Благоевград правно исторически факултет
По чл. 101 – бягство и незавръщане в страната с предателска цел
Изтегляне 3.91 Mb.
|
5. По чл. 101 – бягство и незавръщане в страната с предателска цел. Втория вид предателство с/у отечеството. Субект – всеки, но български гражданин. ИД – в 2 форми а) напускане на страната от дееца (активен елемент); б) отказ за връщане в страната (пасивен елемент).
Тази разпоредба не визира т.нар. икономически емигранти. В ал.2 на същия член е визирано същото деяние, но субектът е военнослужещ.
Военно улесняване на неприятел чрез засягане на нашите отбранителни възможности - чл.102. Субект – всяко НОЛ. С това деяние се засягат въоръжените сили на Републиката. ИД - Характерно за него е извършването на 5 категории дейности с цел една и съща предателска цел - да се намали отбранителната способност на Републиката: а) дейност, насочена с/у предизвикване на бунт в БА; б) неподчинение на своите командири и началници; в) бягство от редовете на армията; г) разстройство подготовката на БА; д) разстройство на снабдяването на БА (материалното обезпечаване). ПР – формално на просто извършване. Обаче ако са настъпили предвидените последици се осъществява квалифицирания с-в на (2), Пр. 1 ФОРМА НА ВИНАТА – пряк умисъл. Има и специална цел – да се намали отбранителната способност на републиката. Чл.102(2) съдържа 2 квалифицирани случая: а) от деянието са настъпили тежки последици; б) извършено е във военно време.
1. По чл. 104 “Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва...” Субект - всяко НОЛ. Предмет – сведения представляващи държавна тайна. Отговор на в-са кои сведения са държавна тайна дава чл. 104(3) “Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.” За да е Държавната тайна една информация трябва да отговаря на 2 критерия: а) Материален – да е посочена в нарочен списък обнародван в ДВ; б) нематериален – нейното узнаване в чужбина да застрашава националната сигурност н страната. ИД – предаването на събраната информация на чуждо лице. ПР – информацията трябва да е достигнала до своя адресат. ФОРМА НА ВИНАТА – пряк или евентуален умисъл. В чл. 104(1) е визирана една нетипична форма на шпионство, която представлява една особена форма на предварителна престъпна дейност – събиране на държавна тайна. събиране на сведения с цел издаване. То се наказва като довършено престъпление, тъй като узнаването на тази информация е с оглед тя да бъде издадена. Не е достатъчно да има умисъл, а е необходима и специална цел; 2. По чл. 105 – поставяне в услуга на чужда сила за служене като шпионин – сключване на шпионски договор. “Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва...” Това съгласие задължително трябва да бъде прието, като е без значение от кого произхожда инициативата. Престъплението е безрезултатно и продължено. Съставът е субсидиарен спрямо предходните 2 и затова идеална съвкупност не е възможна - ако са осъществени и двата състава по чл.104 и 105 - ще се отговаря само по чл.104. Субект може да бъде всеки бълг. гражданин или чужденец както в България, така и извън нея. ИД – сключването на шпионския договор. ПР – няма, на просто извършване и продължено. ФОРМА НА ВИНАТА - се действа с пряк умисъл. Нямат значение индивидуалните подбуди на дееца (нелоялност към властта, алчност към материални облаги, идеологически подбуди и др.). Способи за противодействие. Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, се наказва при смекчаващи вината обстоятелства. Касае се до едно последващо поведение на дееца. По този начин във всички случаи му се гарантира животът - чл.104(2). Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.
Диверсия и вредителство.
Престъпленията по чл. 106 и 107 са престъпления с/у икономическите устои на страната. Те представляват икономическа форма на противодържавна дейност. Чрез тях властта се засяга не пряко, а посредством икономическата и основа. Тук обект на престъплението е сигурността на страната, но не пряко, а чрез въздействието в/у икономическите устои. Докато диверсията посяга на материалните основи на стопанството, то вредителството посяга в/у нормалното функциониране на икономиката. И в двата случая дейността е насочена с/у държавата.
чл. 106 “Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия” Субект – всяко НОЛ. Предмет – обществено имущество /повече от ½ да е държавно или общинска собственост. По стойност имуществото да е на значителна стойност /над няколко хиляди лева. ИД – в 2 форми: а) унищожаване на това имущество – привеждането му в пълна и безвъзвратна негодност да служи по досегашното си предназначение; б) повреждането му – привеждане в частична негодност или пък привеждане в пълна негодност, но може да се възстанови след ремонт.
Чл. 107 “Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство...” Субект – всяко НОЛ. ИД – в 2 форми: а) разстройване на стопански отрасъл или отделно стопанско предприятие – намалява се годността за работа; б) подравяне на стопански отрасъл или отделно стопанско предприятие – пълното им спиране. Способите за осъществяване на деянието са 3: а) злонамерено използване на стопански предприятия или учреждения - осъществява се от лице работещо в тях. Тези лица имат ръководни правомощия и използват служебното си положение за престъпната дейност. б) възпрепятстване на тяхната дейност - от външни лица. Пак на ръководни длъжности; в) стопански саботаж – неизпълнение на важни стопански задачи. Извършва се от вътрешни и външни лица, които не са ръководители, а изпълнители.
Родов обект – против дейността на държавни органи и обществени организации. Гарантира се нормалното функциониране и развитие на обществото. Те са насочени не само с/у нормалното им функциониране, но и срещу подкопаване на авторитета на гражданите в тях. В Глава VIII са поместени следните групи състави на престъпления: 1. Против реда на управление; 2. Престъпления по служба; 3. Против правосъдието; и 4. Подкупа.
С тези престъпления не се застрашава или засяга сигурността на държавата. Какво отличава престъпленията против реда на управлението от останалите престъпления по тази глава – обекта и субекта: Обекта – засягат се всички сфери на управлението – по това се различават от престъпленията по Раздел III – Престъпления против правосъдието; Субекта – по начало субекта е общ и най-често с тези престъпления се посяга в/у социалното управление от лица външни на тази с-ма. По това се отличават от престъпленията по служба, където субект по принцип е лице вътре в системата /дл.л./ 1. Принуда спрямо орган на властта или представител на обществеността. Чл. 269(1) “(1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва ... (2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността.” Субект - всеки. ИД – употреба на сила или заплашване спрямо орган на властта /съгласно чл. 93, т.2/ или представител на обществеността. ПР – изпитване на неблагоприятното въздействие от адресата. За разлика от изнудването не е необходимо пострадалия да извърши или пропусне извършването на нещо по служба, да навреди на държавата. Това е очертано само като специална цел – достатъчно е тя да бъде поставена, но не и да е достиганата. ФВВ – Пряк умисъл и специална цел – адресата да наруши или не изпълни задълженията си. 2. Пречене на орган на властта. Предвидено в чл. 270(1) “Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва...” Субект – всеки. ИД – създаване на всякакви препятствия, които затрудняват органа на властта. Трябва да са по непринудителен път, защото ако са по принудителен се осъществява с/ва на чл. 269. В повечето случаи това са адм. нарушения, за да станат престъпления трябва стореното да се отличава с висока степен на общ. опасност. ПР – създаването на наяква пречка на адресата, не е нужно тя наистина да е попречила. ФВВ – пряк или евентуален умисъл.
1. По чл. 276 “(1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва ... (2) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва ... (3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва ...” Субект – всеки. Предмет – официални удостоверителни знаци – официални – ангажират държавно учреждение; удостоверителни – материализират някакво изявление на своя автор. ИД – обособява се в 2 групи: а) По ал. 1 и 2 – подправка, пускане в обръщение или ползване на подправени удостоверителни знаци; б) Отнемане, скриване или унищожаване на официални удостоверителни знаци служещи за изразяване на някаква стойност /купони, бонове и др./
а) По(1) и (2) – получаването на подправените официални удостоверителни знаци от друго лице. б) по ал.3 – завладяване, привеждане в негодност или поставяне на такова място или в такова положение, че да не може да бъде открит.
1. Чл. 278(1) “Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва...” Субект - всеки. Предмет – очертан чрез бланкетни признаци - паметници на културата и архивни материали от държавния архив. ИД – унищожаване, разрушаване или повреждане на предмета на престъплението. ПР – невъзможността предмета да служи въобще или поне пълноценно както досега. 2. 278(2) “Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва...” Субект – само дл.л. Предмет – само паметник н културата. ИД – позволяването да се унищожи, разруши, повреди или видоизмени паметник на културата. ПР – позволителния адм. акт. 3. Чл. 278(3) “Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва...” Субект – всеки. Предмет – паметник на културата или архивен материал. ИД – изнасянето през границата на такъв предмет без да има нужното разрешение. ПР – озоваването на предмета зад границата.
1. Чл. 279(1) “Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва...” Субект - всеки. ИД – незаконно преминаване на границата - в две форми: а) без разрешение – зависи от гражданството: Ако е наш гражданин – няма задграничен паспорт; За чужди граждани – без паспорт или ако имаме визов режим – няма виза; б) без знанието или разрешението на граничните служби – макар, че има разрешението да премине границата я преминава без да бъде отбелязано това. Много прилича на контрабандата – но разликата е в предмета – при контрабандата е вещ, а тука е тялото на дееца.
Чл. 280(1) “Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва...” Това престъпление поглъща помагачеството за незаконно преминаване на държавната граница – става в-с за помагачеството на повече от едно лица. Ако е по отношение само на едно лице деянието се квалифицира като помагачество по чл. 279(1).
Умишлено убийство.
Предвидено е в раздел 1-ви на Глава 2-ра на ОЧ на НК. Под шапката на убийството е вкл. криминалния аборт и участието в чуждо самоубийство. Убийството е посегателство в/у човешкия живот, което е най голямото човешко благо и като такова се защитава от НК. Криминализирано е не само умишленото, но и убийството по непредпазливост Заради важността на човешкия живот, съгласието на пострадалия не изключва неговата общ. опасност и наказанието. Наказуемо също е и приготовлението към убийство /чл. 117(1). Наказуемо е и неуспялото подбудителство /чл. 117(2), дори когато склонявания не се е съгласил да го извърши. Текста на умишленото убийство е в чл. 115 “Който умишлено умъртви другиго, се наказва...”
“За убийство: 1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита; 2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му; 3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря; 4. на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице; 5. на лице, което се намира в безпомощно състояние; 6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост; 7. с користна цел; 8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление; 9. извършено предумишлено; 10. извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 11. извършено по хулигански подбуди и 12. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда; (2) За убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е ...” В НК са предвидени много квалифициращи случаи на убийство. Те могат да се групират по няколко показателя: според субекта, съобразно пострадалия, начина /метода/ на извършване и съобразно субективните особености на убийството. 1. С оглед на пострадалия – чл. 116(1), т. 1, 3, 4, 5 и (2) т.1 - на длъжностно лице, - на представител на обществеността; - военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска; Убийството трябва да се извърши при или по повод изпълнението на своята работа, ако не е по време на службата няма да е по повод на неговата работа. - лице, ползуващо се с международна защита – тук няма изискване убийството да се извърши по повод службата или дейността.
- рожден син или на рождена дъщеря - но за дете се изисква да е рождено, няма да е квалифициращ с-ва ако се убие осиновеното дете. т.4 - на бременна жена или на малолетно лице – изисква се един пострадал, който да отговаря на горните условия; - на повече от едно лице – когато повече от едно лице са умъртвени не само от един деец, но и по повод на едно общо негово решение. Няма значение дали умъртвяванията са извършени с едно или няколко деяния. т.5 - на лице, което се намира в безпомощно състояние; 2. С оглед на субекта – чл. 116 (1) Т. 2, 10 и 12. т.2 - от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му. т.12 – има 2 хипотези: - представляващо опасен рецидив - дееца има съдебно минало по чл. 29. - осъществено от лице извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда – същото както по т.4, Пр. 3, но за разлика от него става в-с не за една обща цел, а за отделно извършени престъпления. В този случай не е изкл. реалната съвкупност.
В този случай са предвидени 3 хипотези: а) по начин или със средства опасни за живота на мнозина – достатъчна е смъртта само на едно лице, но да е предизвикана така, че да е поставила в опасност живота на и на други лица /изкопан е ров пред дома на пострадалия/. б) по особено мъчителен начин – преценява се от гл.т. на пострадалия, какви физически страдания е преживял. в) особена жестокост – преценява се от гл.т. на дееца. Съди се по неговите психически преживявания, по тяхната общ. опасност /изпитвал е удоволствие от убийството/.
|