Билбао, Испания
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| Блейк. Не само че в библиотеката на Едмънд има екземпляр от събраните му съчинения… но и много от поемите на Блейк са пророчества! — Лангдън протегна ръка. — Дай ми джиесема на Едмънд. Ще помоля Уинстън да потърси в творбите на Блейк стих от петдесет и една букви! Амбра впери очи в разтворената му длан и потрепери от обзелите я угризения. — Телефонът на Едмънд се строши, Робърт — разкаяно въздъхна тя. — Падна от ръба на сградата. Лангдън я зяпна и лицето му пребледня. „Страшно съжалявам, Робърт“. Амбра виждаше, че той се опитва да осмисли тази новина и да прецени какво да правят след загубата на Уинстън. — Потвърждавам! — извика по джиесема си Фонсека от пилотската кабина. — И двамата се качиха невредими на борда. Пригответе самолета за Мадрид. Ще се свържа с двореца и ще ги предупредя… — Не си правете труда! — сопна се Амбра на агента. — Няма да отида в двореца! Фонсека покри телефона си с длан, завъртя се на седалката и я погледна. — Напротив! Имах заповед да осигурявам вашата безопасност. Изобщо не биваше да се отделяте от мен. Имате късмет, че успях да дойда и да ви спася. — Да ме спасите ли?! — тросна се тя. — Ако изобщо може да се говори за някакво спасяване, единствената причина са нелепите лъжи на двореца, че професор Робърт Лангдън ме бил похитил — което не е вярно, много добре знаете! Чак толкова ли е отчаян принц Хулиан, че е готов да рискува живота на невинен човек? Да не споменавам за моя живот? Фонсека я измери с поглед и се завъртя напред. В този момент се върна Диас с аптечката и седна до Амбра. — Моля ви, разберете ни, госпожице Видал. Арестуването на командир Гарса наруши командната ни верига. Въпреки това искам да знаете, че принц Хулиан няма нищо общо с изявлението за медиите, което беше направено от двореца. Дори не сме сигурни, че престолонаследникът знае какво се случва в момента. Повече от час нямаме връзка с него. „Какво?“ Амбра го зяпна. — Къде е той? — Настоящото му местонахождение не е известно, но последните му нареждания бяха кристално ясни. Принцът държи на вашата безопасност. — Щом е така, отвеждането на госпожица Видал в двореца ще е фатална грешка — внезапно се откъсна от размислите си Лангдън. Фонсека го изгледа. — Какво искате да кажете?! — Не знам от кого получавате заповедите си, господине, но ако принцът наистина държи на безопасността на своята годеница, предлагам да ме изслушате много внимателно. — Професорът замълча за миг и заговори още по-настойчиво. — Убиха Едмънд Кърш, за да не му позволят да оповести своето откритие. И онзи, който го е извършил, няма да се спре пред нищо, за да довърши работата си. — Вече всичко е свършено — намръщи се агентът. — Кърш е мъртъв. — Но не и откритието му — заяви Робърт. — Презентацията на Едмънд все още може да бъде разпространена. — Затова сте отишли в жилището му — предположи Диас. — Понеже сте смятали, че ще успеете да я задействате. — Точно така — потвърди Лангдън. — И това ни превърна в мишени. Не знам кой е подготвил изявлението, в което се твърди, че Амбра е отвлечена, обаче явно е някой, който отчаяно се опитва да ни попречи. И ако вие сте от тези хора, които искат завинаги да погребат откритието на Едмънд, просто още сега ни изхвърлете с госпожица Видал от хеликоптера, докато още можете. Амбра го зяпна, като се чудеше дали не си е изгубил ума. — Обаче, ако сте се заклели като агент на Гуардия Реал да защитавате кралското семейство, включително бъдещата кралица на Испания, трябва да разберете, че в момента за нея няма по- опасно място от този дворец, заради чието публично изявление за малко не я убиха. — Професорът бръкна в джоба си и извади ленена картичка с изящна релефна орнаментация. — Предлагам да я отведете на адреса в долния край на тази картичка. Фонсека взе картичката, впери поглед в нея и се намръщи. — Това е абсурдно. — Оградено е отвсякъде — продължи Робърт. — Вашият пилот може да кацне и след като ние четиримата слезем, да излети преди някой да ни усети. Познавам предстоятеля. Може да се скрием там, докато всичко се уреди. — Ще съм по-спокоен във военен хангар на летището. — Наистина ли можете да се доверите на военните? Те сигурно получават заповеди от същите хора, които едва не причиниха смъртта на госпожица Видал! Лицето на Фонсека дори не трепна. Мислите на Амбра бясно препускаха и тя се чудеше какво е написано на картичката. „Къде иска да отидем Лангдън?“ Внезапната му настойчивост, изглежда, означаваше, че залогът не е само нейната безопасност. В гласа му отново се долавяше оптимизъм и той явно още не се отказваше от надеждата, че някак си ще успеят да разпространят презентацията на Едмънд. Професорът взе картичката от Фонсека и я подаде на Амбра. — Открих я в библиотеката на Кърш. Тя я погледна и веднага разбра какво представлява. Известни като „заемни фишове“, тези изящно орнаментирани картички се даваха от музейните уредници на дарители в замяна на временно предоставени произведения на изкуството. Обикновено се отпечатваха две еднакви картички — едната се поставяше в музея в знак на благодарност към дарителя, а другата се даваше на самия дарител като гаранция за предоставения експонат. „Едмънд е предоставил временно своя екземпляр от поетичните съчинения на Блейк?!“ Според картичката книгата беше експонирана само на няколко километра от барселонското жилище на Кърш. Изтегляне 2.15 Mb. Сподели с приятели:
|