Bg комисия на европейските общности брюксел, 16 2008 com(2008) 464 окончателен 2008/0157 (cod) Предложение за директива на европейския парламент и на съвета

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 464 окончателен

2008/0157 (COD)

Предложение за

(представено от Комисията)

{SEC(2008) 2287}

• 
  Основания и цели на предложението
  

Мащабното производство на звукозаписи е явление, което започва най-вече през 50-те години на XX век. Ако нищо не бъде направено, през следващите десет години все по-голям брой изпълнители, записани и издадени между 1957 и 1967 г., ще загубят закрилата на правата си. От момента, в който техните изпълнения, на които е направен звукозапис, не са вече защитени, около 7 000 изпълнители в големите държави-членки и пропорционално по-малък брой в малките държави-членки ще загубят всички свои доходи от договорни авторски възнаграждения и от права на регламентирано възнаграждение, дължими им поради излъчване и публично съобщаване на техните изпълнения по барове и дискотеки.

Това засяга известните изпълнители (тези, които получават договорни авторски възнаграждения), но най-вече хилядите анонимни студийни музиканти (тези, които не получават договорни авторски възнаграждения и разчитат единствено на правата на регламентирано възнаграждение), които са допринесли за звукозаписи в края на 50-те и 60-те години на XX век и са прехвърлили своите изключителни права на продуцентите на звукозаписи срещу заплащане на фиксирано възнаграждение („изкупуване“). Техните „еднократни справедливи възнаграждения“ за излъчване и публично съобщаване, които не могат да се прехвърлят на продуцентите на звукозаписи, ще се преустановят.

Освен това предложението цели да се въведе единен начин за изчисляване на срока на закрила, който да се прилага за музикална композиция, в създаването на чийто текст са участвали няколко автора. Дадена музикална творба, например поп музика или опера, често включва текст (или либрето) и музикална партитура. В различните държави-членки такива музикални композиции, написани в съавторство, се считат или като единна съвместна творба с единен срок на закрила, който тече от смъртта на последния преживял съавтор, или като отделни творби с отделни срокове, които текат съответно от смъртта на всеки автор, участвал в творбата.

Това означава, че в някои държави-членки¹ дадена музикална композиция с текст ще бъде защитена до 70 години след смъртта на последния автор, участвал в творбата, докато в други държави-членки² приносът на всеки автор ще загуби закрилата си 70 години след смъртта на съответния автор. Тези несъответствия в срока, който се прилага за дадена музикална композиция водят до трудности за Общността в управлението на авторското право върху творби, написани в съавторство. Това води също и до трудности в трансграничното разпределение на авторските възнаграждения за използване на творбата в различни държави-членки.

• 
  Общ контекст
  

Настоящият трудов статут и условия на работа на средностатистическия европейски изпълнител не са много удовлетворяващи. Само изтъкнатите изпълнители, т. нар. известни артисти, които са подписали договор с голяма звукозаписна компания, осигуряващ им авторски възнаграждения, могат да се прехранват от професия си. Например в Обединеното кралство през 2001 г. само 5 % от изпълнителите са спечелили над 10 000 GBP годишно. Още повече, че между 77 и 89,5 % от всички доходи, изплатени на изпълнителите, отиват у 20 % от тях³. Някои икономисти доказват, че големите различия между ниските възнаграждения на мнозинството от малко известни изпълнители и значителните възнаграждения на изпълнителите „суперзвезди“ са свойствени за музикалната индустрия⁴.

Още повече, че социалното положение на изпълнителите не е много стабилно. За изпълнителите е трудно да намерят достатъчно възможности за работа и повечето се нуждаят от допълнителни източници на средства⁵. Като цяло само 5 % от изпълнителите успяват да се прехранват от професия си. Всички останали трябва да търсят паралелна работа.

Обикновено изпълнителите прехвърлят чрез договор своите икономически най-рентабилни изключителни авторски права на звукозаписните компании. В повечето случаи отделните изпълнители са в позицията на слаба страна при воденето на преговори⁶. Когато подписват договор с продуцент на звукозаписи, изпълнителите обикновено са готови да приемат договора, който им се предлага, заради репутацията и рекламата, които печелят, подписвайки със звукозаписна компания, която им предоставя възможност да достигнат до широката публика. Следователно за изпълнителите е трудно да преговарят за това какъв вид договор ще сключат или какво равнище на заплащане ще получат. Студийните музиканти, т.е. музикантите, които биват наемани при специални случаи, за да свирят за дадена звукозаписна сесия, въобще не могат да преговарят, те са задължени да прехвърлят авторските си права „безсрочно“ срещу еднократно заплащане.

Договорните отношения между звукозаписните компании и артистите-изпълнители са многообразни, но попадат най-вече в две категории⁷:

• 
  Студийните артисти получават фиксирано възнаграждение, когато техните изключителни авторски са изкупени от продуцента. Съответно тяхното възнаграждение не нараства, ако записът има огромен успех.
  
• 
  Договорите на известните артисти обикновено им осигуряват авторско възнаграждение. В зависимост от това доколко добра е позицията им за водене преговори, изпълнителите обикновено получават нетни авторски възнаграждения в рамките на 5 до 15 % от приходите⁸.
  

Изпълнителите обаче получават приходи и от други източници. Те получават доходи от дружества за колективно управление, които управляват т. нар. вторични права на възнаграждение. Има три основни източника: (1) справедливо възнаграждение за излъчване и публично съобщаване, (2) такси при възпроизвеждане за лично ползване и (3) справедливо възнаграждение за прехвърляне на правото на изпълнителите за отдаване под наем. Всички тези източници обикновено се наричат „вторични“ източници на доходи и се плащат на изпълнителите непосредствено чрез техните дружества за колективно управление на авторски права. Тези плащания не се влияят от договорните им уговорки със звукозаписните компании.

Много европейски изпълнители (музиканти или певци) започват своята кариера скоро след като навършат двадесет години. Това означава, че когато настоящият 50-годишен срок на закрила изтече, те ще бъдат на седемдесет години и най-вероятно ще доживеят до осемдесет- или деветдесетгодишна възраст (средната продължителност на живота в ЕС е 75 години за мъжете и 81 години за жените). В резултат на това изпълнителите имат по-ниски доходи в края на живота си, тъй като те губят заплащането на авторски възнаграждения от страна на звукозаписните компании, както и възнагражденията при излъчване или публично изпълнение на техните звукозаписи. За студийните музиканти, които акомпанират изпълнителите, и за по-малко известните артисти това означава, че доходите им от излъчване и публично изпълнение намаляват, когато те са най-уязвими, т.е. когато са преди пенсиониране. След изтичане на срока на закрила на авторското право те губят също така потенциални приходи, когато техните ранни изпълнения се продават по интернет.

Още повече, че когато изтече срокът на закрила на техните права, изпълнителите са изложени на възможно нежелателно използване на техните изпълнения, което може да навреди на тяхното име или репутация. Изпълнителите също така са в по-неблагоприятно положение от авторите, чиито произведения са защитени до 70 години след тяхната смърт. Това изглежда несправедливо, тъй като в днешно време изпълнителите не само са толкова необходими, колкото и авторите, но също така са и по-тясно свързани с търговския успех на звукозаписа.

Що се отнася до продуцентите на звукозаписи, основните предизвикателства, пред които те са изправени, са изчезването на пазарите за компактдискове и недостатъчните заместващи приходи от продажбите онлайн. Това се дължи на пиратството чрез мрежи за насрещно предоставяне на файлове. Музикалната звукозаписна индустрия на ЕС страда от спадане на броя на продажбите на звукозаписи: продажбата на музикални компактдискове достига своя връх през 2000 г. и оттогава спада със средно по 6 %¹¹. Предвижданията за бъдещето показват продължителен спад на продажбата на албуми на материален носител от 12,1 млрд. USD през 2006 г. на 10,3 млрд. USD през 2010 г.¹² От 2001 г. насам европейският музикален пазар на звукозаписи като цяло е загубил 22 % от стойността си¹³.

Приходите като цяло и по-специално печалбите рязко са намалели, най-вече поради увеличаване на пиратството. През януари 2006 г. списание „Billboard“, посветено на продажбите на музика, отбелязва, че в световен мащаб за цялата 2005 г. има 350 милиона законни сваляния на музика, но че също така незаконните сваляния на музика са били 250 милиона на седмица. Музикалната индустрия сочи, че приблизително една трета от всички компактдискове, закупени през 2005 г. в световен мащаб, са били пиратски, което прави общо 1,2 милиарда компактдиска. Разходите на EMI за борба с пиратството и защита на правата на интелектуална собственост за 2006 г. са надвишили 10 млн. GBP.

Поради загуба на приходи общият брой на служителите на Universal, който през 2003 г. е бил 12 000, през 2006 г. е спаднал на 7 600¹⁴. След първоначалното намаляване на персонала през 2006 г., EMI също оповести второ съкращаване на 2 000 поста (което представлява около една трета от всички заети лица) през януари 2008 г.¹⁵ В допълнение EMI заяви намерението си да извършва по-стриктен подбор на партньорствата си с артистите въпреки извършеното през 2006 г. значително намаляване на каталога ѝ от артисти¹⁶. EMI намали също така разходите си за реклама¹⁷.

При тези обстоятелства европейската звукозаписна индустрия е изправена пред предизвикателството да поддържа стабилно равнището на приходи, което е необходимо, за да се инвестира в нови таланти. Звукозаписните компании твърдят, че инвестират около 17 % от своите приходи в развиването на нови таланти, т.е. подписване на договори с нови таланти, промоция на таланти и продуциране на новаторски звукозаписи. Следователно по-дълъг срок на закрила би донесъл допълнителен доход, който да помогне за финансирането на нови таланти и да позволи на звукозаписните компании по-добре да разпределят риска при развиването на нови таланти. Поради несигурната възвръщаемост (само един от осем звукозаписа има успех) и т. нар. „информационна асиметрия“ такъв приход често липсва на пазарите на капитали.

Музикални творби, написани в съавторство

В по-голямата си част музиката се пише в съавторство. Например операта често е плод на различни автори за музиката и за либретото. Още повече, че в музикални жанрове като джаз, рок и поп музика, творческият процес често се извършва в сътрудничество.

Анализът на най-популярните френски песни за периода 1919—2005 г. показва, че 77 % от тях с написани в съавторство. Подобен анализ на най-популярните песни в Обединеното кралство за периода 1912—2003 г. показва, че 61 % от тях с написани в съавторство¹⁸. Що се отнася до новосъздадени творби, друго проучване, обхващащо извадка от около 2 000 новозаписани творби, извършено през 2005—2006 г. в SGAE — испанското дружество за колективно управление на авторски права, разкрива, че над 60 % от тези творби са написани в съавторство¹⁹.

Операта „Pelléas et Mélisande“ показва нагледно как различните методи за изчисляване на срока на закрила на музикалните композиции, написани в съавторство, водят до разлики в срока на закрила за тази композиция в различните държави-членки. Debussy — композиторът, умира през 1919 г., а Maeterlinck — либретистът, умира много по-късно — през 1946 г. В държавите-членки, които прилагат единен срок (напр. Франция, Португалия, Испания, Гърция, Литва), операта е защитена в нейната цялост до 2016 г. (седемдесет години след смъртта на последния преживял автор Maeterlinck). В държавите-членки, които считат музиката и либретото за две отделни творби (напр. Обединеното кралство, Нидерландия, Австрия, Полша, Словения) или за две творби, които могат да се използват поотделно (напр. Чешката република, Унгария, Германия), закрилата на музиката е изтекла през 1989 г., а текстът (либретото) остава защитен до 2016 г.

Ето няколко други примера: оперетата на Johann Strauss „Цигански барон“ („The Gipsy Baron“)²⁰; песента „Fascination (Love in the afternoon)“ — музика от Fermo D. Marchetti (починал през 1940 г.) и текст от Maurice de Féraudy (починал през 1932 г.); песента „When Irish Eyes Are Smiling“ — музика от Ernest R. Ball (починал през 1927 г.) и текст от Chauncey Olcott (починал през 1932 г.) и George Graff Jr. (починал през 1973 г.).

В последния пример в държавите-членки, които прилагат единен срок на закрила, песента „When Irish Eyes Are Smiling“ ще бъде защитена в нейната цялост до 2043 г. В онези държави-членки, които считат музиката и текста за отделни творби или годни да бъдат използвани поотделно, закрилата на музиката е изтекла през 1997 г., а текстът ще бъде защитен до 2043 г.

• 
  Съществуващи разпоредби в областта на предложението
  

• 
  Съвместимост с другите политики и цели на Съюза
  

• 
  Консултиране със заинтересованите страни
  

В контекста на прегледа на правната рамка на ЕО в областта на авторското право и сродните му права, на 19 юли 2004 г. бе публикуван работен документ на службите на Комисията. Заинтересованите страни бяха приканени да представят коментарите си до 31 октомври 2004 г. От получените 139 отговора, 76 бяха за изразяване на позиция по отношение на Директива 93/98/EО за хармонизиране на срока за закрила на авторското право и някои сродни права.

През 2006—2007 г. службите на Комисията проведоха срещи на двустранна основа с различни заинтересовани лица, за да обсъдят по-подробно съответните въпроси. В рамките на тези двустранни разговори Комисията изготви въпросник и го раздаде на основните заинтересовани лица. От асоциациите на изпълнители и звукозаписната индустрия подадоха повече или по-малко подробни отговори.

Обобщение на отговорите и начина, по който те са взети под внимание

В подкрепа на удължаване на срока на закрила бяха получени отговори от страна на асоциациите на изпълнители, звукозаписната индустрия, дружествата за колективно управление на авторски права, издателите на музика, артистите-изпълнители и музикалните мениджъри. Срещу удължава не срока се изказаха телекомуникационните компании, книжарниците, потребителите и предприятията, които използват произведения на свободен достъп. Доводите на противниците на удължаването на срока бяха обсъдени в рамките на анализа на въздействието на различните варианти.

• 
  Събиране и използване на експертни мнения
  

• 
  Оценка на въздействието
  

Всички варианти се оценяват по отношение на следните шест оперативни цели: (1) постепенно уеднаквяване на закрилата на авторите и на изпълнителите; (2) прогресивно увеличаване на възнагражденията на изпълнителите; (3) намаляване на несъответствията в закрилата между ЕС и САЩ; (4) прогресивно увеличаване на ресурсите за научноизследователска дейност, т.е. за развиване на нови таланти; (5) осигуряване на достъп до музикалните творби на разумни цени; и (6) насърчаване на цифровизацията на каталога от стари звукозаписи. В оценката на въздействието се стига до заключение, че да не се прави нищо не е препоръчителен вариант. Ако нищо не бъде направено, хиляди европейски изпълнители, чиито изпълнения са били записани в края на 50-те и 60-те години на XX век, през следващите десет години ще загубят своите доходи от договорни авторски възнаграждения или права на регламентирано възнаграждение за излъчване и публично съобщаване. Това ще има значителни социални и културни отражения. Също така звукозаписната индустрия ще бъде принудена да намали създаването на нови звукозаписи в Европа. Най-вероятно продуцирането ще трябва да бъде съобразено с вкусовете на пазара в САЩ, където преобладава по-дълъг срок на закрила.

В оценката на въздействието се разглеждат вариантите, които не включват срока на закрила на правата на изпълнителите и на продуцентите (варианти 3а, 3б, 3в и 3г).

Вариант 3а (неотменимо право на справедливо възнаграждение за продажби онлайн) изглежда обещаващ, но преждевременен на този етап. Не е ясно кой ще финансира това право на допълнително регламентирано възнаграждение и е трудно да се изчислят финансовите ползи, които ще донесе. Вариант 3б (увеличаване на неимуществените права) няма финансово отражение върху изпълнителите и продуцентите на звукозаписи и следователно няма особено да допринесе за увеличаване на възнагражденията на изпълнителите. Вариант 3в (клауза „използваш правата или ги губиш“) ще бъде от полза за изпълнителите, като им позволи да осигурят наличност на изпълненията си на пазара. Това може да има положително отражение върху техните възнаграждения, както и да насърчи наличността на неизползван дотогава репертоар. От друг страна, ако този вариант бъде приложен изолирано, това може де бъде счетено като неправомерно регулаторно вмешателство в неприкосновеността на вече сключени договори. Вариант 3г (фонд, който трябва да бъде създаден от продуцентите на звукозаписи) ще бъде от голяма полза за студийните музиканти, които са прехвърлили всички свои изключителни права като част от техните първоначални договори за „изкупуване“. Продуцентите на звукозаписи обаче ще трябва да заделят най-малко 20 % от получените приходи от продажбата на тези звукозаписи, за които са решили да намерят търговска реализация по време на удължения срок. Все пак оценката на въздействието показва, че очакваните печалби по време на удължения срок ще бъдат достатъчни, за да финансират двадесетте процента, заделени в полза на студийните музиканти (вж. по-долу).

Вариантите, които включват удължаване на срока (2а — „до края на живота или 50 години“ и 2б — „95 години за изпълнителите и продуцентите на звукозаписи“), изглеждат много по-подходящи за изпълнението на шестте стратегически цели. И двата варианта 2а и 2б носят финансови ползи за изпълнителите и следователно биха позволили на много изпълнители да посветят повече време на своята артистична дейност.

Като свързва срока на закрила с продължителността на живота на изпълнителя, вариант 2а допринася за уеднаквяване на правната защита изпълнителите и на авторите. При него би било отразено личното естество на артистичния принос на изпълнителите и би било признато, че изпълнителите са също толкова важни, колкото и авторите, за това музиката да достига до публиката. Това също така ще позволи на изпълнителите да се противопоставят докато са живи на използване на техните произведения, нарушаващо правата им. Когато звукозаписът е създаден с участието на няколко изпълнители, свързването на срока на закрила с продължителността на живота на изпълнителите ще породи сложни ситуации. Нужно е установяването на правила за това как се определя чия смърт служи за отправен момент за срока на закрила. Както показва продължаващата несигурност относно срока, който се прилага към творби, написани в съавторство, това би повлякло значителна административната тежест. Освен това вариант 2а не би увеличил ресурсите за научноизследователска дейност, които са на разположения на продуцентите на звукозаписи.

Вариант 2б като цяло би увеличил ресурсите за научноизследователска дейност, които са на разположение на продуцентите на звукозаписи, и следователно би имал допълнително положително въздействие върху културното многообразие. Оценката на въздействието показва също така, че ползите от удължаване на срока не дават непременно предимство на изтъкнатите известни изпълнители. Известните изпълнители със сигурност печелят голяма част от възнагражденията от авторски права, които са договорени със звукозаписните компании, но всички изпълнители, независимо дали са известни артисти или студийни музиканти, имат право на т.нар. „вторични“ източници на доходи, като еднократните справедливи възнаграждения, когато звукозаписът, който съдържа техните изпълнения, е излъчен или изпълнен пред публика. Удължаването на срока би гарантирало, че до края на живота на изпълнителя тези източници на доходи няма да се преустановят. Дори малките увеличения на доходите се използват от изпълнителите, за да посветят повече време на своите артистични кариери и да прекарват по-малко време, работейки на непълно работно време. Още повече, че за хилядите анонимни студийни музиканти, които са били на върха на своите кариери в края на 50-те и 60-те години на XX век, „еднократните справедливи възнаграждения“ за излъчване на техните звукозаписи често са единствените източници на доходи, които са им останали от техните артистични кариери.

Освен че осигурява повече налични ресурси за научноизследователска дейност, вариант 2б е по-лесен за прилагане на практика от вариант 2а, защото той не свързва срока на закрила с понякога доста различната продължителност на живота на отделните изпълнители, изявявали се заедно, а го свързва с единна дата, т.е. с публикуването на звукозаписа, който съдържа изпълнението.

От друга страна отражението върху ползвателите ще бъде минимално. Това важи за правата на регламентирано възнаграждение и за продажбата на компактдискове.

• 
  На първо място, „еднократните справедливи възнаграждения“, дължими при излъчване и изпълнение на музика на обществени места, ще останат същите, тъй като тези плащания са изчисляват като процент от приходите на излъчващите оператори или на другите оператори (параметър, който не зависи от това колко от звукозаписите са защитени или не от авторско право).
  
• 
  Емпиричните проучвания показват също така, че цената на звукозаписите, които не са защитени от авторско право, не е по-ниска от тази на звукозаписите, защитени от авторско право. Проучване на Price Waterhouse Coopers води до заключение, че няма систематична разлика между цените на звукозаписи, защитени от авторско право и тези, които не са. До ден днешен това е най-пълното проучване и то обхваща 129 албума, записани между 1950 и 1958 г. На тази основа то не открива ясни доказателства, че звукозаписите по отношение на които сродните права са погасени, систематично се продават на по-ниски цени, от тези на все още защитените звукозаписи.
  

Като цяло би трябвало удължаването на срок да има положително въздействие върху избора на потребителите и културното многообразие. В дългосрочен план това означава, че удължаването на срока ще бъде от полза за културното многообразие като осигури повече налични ресурси за финансиране и развиване на нови таланти. В краткосрочен и средносрочен план удължаването на срока е стимул за звукозаписните компании да пристъпят към цифровизация и пускане на пазара на своя каталог от стари звукозаписи. Вече е пределно ясно, че разпространяването чрез интернет предлага единствени по рода си възможности за пускане на пазара на безпрецедентно количество звукозаписи.

Въздействието върху т.нар. продуценти, които използват творби, станали обществено достояние, ще е незначително. Докато на тези компании може да се наложи да чакат по-дълго време, за да продуцират звукозаписи, върху които правата на изпълнителите и на продуцентите на звукозаписи са погасени, творбите, изпълнени в звукозапис, не губят закрилата си след изтичането на срока на закрила на звукозаписа. Това е така, защото творбата, изпълнена в звукозапис, остава защитена до края на живота на автора (автор на текста и композитор), който е създал творбата. Тъй като правата на авторите са валидни до края на живота на автора на текста или на композитора и седемдесет години след това, закрилата чрез авторско право на дадена музикална творба може да продължи между 140 и 160 години. Затова е неправилно да се твърди, че изпълнение, на което е направен звукозапис, е „обществено достояние“ веднага след изтичане на срока на закрила на изпълнителите и на продуцентите на звукозаписи.

Въвеждането в договорите между изпълнителите и техния продуцент на клауза „използваш правата или ги губиш“ ще бъде от полза за изпълнителите, защото това означава те да бъдат в по-добра позиция, за да могат техните произведения да достигат до публиката, ако продуцентът на звукозаписи реши да не публикува по-старите звукозаписи или по друга начин да възпрепятства тяхното предоставяне на публиката.

Вариант 3б (увеличаване и хармонизиране на неимуществените права на изпълнителите) ще донесе нематериални ползи за изпълнителите, като им позволи да ограничат нежелателното използване на техните изпълнения. Утвърждаването на неимуществените права обаче няма финансово отражение върху изпълнителите и продуцентите на звукозаписи и следователно няма особено да допринесе за увеличаване на възнагражденията на изпълнителите.

Създаването на фонд за студийните музиканти ще бъде от полза за тях и ще гарантира участието им във финансовите ползи от удължаването на срока, от които иначе те биха били изключени поради техните договори за „изкупуване“. Фондът ще има положително въздействие върху студийните музиканти, тъй като допълнителните годишни приходи на средния изпълнител по време на един 45-годишен период ще се покачат от 47—737 EUR на 130—2065 EUR, т.е. почти ще се утроят²¹.

Въздействието върху продуцентите на звукозаписи ще бъде отрицателно, но трябва да бъде разглеждано заедно с ползите от удължаването на срока на закрила. По време на удължения с 45 години срок печалбите от удължаването на срока за продуцентите на звукозаписи ще намалеят от 758 млн. EUR на 607 млн. EUR (прогноза максимум) или от 39 млн. EUR на 31 млн. EUR (прогноза минимум). Следователно това също така ще намали допълнителните приходи, които отиват за финансиране на научноизследователската дейност, от 129 млн. EUR на 103 млн. EUR (прогноза максимум) или от 6,7 млн. EUR на 5,3 млн. EUR (прогноза минимум). В оценката на въздействието е анализирана структурата на разходите за един компактдиск и тя води до заключение, че по време на удължения срок пускането на звукозаписи на пазара ще остане привлекателно за продуцентите на звукозаписи и те ще продължават да реализират печалби от около 17 %.