Благоевград правно исторически факултет

100. 
     Същност на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание.
     

Освобождава се само от ефективното изтърпяване на наложеното наказание.

101. 
     Условно и безусловно, пълно и частично освобождаване от изтърпяване на наложено наказание.
     

1.В зависимост от това дали това освобождаване е свързано с някакво предварително поставено условие се дели на:

а) условно – поставя се условие и ако не бъде изпълнено виновния търпи ефективно наложеното му наказание;

б) безусловно – освобождаването става без поставянето на условия и бъдещите прояви на дееца нямат последици за него – при предсрочното освобождаване от ИНН на непълнолетни.

2. В зависимост от обема си освобождаването бива:

а) частично – не изтърпява ефективно само част от наложеното наказание;

б) пълно – освобождава се изцяло от ефективно ИНН.

102. 
     Условно осъждане /чл.66/, предсрочно освобождаване /чл.70 и чл.73/ и помилване /чл.74/.
     

Това е хипотезата на т.н. “условно осъждане” по чл. 66. Осъждането е безусловно и безусловно му е наложено определеното наказание, но ефективното ИНН зависи от настъпването на определено условие. Това условие е свързано с едно изпитание за осъдения /да не върши ново престъпление/ и ако не устои на това изпитание дееца ще трябва да изтърпи ефективно наложеното му наказание, не само за новото престъпление, но и това наказание, което е било отложено чрез условното осъждане. Съществуват няколко изисквания за да може да се отложи ИНН:

а) Условното осъждане не може да се налага за всяко наказание, а само за лишаване от свобода /това остана след 01.01.2004 год., до тогава се прилагаше и спрямо съществуващите до тогава “задължително заселване” и “лишаване от право на местожителство в определено населено място”/;

б) Дееца не трябва да е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от ОХ;

в) Свързано е с личността на дееца. Съда трябва да намира, че за постигане целите и поправяне на осъдения не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното наказание. Т.е. целите да са постижими със самия факт на произнасяне на присъдата.
Изпитанието е за определен срок наричан “изпитателен срок” /ИС/ и неговата продължителност се определя от 2 правила:

1. Абсолютно – да е в границите на 3 – 5 години, като съда преценява колко точно да бъде;

2. Относително /ограничително/ - изпитателния срок не може да надминава размера на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от 3 години.
През време на ИС дееца трябва да се въздържа от извършването на нови умишлени и непредпазливи престъпления. Какво ще следва ако дееца все пак извърши такова престъпление по време на ИС:

1. Ако е умишлено престъпление от ЧХ или ОХ, но за него не се предвижда лишаване от свобода – не настъпват промени за отложеното наказание;

2. Извършено е умишлено престъпление от ОХ, за него е предвидено наказание “лишаване от свобода” и съда е наложил такова наказание – задължително се налага и отложеното наказание.

Макар и в случая да става в-с за рецидив се прилагат правилата на чл. 27 за обединяване на двете наказания в едно, като второто може да се намали по правила на чл. 27;

3. Ако дееца извърши непредпазливо престъпление в рамките на ИС – тогава съда преценява дали отложеното наказание да се изтърпи изобщо и ако се изтърпява дали да е в пълен размер. Новото наказание обаче се налага и изтърпява изцяло.

Общо правило на чл. 69 – За всички случаи на изтърпяване само на част от отложеното ИНН, за останалата част продължава да тече ИС и ако дееца извърши ново престъпление в този срок то той ще търпи ефективно и останалата част на отложеното наказание.
Б)Освобождаване отчасти от ИНН /предсрочно освобождаване/.

Тук дееца за разлика от предходния случай се освобождава от една неизтърпяната част от наложеното наказание. И тази правна фигура е приложима само в случаите на наложено наказание “лишаване от свобода”

Хипотезата на чл. 71 предвижда предсрочно освобождаване от ИНН и има предпоставки, които се делят на условия и пречки:

1. Условия:

а) да е изтърпяна ефективно /без да се прилага правилото “2 за 3”/ поне ½ от наложеното наказание;

б) да е дало доказателства че се е поправило – ако е работило да е показало честно отношение към труда, а ако не е работило да е дало някакви други доказателства за своето поправяне;

в) ако е осъдено за престъпление, което представлява опасен рецидив да е изтърпяло ефективно поне 2/3 от наказанието и неизтърпяната част от него да не е повече от 3 години.

2. Пречки:

а) може да се постановява само веднъж по отношение на едно лице – ако веднъж вече е бил освобождаван предсрочно, то втори път няма да има, освен ако не е бил реабилитиран за предишното освобождаване.
При такова условно предсрочно освобождаване се установява един изпитателен срок, който се определя от 2 правила:

1. Относително - в рамките на неизтърпяната част на наказанието;

2. Абсолютно - да не е по-малко от 6 месеца.

Изпитанието наподобява това при условното осъждане.

1. Ако извърши ново умишлено престъпление /няма значение дали е от ОХ или от ЧХ/, за което З предвижда лишаване от свобода, но тук не се изисква и да бъде наложено такова – дееца търпи винаги неизтърпяната част от наказанието и съгласно чл. 70, ал. 7 двете наказания не се обединяват /не могат да се приложат правилата на чл. 27, защото чл. 70, ал. 7 се явява специална по отношение на чл. 27/;

2. Ако в ИС дееца извърши непредпазливо престъпление – както при условното осъждане – съда преценява дали да го изтърпи и ако го търпи каква част от него.

Предвидено е в чл. 74. То е акт на висшата държавна власт /президента/, а не на съдебната.

Това освобождаване е безусловно.

103. 
     Особени случаи на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание /на непълнолетни чл.64, във военно време чл.42 и за престъпления от частен х-р чл.84, ал.3/.
     

1. При непълнолетните също е възможно условното осъждане, но се ползват с облекчен режим, достатъчно е пълнолетието да не е достигнато по време на извършване на престъплението.

По благоприятни условия за непълнолетните извършили престъпления по в рамките на ИС:

а) По-къс ИС – 1-3 години;

б) Изпитанието за тях е само за неизвършването на умишлени престъпления от ОХ. Вършенето на непредпазливи престъпления от ОХ е без значение за отложеното наказание;

в) За извършено умишлено престъпление от ОХ съда преценява дали да изтърпи отложеното наказание и ако ще го търпи каква част от него ще изтърпи ефективно непълнолетния.

2. Предсрочното освобождаване от ИНН за непълнолетни е предвидено в чл. 71. И тук са предвидени привилегии за непълнолетните:

а) достатъчно е да е изтърпяна 1/3 от наказанието;

б) освобождаването е безусловно – не търпи оставащата част от наказанието при всички положения.

Тук има една особеност, че пълнолетието се отчита не към момента на извършване на престъплението, а към момента на предсрочното освобождаване – ако е пълнолетен се прилагат правилата на чл. 70 за пълнолетни.

20. 
    Освобождаване от наказателна отговорност – обща характеристика и значение. Освобождаване с налагане на административно наказание; освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.
    

104. 
     Същност и обществено значение.
     

Освобождаването от наказателна отговорност става с акт на съдебната власт /постановление на прокурор или решение на съда/. Този акт има конститутивно значение и самото му наличие е ЮФ внасящ промени във фактическото положение.

Освобождаването от наказателна отговорност е само един от случаите на отпадането и, останалите случаи на отпадне са:

1. С нормативен акт;

2. Поради смърт на дееца;

3. Погасена по давност;

4. Поради самоволен отказ на дееца.

Различни са основанията за освобождаване от наказ. отг. на пълнолетни и непълнолетни.

105. 
     Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни /чл.78 и чл.61/.
     

Реда за осъществяването на тази фигури е значително по-облекчен от тази при пълнолетните.

Съгласно чл. 78 НК възпитателните мерки за случаите предвидени в чл. 61 могат да се наложат от съда или прокурора, а ако те преценят, че превъзпитанието на непълнолетния може да се постигне и с възпитателните мерки предвидени в Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, изпращат преписката на съответната комисия за борба с противообществените прояви.

Тук няма ограничение за максимума на предвижданото наказание. То може и да е тежко, но не трябва да е с висока степен на обществена опасност, р.е. да е извършено поради увлечение или лекомислие.

Няма значение и съдебното минало на дееца – може да е осъждан за престъпление от ОХ или да е освобождаван от нак. отг.

При вред не се изисква възстановяването им.

Изисква се да бъде направена обоснована програма, че възпитателните мерки могат да постигнат целите на наказанието и превъзпитаването на провинилия се непълнолетен.

106. 
     Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /чл.78а/.
     

а) за относително по-леки престъпления, за които се предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода /за умишлените деяния/ и 3 години за непредпазливите.

б) дееца не трябва кумулативно да е осъждан за престъпление от ОХ и да не е освобождаван от нак. отг. като пълнолетен;

в) ако от престъплението са възникнали материални щети дееца /може и 3-то лице/ трябва да ги е поправил или възстановил;

г) трябва досъдебното производство да е приключило и обвинителния акт да е внесен в съда.

ОСОБЕНА ЧАСТ

21. 
    Измяна, предателство и шпионство.
    

107. 
     Обща характеристика и система на престъпленията против вътрешната сигурност на републиката.
     

Обект на престъпленията са установените в държавата държавно-политически условия. В голямата си част тези престъпления се осъществяват чрез действия. Те въздействат отрицателно в/у здравината на нашата държава. Именно това отр. въздействие може да доведе до събаряне на К ред.

Едни от престъпленията са резултатни, а други са безрезултатни.

От суб. страна, престъпленията се извършват умишлено във формата на пряк умисъл. В субективната страна се включва и това, да е действано със специална противодържавна цел - затрудняване, събаряне на властта, подронване или отслабване и т.н. Целта има 2 значения:

1. Задължителен признак на състава - ако деецът не действа с такава цел не можем да говорим съответно за преврат, бунт, събаряне на властта.

2. В др. случаи целта определя дадени вид престъпление против Републиката, а не други защитавани обекти.

Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице. Някои норми изискват субектът да има определени качества - напр. български гражданин.

Разграничават се 3 групи такива престъпления:

1. С/у политическата основа на държавата, визирани в раздел 1 и 2.

2. С/у икономическата основа на държавата - раздел 3 - "Диверсия и вредителство".

3. Други престъпления:

а) престъпления, засягащи единството и достойнството на нацията;

б) форми на предварителна престъпна дейност;

в) участие в организация или група, която си поставя за цел извършване на престъпления против Републиката.

108. 
     Участие в дейност по насилствено въздействие върху властта /чл.95 НК/
     

а) Участие в опит за преврат;

б) Участие в бунт;

в) Участие във въоръжено въстание.

Думата участие говори за т.нар необходимо съучастие, то не е същинско защото от Ю гл.т. нямаме участие в едно престъпление, а имаме много дейци участващи в различни престъпления.

Участие в опит за преврат – дейност, която предполага предварителна подготовка и внезапен въоръжен удар с/у организацията на властта, за да престане тя да функционира и нейните ф-ии да бъдат поети от др. лица.

Бунт – също е насочен с/у властта, но бунтовническата дейност не е насочена към сваляне на властта – тя само я препятства. Открито повдигане на голям брой хора, принадлежащи формално към даден колектив (бунт на затворници, на моряци). Няма значение дали са въоръжени или не.

Участие във въоръжено въстание – масово надигане с/у конституционно установената власт, но връзката м/у субектите не е организационна, а функционална. Тук обикновено липсва предварителна организация и всичко се извършва стихийно. Общ. опасност идва от това, че участниците са въоръжени.

ПР – няма, престъплението по чл. 95 е на просто извършване.

ФОРМА НА ВИНАТА – пряк умисъл и специална цел:

а) събаряне на властта – типична за опита за преврат. Има за цел не премахване на властта, а отнемането и от законните и носители и предаването и на др. лица, без те да са определени по законния ред;

б) подравяне на властта – изваждането от строя на поне едно структурно звено от системата на държ. власт;

в) отслабване на властта – само намаляване годността на едно звено да изпълнява функционалните си задължения.

Това са субективни признаци и за да се сметне за довършено престъплението дееца трябва да си е поставил поне една от тези цели.

109. 
     Терористични действия, отграничения от престъпленията против личността и от общоопасните престъпления.
     

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с ...”

а) лишаване от живот на държавен или обществен деятел;

б) причиняване на тежка телесна повреда на държ. или общ. деятел.

Това престъпление поглъща убийството и тежката телесна повреда като съдържа и два допълнителни признака:

а) обективен – качеството на пострадалия – да е държавен или обществен деец;

б) субективен – има специална цел – създаване затруднения на властта.

- подравяне на властта;

- отслабване на властта;

- създаване затруднения на властта.

а) чл. 96(3) “Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с ... “

Наподобява това по чл. 96(3). Но тук не става в-с за какво да е общоопасно престъпление, а само тези по чл. 349 и 350 – отравяне на питейни води и хранителни продукти.

Този състав е субсидиарен по отношение на състава по чл. 96(3).

Основния му състав се предвижда в Чл. 97а. “(1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва ...”

110. 
     Обща характеристика на престъпленията против външната сигурност на републиката.
     

1. Суверенитет (независимост).

2. Териториална цялост.

3. Военна мощ.

Тези престъпления могат да се извършат и извън пределите на държавата както от български граждани, така и от чужденци. Ако те са извършени от бълг. граждани, говорим за предателство в тесен смисъл (предателство с/у Отечеството, което заедно с измяната се наказва най-строго - чл.59(1) К). А ако е извършено от чужденец, предателството е в широк смисъл.

111. 
     Предателство /чл.98-103 НК/.
     

Това е едно провокационно действие – провокира се чужда сила да предприеме враждебно действие с/у нашата страна.

а) Осъществява се чрез думи – склонява чрез думи лице или партия от др. д-ва, които имат власт за осъществяването на враждебни действия. Не е нужно са осъществяване на деянието поканата за тези действия да бъде приета.;

б) Осъществява се чрез действие – има се предвид всякакво провокационно действие годно да предизвика същия резултат /взривяване на кораб, сваляне на самолет и др./

ПР – няма, то е на просто извършване.

ФОРМА НА ВИНАТА – пряк умисъл. Има и специална цел по второто ИД – враждебност към нашата страна.
2. По чл. 99 – предателски терор.

Същия както терористичния акт по чл. 96 със следните особености:

а) пострадалия е официален чужд представител /ръководител, дипломат, консул и т.н./;

б) целта е по широка – всякакви международни усложнения или война;

а) лишаване от живот на официален чужд представител;

б) причиняване на тежка телесна повреда на официален чужд представител.

Това престъпление поглъща убийството и тежката телесна повреда като съдържа и два допълнителни признака:

а) обективен – качеството на пострадалия – да е официален чужд представител;

б) субективен – има специална цел – създаване международни усложнения или война.

- създаване на международни усложнения за страната;

- предизвикване на война с/у Б-я;
3. По чл. 100(1) – предателство с/у отечеството.

Визира се първия от случаите на предателство с/у отечеството. Заключава се в преминаване във военно време на страната на противника.

а) Постъпва доброволно в неприятелската войска или въоръжена група, която воюва с/у нас. Обвързва се организационно с неприятелските ВС.

б) Доброволно участие във въоръжени действия с/у страната – обвързва се функционално с ВС на противника;

в) Каквото и да е друго преминаване на страната на противника – обвързва се не с неговите ВС, а с някаква друга формация /постъпване на работа в окупационната администрация/

Субсидиарен по отношение на по-горе разгледания състав. За разлика от горния състав се извършва в мирновременна обстановка.