Доц. Панов спаси мъж със забита в мозъка 15 см пръчка

Доц. Панов спаси мъж със забита в мозъка 15 см пръчка

57-годишният Трифон Игнатов е в кома, когато в началото на август го докарват в университетската неврохирургия в Плевен. Мъжът се спънал в двора си в ловешко село и паднал по очи върху бамбукова пръчка, с която прикрепяли цветя.

"Пръчката влиза в медиалния ъгъл на окото, пробива черепа до очния нерв, плъзва се покрай най-големия кръвоносен съд за мозъка, минава през слепоочния дял и ствола на мозъка и се забива в малкия мозък. Там са разкъсани големи кръвоносни съдове и кръвоизливът бързо нараства. Кухините на мозъка също се изпълват с кръв. При това положение на пациента му остават минути живот. Компютърната томография показа, че пръчката е проникнала 15 см в мозъка. Незабавно влязохме в операционната", разказва шефът на клиниката доц. Иордан Панов. Той ръководи екипа при сложната операция, продължила 2,5 часа. С него работят неврохирургът доц. д-р Илия Вълков и анестезиологът д-р Любенова. Преценяват, че черепът трябва да се отвори незабавно отзад, за да се стигне до малкия мозък. "Важното бе да бъде освободена кухината, която е пряко свързана с центровете на дишането и сърдечната дейност. Бамбуковата пръчка извадихме много внимателно през окото", описва доц. Панов. Според него операцията е "спешна и импровизирана" заради уникалното като вид и степен нараняване и по дълбочината на проникване. На другия ден пациентът дошъл в съзнание и бързо започнал да се подобрява. За 2 седмици раздвижил ръцете и краката си, опитвал да ходи. "Въпреки че пръчката е стояла около 7 ч забита в главата му, зрението на лявото му око е запазено", отчита доц. Панов. Случаят ще бъде представен на международна конференция.

За Трифон това е второ чудо. Преди 5 г. го оперирали от рак на ларинкса. Онкохирурзите му дали 6 месеца. А той се възстановил напълно и дори започнал да работи.

И сега пациентът ни ще е пълноценен, тъй като е интелектуално съхранен, смята доц. Панов, републикански консултант по неврохирургия. Ръководената от него университетска клиника в Плевен е единствена за цяла Северна България и обслужва население от над 1,5 млн. души. Идват пациенти и от Южна България, от София. След цялостна реконструкция за 300 000 лв. операционните са оборудвани по европейски стандарти. Инсталирани са 2 супермодерни апарата за анестезия, подобни на космически кораби. Мощният рентген, последно поколение, помага при операционната диагностика. Неврохирурзите работят и с нов микроскоп и пълен набор от инструменти за 70 хил. лева.

Сред необичайните случаи е спасената жена на 47 г., получила инсулт, след като родила близнаци

Бебетата, заченати инвитро, се появили чрез секцио. След операцията родилката се почувствала зле. Оказало се, че развива голям мозъчен кръвоизлив, левите й крайници се обездвижват, влошава се мозъкът. Доц. Панов веднага оглавява екип за животоспасяваща операция. Кръвоизливът е спрян, след 3 дни жената се раздвижва. Вече напълно здрава, тя отглежда първородните си деца. "Когато пациентите са в критично състояние, с нарушено съзнание и парализа на крайниците, мозъчният кръвоизлив изисква оперативно лечение, но по преценка на неврохирурга. За да спрем тежки мозъчни кръвоизливи, правим около 100 операции годишно, това са 100 спасени живота", обяснява д-р Панов.

Преди време приели 13-годишно момиче в тежко състояние със силно влошело-зрение. Изследванията показали огромен тумор, превзел половин мозъчно полукълбо

При операцията неврохирурзите начело с доц. Панов отстранили изцяло образуванието. Няма разсейки, доказал ядрено-магнитният резонанс. "Скоро детето тръгна отново на училище, постепенно се подобрява и зрението му. Проследяваме го с контролни прегледи, болестта си е отишла, момичето напредва в ученето", доволен е лекарят. Според него проблемът с мозъчните тумори е в закъснялата диагностика. "При нас и днес постъпват пациенти с мозъчни тумори, големи колкото преди 30 г., когато в поликлиниките нямаше скенери. Хората с месеци, понякога година-две се оплакват от главоболие, но в ДКЦ не ги насочват към скенер. Натоварен от бумащина, семейният лекар пропуска да засече първите дори незначителни знаци на болестта. Симптомите може да са само шум в ухото, световъртеж, нарушения в почерка, причерняване и внезапно падане. При постоянно главоболие и повръщане вече е късно. Лекарят трябва да тълкува всеки симптом индивидуално и след анализ да го насочва към специалист."

В плевенската клиника връщат в живота и възрастни с тежки стеснения на гръбначния стълб, причинени от шипове. Пациентите са на възраст около 75 г. Обикалят по лекари, но отвсякъде ги отпращали: "От ЕГН-то е, няма лек, и по-лошо ще става". Болката обаче е нетърпима, хората първо усещат слабост в краката, после спират да се движат. В отчаянието си някои пият урина срещу костното притискане -научили от съвети по интернет и къде ли не, че урината може да стопи шиповете им. На лекар отиват късно - вече са с 2 патерици или на инвалидни колички. Трима от тях са били приковани на легло от година, други 6-ма били напълно неподвижни от 3 месеца. "Операциите не са сложни като мозъчните и са по-малко травматични. За година при нас минават над 100 болни. След операция по преценка на специалиста подобрение има при всеки, а отличен резултат в 90% от случаите - хората прохождат и възстановяват нормалния си делничен ритъм", обяснява доц. Панов.

За 34 г. в неврохирургията той не е свикнал с болката да загуби пациент. Бори се докрай, дори да знае, че с подобна диагноза 98% загиват. Завършил е с отличие медицина в Плевен. За 3 г. се изгражда като лекар на село. Работил е във ВМА в София, после в Правителствената болница и в още 2 университетски столични болници. Първата му 2-годишна специализация във Франция е за оперативно лечение на труднодостъпни места в основата на мозъка. Следва 8-месечна специализация в институт по невротрансплантология във Франция. "Някои мозъчни заболявания могат да се лекуват чрез присаждане на стволови клетки. По света в тази насока се работи, но още не е създадена технология за поставяне на стволови клетки в мозъка. Това не е мечта, а убеденост, че медицината ще се развива и по този път", казва доц. Панов. Той оглавява клиниката по неврохирургия в УМБАЛ - Плевен, през 2012 г. Съпругата му също е лекар. Единият им син е художник със 7 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Другият е избрал политологията.
В болница "Тракия":