Индикатор
|
2011
|
2012
|
2013
|
2014
|
Общо
|
%
|
Входящи потоци ПЧИ в щ.д.
|
2,700,435,377
|
1,185,768,461
|
1,974,338,182
|
-
|
5,860,542,020
|
99.9
|
Входящи портфейлни инвестиции в щ.д.
|
69,491,057
|
-23,789,798
|
-40,721,341
|
-
|
4,979,918
|
0.01
|
Общо
|
2769926434
|
1161978663
|
1933616841
|
|
5865521938
|
100
|
Източник: собствени изчисления по данни на Световната банка, http://data.worldbank.org/indicator
Диаграма 4:
Общо привлечените ПЧИ за периода 2004 – 2013 г. в Сърбия достигат до 20,4 млрд. евро, като 4,968 млрд. евро са насочените към сектор финансово посредничество, 4,766 млрд. евро – към сектор преработвателна промишленост, и 3,167 млрд. евро – към търговия на едро, на дребно и ремонтна дейност. За привличане на преки инвестиции правителството издава наредба за условията и реда за привличане на ПЧИ, като въвежда редица насърчителни мерки за чуждестранните инвеститори като:
предоставяне на невъзстановими средства за компании, които работят в преработвателната индустрия, в НИРД и международните услуги. Равнището на отпусканите безвъзмездни средства се определя според допустимите инвестирани от фирмите пари, както и разходите за заплати за персонала за срок от 2 години след пускането на инвестиционния проект в действие;
корпоративният данък е 15 %, данъкът при източник и данъкът върху капиталовите печалби е 20 %;
компаниите се освобождават от корпоративен данък върху печалбата за срок от 10 години, ако инвестират сума, надхвърляща 8 млн. евро в ДМА и назначат поне 100 служители;
страната поддържа сключени над 50 споразумения за избягване на двойното данъчно облагане;
разходите за труд в Сърбия са около 50 % от равнището им в страните – членки на ЕС от Централна и източна Европа;
подписани споразумения за търговия с ЦЕФТА, Русия, Турция, Казахстан, Беларус и ЕFTA осигуряват преференциален режим за преработвателната индустрия и износа, имащи за цел създаване на среда, хармонизирана с изискванията на ЕС и СТО. Въпреки започнатите преговори за членство в СТО от 2005 г., все още Сърбия е със статут на наблюдател;
ограничителна парична и фискална политика и значителни валутни резерви;
премахване на административния контрол върху цените на редица публични монополи (но все още цените на публичните общински услуги са контролирани);
има все още ограничения за чужденци по отношение на собствеността върху земеделските земи, но е възможно придобиване на собственост от чуждестранни фирми, регистрирани в Сърбия. Съгласно подписаното ССА с ЕС забраната за собственост върху земеделските земи трябва да отпадне до 2017 г.;
освобождаване от ДДС за внос на стоки и суровини в свободните зони, които към момента са 13, създадени в съответствие със Закона за свободните търговски зони от 2006 г. с цел привличане на инвестиции чрез освобождаване от данъци;
чуждестранните инвеститори имат същите права, както местните такива.
Минимално изискуемият капитал за учредяване на дружество с ограничена отговорност е 1 евро, а за акционерно дружество е 25,000 евро. В Сърбия международните стандарти за финансово отчитане за МСП се прилагат от 2006 г., като Закона за одита предписва задължително одитиране на финансовите отчети за големи и средни компании, публични дружества и предприемачи с реализиран доход от дейността над 4,4 млн. динари през предходната финансова година. Законът за чуждестранните инвестиции осигурява национален режим за чуждестранните инвеститори, позволява трансфер и/ли репатриране на печалби и дивиденти, като осигурява гаранции срещу експроприации и освобождаване от мита при внос на оборудване като вноска в капитала на чуждестранни дружества. В закона се забранява на чуждестранни дружества да оперират в специфични области като отбранителна индустрия, но те могат да учредяват смесено предприятие с местна компания, като чуждестранното дружество може да има миноритарно участие в капитала.
В Стратегията за национално развитие на Сърбия като приоритетни сектори са определени автомобилостроене, ИКТ и електроника, като към тях правителството прилага редица насърчителни мерки. Индустриалната политика на страната цели привличане на ПЧИ в области с висока добавена стойност като възобновяеми енергии, нови технологии, химическа промишленост и изграждане на логистични центрове.
За периода 2001-2011 г. в Сърбия са приватизирани 2,380 държавни предприятия, което води до генериране на приходи, достигащи до 3,4 млрд. долара за държавния бюджет (US State Department, 2014). Чуждестранните компании се насърчават да участват в приватизационния процес чрез изграждане на публично-частни партньорства. За 2013 г. страната привлича около 2,5 млрд. долара портфейлни инвестиции, но пазарът на акции и облигации остава неразвит, а социалната корпоративна отговорност е все още ново понятие за местните компании.
С промени в Закона за валутния обмен през 2012 г. се позволява на сръбски граждани да осъществяват транзакции с чужбина чрез системи за интернет плащания като Moneygram, Paypal и др. От друга страна през 2010 г. са извършени изменения в Закона за предотвратяване прането на пари и финансиране на тероризма, с които се изисква от банките и другите финансови институции да получават данни и друга информация за физически и юридически лица, които извършват електронни преводи, както и да осъществяват мониторниг върху необичайни по характер транзакции. Сърбия е ратифицирала Конвенцията срещу корупцията на Съвета на Европа, както и Конвенцията на ООН в тази област, като от 2008 г. е създадена Антикорупционна агенция. С промени в Закона за обществените доставки се въвеждат анти-корупционни механизми за по-голяма прозрачност и ефективен надзор при тръжните процедури. През 2012 г. страната елиминира над 130 такси с фискален характер, налагани от редица общински администрации, утежняващи регулативно бизнеса в страната. В Сърбия действа Съвет на чуждестранните инвеститори, който издава годишен доклад с препоръки към правителството за подобряване на прозрачността и ефективността на бизнес регулациите.
Извършен регресионен анализ на фондовите индекси на сръбската борса и на македонската фондова борса води до следните резултати:
Таблица 9:
Сподели с приятели: |