ТЕ са губещите в тази битка. Н

допълнение... няма да й „съответстваме". В момента ние хората променяме планетата толкова драстично, че заплашваме собственото си оцеляване, както и оцеляването на другите бързо изчезващи организми. Тази заплаха засяга всички борещи се за оцеляване - и онези, които карат „Хамър"-и, и богатите собственици на вериги ресторанти за бързо хранене - и „победителите", и тънещите в немотия работници. Има два изхода от тази дилема: да умрем или да мутираме. Смятам, че трябва сериозно да се замислите върху това, докато нуждата ни да продаваме „Биг Мак" води до унищожение на една десета от амазонската джунгла, докато нарастващият брой консумиращи бензин коли тровят въздуха или докато петролно-химичната индустрия изчерпва залежите на Земята и замърсява водата.
Ние сме проектирани от природата така, че да пасваме на околната среда, но не и на тази среда, която в момента създаваме.
Аз научих от клетките, че всички сме част от едно цяло и че забравяме това на собствен риск.
Но също така осъзнах, че всеки от нас има своя неповторима биологична идентичност. Защо? Кое прави клетъчното общество на всеки човек уникално? На повърхността на нашите клетки има семейство рецептори на идентичността, което отличава хората едни от други.
Един детайлно проучен подклас от тези рецептори, наречен саморецептори, или човешки левкоцитни антигени (ЧЛА), е свързан с функциите на имунната система. Ако вашите саморецептори бъдат премахнати, клетките ви няма да могат да отразят вашата идентичност. Такива клетки, лишени от саморецептори, си остават човешки, но губят своята идентичност. Ако върнете личните си саморецептори обратно на мястото им, клетките отново ще отразяват вашата същност.
Когато дарявате орган, колкото по-добре си пасват вашите саморецептори с рецепторите на човека, който приема органа, толкова по-слаба ще е реакцията на отхвърляне от имунната система на реципиента. Например да речем, че група от сто различни саморецептори по повърхността на всяка клетка служат да ви идентифицират като индивид. Вие се нуждаете от присаждане на орган, за да оцелеете. Когато моят комплект от сто саморецептора бъде съпоставен с вашите саморецептори, излиза, че само десет рецептора си подхождат. Значи аз не съм добър донор за вас. Различната природа на нашите саморецептори сама по себе си показва, че нашите идентичности се различават.
Огромната разлика в мембранните рецептори ще мобилизира имунната ви система, превръщайки я в свръхмотивация да елиминира чуждите, тоест несвойствените трансплантирани клетки. Бихте имали по-голям шанс за успех, ако можехте да намерите донор, чиито саморецептори пасват по-добре на онези, върху вашите клетки.
В търсене на по-подходящ донор обаче няма да намерите стопроцентово съвпадение. До момента учените не са попадали на двама души, които са напълно еднакви. Въпреки всичко на теория е възможно да бъде създаден универсален донор на тъкани, ако се премахнат саморецепторите на клетките, въпреки че учените все още не са провели подобен експеримент. При такъв експеримент клетките ще загубят своята идентичност. Подобни клетки няма да бъдат отхвърляни. Макар че учените концентрират вниманието си върху същността на тези свързани с имунната система рецептори, е важно да се отбележи, че не протеиновите рецептори дават идентичност на човека, а онова, което ги активира. Всеки неповторим комплект от идентифициращи рецептори по клетката е разположен върху повърхността на мембраната, където те действат като „антени", улавящи съответстващите им външни сигнали. Тези рецептори на идентичността

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: