Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| Д А ПРОСЛЕДИМ РАЗГОВОРА МЕЖДУ КЛЕТКИТЕ През годините, в които преподавах в медицинска академия, осъзнах, че студентите по медицина, поставени в академична среда, се конкурират помежду си и злословят един за друг повече от шайка адвокати. Те изживяват Дарвиновата борба в своя стремеж да бъдат „най-силните", които ще се доберат до дипломирането след четири изтощителни години в медицинския факултет. Това стремително гонене на високи оценки, без да се съобразяват с колегите наоколо, несъмнено следва Дарвиновия модел, но винаги ми е изглеждало като подигравка за онези, които се стремят да станат състрадателни лечители. Моите стереотипи за студентите по медицина обаче бяха опровергани по време на престоя ми на острова. След надъхващата ми реч аутсайдерите от курса спряха да се държат като обикновени студенти по медицина; отказаха се от идеята „най-силният оцелява" и обединиха силите си в един отбор, което им помогна да изкарат семестъра. По-силните студенти помагаха на по-слабите и така всички станаха по-силни. Хармонията между тях беше едновременно изненадваща и прекрасна за наблюдение. Накрая имаше и бонус: холивудски хепиенд. За последния им изпит дадох на студентите си същия тест, който трябваше да решат и студентите в Уисконсин. Нямаше абсолютно никаква разлика между резултатите на „отхвърлените" и техните „елитни" колеги в Щатите. По-късно много студенти споделиха, че когато са се прибрали у дома и се срещнали със свои колеги, завършили американски медицински училища, с гордост установили, че много по-добре разбират живота на клетките и организмите. Аз, разбира се, бях потресен от това, че моите студенти бяха сътворили академично чудо. Но минаха години, преди да разбера как успяха да го направят. По онова време смятах, че тайната е във формата на курса, и все още вярвам, че сравнението между човешката и клетъчната биология е по- добрият начин да се обясни материалът. Само че сега, когато вече съм се впуснал в това, което, както казах, се възприема от някои като територия на смахнатия д-р Дулитъл, смятам, че голяма част от успеха на студентите ми се дължи на това, че не се държаха като колегите си от Щатите. Вместо да подражават на умните американски студенти, те имитираха поведението на интелигентните клетки, които се обединяват, за да станат още по-умни. Не аз бях казал на студентите си да следват модела на клетките, защото тогава все още бях под влиянието на традиционното научно обучение. Все пак ми се иска да мисля, че са поели в тази посока по интуиция, след като са чули как превъзнасям способността на клетките да се групират и да действат заедно, за да образуват по-сложни и по- преуспяващи организми. Тогава не знаех, но днес вярвам, че още една причина за успеха на студентите ми е това, че не спирах да възхвалявам клетките. Хвалех също и тях самите. Те имаха нужда да чуят, че са отлични студенти, за да повярват, че могат да бъдат такива. Както ще поясня в следващите глави, много хора си поставят ограничения в живота не защото трябва, а защото смятат, че трябва. Но аз се опитвам да изляза от черупката си. Достатъчно е само да спомена, че след четири месеца в рая, преподавайки по начин, който избистри отношението ми към клетките и уроците, които те дават на хората, аз започнах да разбирам много по-добре Новата биология. Това изтри горчивия остатъчен вкус от генетичното и родителското програмиране, както и тезата на дарвинизма, че само по-силният оцелява. Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|