Световният ден за борба със СПИН

Срамната болест краста

Повечето хора смятат, че крастата е болест от миналото и обикновено я свързват с въшливи войници и мизерни походни условия. Тези дни и заразата, и условията, в които възниква, станаха актуални - здравното министерство наложи карантина на бежанския лагер в Харманли, лекарите установиха десетки случаи на краста, а местното население изпадна в паника.

Крастата е известна с три неща - неудържимия сърбеж, който причинява, срамния си статут - тя вирее в мръсотия, и трудното й лечение. В днешни дни тя не просто не изчезва, а напротив - глобализацията, военните конфликти и бежанците допринасят за разпространението й.

Крастата е кожно заболяване, причинено от паразитния кърлеж (Acarus scabiei), който живее и снася яйцата си в роговия слой на кожата. Предаването му става лесно - при допир със заразен с краста човек или ползване на дрехите или чаршафите му. Това е причина от заболяването да страдат хора на всякаква възраст и обикновено с лоша хигиена. Затова и крастата вирее най-вече в общности с лоши санитарно-хигиенни условия.

Клиничната картина на крастата се проявява в рамките на няколко седмици. Понякога специалистите не могат веднага да диагностицират заболяването. Причината е, че невинаги миниатюрните (между 1 и 5 мм) дупчици и тунели - зачервени папули, които причинява паразитът по кожата, са достатъчно видими. Затова самият кърлеж или ларвите му трябва да бъдат изолирани. Това пък става с остъргване на част от проблемната кожа и след това наблюдение под микроскоп.

Симптомът, който получават всички заразени с краста, е силният сърбеж в засегнатите зони. Обикновено заразените се оплакват от най-силен сърбеж през нощта, когато тялото е най-загрято. В повечето случаи на краста при здрави пациенти се наблюдават не повече от 10-15 живи акара, даже когато по кожата на тези пациенти могат да се преброят стотици пъпчици и зачервени петънца.

При възрастните хора тунелите - нишкообразни структури, се локализират предимно по гениталиите, между пръстите, сгъвките на китките и лактите, под мишниците, на седалището или около пъпа. При децата най-често образуванията се появяват по дланите, стъпалата и врата. Лицето и главата се засягат по-рядко.

Лечението на краста се провежда за три-четири дни. Обикновено става с лекарства за намазване на цялата кожа, съдържащи антипаразитното вещество ивермектин. Приемът на хапчета е по-рядко предписван метод за лечение. Такъв се прилага при тежката форма на краста, при която се образуват корички по кожата. Добре известно средство е и намазването със сяра и свинска мас. Докато трае лечението, болният не се къпе.

Мазането с мехлеми обаче не е единствената мярка, която трябва да се предприеме за изкореняване на крастата. Задължително е лекуващият се да изпере дрехите, кърпите и чаршафите си гореща вода над 60 градуса, а на всички, които са имали контакт с него, независимо от това дали са заразени или не, също да бъде приложено лечение. Алтернативен на прането вариант е затваряне на дрехите в найлонови торби, които стоят запечатани два месеца. Причината за голямата продължителност е, че когато акарът е извън тялото, той е активен няколко дни, но за по-дълго време изпада в летаргия. Тогава след нов контакт с тялото отново може да се активира и да заразява.

Докато продължава лечението, се прави и пълно хигиенизиране на дома с измиване и дезинфекция на най-често докосваните повърхности и предмети за общо ползване; изчистват се с прахосмукачка килими и подове, изпират се пердета и леки подови постелки.

БЯЛАТА ПРОКАЗА

Крастата е заразна, но пък почти безобидна. По-голям страх предизвикаха съмненията за лайшманиоза сред бежанците в Харманли. Засега те не са потвърдени от здравните власти и няма доказан нито един случай.

Лайшманиозата е инфекциозно заболяване на кожата, причинено от паразит от рода лайшманиа. Известна е и като алепска пъпка и бяла проказа. При хората се причинява при ухапване от пясъчна муха, която е заразена от болни хора и животни - лисици, кучета, гризачи. При ухапване паразитът попада в кръвта на хората и атакува белите кръвни клетки. Инфекцията не може да се предава директно от човек на човек, а само чрез ухапване от муха, носител на заразата.

Заболяването съществува в 2 форми. Едната е кожна с инкубационен период от 2 седмици до 2 години. Първата индикация за заразяване с лайшманиоза е появата на червени петна - папули, които в рамките на няколко месеца увеличават размерите и вида си - превръщат се в язви, наподобяващи вулкан. Образуват се и корички. В случай на наслагване на инфекции заболяването се развива по-бързо. Обикновено наличието на кожните образувания не е болезнено. Болка може да се появи, в случай че се намират в близост до лимфен възел.

Диагнозата за кожната форма на заболяването се поставя чрез паразитологични изследвания. Лечението се извършва с 5-валентни антимонови препарати. Според дерматолозите преоболедуването на кожната лайшманиоза води до траен имунитет.

Другата форма на лайшманиозата - висцералната, протича по-тежко. При нея паразитът поразява вътрешните органи. Инкубационният период на заболяването трае от 3 седмици до година и половина. Обикновено заразеният с тази форма на болестта проявява липса на апетит, отпадналост, диария и висока температура, стигаща 40 градуса. До месец от заразяването черният дроб и далакът увеличават размерите си, а някои от лимфните възли се подуват. Появява се анемия и може да се стигне до усложенения като кръвоизливи, предимно на венците и носа. В пика на лайшманиозата е възможно да се появят язви по лигавиците на храносмилателната система. Ако не бъде лекувана, тази форма на заболяването е смъртоносна. Лечението се провежда с антипаразитни препарати венозно, мускулно или локално в лезиите. При насложени вторични инфекции може да се назначи и антибиотично лечение.