ГЛАВА ОСМА - СИНИ ВОДИ, БУРНИ ВОДИ

ГЛАВА ОСМА - СИНИ ВОДИ, БУРНИ ВОДИ

Автобусите ни се пълнеха с все повече куфари, чанти и шумни момчета и момичета. На летището се изсипаха 146 души плюс 16 испанско говорещи младежи. Всички отлетяхме за Насау.

Докато се организирахме в Евангелския Храм, забелязах две особено активни момчета. Единият беше приятелят на Джени - 19 годишния Джими Роджърс а другият беше 18 годишния Дон Стефанс - момчето със зеления пуловер, с което се запознахме Колорадо. Той, заедно с русокосата си приятелка Даян, винаги намираше какво да свърши и го вършеше просто, без суетене и шум. Може би тези две момчета щяха един ден да израснат като пълновременни работници на YWAM?

Бяхме готови за 8-седмична работа. Разделихме се на 25 групи момчета и момичета, от по 6 души всяка. Най-сетне беше дошъл моментът всеки от YWAM да прехвърли борда на малката лодка с пощата. Първите 4 момчета вече бяха настанени. Сред големи гроздове банани.

"Колко време ви трябва, за да стигнете до острова?"-извиках към капитана.

Той потри ръце в мръсната си униформа и отговори:

"Не знам, може би 24 часа. ако морето е милостиво!"

После отплуваха. Трябваше да се превозят още 24 групи до Андрос отиваше групата на Дон Стефанс; до Лонг Айсланд. където Джими Роджърс щеше да води 17 души; до Емутера начело с Джени; до Грант Бахама с лидер русокосата приятелка на Дон. Щяхме да разполагаме с шест седмици, през които да разкажем на всеки човек от островите за Исус Христос, а през последните две седмици трябваше да посещаваме домове в Насау.

След като изпратихме последната група, ние с Дар започнахме да обикаляме от остров на остров, за да посетим всички групи. На едно място бяхме посрещнати от шест сякаш изведнъж избуяли момичета. Помогнаха ни да разтоварим багажа си и ни поведоха към "къщи" - стара дървена постройка на някогашно училище с прозорци, подпрени с пръчки. Прашен портрет на кралица Елизабет втренчено ни гледаше висейки над напуканата черна дъска.

"Как я карате, момичета?" - попита Дар.

Не се оплакваха и разказаха, че са били във всеки дом и, че най-хубавото е, че младежите от острова редовно присъствали на срещите, организирани на открито пред магазина.

"Това е единственото място, където има генератор, така че можем да имаме осветление вечер." - допълниха те.

На следващото място ни разказаха подобна история. Младежите работиха упорито и постигаха резултати, които се опитвах да запомня.

1. Дребен търговец решил да следва Христос и решил да продаде стоката.

2. Старец бил изцерен и вече можел да движи неподвижната си ръка.

3. Напълно сляпа жена за първи път в живота си започнала да се учи да чете.

4. Мъж с болки в кръста започнал да стига пръстите на краката си без проблем.

5. Група момчета накарали рибар да ги качи в лодката си. за да ги откара на отсрещния остров. Той отказал, защото се надигнало силно вълнение. Момчетата са помолили и разпенените вълни утихнали. Шокираният рибар се втурнал да вика хората, за да видят и чуят "младите Божии мъже".

Шестте седмици отлетяха и 130-те младежи отново прекрачиха борда на лодките към Насау, за да прекарат в столицата последните две седмици.

Бяхме настанени в стар хангар на Военно въздушните Кралски сили в покрайнините на града. Всичко беше разбито и неизползвано от края на Втората Световна война. От ляво на летището бяха стаите за момичетата, а отдясно за момчетата. Разположихме къмпинговите печки, а Джени и Даян всяка сутрин ставаха в пет часа за да организират готвенето.

Докато се подготвяхме за последните дни в Насау, отново прегледахме направените бележки. Около 6000 души бяха проявили интерес към Христос. В резултат на усилията ни бяха организирани две църкви. Но най-добрите резултати се проявиха не в статистиките, а в опитностите. в преживяванията. Като например един случай, когато две момчета от YWAM спрели мъж, втурнал се в бар с ръка в джоба на якето. Той стоял и ги слушал после изведнъж паднал пред тях и със сълзи на очи се отдал на Исус. След това им показал какво носи в джоба си- имал пистолет. Искал да влезе в бара, за да застреля жена си. а вместо това я привел при Исус. Двамата заедно станали първите основатели на местната църква.

Планът ни беше да обиколим всички жители на Насау. Започнахме срещи, митинги, посещавахме домове, но с всеки изминат ден ми се струваше, че няма да можем да завършим лятото до край. Хората с напрежение следяха струпването на тежки черни облаци по хоризонта, говореше се за тропическа депресия и порои. И всичко започна. Всяка вечер (винаги в края на обиколките ни) небето сякаш се отваряше и се изливаха тонове вода. Децата се връщаха весели и пееха, неподозиращи евентуалната заплаха, а аз се оглеждах наоколо , в нашите хангари, от тавана на които сега тук-там струеше вода.

Какво въведение към евангелизирането! Ставаше все по-лошо. На 22 август чух, че се е сформирал ураганът Клео и обикаля Атлантика. Втурнах се към метеорологичната станция, за да разбера подробности. Думите му бяха:

"Сър, ако имаше някакъв начин да отпратя семейството си, веднага бих го направил."

Ураганът беше преминал с разрушителна сила през Хаити и Домениканската република, където, слава Богу. всички 16 души от YWAM. бяха живи и здрави. Бурята бушуваше по това време в Куба и може би щеше да се насочи направо към Насау.

Евакуирахме се от хангара и си преселихме в Евангелския храм. Момичетата постлаха избените стаи с надуваеми дюшеци, а момчетата спяха между столовете горе.

И зачакахме.

Докато водата и вятъра напираха по прозорците, ние се събрахме за молитва. Молехме се не толкова за себе си, защото се чувствахме на сигурно място, а за хората, с които се бяхме срещнали по островите и в предградията и бедните квартали на Насау.

Онази нощ когато бурята атакуваше острова, аз осъзнах, че много от нас опасно бяха пропуснали да наблегнат върху основната част на Благовестието на Евангелието. Исус ни е казал,  че  има  две  важни  задачи.  Едната е да  обичаме Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила; а да се учат хората на това. беше евангелизъм. Другата заповед беше да обичаме ближните си както себе си. Имаше две страни на единното  Благовестие:  да се обича  Бог и  да се обича ближния.  Беше невъзможно да бъдат разделени и  да се говори за всяка една от тях поотделно. Вече усещах цялата нова концепция в мисионерството - трябваше да се комбинира евангелизма с милосърдието.

На следващия ден две стъпки вода беше заляла крайбрежната улица на Насау, но бурята беше изгубила силата си. Дойде едно от момчетата и съобщи:

„Току що чух по радиото, че ураганът Клио е убил 138 души, а стотици са изчезнали или са останали без дом."

Погледнах Дар и разбрах, че и тя си мисли за несигурно построените градчета и примитивно живеещите по островите хора. Предложих да се молим. Сведохме глави и се молехме за онези, които бяха изгубили и малкото, което имат, за онези, които бяха без дом и без семейство. Почувствах, че имаше нещо което можехме да направим - можехме да раздаваме храна, дрехи, строителни материали, можехме дори да намерим хора. които да помагат при поправката и строителството на къщите. Но за да се помогне на толкова хора, щеше да ни е необходим кораб за превозването на тоновете вещи. кораб пълен с младежи, готови да помогнат и на практика да приложат Исус като единствената алтернатива за техните проблеми.

Но това беше само мечта, не можехме, да направим нищо друго, освен да опаковаме нещата си и да се приготвим за връщане обратно, но знаех, че в духа ми беше посадено нещо ново. Ние християните трябваше да се докоснем до онези области от живота на хората, където са били най-наранени. Да, нещо ми беше показано чрез урагана Клио, нещо в духа, което неизвестно кога щеше да пусне стебло и да израсте.