Умствена недоразвитост - вродено слабоумие (олигофрения), трайно състояние (задръжка в умственото развитие), което се дължи на органични поражения или на вродени дефекти на мозъка, разрушаващи нервната тъкан и препятстващи на нормалното психическо и в частност умствено развитие на личността. Умствената недоразвитост в зависимост от степента на слабоумието бива:
идиотия - пълна липса на интелект и на членоразделна реч, безпомощност и неспособност за планомерни действия. Не носят никаква нак. отговорност.
имбецилност - много нисък интелект, тежко разстройство на речта, но със способност за придобиване на известни знания и за елементарен физически труд под чуждо ръководство. Не носят нак. отговорност при никакви случаи.
дебилност - сравнително развита реч, способност за елементарна практическа ориентация и за известна планомерна дейност, неспособност за абстрактно мислене и за оценка на сравнително по-сложни положения. При обикновени ситуации са вменяеми, а при по-сложни - невменяеми.
Продължително разстройство на съзнанието (хроническа душевна болест).
То е свързано най-често със прогресивно нарушение на дейността на главния мозък. Те са процесни страдания с различно протичане, протичат с различен интензитет във времето.
шизофренията е едно от най-съществените за НП и при това най-разпространеното хронично душевно заболяване, което поначало обосновава невменяемостта. Тя води до загубване единството на личността, до нарушаване единството и целенасочеността на психическите процеси, до тяхната дисоциация, свързана е с изменение в мисленето, волята и емоциите, с халюцинации, с налудничави идеи и др.
епилепсията е заболяване, изразено в конвулсивни припадъци със загубване на съзнание, в периодични остри психически разстройства (помрачение) и в постепенно настъпване на тежка деградация.
Краткотрайно разстройство на съзнанието (временно разстройство на психическата дейност).
Твърде различни са факторите, които могат да обуславят състояния на временно разстройство на душевната дейност. Във всички случаи обаче липсва, от една страна недоразвитостта на мозъка, определяща слабоумието и от друга - болестният процес, характерен за хроническата душевна болест. Такива временни разстройства могат да се дължат на соматични и общи инфекциозни заболявания, на алкохолни и др. наркотични отравяния, на физическа или психическа травма и др.
патологично алкохолно опиване. То е качествено различно от обикновеното напиване, болестно състояние, едно остро кратковременно психическо разстройство, възникващо под влияние на приемането на алкохол и отнасящо се към категорията на изключителните състояния.
патологичен афект - кратковременно болестно състояние, възникващо внезапно по външен повод - травмиращо преживяване, съпроводено с дълбоко помрачение на съзнанието и бурна двигателна възбуда с автоматически безцелни движения и немотивирани постъпки.
хипнотични състояния
Други причини, освен изброените в 3, не могат да доведат до невменяемост.
ЮРИДИЧЕСКИ (ПСИХОЛОГИЧЕСКИ) КРИТЕРИЙ НА НЕВМЕНЯЕМОСТТА
Указаните 3 категории причини, които дават съдържанието на медицинския критерий могат да засегнат в различна степен психическата дейност на човека. Необходимо е сериозно отклонение от нормалната психичност, и именно затова чл. 33 използва и втори критерий, който именно указва характера и степента на това отклонение. Този критерий се нарича обикновено юридически, защото завършва очертаването на невменяемостта като правна категория, но по същество е психологическа, тъй като характеризира състоянието на дееца с оглед на неговите психически възможности. Вменяемостта предполага кумулативна даденост на указаните 2 психически способности на дееца:
да може да разбира свойството и значението на извършеното (интелектуален момент)
да може да ръководи постъпките си (волев момент)
Поради това деецът е невменяем както когато не може да разбира свойството и значението на деянието, така и когато въпреки наличността на възможност за такова разбиране, той вследствие на засягане специално на волята не е в състояние да ръководи постъпките си.
Вменяемостта предполага възможност преди всичко за правилно ориентиране на дееца във фактическата обстановка. Тя изисква и възможност деецът да разбира и обществените качества на своите прояви.
РОЛЯ НА СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕВМЕНЯЕМОСТТА.
В редица случаи въпросът дали обществената проява е извършена от субекта в състояние на вменяемост или на невменяемост, представлява значителна сложност. Това налага при съмнение за невменяемост на дееца да се прибягва до съдебно-психиатрична експертиза. Тя се извършва от специалисти в специално подготвени помещения. Тя е решаваща, но не е задължителна за съда. Ако не я приеме, съдът е длъжен да се обоснове и да назначи друга.
Значението на разстройството на съзнанието след извършване на престъплението /чл.33, ал.2/.
Пораждането на нак. отговорност е свързано с вменяемост на дееца при извършване на престъпното деяние. Поради това, едно последващо състояние на невменяемост не засяга наличността на извършеното престъпление и породената от него нак. отгов/ст за дееца. То обаче представлява пречка за провеждане на нак. процес и налагане на наказанието за неговото изпълнение. Нак. процес ще се спре на основание чл.22 НПК и 33(2) НК. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.
Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните. Институти, методи и мерки за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по ЗБППМИ.
Значението на възрастта като основно качество на субекта на престъплението.
Има три възрастови групи, с оглед на това дали включените в тях субекти могат да носят наказателна отговорност:
малолетни - до 14 години, за които се смята, че никога не са достигнали нужната възраст за психическа и социална зрелост, която позволява да бъдат подложени на наказателна репресия;
непълнолетни - от 14 години до 18 години, за които се предполага, че не са достигнали нужната възраст за психическа и социална зрелост, която позволява да бъдат подложени на наказателна репресия;
пълнолетни — след 18 години, за които се смята, че винаги са достигнали нужната възраст за психическа и социална зрелост, която им позволява да бъдат подложени на наказателна репресия.
Следователно възрастта и в частност ниската възраст има много голямо значение в наказателното право. Тя служи най-напред и преди всичко за определяне наличието на субект на престъпление и наказателноотговорно лице.
Друга възраст и в частност високата възраст на дееца няма такова наказателноправно значение. Те не може да обосновава нито наказателна неотговорност, нито дори предвиждане в самия закон на по-леко наказание или на друго облекчение.
НП режим на малолетните /чл.32/.
Малолетните са във всички случаи и безусловно наказателнонеотговорни. НК действа и по отношение на тях, но главно със своята благоприятна разпоредба на чл. 32, ал. 1. Тя гласи: „Не е наказателноотговорно малолетно лице - ненавършило 14-годишна възраст." Няма значение какво е извършило то.
Непълнолетни /чл.31, ал.2/.
Непълнолетните не носят наказателна отговорност, ако не могат да разбират свойството или значението на деянието или да ръководят постъпките си. В такъв случай по отношение на тях, също както и спрямо малолетните, се налагат възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1 ЗБППМН. Това следва и от разпоредбата на чл. 31, ал. 3 НК. Според нея „непълнолетните, на които деянието не маже да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище - интернат, или 6 друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая".
За разлика от малолетните обаче, по отношение на които са приложими същите мерки, непълнолетните все пак биха могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си и следователно да носят наказателна отговорност.
За разлика от пълнолетните обаче, за които това се презюмира, за непълнолетните се презюмира обратното, а именно, че не биха могли да разбират свойството или значението на деянието или да ръководят постъпките си.
Непълнолетният може по две причини да не е в състояние да разбира свойството и значението на своето деяние или да ръководи постъпките си:
възрастова незрялост;
душевна болест, обосноваваща невменяемост.
Особеният НП режим на непълнолетните НОЛ.
наказанията които им се налагат са много по-малко и по-леки:
лишаване от свобода, което при това се изтърпява не в затвор, а в поправителен дом;
лишаване от право да се упражнява професия или дейност;
обществено порицание;
пробация – за навършилите 16 години.
Ако непълнолетният е извършил престъпление, в чиято санкция има предвидено друг вид наказание, то или се заменя с по-леко по вид или ако там няма предвидена замяна, отпада изобщо - това се получава например с конфискацията по чл. 37, т. 3 НК и с лишаването от право на местоживеене в определено населено място по чл. 37, т. 8 НК.
Не се налага онова наказание, което се налага за пълнолетните – то подлежи на намаляване /редуциране/.
Намалени изисквания / излежаване на 1/3 от присъдата/ за предсрочно освобождаване.
Същност и значение на възпитателните мерки, приложими спрямо малолетните и непълнолетните.
Спрямо тези лица съгласно НК не могат да се предприемат никакви репресивни мерки, но това не означава, че техните действия се оставят без последствия. За тях се предвидени мероприятия по ЗБППНМ:
Изграждане и поставяне в действие на специални институти:
Комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни;
Домове за временно настаняване на пълнолетни и непълнолетни;
Приюти за бездомни.
Според чл. 13, ал. 1, ЗБППМН спрямо тях могат да се вземат следните възпитателни мерки:
а) мъмрене;
б) задължение да се извини на пострадалия;
в) предупреждение;
г) предаване на родителите или на лицето, което ги замества, със задължението за полагане на особени грешки;
д) поставяне под възпитателен надзор на съответния трудов колектив;
е) поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател;
ж) задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако това е в неговите възможности;
з) задължение да извърши общественополезна дейност;
и) настаняване в социално-педагогически интернат;
к) предупреждение за настаняване във възпитателно училище-интернат, с изпитателен срок до 6 месеца;
л) настаняване във възпитателно училище-интернат.
Понятие за престъплението – обществена същност и определение; престъплението като деяние; престъпен резултат; причинна връзка.
Обществен х-р и историческа обусловеност на престъплението.
Престъпленията са отрицателни обществени явления, за борба с\у които се създава НП. Да съдейства посредством специфични правни средства за предотвратяване и ограничаване на престъпността.
Престъплението е отрицателна човешка дейност. То представлява обществено явление, обусловено от обективните закономерности на развитие на обществото, с ясно изразен обществен х-р, който именно определя неговото обществено значение и обуславя съответната обществена реакция.
Във всяка държава меродавни за обществената оценка на човешката дейност са интересите и разбиранията на политически и икономически господстващата група, която именно възвежда в задължително правило своята воля. С оглед на това правото насочва острието на наказателната репресия с\у проявите, които застрашават обществената система. При обществата, изградени в\у антагонистични противоречия не може въобще да има деяния, които да засягат едновременно и еднакво интересите на всички обществени групи
Легално определение за престъплението /чл.9, ал.1/.
Легално определение за престъплението се съдържа в чл.9, ал.1 от НК “Престъпление е това обществено деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено за наказуемо от закона.”
Общото определение на престъплението съдържа 5 основни свойства. Деяние, обществена опасност, противоправност, виновност, наказуемост.
Основните особености на престъплението и отношението м/у тях.
1. Всяко престъпление е ДЕЯНИЕ - конкретен, външно определен, съзнателен волеви акт.
2. То е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО, определението е дадено в чл.10 "Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установеният с К. правов ред в РБ или други интереси, защитени от правото". Обществената опасност изразява противоречието м\у извършеното деяние и системата ОО. То е основно св-во на престъплението и по отношение на останалите св-ва. Обществената опасност е материално, неюридическо св-во на престъплението, тя е променлива величина относно историческият момент - пр. чл.180,273.
3. Обявено от закона за НАКАЗУЕМО - заплашване с наказание. То представлява юридическо св-во на престъплението, производно е на определена висока степен на обществена опасност.
4.ПРОТИВОПРАВНОСТ - юридическо св-во на престъплението. Няма наказуемо деяние, което да не е противоправно, да е забранено с ПН. Наказуемостта и противоправността са юридически, формални св-ва. Те заедно с обществената опасност характеризират престъплението с неговата обективна страна.
5.ВИНА - необходимо е деянието да е виновно т.е. това е субективно св-во на престъплението. Без вина няма престъпление. Вината е конкретното психическо отношение на дееца към извършеното деяние и неговите правни последици.
Липсата на един от тези пет белега изключва възможността да се говори за престъпление.
Престъплението като деяние.
Престъплението като деяние с определени свойства.
Не всяко деяние е престъпление, но всяко престъпление е преди всичко някакво деяние. Няма ли деяние не може да има и престъпление.
Понятие за деяние, обща х-ка и елементи.
Деянието е родово понятие на понятията действие и бездействие. От своя страна деянието е съставна част от човешката проява. При проявата има намеса от страна на личността във външната за нея действителност.
Деянието е такава човешка проява, която се осъществява под контрола на волята на самия човек.
Външни фактори изкл. човешката воля:
Непреодолимата сила – тя е с природен произход, представлява природна стихия, която напълно лишава човека от възможността той да контролира своето тяло;
Физическа принуда – тя има човешки произход, също лишава от възможност човек да контролира тялото си, но силата се прилага от друг човек.
Вътрешни фактори изключващи волята на човека – това са различните форми на автоматизма: сомнамбулизъм и др.
Форми на деянието, същност действието и бездействието.
Съзнателната волева дейност на човека взема 2 форми: 1. извършване на определени телодвижения, отправени към постигане на известна цел и 2. неизвършване на определени телодвижения, което при определени условия може да представлява акт на целенасочено поведение. С оглед на това деянията биват 2 вида: действия или бездействия - нещо което изрично указва чл.9 НК.
1. Действието като форма на деянието разкрива следните особености:
а) то се изразява в съзнателни телодвижения;
б) касае се обаче не до отделно изолирано телодвижение, а до система телодвижения, свързани помежду си с обща цел и единен мотив;
в) целенасочена проява, елемент на съзнателна дейност на човека в преследване на неговите практически цели.
Действието като форма на деянието се характеризира с това, че представлява телодвижения, обусловени от определен мотив и насочено съзнателно към определена цел.
2. Бездействието се характеризира от външна страна с неизвършване на определено действие, с непредприемане на определени телодвижения.
Когато при дадено положение известно действие на определено лице е необходимо за правилното развитие на дадена обществена връзка, за постигане на дадена обществена цел, неговото неизвършване може да накърни обществените интереси. И ако това именно преследва деецът, тогава непредприемането на съответното действие ще представлява определен акт на неговата съзнателна целенасочена дейност, конкретен волеви акт - деяние във форма на бездействие.
Изпълнително деяние.
Деянието е част от обективната действителност, а изпълнителното деяние е част от правото.
Изпълнително деяние – това е строго Ю понятие, то е част от ПН или по-точно казано е част от диспозицията на ПН. Това е тази част от ПН която очертава присъщата на правото дейност.
Изпълнителното деяние очертава дейността /едно или повече деяния – действия или бездействия/, с които се извършва някакво определено по вид престъпление. Всяко престъпление се извършва с дейност, която има свои специфични особености. Затова и всяко престъпление има по необходимост свое изпълнително деяние.
Диспозицията в НПН се различава от диспозицията на класическата ПН не само по това, че очертава нежеланото поведение, а точно обратното очертава онова поведение, което е забранено. В диспозицията се очертават и отрицателните последици /престъпния резултат/ от забраненото поведение, но това не е задължително, ако законодателя прецени, поради невъзможност или липса на необходимост, може да не очертае тези последици /престъпния резултат/.
ОБЩЕСТВЕНООПАСНИ ПОСЛЕДИЦИ НА ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ. Всяко деяние като обективен факт, винаги указва въздействие в/у средата, в която се извършва и води до множество различни обективни изменения в нея, които представляват негови последици. Тези последици лежат извън деянието, но са обективно свързани с него и поради това са от съществено значение. Общественоопасно деяние е онова, която създава предпоставки за отрицателни обществени последици и по този именно път застрашава или уврежда отношенията. Следователно общественоопасният характер на престъпното деяние е непосредствено обусловен от общественоопасните последици, които то причинява или за настъпването на които създава обективни предпоставки.
Пример: глухонемият Х е ударен от У, изпада в безсъзнание и се събужда със слух, т.е. с възстановени сетива. Обществената опасност е причинената средна телесна повреда, а това, че чува няма никакво значение. Съдът може евентуално да намали символично наказанието след индивидуализация.
Значение на последиците - чрез тях се очертава насоката и съдържанието на общественото въздействие на ОО. Общественоопасните последици се явяват обобщено понятие, а престъпният резултат се използва в НП.
Видове ООП.
Те могат да бъдат твърде различни с оглед:
1. На техния характер и съдържание.
Общественоопасните последици могат да представляват изменения в субстанцията, структурата или положението на вещи;
Нарушения в протичането на обществените процеси;
Нарушаване на някакви права;
Накърняване на морални, обществени или интелектуални ценности;
Възможно е с едно деяние да бъдат предизвикани повече последици едновременно или последователно.
2. С оглед степента на засягане на обекта.
който представлява увреждане на обекта - смърт, осакатяване - може да е различно по степен и по обхват;
застрашаване на обекта - създаване на едно състояние на опасност, което има самостоятелно значение. Така например в чл.340(1) е дадена комбинация от увреждане и поставяне в опасност или от причиняване на различни вреди.
Видове престъпления в зависимост от визираните в З ООП.
Престъпния резултат /ООП/ може да бъде както положителен, да стане нещо, така и отрицателен, да не стане онова което е трябвало да стане.
Видове престъпления в зависимост от визираните в З ООП резултатни /на поставяне в опасност и увреждащи/ и формални.
Престъплението е налице, когато конкретното деяние осъществява всички признаци на установения от закона негов състав.
Изхождайки от указаните обществени положения, нашето НП познава:
1. Когато в диспозицията на ПН е предвиден престъпен резултат казваме че това престъпление е от категорията на материалните /резултатните/. Такива са:
а) при които този резултат се изразява в определено увреждане на обекта, това са увреждащи престъпления;
б)застрашаващи - при тях е достатъчно само поставянето на последния в опасност;
2. когато не са очертани такива последици казваме, че престъплението е от категорията на формалните /на просто извършване/. Законодателят забранява даденото деяние без да казва защо - чл.339(1), 357.
