Билбао, Испания
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| Четирите зои Това мигновено го обнадежди. „Четирите зои“ беше заглавието на една от най-известните пророчески поеми на Блейк — дълга творба, разделена на девет „нощи“ или глави. Темите, спомняше си той от студентските си години, се въртяха около смъртта на установените религии и постепенното възтържествуване на науката. Професорът плъзна поглед надолу по строфите. Написаните на ръка стихове свършваха в средата на страницата с изящно нарисуван „finis divisionem“ — графичен еквивалент на обичайното „КРАЙ“. „Това е последната страница от поемата — разбра той. — Финалът на един от пророческите шедьоври на Блейк!“ Наведе се напред и се вторачи в дребните букви, но не успя да прочете текста на слабата светлина на лампата. Амбра вече беше приклекнала и доближила лице на сантиметри от стъклото, прочете наум стиховете, като прекъсна, за да прочете един от тях на глас. — „И из огньовете явява се Човека: злото е докрай погубено“. — Обърна се към него. — „Злото е докрай погубено“? Робърт се замисли и кимна разсеяно. — Мисля, че Блейк говори за премахването на покварената религия. Бъдещето без религия е едно от неговите често повтарящи се пророчества. Амбра се оживи. — Едмънд каза, че любимият му стих бил пророчество, което се надявал да се сбъдне. — Ами да, Едмънд определено мечтаеше за бъдеще без религии — потвърди професорът. — От колко букви е този стих? Тя започна да брои, но поклати глава. — Четирийсет и пет. Амбра продължи да чете и след малко отново спря. — Какво ще кажеш за този? „Очите на Човека разтварят се, съзират глъбини на чудни светове“. — Възможно е — отвърна Лангдън, като разсъждаваше над смисъла на стиха. „Човешкият интелект ще продължи да се развива и еволюира с времето и това ще ни позволява все по- дълбоко да виждаме в истината“. — Буквите са повече — каза Амбра. — Ще продължа нататък. Зад нея Робърт унесено закрачи напред-назад. Отекващите в ума му стихове събудиха спомен за далечното време в Принстън, когато четеше Блейк за курса по британска литература. Пред очите му се зароиха образи, както понякога се случваше с неговата фотографска памет. Изведнъж Лангдън видя тогавашния им преподавател. След като минаха „Четирите зои“, той се изправи пред тях и им постави вековния въпрос: „Вие какво предпочитате? Свят без религия или свят без наука? — После прибави: — Изборът на Уилям Блейк е очевиден и надеждата му за бъдещето е най-ясно обобщена в последния стих на тази епична поема“. Робърт сепнато ахна и се завъртя към Амбра, която продължаваше да се взира в книгата. — Направо виж края! Вече си спомняше последния стих. Тя плъзна поглед надолу и след малко обърна към него смаяното си лице. Лангдън приклекна до нея, впери очи в текста и след като знаеше стиха, успя да разчете бледите ръкописни букви: Изтегляне 2.15 Mb. Сподели с приятели:
|