4.2. Мъдростта
„Значи външната страна на Бога, или неговият диск е мъдростта. С други думи казано: Мъдростта представлява реалната, външната, видимата форма на нещата." (2-1922) Как да изтълкуваме това определение? Видяхме, че Любовта е проявата Му във физическия свят. Бог сътвори света, за да изяви Любовта си. Затова за нас Бог е Любов. А Мъдростта е реализацията на Любовта, т.е. видимата Му част, или както казва П. Дънов Неговият диск. Мъдростта е резултатът на възможностите на Бога да твори и реализира мислите си. Мъдростта е резултата на възможностите на Бога да твори и реализира мислите си. Мъдростта е творческият елемент на Бога по пътя на своето самоограничение при сътворението на света. Затова още се казва: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината." (92-1922) В този смисъл, за човека Мъдростта е набиране на знание, опит и усъвършенствуване. Мъдростта е възможност на душата ни да борави с условията на живота, като използва физическата си същност — тялото. И поради това П. Дънов твърди, че „Мъдростта е цел, смисъл на човешкия живот, който сега се създава." (41-1930) „Второто лице на Бога е Мъдростта, проявена в знанието." (72-1925) „Мъдростта създава формите, по които човешката мисъл може да се възпитава." (81-1926)
Какви са съотношенията на Любовта, Мъдростта и Истината едни към други? И трите са същности на Бога, но в различно Негово състояние на изява. Учителя прави следната аналогия: „Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото състояние, а истината представлява парообразното състояние на водата." (72-1925) Явно, че и трите са състояния на Бога, но при различни условия. Любовта е тази, която представлява реализирания живот на физическия свят. Мъдростта от своя страна е твърдото състояние, т.е. сгъстеното състояние на възможностите на Бога преди да се изяви. А Истината е най-финото състояние, което не може да се осъзнае при условията на физическия свят — така както парата е недоловима за петте сетива на човека. И казва се още в този смисъл, че: „Мъдростта излиза от Любовта, Мъдростта е едно състояние на Любовта — нищо друго." (72-1925) Значи Мъдростта е втвърдената Любов — неизявената Любов, както ледът е неизползваем в живота на органичните форми на биосферата. „Защото Любовта е същевременно среда, т.е. среда, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда. Мъдростта е пак среда." (56-1923) „Обект на Любовта е Мъдростта." (60-1922)
„Животът не е нищо друго, освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божественото начало. Това значи да се стреми човек към Божествената Мъдрост, която дава знание." (61-1922) „Мъдростта е носителка на Божествената светлина, която създава най-благоприятните условия за развитието на човешкия ум и на човешкия дух." (85-1926)
„Знанието пък е проявление на Мъдростта. Мъдростта е нещо повече от знание. Тя е абсолютна: в нея няма никакви заблуждения, никакви теории." (6-1923-24)
4.3. Истината
„Христос казва: „Глава на Словото е Истината. Значи Истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим." (85-1926)
Нека разтълкуваме тази сентенция. Знаем, че понятието „Слово" или „Логос" на латински означава още действие, творчество. Тогава главата на това Слово е истината или същината на нещата. Затова посоката на нашия живот, на нашето духовно израстване и усъвършенстване е Истината, т.е. Главата на нещата — Бог. Говорихме, че еволюцията ни е процес от периферията към центъра, а центърът на света е неговото начало — Бог. Следователно Истината може да се идентифицира със самата същина на живота, на света, на Битието, вечността, т.е. пак с Бога.
Затова П. Дънов казва: „Всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво значение на формата, съдържанието и смисъла на нещата." (64-1925) Това ще рече, че Истината обхваща всичко както по смисъл, така по съдържание, а също и по форма, или другояче. Истината е същността на Битието, същността на света, същността на изявения живот. А това е Бог.
„Равнодействуваща сила в света, това е Истината." (60-1922), или по-обстойно представена: „Истината сама по себе си е нещо конкретно, реално, неизменно. Тя е вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Истината е реална, тя е същинският живот... Истината е движение, подтик. В този свят, който е разумно създаден, тя винаги съществува, каквато си е. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината. И когато Истината завладее света, тя ще ви направи свободни. Любовта винаги има стремеж към Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такова нещо представлява Истината по отношение на Божествения живот." (31-1915) „Любовта и Мъдростта се стремят към Истината, като към крайно звено, като към цел на живота. Истината създава образите; тя е поле на знание. В Истината се складират всички знания, от незапомнени времена до днес." (78-1927) „Значи, истината означава нещо проявено. Казва се, че истината била абсолютна. Такава истина е непознаваема. Има и абсолютна любов, също непознаваема. Мнозина говорят за любовта. Според мене любовта всякога се проявява, но никога не се изменя." (63-1922)
„Що е истината? — Едно отвлечено понятие за нас, хората, което при сегашните условия остава недостъпно за човешките умове. Конкретно тя може да се определи като отношение между нещата. Истината е духовно, отвлечено понятие. Тя си има свой обект — свободата. (62-1923)
И тук се натъкваме на непонятно понятие, а именно, че истината ще ни направи свободни. Какво значи това? Това ще рече този, който се добере до Истината, т.е. се свърже истински — физически, духовно и душевно с Бога и Го опознае, то той ще бъде свободен от всякакви земни връзки, примамки, съблази, стремежи и ще бъде изцяло в лоното на духовния свят, в света на Истината — в Божествения свят. А в този свят на висшето изявление на човешкия дух, последните като у дома си, тъй като той изхожда от тази среда.
И Христос казва: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми." (Йоан-18:37) А Христос дойде на земята да покаже каква е Божията Любов и да свидетелства Истината, т.е. да покаже на хората, че Бог съществува и наблюдава техния живот. И от гледна точка на това становище П. Дънов казва: „Това, което не може да се определи, то е Истината. Това, което не може да се обгърне, то е истината. Това, което не може да се постигне, това е истината. Това, което не дава пълно щастие изведнаж, то е Истината. Това което съживява човека, то е истината. Изобщо Истината може да се определи като права насока в живота." (85-1926) „Истината е обект на Любовта. Единственият обект, без който никаква любов не може да се прояви, това е Истината; единственият обект, без който никаква светлина не може да се прояви, това е Истината; единственият обект, без който никаква свобода не може да се прояви, това е Истината." (88-1927)
Тази мисъл на П. Дънов говори също за пълна идентификация на Истината с Първичното начало, Абсолютния и Всемогъщия творец на нещата — Бога. Затова се казва още, че „Истината е вечното начало на живота, което не може да се сравнява с нищо. Който не е готов да пожертва всичко за истината, той не може да познае Бога, не може да види Неговото лице." (95-1929) „Истината е най-последната проява на живота. Тя синтезира всичко." (113-1930) „Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. Дали една идея ще се реализира след година, две, сто, хиляда или повече, това са все граници на Истината." (130-1931)
Защо по принцип хората, като най-висшите живи форми на физическия свят, се стремят към Истината? На този въпрос П. Дънов дава следните обяснения: „Когато научите закона на Истината, той ще ви даде власт над материята, да разбирате нейните вътрешни съчетания и да усъвършенствувате вашия живот. Това е законът на движението — човек да се видоизменя постоянно и да минава от временното към вечното, за да разбере неизменната същност на Истината." (31-1915) „Истината определя отношенията между душите. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Истината е жива величина, затова дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Който носи Истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и дето мине, всичко живо го познава." (32-1917) „Когато дойдем до светлината на ума, тя показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва пътя, по който можем да използваме истината, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света." (40-1922)
Явно, че владеещите истината, т.е. тези, които са се добрали до подножието на Божествения свят, притежават вече качества и възможности да боравят с живота така, че да бъдат безсмъртни, да властват над силите на природата и да се равняват с най-възвишените същества.
„Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни." Аз казвам: туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо божествено. Освен това у човека има животинско още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго." (71-1923)
Как Истината ще ни направи свободни и в какво отношение ще се изрази тази наша свобода? Учителя отговаря: „Когато Бог чрез Истината ограничава нещата, т.е. когато един човек се ограничава, то е, за да се подигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение. Всеки може да се движи в пространството, което е безгранично. Следователно всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си." (81-1926)
Тук на пръв поглед срещаме известно противоречие в изказаната мисъл на П. Дънов относно свободата. Той казва, че ограничението носи свобода. За баналното мислене и разсъждение има като че ли противоречие, но ако разгледаме въпроса от гледна точка на висшите принципи, залегнали в живота, а именно: ритмичност на живота, смяна на състоянията на живота, еволюцията и инволюцията в живота, или относно „диханието" на самата природа — колапса и експанзията, нещата стават по-ясни. Споменахме, че сътворението на света е свързано с ограничаване възможностите на Първопричината, за да се прояви на висотата на физическия свят и неговите закони. Във физическия свят намираме също така принципа на ограничението, и то тогава, когато се трансмутират съществуващите енергии и сили, когато те преминават от едно състояние в друго. Например електричеството губи редица качества при трансмутирането си в магнетизъм. Но даже и при еволюцията, когато формите от състояние на индивидуална диференцираност в сферата на физическия свят трябва да еволюират и се прехвърлят в no-висше състояние и форма, се налага да се освободят от личното, егоистичното, индивидуалното, т.е. да се ограничат вече в състоянието на по-висша среда. В единия или другия случай се говори за ограничение: било при процеса на инволюцията или било то при процеса на еволюцията; но и в единия и в другия случай нещата и формите придобиват свободата на новите си състояния. При инволюцията формите стават самостоятелни в индивидуализма си, а при еволюцията те стават свободни във висшата си духовна изява.
По-реално този въпрос можем да си изясним, като си послужим с някои закономерности в математиката и геометрията. Когато една геометрична форма, фигура, трябва да се проектира в по-ниско измерение, трябва да загуби някои от своите основни качества. Например, ако проектираме една права линия във вид на точка, тя губи дължината си; ако проектираме равнината в първо измерение, т.е. като линия, тя губи ширината си и т.н. Обратно, ако проектираме формите в по-високо измерение, пак имаме изменение на качествата. Така, ако проектираме правата линия във второ измерение, тя губи вида и качествата си и приема още едно измерение, за да стане плоскост и т.н.
Ето как на принципа на ограничението, т.е. от освобождаването ни от личното, индивидуалното, низшето и т.н. можем да добием качества, които да ни приобщят към no-висша духовна среда. Или казано с езика на П. Дънов: Истината ще ви направи свободни.
„Когато истината дошла в света (става дума за Христа), той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво погрешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание." (85-1926) Ето и тук се вижда, че ако не изменим или не се откажем от някои наши стари състояния и не придобием нови качества, например на съзнанието си, не можем да приемем новото — Истината. „Обаче какво е вложила Истината в човешката душа? Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без истината не може да има определена посока на движението." (85-1926) „Животът започва от онзи велик акт, да съзнае човек Истината." (88-1927) „Бог съществува само за онези хора, които вярват в Истината. Които не вярват в Истината, за тях Бог не съществува, те сами за себе си са богове." (88-1927)
„Истината изключва личните разположения на човека. Иска ли да намери Истината, той трябва да бъде абсолютно чист в мислите, в чувствата и в проявите си. И ако намери Истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може да се прибави нещо, нито да й се отнеме." (95-1929) „Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ни научи какво да правим." Това значи: когато Божественото в човека се събуди, той ще знае как да работи и какво да изправи в себе си." (106-1930) „Защо човек се стреми към Истината? — За да познае Битието. Ако не познае Битието, човек не може да познае Истината. Ако не познае Истината, той не може да познае Любовта. Ако не познава Любовта, той не може да познае Мъдростта. Любовта, Мъдростта и Истината представляват живи сили в природата, с които човек трябва да се обмени." (107-1930)
Във всички случаи на опознаване атрибутите на Бога — Любовта, Мъдростта и Истината, в човека се налага да станат промени както в съзнанието му, така и в ума, сърцето и волята му. А това значи да се ограничим и откажем от низшето и приемем по-висшето състояние на своето съзнание. „Истината не може да бъде вложена в животно или в растение, защото те са нисши форми на проявения живот. Истината е вложена в най-високата форма на земята — човека, бил той мъж, жена или дете, като носител на образа и подобието на Бога." (117-1929) „Свободата е нужна на човека, за да разбере Истината. Вън от свободата Истината е неразбрана. Дайте на човека разумна свобода — да мисли, да действува и да действа правилно, и го оставете. При това положение той сам ще дойде до Истината и ще се освободи от всички ограничения, от всички заблуди и несгоди." (117-1929) „Истината може да се говори само на онзи, сърцето на когото трепти от Любов. Истината може да се говори само на онзи, умът на когото е пълен със светлина. Когато сърцето на човека е раздвоено и когато умът му е помрачен, той не може да разбере Истината." (130-1931)
Какво конкретно трябва да направим, за да можем да приемем и придобием истината, както и да се ползваме от нея за овладяване на духовната си свобода?
„Смисълът на всеки живот е да пробуди в себе си това възвишено и благородно чувство, чрез което ще дойде животът. Животът ще внесе знание; знанието ще внесе Истината, а Истината ще направи човека свободен, безсмъртен, ще му даде простор да се развие, да разбере защо е създаден космоса, какво е предназначението на човека. Всеки човек има мисия." (40-1922) „Ето защо, ако не сте готови да възприемете една истина, не бързайте да ви се каже. Щом сте готови, тя ще внесе голямо смущение в душата ви." (59-1921)
„Нашият нов морал е: без изключение да говорим абсолютната истина, тъй както е в своята същност, тъй както е пред нас, пред нашето Божествено съзнание." (60-1922)
„Никъде я няма истината днес. Този свят на страдания и смърт, свят на разлагане. А там Истината не може да дойде. Съвременните хора говорят за истината. Но ние можем да изнесем само един факт като истина, но за Истината ние смъртните хора не можем да говорим." (71-1923) „Сега съвременните хора мислят, че Истината, това са само думи. Истината не е нищо друго, освен стремеж на човешкия дух да се освободи. Казвам: има и друго разбиране за Истината. Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна. Истината съдържа от памтивека всички методи на вечността за развитието и освобождаването на човешката душа и постигането на вечен живот. Или другояче можем да кажем, че Истината е най-възвишеният първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно квасът, началото на всички неща е Истината. И от когато се е появило това начало в света, оттогава се явява Любовта, да даде живот на Истината. Защото Истината сама по себе си произтича от Бога като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип, да станат тези методи живи, трябва една среда; а първичната, вечната среда, в която може да живее, това е Любовта." (81-19226) „Апостол Павел казва, че Бог в древността е говорил чрез пророците на хората, но те не вярваха. После им говори чрез своя Син и пак не вярваха, имаше едно разколебание. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият връх, който ще бъде видян някога." (81-1926; бес. № 25)
С тази мисъл може да се заключи, че П. Дънов се е нагърбил да говори за Истината на хората. В миналото на хората е говорено чрез закона на Мойсей, по-късно чрез Христа за Любовта като принцип във взаимоотношенията между хората, а днес П. Дънов говори за Истината, която да стане основа в разбирането за живота и която да възвърне духовната свобода.
„Истината носи красота в себе си, носи богатство в себе си, носи сила в себе си, носи знание в себе си, носи мощ в себе си, носи безсмъртие, носи всички блага в света. Тя обема целокупния живот. Аз засягам този въпрос, защото някои казват, че Истината не е за земята. Да, живеем на земята, но Истината е за вашите души. Ние можем да искаме Истината, можем да търсим Истината и можем да живеем с нея." (81-1926)
„И така, както Талеса, аз казвам: бъдещият свят ще е направен от Истината. Затова всеки човек, който търси Истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на земята. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие." (81-1926) „И ако Христос е дошъл да избави света, всички ние трябва да обичаме Истината, защото Истината е свързана с вътрешната свобода на душата." (81-1926) „Няма по-хубаво в света от Божията Истина. Тя дава свобода, а свободата е свързана със знанието." (81-1926)
„Ние сме точно в пътя, който води към хармоничен живот. Какво се изисква от това? — Да приемем Истината. Приемем ли Истината, тя ще изпълни своята задача." (81-1926)
„Досега и аз съм проповядвал на хората да се обичат едни други, но от сега нататък оставям този въпрос настрана и казвам: хората трябва да обичат Истината. Сега вече аз проповядвам обич към Истината." (88-1927)
Ето тук сам П. Дънов оповестява, че смята да проповядва изключително върху обичта към Истината. И ако прегледаме хилядите му печатни беседи, се убеждаваме, че много често и настоятелно той пледира за Истината, като дава оригинални тълкувания и обяснения върху нейната същност и значение.
„Обич към Истината — това е бъдещият идеал, към който всички трябва да се стремят." (88-1927) настоява П. Дънов. Но казва още, че „Истината и лъжата в света са така преплетени, че мъчно могат да се разплетат." (88-1927) И това е така, тъй като на земята властва, както нееднократно сме изтъквали, принципът на поляризацията. А въз основа на този принцип както Истината, така и лъжата имат право на съществуване. Те са антиподи съгласно поляризационния принцип. Казахме вече, че всичко във физическия свят има свой двойник, ние трябва само да се научим да ги разпознаваме.
„В Писанието се казва за Бога: „Възлюбил си Истината у човека." Следователно човек не може да бъде обичан, ако Истината не е в него." (88-1927) Да разпознаваме антидотите на Истината, Аюбовта и Мъдростта, тук, на земята, не е така лесно. Защото на земята нещата са относителни и не винаги отразяват самата Истина. Относителни са, защото, както вече разисквахме този въпрос, ние хората възприемаме нещата и явленията предимно чрез личните си сетива и посредством личното си съзнание, ум, сърце и воля. А тези, всичките, не са още съвършено изчистени от предразсъдъците на нашето минало. Следователно това, което аз възприемам за Истина, за другиго може да звучи като неистина. Тази относителност на възприятията води до спорове и неразбирателност, въпреки наличието на Божествената Истина. За тази относителност в разбиранията ни П. Дънов казва следното: „Че Бог съществува, това е факт, но не и истина; че слънцето грее, това е факт, но не е Истина; че земята се върти, това е факт, но не е истина; че вие мислите, това е факт, но не е Истина; че вие се жените, това е факт, но не е Истина; че вие се изоставяте един друг, това е факт, но не е Истина; че умирате, че се раждате, това са все факти, но не са Истина. Следователно дето Истината не присъства, там няма Любов. Тогава може ли да се говори за Любов там, дето няма Истина? Любовта е първият лъч, първият подтик, който прониква в човешката душа... Който люби, само той има Истина в себе си; който има светлината, той може да бъде обичан." (88-1927) „Страданията произтичат от отсъствието на Истината в живота. В живота има и Любов, и Мъдрост и правда, но Истината я няма." (88-1927) „Сега аз ви говоря за науката на Любовта, както и за науката на Истината. Тази Любов, и тази Истина, за която ви говоря, те не се проявяват сега, те са проявени от хиляди години насам. Сега ние трябва само да ги припомним." (88-1927) „Който търси Истината само за един момент, той не е разбрал още какво представлява тя всъщност. Който е разбрал Божията Истина, той вечно ще я търси. Истината е подобно на светлината, която постоянно се разкрива пред очите на човека. Любовта, Мъдростта и Истината се разкриват постоянно, затова човек непрекъснато трябва да ги търси." (90-1927)
„За да се домогне до Истината, човек трябва да намери съответствието между външния и вътрешния свят в себе си. Между системите на външния космос и тия на мисловния свят на човека има известно съотношение. С други думи казано: макрокосмосът съответствува на микрокосмоса." (92-1927)
„Излезе ли от Бога, човек разполага само с една възможност: да намери Истината. И тъй, човек има само една възможност да познае Истината. Тази възможност, обаче, има отношение към две точки на правата линия, началната и крайната, както радиусът има отношение към центъра на кръга и към всяка една от точките на окръжността." (94-1929)
Много е категоричен П. Дънов в твърдението, че човек като е излязъл от Бога като дух, нему му остава само една възможност в живота да познае Истината. Следователно смисълът на живота е в това да разпознаем, да осъзнаем и да живеем съобразно Истината. И прав е Учителя, като твърди това, тъй като не може да забравяме, че живеем в свят на ограниченията, в свят на принципите от третото измерение, в свят, в който ние трябва да ползваме законите и принципите му, които могат да ни насочат към Истината. Пример в това отношение ни дава с правата линия. Тя има действително само две възможности — крайните си точки — това е първото измерение. А радиусът, който свързва центъра на окръжността със самата периферия на окръжността, има повече възможности, макар че олицетворява също правата линия, но съществува в друг свят, в света на окръжността, а не на плоскостта. Макар и с една точка в началото — центъра на окръжността, радиусът има допирни точки на цялата окръжност и може да мести положението си около центъра. В случая Центърът олицетворява Бога, а периферията, самата окръжност — проявения живот. Ние сме произлезли от центъра и живеем в периферията — в другия край на радиуса. Тогава кое е за нас Истината? — Това е радиусът, който ни води към центъра — към Бога. И тук се крие нашата възможност в живота — да осъзнаем Истината, която ни свързва с двете крайни точки на радиуса. В този познавателен процес ние научаваме закона на инволюцията и еволюцията. Затова се казва, че Истината ни носи знание. „Сега вие сте дошли до положението да живеете само за себе си. Това е една трета от истината. Трябва да живеете за ближния си — това е две трети от истината. Най-после трябва да живеете за Бога — това са три трети от Истината, т.е. Цялото." (128-1932)
„Истински Учител е само оня, чието слово изразява абсолютната Истина. Той е пълен изразител на Божественото начало." (128-1932)
„И така, разберете ли Истината, т.е. Словото Божие, вие ще имате хиляди приятели, които в случай на нужда или нещастие ще се притекат да ви помогнат. Не разберете ли Истината, т.е. словото Божие, вие ще имате хиляди неприятели." (134-1932) „Да говориш Истината, това значи да даваш на нещата такова съдържание и смисъл, какъвто първоначално е вложен в тях." (151-1939)
„Тази свещена истина: Верният в малкото и в многото е верен, освещава нещата. Тази велика Истина е създала сегашния човек. Ако човек живее, то е по причина на Истината. Тя е друг израз на Любовта, защото Любовта във физическия свят е физическата страна на Божествения живот. Значи Любовта на земята не е нищо друго, освен физическия живот на видимия Божествен свят. Истината пък е светлината на Божествения свят. Любовта е основата, върху която се гради всичко." (81-1926)
Сподели с приятели: |