Благоевград правно исторически факултет
Последици от окачествяването на едно престъпление като опасен рецидив
Изтегляне 3.91 Mb.
|
Последици от окачествяването на едно престъпление като опасен рецидив: 1. Винаги се предвижда по-висок размер наказание лишаване от свобода;
Понятие и обща х-ка на наказанието.
Наказанието е санкцията по НП. Тя е една осъществен от държавата правна принуда по отношение на дееца, която се свежда до определено в закона неблагоприятно физическо или психическо въздействие върху него. Родовия белег на наказанието като вид наказателно правна последица на престъплението се заключва в това че: 1. Следва винаги и само за извършено престъпление и никога за мисъл за такова. 2. Законоустановеност – дееца може да бъде наказан само за това и с това, което е предвидено в НК и с нищо друго.. 3. Има личен х-р – отнася се само до дееца и не може да се прехвърли другиму. 4. То се налага и се осъществява винаги и само от държавата в лицето на съда. 5. С него се осъществява резултатната ф-я на НП – генерална и частна превенция. Наказанието е една от трите възможни последици на престъплението: 1. Непосредствена последица е наказателната отговорност – възможността за налагане на наказание от съда. 2. Наложеното наказание с влязла в сила присъда. То е последица от възникналата и осъществена наказателна отговорност; 3. Съдимост – факта на осъждането. Тя се заключава в някои тежести и неблагоприятни последици в правния мир на осъдения деец.
Правната уредба на въпроса се намира в чл.35(1-4). Ал.1:"Наказателната отговорност е лична" - на наказание подлежи само онова лице, което е извършило или участвало в извършването на престъпното деяние. Ал.2:"Наказанието може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление". Наказанието се явява законоустановено. За всяко престъпление може да се налага само онова, установено по вид и размер наказание, което е предвидено от закона в норма на особената част. Ал.3:"Наказанието е съответно на престъплението". Не може да се говори за присъда, която не съответства на престъплението. Не може да се предвиди доживотен затвор за обида или за лека телесна повреда. Ал.4:"Наказанието за престъпление се налага само от установените съдилища". Други принципи се извеждат не така пряко като гореспоменатите 4: 1. Равенство на всички граждани при спазване принципа на демократизма. 2. Целесъобразност на наказанието, без естествено да се пренебрегва принципа на законността. 3. Справедливост - без да се пренебрегват другите принципи. 4. Участие на обществеността при налагане на наказанието.
1. Наказанието се отличава от т.нар. обществени мерки. Последните са форма на обществено принуждение, а не на наказание. 2. Осъждането следва да се отграничава от другите мерки на държ. принуда, тъй като се налагат на друго основание - напр. адм. наказания. При тях нямаме осъждане. Това е така, дори когато органът е пак съд - напр. по УБДХ - до 15 дни или глоба. Следва да се отграничава от принудителните медицински и медико-педагогически мерки, насочени към лекуване, а не към укоряване на лицето. Цели на наказанието.
Целта на наказанието е онзи резултат, който трябва да се получи с неговото налагане и изпълнение. Основно целите са предвидени в чл. 36 и могат да се разделят на две основни групи: цели по отношение на осъдения /индивидуална превенция/ и цели по отношение на обществото като цяло /генерална превенция/. Целите по отношение на осъдения са 3: 1. Да се поправи и превъзпита – въздейства се в/у интелекта на осъдения с цел не повтаряне на престъплението за в бъдеще; 2. В/у волята на дееца – въздейства предупредително в/у дееца. Сплашва го и създава в него контра мотив към извършването на ново престъпление. 3. Препятстваща цел – Отнема физическата възможността на дееца да извърши ново престъпление. Генералната превенция: 1. Възпитателна цел – въздейства се в/у интелекта на останалите граждани да не вършат престъпления; 2. Предупредителна цел – въздейства се в/у волята на останалите граждани, сплашват се с наказанието на осъдения.
По принцип наказанието на непълнолетните има същите цели както и при пълнолетните но: 1. Възпитателната цел по чл. 36 има по голям относителен дял. Това личи и от чл. 60 “Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.”. 2. При налагането на наказанието на непълнолетните се държи сметка много повече за личната превенция отколкото за генералната както е при пълнолетните.
Наказанието не се налага самоцелно. Макар и обусловено от извършеното престъпление неговата цел не е голо възмездие на принципа “Зъб за зъб, око за око.” Недопустимо е с наказанието да се причиняват физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство. С наказанието се търси едно съчетаване на индивидуалната с генералната превенция, т.е. цели се намаляване на престъпността като цяло.
За постигане на целите , които се поставят на наказанието въобще, всяка държ. използва различни по вид мерки, които в тяхната съвкупност дават нейната общественоисторически обусловена "система на наказанията". По нашето право тази система се определя от необходимостта ч\з различни по съдържание и тежест нак. мерки да се създадат предпоставки за степенувано нюансирано въздействие в\у субектите на престъпления и в\у неустойчивите членове на обществото, като по този начин се прави всичко възможно за използване на минимум принуда при своеобразните особености на всеки отделен случай. Системата на наказанията по НК се групират основно в две подсистеми: 1. По отношение на пълнолетните чл. 37; 2. По отношение на непълнолетните чл. 62.
1. Принцип на разнообразието – допринася за по-голямо съответстствие м/у извършеното престъпление и наложеното наказание; 2. Принцип на избягване на жестокостта. Не жестокостта на наказанието, а неговата необратимост е ефективна в борбата с престъпността
Има няколко критерия за групиране на наказанията. 1. В зависимост да ли представляват принудително задържане и настаняване в затвор биват: а) Свързани с лишаване от свобода – доживотния затвор без замяна; обикновения доживотен затвор и лишаване от свобода; б) Наказания без лишаване от свобода. 2. Дали могат или не да бъдат налагани самостоятелно: а) Основни – могат да бъдат налагани самостоятелно. Тук спадат трите наказания с лишаване от свобода + глоба, поправителен труд и пробация; б) допълнителни – не могат да с налагат самостоятелно. Обществено порицание, лишаването от права и конфискацията.
Видовете наказания, които могат да се налагат за извършени престъпления са 12 на брой и са изчерпателно изброени в чл. 37: 1. Доживотен затвор без замяна. 2. Доживотен затвор; 3. Лишаване от свобода; 4. Пробация; 5. Поправителен труд без лишаване от свобода; 6. Конфискация на налично имущество; 7. Глоба; 8. Лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 9. Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. Лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 11. Лишаване от военно звание; 12. Обществено порицание.
Наказанията за непълнолетни са предвидени в чл. 62 и са само 4: 1. Лишаване от свобода; 2. Пробация за навършили 16 години; 2. Обществено порицание; 3. Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
По своето съдържание наказанието е принудителното настаняване на осъдения в наказателно /пенетенциарно/ заведение за определен срок от време. Наказанието е срочно с минимален /3 месеца/ и максимален срок. Максималния срок бива: 1. Общ 20 години и; 2. Специален 30 години който се налага в следните случаи: а) когато е изрично предвидено за някое престъпление; б) при увеличаване на наказанието в случай на съвкупност; б) при рецидив осъществен преди приключването на изпълнението на предходното наказание. Това наказание се изтърпява в затвор за пълнолетните и поправителни домове за непълнолетните То е основно наказание свързано с лишаваме от свобода.
Има 2 основни достойнства: 1. Поради своето разнообразие позволява в най-голяма степен съответствие с извършеното престъпление; 2. Позволява да се работи за постигане целите на наказанието. Наред с това има и редица слабости: 1. Създава в затворника неправилна представа за света и за неговото място в него; 2. Прекъсва емоционалните връзки с близките му; 3. Всичко му се дава наготово и той губи инициативността си и се притъпява чувството на срам; 4. Скъпо е за държавата; 5. Засяга в различна степен интересите на 3-ти лица, към които осъдения е имал задължения. Поради тези причини се търсят начини, когато е възможно това наказание да се заменя с друго.
В затворите има ограничителен режим и той бива: лек; Общ; Строг и Усилено строг. Този режи включва мерки на превъзпитание и образование. Вида на режима се определя първоначално от съда при произнасяне на присъдата.
Правната уредба е в чл. 41. Съгласно неговата ал. 1 затворниците са длъжни да полагат подходящ обществено полезен труд, за което поучават съответното възнаграждение. С това се поставят 2 основни цели: 1. Превъзпитанието на осъдения; 2. Повишаване на професионалната му квалификация. Допълнителен стимул за полагането на такъв труд е разпоредбата на ал. 3 според която 2 отработени дни се смятат за 3 дни лишаване от свобода.
Доживотния затвор по нашето законодателство бива 2 вида: Общ и без замяна. Общия може да се заменя с лишаване от свобода при спазване на определени правила: а) осъдения да е изтърпял фактически 20 години лишаване от свобода; б) Срок с който може да се замени е 30 години лишаване от свобода Доживотния затвор без право на замяна е изключителна мярка. Характерно за нея е че не може да се заменя със срочно лишаване от свобода и се налага в изключително редки случаи: 1. Предвидено е за малък брой видове престъпления; 2. Това наказание се налага само ако конкретното извършено престъпление е изключително тежко и целите на наказанието не могат да се постигнат с по-леко по вид наказание; 3. То не може да се налага на лица, които по време на извършване на престъплението не са навършили 20 години. От това правило има изключения: а) когато дееца е военнослужещ; б) извършено е във военно време; б) извършено е с/у бременна жена.
Тези наказания позволяват на осъдения да продължи своето участие в нормалния трудов и обществен живот и да не бъде подлаган на онази деформация, която се получава от наказанието лишаване от свобода.
1. Поправителен труд без лишаване от свобода. Това е срочно наказание от 3-месеца до 2-години и се изтърпява По местоработата на осъдения. Ограничителните моменти в това наказание са: а) присъдата се довежда до знанието на трудовия колектив където работи или ще работи осъдения; б) от трудовото възнаграждение се отделят 10 – 25% в полза на държавата; в) времето през което се изтърпява наказанието не се зачита за трудов стаж. г) особен момент при това наказание, е че ако междувременно осъдения бъде уволнен от работа или я напусне наказанието му се заменя с наказанието “пробация”. д) през време на изтърпяването на наказанието не може да ползва платеният си годишен отпуск. 2. пробация. Пробацията се изтърпява по местоживеене и включва следните ограничителни мерки: а) задължителна регистрация на лицето по местоживеене; б) периодични срещи с пробационен служител; в) включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие; г) забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения; д) безвъзмезден труд в полза на обществото. Ограничителните мерки се налагат на лица, навършили 16-годишна възраст, и са с продължителност от шест месеца до три години. Безвъзмездният труд в полза на обществото е за срок от 100 до 400 часа годишно и се налага за не повече от три поредни години. 3. Имуществени наказания /конфискация и глоба/. А. Конфискацията – принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащо на осъдения имущество или части от него. Конфискацията може да бъде частична и пълна: а) Частичната се отнася до обособени части от имуществото на осъдения; б) Пълната касае цялото имущество. Дори и да е постановена пълна конфискация не подлежат на конфискация: 1. Несеквестируемото имущество; 2. Предметие за упражняване на занятието му посочени в ПМС. 3. Средствата необходими за издръжката на семейството му за 1-година. При конфискация държавата е отговорна за вредите причинени от престъплението до размера на конфискацията. Б. Глоба – създава се парично задължение на осъдения към държавата. Тя трябва да е съобразена с имотното състояние на пострадалия и неговите семейни задължения. И тук както и при конфискацията, принудителното изпълнение не може да се насочва с/у вещи, които не подлежат на конфискация. 4. лишаване от права. НК предвижда като наказание лишаване от следните права: 1. Лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 2. Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 3. Лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 4. Лишаване от военно звание; Лишаването от тези права не следва от факта на осъждането, а се постановява като наказание за предвидено от закона престъпление. То е срочно /до 3-години/, а когато се налага кумулативно с наказание ‘лишаване от свобода” може и да е повече, но не повече от 3 години от срок на изтърпяване на лишаването от свобода. Наказанията по т.3 и 4 за разлика от останалите две, които след изтичане на срока се възстановяват автоматично, при тя това възстановяване става по ред определен със закон. Наказанието по т. 3 се налага за изкл. тежки престъпления. По принцип тези наказания се налагат винаги кумулативно с др. наказание, но няма пречка да се налагат и автономно ако това е предвидено в специалната част. 5. Обществено порицание. Състои се в публичното порицание на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин.
Законосъобразното и правилно определяне на наказанието допринася за съответствието му с престъплението и за постигане на неговите цели по чл. 36 НК. Ролята на съда е да прилага закона за определяне /индивидуализацията/ на наказанието. Той трябва да определи наказанието в рамките на закона и съгласно закона. Принципи: Два са принципите за определяне на наказанието за едно престъпление: законност и индивидуализация. 1. Принцип на законността – най-напред наказанието се определя от Особената част на НК, като се вземат в предвид и разпоредбите на Общата част. Съобразно разпоредбите на Общата част, установената рамка в Особената част за това наказание може да се коригира. 2. Принцип на индивидуализацията – съобразяване на наказанието с неповторимите особености на случая, което не е било възможно, а и не е необходимо, да се предвиди от законодателя и да залегне в закона. Правоприлагащия орган се съобразява с конкретната обществена опасност на деянието и конкретния деец.
Общите правила могат да бъдат сведени към 3 вида: 1. съдът трябва да се ръководи от наказанието предвидено в нормата на особената част за извършеното престъпление; 2. трябва да съобразява и разпоредбите на общата част, която има отношение към тази материя; 3. съдът трябва да се ръководи от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като обуславя конкретната тежест на извършеното престъпно деяние. Съгласно чл. 54, ал.1 НК “Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: Размерът на наказанието се определя като се взема в предвид: а) степента на обществената опасност на деянието и на дееца; б) подбудите за извършване на деянието; в) и други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление /квалифициращи и привилигироващи/.
Ако конкретното деяние има обществена опасност, значително по-ниска от типичната за този вид престъпления, з-нът в чл.55 установява правна възможност да бъде намалено наказанието под минимума или то да бъде заменено. Конкретното деяние, въпреки смекчаващите обстоятелства си остава престъпление на общо основание (чл.9). Ниската степен на обществена опасност може да бъде обусловена: а) от едно само, но ИЗКЛЮЧИТЕЛНО по своя х-р смекчаващо обстоятелство; б) от многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които няма изключителен х-р, но общо обуславят ниска степен на обществена опасност на извършеното. Нормата на чл.55 има генерален х-р и намира приложение при всички категории лица (пълнолетни и непълнолетни ) и за всички престъпления. Тя визира едно изключение и трябва да се прилага много внимателно, само при действителна наличност на такива обстоятелства.
Правилата за налагане на алтернативните и кумулативните санкции са определени в чл. 57 НК. Алтернативни. Дават възможност на съда да избере най-подходящата от предвидените в закона за конкретния случай санкция и да наложи нея като наказание. В случая става в-с за формулирани повече от едно наказания за едно деяние, съда е този, който определя кое точно да наложи. Кумулативни. В този случай се предвижда налагането на няколко наказания за едно деяние. Съда няма право на избор кое от тях да наложи, а следва да ги наложи всичките като се съобразява с конкретната обществена опасност на деянието и личността на дееца така, че в най-голяма степен да съответстват на извършеното от дееца. Биват 2 вида: 1. Кумулативни санкции, които съда е длъжен да наложи така както са предвидени в закона. 2. Такива за които съда преценява дали заедно с едно основно наказание ще наложи някое от предвидените допълнителни наказания. При кумулативните санкции не се изисква всяко от наложените наказания да отговаря на степента на извършеното от дееца, а трябва в своята съвкупност да съответстват на престъплението.
|