Биология на убежденията
КАК ПРОТЕИНИТЕ СЪЗДАВАТ ЖИВОТ
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| К АК ПРОТЕИНИТЕ СЪЗДАВАТ ЖИВОТ Живите организми се различават от неодушевените предмети по това, че се движат; те са одушевени. Енергията, която ги задвижва, е впрегната да свърши „работата", която извършват животоподдържащите системи, като дихателна, храносмилателна и двигателна. За да схване естеството на живота, човек първо трябва да проумее как се задвижват протеиновите „машини". Финалната форма - или конфигурация (техническият термин, използван от биолозите) - на протеиновата молекула се получава в резултат на балансирането между електромагнитните заряди. Обаче ако положителните и отрицателните заряди в протеина се променят, гръбнакът драстично ще се извие и ще се нагласи, за да се балансират отново. Разпределението на електромагнитния заряд в протеина може селективно да се променя посредством голям брой процеси, включително и свързването на други молекули или химични групи като хормони например; отстраняване на ензими или прибавяне на заредени йони; или интерференция на електромагнитни полета като тези, които излъчват мобилните телефони (Tsong 1989). Фигура А показва идеалната конфигурация на един хипотетичен протеинов гръбнак. Отблъскващите се сили между две отрицателно заредени крайни аминокиселини (стрелките) карат гръбнака да се разтегне толкова, че отрицателните аминокиселини да се отдалечат максимално една от друга. Фигура В показва близък план на крайна аминокиселина. Даден сигнал, в този случай молекула със силен положителен електрически заряд (бялата сфера), бива привлечен и се свързва с отрицателната страна на крайната аминокиселина в протеина. В този конкретен сценарий сигналът има повече положителен заряд от отрицателния заряд на аминокиселината. След като сигналът се съедини с протеина, вече има излишен положителен заряд в този край на гръбнака. Понеже положителният и отрицателният заряд се привличат, аминокиселините в гръбнака ще започнат да се въртят около връзките си, така че положителните и отрицателните крайни аминокиселини ще се доближат една до друга. Фигура С показва как протеинът се трансформира от конфигурация А в конфигурация В. Тази промяна поражда движение, което е впрегнато в работа, за да подсигури такива функции като храносмилане, дишане и съкращение на мускулите. След като сигналът се отдели, протеинът се връща в предпочитаната от него разгъната конфигурация. Ето как породените от протеина движения създават живот. Променящите формата си протеини са пример за дори още по-впечатляващо постижение на инженерния ум, защото техните прецизни, триизмерни форми им дават и възможността да се свързват с други протеини. Когато един протеин се срещне с молекула, която го допълва физически и енергийно, двамата се свързват като направени от човека зъбчати колела като - да речем - в ръчната мелничка или в стар часовников механизъм. Разгледайте внимателно следващите две снимки. На първата има пет протеина с уникална форма, примери за молекулярните „зъбчати колела" в клетките. Тези органични „зъбчати колела" имат по-нежни зъбци от изработените от човешка ръка, но можете да видите, че тяхната прецизна триизмерна форма им дава възможност безопасно да се съединяват с други допълващи ги протеини. Протеинова менажерия. На горната снимка са изобразени пет различни примера за протеинова молекула. Всеки протеин притежава прецизна триизмерна конфигурация, която е една и съща във всяко свое копие във всяка една клетка. А) Ензим, чрез който се усвояват водородните атоми; В) Изплетено влакно от колагенов протеин; С) Канал - протеин на мембраната с куха пора в центъра; D) Протеинов компонент с „капсула", в която може да се настани вирус; Е) ДНК- синтезиращ ензим с прикрепена към него спираловидна молекула на ДНК. За следващите снимки съм избрал механичен часовник, за да илюстрирам дейността на клетката. На първата снимка има метален механизъм, на който се виждат зъбчатите колела, пружинките, скъпоценните камъни и надписа с модела на часовника. Когато колело А се завърти, то задвижва колело В. Когато се задвижи В, то активира и С и т.н. На следващата снимка наслагвам върху направения от човека механизъм органични протеини с по-заоблени зъбци (увеличени милиони пъти, за да се оразмерят според часовника), за да може да се види, че протеините приличат на часовников механизъм. Гледайки тази метално-протеинова „машина", човек може да си представи, как протеин А се завърта и задвижва протеин В, което от своя страна активира и протеин С. След като си представите това, погледнете третата снимка, на която изработените от човека части липсват. И ето! Имаме протеинова „машина", едно от хилядите подобни протеинови образувания, които заедно населяват клетката! Протеините в цитоплазмата, които си съдействат в образуването на определени физиологични функции, се групират в конкретни формации, познати като пътеки. Тези формации се определят от функциите като респираторни пътеки, храносмилателни пътеки, пътеки за съкращаване на мускулите и ужасния цикъл на Кребс, проклятието на много студенти, които трябва да наизустят всеки един от протеиновите му компоненти и сложни химични реакции. Можете ли да си представите колко са били развълнувани клетъчните биолози, когато са установили как работят механизмите от протеинови формации? Клетките използват тяхното движение, за да задействат определени метаболитни и поведенчески функции. Постоянните, изменящи формата на протеините движения - които могат да се повтарят хиляди пъти в секунда - са движенията, които създават живот. |