Билбао, Испания
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| прощаваме на злото в света, ние го оставяме да расте и да се разпространява. Когато отвръщаме на войната с милосърдие, ние насърчаваме враговете си да извършват още повече насилие. Идва момент, когато трябва да постъпим като Исус, да прекатурим масите на менячите и да извикаме: „Това е непоносимо!“. „Съгласен съм!“ — искаше да извика адмиралът, докато паството одобрително кимаше. — Но нима предприемаме някакви действия? — попита Инокентий. — Нима Католическата църква в Рим се възпротивява като Исус? Не. Днес ние се изправяме пред най- черните злини в света единствено със своята способност да прощаваме, обичаме и състрадаваме. И затова допускаме — не, насърчаваме — злото да расте. В отговор на многократно извършваните срещу нас престъпления ние тактично изразяваме загрижеността си на политически коректен език, напомняме си един на друг, че злият човек е такъв единствено заради тежкото си детство, заради сиромашкия си живот или защото срещу собствените му близки са били извършени престъпления — и затова той не е виновен за омразата си. Аз казвам, стига! Злото е зло! Всички сме страдали през живота си! Паството спонтанно избухна в аплодисменти, нещо, каквото Авила никога не беше виждал на католическо богослужение. — Реших да говоря за прошката, защото днес сред нас е един специален гост — каза папата, без да вдига ръката си от рамото на адмирала. — Искам да благодаря на адмирал Луис Авила, задето ни ощастливи със своето присъствие. Той е високоуважаван и многократно награждаван офицер от въоръжените сили на Испания и е преживял невъобразимо зло. И подобно на всички нас, има проблеми с прошката. И преди Авила да успее да възрази, Инокентий подробно заразказва за борбата в неговия живот — как е загубил семейството си в терористичен атентат и се е отдал на алкохолизъм, а накрая е направил неуспешен опит за самоубийство. В първия момент адмиралът се разгневи, че Марко е предал доверието му, но докато слушаше да разказват собствената му съдба по такъв начин, усети, че го обзема странна сила. Това беше публично потвърждение, че е стигнал до самото дъно и някак си, може би чудотворно, е оцелял. — Аз смятам, че Бог се е намесил в живота на адмирал Авила и го е спасил… за да изпълни по-висша цел — заяви Инокентий. С тези думи палмарският папа се обърна и за пръв път погледна Авила. Хлътналите му очи сякаш проникнаха в самата душа на възрастния офицер и той усети, че в него се влива такава сила, каквато не беше изпитвал от години. — Адмирал Авила, аз съм убеден, че трагичната загуба, която си понесъл, не допуска никаква прошка — каза папата. — Убеден съм, че не можеш да преодолееш бушуващия в теб гняв, справедливия си копнеж за отмъщение, като обърнеш и другата си страна. И не трябва! Твоята мъка ще донесе собственото ти спасение. Ние сме тук, за да те подкрепим! Да те обичаме! Да застанем до теб и да ти помогнем да превърнеш гнева си в могъща сила за доброто в света! Слава на Бог! — Слава на Бог! — повтори паството. — Адмирал Авила — продължи Инокентий, вторачен още по-настойчиво в очите му. — Какъв е девизът на испанския военноморски флот? — Pro Deo et patria — незабавно отговори Авила. — Да, Pro Deo et patria. За Бог и родината. Днес всички ние имаме честта сред нас да присъства висш военноморски офицер, който е отдал живота си на своята родина. — Папата замълча за миг и се наведе напред. — Ами… Бог? Авила се взря в пронизващите го очи на мъжа и изведнъж нещо в него се пречупи. — Животът ти не е свършил, адмирале — промълви Инокентий. — Делото ти не е завършено. Ето защо те е спасил Господ. Клетвата ти е изпълнена само наполовина. Ти си служил на родината, да… но още не си служил на Бог! Авила се почувства като ударен от куршум. — Мир вам! — завърши папата. — Мир на теб! — отговори паството. Адмиралът изведнъж беше погълнат от море от доброжелатели, които го заливаха с подкрепата си. Никога не бе преживявал такова нещо. Той боязливо търсеше в очите на енориашите следи от сектантски фанатизъм, ала виждаше само оптимизъм, благосклонност и искрено въодушевление от извършването на Божието дело… тъкмо каквото осъзнаваше, че му е липсвало. От този ден, с помощта на Марко и другите си нови приятели, Авила започна дългото си изкачване от бездната на отчаянието. Отново се зае с физически упражнения, хранеше се здравословно и най-важното, преоткри вярата си. След няколко месеца, когато физиотерапията му приключи, Марко му подари подвързана с кожа Библия, в която бяха отбелязани десетина места. Авила наслуки прочете някои от тях. РИМЛЯНИ 13:4 Той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло. ПСАЛТИР 93: 1 Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се. ТИМОТЕЙ 2, 2: 3 И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христос. — Запомни — усмихнато му каза младият рехабилитатор. — Когато злото надига глава, Бог действа различно чрез всеки от нас, за да наложи волята Си на Земята. Към спасението водят много пътища. Не само прошката. |