Благоевград правно исторически факултет


ФВВ – пряк умисъл. 2. По ал. 2



страница12/24
Дата22.01.2017
Размер3.91 Mb.
#13267
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   24

ФВВ – пряк умисъл.
2. По ал. 2Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва...”

Субект – само маркировач /разделя стоките на качествени и некачествени/.

ИД – в две форми и зависи от задължението на лицето.

а) ако маркира само качествените стоки – чрез действие – отбелязва некачествена стока като качествена;

б) ако се занимава само с нестандартните стоки – чрез бездействие – неотбелязването им.

ПР – при а) наличие на маркировка в/у нестандартна стока; при б) липсата на маркировка в/у нестандартна продукция.

ФВВ – пряк или евентуален умисъл.


  1. Престъпления против търговията, измама на купувача /чл.232 НК/, разграничение от измамата по чл.209.

1. По чл. 231(1)Който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва...”

Имаме мамене на купувача с продукта от престъплението по чл. 228.

Субект – лице, което не е участвало в първичната престъпна дейност по чл. 228.

Предмета – същия както при чл. 228 – нестандартната продукция.

ИД – пускане в търговската мрежа на стоки в значителни количества или със значителна стойност със скрити недостатъци, без това да е обявено за купувачите.

Налице е двуактно престъпление:

- бездействие – непосочване на скритите недостатъци;

- действие – предлагане за продан на такава стока.



Формално – на просто извършване.

ФВВ - пряк умисъл.
2. По чл. 232(1)Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва...

2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.”

Субект – само продавач.

ИД – заблуждаване на купувача по някой от посочените в закона начини:

- при мерене или теглене на стоката, вкл. и с използването на неверни мерки или теглилки;

- чрез премесване на чуждо вещество или друго влошаващо качеството на стоката;

- относно действителното качество на стоката или услугата.

Създава се невярна представа за предлаганата стока.

ПР – измамливото въздействие в/у адресата-клиент.

Тази измама се различава от обикновената измама по чл. 209 в ПР на търговската измама не се характеризира със засягане собствеността на потърпевшия. Престъплението е довършено и без да се е стигнало до имотното ощетяване на купувача. То е довършено със заблуждаването на купувача.

ФВВ – пряк умисъл.


  1. Престъпна външнотърговска дейност /чл.234а НК/.

Чл. 234а. Който извършва външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон или по постановление на Министерския съвет или в нарушение на издадено такова разрешение, се наказва...”

Субект – всеки.

ИД – очертана с бланкетни признаци – осъществяване на външнотърговска дейност, която е при разрешителен режим, а липсва такова разрешение /или изобщо не е било издавано или ако е издадено то не е за дейността, която осъществява дееца/.

Важи онзи разрешителен режим, който е бил в сила при извършване на деянието.. Последващия по-благоприятен режим е без значение за престъплението.



Формално престъпление – на просто извършване.

ФВВ – пряк умисъл.


  1. Престъпления против горското стопанство, лова и риболова.


1. Престъпление против горското стопанство.

По чл. 235(1) “Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва...”



Субект – всеки.

ИД – извършва се дейност по отношение на държавния горски фонд, за която се изисква разрешение, а такова няма. В 3 форми:

- сече – унищожава дървета;

- взема – събира се паднала естествено или отсечена от друг дървесна маса;

- извозва – физически премества дървесна маса извън границите на горската местност.



ПР – немаловажни вреди /над 300 лв./ в противен случай е адм. нарушение.

Предмет – дървета от държавния горски фонд.

ФВВ – пряк умисъл.
2. Против ловното и рибното стопанство.

а) против ловното стопанство по чл. 237(1)Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва...” и ал. 2Който без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва...”

Предмет – дивеч, който е в свободно състояние. Ако е нечие владение ще съставлява някакъв друг вид престъпление – кражба, завладяване или унищожаване или повреждане на чужда вещ.

б) против риболовното стопанство по чл. 238(1)Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване, се наказва в немаловажни случаи с...”

И тук като и предходния член предмета /рибата или раците/ е в свободно състояние.

Освен това престъплението не трябва да съставлява маловажен случай.


  1. Общи престъпления по служба – нарушаване на служебните задължения, използуване на служебното положение, други състави.

  1. Обща характеристика и отношение към специалните престъпления по служба; същински и несъщински длъжностни престъпления.

Наричат се “Общи престъпления по служба”, защото:

- касаят управленческите отношения във всички сфери на социалното управление;

- засягат само интересите на службата /вътрешнослужебни отношения/, а не други интереси /чуждо имущество и т.н./

Те са от категорията на същинските длъжностни престъпления.

Има 2 категории дл. престъпления: същински и несъщински. Разграничителния признак е дали субекта на престъплението задължително е дл.л. или не. Там където субекта задължително е дл.л. престъплението се нарича същинско дл. престъпление /дл. присвояване, общите дл. престъпления/, а където не е говорим за несъщинско.

Несъщинско дл. престъпление имаме тогава, когато може да се извърши от всеки, но е извършено от дл.л – убийство извършено от дл.л. при или по повод на службата; кражбата извършена от дл.л. използвало сл. си положение з улесняването и.




  1. Особените субекти на тези престъпления; понятие за “длъжностно лице”, “орган на власт” и “представител на обществеността”.

1. Длъжностно лице.

Определено е в чл. 93 “1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:



а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.”
2. Орган на властта.

Чл. 93 т.2 “"Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.”


3. Представител на обществеността.

Чл. 93 т.3 “"Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.”




  1. Злоупотреба с власт /чл.282 и чл.283 НК/.

1. Злоупотреба със служба.

Основния състав е предвиден в чл. 282(1) “Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва...”



Субект – само дл.л.

ИД – в 3 форми:

а) нарушаване на сл. зад. – действие с което се нарушава забрана по служба;

б) неизпълнение на сл.зад. – бездейства по отношение на нещо, което трябва да извърши;

Първите две са бланкетни разпоредби, които се запълват от Ю правила предвидени по отношение на службата на дл.л.

в) превишаване на правомощията – всяко дл.л. има обем от сл.зад., което е ограничаващ критерий. Когато дл.л. упражни правата на висшестоящ орган, тогава той превишава правата си.

Тези престъпления задължително са и дисциплинарни нарушения, но не всички дисциплинарни нарушения съставляват престъпление. За да е престъпление дисц. нарушение трябва да са настъпил ПР и да не е налице маловажност.



ПР – на поставяне в опасност – създаване на такава обстановка, в която могат да настъпят немаловажни материални или нематериални последици.

ФВВ – пряк умисъл и специална суб. цел – набавяне облага за себе си или 3-то лице или причиняване вреда другиму.

Квалифициращ състав – (2) “Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието...”
2. Престъпно използване на сл. положение.

Чл. 283(1) “Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва...”



Субект – дл.л.

ИД – използване на своето сл. положение за набавяне на облага за себе си или 3-то лице.

Това е един субсидиарен състав по отношение на чл. 282 – няма нарушение вътре в службата. Получава облагата не заради деяние във връзка със службата, а заради това, че е дл.л.



Формално.

ФВВ – пряк умисъл и специална цел – набавяне на противозаконна облага.

  1. Създаване на пречки за упражняване правото на собственост /чл.283б/.

Чл. 283б “Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва...”


  1. Издаване на служебна тайна. Допустителство.

1. Издаване на служебна тайна.

Чл. 284(1) “Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва...”



Субект – дл.л.

Предмет – сведения, които съставляват сл. тайна. Критерии за определянето дали сведенията са тайна или не:

а) формален – да е са определени като такива в нарочен списък в организацията или предприятието;

б) материален – издаването и да може да навреди другиму.

ИД – в 2 форми:

а) довеждане до знанието на 3-то лице;

ПР – поставяне на служебната тайна в разпореждане на това 3-то лице.

б) обнародване – чрез медиите информацията се прави общодостъпна.

ПР – огласяването на информацията чрез медиите.

За довършеност на престъплението не е нужно настъпването на вреди за този, за когото се отнася информацията.



ФВВ – пряк или евентуален умисъл.
По ал. 2 и 3.

ал. 2 “Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна.”

ал. 3 “Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е...”

ИД – е същото различава се само субекта.

Субект:

- по ал. 2 – лица, които са в трудови правоотношения с пострадалия. На тях подобни сведения не се поверява, но по някакъв начин са станали тяхно достояние.

- по ал. 3 – вещо лице, тълковник, преводач – не работят към пострадалия, те са процесуални фигури, които се назначават в рамките на едно производство да осъществят определени процедури, необходими за изясняване на обективната истина.


2. Допустителство.

Типично вторично и субсидиарно престъпление

Чл. 285 “Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.”

Субект – само дл.л.

ИД – непротиводействие на извършване на престъпление от страна на подчинено нему лице /както дл. така и недлъжностно лице/.

В този случай става в-с не за разгласяване или предоставяне на информация съставляваща сл. тайна, а непопречването на подчинено лице да стори това.

Както всяка субсидиарна дейност изключва съучастничеството.

ПР – подчиненото лице извършва своето престъпление по служба.

ФВВ – пряк и евентуален умисъл.



  1. Престъпления против правосъдието – набедяване, лъжесвидетелствуване, лично укривателство; длъжностни престъпления против правосъдието.

  1. Обща характеристика и система на престъпленията против правосъдието.

Локализирани са в една от 3-те форми на държавната власт – съдебната власт.

1. Първия критерий е принадлежността на субекта на престъпленията:

а) посегателства в/у съдебната власт отвън – от лица не ангажирани с нейното осъществяване;

б) посегателства отвътре – от лица ангажирани с нея. Приличат на престъпленията по служба, но се различават по това, че са извършени по отношение на съдебната власт.

2. Според съдържанието на своя обект биват:

а) престъпления, които влияят в/у вземането на правораздавателно решение;

б) посягат в/у вече взето такова решение.


  1. Набедяване /чл.286 НК/, разграничение от клетвата.

Предвидено в чл. 286(1)Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва...”

Субект – всеки, който не е свидетел, вещо лиже, тълковник или преводач привлечени за участие в процеса.

ИД – в 2 форми:

а) изрично набедяване – заявяване за друго лице, че то е извършило престъпление от общ х-р /което се преследва по инициатива на прокурор/ и то пред надлежен орган на властта /който може да възбуди досъдебно наказателно производство/. Води до задействането на наказателните м-ми на държавата;

б) мълчаливо набедяване – няма изрично такова набедяване, но конклудентно се подхвърлят такива материали /подхвърляне на наркотици, изпращане на писмо и т.н./, които могат да навредят на дееца. Това също става само пред надлежен орган на властта.

ПР – узнаването на тези сведения от страна на надлежния орган на властта. Няма значение дали той е повярвал на тези твърдения или не, дали са започнали процесуални действия или не.

Ако се стигне до привличането на набедения под съдебна отговорност се осъществява с-ва на ал. 2 “Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието...”



ФВВ – пряк или евентуален умисъл.


  1. Лъжесвидетелство, даване на невярно заключение, отношение към набедяването.

1. Чл. 290(1)Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване...”

Субект – само свидетел – процесуална фигура, то е определен от органа водещ разследването.

ИД – в 2 форми:

а) лъгане на надлежен орган на властта, който води разследването, в частност дл.л. което води разследването или потвърждаване на неистина – преиначава нещо, което е видял, а то не е така;

б) затаяване – скриване на истината /казва, че не го е забелязал, а всъщност го е забелязал/.

Отказа да се свидетелства не може да се квалифицира като престъпление.



ПР – узнаване на неистината от органа водещ разследването. Няма значение дали му е повярвало

ФВВ – пряк и евентуален умисъл.

При конкуренция м/у набедяване и лъжесвидетелстване, стореното се квалифицира като лъжесвидетелстване

Обвиняемия може да лъжесвидетелства, но в рамките на това, което не е престъпление.

ФВВ – пряк и евентуален умисъл.
Хипотези на ненаказуемост за лъжесвидетелстване:

Чл. 292(1)За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

а) ако лицето каже истината би обвинило самото себе си – когато някой се привлече като обвиняем на него му се обяснява, че не е длъжен да свидетелства с/у себе си. Ако обаче се откаже от това свое право и лъже за свои близки ще извърши лъжесвидетелстване. Ако излъже за себе си деянието е сътавомерно и наказуемо, но законодателя е направил компромис и не го преследва;

б) Самоволен отказ от довършено престъпление.

Със своето положително поведение дееца, който е извършил престъпление и е възникнала наказателна отговорност се самоосвобождава от нея, като се самооттегли от нея.



2. Даване на невярно заключение.

Чл. 291(1) “Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва...”



Субект – вещо лице /експерт/.

ИД – даване невярно заключение пред назначилия дееца разследващ орган.

ПР – получаването на това заключение от разследващия орган.

И тук не е нужни той да му повярва или да го използва.



ФВВ – умишлено или непредпазливо /чл. 291(2) “Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е...”/


  1. Престъпления във връзка с технически записи /чл.287а НК/.

Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:

1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

3. използва подправени технически записи;

4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва ...”


  1. Лично укривателство.

Чл. 294(1)Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство...”

Типично вторично и субсидиарно престъпление. Трябва да има извършено друго престъпление, в което дееца да не е участвал.



Субект – всеки, който не е участвал в първичното престъпление.

ИД – в 3 форми:

а) спомагане на лицето да избегне наказателно преследване – да не се разбере, че това лице е извършило престъпление и да не се привлече като обвиняем;

б) да осуети наказателното преследване с/у лицето извършило престъплението – Знае се, че има извършено престъпление и неговия автор, но той не може да бъде заловен;

в) лицето да остане ненаказано – укрива го след като лицето е било осъдено;



На просто извършване.

ФВВ – пряк умисъл.

Когато е криминализирано недоносителство – личното укривателство го поглъща.

Съгласно ал.3 на същия член “Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.”

Наказанието не с е налага при близко сродство. То е сътавомерно, но е изключена наказуемостта /5-то основно свойство на престъплението/.



  1. Изтръгване на показания или на заключение /чл.287 НК/.

Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва...”

Субект – само дл.л.

ИД – използване на принуда по отношение на обвиняем, свидетел или вещо лице.

ПР – неблагоприятното въздействие в/у адресата.

ФВВ – пряк умисъл и специална субективна цел – изтръгване на показния, заключения или признания.



  1. Пасивен и активен подкуп; други състави от този раздел.

  1. Обща характеристика, отграничения от съучастието.

Типичен случай на необходимо съучастие, изисква се наличието на повече от 1 престъпления, при което престъпленията са насрещни вземания и даване на подкуп /чл. 301 – пасивен; чл. 304 активен подкуп/.

Подкупа се различава по това от съучастието, че при съучастието всеки съизвършител с личните си действия участва в извършването на престъплението и носи наказателна отговорност именно за това общо извършено престъпление /дотолкова доколкото е участвал в извършването на престъплението/, докато при подкупа всеки от дейците си върши свое престъпление – единия предлага, а другия приема подкуп, и си носят отговорност всеки за своето престъпление.





  1. Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница