Благоевград правно исторически факултет
Обща характеристика на престъпните присвоявания
Изтегляне 3.91 Mb.
|
Обща характеристика на престъпните присвоявания. Подродов обект на присвояванията са общ. отн. по пазене или управление на чуждата собственост. Видове обсебване: б) обсебване; и в) специфични случаи по чл. 207 и 208, които обаче много се приближават до обсебването и могат да се разглеждат като негови нетипични случаи.
Присвояването прилича на кражбата – предмета е същия /чужда движима вещ на стойност над 150 лв./. Разлика – при кражбата вещта е във владението на друго лице, а при присвояванията тя се намира у самия деец. Дееца не е получил чуждата вещ чрез престъпление, а правомерно /въз основа на правен акт – договор, сделка и т.н./. Този правен акт не трябва да прехвърля собствеността, защото ако е така тя става негова собственост на правно основание и не може да има престъплението “обсебване”. Тук предмета се намира у дееца и той може да извършва с него разпоредителни действия.
Основния състав на обсебването се намира в чл. 206(1) “Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с ...” Субект – всеки. Предмет – чужда движима вещ на стойност над 150 лв., но която се владее от дееца на някакво правно основание. ИД – своенето на чуждата движима вещ. ПР – лишаването на собственика от вещта и облагодетелстването на дееца или трето лице в чиято полза се е разпоредил. ФВВ – пряк умисъл.
1. Квалифицирани състави: а) ако обсебването е в големи размери от 70-140 МРЗ/; б) представлява опасен рецидив; в) в особено големи размери /над 140 МРЗ/. 2. Леконаказуеми състави: а) в маловажни случаи; б) предмета на престъплението се репарира до приключване на досъдебното производство в първоинстанциония съд.
При тях чуждата вещ не попада в дееца въз основа на правен акт, а въз основа на правно събитие. 1. По чл. 207(1) “Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с ...” Тук нещата са обърнати. Намирането на вещта е активното действие и ако запази пасивност по отношение на тази вещ, а не съобщи на собственика или властта се осъществява състава на чл. 207(1) Това е двуактно престъпление. Не се изисква да се стигне до своене на вещта, дори да няма своене престъплението е довършено.
а) намиране на чужда загубена вещ; б) последващо продължено пасивно поведение, което се заключава в несъобщаване на собственика или властта.
Същото както по ал. 1 с тази разлика, че вещта е попаднала у дееца по погрешка или случайно. 3. По чл. 208(1) “Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с ...” Предмет – на това престъпление може да бъде само съкровище – предметни ценности, които имат парична, нумизматична художествена или др. стойност и съгласно чл. 91 ЗС щом техния собственик е неизвестен те са собственост на държавата. ИД – несъобщаването на държавната власт за откритото съкровище. Тук дори не е необходимо присвояване, достатъчно е само дееца да не съобщи и състава на престъплението е осъществен.
Характерно за разгледаните до тук престъпления против собствеността, е че извършителя не ползва 3-ти лица за извършване на престъплението. Докато при измамата и изнудването задължително имаме участието на 3-то лице.
Основния състав на измамата е очертан в чл. 209 “(1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с ...” Бива 2 вида: 1. активна; 2. пасивна. Субект – всеки. ИД – в 2 форми: а) възбуждане на заблуждение – създаване на невярна представа; б) поддържането му – затвърждавне на съществуваща невярна представа у друг човек. И в двата случая става в-с за действие на лъгане на друг човек. Не всяка лъжа на друг човек обаче е измама /ако адресата се въведе в заблуждение с цел намаляване физ. защита на дадена вещ това ще е кражба. Лъжата при измамата трябва да е разпоредително дейност, т.е. в резултат на заблудата, заблудения трябва да извърши някаква дейност с която: да прехвърли нещо; да го подари; пропусне нещо; продаде при явно неизгодни условия и др. Манипулирането на машина не е измама – ако води до доставката на движима вещ това ще е кражба, а не измама. ПР – имотна вреда за заблудения или 3-то лице Предмет – може да е цялото имущество на заблудения /всякакви активи и пасиви/. ФВВ – пряк умисъл и специална цел – да набави за себе си или другиму имотна облага. За довършеност на престъплението е възможно, но не и задължително постигането на целта. Пасивната измама е предвидена в ал. 2 “Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с ...” Същността на пасивната измама е недобросъвестното и умишлено оставяне на някого в заблуждение, от което за него или 3-то лице настъпват имуществени загуби. Квалифицирани случаи: Класифицирани са според субекта и съгласно ПР: 1. Съобразно субекта биват: а) от 2 или повече предварително сговорили се лица; б) от дл. лице или пълномощник; в) ако дееца се представил за дл.л. или представител на властта; г) ако е извършена повторно; д) представлява опасен рецидив. 2. Според ПР: а) в големи размери; б) в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
1. Документална измама - предвидена е в чл. 212 и има 2 основни състава: а) по ал. 1 “Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с ...” б) по ал. 2 “Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.” Особености на док. измама от активната измама: а) за измамата се използва опорочен документ; б) предмет на тази измама не е цялото имущество на пострадалия, а само пари или др. движими вещи; в) ПР – както и при кражбата – обективното получаване на имотна облага. За да е довършен престъплението трябва да се получи имотната облага. Чрез порочен документ се симулира едно правно основание за прехвърляне на имущество, което обективно не съществува.
а) в своя полза – не е нужно сам да е изготвил порочния документ, достатъчно е той да го използва и чрез това да получи чуждо имущество. Следователно тук има 2 акта: един улесняващ /измамливо ползване на опорочен документ/ и втори улеснен акт /получаване на чуждо имущество/. б) в полза на 3-то лице – дееца задължително трябва сам да изготви порочния документ и след това да го ползва. Тук липсва акта на получаване на чужда вещ.
Чл. 213 “Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с...” Субект – само лице собственик на застрахования имот. Тя засяга отношенията по имущественото застраховане, не засяга отношенията по личното застраховане. Създава се застрахователно събитие с цел след това да се извърши измама на застрохователя. Застрахователната измама се извършва с цел последваща измама на застрахователя. Застр. измама се различава от обикновената: а) застр. измама е вид предварителна престъпна дейност, което е очертано като довършено престъпление; това престъпление завършва с имуществено самоувреждане и то на застраховано имущество /ако не е застраховано деянието е несъставомерно/. ПР - привеждане на веща в негодно състояние. Не се изисква това състояние да е използвано за заблуда на застрахователя, а още по-малко да е получена застрахователната премия. ФВВ – пряк умисъл и специален субективен признак – специална цел – измамата на застрахователя, че е настъпило застрахователното събитие.
Основния състав е по чл. 215 “Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва...” Това е едно вторично престъпление или престъпление на причинност. Има връзка с друго престъпление, но тя не е причинноследствена /ако е такава води до съучастие/. Това престъпление е и субсидиарно – неговия с/в се осъществява само ако дееца не е осъществил състава на първичното престъпление от което се получава предметът му.
а) укриване – фактическа дейност по поставяне на укриваната вещ на такова място, което не позволява тя да се открие с обикновен оглед; б) придобиване – Ю дейност, в резултат на договор дееца получава вещта или придобива друго ограничено вещно право; в) спомага да бъде отчуждена - участва в прехвърлянето, тя също е Ю дейност. ПР – съответства на 3-те форми на ИД -. Скриването на вещта или нейното придобиване от самия деец или 3-то лице. ФВВ – пряк умисъл и специална субективна цел – да набави за себе си или 3-то лице имотна облага, достатъчно е тази цел да бъде поставена /не е нужно да бъде постигната/. Незнанието на престъпния произход на вещта по общо правило изкл. умисъла по чл. 14 за грешка, но тук не е така – умисъла се предполага дори когато дееца не е знаел за престъпния произход на вещта, а само го е предполагал.
Престъпленията против стопанството са тези, които посягат в/у нормалното функциониране на икономиката. Тя функционира на базата на определени правила и когато те бъдат нарушени това препятства нормалното функциониране, дори може да се засегне самата собственост. Престъпленията против стопанството са 2 основни групи: общи и престъпления в отделните стопански отрасли. 1. Общите са тези, които засягат принципните икономически отношения, присъщи за всеки стопански отрасъл. 2. Престъпленията в отделните стопански отрасли – засягат икономическите отношения в един стопански отрасъл. Могат да се извършват само в отделен стопански отрасъл.
Тези престъпления за разлика от стопанските са насочени не към материалната му основа, а към нормалното функциониране на стопанството. Засягането на материални ценности е вторичен резултат от стопанските престъпления.
Те са предвидени в раздел 1-ви на Глава 6 от НК 1. Безстопанственост – чл. 219(1) “Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва...” Субект - само дл.л. и то такова, на което е поверено имущество или е възложена работа ИД – заключава се в неполагането на достатъчно грижи. ПР – от деянието е настъпила значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството. Унищожаване – вещта да бъде приведена в пълно и безвъзвратно за използване по предназначението и положение. Повреждане – привеждан в негодност, но тя е или частична /може да служи по досегашното и предназначение, но с ограничен капаците/ или времена негодност /може да се отстрани чрез ремонт на вещта/. Разпиляването – бива 2 вида: физическо и счетоводно. Щета – има се в предвид загубите. Пропуснатите ползи не се вземат в предвид. Значителна – над 5000 лв. ФВВ – умишлени или по непредпазливост. Непредпазливостта е по-често срещаната форма на вината и е предвидено в (1). Умисъла се предвижда в (3) “Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е...” 2. Сключване на неизгодна сделка. Чл. 220(1) “Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва...” Субект – само дл.л. което има представителна власт за своето предприятие или учреждение. ИД – скл. на неизгодна сделка /договор, едностранна сделка, спогодба и др./. Неизгодността се преценява като от икономическа така и Ю гл.т. ПР – настъпването на значителни вреди /включват се както загубите така и пропуснатите ползи/ ФВВ – умишлено. Ако е извършено по непредпазливост може да е безстопанственост. 3. Стопански подкуп. Чл. 224(1) “Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва...” Субсидиарен с/в по отношение на подкупа.
Имотната облага може да е всякаква – увеличаване на актива /като се предостави вземане или чрез намаляване на пасива. ПР – облагодетелстването на имуществото на дееца. ФВВ – умишлено престъпление. Вземането на облагата се определя като пасивен стопански подкуп, а даването е активен стопански подкуп В случая е налице необходимо съучастие – двете престъпления са насрещни, отделни с различна квалификация по ал. 1 и 2 “Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.”
Чл. 225 “Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва...” Субект – всяко НОЛ – продавач в магазин или извършващо услуги. ИД – в 3 форми: а) продава стока на цена над определената; б) продава стока преди цената и да бъде определена по установения ред; в) получава възнаграждение за услуга, което е по-голямо от допустимото. ПР – получаването на по-голямо възнаграждение за продадената стока или извършена услуга. ФВВ – пряк умисъл. 5. Недобросъвестна конкуренция. Чл. 227 “Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва...” Субект – всеки – без значение е дали е регистриран като търговец или не. Предмет – един от трите интелектуални продукта: марка; промишлен дизайн или топология на интегрални схеми. ИД – Използването на всеки от изброените интелектуални продукта без съгласието на собственика им. На просто извършване – самото използване на тези продукти, но не трябва да е незначителен случай. ФВВ – пряк умисъл.
Цели са защитата на кредиторите, затова и най-често субект на тези престъпления са търговците по смисъла на чл. 1 ТЗ. 1. Банкрут. Бива 2 вида: умишлен и непредпазлив. а) умишлен по чл. 227в “Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност: 1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори; 2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност; 3. опрости или скрие свое вземане; 4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение; 5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи; 6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност; 7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори; 8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност, ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва...” Субект - само търговец. ИД – извършване от търговец намиращ се в състояние на неплатежоспособност на различни фактически или /и/ Ю действия /изрично изброени в З/ с цел измама на кредитор. ПР – настъпването на значителни щети. ФВВ – пряк умисъл. б) непредпазлив банкрут По чл. 227д(1) “Търговец, който: 1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност; 2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние; 3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това, поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва...” Субект – само търговец. ИД – извършва прахосничество, с което затруднява оздравяването на предприятието и ощетяване на кредитори. Тук няма мамене. ПР – обявяването на дееца в несъстоятелност и настъпването на щети за кредиторите му. Няма изискване загубите да са значителни. ФВВ – непредпазливост. 2. Други престъпления срещу кредиторите. а) по чл. 227е “Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва...” Субект – само търговец. ИД – чрез бездействие – неизпълнението в срок на задължение към търговец обявен в несъстоятелност. ПР – ненавременното плащане към обявения в несъстоятелност кредитор, с което се ощетяват неговите кредитори. ФВВ – пряк умисъл. б) по чл. 227б(1) “Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва...” Само търговец изпаднал в неплатежоспособност. ИД – чрез бездействие – дееца не осъществява по надлежния ред информирането на съда в 15-дневен срок от спирането на плащанията. ПР – несезирането на компетентния окръжен съд ФВВ – пряк умисъл.
И те както и общите стопански престъпления не засягат пряко материалната сфера на икономиката, а нейното нормално функциониране. Но за разлика от тях тези престъпления са характерни само за отделен стопански отрасъл.
Предвидени са в чл. 228 – визира две престъпления по ал. 1 и 2. 1. По ал. 1 “Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва...” Субект – само ръководител или контрольор. ИД – в две форми: а) нареждане да се произведе нестандартна продукция – характерна само за ръководителя и се извършва с действие – издаване на заповед за това производство; б) допускане на такова производство – извършва се с бездействие.
Изтегляне 3.91 Mb. Сподели с приятели:
|