Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Закона за ценните книжа
- Закона за инвестиционните фондове
- Стратегия за развитие на пазара на държавни ценни книжа
| Комисията за ценните книжа се създава през 1992 г. Тя регулира и извършва надзор върху всички участници на капиталовия пазар, които осъществяват операции с ценни книжа. Тя отговаря за прилагането на Закона за ценните книжа, Закона за инвестиционните фондове, Закона за поглъщанията и нормативната рамка към тях. Други отговорности на Комисията включват издаване на лицензи, разрешителни, наредби, одобряване на проспекти за издаване на ценни книжа и др.
Съгласно Закона за ценните книжа се определят класовете на ценните книжа, които могат да бъдат емитирани, както и условията за емитиране, търговия, клиринг и сетълмент на книжата. С него също се урежда организацията, структурата и позиционирането на фондовата борса и на другите пазарни участници. На основата на този закон се формулират надзорните пълномощия на Комисията по ценните книжа, както и организацията и компетенциите на Централния депозитар на ценни книжа. От друга страна, Закона за инвестиционните фондове регулира условията за учредяване на инвестиционни фондове, надзора и контрола върху техните операции и процеса на избор на банка-депозитар. Законът предвижда съществуването на инвестиционни фондове от отворен и затворен тип. С приетата Стратегия за развитие на пазара на държавни ценни книжа се цели развитие на първичния и вторичния пазар на ДЦК, за да се подпомогне ефективно осигуряване на нуждите на бюджета в краткосрочен план чрез текущо финансиране на публичните разходи и в дългосрочен план за осигуряване на финансови ресурси за подкрепа на икономическото развитие. Важен приоритет остава развитието на пазара за краткосрочни ДЦК за по-ефективно управление на ликвидните нужди на бюджета, като се очаква постепенно увеличаване на матуритета на ДЦК с нарастване на доверието на потенциалните инвеститори. Стратегията предвижда подобряването на рамката за оповестяване на корпоративна финансова информация, подкрепа на образованието, обучението и повишаване интереса на обществото към капиталовия пазар. Приетият през 1990 г. и в последствие актуализиран Закон за ценните книжа към момента е хармонизиран към съответните директиви на ЕС и с принципите на IOSCO, като се спазват и усъвършенстват принципите на легитимност, прозрачност, недискриминация, конкуренция, защита на правата на собствениците на ценни книжа и инвеститорите и правната сигурност. В него се поставя основата за дематериализацията на ценните книжа и се въвежда централизиран регистър на собствеността върху тях. От друга страна, Законът за инвестиционните фондове регулира условията за учредяване на инвестиционни фондове и начина на тяхното функциониране, както и избора на банка-депозитар (D. Jovanovska, 2014). През 2001 г. на МФБ се въвежда електронна система за търговия (BEST), която осигурява непрекъсната търговия, а от 2002 г. се въвеждат ценови лимити при търговията с листваните ценни книжа на официалния пазар до +/- 10% от тяхната последна официална цена, с което се цели ограничаване на високата волатилност при търговията с ценни книжа. След 2004 г. се въвеждат по-високи критерии при листване на ценни книжа на официален пазар, а неофициалният пазар се разделя на две части – Market of Joint Stock Companies with Special Reporting Obligations & Free Market. Въвеждат се нови изисквания за отчитане на компаниите – тримесечни неодитирани финансови отчети, публикуване на дивидентен календар и уведомяване на значими собственици на капитала на компаниите. През 2005 г. борсата въвежда електронно приложение SEI-NET като официален и единствен начин за подаване на информация за листваните компании към МФБ. След 2006 г. започва масиран приток на капитали от регионални институционални инвеститори на македонския капиталов пазар. През този период държавата активно участва на този пазар чрез продажба на държавни дялове в много акционерни компании (вкл. Македонски Телеком). 2007 г. е най-успешна за фондовата борса, като на нея се отбелязва рекорден оборот от 41.7 млрд. евро (вж. таблица 13), от които 4.8 млрд. евро са реализирани от чуждестранни инвеститори. С настъпването на финансовата криза и спада на цените на акциите чуждестранните инвеститори намаляват реализирания от тях оборот до минимални исторически нива. В изследване на Lazarevski (2014) при определяне на влиянието на чуждестранните инвеститори на МФБ, той установява, че делът на обяснената вариация в оборота на МФБ, дължаща се на промени в оборота на чуждестранните инвеститори е r2 = 91.7%. Високият оборот, реализиран от чуждестранни инвеститори, значително допринася за повишаване на цялостния оборот на МФБ. Съвременната история на македонския капиталов пазар се свързва със структурните промени след 1990-те години и процеса на приватизация, който води до създаване на множество акционерни дружества, което налага необходимостта от изграждане на пазарна инфраструктура за трансфер на новоемитирани ценни книжа. Първият етап на приватизацията започва след 1989 г., а вторият след 1993 г., като доминиращ метод на приватизация е създаване на работническо-мениджърски дружества. Този метод дава много малки възможности на външни инвеститори да влязат в приватизационния процес. Резултатът от това е висока концентрация на собствеността (Аrsov S., 2013). След 1996 г. МФБ се развива постепенно с процеса на икономическо развитие в страната и засилване на реформите. В изследване на Angelovska (2014) за периода 2005-2009 г. относно наличие на сезонни ефекти на фондовия пазар, и по-специално наличие на т. нар. „ефект на януари“3, тя установява наличие на отрицателен „ефект на ноември“. Така инвеститорите биха могли да се възползват от наличната информация чрез наблюдаване на средните месечни възвращаемости от акциите всяка година. Тя също установява необичайно висока възвращаемост при акциите през летните месеци за изследвания период. Периодът след 2005 г. до 2009 г. е най-забележителен за развитието на МФБ като за периода 2005-2007 основният фондов индекс MBI 10 се повишава 905%, а през 2011 спада 75% от най-високата си стойност. В секторно отношение разпределението на основните участници на капиталовия пазар – капиталонабиращи фирми от реалния сектор е както следва: Банков сектор – 31.36 % от оборота; Фармацевтична индустрия – 28.34 % Петролна индустрия – 6.87 %; Телекомуникации – 5.18 %; Хранително-вкусова промишленост – 4.11 %; Други. Таблица 13 Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|