ConspiracyNet.comГОРЕЩА НОВИНА

59.
Робърт Лангдън преглеждаше последните няколко сектора от библиотеката на Кърш и надеждите му бързо гаснеха. Воят на полицейските сирени навън се усилваше все повече, после изведнъж стихна точно пред Каса Мила. През малките кръгли прозорци в апартамента проблясваха въртящи се полицейски светлини.
„Тук сме в капан — осъзна той. — Трябва ни тази петдесет и една буквена парола, иначе няма как да се измъкнем“.
За нещастие още не беше попаднал нито на един том със стихотворения.
Лавиците в последния сектор бяха по-дълбоки от останалите и явно съдържаха колекцията на Едмънд от голямоформатни книги за изобразително изкуство. Робърт забеляза заглавия,
които отразяваха интереса на приятеля му към най-новото в съвременното изкуство.
Сера… Кунс… Хърст… Бругера… Баския… Бански… Абрамович…
Колекцията свършваше с няколко по-малки тома и Лангдън спря пред тях с надеждата, че са поетични.
Нищо.
Книгите представляваха коментари и критики на абстрактно изкуство и той забеляза няколко заглавия, които Едмънд му беше пращал да чете.
КАКВО ГЛЕДАТЕ?
ЗАЩО ПЕТГОДИШНОТО ВИ ДЕТЕ НЕ МОЖЕ ДА СЪТВОРИ ТОВА
КАК ДА ПРЕЖИВЕЕМ МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО
„И все още се опитвам да го преживея“ — помисли си професорът, бързо продължи нататък и заобиколи следващата арка.
Книги за модерно изкуство. Тези тук бяха посветени на по-ранен период. „Поне се връщаме назад във времето… към изкуство, което разбирам“.
Бързо плъзна поглед по гръбчетата — биографии и албуми с цялостното творчество на импресионисти, кубисти и сюрреалисти, които между 1870 и 1960 година бяха смаяли света,
като тотално бяха променили представата за изобразителното изкуство.
Ван Гог… Сера… Пикасо… Мунк… Матис… Магрит… Гоген… Дюшан… Дега… Шагал…
Сезан… Касат… Брак… Арп… Алберс…
Този сектор свършваше с последното архитектурно ребро и когато го заобиколи, Лангдън се озова в последната част от библиотеката. Тук книгите, изглежда, бяха посветени на творците,
които в негово присъствие Едмънд наричаше „школата на скучните бели мъртъвци“ — по същество всички преди движението на модернистите в средата на XIX век.
За разлика от Кърш, професорът се чувстваше най-уютно тъкмо тук, сред старите майстори.
Вермер… Веласкес… Тициан… Тинторето… Рубенс… Рембранд… Рафаел… Пусен…
Микеланджело… Липи… Гоя… Джото… Гирландайо… Ел Греко… Дюрер… Да Винчи…
Коро… Караваджо… Ботичели… Бош…
В последните един-два метра от пространството имаше голяма стъклена витрина с тежка ключалка. Робърт погледна през стъклото и видя древна наглед кожена кутия — предпазен калъф на огромна стара книга. Текстът върху кутията едва се четеше, но той успя да разбере достатъчно, за да разгадае заглавието на тома.
„Господи боже — смая се Лангдън. Сега разбираше защо томът е заключен и защитен от ръцете на посетителите. — Сигурно струва цяло състояние“.
Знаеше, че съществуват само няколко безценни екземпляра от това ранно издание на творбите на легендарния автор.

„Нищо чудно, че Едмънд е инвестирал в него — помисли си Робърт. Спомняше си, че веднъж Кърш беше нарекъл английския майстор «единственият от предмодерните, който проявява някакво въображение». Лангдън не бе съгласен с него, но разбираше особеното му отношение към англичанина. — Двамата са си лика-прилика“.
Той се наведе и се вторачи в позлатеното заглавие: „Уилям Блейк. Събрани съчинения“.
„Уилям Блейк — каза си професорът. — Едмънд Кърш на деветнайсетия век“.
Блейк беше разностранен гений — плодовит творец с толкова напредничав художествен стил, че според някои в сънищата си надниквал в бъдещето. Изобилстващите му със символи религиозни илюстрации изобразяваха ангели, демони, Сатаната, Бог, митични същества,
библейски теми и пантеон от божества, плод на собствените му духовни халюцинации.
„И също като Кърш, Блейк често предизвиквал християнството“.
Тази мисъл внезапно го сепна.
„Уилям Блейк!“
Той ахна.
Присъствието на Блейк сред толкова много други художници го беше накарало да забрави един важен факт за този тайнствен гений.
„Блейк не е бил само художник и илюстратор…
А и плодовит поет“.
Сърцето му се разтуптя. Много от поетичните произведения на англичанина съдържаха революционни идеи, които идеално съответстваха на Едмъндовите възгледи. Едни от най- широко известните му афоризми — от „сатанински“ творби като „Бракът на рая и ада“ —
можеха едва ли не да са написани и от самия Кърш.
ВСИЧКИ РЕЛИГИИ СА ЕДНАКВИ
НЕ СЪЩЕСТВУВА ЕСТЕСТВЕНА РЕЛИГИЯ
Лангдън си спомни думите на Едмънд за любимия му стих. „Пророчество — така го е нарекъл пред Амбра“. Професорът не познаваше друг поет от миналото, който да се смята за по- голям пророк от Уилям Блейк, автор на две мрачни и злокобни поеми, написани през 90-те години на XVIII век:
АМЕРИКА: ПРОРОЧЕСТВО
ЕВРОПА: ПРОРОЧЕСТВО
Той имаше и двете творби — изящни факсимилни издания на ръкописите на Блейк с придружаващите ги илюстрации.
Робърт впери очи в големия кожен калъф под стъклото.
„Оригиналните «пророчества» на Блейк със сигурност са издадени в голям формат!“
Обнадежден, той приклекна пред витрината. В кожения калъф спокойно можеше да се намира онова, което търсеха двамата с Амбра — стихотворение, съдържащо пророчески стих от петдесет и една букви. Сега единственият въпрос беше дали Едмънд някак си е означил
любимото си място.
Лангдън се пресегна и натисна дръжката на витрината.
Заключено.
Погледна към витото стълбище и се зачуди дали просто да не изтича горе и да помоли
Уинстън да провери цялото поетично творчество на Уилям Блейк. Воят на сирените се беше сменил с далечно бумтене на вертолетни витла и викове откъм стълбището пред вратата на
Кърш.
„Тук са“.
Професорът впери поглед във витрината и забеляза бледия зеленикав оттенък на модерното
УВ стъкло.

Светкавично си съблече фрака, вдигна го над стъклото, завъртя тялото си и без колебание заби лакът в прозрачната плоскост. Разнесе се приглушено изхрущяване и вратичката се строши.
Робърт предпазливо бръкна между острите отломки, отключи витрината, отвори вратичката и внимателно извади кожения калъф.
Още преди да го остави на пода, усети, че нещо не е наред. „Не е достатъчно тежък“.
Пълните съчинения на Блейк бяха подозрително леки.
Лангдън вдигна капака.
Както се опасяваше… вътре нямаше нищо.
Професорът въздъхна, вторачен в празната кутия. „Къде е книгата на Едмънд, по дяволите?!“
Тъкмо се канеше да затвори калъфа, когато неочаквано забеляза нещо, залепено от вътрешната страна на капака — картичка с цвят на слонова кост и изящна релефна орнаментация.
Робърт прочете текста на картичката.
После изумено го препрочете.
След броени секунди вече тичаше нагоре по витото стълбище към покрива.
В този момент началникът на отдел „Електронна сигурност“ Суреш Бала безшумно се вмъкна в личния апартамент на принц Хулиан на втория етаж на кралския дворец в Мадрид.
Откри дигиталния стенен сейф и въведе универсалния код, който използваха при извънредни обстоятелства.
Вратата на сейфа се отвори.
Вътре имаше два джиесема — специално произведен за двореца смартфон с пълна защита против подслушване, който принадлежеше на престолонаследника, и айфон, който трябваше да е на епископ Валдеспино.
Суреш грабна айфона.
„Наистина ли ще го направя?“
Той отново си спомни имейла от monte@iglesia.org.
хакнах телефона на валдеспино.
той има опасни тайни.
дворецът трябва да получи достъп до есемесите му.
незабавно.
Чудеше се какви тайни може да крият есемесите на епископа… и защо информаторът е решил да осведоми двореца.
„Може би иска да ни предпази от косвени жертви?“
Суреш знаеше само, че ако съществува информация, която представлява опасност за кралското семейство, негов дълг е да се добере до нея.
Вече беше обмислил дали да не поиска съдебна заповед, обаче лошият отзвук и забавянето я обезсмисляха. За щастие той разполагаше с много по-дискретни и подходящи методи.
Агентът натисна клавиша за стартовия екран и дисплеят се освети.
Беше заключен с парола.
„Няма проблем“.
Той поднесе телефона към устата си.
— Сири, колко е часът?

Все още в заключен режим, айфонът показа часовник. Суреш даде на този дисплей серия от прости команди — смени часовата зона, поиска да я сподели с есемес, добави снимка и после,
вместо да прати съобщението, натисна клавиша за стартовия екран.
Щрак.
Джиесемът се отключи.
„Елементарно хакване, за което трябва да благодарим на ЮТюб“ — помисли си той.
Досмеша го, че притежателите на айфони изобщо могат да вярват в сигурността на паролите си.
След като вече имаше пълен достъп до телефона на Валдеспино, агентът отвори приложението айМесидж, като очакваше, че ще се наложи да възстанови изтритите есемеси на епископа, като излъже облака да създаде наново каталога.
И естествено, дневникът на съобщенията се оказа съвсем празен.
„Всъщност има един есемес“. Входящото съобщение беше получено преди два часа от скрит номер.
Суреш го отвори и прочете трите реда. В първия момент си помисли, че халюцинира.
„Това просто не е възможно!“
Пак прочете съобщението. То категорично доказваше, че Валдеспино е замесен в невъобразимо предателство и измама.
„Да не споменаваме и арогантността му“ — помисли си Суреш, смаян, че възрастният духовник до такава степен се е чувствал неуязвим, че да води такава електронна комуникация.
„Ако това тук излезе наяве…“
Той потръпна и се втурна на долния етаж да потърси Моника Мартин.

60.
Хеликоптерът ЕС 145 летеше ниско над града и агент Диас се взираше в ширналите се долу светлини. Въпреки късния час в прозорците на повечето апартаменти мъждукаше сиянието на телевизори и компютри и целият град тънеше в бледосинкава мъгла.
„Целият свят гледа“.
Това го изпълваше с нервност. Усещаше, че положението бясно се изплъзва от контрол, и се боеше, че задълбочаващата се криза ще свърши с обезпокоителна развръзка.
Седящият отпред агент Фонсека извика и посочи напред. Диас кимна, също забелязал тяхната цел.
„Просто няма как да я пропусне човек“.
Пулсирането на въртящите се сини полицейски светлини веднага привличаше вниманието.
„Бог да ни е на помощ“.
Точно както се опасяваше той, Каса Мила беше обградена от полицейски коли.
Барселонските власти се бяха отзовали на анонимна информация непосредствено след изявлението на Моника Мартин от кралския дворец.
„Робърт Лангдън е похитил бъдещата кралица на Испания.
Дворецът се нуждае от помощта на гражданите, за да ги открие“.
„Безсрамна лъжа — помисли Диас. — Със собствените си очи ги видях да напускат заедно
«Гугенхайм».“
Макар и резултатна, тактиката на Мартин слагаше началото на невероятно опасна игра.
Провокирането на всеобщо преследване с участието и на местната полиция беше рисковано —
не само за Робърт Лангдън, но и за бъдещата кралица, която спокойно можеше да попадне под куршумите на некадърните барселонски ченгета. Ако дворецът наистина искаше да се погрижи за нейната безопасност, това определено не бе начинът.
„Командир Гарса никога нямаше да допусне положението дотолкова да ескалира“.
Арестуването на техния началник си оставаше пълна загадка за Диас, който не се съмняваше, че и обвиненията срещу командира са изфабрикувани като обявяването на Лангдън за похитител.
Фонсека обаче трябваше да се подчини на получените заповеди.
„Заповеди, издадени през главата на Гарса“.
Когато хеликоптерът наближи Каса Мила, агент Диас проучи ситуацията долу и разбра, че няма къде да кацнат безопасно. Широкият булевард и ъгловият площад отпред бяха задръстени с новинарски коли, полицейски патрулки и тълпи зяпачи.
Той насочи вниманието си към прочутия покрив на сградата — усукана осмица с полегати алеи и вити стълбища, откъдето се разкриваха шеметни изгледи към барселонския пейзаж…
както и в двата атриума с вътрешните им дворове.
„Тук няма къде да кацнем“.
Освен от неравната повърхност покривът беше защитен и от високите комини на Гауди,
които приличаха на футуристични шахматни фигури — истински стражи с шлемове, които уж направили такова впечатление на Джордж Лукас, че ги използвал като прототипи за страшните си щурмоваци в „Междузвездни войни“.
Диас понечи да отмести поглед към съседните сгради, но нещо неочаквано на покрива на
Каса Мила изведнъж привлече вниманието му.
Сред грамадните статуи стоеше дребна фигура.
Изправена до парапета в края на покрива и ярко осветена от насочените нагоре

телевизионни прожектори, тя беше облечена в бяло и в първия момент напомни на агента за папата, който се обръща от своя балкон към вярващите на площад „Св. Петър“.
Само че това не беше светият отец.
А красива жена с добре позната му бяла рокля.

Изтегляне 2.15 Mb.

Сподели с приятели: