Кратка биография и характеристика на П. Дънов

Учителя П. Дънов е роден на 11 юли 1864 г. (Петровден) в село Нико-лаевка, Варненско, в щастливото се­мейство на Константин Дъновски и съпругата му Добра. Още преди да постъпи ученик, майката почива и ба­щата остава с три деца. Най-голямото е Мария, второто Иван, а Петър е най-малкото дете на семейството. Мария е трябвало да поеме грижите за до­макинството и към най-малкия си брат.

Основното си образование завър­шва в селото, а след това се записва като ученик в Американското научно богословско училище гр. Свищов, ко­ето завършва на 24 декември 1887 г. За да продължи висшето си образо­вание в Америка, наложило се е да учителства в с. Хотанца, Русенско, и набере средства за път. (243)

През месец август 1888 г. П. Дъ­нов отпътува за Америка, където в гр. Медисън, щата Ню Джърси, по­сещава едногодишен семинар по те­ология. На 15 октомври 1890 г. полу­чава атестат за завършен семинар и се прехвърля в 1891 г. в Бостън, къ­дето се записва като редовен студент във факултета по теология. На 7 юни 1893 г. се дипломира за успешно за­вършване на висшето си образование по теология, с диплом, подписан от президента на Университета Уйлям Уо-рън и декана Хенри Шелдън. П. Дъ­нов остава още една година в Бос­тън, където във факултета по меди­цина посещава едногодишен курс по обща медицина (подготовка за миси­онери), който завършва успешно на З февруари 1894 г.

През 1895 г. Учителя П. Дънов се връща в България с твърдото намере­ние да отдаде всичките си физически и духовни сили за подпомагане на чо­вечеството в опознаването на Бога и следването съветите на Всевишния. Следващата година, 1896, П. Дънов отпечатва своя първи печатен труд „На­уката и възпитанието,,, в който излага, като утвърден философ, мислител и духовен ръководител своето виждане и философско схващане за живота, природата, човека, света и Бога. (243) В първите си години — в течение на 12 години, той обикаля страната и държи просветни сказки, като същевременно изследва антропологично българския тип човек. Набира съществени данни в тази насока и ги известява последова­телно в своите беседи впоследствие.

На 15 февруари 1900 г. П. Дънов получава „посвещение, диктувано от Висш Дух на Господа,,. В него се каз­ва, че „Този Дух му е на помощ и че трябва да следва напътствията му и приеме Словото му.....На 6 април 1900 г. Учителя П. Дънов свиква първата среща със съмишлениците си във Вар­на. Тук са едни от първите: Д-р Мир-кович от гр. Сливен и Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. С та­зи среща всъщност П. Дънов поставя основата на духовното общество „Бя­ло Братство", като казва между дру­гото: „Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Хрис­товия закон, който Той положи преди две хиляди години." „Искам да събудя тази Божествена вяра у българите. Те религия имат, но вяра нямат."

В следващите 15 години П. Дънов провежда редовно годишните си сре­щи със съмишлениците си, в началото във Варна, а впоследствие във В. Тър­ново. На 15 август 1912 г. във В. Тър­ново отпечатва своя труд „Завета на цветните лъчи на светлината,,. В този труд са вписани слова от Светото пи­сание, които според П. Дънов са ав­тентични със Словото на Господа. Ци­тираните стихове от Библията са гру­пирани по съдържание така, че да от­говарят на съответните цветни лъчи на светлината. (243)

От 1904 г. П. Дънов се установява на постоянно местоживеене в София, първо на квартира в Димитър Голов и по-късно на улица „Опълченска"66. От 1925-26 г. живее вече в квартал „Изг­рева,,, в която местност се изгражда братското селище на обществото. Се­га тази местност е застроена от дип­ломатически представителства, особе­но това на Русия.

През 1921-22 г. П. Дънов обявява официално откриването на Младеж­кия окултен клас, както и този на Об­щия окултен клас. Беседите си държи в отделни салони или квартири, по-къс­но в салона, построен в братското се­лище на „Изгрева,,. От 1929-30 г. Учи­теля П. Дънов започва организиране­то на първите екскурзии и палатъчни лагери в местността „7-те рилски езе­ра "в планината Рила. По традиция връх Мусалла се възкачва колективно по време на двете годишни равноденст­вия — 22 март и 22 септември. Плани­ната Рила П. Дънов счита за духовен център на земята, каквито са планина­та Хималаите и Алпите. Местността „Скакавците" на Рила планина се смята за „Светилището" на тази планина.

След почти 45 годишна активна ду­ховна дейност, извършена със себе­отрицание и любов към човека, П. Дъ­нов напуща физическия си живот на 27 декември 1944 г. Тленните му фи­зически останки са положени също та­ка в приятна и красива градинка в съ­щата местност — квартал „Изгрева.

Можем ли накратко да дадем ха­рактеристика за личността на П. Дъ­нов? Едва ли, защото това е една изк­лючителна личност, каквато рядко се среща и изявява на земята. За улес­нение ще си послужим с характерис­тиката, която дават негови последо­ватели и близки сподвижници. Така Ди­митър Кочов казва: „Дух с проникно­вен поглед, отправен преди всичко и след всичко към Първопричината, Вър­ховното в живота на човека, на чове­чеството, на природата, Битието и към всичко, в което „живеем, движим се и съществуваме,,. И не само това. Фи­лософ, учен, мистик, мъдрец или с всичките тези назован, Той е въпрос на предпочитание и вкус към един или друг термин. Идеологът е учен, фи­лософ, теолог и поет едновременно. Без наука и философия той няма здра­ви надеждни основи. С теологията, мистицизма и ирационалното се съо­ръжава с огън и плам; с вяра и вдъх­ваща надежда. Като поет рисува страстно привлекателните панорами на своите видения — богатство и бреме на странния му дух. Този е, струва ни се, най-сродният на П. Дънов духо­вен натурел." А Ал. Томов (238) мис­ли, че: „П- Дънов е съвършено чужд на илюзията, на всички ония филосо­фи, които се стремят да кажат „пос­ледната" дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пъл­на и завършена форма. Той знае, че „последно,,, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване до истината; че завър­шените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса и че важно е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духов­ни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно ка­то прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „про­будилата се" чиста душа, способна да живее в хармония с тях.

Ето защо задачата на П. Дънов е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Не книжни те­ории и „системи"се стреми той да съз­дава, а да учи с личен пример, напът­вания и пояснения как да се усвои „най-великото изкуство" — изкуството на разумния живот, който носи възраст-ване на сили, здраве и жизнерадост, пробуждане и усъвършенствуване на способностите; който е непрекъснато растене, непрекъсната младост и кой­то води към истинска социална хар­мония и висша красота. Той създава и култивира една духовна среда, годна да възприеме новото и да го осъщес­тви, едно окултно движение, насоче­но към реализирането на тоя по-висш разумен живот, предимно по пътя на вътрешното усъвършенстване и пре­възпитание на личността. Да пробуди в душите стремежа към възвишеното и прекрасното, да даде мощен тла­сък към самоусъвършенстване, към упорна работа над себе, си към свръхусилия; да помогне освобождаване­то на личността от всички ония при­вични вярвания, мнения, предразсъдъ­ци, навици, които спъват развитието й; да спомогне за изграждането на съзнанието на новия човек; да подпо­могне формирането у него на един устойчив и мощен характер — това е грижата и работата на П. Дънов по от­ношение на неговите ученици — рабо­та трудна, изискваща време, за да се развие и даде резултати, и при това работа, която може да бъде по силите само на човек с импонираща духовна мощ и извънредни дарования." (238)

„Като развива своето учение, П. Дъ­нов изхожда от духа и основните нача­ла на истинското Християнство, той въз­създава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черков­ни деятели, а освен това допълва го с онова, което Исус „би казал сега,,. (238)

„Учението на Исуса бе едно окулт­но учение: неговите дълбоки и основ­ни истини са съставлявали тайно уче­ние на първото християнство, което се е предавало от уста на уста чрез пос­вещения в тъй наречените Христови, малки и големи мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично пре­живяване и лична опитност, а не само вяра и са се възприемали като несъм­нена жива действителност." (238)

„Като се има всичко това предвид, трябва да се каже, че постигнатото вече от П. Дънов не е незначително. Неговите успехи се дължат преди всичко на неговата духовно издигната личност, на извънредните му морални и интелектуални дарования и на сил­ното непосредствено влияние, което той упражнява върху своите последо­ватели... Той никого не цитира, освен Евангелието. Винаги говори с увере­ността на човек, който е опитал и на­пълно е сигурен в това, което твър­ди. В своите беседи той не влага ни­какъв изкуствен патос, но обикнове­но в тях се чувства топлината на вдъх­новената мисъл и вдъхновеното чувс­тво, избликащи из чистите дълбочини на една велика душа, и затова той при­тежава във висша степен способност­та да раздвижва най-нежните душев­ни струни и да завладява сърцата." (238)

Ако трябва да се каже нещо за естеството на словото на П. Дънов, то безусловно словото му притежава някои особености, които не всички възприемат правилно или могат да из­тълкуват правилно. Например Той ни­кога не дава завършен повдигнатия от него проблем. Той не иска да се нат­рапва с догматични норми. Той оставя мисълта на слушателите си свободна, сама тя да довърши подсказаното, като чрез личния си разсъдък слушателят да възприеме казаното и всади в се­бе си и в съзнанието си като трайно знание. П. Дънов прави аналогия с при­родата, която крие своите тайни и за­кони и ги дава само на онзи, който съумее да ги разкрие и разгадае. Следствие на тази особеност в под­хода си засегнатите от П. Дънов проб­леми и истини не са изложени някак си стройно и схематично. Той счита, че за да се възприеме една истина, слушателят трябва да е подготвен за нея. Така е и при разкриване на зако­ните и тайните на природата. Само те­зи, които чрез упорита работа са се доближили и подготвили за проблема, който проучват, могат да го схванат и разкрият. А това изисква тренировка на мисълта и съзнанието, което в по­вечето случаи липсва на аудиторията. Поради това П. Дънов дава и разг­лежда проблемите, които иска да ра­зясни, някак си откъслечно, загадъч­но, проблематично, или ги описва чрез аналогии, примери и изживявания, взе­ти от живота на хората. Тази разнообразност в строежа на словото на П. Дънов задържа обаче вниманието на слушателите, които не се измарят да го слушат.

И ние, за да запазим характерната особеност на словото и беседите на П. Дънов, не пристъпихме към систе­матизация на цитираните мисли, макар че са подбрани по общи пробле­ми и въпроси. Оставихме застъпените проблеми в течение на толкова годи­ни да се разясняват и развиват през годините на държаните беседи. Ако се следи даден проблем, повдиган през целия период на духовната дей­ност на П. Дънов, се вижда хроноло­гичното му съзряване, неговото до­пълване с нови образи и явления, все по-дълбокото му обосноваване и пред­ставяне във форма, близка до съзна­нието на слушателя. Друга особено характерна страна на словото на П. Дънов е неговата символичност. Той използва образи и идеи от природата, за да изрази някои свои виждания за живота, света и Бога. Същевремен­но, за да осъвремени Христовото уче­ние и представата за Първопричината на света — Бога, взема най-послед­ните открития в областта на физиката, математиката, биологията, астрономи­ята и други науки и ги разтълкува от философска гледна точка. Затова ние не си позволихме да анализираме ос­новно или научно да обосновем принципите, застъпени от П. Дънов. Не ис­каме да натрапваме на читателя наши виждания и схващания, тъй като всеки един има свой мироглед и нагласа за възприемане на истината. Нашите ана­литични и обяснителни разсъждения, подкрепяни от становището на съвре­менната наука, имат за цел да изяснят само някои на пръв поглед крайно не­ясни мисли или трудни за тълкуване виждания. Същевременно искаме с на­ша помощ читателят да си изгради по-пълен и точен образ за личността на Учителя П. Дънов, за неговата духов­на висота, за неговата духовна мощ и философска сила.

5.1. П. Дънов — сам за себе си

„Някои искат да знаят кой и какъв съм аз. Аз съм това, което говоря. Според мене аз трябва да дам няко­му излишека от моите знания, от моя живот, защото той не е мой. Тази виделина, която иде отвътре трябва да я препратя навън." (38-1917) „Думите, които ви говоря, това съм аз. А вие ще мислите какво съм искал да кажа. Аз съм толкова откровен, че ви каз­вам една велика истина, която съм приложил и съм имал отлични резул­тати." (40-1922) „Истината, която про­повядвам, не е моя. Един ден, когато пораснете, ще постъпвате благород­но с всички и тогава ще платите не на мене, а на Онзи, чиято е истината." (63-1922) „Някои искат да знаят дали съм Христос. Чудна работа. Ако на моята свещ може да четете всяка кни­га в света и ако всяка книга може да се разкрие при моята светлина, аз съм. Сега аз не разрешавам въпроса за се­бе си, аз разрешавам въпроса за Хрис­та, как да Го познаете, когато дойде." (60-1922) „Не, едно ще знаете: аз не съм като вас. Това да знаете. По ни­що не съм като вас. Аз абсолютно из­пълнявам волята Божия, обръщам вни­мание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко чувс­тво, всяка своя мисъл моментално. Туй е, което Бог изисква от всинца ни — в даден случай да не реагираш против волята Му. В момент, когато Господ казва да мълчиш — да мълчиш. Когато Господ казва да говориш — да гово­риш. Когато Господ казва да почиваш — да почиваш. Когато ти каже: Работи! — да работиш." (57-1924)

„Вие още не сте смирени като ме­не. В моето съзнание други неща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито в мое­то съзнание. Обикновен съм, нося та­кива дрехи, като вас, ям и спя като вас, но ако това подразбирате живот? Не е там животът. Вие не подозирате какво съм аз." (56-1923) „Преди всич­ко аз не съм всякога в тялото си. Ня­кога дохождам в събранието и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познава­те ли ме? Ще кажете, че съм пропо­вядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега само ви забавлявам." (63-1922) „Може ли човек да излезе от тялото си? — Може, от него зависи. Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Ако не го правя сега, то е, защото направя ли го пред вас, всички ще избягате." (63-1922) „Ве­чер, когато искам да изучавам свето­вете, излизам, ходя там, дето човеш­ки крак не стъпва и човешко око не прониква." (63-1922)

„Аз ви казвам, че Господ е в мене и ми казва, че „вие ще имате всичко­то Негово благословение." Не мисле­те, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отноше­ние." (70-1925) „Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото жи­вея съобразно нея, мисля съобразно нея и действувам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради ме­не. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между бъл­гарите." (71-1923) „Аз съм един път­ник, посетих вашата страна, няма как­во да ви оставя, затова ще ви оставя един спомен. Но да не мислите, че съм някакво величие?" (71-1923) „Ако развиете в себе си ясновидството, то тогава, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прек­расен син цвят, който с нищо не мо­же да се сравни. После ще забеле­жите, че от мене излиза един прекра­сен бледо-жълт цвят. По всичко това ще разберете, че ви говоря Истина­та." (72-1925) „И когато казвам, че ще ви покажа пътя към Бога, вие трябва да знаете, че аз не съм самозванец." (76-1926) „Да. зад мене има нещо, но какво? — Зад мене седи Господ, зад мене седи Истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора." (85-1926) „Това, ко­ето говоря, е велика Истина." (85-1926) „Някои искат да намерят. Христа в ме­не. Не, Христос ще намерите в Него­вото учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм брат на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божия­та Воля както Бог е заповядал; да ос­ветя Неговото име както Той ме е ос­ветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя със всичката си признателност." (96-1917)

„Знаете ли какво ме заставя да ос­тана в България? То е тая Любов. Ако нямах Любов, аз никога не бих стоял в България." (34-1920) „Аз съм дошъл да кажа една Истина, какво говори Гос­под, Когото познавам добре. Комуто съм казал тази Истина и я проверил, винаги е имал резултат. Всеки, който иска да направи с мен опит, не може да се отърве лесно." (38-1919) „Няма въп­рос, който бил той, от социално или ду­ховно гледище, да не съм проучил. Раз­бирам го по форма, по съдържание и по смисъл, както и по действието на Божествената воля и по действието на Божествения Дух. Ако бих говорил тъй преди 5000 години, биха ме изгорили за това. Не, аз не съм от тези, които могат да бъдат изгорени." (38-1919)

„Ще кажете сега: дали Христос го­вори в този човек или дяволът? Ако аз си замина един ден от България, тога­ва ще знаете кой говори —дали Хрис­тос е говорил или не." (39-1922) „И же­лая не само аз, но всички вие да бъ­дете като мене. Бих се радвал и же­лая всинца да имате моя ум и моя стре­меж." (39-1922) „Да бъдем милостиви като Него — това проповядвам. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те (н.б. - против­ниците) това? Ако е въпрос за умира­не, аз съм готов, стига това да изиск­ват. Но Господ сега не иска смъртта на праведника. Веднъж е умрял Хрис­тос. Сто пъти не може да умира Той, сега други ще умрат." (39-1922)

„Не отричам, Бог е Любов. Любов­та, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене — види­мият, ограниченият Бог се е ограни­чил със своята Любов и аз искам да възприема неговата Любов, да се жертвам заради Него." (39-1922)

„После някои ми правят бележки че всякога не съм достатъчно сериозен. Говоря умни неща, ама тъй несериоз­но, не ми подобава. Някои думички са малко груби, но езикът ви е такъв, какво да правя? Аз българския език от 20 години го изучавам, има думи толкова груби и аз виждам, какво да правя — езикът е такъв." (39-1922)

„Аз не съм много сериозен, но ако стана много сериозен, вие щяхте да заспите. Аз не обичам да се смея, искам да видите, че и аз съм донейде като вас, да не кажете, че аз не съм. Казват, че по някой път обичам да по-хапвам. Казвам: мязам като вас, но не съм като вас." (39-1922)

"Да не мислите, в душата си нямам абсолютно никаква мисъл да ви обиж­дам. В моята душа аз ви обичам и ви се радвам. Желая да ви видя, че имате знания. Знаете ли каква радост усещам, когато видя някой да има знания? Аз бих желал всички да растете, тъй както Бог ви е създал. Ами че вашето растене е и мое. Вашите мисли са и мои мисли; вашите чувства са и мои чувства. Така е, ние не можем да постъпваме разде­лено. Всеки ще живее отделно, но всич­ки ще участвуваме в божественото раз­витие, което ще разберете един ден, когато идете горе, когато свършите сво­ето развитие." (39-1922)

„Аз мога да имам език на учените хора, но този език не е принесъл пол­за. Аз се разговарям с вас, тъй както с някои деца. Ще седна като дете, ще видя как те разглеждат, и как аз разглеждам." (39-1922)

„Ще ме извините, аз съм толкова откровен, нека ме извинят всички — представление е това, което хората раз­правят пред Господа, а не по Любов. Аз разбирам, човек да бъде искрен, да бъде искрен в душата си, да няма задна мисъл, това разбирам Любов." (40-1922) „И аз вярвам във вас, че как­вито погрешки имате, сами ще ги изп­равите и от мен по-добри ще станете. И когато вие приемете Любовта, ще може да ви говоря един разбираем език и много научен, да ви науча тия факти, закони и принципи, как съществуват и действуват в света." (40-1922)

„И всинца вас, моите приятели, аз искам да освободя от едно заблуж­дение. В този живот няма компромис. Или вярваш или не вярваш, или сит или гладен, средна линия няма." (40-1922) „Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази Истина огор­чава някого, аз не съм виновен." (40-1922) „Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики Исти­ни, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен цели­ят свят е жив и във всяко същество — в един вол, в една муха и пр. — виж­дам туй което светът не вижда." (40-1922) „Онова което съвременните хо­ра схващат и онова, което е всъщ­ност живота, не е едно и също. Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го познавате. Туй, кое­то съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Мо­ят живот се изразява в друго направ­ление, а че трябва да говоря, туй е само задължение." (40-1922)

„Сега казвам, за моето име няма място в света. Защо няма? Всички име­на, които трябва да се напишат на то­зи свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за дру­гия свят. Като се върна на небето, там ще напиша моето име. То ще бъде името на Любовта. Питат ме: „Ще ли те срещнем? — Никъде няма да ме срещнете. „Няма ли да те видим?" — Никъде няма да ме видите." (40-1922)

„В историята на моя живот не е би­ло момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгъл, нито някой може да ме излъже." (40-1922) „Аз не поддържам да се любим по чо­вешки. Не, не, аз казвам, ще се лю­бим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. във всичкото Битие, ще проявим цялата Бо­жия Любов." (40-1922) „Когато държа последната си беседа в България, ще донеса пълната си архива, на всички ученици, ще ви я прочета и ще ви питам: готови ли сте или не? Ако ли не сте готови, ще затворя архивата си, и ще ви оставя да се разправяте сами със себе си." (40-1922)

„Това не е шега, но ви казвам: иде един велик момент в живота, най-вели­кият, най-славният, или кости ще стане­те или жива запалена свещ, да светите във вековете, като ония звезди на не­бето, да показвате пътя на ония ваши братя, които идат по този път." (40-1922)

„Аз не искам вие да констатирате правото, от това няма нужда. Да кон­статирате моите думи дали са прави или не, това не е философия, защото аз полагам това учение, то е въпрос на опит. Аз искам всички да вкусите плодовете на туй Божествено учение, което проповядвам." (40-1922)

Явно, че неверието между после­дователите и учениците е довело до положение, че мнозина са започнали да проучват учението на Учителя по отношение правотата и истинността му. Обаче това на практика е невъз­можно, тъй като не се касае за уче­ние на физическия свят, а такова на духовния свят. Освен това, както Еван­гелията по учението на Христа са до голяма степен символически изразе­ни, то и всяко духовно учение носи в себе си символика, тъй като не всич­ко може да се изрази с човешкия език. Ето и П. Дънов казва: „Някой път сим­волически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесния: това значи да сък­ратя времето, пестя времето. И при­родата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате." (40-1922) „Някои правят разлика какво ис­кал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: ти кой си? Не е въпрос кой съм аз. Други питат: „Кой е Христос?" Не

е въпрос кой е Христос. В света има само един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска." (40-1922) „Мислите ли, че ако се беше изправил сега Хрис­тос пред вас, другояче щеше да го­вори? Той е казал: „Думите, които аз ви говоря, не са мои." (И аз ви казвам същото. Тогава каква разлика има? И аз казвам: думите които аз ви говоря не са мои. Ако ги приемете ще ги опитате, че тези думи са верни и ис­тинни. Не са мои, не грешете душата си. Не мислете, че съм някой „голям" човек. Не, не, едно нещо аз мисля: аз зная, че Бог е Любов; аз зная, че Бог е Мъдрост и тази мъдрост не е такава, каквато учените мислят; аз зная, че Бог е Истина, и тази Истина е малко другояче, отколкото хората знаят; аз зная, че Бог е Правда, и та­зи Правда е друга; аз зная, че Бог е Добродетел, и тази Добродетел е друга." (40-1922)

„Де е казано, че пророци след Хрис­та не може да има? А какво има след Христа? Че ще има пророци след Хрис­та, ясно се говори в Писанието, дето Христос казва: „Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато този Дух на Истината дойде, той ще ви научи." Следователно пророк е онзи, който казва една велика Истина — който и да е той. Когато дойде про­рокът той няма да се съобразява с офи­циалните знания на хората, с официал­ната църква, но той ще каже нещата, както природата ги е казала. Може та­зи Истина да не е приятна на хората, но тя е необходима." (40-1922)

Съобразно горната мисъл на П. Дъ­нов, трябва да приемем, че той е про­рокът на Истината. Той настоятелно твърди, че изразява само Истината, са­мата Истина, както е дадена в света и природата. Той не се съобразява напълно с твърденията на учените и църк­вите, търси думи и пътища да се доб­лижи до същността на учението на Христа и да говори Истината за Бога. Всъщност можем да приемем, че Учи­теля П. Дънов е Духът на Истината, за когото сам Христос е казал, че като дойде ще ни обясни всичко как е и за какво е.

„Помнете всичко, което ви говоря, е за да се ползвате от него. Вие ще минавате през големи изпитания, ще падате и ставате, докато се убедите в истинността на думите ми." (44-1930) „Често и аз ви говоря за неща, които за вас изглеждат отвлечени, без някакво приложение. Знайте, че това, което ви говоря сега, след 100-200 години ще има приложение. Това не е за утеха. Някои неща могат да се приложат още сега." (49-1932) „Аз говоря Истината. То­ва всички трябва да знаят. Всички ще разберат, че друг закон управлява све­та. Този закон не е поставен от мене, нито по свой ум говоря. Бог сам ще покаже на хората, съществува ли Той, или не съществува." (53-1920)

„Някои искат да ме изгонят от Бъл­гария, но казано ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме из­пъдят, няма да бъде в сила да ме мръдне нито милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това. Аз не съм дошел на земята, за да я напущам." (53-1920) „Казват: ще те пипнем! Кое ще ми пипнете? Мислите ли, че като убиете тялото ми ще ме премахнете? Аз не живея в тялото си. Тялото ми е привидна маска. Като изляза от тяло­то си, аз ставам опасен. Докато съм в тялото си, докато съм собственост, не съм опасен. Изляза ли от тялото си ставам опасен." (53-1920)

„Сега аз не ви проповядвам уче­ние, което не знаете. Аз само ви припомням това, което сте знаели, но сте го забравили. Вие знаете как да лю­бите; знаете, учението на Любовта, аз само ви го припомням. Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи и припомни всичко." И аз само ще ви припомня за Любовта, а който е готов, ще я прие­ме. Тогава вие ще бъдете свободни. Само в Любовта има свобода. Дето е Любовта, там има вътрешно разби­ране между хората." (54-1924)

Ето и тук се набляга на обстоятелс­твото, че според Писанието, Духът на Истината ще дойде и ще помогне на хората да схванат Любовта. Обстоя­телството, че П. Дънов в течение на 40 години проповядва Божествената Истина, Божествената Любов и Божес­твената Мъдрост, ни навява на мисъл­та, че зад фигурата на П. Дънов стои всъщност споменатия от Христа Дух на Истината.

„Днес аз се разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение. Аз се обръщам към Гос­пода с думите: Господи, никаква лъжа няма да излезе от устата ми. Ще гово­ря само Истината; ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пожа­ля живота си. Всичко което искаш, ще го направя доброволно; ще Те след­вам, не защото си направил небето и земята, но защото само Ти си единст­вен, безграничен, безначален, Който об­хваща всичко в себе си." (54-1924)

Това заклинание на П. Дънов звучи като молитва и обещание пред Все­вишния, Всемогъщия, Абсолютния, Безграничния, Безначалния, Единстве­ния — Бога. И всъщност това свое обещание П. Дънов изпълни в тече­ние на 40 годишното си проповядване за вяра в Бога. П. Дънов нямаше ни­що свое материално, не се грижеше за своето благоденствие и осигуровка, мислеше само как да помогне на хората във вярата им към Бога.

„Апостол Павел казва, че Бог в древността е говорил чрез пророците на хората, но те не повярвали. После им говорил чрез Своя Син, и пак не повярваха, имаше разколебание. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината." (58-1926)

Тук П. Дънов набляга на обстоя­телството, че на съвременните хора трябва да се говори за Бога „по друг начин,,, а именно чрез Истината. Пос­ледната включва не само емоционал­ното чувство за съществуването на Бо­га, но и самата действителност, при­родата и самия живот, които са твор­ба на самия Бог. С това П. Дънов осъв­ременява -учението на Христа и дава реална представа за Бога, като същес­тво над всичко и във всичко. За Исти­ната той казва още: „Истината носи красота, носи богатство в себе си, но­си сила в себе си, носи знание в себе си, носи мощ в себе си, носи безс­мъртие, носи всички блага в света. Тя обема целокупния живот. Аз засягам този въпрос, защото някои казват, че Истината не е на земята. Да, ние жи­веем на земята, но Истината е за на­шите души. Ние можем да искаме Ис­тината, можем да търсим Истината и можем да живеем с нея." (58-1926)

„Аз казвам: Бъдещият свят ще е направен от Истината. Човекът на Ис­тината е човекът на съвършеното безстрашие." (58-1926)

По повод, че не всичко което го­вори се възприема и разбира, П. Дъ­нов казва: „Аз седя, на, по някой път и казвам тъй на себе си: не направих ли една голяма грешка, че поверих на тия хора едно свещенно правило, ко­ето опорочиха, опорочиха и името на Бога, и с това аз си навлякох една голяма карма? И от този опит, който направих, казах си, че ако имах тази опитност, никога не бих ви дал туй пра­вило." (56-1923)

„И втори път аз ще бъда много вни­мателен за правилата. Но аз спече­лих: научих, че няма Любов като Бо­жията Любов и че само Божията Лю­бов е Любов. Опитах туй. Поне аз научих правилото, ако вие не сте го научили." (56-1923) „Аз съм ваш прия­тел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува дру­го? Нима мислите, че ще спечеля не­що? Откак съм в България няма друг човек, против когото да са казали тол­кова скверни работи... но това ни най-малко ме интересува, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Да не мислите, че аз съм слаб, че аз не мога да се защищавам?" (60-1922) „Аз съм готов на всеки правос­лавен брат да му кажа: аз не спадам към никоя църква, към никакъв народ, защото не съм от земята. От слънце­то ида, и отивам към него. Като каз­вам „слънцето", разбирам онзи разу­мен, възвишен живот. В мене всяка мисъл, всяко желание, е претеглено. Аз не искам да лъжа никого. Аз ис­кам тия хора, които приложат моите методи да се ползват. Аз съм се пол­звал, и вие да се ползвате. Двадесет години правя опити, и ще ги продъл­жавам." (60-1922) „Аз съм бил и в двете ложи, и в бялата, и в черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните и на другите, зная и последствията, знам го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил. Когато аз говоря, че съм от слънцето, подразбирам разум­ното, Божественото. Божественото, то е слънцето, защото само в слън­цето има мисъл. Дето има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят." (60-1922) „Аз който имам толкова знания, който е изследвал нещата издълбоко, още не съм задавал въпроса, какво нещо е Бог. Този въпрос е вън от моя ум, вън от моето съзнание. И милио­ни години да минат, аз пак няма да задам този въпрос." (63-1922)

„Духът в мене, Бог, който говори в мене, никога не си служи с лъжи. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, който говори в мене лъже, ни­кога не може да се извини." (63-1922) „Ако бих позволил най-малката греш­на мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада, долу. Някои искат да ми предпишат някои неща. Не, аз съм най-умният, най-добрият човек в све­та. Никога не съм допускал една ло­ша мисъл, никога не съм отстъпвал пред волята Божия, никога не съм от­казвал на неговите свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си, и желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им покажа правия път. С туй, което аз зная, бих ви използвал всич­ки, бих направил всички да ми слугу­вате, но аз нямаше да бъда това, ко­ето съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото аз познавам Бога. Аз Го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсо­лютна Истина, като абсолютна Прав­да, като абсолютна Доброта, и зная, че в момента, когато наруша една Не­гова малка заповед, знаете ли какво ще бъде?" (71-1923) „Няма акт в моя живот, който аз да не съзнавам. Ня­кой казва: „ама ти не видя,,. Не, не, аз зная, но мълча, и ако мълча има за­що. Друга философия има вътре в жи­вота, и няма защо да ставам добър за вас. И до тогава, докато мислите мал­ко зле за мене, аз съм добре, но поч­нете ли да мислите, че аз съм добър, казвам: аз съм на фалиране." (71-1923)

Тук Учителя намеква на обстоятел­ството че той в много малки случаи угажда на съмишлениците за да се представи за добър. Той не иска да спъва естествения развой на усъвър­шенствуване на когото и да е, тъй ка­то когато човек не е още зрял за то­ва, една такава услуга дава обратни резултати. Ще споменем, че и Хрис­тос не лекуваше всички слепи, хромави и болни. Само тези бяха облаго­детелствани от Неговата любов, кои­то бяха в пълна вяра към Бога и жела­еха от сърце да Му служат.

„Много сестри има, които са тръг­нали, тъй да се препоръчват за свети­ци. Туй няма нищо общо с моето уче­ние. Ако ти си Магдалена, дръж го за себе си вътре. Ако ти си Йохан Кръс­тител, мълчи си. Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил. Дръж го за себе си. Аз не съм дал право никому да говори за мене." (71-1923) „Аз ви казвам една велика Истина: ако някой, който може да спасява, това е само Бог. Този, който прониква нав­сякъде в света. И когато аз казвам, че мога да намесвам сърцата и воля­та на хората, то е защото работя с Бога." (81-1926) „Аз ви говоря за така­ва опитност, каквато всички може да имате. Вие може да я проверите все­ки ден, и ще видите, че това е една велика Истина. Ако живеете в тази ве­лика Истина, ще се развивате правил­но." (81-1926) „Има хора, и в Амери­ка, и в Англия, и в Китай, и в Япония, и в Индия, които говорят тъй както аз говоря; мислят тъй както и аз мисля. Не мислете, че само аз съм който го­воря по тези въпроси в България и да казвате: дошел тук един човек, гово­ри по някои особени въпроси. Дош­ли са много такива хора, които искат да помогнат на човечеството, да до­несат великата наука." (81-1926) „Всеки човек на когото умът е запалена свещ, няма какво да се съмнявате, той говори Истината. Аз съм готов да отстъпя своята катедра на когото и да е, стига той да говори Истината. Аз не държа на тази катедра, всеки мо­же да се качи на нея, и да говори. (81-1926) „Аз говоря на България, за вас, не говоря за себе си, понеже не мис­ля да живея в България. Аз не мисля да живея даже и на земята. Един ден, ще се върна в своето отечество и от друго място ще ви гледам. И тогава няма да правя добро, както сега, да ви проповядвам. Ще видя, че някой пла­че. Ще го утеша, без да ме види. Ще бъда невидим." (81-1926)

„Мнозина се запитват, как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гле­дам сериозно на живота, но никога не съм тъжен, нито радостен. Не но­ся отрицателни мисли в ума си. Няко­га се явяват сенки, но те не са реал­ни. Виждам страдащи хора, но не пла­ча за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги, за колко продават скръбта си, и я купувам. За мене е важно, като плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни да ви помогна, да ви покажа да се освободите от беднотията; ако сте болни, да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят. Като отговоря на всички телеграми то­гава заспивам." (128-1932)

„Ученият доказва нещата по свой начин, а аз — по своему. Обаче, то­ва, което ви казвам, никъде няма да го намерите." (136-1932)

Оригиналността в Словото на П. Дънов е преди всичко философското съг­ласуване на Учението на Христа със съвременната наука и съвременния ин­телект на хората. Той се стреми да изложи Истината за живота така, че да бъде най-близко до природните за­кони и принципи. По този начин той задоволява умовете както на учените така и на неучените хора.

„Едно време, когато започнах да сви­ря на цигулка, всички ми казваха: Ци­гулар къща не храни." Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основни­те правила на цигулката. Вторият ми учител беше чех, гениален музикант." (136-1933) „Някога и аз съжалявам, че ви говоря. Защо? — Защото словото пада на пътя, и птиците го иззобват; някога пада между храстите и се заг­лушава." (136-1933) „Говоря само за оно­ва, което съм опитал и наблюдавал. Например наблюдавал съм и изучавал минералите, растенията, животните — цялата природа." (137-1933)

„Ако има някой, който трябва да се обезсърчава, това съм аз. Защо? — Внесъл съм голям капитал, срещу кой­то или нищо не съм получил, или нещо незначително. При все това, вярвам, че ще стане нещо, и аз ще получа някак­во възмездие, макар и микроскопическо." (145-1937) „Помнете: не искайте от хората това, което и вие не може да им дадете. Аз ви казвам това, което постоянно изисквам от себе си. Не го­воря на теория само." (155-1943)

През целия период на словесна дейност П. Дънов пледира да се опи­та учението му в практиката и тогава да се възприеме. Знание без практи­ческо приложение не е знание, казва той. Неговите препоръки засягат ежедневния живот, както от физичес­ка така и от духовна гледна точка. Съ­ветите му дават възможност човек да възстанови както здравето на тялото си, така и да хармонизира духовния си мир. С това човек може да си на-чертае живота в посока на съвършен­ството.