Болести на периферната нервна система-радикулити, плексити, неврити, невралгии
Изтегляне 89 Kb.
|
Свързани:
Test-9-klas-Logika-Poiasnenia (1), NTF 2015 53 1 B 263 276, osobenosti-pri-vzemane-i-transportirane-na-biologichen-material-za-imunologichno-izsledvane, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, studentite.bg.2024.03.29.10.21.10-1
- Навигация на страницата:
- Поясният или кръстно-поясния плексит
- Видове неврит
| Брахиалният плексит (шийно-раменният плексит) е обикновено едностранен. Изразява се в силни болки в съответната област. Болките обикновено са постоянни, а не се влияят само от движение, напъване, напрягане или натиск. Болката може да обхване и коренчетата - т. е. да се усилва при споменатите по-горе условия (кихане, кашляне, напъване) . Болките обхващат шията, раменната област, предмишницата и слизат някога и до пръстите на ръката.
Поясният или кръстно-поясния плексит е със същата характеристика на болките, само че засяга поясната и седалищната област, бедрото и нерядко целия крак. Неврити Невритът представлява изолирано заболяване на отделен периферен нерв. Проявите на заболяването зависят от това, дали нервът е само двигателен или има и сетивни проводници. При чисто двигателните нерви се появява пареза или парализа на мускулите, които нервът инервира. При смесените нерви (каквито са повечето периферни нерви) на първо място са сетивните смущения - тръпки, мравучкане и болки. Болките и тръпките са в съответната на нерва област, усилват се при движение (особено при такова, което води до разтягане на нерва) Проявите зависят от причините и от степента на засягане на нерва. Причините определят също така и бързината, с която ще се развият симптомите. Причини за невритите са: инфекции (грип), интоксикации ( алкохол, олово, арсен), някои общи заболявания (диабет) и др. Видове неврит От изолираните неврити най-често се срещат: Неврит на лицевия нерв- настъпва обикновено внезапно. Пациентът изведнъж забелязва, че не може да затваря едното си око, лицевата мускулатура от страната на заболяването остава неподвижна, устата се изкривява, вкусът в устата често намалява или се изгубва. Това се случва най-често при простудни условия - пътуване до отворен прозорец, след баня, след дъжд и пр. Понякога лицевият неврит е усложнение на възпалителен процес във вътрешното ухо. Неврит на лъчевия нерв на ръката се получава често при притискане на ръката по време на сън (особено след употреба на алкохол и заспиване върху ръката с притискането й към твърд предмет). Болният се събужда с увиснала китка, но обикновено без болки, защото този нерв е предимно двигателен. Неврит на седалищния нерв се среща най-често. Изразява се в силни болки по хода на нерва - от поясната и седалищната област до пръстите на съответния крак. Болките се усилват при движение, изправяне, опъване на крака, а ако са засегнати и коренчетата на нерва болките се усилват и от напъване, кихане, кашляне. Обикновено има и двигателни нарушения на стъпалото, като може да се стигне дори до парализирането му. Неврит на слухово-вестибуларния нерв възниква при различни инфекциозни, най-често вирусни заболявания- грип, остър катар на горните дихателни пътища, морбили, скарлатина, коремен тиф, малария и др. Клиничната картина се изгражда от вестибуларна или слухова симптоматика в зависимост от това, коя съставка на нерва е увредена. Проявява се с намален слух, а не рядко и със субективен шум в съответното ухо. При снижение на слуха е важно да се установи дали то е от звукопроводен или от звукоприемен тип. Невритът на вестибуларния нерв започва остро и най-често без температура. Проявява се със световъртеж, вегетативни прояви(гадене, повръщане, изпотяване), разстройство на равновесието и походката. Неврит на блуждаещия нерв - основна роля за възникването му играят инфекциозно-токсични процеси, които в едни случаи увреждат ствола на нерва или негово клонче(ангина, грип), а в други- ядрата или вътречерепните му клончета(менингити). Клиничното заболяване се проявява с пареза на мекото небце, което увисва на страната на засегнатия нерв. Гласът става дрезгав. Настъпва затруднение в гълтането, речта придобива носов оттенък. Чести са болките в корена на езика, ухото или тилната област. Фарингеалният рефлекс от същата страна изчезва. При двустранно увреждане на блуждаещия нерв, което протича с много по-тежка картина (дис- или афония, дисфагия, съпроводена от задавяне и изтичане на поетите течности през носа, разстройство в сърдечно-съдовата и дихателната дейност и др.), трябва да се мисли за краниален полиневрит. При него обаче настъпва едновременно или последователно, симетрично или асиметрично засягане и на други черепномозъчни нерви. Двустранно засягане на нерва може да се наблюдава при стволови кръвоизливи и размеквания в областта на продълговатия мозък, при първични тумори и метастази, както и при тежки черепно-мозъчни травми и първично или вторично увреждане на мозъчния ствол. При нарушена фонация се налага разграничаване от хистеричната афония. Неврит на добавъчния нерв . Добавъчния нерв може да бъде засегнат от различни остри инфекции, а също и от локален възпалителен процес в областта на югуларния отвор, през който преминава нервът. Заболяването се наблюдава много рядко. Клинично се проявява с периферна парализа. Болният не може да извърта главата си към здравата страна. Рамото е отпуснато, ограничено или е невъзможно повдигането му нагоре. Невъзможно е повдигането и на изпънатата ръка над хоризонтално положение. Долният ъгъл на лопатката се отклонява встрани и нагоре. Неврит на подезичния нерв. Причинява се най-често от грип, ангина и други инфекциозно-възпалителни заболявания. Първичният неврит на подезичния нерв е много рядък. Обикновено заболяването протича незабелязано за болния, тъй като не дава говорни, дъвкателни или гълтателни нарушения. Обективното неврологично изследване, често случайно, открива ограничени активни движения на езика напред и на страната на засегнатия нерв, а по-късно- и атрофия на мускулите на хомолатералната половина. Стволът на нерва може да бъде засегнат и от други болестни процеси в основата на черепа, в областта на продълговатия мозък или първия шиен прешлен, което налага тяхното разпознаване. За тези заболявания е характерно двустранното увреждане на нерва. Невралгии При някои заболявания на периферните нерви изпъкват болковите явления, а функцията им не се засяга. Тогава говорим за н е в р а л г и я. Невралгията е заболяване на сетивната нервна система. Тя представлява заболяване на някой от периферните нерви, което се проявява с внезапно настъпваща силна болка, разпространяваща се в области от човешкото тяло, съответни на разположението на нерва. Обичайно, в началото на заболяването болката е краткотрайна (секунди или няколко минути), но в последствие може да хронифицира и да стане почти постоянна. Невралгията се появява без ясно установима причина (идиопатична невралгия) или е предизвикана от възпаление, травма, притискане на нерва (симптоматична невралгия). Симптоматичната невралгия се дължи на различни причини. В около 50% от случаите тя се предизвиква от стоматологични заболявания: кариес, пулпит, възпалителен зъбен гранулом, периодонтит, остеомиелит. Също така тя може да бъде последица от грип, простуда, захарен диабет, синуит, подагра, тумор, арахноидит, интоксикация, сифилис. Изтегляне 89 Kb. Сподели с приятели:
|