Bg комисия на европейските общности брюксел, 16 2008 com(2008) 464 окончателен 2008/0157 (cod) Предложение за директива на европейския парламент и на съвета

• 
  Обобщение на предложеното действие
  

• 
  Правна основа
  

• 
  Принцип на субсидиарност
  

• 
  Принцип на пропорционалност
  

Посочените по-горе оперативни цели: (1) постепенно уеднаквяване на закрилата на авторите и на изпълнителите; (2) прогресивно увеличаване на възнагражденията на изпълнителите; (3) намаляване на несъответствията в закрилата между ЕС и САЩ; (4) прогресивно увеличаване на ресурсите за научноизследователска дейност, т.е. за развиване на нови таланти; (5) осигуряване на достъп до музикалните творби на разумни цени; и (6) насърчаване на цифровизацията на каталога от стари звукозаписи, могат да бъдат постигнати най-добре чрез изменения в срока на закрила на изпълнителите и на продуцентите. Въпреки че често се споменават и други социални мерки в полза на изпълнителите (помощи, включването им в схеми за социално осигуряване), такива мерки рядко се реализират и статутът и средствата за препитание на творците обикновено са свързани с авторски възнаграждения и плащане на възнаграждения, които произтичат от авторски права. Следователно предложение, което се основава на срока, ще доведе до увеличаване на доходите на изпълнителите.

В рамките на вариантите, които са свързани със срока, вариантът, при който срокът започва да тече при осъществяването на дадено единно събитие, като например публикуването на звукозаписа, е категорично за предпочитане пред варианта, при който срокът е свързан с индивидуалната продължителност на живота на изпълнителите. Свързването на срока на закрила на изпълнителите с индивидуалната продължителност на живота им ще доведе до увеличаване на законодателната тежест за държавите-членки и значителна правна несигурност относно определяне на събитието, което поставя начало на срока. Това е така поради трудностите във връзка с установяването на единна отправна точка, при която започва да тече срокът, в случай на съвместни изпълнения. Съвместните изпълнения., т.е. изпълнения от група, оркестър или известни артисти, на които акомпанират студийни музиканти, са най-често срещания случай. Понастоящем няма правила, които да предвиждат начина на изчисляване на срока на закрила в такива случаи, защото събитието, което поставя начало на настоящия срок на закрила, е публикуването на изпълнението. Ако събитието, което определя продължителността на срока на закрила, е смъртта на изпълнителя, тогава, когато няколко изпълнители участват в звукозапис или в изпълнение, възниква въпросът чия смърт се взема предвид за продължителността на срока. В случаите на няколко изпълнители, изявявали се заедно, изглежда подходящо срокът да се изчислява от момента на смъртта на последния преживял изпълнител. Понастоящем обаче Общността няма свои правила в тази област. Аналогията със срока на закрила на авторските права върху творби, написани в съавторство, не е от особена полза, тъй като Общността няма свои правила за изчисляване на срока на закрила по отношение на авторските права и за тези творби.

Предложението да се удължи срокът на закрила на изпълнителите и на продуцентите на звукозаписи се изразява в цифрово изменение (заместване на 50 с 95) в сега действащото национално законодателство в държавите-членки на ЕС в областта на свързаните права. Съпътстващите мерки оставят повече свобода на държавите-членки относно прилагането им и административната тежест пада в по-голяма степен върху продуцентите на звукозаписи и дружествата за колективно управление.

Измененията в националните закони за авторското право ще бъдат незначителни и няма да има финансови тежести за публичните власти. Емпиричните проучвания показват също така, че цената на звукозаписите, които не са защитени от авторско право, не е по-ниска от тази на звукозаписите, защитени от авторско право. Неотдавнашно проучване на Price Waterhouse Coopers не открива ясни доказателства, че звукозаписите по отношение на които сродните права са погасени, систематично се продават на по-ниски цени, отколкото цените на все още защитените звукозаписи.

Всеки продуцент на звукозаписи ще трябва да прави вноски във фонд, а дружествата за колективно управление ще трябва да управляват тези приходи. Административната тежест, която съпътства заделянето по време на удължения срок на 20 % от приходите, получени от продажбите на звукозаписи, съдържащи изпълненията на студийните музиканти, ще бъде компенсирана от предимствата, на които ще се радват студийните музиканти благодарение на удължаването на срока. Равнището на приходи във фонда уравновесява необходимостта да има осезателно прогресивно увеличаване на приходите на студийните музиканти и необходимостта да се гарантират на продуцентите на звукозаписи задоволителни печалби от продажбите, за да остане привлекателно пускането на звукозаписи на пазара по време на удължения срок.

Лесно примерно изчисление в оценката на въздействието показва, че делът от 20 % представлява подходящият баланс между доходността на звукозаписите, използвани по време на удължения срок, и създаването на действителни допълнителни ползи за изпълнителите. С това изчисление се цели да се измери въздействието на фонда, попълван пропорционално на приходите, върху маржа на печалба на звукозаписните компании в годините след удължаване на срока.

Средният общ оперативен марж, обявен от четирите основни звукозаписни компании (който изразява съотношението между печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITA), от една страна, и приходите от продажби, от друга страна) през 2007 г., е 9,1 % (EMI — 3,3 %, Universal — 12,8 %, Warner — 14 %, BMG — 6,2 %). Както бе споменато по-горе, според IFPI (Международна федерация на звукозаписната индустрия) само един от осем компактдиска носи печалба.

Ако само 1 от 8 компактдиска носи печалба и средната норма на рентабилност е 9,1 %, този единствен печеливш компактдиск трябва да генерира достатъчно голям марж на печалба, за да компенсира останалите седем непечеливши компактдиска, както и да донесе обща печалба от 9,1 %.

На тази основа може да се направи предположение относно доходността на единствения успешен компактдиск, като се сравни неговият марж на печалба с този на останалите седем компактдиска. Да предположим, че: 5 компактдиска (от „б“ до „е“ в примера) достигат прага на печалба (печалба = 0), което е крайно оптимистично предположение, а 2 компактдиска („ж“ и „з“) са на загуба (за „ж“ загубата е 30; за „з“ загубата е 40). При това положение реализираната печалба от успешния компактдиск „а“ трябва да е значителна. В нашия пример маржът на печалбата е 60 %.

Тъй като продуцентите на звукозаписи ще съсредоточат усилията си върху преиздаването на успешните компактдискове по време на удължения срок, т.е. тези компактдискове, които имат много големи маржове на печалба, фондът, попълван пропорционално на приходите (заделяне на 20 % от приходите, получени от успешните компактдискове), ще означава, че 20 % от приходите на компактдиск „а“ (т.е. 50 от 250) ще бъдат отделяни за изпълнителите. Затова дори след като бъдат взети предвид вноските за фонда, по време на удължения срок продуцентите на звукозаписи все пак ще реализират марж на печалба от 100/250 = 40 %.

Както бе споменато по-горе, фондът, който се попълва от заделянето на 20 % от приходите от звукозаписи, получени по време на удължения срок, ще утрои печалбата, която извличат отделните изпълнителите от удължаването на срока.

Предложеното решение относно музикалните композиции с текст се спира на инструментът, предполагащ най-малко вмешателство, за постигането на единен срок за музикалните композиции.

Последиците от предложения нов член 1, параграф 7 ще бъдат, че дадена музикална композиция с текст ще се счита за творба, създадена в съавторство, само за целите на изчисляване на срока ѝ на закрила, независимо дали тази музикална композиция с текст се счита за творба, създадена в съавторство, съгласно националните правила.

Този подход е съобразен с принципа на субсидиарност. Той оставя изцяло на усмотрението на държавите-членки да определят кои творби се считат за творби, създадена в съавторство. От друга страна, той въвежда минимално ниво на хармонизация, така че срокът на закрила на всички музикални композиции с текст, които са създадени с две или повече отделни участия, да може да се изчислява по еднакъв начин.

• 
  Избор на инструменти
  

Предложението няма отражение върху бюджета на Общността.

• 
  Европейско икономическо пространство
  

• 
  Подробно обяснение на предложението
  

Текстът предвижда, че ако звукозаписът е законно публикуван или законно публично съобщен в рамките на 50 години от извършването на записа, правата изтичат 95 години след публикуването или публичното съобщаване. Ако на изпълнение е направен звукозапис, който е законно публикуван или законно публично съобщен в рамките на 50 години от извършването на записа, правата изтичат 95 години след публикуването или публичното съобщаване.

Предложеният нов член 10а въвежда редица мерки, съпътстващи удължаването на срока, а член 10, параграф 5 съдържа правилата, които определят кои звукозаписи и изпълнения са засегнати от предложението.

Целта на мерките, съдържащи се в член 10а, е преди всичко да се гарантира известните и неизвестните изпълнители, на чиито изпълнения са направени звукозаписи, действително да имат полза от предложеното удължаване на срока.

Член 10, параграфи 3, 4 и 5 има за цел да се коригира положението, при което студийните музиканти (музиканти, които не получават периодични плащания на договорни авторски възнаграждения) при създаването на договорни взаимоотношения с продуцент на звукозаписи често трябва да прехвърлят на продуцентите на звукозаписи своите изключителни права на възпроизвеждане, разпространение и предоставяне на разположение. Студийните музиканти прехвърлят своите изключителни права срещу заплащане на фиксирано възнаграждение („изкупуване“).

За да се коригират последиците от „изкупуването“, се предлага студийните музиканти да придобият право на годишно плащане от създаден за тази цел фонд. За да могат тези плащания да бъдат финансирани, продуцентите на звукозаписи имат задължение да заделят, поне веднъж годишно, най-малко 20 % от приходите от изключителни права на разпространение, отдаване под наем, възпроизвеждане и предоставяне на разположение на звукозаписи, които, ако не се удължи срокът на закрила, не биха продължили да бъдат защитени по силата на член 3. За да се гарантира възможно най-всеобхватно разпределение между студийните музиканти, държавите-членки могат да изискват разпределението на тези средства да бъде възложено на дружества за колективно управление, които представляват изпълнителите.

Приходите на продуцентите, получени от еднократни справедливи възнаграждения за излъчване и публично съобщаване и справедливо обезщетение за възпроизвеждането за лично ползване, трябва да бъдат изключени от приходите, които следва да се отделят в полза на студийните музиканти, тъй като тези вторични права никога не се прехвърлят на продуцентите на звукозаписи. Също така приходите на продуцентите, получени от отдаване под наем на звукозаписи, трябва да бъдат изключени, тъй като изпълнителите все още са титуляри на неотменимо право на справедливо възнаграждение за такова използване по силата на член 5 от Директива 2006/115/ЕО.

Член 10а, параграф 6 предвижда регламентирана клауза „използваш правата или ги губиш“. Следователно ако продуцент на звукозаписи не публикува звукозапис, който в отсъствие на удължаване на срока на закрила би станал обществено достояние, правата върху записа на изпълнението ще бъдат възстановени на изпълнителя, при поискване от негова страна, а правата върху звукозаписа се погасяват. В допълнение, ако една година след изтичането на срока, нито продуцентът на звукозаписи, нито изпълнителят не предоставят звукозаписа на разположение на публиката, правата върху звукозаписа и правата върху записа на изпълнението се погасяват.

За целите на клаузата „използваш правата или ги губиш“ публикуване на звукозапис означава предлагането на публиката на копия от звукозаписа със съгласието на титуляря на правата и при условие че копията се предлагат на публиката в достатъчни количества. Публикуването включва също така и други форми на търговската реализация на звукозаписа, като например предоставяне на звукозаписа на разположение на търговци на дребно по интернет.

Друга цел на клаузата е да гарантира, че няма да бъдат „блокирани“ звукозаписи, които нито продуцентът на звукозаписи, нито изпълнителите желаят да използват. Това означава също така, че от клаузата ще се ползват звукозаписите „сираци“, за които нито продуцентът, нито изпълнителите могат да бъдат идентифицирани или намерени, защото такива звукозаписи „сираци“ няма да бъдат използвани нито от продуцента, нито от изпълнителя. Така всички видове звукозаписи, които не се използват, ще бъдат достъпни за обществено ползване.

Тази клауза има за цел да позволи на изпълнителите, на чиито изпълнения са направени звукозаписи и които вече не се публикуват от първоначалния продуцент на звукозаписи след първите 50 години, да си възвърнат контрола над своите изпълнения и сами да ги предоставят на разположение на публиката. От друга страна правата на продуцентите следва да се погасяват, за да се гарантира, че не се пречи на усилията на изпълнителите да осигурят колкото се може по-широко разпространение на своите изпълнения.

Тази инициатива предлага удължаването на срока да се прилага за изпълнения и за звукозаписи, чийто първоначален 50-годишен срок на закрила не е изтекъл към момента на приемане на настоящата директива. Тя няма да има обратно действие по отношение на изпълнения, които преди тази дата вече са станали обществено достояние. Този критерий е лесен за прилагане и съответства на подход, който вече бе използван в Директива 2001/29/ЕО.

Новият член 1, параграф 7 се въвежда с цел прилагане на еднакъв метод за изчисление на срока на закрила на музикалните композиции с текст. Член 1, параграф 7 е оформен в съответствие със съществуващия член 2, който предвижда метод за изчисление на срока на закрила на кинематографични или аудиовизуални произведения. По силата на член 1, параграф 7, когато дадена музикална композиция е публикувана с текст, срокът на закрила се изчислява от момента на смъртта на последното преживяло лице — автора на текста или композитора на музиката.

Член 2

Член 2 от изменящата директива предвижда правилата за транспониране на изменящата директива.

Член 3 от изменящата директива е свързан с датата на влизане в сила на изменящата директива.

В член 4 от изменящата директива се посочва, че адресати на изменящата директива са държавите-членки.

2008/0157 (COD)

Предложение за

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2, член 55 и член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията²²,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет²³,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора,

като има предвид че:

(1) Съгласно Директива 2006/116/ЕО от 12 декември 2006 г. за срока за закрила на авторското право и някои сродни права²⁴ срокът на закрила за изпълнителите и продуцентите на звукозаписи е 50 години.

(2) За изпълнителите този период започва да тече от изпълнението или, ако записът на тяхното изпълнение е публикуван или публично съобщен в рамките на 50 години след изпълнението, срокът изтича 50 години след първото такова публикуване или първото такова публично съобщаване, което от двете събития настъпи по-рано.

(3) За продуцентите на звукозаписи периодът започва да тече от създаването на звукозаписа или от публикуването му в рамките на 50 години след създаването, или, ако не е публикуван — от публичното му съобщаване в рамките на 50 години след създаването.

(4) Като се има предвид социално признатото значение на творческия принос на изпълнителите, следва да им се отреди такова ниво на закрила, което е подобаващо признание за техния творчески и артистичен принос.

(5) Изпълнителите обикновено започват своята кариера млади и настоящият 50-годишен срок на закрила на изпълненията, записани чрез звукозапис, и на самите звукозаписи често не защитава техните изпълнения през целия им живот. В резултат на това изпълнителите имат по-ниски доходи в края на живота си. Често те не могат да разчитат на правата си, за да предотвратят или да ограничат нежелателно използване на изпълненията им, на което са изложени през живота си.

(6) Приходите, получени от изключителни права на възпроизвеждане и предоставяне на разположение, предвидени в Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество²⁵, както и справедливо обезщетение за възпроизвеждане за лично ползване по смисъла на Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост²⁶, трябва да бъдат на разположение на изпълнителите най-малко докато са живи.

(7) Следователно срокът на закрила на записи на изпълнения и на звукозаписи трябва да бъде удължен до 95 години след публикуване на звукозаписа и на записаното в него изпълнение. Ако звукозаписът или изпълнението, на което е направен звукозапис, не е било публикувано през първите 50 години, тогава срокът на закрила следва да тече 95 години от първото публично съобщаване.

(8) При създаването на договорни взаимоотношения с продуцент на звукозаписи, изпълнителите обикновено трябва да прехвърлят на продуцента на звукозаписи своите изключителни права на възпроизвеждане, разпространение, отдаване под наем и предоставяне на разположение на записите на изпълненията си. В замяна на което на изпълнителите се плаща аванс от авторските възнаграждения, но те получават плащанията си само след като продуцентът на звукозаписи е приспаднал първоначалния аванс и е извършил всички договорно определени удръжки. Изпълнителите, които свирят в акомпанимента и не се появяват в списъка с имената на изпълнителите („неизвестните изпълнители“) обикновено прехвърлят своите изключителни права срещу еднократно заплащане (непериодично възнаграждение).

(9) В интерес на правната сигурност следва да бъде предвидено, че при отсъствие на ясни указания за противното, договорното предоставяне или прехвърляне на права върху записа на изпълнението, сключено преди датата, до която държавите-членки следва да приемат мерките за прилагане на директивата, ще продължи да поражда правно действие по време на удължения срок.

(10) Следва да бъдат въведени редица съпътстващи преходни мерки, за да се гарантира, че изпълнителите, които са прехвърлили своите изключителни права на продуцентите на звукозаписи преди удължаването на срока на закрила, действително имат полза от удължаването. Тези мерки следва да се прилагат за договорите между изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, които продължават да имат правно действие по време на удължения срок.

(11) Първата съпътстваща преходна мярка следва да бъде въвеждането на задължение за продуцентите на звукозаписи да заделят, поне веднъж годишно, най-малко 20 % от приходите от изключителни права на разпространение, възпроизвеждане и предоставяне на разположение на звукозаписи, които в отсъствието на удължаване на срока на закрила биха станали обществено достояние в резултат на законно публикуване или законно съобщаване.

(12) Първата съпътстваща преходна мярка не трябва да води до прекомерна административната тежест за малките и средните продуценти на звукозаписи. Следователно държавите-членки са свободни да изключат от прилагането на тази мярка някои продуценти на звукозаписи, които се считат за малки и средни въз основа на годишните приходи, които получават от търговската реализация на звукозаписите.

(13) Тези средства следва да бъдат използвани единствено в полза на изпълнителите, на чиито изпълнения е направен звукозапис, и които са прехвърлили своите права на продуцента на звукозаписи срещу еднократно заплащане. Заделените по този начин средства следва да бъдат разпределяни между неизвестните изпълнители най-малко веднъж годишно на индивидуален принцип. Държавите-членки могат да изискат разпределението на тези средства да бъде възложено на дружества за колективно управление, които представляват изпълнителите. Когато разпределението на тези средства бъде възложено на дружества за колективно управление, за приходите, които не подлежат на разпределение, могат да се прилагат националните правила.

(14) Член 5 от Директива 2006/115/ЕО за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост обаче вече дава на изпълнителите неотменимо право на справедливо възнаграждение за отдаване под наем inter alia на звукозаписи. Също така съгласно установените договорни практики изпълнителите обикновено не прехвърлят на продуцентите на звукозаписи правата си да изискват еднократно справедливо възнаграждение за излъчване и публично съобщаване съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО и на справедливо обезщетение за възпроизвеждането за лично ползване съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/EО. Следователно при изчисляването на общата сума, която трябва да бъде отделена от продуцентите на звукозаписи за плащане на допълнителното възнаграждение, приходите на продуцента на звукозаписи, получени от отдаване под наем на звукозаписи и от еднократни справедливи възнаграждения за излъчване и публично съобщаване и справедливо обезщетение за възпроизвеждането за лично ползване, трябва да бъдат изключени.

(15) Втората съпътстваща преходна мярка следва да бъде възстановяване на изпълнителя на правата върху записа на изпълнението, ако продуцентът на звукозаписи не предлага за продажба достатъчно количество копия от даден звукозапис, който в отсъствие на удължаване на срока на закрила би станал обществено достояние, или ако продуцентът не предоставя на разположение на публиката такъв звукозапис. Следователно правата на продуцента на звукозаписи върху звукозаписа следва да бъдат погасени, за се избегне положение, при което тези права съществуват едновременно с правата на изпълнителя върху записа на изпълнението, които не могат да бъдат предоставени или прехвърлени на продуцента на звукозаписи.

(16) Тази съпътстваща мярка трябва да гарантира, че звукозаписът не продължава да бъде защитен, ако не бъде предоставен на разположение на публиката след определен период от време от момента на удължаване на срока поради това, че титулярят на правата не ги използва или защото продуцентът на звукозаписи или изпълнителите не могат да бъдат намерени или идентифицирани. Ако след възстановяване на правата, изпълнителят е разполагал с разумен период от време да предостави звукозаписа на разположение на публиката, който звукозапис в отсъствие на удължаване на срока на закрила не би останал защитен, и ако изпълнителят не предоставя звукозаписа на разположение на публиката, правата върху звукозаписа и върху записа на изпълнението следва да бъдат погасени.

(17) Тъй като целите на предложените съпътстващи мерки не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки, защото националните мерки в тази област биха довели до нарушаване на конкуренцията или биха засегнали обхвата на изключителните права на продуцентите на звукозаписи, определени от законодателството на Общността, и поради тази причина могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в горепосочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(18) В някои държави-членки се прилага единен срок на закрила по отношение на музикални композиции с текст, който срок се изчислява от смъртта на последния преживял автор, докато в други държави членки се прилагат отделни срокове на закрила по отношение на музиката и на текста. Повечето от музикалните композиции с текст се пишат в съавторство. Например операта често е плод на различни автори за музиката и за либретото. Още повече, че в музикални жанрове като джаз, рок и поп музика, творческият процес често се извършва в сътрудничество.

(19) Следователно хармонизацията на срока на закрила на музикалните композиции с текст е непълна и възпрепятства свободното движение на стоки и услуги, като например трансгранични услуги по колективно управление.

(20) Директива 2006/116/ЕО следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Директива 2006/116/ЕО се изменя, както следва:

• 
  (1) Второто изречение на член 3, параграф 1 се заменя със следния текст:
  

- ако записът на изпълнението по друг начин освен чрез звукозапис е законно публикуван или законно публично съобщен в рамките на този период, правата изтичат 50 години след датата на по-ранното първо публикуване или първото такова съобщаване;

- ако записът на изпълнението чрез звукозапис е законно публикуван или законно публично съобщен в рамките на този период, правата изтичат 95 години след датата на по-ранното първо публикуване или първото такова съобщаване.“

• 
  (2) Във второто и третото изречение на член 3, параграф 2 числото „50“ се заменя с числото „95“.
  
• 
  (3) В член 10 се създава следният параграф 5:
  

• 
  (4) Добавя се член 10а, както следва: