5. Кратка биография и характеристика на П. Дънов
Учителя П. Дънов е роден на 11 юли 1864 г. (Петровден) в село Нико-лаевка, Варненско, в щастливото семейство на Константин Дъновски и съпругата му Добра. Още преди да постъпи ученик, майката почива и бащата остава с три деца. Най-голямото е Мария, второто Иван, а Петър е най-малкото дете на семейството. Мария е трябвало да поеме грижите за домакинството и към най-малкия си брат.
Основното си образование завършва в селото, а след това се записва като ученик в Американското научно богословско училище гр. Свищов, което завършва на 24 декември 1887 г. За да продължи висшето си образование в Америка, наложило се е да учителства в с. Хотанца, Русенско, и набере средства за път. (243)
През месец август 1888 г. П. Дънов отпътува за Америка, където в гр. Медисън, щата Ню Джърси, посещава едногодишен семинар по теология. На 15 октомври 1890 г. получава атестат за завършен семинар и се прехвърля в 1891 г. в Бостън, където се записва като редовен студент във факултета по теология. На 7 юни 1893 г. се дипломира за успешно завършване на висшето си образование по теология, с диплом, подписан от президента на Университета Уйлям Уо-рън и декана Хенри Шелдън. П. Дънов остава още една година в Бостън, където във факултета по медицина посещава едногодишен курс по обща медицина (подготовка за мисионери), който завършва успешно на З февруари 1894 г.
През 1895 г. Учителя П. Дънов се връща в България с твърдото намерение да отдаде всичките си физически и духовни сили за подпомагане на човечеството в опознаването на Бога и следването съветите на Всевишния. Следващата година, 1896, П. Дънов отпечатва своя първи печатен труд „Науката и възпитанието,,, в който излага, като утвърден философ, мислител и духовен ръководител своето виждане и философско схващане за живота, природата, човека, света и Бога. (243) В първите си години — в течение на 12 години, той обикаля страната и държи просветни сказки, като същевременно изследва антропологично българския тип човек. Набира съществени данни в тази насока и ги известява последователно в своите беседи впоследствие.
На 15 февруари 1900 г. П. Дънов получава „посвещение, диктувано от Висш Дух на Господа,,. В него се казва, че „Този Дух му е на помощ и че трябва да следва напътствията му и приеме Словото му.....На 6 април 1900 г. Учителя П. Дънов свиква първата среща със съмишлениците си във Варна. Тук са едни от първите: Д-р Мир-кович от гр. Сливен и Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. С тази среща всъщност П. Дънов поставя основата на духовното общество „Бяло Братство", като казва между другото: „Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди две хиляди години." „Искам да събудя тази Божествена вяра у българите. Те религия имат, но вяра нямат."
В следващите 15 години П. Дънов провежда редовно годишните си срещи със съмишлениците си, в началото във Варна, а впоследствие във В. Търново. На 15 август 1912 г. във В. Търново отпечатва своя труд „Завета на цветните лъчи на светлината,,. В този труд са вписани слова от Светото писание, които според П. Дънов са автентични със Словото на Господа. Цитираните стихове от Библията са групирани по съдържание така, че да отговарят на съответните цветни лъчи на светлината. (243)
От 1904 г. П. Дънов се установява на постоянно местоживеене в София, първо на квартира в Димитър Голов и по-късно на улица „Опълченска"66. От 1925-26 г. живее вече в квартал „Изгрева,,, в която местност се изгражда братското селище на обществото. Сега тази местност е застроена от дипломатически представителства, особено това на Русия.
През 1921-22 г. П. Дънов обявява официално откриването на Младежкия окултен клас, както и този на Общия окултен клас. Беседите си държи в отделни салони или квартири, по-късно в салона, построен в братското селище на „Изгрева,,. От 1929-30 г. Учителя П. Дънов започва организирането на първите екскурзии и палатъчни лагери в местността „7-те рилски езера "в планината Рила. По традиция връх Мусалла се възкачва колективно по време на двете годишни равноденствия — 22 март и 22 септември. Планината Рила П. Дънов счита за духовен център на земята, каквито са планината Хималаите и Алпите. Местността „Скакавците" на Рила планина се смята за „Светилището" на тази планина.
След почти 45 годишна активна духовна дейност, извършена със себеотрицание и любов към човека, П. Дънов напуща физическия си живот на 27 декември 1944 г. Тленните му физически останки са положени също така в приятна и красива градинка в същата местност — квартал „Изгрева.
Можем ли накратко да дадем характеристика за личността на П. Дънов? Едва ли, защото това е една изключителна личност, каквато рядко се среща и изявява на земята. За улеснение ще си послужим с характеристиката, която дават негови последователи и близки сподвижници. Така Димитър Кочов казва: „Дух с проникновен поглед, отправен преди всичко и след всичко към Първопричината, Върховното в живота на човека, на човечеството, на природата, Битието и към всичко, в което „живеем, движим се и съществуваме,,. И не само това. Философ, учен, мистик, мъдрец или с всичките тези назован, Той е въпрос на предпочитание и вкус към един или друг термин. Идеологът е учен, философ, теолог и поет едновременно. Без наука и философия той няма здрави надеждни основи. С теологията, мистицизма и ирационалното се съоръжава с огън и плам; с вяра и вдъхваща надежда. Като поет рисува страстно привлекателните панорами на своите видения — богатство и бреме на странния му дух. Този е, струва ни се, най-сродният на П. Дънов духовен натурел." А Ал. Томов (238) мисли, че: „П- Дънов е съвършено чужд на илюзията, на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната" дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той знае, че „последно,,, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване до истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса и че важно е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се" чиста душа, способна да живее в хармония с тях.
Ето защо задачата на П. Дънов е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Не книжни теории и „системи"се стреми той да създава, а да учи с личен пример, напътвания и пояснения как да се усвои „най-великото изкуство" — изкуството на разумния живот, който носи възраст-ване на сили, здраве и жизнерадост, пробуждане и усъвършенствуване на способностите; който е непрекъснато растене, непрекъсната младост и който води към истинска социална хармония и висша красота. Той създава и култивира една духовна среда, годна да възприеме новото и да го осъществи, едно окултно движение, насочено към реализирането на тоя по-висш разумен живот, предимно по пътя на вътрешното усъвършенстване и превъзпитание на личността. Да пробуди в душите стремежа към възвишеното и прекрасното, да даде мощен тласък към самоусъвършенстване, към упорна работа над себе, си към свръхусилия; да помогне освобождаването на личността от всички ония привични вярвания, мнения, предразсъдъци, навици, които спъват развитието й; да спомогне за изграждането на съзнанието на новия човек; да подпомогне формирането у него на един устойчив и мощен характер — това е грижата и работата на П. Дънов по отношение на неговите ученици — работа трудна, изискваща време, за да се развие и даде резултати, и при това работа, която може да бъде по силите само на човек с импонираща духовна мощ и извънредни дарования." (238)
„Като развива своето учение, П. Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското Християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това допълва го с онова, което Исус „би казал сега,,. (238)
„Учението на Исуса бе едно окултно учение: неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само вяра и са се възприемали като несъмнена жива действителност." (238)
„Като се има всичко това предвид, трябва да се каже, че постигнатото вече от П. Дънов не е незначително. Неговите успехи се дължат преди всичко на неговата духовно издигната личност, на извънредните му морални и интелектуални дарования и на силното непосредствено влияние, което той упражнява върху своите последователи... Той никого не цитира, освен Евангелието. Винаги говори с увереността на човек, който е опитал и напълно е сигурен в това, което твърди. В своите беседи той не влага никакъв изкуствен патос, но обикновено в тях се чувства топлината на вдъхновената мисъл и вдъхновеното чувство, избликащи из чистите дълбочини на една велика душа, и затова той притежава във висша степен способността да раздвижва най-нежните душевни струни и да завладява сърцата." (238)
Ако трябва да се каже нещо за естеството на словото на П. Дънов, то безусловно словото му притежава някои особености, които не всички възприемат правилно или могат да изтълкуват правилно. Например Той никога не дава завършен повдигнатия от него проблем. Той не иска да се натрапва с догматични норми. Той оставя мисълта на слушателите си свободна, сама тя да довърши подсказаното, като чрез личния си разсъдък слушателят да възприеме казаното и всади в себе си и в съзнанието си като трайно знание. П. Дънов прави аналогия с природата, която крие своите тайни и закони и ги дава само на онзи, който съумее да ги разкрие и разгадае. Следствие на тази особеност в подхода си засегнатите от П. Дънов проблеми и истини не са изложени някак си стройно и схематично. Той счита, че за да се възприеме една истина, слушателят трябва да е подготвен за нея. Така е и при разкриване на законите и тайните на природата. Само тези, които чрез упорита работа са се доближили и подготвили за проблема, който проучват, могат да го схванат и разкрият. А това изисква тренировка на мисълта и съзнанието, което в повечето случаи липсва на аудиторията. Поради това П. Дънов дава и разглежда проблемите, които иска да разясни, някак си откъслечно, загадъчно, проблематично, или ги описва чрез аналогии, примери и изживявания, взети от живота на хората. Тази разнообразност в строежа на словото на П. Дънов задържа обаче вниманието на слушателите, които не се измарят да го слушат.
И ние, за да запазим характерната особеност на словото и беседите на П. Дънов, не пристъпихме към систематизация на цитираните мисли, макар че са подбрани по общи проблеми и въпроси. Оставихме застъпените проблеми в течение на толкова години да се разясняват и развиват през годините на държаните беседи. Ако се следи даден проблем, повдиган през целия период на духовната дейност на П. Дънов, се вижда хронологичното му съзряване, неговото допълване с нови образи и явления, все по-дълбокото му обосноваване и представяне във форма, близка до съзнанието на слушателя. Друга особено характерна страна на словото на П. Дънов е неговата символичност. Той използва образи и идеи от природата, за да изрази някои свои виждания за живота, света и Бога. Същевременно, за да осъвремени Христовото учение и представата за Първопричината на света — Бога, взема най-последните открития в областта на физиката, математиката, биологията, астрономията и други науки и ги разтълкува от философска гледна точка. Затова ние не си позволихме да анализираме основно или научно да обосновем принципите, застъпени от П. Дънов. Не искаме да натрапваме на читателя наши виждания и схващания, тъй като всеки един има свой мироглед и нагласа за възприемане на истината. Нашите аналитични и обяснителни разсъждения, подкрепяни от становището на съвременната наука, имат за цел да изяснят само някои на пръв поглед крайно неясни мисли или трудни за тълкуване виждания. Същевременно искаме с наша помощ читателят да си изгради по-пълен и точен образ за личността на Учителя П. Дънов, за неговата духовна висота, за неговата духовна мощ и философска сила.
5.1. П. Дънов — сам за себе си
„Някои искат да знаят кой и какъв съм аз. Аз съм това, което говоря. Според мене аз трябва да дам някому излишека от моите знания, от моя живот, защото той не е мой. Тази виделина, която иде отвътре трябва да я препратя навън." (38-1917) „Думите, които ви говоря, това съм аз. А вие ще мислите какво съм искал да кажа. Аз съм толкова откровен, че ви казвам една велика истина, която съм приложил и съм имал отлични резултати." (40-1922) „Истината, която проповядвам, не е моя. Един ден, когато пораснете, ще постъпвате благородно с всички и тогава ще платите не на мене, а на Онзи, чиято е истината." (63-1922) „Някои искат да знаят дали съм Христос. Чудна работа. Ако на моята свещ може да четете всяка книга в света и ако всяка книга може да се разкрие при моята светлина, аз съм. Сега аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа, как да Го познаете, когато дойде." (60-1922) „Не, едно ще знаете: аз не съм като вас. Това да знаете. По нищо не съм като вас. Аз абсолютно изпълнявам волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко чувство, всяка своя мисъл моментално. Туй е, което Бог изисква от всинца ни — в даден случай да не реагираш против волята Му. В момент, когато Господ казва да мълчиш — да мълчиш. Когато Господ казва да говориш — да говориш. Когато Господ казва да почиваш — да почиваш. Когато ти каже: Работи! — да работиш." (57-1924)
„Вие още не сте смирени като мене. В моето съзнание други неща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито в моето съзнание. Обикновен съм, нося такива дрехи, като вас, ям и спя като вас, но ако това подразбирате живот? Не е там животът. Вие не подозирате какво съм аз." (56-1923) „Преди всичко аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познавате ли ме? Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега само ви забавлявам." (63-1922) „Може ли човек да излезе от тялото си? — Може, от него зависи. Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Ако не го правя сега, то е, защото направя ли го пред вас, всички ще избягате." (63-1922) „Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква." (63-1922)
„Аз ви казвам, че Господ е в мене и ми казва, че „вие ще имате всичкото Негово благословение." Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение." (70-1925) „Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действувам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите." (71-1923) „Аз съм един пътник, посетих вашата страна, няма какво да ви оставя, затова ще ви оставя един спомен. Но да не мислите, че съм някакво величие?" (71-1923) „Ако развиете в себе си ясновидството, то тогава, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледо-жълт цвят. По всичко това ще разберете, че ви говоря Истината." (72-1925) „И когато казвам, че ще ви покажа пътя към Бога, вие трябва да знаете, че аз не съм самозванец." (76-1926) „Да. зад мене има нещо, но какво? — Зад мене седи Господ, зад мене седи Истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора." (85-1926) „Това, което говоря, е велика Истина." (85-1926) „Някои искат да намерят. Христа в мене. Не, Христос ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм брат на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля както Бог е заповядал; да осветя Неговото име както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя със всичката си признателност." (96-1917)
„Христос казва: „Още много знания могат да ви се дадат, но не сте готови за тях. Затова, когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи и припомни всичко онова, което е било скрито в мене." Същото мога да ви кажа и аз, като ви преведа тези думи и на научен, и на религиозен, и на философски език, както и в проза, и в поезия. Изобщо, аз мога да ги преведа на какъвто език искате, било на модерните, или на старите езици. Навярно ще искате да ги преведа на български език. Обаче аз съм решил отсега нататък да говоря на Божествен език, а вие сами си превеждайте, всички според своя близък матерен език. Засега аз съм намерил съответни символи в българския език, чрез които превеждам Божествения език. Ако хората от другите народи искат да слушат Божието Слово, те трябва да дойдат тук и сами да си намерят символи, с които да Го превеждат. Западните народи ще приемат Божието Слово от изток." (76-1926) „Аз не се стремя да стана философ, светия или ангел — отдавна съм такъв. Някой иска да стане светия. Той е светия, но не вярва в това. Пръв ти трябва да знаеш, че Бог те е създал добър и си такъв. Ако очакваш хората да те признаят за добър, твоята работа е пропаднала." (128-1932) „Аз не искам да ми правите паметник, не искам да правите църква от мое име — нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в името на Бога и Христа." (128-1932) „Проглуших света с моето говорене. Аз даже се чудя на себе си, защо говоря повече, отколкото трябва. Това не е нито по характера ми, нито присъщо на моето естество, нито е в съгласие с разбиранията ми. В невидимия свят ме считат за най-мълчаливият човек, а на земята съм най-разговорливият. Аз говоря много, защото ви считам за умни хора. Ако не бяхте умни, не бих ви говорил." (132-1932) „Думите, които ви казвам, са верни и истинни не само за днес, но и за бъдещите векове." (32-1917) „Вие трябва да знаете, че Господ върши работите чрез хората. Туй, което аз говоря, това са го казали горе, това говори цялото небе." (31-1917) „Едно време, когато бях на вашите години, като учих тази наука, като ставах сутрин, тъй започвах: Благодаря ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил." (31-1917) „Кой е Учителят, не знаете. Аз минавам под псевдоним. Никой не знае кой съм аз, но можете само да предполагате. Предположението не е още Истина." (132-1932) „Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Аз искам да ви дам само методите и начините как да се развива онова, което е вложено в българския народ. Аз не спадам към никоя църква, към никакъв народ, защото не съм от земята. От слънцето ида и отивам към него. Като казвам слънцето, разбирам разумния възвишен живот. Във мене всяка мисъл, всяко желание е претеглено. Двадесет години правя опити и ще ги продължавам." (34-1920) „Щом Бог съществува, има и душа, и задгробен живот. Всеки сам може да опита тези неща и да се убеди в тяхното съществуване. Това са неща, които съм проверил хиляди пъти. По-скоро ще се усъмня в съществуването на хората, които ме обкръжават, отколкото в съществуването на Бога и на онзи свят. Аз живея едновременно и в този, и в онзи свят. Разговарям се едновременно с хората и с духовете." (32-1917) „Аз не съм пратен да оправям света: според мене той е оправен; по-добър от него няма; да оправям света, то значи да богохулствам." (35-1920)
„Знаете ли какво ме заставя да остана в България? То е тая Любов. Ако нямах Любов, аз никога не бих стоял в България." (34-1920) „Аз съм дошъл да кажа една Истина, какво говори Господ, Когото познавам добре. Комуто съм казал тази Истина и я проверил, винаги е имал резултат. Всеки, който иска да направи с мен опит, не може да се отърве лесно." (38-1919) „Няма въпрос, който бил той, от социално или духовно гледище, да не съм проучил. Разбирам го по форма, по съдържание и по смисъл, както и по действието на Божествената воля и по действието на Божествения Дух. Ако бих говорил тъй преди 5000 години, биха ме изгорили за това. Не, аз не съм от тези, които могат да бъдат изгорени." (38-1919)
„Ще кажете сега: дали Христос говори в този човек или дяволът? Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кой говори —дали Христос е говорил или не." (39-1922) „И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца да имате моя ум и моя стремеж." (39-1922) „Да бъдем милостиви като Него — това проповядвам. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те (н.б. - противниците) това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват. Но Господ сега не иска смъртта на праведника. Веднъж е умрял Христос. Сто пъти не може да умира Той, сега други ще умрат." (39-1922)
„Не отричам, Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене — видимият, ограниченият Бог се е ограничил със своята Любов и аз искам да възприема неговата Любов, да се жертвам заради Него." (39-1922)
„После някои ми правят бележки че всякога не съм достатъчно сериозен. Говоря умни неща, ама тъй несериозно, не ми подобава. Някои думички са малко груби, но езикът ви е такъв, какво да правя? Аз българския език от 20 години го изучавам, има думи толкова груби и аз виждам, какво да правя — езикът е такъв." (39-1922)
„Аз не съм много сериозен, но ако стана много сериозен, вие щяхте да заспите. Аз не обичам да се смея, искам да видите, че и аз съм донейде като вас, да не кажете, че аз не съм. Казват, че по някой път обичам да по-хапвам. Казвам: мязам като вас, но не съм като вас." (39-1922)
"Да не мислите, в душата си нямам абсолютно никаква мисъл да ви обиждам. В моята душа аз ви обичам и ви се радвам. Желая да ви видя, че имате знания. Знаете ли каква радост усещам, когато видя някой да има знания? Аз бих желал всички да растете, тъй както Бог ви е създал. Ами че вашето растене е и мое. Вашите мисли са и мои мисли; вашите чувства са и мои чувства. Така е, ние не можем да постъпваме разделено. Всеки ще живее отделно, но всички ще участвуваме в божественото развитие, което ще разберете един ден, когато идете горе, когато свършите своето развитие." (39-1922)
„Аз мога да имам език на учените хора, но този език не е принесъл полза. Аз се разговарям с вас, тъй както с някои деца. Ще седна като дете, ще видя как те разглеждат, и как аз разглеждам." (39-1922)
„Ще ме извините, аз съм толкова откровен, нека ме извинят всички — представление е това, което хората разправят пред Господа, а не по Любов. Аз разбирам, човек да бъде искрен, да бъде искрен в душата си, да няма задна мисъл, това разбирам Любов." (40-1922) „И аз вярвам във вас, че каквито погрешки имате, сами ще ги изправите и от мен по-добри ще станете. И когато вие приемете Любовта, ще може да ви говоря един разбираем език и много научен, да ви науча тия факти, закони и принципи, как съществуват и действуват в света." (40-1922)
„И всинца вас, моите приятели, аз искам да освободя от едно заблуждение. В този живот няма компромис. Или вярваш или не вярваш, или сит или гладен, средна линия няма." (40-1922) „Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази Истина огорчава някого, аз не съм виновен." (40-1922) „Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики Истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество — в един вол, в една муха и пр. — виждам туй което светът не вижда." (40-1922) „Онова което съвременните хора схващат и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го познавате. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да говоря, туй е само задължение." (40-1922)
„Сега казвам, за моето име няма място в света. Защо няма? Всички имена, които трябва да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напиша моето име. То ще бъде името на Любовта. Питат ме: „Ще ли те срещнем? — Никъде няма да ме срещнете. „Няма ли да те видим?" — Никъде няма да ме видите." (40-1922)
„В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгъл, нито някой може да ме излъже." (40-1922) „Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам, ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. във всичкото Битие, ще проявим цялата Божия Любов." (40-1922) „Когато държа последната си беседа в България, ще донеса пълната си архива, на всички ученици, ще ви я прочета и ще ви питам: готови ли сте или не? Ако ли не сте готови, ще затворя архивата си, и ще ви оставя да се разправяте сами със себе си." (40-1922)
„Това не е шега, но ви казвам: иде един велик момент в живота, най-великият, най-славният, или кости ще станете или жива запалена свещ, да светите във вековете, като ония звезди на небето, да показвате пътя на ония ваши братя, които идат по този път." (40-1922)
„Аз не искам вие да констатирате правото, от това няма нужда. Да констатирате моите думи дали са прави или не, това не е философия, защото аз полагам това учение, то е въпрос на опит. Аз искам всички да вкусите плодовете на туй Божествено учение, което проповядвам." (40-1922)
Явно, че неверието между последователите и учениците е довело до положение, че мнозина са започнали да проучват учението на Учителя по отношение правотата и истинността му. Обаче това на практика е невъзможно, тъй като не се касае за учение на физическия свят, а такова на духовния свят. Освен това, както Евангелията по учението на Христа са до голяма степен символически изразени, то и всяко духовно учение носи в себе си символика, тъй като не всичко може да се изрази с човешкия език. Ето и П. Дънов казва: „Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесния: това значи да съкратя времето, пестя времето. И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате." (40-1922) „Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: ти кой си? Не е въпрос кой съм аз. Други питат: „Кой е Христос?" Не
е въпрос кой е Христос. В света има само един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска." (40-1922) „Мислите ли, че ако се беше изправил сега Христос пред вас, другояче щеше да говори? Той е казал: „Думите, които аз ви говоря, не са мои." (И аз ви казвам същото. Тогава каква разлика има? И аз казвам: думите които аз ви говоря не са мои. Ако ги приемете ще ги опитате, че тези думи са верни и истинни. Не са мои, не грешете душата си. Не мислете, че съм някой „голям" човек. Не, не, едно нещо аз мисля: аз зная, че Бог е Любов; аз зная, че Бог е Мъдрост и тази мъдрост не е такава, каквато учените мислят; аз зная, че Бог е Истина, и тази Истина е малко другояче, отколкото хората знаят; аз зная, че Бог е Правда, и тази Правда е друга; аз зная, че Бог е Добродетел, и тази Добродетел е друга." (40-1922)
„Де е казано, че пророци след Христа не може да има? А какво има след Христа? Че ще има пророци след Христа, ясно се говори в Писанието, дето Христос казва: „Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато този Дух на Истината дойде, той ще ви научи." Следователно пророк е онзи, който казва една велика Истина — който и да е той. Когато дойде пророкът той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, но той ще каже нещата, както природата ги е казала. Може тази Истина да не е приятна на хората, но тя е необходима." (40-1922)
Съобразно горната мисъл на П. Дънов, трябва да приемем, че той е пророкът на Истината. Той настоятелно твърди, че изразява само Истината, самата Истина, както е дадена в света и природата. Той не се съобразява напълно с твърденията на учените и църквите, търси думи и пътища да се доближи до същността на учението на Христа и да говори Истината за Бога. Всъщност можем да приемем, че Учителя П. Дънов е Духът на Истината, за когото сам Христос е казал, че като дойде ще ни обясни всичко как е и за какво е.
„Помнете всичко, което ви говоря, е за да се ползвате от него. Вие ще минавате през големи изпитания, ще падате и ставате, докато се убедите в истинността на думите ми." (44-1930) „Често и аз ви говоря за неща, които за вас изглеждат отвлечени, без някакво приложение. Знайте, че това, което ви говоря сега, след 100-200 години ще има приложение. Това не е за утеха. Някои неща могат да се приложат още сега." (49-1932) „Аз говоря Истината. Това всички трябва да знаят. Всички ще разберат, че друг закон управлява света. Този закон не е поставен от мене, нито по свой ум говоря. Бог сам ще покаже на хората, съществува ли Той, или не съществува." (53-1920)
„Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъдят, няма да бъде в сила да ме мръдне нито милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това. Аз не съм дошел на земята, за да я напущам." (53-1920) „Казват: ще те пипнем! Кое ще ми пипнете? Мислите ли, че като убиете тялото ми ще ме премахнете? Аз не живея в тялото си. Тялото ми е привидна маска. Като изляза от тялото си, аз ставам опасен. Докато съм в тялото си, докато съм собственост, не съм опасен. Изляза ли от тялото си ставам опасен." (53-1920)
„Сега аз не ви проповядвам учение, което не знаете. Аз само ви припомням това, което сте знаели, но сте го забравили. Вие знаете как да любите; знаете, учението на Любовта, аз само ви го припомням. Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи и припомни всичко." И аз само ще ви припомня за Любовта, а който е готов, ще я приеме. Тогава вие ще бъдете свободни. Само в Любовта има свобода. Дето е Любовта, там има вътрешно разбиране между хората." (54-1924)
Ето и тук се набляга на обстоятелството, че според Писанието, Духът на Истината ще дойде и ще помогне на хората да схванат Любовта. Обстоятелството, че П. Дънов в течение на 40 години проповядва Божествената Истина, Божествената Любов и Божествената Мъдрост, ни навява на мисълта, че зад фигурата на П. Дънов стои всъщност споменатия от Христа Дух на Истината.
„Днес аз се разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение. Аз се обръщам към Господа с думите: Господи, никаква лъжа няма да излезе от устата ми. Ще говоря само Истината; ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пожаля живота си. Всичко което искаш, ще го направя доброволно; ще Те следвам, не защото си направил небето и земята, но защото само Ти си единствен, безграничен, безначален, Който обхваща всичко в себе си." (54-1924)
Това заклинание на П. Дънов звучи като молитва и обещание пред Всевишния, Всемогъщия, Абсолютния, Безграничния, Безначалния, Единствения — Бога. И всъщност това свое обещание П. Дънов изпълни в течение на 40 годишното си проповядване за вяра в Бога. П. Дънов нямаше нищо свое материално, не се грижеше за своето благоденствие и осигуровка, мислеше само как да помогне на хората във вярата им към Бога.
„Апостол Павел казва, че Бог в древността е говорил чрез пророците на хората, но те не повярвали. После им говорил чрез Своя Син, и пак не повярваха, имаше разколебание. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината." (58-1926)
Тук П. Дънов набляга на обстоятелството, че на съвременните хора трябва да се говори за Бога „по друг начин,,, а именно чрез Истината. Последната включва не само емоционалното чувство за съществуването на Бога, но и самата действителност, природата и самия живот, които са творба на самия Бог. С това П. Дънов осъвременява -учението на Христа и дава реална представа за Бога, като същество над всичко и във всичко. За Истината той казва още: „Истината носи красота, носи богатство в себе си, носи сила в себе си, носи знание в себе си, носи мощ в себе си, носи безсмъртие, носи всички блага в света. Тя обема целокупния живот. Аз засягам този въпрос, защото някои казват, че Истината не е на земята. Да, ние живеем на земята, но Истината е за нашите души. Ние можем да искаме Истината, можем да търсим Истината и можем да живеем с нея." (58-1926)
„Аз казвам: Бъдещият свят ще е направен от Истината. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие." (58-1926)
По повод, че не всичко което говори се възприема и разбира, П. Дънов казва: „Аз седя, на, по някой път и казвам тъй на себе си: не направих ли една голяма грешка, че поверих на тия хора едно свещенно правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и с това аз си навлякох една голяма карма? И от този опит, който направих, казах си, че ако имах тази опитност, никога не бих ви дал туй правило." (56-1923)
„И втори път аз ще бъда много внимателен за правилата. Но аз спечелих: научих, че няма Любов като Божията Любов и че само Божията Любов е Любов. Опитах туй. Поне аз научих правилото, ако вие не сте го научили." (56-1923) „Аз съм ваш приятел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България няма друг човек, против когото да са казали толкова скверни работи... но това ни най-малко ме интересува, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Да не мислите, че аз съм слаб, че аз не мога да се защищавам?" (60-1922) „Аз съм готов на всеки православен брат да му кажа: аз не спадам към никоя църква, към никакъв народ, защото не съм от земята. От слънцето ида, и отивам към него. Като казвам „слънцето", разбирам онзи разумен, възвишен живот. В мене всяка мисъл, всяко желание, е претеглено. Аз не искам да лъжа никого. Аз искам тия хора, които приложат моите методи да се ползват. Аз съм се ползвал, и вие да се ползвате. Двадесет години правя опити, и ще ги продължавам." (60-1922) „Аз съм бил и в двете ложи, и в бялата, и в черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните и на другите, зная и последствията, знам го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил. Когато аз говоря, че съм от слънцето, подразбирам разумното, Божественото. Божественото, то е слънцето, защото само в слънцето има мисъл. Дето има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят." (60-1922) „Аз който имам толкова знания, който е изследвал нещата издълбоко, още не съм задавал въпроса, какво нещо е Бог. Този въпрос е вън от моя ум, вън от моето съзнание. И милиони години да минат, аз пак няма да задам този въпрос." (63-1922)
„Духът в мене, Бог, който говори в мене, никога не си служи с лъжи. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, който говори в мене лъже, никога не може да се извини." (63-1922) „Ако бих позволил най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада, долу. Някои искат да ми предпишат някои неща. Не, аз съм най-умният, най-добрият човек в света. Никога не съм допускал една лоша мисъл, никога не съм отстъпвал пред волята Божия, никога не съм отказвал на неговите свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си, и желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им покажа правия път. С туй, което аз зная, бих ви използвал всички, бих направил всички да ми слугувате, но аз нямаше да бъда това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото аз познавам Бога. Аз Го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсолютна Истина, като абсолютна Правда, като абсолютна Доброта, и зная, че в момента, когато наруша една Негова малка заповед, знаете ли какво ще бъде?" (71-1923) „Няма акт в моя живот, който аз да не съзнавам. Някой казва: „ама ти не видя,,. Не, не, аз зная, но мълча, и ако мълча има защо. Друга философия има вътре в живота, и няма защо да ставам добър за вас. И до тогава, докато мислите малко зле за мене, аз съм добре, но почнете ли да мислите, че аз съм добър, казвам: аз съм на фалиране." (71-1923)
Тук Учителя намеква на обстоятелството че той в много малки случаи угажда на съмишлениците за да се представи за добър. Той не иска да спъва естествения развой на усъвършенствуване на когото и да е, тъй като когато човек не е още зрял за това, една такава услуга дава обратни резултати. Ще споменем, че и Христос не лекуваше всички слепи, хромави и болни. Само тези бяха облагодетелствани от Неговата любов, които бяха в пълна вяра към Бога и желаеха от сърце да Му служат.
„Много сестри има, които са тръгнали, тъй да се препоръчват за светици. Туй няма нищо общо с моето учение. Ако ти си Магдалена, дръж го за себе си вътре. Ако ти си Йохан Кръстител, мълчи си. Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил. Дръж го за себе си. Аз не съм дал право никому да говори за мене." (71-1923) „Аз ви казвам една велика Истина: ако някой, който може да спасява, това е само Бог. Този, който прониква навсякъде в света. И когато аз казвам, че мога да намесвам сърцата и волята на хората, то е защото работя с Бога." (81-1926) „Аз ви говоря за такава опитност, каквато всички може да имате. Вие може да я проверите всеки ден, и ще видите, че това е една велика Истина. Ако живеете в тази велика Истина, ще се развивате правилно." (81-1926) „Има хора, и в Америка, и в Англия, и в Китай, и в Япония, и в Индия, които говорят тъй както аз говоря; мислят тъй както и аз мисля. Не мислете, че само аз съм който говоря по тези въпроси в България и да казвате: дошел тук един човек, говори по някои особени въпроси. Дошли са много такива хора, които искат да помогнат на човечеството, да донесат великата наука." (81-1926) „Всеки човек на когото умът е запалена свещ, няма какво да се съмнявате, той говори Истината. Аз съм готов да отстъпя своята катедра на когото и да е, стига той да говори Истината. Аз не държа на тази катедра, всеки може да се качи на нея, и да говори. (81-1926) „Аз говоря на България, за вас, не говоря за себе си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже и на земята. Един ден, ще се върна в своето отечество и от друго място ще ви гледам. И тогава няма да правя добро, както сега, да ви проповядвам. Ще видя, че някой плаче. Ще го утеша, без да ме види. Ще бъда невидим." (81-1926)
„Мнозина се запитват, как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги, за колко продават скръбта си, и я купувам. За мене е важно, като плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни да ви помогна, да ви покажа да се освободите от беднотията; ако сте болни, да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят. Като отговоря на всички телеграми тогава заспивам." (128-1932)
„Ученият доказва нещата по свой начин, а аз — по своему. Обаче, това, което ви казвам, никъде няма да го намерите." (136-1932)
Оригиналността в Словото на П. Дънов е преди всичко философското съгласуване на Учението на Христа със съвременната наука и съвременния интелект на хората. Той се стреми да изложи Истината за живота така, че да бъде най-близко до природните закони и принципи. По този начин той задоволява умовете както на учените така и на неучените хора.
„Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички ми казваха: Цигулар къща не храни." Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката. Вторият ми учител беше чех, гениален музикант." (136-1933) „Някога и аз съжалявам, че ви говоря. Защо? — Защото словото пада на пътя, и птиците го иззобват; някога пада между храстите и се заглушава." (136-1933) „Говоря само за онова, което съм опитал и наблюдавал. Например наблюдавал съм и изучавал минералите, растенията, животните — цялата природа." (137-1933)
„Ако има някой, който трябва да се обезсърчава, това съм аз. Защо? — Внесъл съм голям капитал, срещу който или нищо не съм получил, или нещо незначително. При все това, вярвам, че ще стане нещо, и аз ще получа някакво възмездие, макар и микроскопическо." (145-1937) „Помнете: не искайте от хората това, което и вие не може да им дадете. Аз ви казвам това, което постоянно изисквам от себе си. Не говоря на теория само." (155-1943)
През целия период на словесна дейност П. Дънов пледира да се опита учението му в практиката и тогава да се възприеме. Знание без практическо приложение не е знание, казва той. Неговите препоръки засягат ежедневния живот, както от физическа така и от духовна гледна точка. Съветите му дават възможност човек да възстанови както здравето на тялото си, така и да хармонизира духовния си мир. С това човек може да си на-чертае живота в посока на съвършенството.
Сподели с приятели: |