Благоевград правно исторически факултет
Леконаказуеми случаи /чл.118-121/
Изтегляне 3.91 Mb.
|
Леконаказуеми случаи /чл.118-121/. 1. По чл. 119 – убийство извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. За да са налице подведе деянието по чл. 119 е нужно наличието на следните обстоятелства: а) Да имаме неизбежна отбрана /нападението с/у дееца да е започнало и да не е приключило окончателно/ б) Касае се за случи, когато има предели на неизбежната отбрана; в) Превишаването на пределите е следвало да се извърши умишлено; г) Това превишаване не трябва да се дължи на уплаха или смущение. 2. По чл. 118 – убийство извършено в състояние на афект. Налице е силно раздразнение у дееца. Тук убийството за разлика от предния случай не е за защита, защото предходното деяние е прекратено, а се извършва за отмъщение. Става в-с за убийство извършено в рамките на 1-2 часа от предходното деяние. Този състав макар и предхождащ чл. 119 е субсидиарен спрямо него и убийството извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана в състояние на афект намира приложение чл. 119.
а) чл. 120 – “За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е ...” Субект може да е само майка убила детето си по време или веднага след раждането. Ако детето е убито по непредпазливост се изкл. наказуемост съгласно чл. 125 НК. б) чл. 121 “За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва...” Субект е всеки от родителите /баща или майка/. Пострадалият е дете с чудовищен вид. Времето на извършване е момента веднага след раждането.
1. Убийство при обикновена и професионална непредпазливост. Основния състав е в чл. 122(1) “Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва...” Квалифициращи състави: а) чл. 122(2) “Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е...” Това са трите случая на обикновената непредпазливост: смърт причинена по непредпазливост с огнестрелно оръжие; със силно отровно вещество и на повече от едно лица. б) Професионалната непредпазливост е предвидена в чл. 123 и за нея се предвиждат по-тежко наказуеми състави. За да има такава дейност трябва да са налице следните предпоставки: - Убийството е извършено в рамките на дейност представляваща обществена опасност. Изискването е да е налице такава дейност. - За пълноценното и упражняване се изискват специални знания; - Може да бъде упражнявана само с разрешително, което се издава след проверка на специалните знания или умения; Такива дейности са на лекаря, аптекаря, ловджията, отговорника за взривните работи и др.
Допълнително квалифициращ с-в е нетрезвото състояние на дееца или ако е причинило смъртта на повече от едно лица. 2. Смесена вина по чл. 124(1). “(1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва ...” Умишлена телесна повреда от която е последвала смърт по непредпазливост. Става в-с за съставно престъпление в/у един пострадал, с едно деяние се причиняват 2 увреждания на едно лице /шофьор блъска пешеходец, който в последствие умира/.
Чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва ...” (2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието ... (4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество. Представлява умъртвяване плода на жена извън определените здравни заведения, или макар извършено в тях, но при нарушение на установените правила за аборт. Тук няма значение за наличието на престъпление съгласието или не на бременната. Ако има съгласие се осъществява основния състав по ал. 1. Ако няма съгласието и се осъществява квалифициращия с-в по ал. 5 “Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е ...” Съгласно (4) бременната жена не носи отговорност за това дори да е подбудителствала извършването на криминалния аборт. Квалифициращ състав е липсата у извършителя на медицинско образование или дори и да има такова е извършил криминални аборти на повече от 1 жени.
Основния състав е в чл. 127(1) “Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва ...” Субект – всяко НОЛ. ИД – в 2 форми: а) подпомага другиго за извършване на самоубийство; б) склонява другиго за самоубийство – мотивира го.
Квалифициращ с-в е склоняването към самоубийство на лице което се знае, че не може да ръководи или контролира действията си, същото се отнася и по отношение на малолетен. (3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва ...” Това е особен случай на склоняване. Субект – само лице което има материално или друго влияние над пострадалия. ИД – мотивиране на жертвата да извърши самоубийство по общ. опасен начин: чрез жестокост или унижение. ПР – както и предното престъпление. ФОРМА НА ВИНАТА – евентуален умисъл. За непредпазливост се предвижда привилегироващ с-в).
Предмет на този вид престъпления са не живота,а здравето на пострадалия и биват : телесни повреди и заразяване с венерически болести. Телесната повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на др. човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или с/мите на чов. организъм или причиняване на болка или страдание.
А. Тежка телесна повреда. Според разпоредбата на чл.128(2) телесната повреда е тежка ако е причинена: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или двете очи; постоянна глухота (като под такава се разбира глухота и с двете уши); загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасност за живота. Общото при всички тези увреждания, които са тежка телесна повреда е, че всички те засягат основни органи и ф/ии на организма, така че здравето на пострадалия е засегнато до края на живота му или поне за неопределено дълъг период. Б. Средна телесна повреда. Според чл.129(2) телесната повреда е средна, когато причинява: трайно отслабване на зрението и слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или др. части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
В. Лека телесна повреда. а) ЛТП с разстройство на здравето по чл.130(1) е налице, когато на пострадалия са причинени анатомични увреждания или функционални смущения, извън тези, визирани в чл.128(2) и 129(2). Такива са всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота. Такива са одраскване, охлузване, порезни рани на кожата, контузни рани, които причиняват оток и посиняване, мускулни пробождания, счупване на 1 или 2 ребра, на носни костици и др. подобни. б) ЛТП, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл.130(2) е засягане на организма в най-малка степен. Тази болка се определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическото въздействие, а страданието - като продължаваща болка. в) във връзка с ЛТП в чл.130(3) е предвидена и “реторсията”, т.е създадена е възможност съдът да не накаже и двамата, ако пострадалият от ЛТП е отвърнал веднага с такава на лицето, което му е причинило ЛТП. г) ЛТП, нанесена по непредпазливост не е престъпление. Наказва се само, когато увреждането съставлява СТП или ТТП, независимо дали се касае за обикновена или професионална непредпазливост.
1. Квалифицирани състави на умишлени телесни повреди. а) Законът третира като квалифициращи обстоятелства само качествата на пострадалия "майка и баща", като за разлика от убийствата, качествата "рожден син" и "рождена дъщеря" не са квалифициращо обстоятелство - чл.131(1), т.3. б) Причинени на повече от едно лице, на малолетно или на бременна жена - в т.4 на същия член. в) Съвкупността от телесни повреди, но само когато първото престъпление е умишлена тежка или средна телесна повреда - т.6. г)Повторното извършване на СТП и ТТП е квалифицирано обстоятелство в чл.131(1), т.7. Повторност ще е налице, когато деецът е вече осъждан за друго такова престъпление. д) ТТП и СТП са квалифицирани и когато представляват опасен рецидив - чл.131а. 2. Леко наказуеми умишлени телесни повреди. а) когато субектът е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, с което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, освен в случаите на опасен рецидив - чл.132(1). б) когато са причинени при превишаване на пределите на неизбежната отбрана - чл.132(2).
1. Квалифицирани състави на непредпазливи телесни повреди. а) когато деецът е действал при професионална непредпазливост (чл.134(1)) или когато неправоспособно лице е причинило такава повреда чрез деяние, спадащо към правно регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност - чл.134(2). б) причиняване на СТП и ТТП в пияно състояние или на повече от 1 лице, извършени при професионална непредпазливост. 2. Леко наказуем случай на непредпазливи телесни повреди - когато деецът, след като е причинил СТП или ТТП при професионална непредпазливост е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - чл.134(4).
Законодателят приравнява тези престъпления на СТП. Под венерическа болест се разбира трайно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се дължи на проникване в човешкия организъм на вирус и което се предава при осъществяване на полов контакт м/у болния и здраво лице. Възможни са и др. пътища на прониква не на вируса в организма на пострадалия, но половият контакт е най-честото. 1. Заразяване другиго с венерическа болест. Особености.
а) пострадало е лице, което не е заразено с венерическа болест. б) ИД - най-често се осъществява с действие, но е възможно и едно бездействие да е пряка причинна връзка за заразяване на жертвата (напр. при неспазване на хигиенни изисквания). в) това е резултатно престъпление, тъй като е довършено с факта на проникване на заразата в организма на лицето, което не страда от такава болест. Необходимо е заболяването да се е развило в тежка ф/ма, като са без значение евентуалните подобрения, които настъпват в резултат на лечение. Субект - само лице, което страда от венерическа болест. ФОРМА НА ВИНАТА - заразяването другиго с венерическа болест може да бъде умишлено и по непредпазливост. И при двете ф/ми на вина се изисква един допълнителен субективен елемент - деецът да знае, че страда от такава болест. КВАЛИФИЦИРАЩ СЪСТАВ: При множество пострадали в чл.135(2) е предвиден квалифициран състав. Такъв е и съставът, когато са заразени лица до 16 год. възраст. 2. Заразяване другиго със СПИН - въпросът се нуждае от законодателна интервенция поради фаталния край на заболяването. Тук също важат хипотезите на умишлено и непредпазливо заразяване. 3. Особени хипотези - поставяне в опасност др. лице да бъде заразено с венерическа болест - чл.135(4), наказва се по адм. ред, а при повторно извършване - по общия ред. 4. При отказ на заразено лице да се лекува се предвиждат адм. мерки.
Престъпления против честта, достойнството и доброто име на личността.
Обидата, клеветата и издаването на чужда тайна са престъпни посегателства в/у честта и достойнството на личността. Те винаги са само престъпления от частен х-р и се преследват само по тъжба на пострадалия и никога служебно.
Чл. 145(1) “Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с...” Става в-с за узнаване на някаква лична тайна по отношение на пострадалия, но не от когото и да било, а само от лице извършило това по повод на негово занятия /. Тук за разлика от клеветата не става в-с за разгласяване на позорни факти, а за факти представляващи лична тайна на лицето. Престъплението няма да е съставомерно ако дееца узнал тайната по случаен начин /случайно вижда нещо/.
Чл. 146. (1) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с...” Субект – всеки. ИД – в две форми: а) осъществява се само чрез думи, казва нещо унизително в присъствието на пострадалия/ напсува го/. б) извърши нещо унизително за другия.Осъществява се чрез действие изразяващо презрително отношение към пострадалия. Закона има един признак – в негово присъствие. Този признак не се тълкува буквално, а максимално разширително. Буквално означава обидения да се намира на същото място по същото време когато се осъществява ИД. Максимално разширително тълкуване на признака “в негово присъствие” означава че за присъствена обида се приема и обидата отправена по телефона. Ако обидата е отправена до трето лице /което отсъства – отсъстване обида/ то тя е несъставомерна, съставомерна е само неприсъствената обидата отправена от военен до негов началник.
Според ал. 2 на същия член се прилага правилото за реторсията /не носят нак. отг./ в случай на контраобида. ФВВ – пряк и евентуален умисъл.
Чл. 147(1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с...” Субект – всеки. ИД – в две форми: а) разгласяване на позорни обстоятелства за другиго – типична. б) приписване на другиму на престъпление. Клеветата не е даване на оценка за другиго а разгласяване на позорни факти. И то ако се докаже че са истински се изкл. наказуемостта. Разгласения факт или факти трябва да са позорни и второто изискване е да са неистински. За разлика от обидата адресат на този факт е не пострадалия, а едно 3-то лице. ПР – узнаване от едно 3-то лице на невярното позорно обстоятелство. ФВВ – пряк или евентуален умисъл. Тук реторсията е неприложима.
Отнасят се както за обидата така и за клеветата и са: - ако е нанесена публично – публично означава в присъствието на повече от 2 лица, не е нужно мястото да бъде публично; - ако е разпространена чрез печатно или друго произведение; - ако страна /пострадал или субект/ е длъжностно лице, предст. на обществ. или е по повод на службата или функцията му; - настъпили са тежки последици – отнася се само за клеветата;
1.“Чл. 145а(1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с... Не е нужно информацията да е опозоряваща или да представлява тайна. Достатъчно е да бъде събрана с помощта на СРС и да бъде използвана не по предназначението за което е събрана. Субект – само лице имащо достъп до работа с такива средства. ИД – информацията да бъде използване не по предназначение. Формално - Престъплението е на просто извършване. ФВВ – пряк умисъл. 2. Чл. 148а Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с ..” Субект – всеки. ИД – разгласяването на някакъв факт, не е нужно да бъде опозоряващ. Има специално изискване – да бъде придобит неправомерно от архивите на МВР. ПР – узнаването на факта поне от едно трето лице. ФВВ – пряк или евентуален умисъл. Разврат.
Престъпленията разгледани в раздел 8 на НК – блудство. Могат да се систематизират по 2 критерия: 1. По основния критерий – според х-ра на действието: а) блудство което не е насочено към съвкупление, полово сношение или удовлетворение; б) престъпно съвкупление м/у разнополови; в) хомосексуализъм – м/у еднополови; 2. По допълнителния критерий – възрастта на пострадалия: а) недостигнали полова зрялост /ненавършили 14 години/’ б) достигнали полова зрялост /навършили 14 год./
1. чл. 149 визира блудство с малолетни “(1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с...” Субект – всеки. ИД – осъществяване на физически контакт с лице ненавършило 14 год. възраст. Пола на лицето няма значение. Не трябва този физически контакт да е насочен към съвкупление ако лицата са от различен пол или са мъже или към полово задоволяване ако са жени. ПР – осъществяване на физически контакт с пострадалия. ФВВ – пряк умисъл. Има и специална цел – задоволяване на сексуалния нагон. Не е нужно тази цел да бъде постигната достатъчно е да бъде поставена. Квалифициращи състави: а) блудство с лице в безпомощно състояние – става в-с когато пострадалия не е приведен в това състояние от дееца; б) принудително блудство – чрез употреба на сила или заплашване; в) пострадалия е приведен в безпомощно състояние. 2. В чл. 150 е визирано блудството с лице навършило 14 год. “Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с...” Тук съгласието на пострадалия има значение, за разлика от състава по чл. 149, където съгласието на пострадалия е без значение за съставомерността на деянието. В този случай блудството е възможно само ако са изпълнени следните три условия: а) чрез принуда – лицето е заплашено или чрез сила е омаломощено и принудено да търпи блудствени действия; б) чрез привеждането му в безпомощно състояние – пак има предходното поведение, но това не е принуда; в) когато пострадалия е бил в безпомощно състояние – това състояние не е предизвикано умишлено от дееца. Ако тези деяния се извършат спрямо малолетен представляват квалифициращи обстоятелства, тук те са в основния състав на престъплението.
Престъпното съвкупление – развратни действия, при които пострадалия и дееца да са от различен пол и да се стигне до съвкупление. 1. Типичен пример е престъплението по чл. 152(1) – съвкупление с жена навършила 14 години. Субект – само мъж. Пострадал – само жена. Извършва се съвкупление при осъществяване на една от 3-те хипотези: а) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие; б) като го принуди към това със сила или заплашване; в) като го приведе в безпомощно състояние;
Изтегляне 3.91 Mb. Сподели с приятели:
|