Благодат, бр. 4, 2003 Издава, отпечатва и разпространява



Дата30.11.2018
Размер300.21 Kb.
#106942

Благодат, бр.4, 2003

Издава, отпечатва и разпространява:

Фондация Християнски център за

хора с увреждания "Благодат"
Отговорен редактор:

Стефка Стойчева - Пловдив


Редакционен съвет:

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев - Трявна


Коректор на Брайл:

Керанка Милушева

Технически редактор:

Здравко Лекишев

Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на Брайл, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрителнозатруднени.


Адрес:

4006 Пловдив

Пощенска кутия 11

тел'/факс: (032)68-20-55

032/83-92-89

GSM: 098-620-156

E-mail: grace@bul.evro.net

Web site: grace.webbg.com

СЪДЪРЖАНИЕ:

От редакцията.......................................................2

С божието слово /псалми/....................................3

По-близо до Исус..................................................8



Да прочетем заедно

Различни, но в хармония.....................................14

Светлина за пътеката ми.....................................27

Химни за Господа.................................................31

Новини и свидетелства........................................34

Актуална информация.........................................39




От редакцията
При вас е последният брой на списание "Благодат" за тази година. Благодарим на Бога, че останахте с нас да вървим заедно по пътя на вечния живот, който получаваме само чрез вяра в Исус Христос. Вярваме, че уроците, които сме публикували са ви помогнали да разберете, че само новороденият човек може да влезе в Божието царство, а чрез силата на Святия Дух може да свидетелства за Исус с чист и свят живот. Ще се радваме ако ни пишете или ни се обадите по телефона, за да споделите с нас какво ви е харесало и какво още бихте искали да прочетете.

Очакваме вашите мнения и препоръки.

Стефка Стойчева и редактори

С Божието слово

Псалми


(продължение)
ПСАЛОМ 26

1.(По слав. 25). /Давидов псалом/

Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая.

2.Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.

3.Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.4.Не съм сядал с човеци измамници; И с лицемерци няма да отида.

5.Мразя събранието на злосторниците; И с нечестивите няма да седна.

6.Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,

7.За да възглася с глас на хваление; И да разкажа всичките Твои чудесни дела.

8.Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.

9.Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;

10.В чиито ръце има злодеяние; И десницата им е пълна с подкупи.

11.А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.

12.Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.

ПСАЛОМ 27

1 (По слав. 26). /Давидов псалом/

Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?

2.Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите им, за да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха.

3.Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.

4.Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му.

5.Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, Ще ме издигне на канара.

6.И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме обкръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа.

7.Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.

8.Когато Ти рече: Търсете лицето ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.

9.Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гнева слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;

10.Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.

11.Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.

12.Да ме не предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.

13.Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - бих прималнял.

14.Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.


ПСАЛОМ 28

1 (По слав. 27). /Давидов псалом/

Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.

2.Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато вдигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.

3.Не ме завличай с нечестивите; И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце има злоба.

4.Въздай им според делата им; И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.

5.Понеже те не внимават на деянията на Господа; Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.

6.Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми.

7.Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля.

8.Господ е сила на людете Си; Той е крепост на избавление на помазаника Си.

9.Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.
ПСАЛОМ 29

1.(По слав. 28). /Давидов псалом/

Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.

2.Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.

3.Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ гърми над големите води,

4.Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.

5.Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,

6.И прави ги да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.

7.Гласът Господен разцепва огнените пламъци.

8.Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.

9.Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А на върха Му всеки възгласява: Слава!

10.Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седи като Цар до века.

11.Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.
ПСАЛОМ 30

1.(По слав. 29). /Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом/

Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.

2.Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.

3.Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.

4.Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име.

5.Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта иде радост.

6.Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.

7.Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си, и смутих се.

8.Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, като казах:

9.Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?

10.Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.

11.Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.

12.За да Ти пее хвала душата ми и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.



По-близо до Исус

Последователите на Исус трябва да бъдат изпълнени със Святия Дух

Джон и Изабел Селфридж

Превод от английски Стефка Стойчева
Ключов стих: "Изпълвайте се със Святия Дух" (Ефесяни 5:18)

В предишния ни урок видяхме, че е необходимо да посветим себе си на Господа. Когато направим това, Той ни отделя да Му служим. Точната дума, която описва това е освещаване. В конкорданса на Библията думата освещаване е обяснена с четири значения.

1) Отделяне и поставяне на страна за Свята употреба.

2) Изчистване от мръсотията на греха.

3) Освобождаване от силата на греха.

4) Живот в чистота и Святост за общуване с Бога.

Разбира се, ние не можем да направим тези неща със собствената си сила. Нашата част е да предадем себе си на Исус и Той ще ги направи за нас. (Евреи 13:12). Неговата кръв ни изчиства и тогава Той поставя Святия Дух в нас, за да ни даде сила да продължим да изчистваме сърцата си. Както се казва в ключовия стих да се изпълваме със Святия Дух. Ще разгледаме няколко места в Библията, които ни показват колко е важно да сме изпълнени със Святия Дух.

Най-напред нека да видим живота на учениците на Исус. Те бяха простени от Исус и Той им каза: "Радвайте се, че имената ви са записани в книгата на живота" (Лука 10:20). Но Исус знаеше, че простеността не е достатъчна. Учениците се нуждаеха от сила, за да бъдат истински Негови последователи. Те падаха често, защото имаха още грешни неща в сърцата си. Там имаше гордост, която ги караше да се стремят за позиции (Лука 22:24), ревност (Матей 20:24) и страх (Лука 22:57). Исус знаеше, че ако си отиде на Небето и ги остави с тези неща в сърцата, те ще провалят Неговото дело. Ето защо, Той им каза, че ще им изпрати Святия Дух за техен учител и ръководител (Йоан 14:26 и 16:13). Но най-вече Святият Дух трябваше да им даде сила за да бъдат истински свидетели за Него (Деяния 1:8). И Исус ги предупреди да не излизат да проповядват, когато Той ги остави, докато не получат тази сила (Лука 24:49).

Когато Исус се възнесе, учениците Му бяха толкова гладни за изпълване със Святия Дух, че веднага се събраха в една стая и прекараха там в молитва времето докато Святия Дух не дойде десет дни по-късно (Деяния 1:14). Като получиха Святия Дух, ние виждаме голямата промяна, която стана в тях. Вече не бяха онези слаби мъже. Те искаха да излизат и да проповядват на хората кой уби Исус (Деяния 2:23). Не се страхуваха да отидат в затвора и даже да умрат за Исус (Деяния 4:3 и Деяния 12:2). В Деяния 15:9, Петър обясни тази промяна с това, че Бог изчисти сърцата им по времето, когато са получили Святия Дух.

Ние четем в Библията и за други християни, които са се молили за Святия Дух и са Го получили. Библията говори, че много хора в Самария се новородиха и Апостолите изпратиха Петър и Йоан да им говорят, че трябва да бъдат изпълнени със Святия Дух и много хора Го получиха (Деяния 8:17). Корнелий беше един богобоязлив човек (Деяния 10:22) и Петър беше изпратен да му каже за Святия Дух. Докато Петър говореше, Святият Дух дойде в сърцата на Корнелий и приятелите му (Деяния 10:44).

Когато Павел срещна християните от Ефес за първи път, той ги попита дали са получили Святия Дух като са повярвали. Те не бяха Го получили, но когато той им даде инструкции, те също Го получиха (Деяния 19:2, 6).

Всичко това може да предизвика у нас въпроса, защо Господ не ни изпълва със Святия Дух веднага като се новородим? Това е възможно, но Исус ни казва защо обикновено не се случва. Той казва: "Светът не може да получи Святия Дух" (Йоан 14:17). Както вече учихме, човек трябва първо да се покае за светския си начин на живот, преди да може да предаде себе си изцяло на Господа. Но Святият Дух не може да вземе напълно власт над човека, докато той не е новороден. Ние трябва да си припомним, че само чрез Святия Дух сме способни да се покаем, защото е Негова работа да ни изобличи и да ни доведе до Исус (Йоан 16:8-10). Ето защо Исус казва в стиха, който вече споменахме, Йоан 14:17, "Той обитава във вас и ще бъде във вас". Още много стихове показват нуждата на християните от изпълване със Святия Дух след новорождението им. Когато се раждаме отново, ние получаваме духовен живот, а когато се изпълним със Святия Дух, получаваме изобилен живот (Йоан 10:10). Прощението е за греховете ни изобщо, а очистването е за прегрешението или неправдата ни в момента (Йоан 1:9). Какво означава това? Това означава, че след новораждането сме простени за нашите грехове, а се нуждаем от ежедневно очистване на източника, от който идват желанията ни за грях. Павел нарече християните от Коринт "Деца в християнска вяра". Той изтъкна, че те имат в себе си нещо, което причинява

ревност, омраза и гняв (Коринтяни 3:1-3). Нарече ги още плътски или мислещи по светски християни. За християните от Рим той писа, че Светското мислене е вражда против Бога (Римляни 8:7). Павел дава различни имена на старото мислене. В Римляни 6:6, Той го нарича стария човек, а в Римляни 7:24 - смъртно тяло. Това греховно мислене се нуждае от очистване чрез кръвта на Исус и да бъде пазено чисто чрез пълнотата на Святия Дух. Тогава нашите тела ще бъдат чисти храмове, в които Святият Дух ще обитава (Коринтяни 3:16-17). Християните от Коринт не бяха ръководени от Святия Дух. Ако ние не сме ръководени от Святия Дух сме като едно яйце с два жълтъка (Яков 1:8). Плътския ум дърпа против ума на Святия Дух и ние сме в състояние на вътрешна война. Как може този греховен ум да бъде очистен? В Галатяни 2:20, Павел ни казва, че той се е разпнал с Христос. Това не означава реално разпъване на неговото тяло, а разпъване на неговия Аз, който иска да върши неща противни на Бога. Той е позволил на Святия Дух да разруши силата на неговия грешен Аз (Римляни 6:6). Святият Дух е като огън (Матей 3:11). Той има силата да изгаря греховните желания в нашите умове. Само тогава можем да обичаме Бога с целите си сърца и ближния си като себе си (Марко 12:30-31). Както светлината изгонва тъмнината от стаята, така и Святият Дух изгонва греховните желания, когато остане постоянно в сърцата ни. Ако пълнотата на Святия Дух в сърцата ни ни очиства, как можем да бъдем изпълнени? Първо, трябва да желаем да отстъпим контрола върху нашия живот на Святия Дух. Когато се новородим, Святият Дух идва в сърцата ни, но не ни изпълва докато не Му позволим да завладее сърцата ни. Нашата част е да посветим себе си и всичко, което притежаваме на Бога както вече учихме в последния урок. Тогава чрез вяра приемаме, че Той ни е приел и Неговият Святи Дух ни е изпълнил. Тогава нашият греховен ум ще бъде трансформиран. (Римляни 12:2).

Някои хора имат различни идеи за това как един човек може да бъде изпълнен със Святия Дух. Много млади християни се объркват от тези различни идеи. Някои учат, че за да бъде изпълнен някой със Святия Дух, трябва да му се полагат ръце. Понякога това се е правело в новозаветната църква, но не винаги. Святият Дух изпълни Корнелий и приятелите му без някой да им беше положил ръце. (Деяния 10:44). Други учат, че християнина не е изпълнен със Святия Дух ако не говори езици, които не разбира. След като бяха изпълнени със Святия Дух, учениците на Исус говореха езици, които не разбираха. Но това беше така, защото имаше хора от различни националности и те трябваше да чуят Евангелието на своя език. Някои говореха, а други не говореха непознати езици. (Деяния 8:17).

Както видяхме в този урок, нашата отговорност е да предадем себе си напълно на Бога и чрез вяра да приемем, че Той ни изпълва със Своя Святи Дух. Тогава Той ще ни даде дарбата или дарбите на Святия Дух, от които се нуждаем за работата, която Той е планувал за нас. Той сам решава кои дарби да ни даде. Павел говори в Коринтяни 12:29-30, "Не всеки има дарбата да върши чудеса или да изцерява болни, или да говори чужди езици, или да тълкува, но копнейте за дарбите на Духа".

Да прочетем заедно

Различни, но в хармония



от сп. "Божия любов"
Видове темпераменти

Властващ - задвижва бързо резултатите и предизвикателствата; приема трудно; отхвърля въздействието; успява да свърши много неща, но е безчувствен към другите; решителен е, но е нетърпелив и не вижда риска; настойчив е, но е неспокоен и непреклонен.

Положителни страни: постига бързи резултати; взема решения бързо; настойчив е; разрешава проблеми; наема се с водачество; има самоувереност; приема предизвикателства. Идеалната му обстановка - много и нови разнообразни дейности, възможност да завърши и нещо до край. Непрекъснати предизвикателства: трудни задачи, свобода и възможност за действие, контрол над ситуациите, бързи отговори от другите.

Слабости: безчувственост към другите; нетърпение; не внимава на предупреждение; непреклонен и непокорен; захваща се с твърде много неща; не внимава на подробностите; ненавижда ограничения; много взискателен към другите.

Изповедта на властващия: Идеалният ми свят е там, където има контрол. Искам да върша нещата по моя начин. Харесва ми да водя хората и да им казвам какво да правят. Най-големият ми страх е да не загубя контрола.

Властващият не е добър слушател, решенията взема самопроизволно, набляга да е независим и е откъснат. Привлекателен за другите; обича да има нещата под свой контрол и това не е лошо, стига да има чувствителност към Бога и Бог да управлява самият него. За един плътски властващ е много лошо нещо. Такъв беше Хитлер. Ние, вярващите, ако сме властващи, трябва да имаме чувствителност към хората и техните нужди и с Бога; да сме по-търпеливи и вежливи. Властващият обича да води; да разпределя работата. Имаме нужда от пастори, които да поведат останалите. Ако сме стадо овце без пастир сме загубени. Под натиск властващият става още по-нападателен и настойчив. Ако по време на евангелизация вярващите започнат да го подиграват и нападат, той става още по-куражлия и може да ги атакува с думи, което е една от слабостите на този характер. Характерно за властващия е да поставя под съмнение общоприетото. Обича да има широк план за действие и свобода от контрол и наблюдение. Но такъв човек има нужда от друг, който да му помогне да претеглят плюсовете и минусите заедно в дадената ситуация. Да изгради една стабилна обстановка; да мисли преди да вземе решение, за да постигне по-добри резултати. Властващият има нужда да разбере, че се нуждае от останалите. Нуждае се от хора с практически опит и отъждествяване с дадена група, както се нуждае от анализ на причините за дадени взети от него решения. Необходимо е да осъзнае забраните и границите на дадена дейност. Има нужда да забави крачка. Понякога се увлича и се налага да преживява кратковременни сътресения. Би му помогнало да отдели повече време да слуша. Властващият има нужда другите да му помогнат да завърши обичайните работи. Да го предупредят да внимава за подробностите и фактите. Такъв темперамент бяха Соломон, Сара, Исус Навиев, апостол Павел.

Въздействащ: Задвижва признатото и изпитаното; приема средата на други хора; отхвърля самотата; оптимист е; не е и с нереална прекалена представа за нещата; приятен, но манипулира другите; ентусиаст, но не завършва.

Положителни страни: оптимист; с ентусиазъм; приятелски настроен; прави добро впечатление; излага добре идеите си; с желание да помага на другите; създава приятна атмосфера.

Идеалната му обстановка - една приятелска атмосфера, свобода от контрол и подробности, благоприятна възможност да въздейства на другите.

Обществено признание - трудоспособност, възможност да се труди, положително отношение и похвала. Ентусиазиран отклик на идеите му.

Слабости: надценяване на очакваните резултати; лошо оценяване на способностите; многословие; самонадеяни действия; повърхностни изпити; поемане на много отговорности.

Изповедта на въздействащия - Идеално място е там, където се забавлявам. Искам да върша нещата по впечатляващ начин. Харесва ми общението и да мечтая. Най-големият ми страх е да не загубя популярността си.

Ентусиаст, но праволинеен, въздействащият често взема решения с чувствата, акцентира на бъдещето. Чувствата му са веднъж нагоре, веднъж надолу; събира много хора около себе си; нуждае се от признание. Той е човек, който се харесва на хората. Понякога като е властваща страна, може да се засегне.

В библейския ни институт някои студенти от този тип темперамент настояват да изкажат онова, което мислят, а когато им дадеш думата, кажат някоя глупост. Но не можеш да убедиш човек, като го коригираш пред останалите и казваш: "благодаря ти, благодаря ти за твоето мнение." Понякога не е необходимо да поправяме човека, просто трябва да признаем стойността му и да му благодарим. Най-лошото за такъв човек е да бъде пренебрегнат, защото е личност. Когато живее в общение с други хора му харесва да мечтае; да фантазира; да дава воля на чувствата си.

Такъв човек обича историята, географията. Когато поканиш въздействащия на някое събиране, той веднага се интересува - а кой ще бъде там. Ще бъдат много хора, ще се запознаваме, ще бъде много хубаво. Такива хора са много ценни за църквата, когато влезе нов човек в залата той го забелязва, веднага след службата отива да се здрависа и да се запознае с него. Предразполага другите, кара ги да се чувстват уютно и да са приети. Ако въздействащият бъде наранен - той няма да се притесни много. Ще дойде и другата неделя, понеже не помни лошото, но е чувствителен към това, което мислят другите хора. Когато се намира под натиск, напада. Би му помогнало да направи пауза и да помисли. За да е по-резултатен има нужда от това да участва в управлението, да внимава на сроковете и ограничението на времето. Нуждае се другите да му помогнат да следи и внимава за подробностите, да има логическо приемане на нещата, да внимава в настоящата работа и да мисли преди да действа. Да оползотворява по-добре времето си. Такъв темперамент бяха Аарон, Саул, Лаван, Авигея, Ревека, Варнава, Петър, Стефан.

Стабилен: Задвижват го приятелските контакти; приема приятелството; отхвърля сблъсъка; подкрепя, но се нагажда; симпатичен, но и се отдръпва; верен приятел, но не пропуска благоприятни възможности.

Положителни страни: Състрадава, съгласява се, вярност към своите, самоконтролиращ се, последователен, добър слушател, извършва възложените задачи.

Идеалната му обстановка - искрена благодарност, където има много сблъсъци; сигурност; признание и оценяване на работата му; ограничен обсег на действие; традиционен начин на изпълнение и възможност да развие взаимоотношение.

Слабости: Противопоставяне на промяната; проблем със сроковете; прекалена отстъпчивост; отлагане; нерешителност; помни лошото; твърде много занимава другите; не подема инициативи.

Изповедта на стабилния: Идеалният ми свят е там, където има мир. Искам да върша нещата по лесния начин. Харесва ми да наблюдавам. Най-големият ми страх е да не загубя някое приятелство или съседство.

Стабилният е добър слушател, пръв спътник в решенията, съобразява се с останалите; акцентира на настоящето; топъл; създава взаимоотношения; обича съответно стабилна обстановка.

На жена ми, която е въздействаща, се харесват тапетите. Харесва й да правим размествания на мебелите у дома, но когато си дойде дъщеря ми, протестира. Това не е моя дом. Искам една стабилна обстановка. Да знае предварително, че примерно в 8 часа ще се събуди, че закуската ще е в 8 и 30, и след което ще бъде на работното си място. В работата си ще очаква, че всичко ще бъде познато.

Когато в живота на такъв човек се случи нещо неочаквано, притеснява се и не му харесва. Той не е някой, който раздвижва водите. Може да бъде много търпелив и спокоен в работа, която би отегчила другите, но когато обстановката е добра и приятелска, когато няма много различия. Стабилният не обича работата да се намесва в живота, у дома. За да бъде по-резултатна такава личност се нуждае от подготовка преди да стане каквото и да е било като промяна. Има нужда от оценяване на това как неговите усилия са помогнали за успеха на групата. Стабилният става свидетел на различия и спор между двама властващи и се притеснява и се пита: "Какво става? Тези не са ли вярващи?" Истината е, че те са вярващи да, но са друг темперамент. Властващите, разбира се, трябва да бъдат внимателни към това как се чувстват другите хора около тях. Обаче и стабилният трябва да разбере, че не всички са като него. Не той поема инициативата, би му се помогнало да го прави. Има ли нужда да чакаш властващият да дойде и да ти каже какво трябва да се свърши, когато го виждаш със собствените си очи.

Промените стабилният би приел без да се оплаче, но ще свърши много по-добра и повече работа ако обстановката му е позната. Върши нещата по най-лесния възможен начин и му харесва да наблюдава, но понякога може да си остане и само с ролята на наблюдател. Вълнува го въпроса: Защо? Защо казва, да отидем на евангелизация. Толкова пъти сме излизали и нищо не се е получавало. Кажи ми защо? Да излезем ли сега и ще го направя. Иска обяснение и когато получи задоволителен отговор на въпроса защо, той ще го направи. Стабилният има нужда от другите да му помогнат, като го окуражават в новите предизвикателства. Да не се притеснява от справянето с конфликти. Има нужда от помощ при вземането на трудни решения, от насърчение да поема инициативата и да е готов за промяна. Необходимо му е да повиши скоростта си. Под натиск стабилният просто се съгласява.

Такъв тип темперамент бяха: Авраам, Исаак, Моисей, Естир, Неемия, Анна, Марта, Яков.



Аналитик - Задвижват го точността и качеството; приема методите, техниката; отхвърля ниското качество; обича реда, но е и лаконичен; работи в пълнота, но и преминава в прекалена телеомания- съвършенство; аналитичен е, но е и много предпазлив.

Положителни страни: обича реда, добросъвестен, дисциплиниран, точен, в пълнота, с дипломатично отношение към хората, внимателен.

Идеалната му обстановка - възможност да се отърве от подробности; възможности да прави критика. Стабилна обстановка. Конкретно описание на отговорностите, възможности за внимателни планове. Време да извърши хубава работа, възможности за потвърждение.

Слабости: Нерешителност, затъва в подробностите, непокорен в метода, избягва трудностите, ниска самооценка, Колебание да опита нови неща, чувствителност към критиката, песимизъм.

Изповедта на аналитика: Идеалният ми свят е там, където има съвършенство. Искам да върша нещата по най-добрия начин. Харесва ми да изследвам. Най-големият ми страх е да се намирам в грешка, или да попадна под осъждение.

Добър слушател; при вземане на решения предпазлив, изследва; акцентира на миналото; забележителна личност.

Моят син е аналитик, прилича на баща си. В миналото имахме много трудности помежду си, понеже аз се вглеждах в неговите критики, а пък той в моите. И така не се приемахме един друг. На нас аналитиците се харесват подробностите, качеството, съвършенството, чудесното. Нашата позиция често е съвсем категорична. Щом няма да го правим добре, няма да го правим въобще. Имаме склонността да се затваряме в себе си. Може много да ни боли отвътре, но ни е трудно да отидем и да изкажем болката си, а би ни помогнало ако го правим.

Един мой приятел веднъж ми каза: "Знаеш ли какъв е проблемът в теб? Никога не зная какво мислиш." А чувайки тази констатация аз веднага си помислих: "Разбира се, че няма да знаеш какво мисля, като не питаш и като говоря не слушаш." В каква грешка съм бил и аз. Идеалният ми свят е работната обстановка. Ако човек влезе в моя кабинет биха ми казали: Боже, боже тук няма никакъв ред, хартии тук, листове там. Обаче аз знам кое къде е. За мен това е ред. Този, който твори винаги има много идеи, но реализира само някои от тях. Работи над една, работи над друга, но не и над всички едновременно. Ако има някакъв технически проблем при различни случаи ще ти кажат точно къде е грешката, защото са опитали преди това всички варианти. На мен като аналитик се харесва да видя различните идеи, да ги подредя и прегледам. Отхвърляме веднага това, което е погрешно. Въпросът, който ни вълнува е: как? Ако отиваме на евангелизация трябва да ми кажеш как ще бъде организирана тя. Примерно да ни бъде представена програмата. Първо ще говори еди кой си; след това момичетата ще пеят с китарите; а накрая ще раздадем Нови Завети. Аз ще помисля и ще предложа: гласовете на момичетата са толкова силни за изпълнение на открито, защо не вземем с нас и еди кой си да свири на саксофон. Повече хора ще се съберат да ни чуят и ще бъде по-интересно. Но Новите Завети са скъпи, но е по-едро. Но ние не разполагаме с толкова пари, но ще напишем една хубава брошура, ще раздадем цели 2000 копия от нея и при това ще ни струва само 30 евро.

Слушай аналитика, когато говори. Умът му е много точен и има много добри идеи, въпреки, че може да не ги изрази добре, да е затворен и да се задълбочи твърде много в подробностите. Но трябва да имаме предвид, че аналитика най-много се страхува да не направи грешка.

Ако си аналитик не се страхувай да сгрешиш. Искай от Бога да ти даде мъдрост да Ти помогне. Кажи своето мнение открито, изрази се. Аналитикът под натиск отстъпва. Има нужда другите да му помогнат да вземе бързи решения, да бъде оптимист, да има повече самоувереност.

Такъв темперамент бяха Мария, майката на Исус, Мариам, Давид, Илия, Лука.

Като завърших ще ви разкажа една история: един ден пръстите на ръката се събрали, за да разговарят. Първи взел думата палеца и заявил: Аз съм първият, когато започвате да броите от кого започвате? Когато искате да кажете на някого: окей, кой пръст употребявате? Мен разбира се, затова съм най-главният. Показалецът оспорил: а когато искаш да посочиш нещо, кой пръст ще използваш? Аз съм който показвам. Аз съм най-важният пръст. Тук отвръща и третият пръст: но кой братя мои е най-високият сред вас? Аз се извисявам над всички ви със сигурност съм най-важният. Интересен бил четвъртият пръст: помислете прочее скъпоценните пръстени кой държи? И златото на мен се поверява. При това аз съм пръстът, който е пряко свързан със сърцето. Има ли изобщо някакво съмнение, че аз съм най-важният от всички вас? Надига гласче и малкото пръстче: момчета, никой от вас не може да направи това, което правя аз. Смятате ме за малко, обаче всички на мен се опирате и трябва най-напред мен да зачитате.

Понякога в живота и ние се конфронтираме като тези пръсти и забравяме, че сме части на едно и също тяло, но ако работим съвместно и заедно, ако бъдем тяло в хармония - тяло, на което глава е сам Христос, повярвайте ми ние ще бъдем непобедими. Защо да допускаме дяволът да ни разделя. Нека разбираме човека, който е по-различен от нас и да имаме пълното единство и хармония, както е Светата троица. Бог ни създаде по Свой образ и подобие. Различни сме, но хората ще познаят истинския Бог като видят Христос в нас. "По това ще ви познаят, че сте мои ученици, ако имате любов един към друг." Господ е тази любов. Да се прегърнем един друг и да вървим заедно. Не гледайте другите, гледайте себе си.

Как да евангелизираме властващия

Говори му с малко думи, обясни му ада и спасението. Употребявай практически доводи. Мир, радост, спокоен сън, решаване проблема със самотата. Бъди прям, кажи му твоето свидетелство на успех. Избягвай използването на подробни Библейски пасажи.



Как да евангелизираме въздействащия

Говори му с радост и ентусиазъм, наблегни на сигурността. Дай му свидетелство от твоя живот. Покани го у дома си с приятели, заведи го на християнски концерт, разкажи му свидетелство на важни личности, като имаш предвид, че реакцията може да бъде съгласно това, а какво ще кажат другите.


Как да евангелизираме аналитика

Посочвай му конкретни факти. Използвай доказани отговори, правилни и точни, дай му доказателства, постъпвайки дипломатично, представи и материални доказателства, обясни му стъпките за спасение. Имай предвид, че може би ще се сблъскаш с недоверчивост и подозрение.


Как да евангелизираме стабилния

Дай му време за размисъл; докосни проблемите му; говори му за смъртта; за чувството за вина; за незадоволеността на човека, отделен от Бога; позови се и на предания. Проблемът, който ще срещнеш с такъв човек е неговата летаргия.



Отзиви от семинара

Ако бях посетил този семинар по-рано и бях разбрал неговите принципи, щях да направя по-малко грешки във взаимоотношенията си с другите хора. Благодарен съм, защото днес аз научих тайната на сработване с другите, които са били създадени по-различни от мен - едно чудесно откритие. Препоръчвам този семинар от все сърце.


Светлина на пътеката ми

ГЛАСЪТ НА БОГА

Можем ли да го чуем?



Герхард Киршенман
За Библейските автори е съвсем естествено, че Бог говори на хората и че по този начин ги води в живота им (Пс.32:8). За тях е съвсем нормално да чуват гласа Му и да направляват живота си според него.

Това е валидно и днес за нас. Бог сам подбира начина, по който да ни говори. Той избира канала, по който може най-добре да влезе в контакт със съответния човек. Следователно ние не трябва да се тревожим за това КАК и по какъв начин ще ни говори Бог, но трябва да отворим сърцата си, за да чуем Неговия глас и да Му се подчиним.

НЕОБХОДИМОСТТА ДА ЧУВАМЕ БОЖИЯ ГЛАС

Всеки един християнин трябва да се стреми да върви по Божия път, признавайки господството на Исус и уповавайки на Него; основният ни мотив трябва да се базира на съзнанието да бъдем в центъра на Божия план за нас. Това е възможно само ако планираме ежедневието си единствено след общение с Исус. Само този, който е чул гласа на Бога, може да устои в житейските трудности.

Нашата вяра може да се задълбочава единствено и само чрез Божието водителство и потвърждение. Това важи също така и за случаите, когато трябва да вземем конкретни решения. Пророчествата на Исус могат да ни бъдат здрава опора в моменти на слабост и да ни окуражават при големи трудности. Затова е нужно да чуваме гласа на Бога.

Но най-напред един въпрос на съвест: Съобразявам ли се въобще с факта, че Той ми говори? Или съм толкова зает с това да Го занимавам със собствените си желания и молби, така че не оставям Бог да ми говори.


КАК МОЖЕМ ДА ЧУЕМ БОГ?
1. Очаквай от Бога да ти отговори конкретно - не гръмогласно като на Синай, а с тихия и ясен глас на Святия Дух.

2. За да можем да Го чуваме, ние трябва да се смирим и замълчим. Това е доста трудно, тъй като през целия ден с вътрешната си антена улавяме всякакви сигнали, които ни смущават и провокират. За да се ориентираме правилно е крайно необходимо всеки ден да отделяме време, когато заставайки в молитва пред Бога, да помълчим и се смирим. Най-напред трябва да уталожим мислите си и с помощта на Библията да ги "настроим" на "вълната" Му.

3. С каква настройка на сърцето се моля? Готов ли съм да забравя себе си или търся единствено потвърждение на собствените си желания и мисли?

4. Обикновено Бог ни говори чрез мисли и вътрешни импулси. Изключение правят особено драматичните ситуации. Когато по време на молитва ни осени някаква мисъл или идея, то първата ни плаха реакция е да се запитаме: Това наистина ли е от Бог? Или всъщност това е само едно мое хрумване? Трябва да си зададем този въпрос и тогава съвсем съзнателно да решим със силата на волята си: "Приемам, че това е послание от Него!"


КАК МОГА ДА БЪДА СИГУРЕН?

Това, което най-много ни се иска, е да разполагаме с нещо като "контролна карта" и с нейна помощ да сверяваме, точка по точка, нашите мисли с "научното доказателство", че волята на Бога изглежда така и така, а не по друг начин. Разбира се, такава "техническа справка" не може да се приложи. Решаващата стъпка винаги гласи: "Осмелявам се да приема, че тази мисъл е от Бога." Това означава да ходим с вяра. Така изразяваме упованието си на Него.

След като сме направили тази крачка има още един признак, по който можем да разпознаем гласа Му: това е Божият мир в сърцата ни. Едва след като изпитаме това вътрешно спокойствие и сигурност, тогава можем да вървим без колебание по-нататък по пътя си, не защото другите хора ни казват, че трябва да вървим или защото всички обстоятелства говорят за това, а защото вървим с вяра, тъй като този вътрешен мир в сърцата ни е свидетелство от Святия Дух.

В последствие могат да дойдат и потвърждения отвън - чрез други хора с духовни дарби и др. При съдбоносни решения това е особено важно. И въпреки всичко най-важният признак е вътрешният мир в сърцата ни.

Можем да заглушим евентуални колебания единствено в молитва, а не в дискусии или чрез мисловни аргументации.

Християнинът, отворен за гласа на Бога, може да каже като Петър: "По Твоята дума, Учителю, съм готов да не се съобразявам със собствения си опит, а да Ти се подчиня!" (по Лука 5:5). По този начин всеки един християнин може в ежедневието си, уповавайки на Бога, да се убеди лично, как Той действа в живота му, а заедно с това да изпита и неописуема радост.


Герхард Киршенман - работи като сътрудник в Младежката Социална Мисия в Алтенщайг. Повече от 12 години той отговаря за Центъра за обучение на сътрудници и ръководители на домашни групи.

Из "'Импулс" бр.8

Изд. На YWAM

Химни за Господа

Стихове от Радост Славчева
Все същите мисли да имам -

светът светлина да зове.

Не с пръсти човек да се кръсти,

а с честно и чисто сърце.


Във църквата пълна със хора,

един да намеря човек

търсещ във Бога опора

и готов да не бъде приет.


Не искам да трая, когато

неправдата със блясък студен

се смее на някой

от злоба и страст изцелен.


Все същите думи да имам -

прости, но чисти слова.

Омразни са ми красивите фрази

изречени от лицемерни уста.


Все същите мисли да имам -

човекът светлина да зове.

Човекът светлина да намери

и греховните мисли да спре.

Съвременно
Думи като шпаги кръстосваме.

Заострени ги пускаме като стрели.

Бием се един-друг в тъмното

без да питаме дали боли.


Покварени са умовете ни от земното;

без знание сме за добро и зло.Отправяме ли поглед към Небесното

за да го приземим така както е било.

Твоя
Искам всичко да притихне

и да стане много тихо;

да усетя тишината,да е тихо, тихо, тихо.


Искам гълъб да погаля,

да преживея свободата

и да бъда волна, волна

със на гълъба крилата.


Искам все да те обичам

и да бъда твоя;

разтвори ми Небесата

и да бъда твоя, твоя, твоя.


Аз тръгнах


Ти каза,

че имаш добро за мен - дом за душата ми

и аз тръгнах след Теб.

Ти каза,

че ще бъдеш всеки ден със мен –

от утрото до залеза

и аз тръгнах след Теб.

Ти каза,

че имаш лек за болките

и аз тръгнах след Теб.

Ти направи всичко, което обеща,

но Ти направи много повече -

Ти беше като слънцето за цветето,

като дъждът за земята.

Дъждът пороен

не успя да заличи стъпките,

по които Ти ми каза да вървя.

Аз тръгнах

и вървя със Теб.

Новини и свидетелства

Моето свидетелство



Гергина Кирякова
Аз съм от Гоце Делчев, но вече 30 години живея в Сандански. Израснала съм в дом, в който никога не се е говорело за Бога, или с други думи в комунистически дом. Дом, в който никой никога не е говорел нещо за Бога. След гимназията отидох да уча в медицинския институт в София за рехабилитатор. През цялото ми студентство съм живяла разпуснат и изпълнен с грях живот, защото и възпитанието ми е било такова, без вяра в Бог и моралните норми не бяха нещо, за което мислех. Но винаги съм чувствала, че когато прекаля много изпитвах вина и ходех на църква и палех свещ и казвах: ако има някъде господ нека ме накаже, за да спра да съгрешавам. И с излизането ми от църква веднага забравях какво съм казала и се втурвах в правене на грехове, които успешно ги трупах. Когато завърших института по разпределение ме изпратиха в санаториума в Сандански. Това бе през 1972 година една вечер, още не бях женена сънувах, което беше много страшно. Квартирата, където живеех се отвори прозореца и на него стояха две жени и едната каза на другата: за тази какво ще кажеш? Отговори й: остави я, нея Господ ще я накаже. После видях дете, което умира в ръцете ми. Уплаших се и се събудих. Така дълго време не успях да заспя. Това беше през лятото и декември се омъжих. Но този сън продължи да ме боде дълбоко в съзнанието. Но аз пак казах на себе си: какъв Господ, няма Бог. Безпокойството от този сън и тази молитва, която аз за дълго време изповядвах несъзнателно ги свързвах понякога и ме хващаше страх. Освен това, многото грехове, които си бях натрупала, ми тежаха. Исках да ги споделя с мъжа ми, но не ставаше. Тогава си казвах, че ако мога да започна живота си отначало няма да извърша всичко онова, което съм правила. Първо родих едно момиче и след пет години родих и момче, което бе първото в моя род и радостта ни бе голяма. Момченцето стана на две години и след една шарка и вируса на шарката направи една тиха крупозна вирусна бронхопневмония, която лекарите не чуваха на слушалка. Детето започна да отпада много бързо и смяната на антибиотиците не помагаше. Направихме рентгенова снимка, на която се виждаха белите дробове черни, защото възпалението бе много голямо. И когато ни приеха в болницата, детето бе в много тежко състояние. Главният лекар ми каза: въпреки, че знаеш, ти идваш твърде късно и изход от тези заболявания няма. Детето изпадна в шок и получи задушаване и посиня. То беше в ръцете на лекаря безжизнено и той измъкна всичките системи и ми го даде и ме оставиха в един самостоятелен бокс и като ме затвори ми каза: това е края, то ще умре, защото няма да издържи. Аз започнах да плача и да се моля първо на него, но помощ от лекаря не получих. И тогава се уплаших, че детето ще умре в ръцете ми и го оставих в края на леглото. А то бе само на две години. И в този момент за първи път в живота си се свлякох до леглото и казах: Ако има Бог да ми помогне. Сетих се за съня и тогава изживях голям стрес. Така разбрах, че има връзка между греховете ми и това, че малкото безпомощно и невинно дете умира. Видях цялата мръсотия и грях и започнах да изповядвам всичко без да знам за изповед и за Бог. Говорех непрекъснато на Бога, Който не познавах, държах се като удавник за сламка. Думите на устата ми бяха: Господи, ако Те има някъде остави ми детето живо и обещавам да променя живота си и да вървя в Твоя път. Това беше за около час и половина, когато виках към Бога за помощ. И за учудване на лекарите и на всички детето остана живо. Когато дойде втори път главният с още една лекарка ме попитаха: умря ли? Тогава го слушаха и ми каза лекарката: спокойно, то ще се оправи, ще живее. Тези думи бяха като балсам за душата ми и аз ги приех като някакъв отговор от Бог. По-късно тя сподели с мен, че се е чудела как диша, защото у детето не е имало дроб, с който да диша, понеже всичко е било възпалено. След 15 дни главният лекар донася рентгеновата снимка и ми казва: за първи път в моята практика след такава тежка пневмония дете да оживее и да няма нито едно петънце по белия си дроб. Това е чудо.

В същото време моят съпруг се е молел в къщи. И тогава като начало на нашето християнство обещахме на Бога да направим курбан и го направихме. Още не знаех, че Исус стана жертва за нас. След това намерих една Библия и започнах да чета денонощно, молех се денонощно и търсех Господа - нещо, което не познавах дотогава. Аз бях на 30 години и до мен разбира се долиташе съмнението. Живеем на 5 етаж и един ден сина ми играеше на балкона. И аз отново казвах: господи, имали те и съществуваш ли някъде? Дай ми още едно доказателство, като че ли онова ми беше малко. Тогава чух Божия глас: виж си детето. Погледнах и видях, че то се бе качило на парапета на балкона отгоре. Дъщеря ми изпищя и аз се втурнах и го хванах за краката, полетял надолу. Точно в този момент влезли вътре с децата казах: Господи, повече доказателства не искам. Край, за мен Ти съществуваш. Така започна моя път с Христа.

Много трудно ми бе да променя начина на мислене, да оставя цигарите и алкохола, но продължавах да чета Словото по цяла нощ и за един месец прочетох Библията. О, не мислете, че разбрах нещо, не. Но пак започнах отначало. И после започнах да ходя на църква в едно малко общество. Навлизайки все повече и повече в словото разбрах, че много от десетте Божии заповеди бях нарушила. Но "Той е верен и праведен, за да ни очисти от всеки грях." Йоан1:9. Започнаха гоненията.

Много често ме прибираха в МВРето. Аз живея срещу МВРето, обаче и много пъти трябваше да живея срещу нас. И моят съпруг знаеше, че като ме няма у нас значи съм срещу нас. Идваше и си ме вземаше. Той не беше още вярващ, но бе много дързък. Той беше страшно доволен от моята промяна, която стана в мене. Промених се коренно, като станах много покорна, промених обходата си с него. Залях го с товари, тирове любов, от което той не можа да дойде на себе си и затова ме защитаваше навсякъде, където и да попадна. Атаката от моя комунистически род бе толкова голяма и много ме притесняваха, че той ми забрани да говоря с тях по телефона. Само той се разправяше с тях. Докато един ден ги строи всички и им заяви, че ако още веднъж някой посмее да е срещу мен, той ще се разправя. Така един път в МВРето той отишъл, когато пак бях прибрана там; ударил по бюрото на следователя, от което той подскочил и му казал: жена ми. Инак те удуших тук на работното ти място. И така ме пуснаха, но това не им попречи пак да ме викат, ала бяха по-кротки и спокойни с мен. И всичко това работеше за неговото привеждане към Бога и заедно с децата бяхме в пътя на Христа и това продължава и досега.

Синът ми завърши спортна журналистика. И Господ с моя съпруг ни употреби на Неговата нива да запалим много села и градове. Всичко според Неговата воля и намерение, чрез Неговата сила и водителство от Святия Дух. А на Него да бъде слава, чест и могъщество от сега и до вечността.
Актуална информация
При ЕТ "Сотиров" можете да намерите или да поръчате различни технически средства за слепи на достъпни цени. Не можем да публикуваме целия списък, но ще ви дадем необходимата информация за връзка с фирмата.

Тел.: 032/68-14-76

GSM: 098-468-509

E-mail: sotirov@netvizio.net


За всички, които биха желали да се абонират за списание "Благодат" обявяваме годишен абонамент от пет лева. Парите изпращайте с пощенски запис на посочения адрес:

Пловдив 4006 ул. "Ландос" 24 бл. Общежитие вх. Б Стефка Стойчева



За организации, библиотеки, домове, училища и почивни станции абонаментът е безплатен. Остава и възможността да ползвате безплатно списанието от библиотеката на "Благодат".
Очаквайте до края на годината Евангелието от Йоан на Брайл. То е четвърти том от Новия завет на Библията.


Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница