Богат татко, беден татко

130 научат да продават. Някои от тях осигуряват превъзходни обучаващи програми, които помагат на хората да преодолеят страха си от провал и отказ, главните причини за не- успеха. Образованието е по-важно от парите, в дългосрочен план.
ПРЕДИ 20 ГОДИНИ...
МЕДИЦИНСКИТЕ РАЗХОДИ РАСТАТ ГЛАВОЛОМНО
Хората живеят по-дълго и разходите, свързани с грижите за тях, стават все по-
големи. Цените на лекарствата растат, а застрахователните компании плащат
по-малко. Почти всички усещат последствията от това.
Въпреки различията в конкретните факти, повечето проучвания сочат, че голяма
част от банкрутите в САЩ са резултат от излезлите извън контрол медицински
разходи.
В отговор на това предложение често чувам: „О, това си е голямо главоболие.“ или
„Искам да правя само това, което ми е интересно.“.
Ако получа първия отговор, питам:
– Значи предпочиташ цял живот да даваш 50% от доходите си на държавата?
Ако пък чуя „Искам да правя само това, което ми е интересно.“, казвам:
– На мен не ми е интересно да ходя в спортната зала, но въпреки това ходя, защото искам да се чувствам по-добре и да живея по-дълго.
За съжаление, в поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава – не.“ има доста истина. Ако човек не е свикнал да се променя, трудно бихте могли да го промените.
Но за тези от вас, които са готови да поработят, за да научат нещо ново, ще кажа следните насърчителни слова:
– В много отношения животът е като посещението на спортната зала. Най-мъчител- ната част е да вземеш решението да ходиш в нея. Преминеш ли веднъж тази бариера, после става лесно. Неведнъж дори мисълта за това ме е плашела, но щом вляза вътре и започна да се движа, за пореден път се убеждавам, че е истинско удоволствие. А след като приключа винаги съм щастлив, че съм надмогнал себе си и съм отишъл.
Ако не сте готови да работите, за да научите нещо ново, и вместо това настоявате да се специализирате във вашата област, тогава е за предпочитане в компанията, за която работите, да има профсъюзи. Тяхното предназначение е да защитават специалистите.
Образованият ми татко, след като изгуби благоразположението на губернатора, застана начело на учителския профсъюз на Хаваите. Споделял е с мен, че това е най-трудната работа, която е вършил някога. Богатият татко, от друга страна, цял живот правеше всичко възможно, за да опази компаниите си от намесата на профсъюзите. И успя. Всеки път когато се приближаха до тях, успяваше да отбие удара.
Аз лично не вземам ничия страна, защото виждам нуждата и ползата от тях и за двете страни. Ако се вслушате в препоръката на учебната система и се специализирате много в дадена област, тогава потърсете защитата на профсъюзите. Така например, ако бях продължил с кариерата си на летец, щях да потърся компания със силни профсъюзи на пилотите. Защо ли? Защото щях да посветя живота си на усвояването на умение, ценно само в една индустрия. Ако ме прогонеха от нея, натрупаните през живота ми умения нямаше да бъдат толкова ценни за друга индустрия. На един старши пилот със 100 000 летателни часа, който печели $150 000 на година, би му било трудно да намери така

131 добре платена работа като преподавател. Не е задължително уменията да могат да се пренасят от една индустрия в друга. Уменията, за които плащат на пилотите, не са тол- кова важни в образователната система например.
Същото се отнася днес дори за лекарите. В резултат на всички промени в медицината, много от тях са принудени да се съобразяват с медицински организации като медицин- ското застраховане. Учителите определено трябва да членуват в своя профсъюз. Най- големият и най-богат профсъюз в Америка днес е учителският и той има огромно поли- тическо влияние. Учителите имат нужда от защитата на своя синдикат, тъй като умени- ята им също имат ограничена ценност за други индустрии, освен образователната. За- това главното правило е: „Високоспециализираните служители трябва да членуват в профсъюз.“. Това е най-умното, което можете да направите.
Когато попитам курсистите си кой от тях може да приготви по-хубав хамбургер от предлагания в „Макдоналдс“, почти всички вдигат ръка. В такъв случай следващият ми въпрос е: „Как тогава става така, че „Макдоналдс“ печели повече от вас?“.
Отговорът е очевиден: „Макдоналдс“ има превъзходна бизнес система. Причината толкова много талантливи хора да бъдат бедни е следната: те се съсредоточават върху приготвянето на по-вкусен хамбургер и не знаят нищо или почти нищо за бизнес систе- мите.

Изтегляне 2.9 Mb.

Сподели с приятели: