото при условия „бизнес както обикновено“, и заетостта би нараснала с малко по-малко от 0,3%, което възлиза на около 650 000 допълнителни работни места. Според втория модел¹¹ работните места в сектора на биогоривата ще се увеличат със 144 000, а БВП ще нарасне с около 0,23%. Третият модел¹², който се отнася за сектор електроенергия, предвижда загуба на печалба от 0,05%.

Тези моделни разработки се фокусират върху ефектите от европейските нужди от енергия от възобновяеми източници и от оборудването, необходимо за производството й. От друга страна, една активна политика за възобновяема енергия също така създава за европейските производители потенциал за износ на тази технология. Този експортен потенциал е най-голям за иновационните технологии, но също така съществува и за вече утвърдените технологии.

Биологично разнообразие

Промяната на климата е основната заплаха за биологичното разнообразие. По този начин положителното въздействие на възобновяемата енергия върху емисиите на парников газ допринася по положителен начин за биологичното разнообразие. От друга страна, въздействието на производството на енергия върху местното биологично разнообразие също следва да се вземе предвид. Например за енергията, получена от вятър и биогорива, трябва да се избягват производствените процеси с голямо негативно въздействие върху биологичното разнообразие: например да се избягва разполагането на ветрови турбини на „тесни точки”, през които преминават мигриращите птици, или изсичането на дъждовни гори с цел добиване на палмово масло за производство на биодизел. За да се избегнат такива производствени процеси, Комисията подготвя насоки за отчитане на въздействието върху околната среда при развитието на вятърната енергия и планира разработването на схема като част от ревизирането на директивата за биогоривата.

Като се имат предвид тези мерки, може да се заключи, че въздействието на съществено по-голям дял на възобновяема енергия върху биологичното разнообразие би било в значителна степен положително, дори и преди да се разгледа всякакво отрицателно въздействие на конвенционалната енергия върху биологичното разнообразие. На практика производството на конвенционална енергия оказва съществено въздействие върху биологичното разнообразие (пример за това са петролните разливи). При политика за насърчаване на възобновяемата енергия тези въздействия биха намалели поради факта, че високият дял на възобновяема енергия означава намалена употреба на конвенционална енергия.

Качество на въздуха

Заместването на производството на електричество чрез изгаряне на изкопаеми горива с възобновяема енергия има като цяло положителен ефект за качеството на въздуха, особено когато заместеното гориво е въглища. Заместването на конвенционалните транспортни горива с биогорива има малък ефект върху качеството на въздуха поради строгия контрол върху замърсяването от сухопътния транспорт.

Заместването на конвенционалното отопление с отопление от биомаси може да има отрицателен ефект върху качеството на въздуха, ако се използва оборудване с лошо качество. За да се избегне това, трябва да се положат максимални усилия, за да се осигурят мерки за подкрепа само на висококачествено оборудване.

Международни аспекти

Европейските нужди от биомаса, особено от биогорива, могат да допринесат за подобряване на търговските връзки с търговските партньори на Европейския Съюз, в частност развиващите се страни, много от които имат потенциал за производство и износ на биомаси и биогорива на конкурентни цени. Източниците на възобновяема енергия могат да създадат съществени възможности за откриване на работни места и развитие на селските райони в развиващите се страни. Следователно, една силна политика за възобновяема енергия в ЕС може да се разглежда като важен инструмент в политиката за развиващите се страни.

На базата на един от проучваните сценарии беше извършен анализ на чувствителността, за да се сравни въздействието от постигането на 20% дял през 2020 г. с това от постигането на дялове от 16, 18 или 22%.

Когато делът на възобновяема енергия се определи на ниво под 20%, очакваните намаления в разходите (спрямо сценарий „20%”) най-общо съответстват на намаленията в приходите. Например вариантът „16%” предполага 20% по-малко използване на възобновяема енергия, 19% по-малко намаляване на емисиите на СО₂, 24% по-малко намаляване на вноса на изкопаеми горива и 23% по-малко инвестиционни разходи.

Обратно, когато делът на възобновяема енергия се определи на ниво над 20% - при варианта „22%” – разходите нарастват повече от приходите. Ще се използва 10% повече възобновяема енергия, намаляването на емисиите на СО₂ и на вноса на изкопаеми горива ще нарасне със сравними количества (съответно 7 и 12%), но инвестиционните разходи ще нараснат с 26%.

Това подкрепя основателността на решението да не се стремим към дял, по-голям от 20%.

Заключение

На базата на този анализ и в зависимост от политическата тежест на всеки фактор би било разумно за ЕС да заключи, че има основания да се възприеме активен подход към възобновяемата енергия с една амбициозна цел за 2020 г.

Ако ЕС трябва да преследва целта за висок дял възобновяема енергия през 2020 г., необходимо е да се разгледа как да става това.

Нерегулативните мерки като доброволни споразумения, информация за потребителите и научноизследователска и развойна дейност могат да изиграят помощна роля. Само от тях обаче не може да се очаква да доведат до постигане на значително по-висок дял на възобновяема енергия през 2020 г.

Понастоящем се полагат усилия за вътрешно поемане на външните разходи, но напредъкът е бавен и недостатъчен за постигане на целите на Общността, свързани с възобновяемата енергия.

Поставянето на цели има солидна история като инструмент в политиката на ЕС за възобновяема енергия. По-специално законодателните цели, които Общността прие за възобновяема енергия в производството на електричество¹³ и в транспорта¹⁴, създадоха условия за растеж и в двата сектора. Щом ЕС трябва да положи значителни усилия за постигане на много по-висок дял възобновяема енергия, изглежда, че е особено важно да следва подход на базата на поставяне и постигане на цели.

Като алтернатива на надграждането върху настоящата система от секторни цели би било възможно да се премине към единна цел за възобновяема енергия за всяка страна-членка. Това би имало предимството да даде на пазара пълна гъвкавост при избирането на начина за постигане на основната цел. По принцип би могло да се очаква разходите за това да бъдат сведени до минимум. Като цяло това изглежда подходящ подход, който да бъде възприет в бъдещата политика.

Същевременно трябва да се вземе предвид, че една от основните функции на целите е установяването на рамка, предлагаща сигурност на инвеститорите. Важно е също така да се избегне рискът от това фокусирането на пазара върху инвестиране в най-евтината в момента технология да доведе до изоставане в развитието на по-обещаващи и ефикасни технологии поради техните по-високи цени. Ограничаването на технологиите би могло да означава, че основните цели за сигурност на доставките, както и целите за намаляване на емисиите, могат да бъдат пропуснати.

Тези рискове са особено изразени при биогоривата, които са единственият наличен начин за справяне с проблемите за (критичната) сигурност на доставките и емисиите в транспортния сектор.

Според този анализ по-балансирано развитие на технологиите, създадено от секторните цели за биогоривата, би довело до по-дългосрочни икономически изгоди и ползи за околната среда. Следователно се препоръчва приемането на минималца цел за използване на биогорива към 2020 г.

Различни смеси от възобновяема енергия

За да се проучи възможното развитие на всеки от енергийните сектори, бяха разработени три сценария, всеки с общ дял на възобновяема енергия от 20% през 2020 г., но с различно разпределение между секторите:

1. 
   Сценарий на PRIMES за „висока възобновяемост и ефикасност“, при който възобновяемата енергия би осигурила 43% от производството на електричество, 15% от потреблението на бензин и дизел в транспорта и 16% от отоплението и охлаждането.
   
2. 
   Сценарий на Green-Х за „най-ниска цена“, който започва с най-евтината технология и води до повече възобновяема енергия в производството на електричество, отколкото в сценария на PRIMES, и по-малко (12%) в транспорта.
   
3. 
   „Балансиран” сценарий на Green-Х, при който потенциалът от възобновяема енергия се постига чрез съпоставими дейности в различните сектори и технологии. Това води до по-висок дял на възобновяема енергия в отоплението и охлаждането, отколкото в другите сценарии (21%), по-нисък дял в производството на електричество (34%) и среден дял в транспорта (14%).
   

Така оценката на въздействието обяснява защо на базата на консервативните предположения, свързани с наличността на устойчиво производство на биогорива и технологии за производство на автомобилни двигатели и биогорива, една разумна цел за биогоривата през 2020 г. би била около 31 Мтпе от потреблението на транспортно гориво.