Таблица 6: Персонал в избрани категории в германските висши училища25

Таблица 6: Персонал в избрани категории в германските висши училища²⁵

Служебно положение на преподавателите във висшите училища	2003	2004	2005	2006
C4 и съответно заплатени групи (с дългосрочност)	12609	12529	11704	10626 -
C3 и съответно заплатени групи (с дългосрочност)	16695	16826	15583	14124 -
C2 и съответно заплатени групи (с дългосрочност)	7044	6977	6657	6248 -
C2 и съответно заплатени групи (на срочни договори)	1271	1288	1137	1067 -
W3 (ново, с дългосрочност)	4	87	738	1845 +
W2 (ново, с дългосрочност)	160	925	1429	3002 +
Младши Професори (ново, на срочни договори)	282	411	617	782 +
Частни доценти, кандидат професори	6725	6726	6098 -	6347

От тези резултати от изследвания се получават редица последици за подрастващите млади кадри в науката. Те включват в себе си същевременно и въпроси на политическото оформяне, които трябва да бъдат третирани в последствие заедно с възможните алтернативи за регулации.

a) Всички научно квалифицирани и интересуващи се от университетска кариера подрастващи кадри по никакъв начин не могат да получат младша професура. След премахването на асистентските места за повечето от тях остават само местата за сътрудници. Така вместо в първоначално желаното подобряване повечето от тях навлизат в ефективно влошаване на позицията си на млади научни кадри.

b) Съвместното съществуване на младшите професури и на хабилитирането като пътища за квалифициране създава проблеми за професурата: Един младши професор „наполовина сигурно“ може да се хабилитира, но хабилитираният не може да стане младши професор. Тоест разделителната стена е „полупроницаема“.

c) Университетите трябва да се запитат, дали качеството на придружаващите постижения е същото, ако младшите професори, които сами подлежат още на оценка на техните изследователски постижения, съответстват на имащите право да изпитват университетски преподаватели. По старото правило, за една научна кариера в един германски университет ако не се получеше докторска степен от един извънреден професор (досега C3-професор), при всички случаи дисертацията на един имащ научни амбиции човек не можеше да се придружава от младши професор.

d) Особено изостряне на отношението на конкуренция се получава по отношение на назначаването на дългосрочна позиция. Младшите професори имат интерес да преминат кариерата до професурата в своя университет, произлезлите хабилитирани трябва да се конкурират в състезание за публично обявени конкурсни места и, поради това, са заинтересовани от откритостта на процедурите за заемане на местата. В случай, че едно външно хабилитиртано лице трябва да се конкурира с един вътрешен младши професор, шансовете предварително биха били неравностойно разпределени. Това би било в тежест на качеството на персонала.

e) Една начална разпоредба за представения тук проблем би могла да има различни специфични за съответните дисциплини решения. Тогава биха били мислими дисциплини с и без домашно назначаване и „път на заемане на място (tenure track)“. Ако се иска по принцип да се запазят гарантиращите качеството открити конкурсни процедури и процедури за назначаване, трябва и младшите професори да бъдат подлагани на смяна на университета.

f) Обаче в Германия, както и в САЩ има консенсус по следния въпрос: Квалифицирането трябва във всеки случай да предхожда прехвърлянето на дългосрочна позиция.

g) Неявната предпоставка за открити конкурси е наличието на няколко университета с удовлетворяващ международните претенции научен стандарт. Концентрацията на изследванията в един „национален шампион“ противостои на провеждането на открити конкурси.

Запазването или дори увеличаването на квалификацията на персонала е в конфликт със социално-политическата грижа, да се осигури трайна основа за съществуване на учените и да им се даде с това възможност за не твърде късно създаване на семейство.

Ако се мисли само в рамките на системата на висшите училища, тази дилема едва ли може да се разреши. Защото очевидно назначаването на професори въз основа на открити конкурси е свързано с един повторен подбор (повторна селекция) след хабилитирането, срещу което преминаващата кариера при ефективно отказване от повторна конкуренция – в зависимост от строгостта на оценяването – може да предложи по-голяма материална сигурност за персонала.

Обаче учените по различни дисциплини претърпяват избора на заел дългосрочна позиция с различна строгост. Хабилитираните лекари или юристи по правило не биха могли да имат трудности, да си сменят позицията с интелектуално и финансово сходна прелестна позиция извън университета. Инженерите обикновено запазват при своята научна работа контакта с възможните промишлени работодатели. За естествените науки една смяна става при определени обстоятелства отчетливо по-трудно – в зависимост от съответната дисциплина, за социалните и хуманитарните науки не е нетипично застрашаването на тяхното съществуване.

Университетите не могат да си позволят гарантиране – като в ГДР – на всички свои изследователи срещу уволнение. Поради това, опитите за регулиране трябва да включват опцията на излизане от университетската област. Това означава: Конкурентно подчертаното университетско извършване на изследвания може да функционира само, когато в граничните области има достатъчна готовност за приемане на лица, които още на последното ниво са отпаднали чрез слекционния растер. Формално тези експерти разполагат с много по-висока квалификация, отколкото почти всички заети извън научната област. Предварителните запазвания на права спрямо интелектуалните и фактически необосновани строги възрастови граници могат обаче да се превърнат тук в масивни бариери. Изходи могат да се намерят в основаването на Колежи по американски образец или в разхлабването на критериите за избор за персонала в полувисшите училища. Без позиции за улавяне обаче изследователските елити не могат и да се стабилизират ефикасно²⁶.

5.3 Критерий за подбор „публикации“ и цитирания

Като „обективен“ критерий за оценяване на качеството на учените се разглежда много пъти броят на публикациите в реномирани списания. Макар и от известно време и качеството на преподаването също така бива вземано под внимание, оценяването на кандидатите по оригиналността на техните изследователски постижения сигурно е по принцип съгласувано начало, за да се гарантира качеството на работата в един университетски институт в следващото поколение. Изглежда обаче проблематично, когато за това трябва да се използва единен критерий за всички дисциплини. Защото:

• 
  По различните дисциплини има връзки с определен език или област, поради което се излъчват международни специализирани списания като публикационни органи.
  
• 
  Някои предмети имат собствени критерии. Така например в техническите дисциплини патентите имат по-високо реноме в сравнение с публикациите.
  

Също така: Тъкмо по-малките нации осигуряват качеството на своите изследвания с това, че техните учени публикуват своите най-съществени познания и резултати не на съответния национален език, а на език за международно общуване. Поради това в скандинавските страни, в Холандия или в Израел квалификационните списания на английски по много дисциплини са нещо съвсем нормално. Това трябва да се има пред вид и в България.

Падът на доходите между постигнатия доход в промишлените предприятия от една страна и заплатите на учените от друга страна съществува не само в България. Също и в Германия доходите на учените са по-ниски от тези на многобройните университетски абсолвенти в другите професии.

Заплатата обаче е само един от факторите, който формира удовлетвореността от професията. Тъкмо за професорите аспектите, които имат отношение към съдържанието на работата, играят значителна роля за удовлетворението от работата. Сред тях се числят:

• 
  Материалната база на университета,
  
• 
  Мотивацията на студентите както и
  
• 
  Съотношението между времето за преподаване от една страна и изследванията от друга страна²⁷.
  

В случай на конкретно предлагане на места в чуждестранни университети с един учен в така наречениет „преговори за оставане” могат да се договорят индивидуално по-изгодни условия отколкото общо обичайните. При това споразумението може да се отнася също и до материалната база на катедрата, както и до дотирането (правенето на дарения) на мястото.

На учените могат да им се предлагат професури с намален задължителен брой часове или професури на частично време, така че те да имат възможността, да извършват в по-голям обхват изследователски дейности или, в случай, че е налице съответното одобрение на университета, да приемат в подробно опрведелен размер практически задачи. По някои предмети постигнатите по този начин странични доходи могат да надвишават професорските заплати – също и в Германия.

Също и на учените с места в чужбина могат да се прехвърлят професури на частично време или хонорарни професури. При това квалифицираните учени на родния университет не се загубват напълно, ако те могат да се променят професионално.