[130] „Жертвеник на Хермес Световид“, митологическо изследване от К.В. Болсуновски, 1909, стр. 1. [131]

Габриел де Мортиле – френски археолог – в теорията си за произхода на бронзовата култура от Индия се позовава и на тоя знак (свастика), който бил известен в Индия преди будизма, като религиозен символ. По-късно обаче самият Мортиле призна, че свастиката присъства от дълбока древност и в Европа. Този символ, толкова характерен за Индия, се оказва по разни бронзови, каменни, глинени и др. Антични изделия, намерени в Европа, какъвто е случаят с оловния идол, открит от Шлиман в Хисарлъка (микенските разкопки), в троянските глинени прешлени за вретена, в Кипър, в южна Русия, България, Македония и пр.

Чешкият учен Нидерле пише:

„Трудно е да допуснем, че във всички тия различни местностни свастиката е възникнала съвършено самостойно. Тя е твърде сложна и изразителна, главно в пречупените краища на кръстта, за да можем да отречем нейното символично значение и да я приемем за прост мотив на орнаментиката. Ние не настояваме, че на занаятчията винаги му е било известно символичното значение на тоя кръст, който той е рисувал по оръжието или ушивал по платовете. Ние само искаме да кажем, че свастиката представлява символ, възприет от Азия чрез някакво неизяснено досега културно влияние.“

Относно приозхода на тоя символ ние имаме доста основания да допуснем, че народът, който го е измислил и пръв употребил за религиозна цел, е бил тракийският народ. Това мнение се поддържа почти в същия смисъл от Хилдебрандт и др.

Монети със свастика от Тракия.

В България свастиката се среща в голямо изобилие най-вече в шевичната орнаментика, предимно самоковската и дупнишката. В повечето случаи знакът е ограден с малък четириъгълник или ромб, който се повтаря и образува бордюра около някоя централна форма, най-вече ромбовидна. Преимуществено се среща по шитите ръкави.

Шевица от Софийска област.

През 1912 година бе открито в Радомирско цяло съкровище от „варварски“ сребърни монети с изображения, от едната страна съво-купление, а от другата ясно отпечатана свастика. При изучаването на свастиката се изписа голямо количество литература и се създадоха много хипотези за нейното значение и произход. Изучаването даде повод за написването на интересната монография на Th. Wilson “The Swastika”, един от най-пълните трудове по тази материя.

[135] Фригийският надпис „Богас Темев...“ на Мидас в тълкуването му от френския академик Перро (Histoir de l’art); Също при Владикин „История на древните траки“, кн. 1, стр. 8.

[136] „Древности приднепровья“, Б. И. и В. Н. Ханенко, 1899.

[137] Тук считаме за уместно да кажем няколко думи за названието на река Волга, което твърде много бе мъчено и превивано под законите на турската фонетика, за да се получи названието Булгар, като произлязло от Волга+ар = Болга+ар = народ на Волга. Всъщност, ето какво говорят

за името Волга най-новите обстойни научни изследвания. В статията „Этнологическая исторiя поволжья„, отпечатана в известията на Казанския университет (1911, XXVII, стр.1), се разглеждат изследва-нията на Кузнецов и Хомяков, където за названието Волга се дават следните разяснения: коренът на думата произлиза от черемиско-мерянския език, където „волгодо“ значи „светлина“; „волгончо“ е „мълния“, а „волготам“ е „святка се“.

„Тъй че – казва Хомяков – Волга значи „светла, блестяща, в противолопожност на Шексна = тъмна.“

Както виждаме, и самата Волга, която често шушнеше на писателите за някакъв турски произход на думата Булгар, доказва се, че и тя свидетелства, може би твърде случайно, ако не за памтивечния Бог Ар, то поне за светлината, на която се покланяли нейните (на Волга) обитатели – българите.

Ще споменем и за санскритското значение на думата „ар“, като майсторство, изкуство-божествения гений на хората, което очебийно подсказва за всезнанието, всемогъществото на главния бог Ар, от когото хората са незначителни частички. По тоя санскритски принцип са се образували много съществителни, обозначаващи майсторство, действие, като: столар, вратар, цигулар, пекар, пахар, колар, грънчар, златар, каменар и т.н.

[138] Д-р Шишманов, Крит.пр. за Флорински, стр. 641.

[139] Херодот, IV, 59.

[140] Мнение за Тавити – Neumann. Die Hellenen im Skythenlande I, s. 257; Bonnel. Beitrage I, 232; Baehr, II, 398; Rawlinson, op.cit III, 43; Stein, op.cit. II, 210; за Истрия при гърците – Pr. Griechische Mythologie I, 336.

[141] Бонели (Beitrage I 421) обяснява този обичай с древно-иранското поверие, че в тялото на царя се намирал огън от бога.

[142] На тия плочки (такива са намерени 55) е представен бюста на Тавити, държаща съд, отдясно е скит, а отляво е олтар на огъня. Изработката напомня пантикапейските „варварски“ теракоти с изображение на тъй наречената Астарта. На венеца с изображение на босфорския цар Рискуборис е представен същият олтар на огъня. По монетите на първия Арсакид от скитски род (цар Парфия) се явява за пръв път изображение на излияние пред също такъв олтар.

[143] Muller, Hist. Graeci minores, II, 377.

[144] За митологията на славяните виж Костомарова, Атанасиев, Крез-невски, Фаминцин, Нидерле, Соколов, Зелински. За литовската – Deckentedt, Die Mythen sagem ind Legenden der Zamaiten.

[145] Херодот I, 216.

[146] Поклонението на Ойтосур се потвърждава и от намерените в царските могили бронзови знаци и знамена с грифони на върха. За връзката на грифона със слънцето говорят древните писатели Есхил, Филострат, Епифан и др., и в силата на тая връзка с голяма вероятност

може да се допусне, че тия знаци са символи на бога на слънцето („Скитския древности“, А. Данилевскаго, с. 179).

„Сходството, което се наблюдава между балканските народи от нос Матапан до северните Карпати в домостроеж, земеделие, вяра, нрави, обичаи, право, поезия, музика и пр., може да се обясни единствено и само с обстоятелството, че въпреки всички народни бури, въпреки всички размествания, народната основа на балкан-ските страни си е останала същата от времето на античните траки.“

(Zeitschr. fur Ethnologie, 1910, с бележка от проф. Кацаров за траките.)