СЕКСУАЛНОСТТА е най-разпространената плоскост, върху която хората се справят с темата за полярността, упражнявайки се. Тук всеки чувства своята несъвършена същност и търси това, което му липсва. Той се съединява физически със своя противоположен полюс и в съединението изживява едно ново състояние на съзнанието, което нарича оргазъм. Човекът изпитва това състояние на съзнанието като олицетворение на щастието. То има само една неблагоприятна страна: не може да се задържи във времето. Хората се опитват да уравновесят това с честотата на контакта. Колкото и да е кратък този миг на щастие, всеки път той показва на човека, че за нашето съзнание все още има форми на състояния, които качествено далеч превъзхождат нашето „нормално" съзнание. Това чувство на щастие, в края на краищата, не дава покой на човека и го кара постоянно да търси възможност отново да го постигне. Сексуалността вече открива първата половина на тайната: съединят ли се две полярности, така че да станат едно, чувството за щастие прелива. От това следва, че щастието е „единство". Липсва ни само втората половина на тайната, която да ни подскаже как, с течение на времето, бихме могли да останем в това състояние на съзнанието, без отново да излизаме от него. Отговорът е прост. Докато съединяването на противоположностите се осъществява само на физическо равнище (сексуалност), появяващото се като резултат от това състояние на съзнанието (оргазъм) е ограничено във времето, защото плоскостта на тялото се подчинява на закона за времето. Човек може да се освободи от времето единствено като осъществи съединението на противоположностите и в съзнанието си. Удаде ли ни се единството на тази плоскост, постигнали сме вечно, т. е. простиращо се извън времето върховно блаженство.
С това познание започва езотеричната пътека, която съответно, на Изток наричат също йога-път. Йога е санскритска дума и се превежда приблизително като хомот (сравни с латинската дума jugum = впряг, чифт, ярем, кобилица). Впрягът винаги съединява една двойственост в единство. Тъй като сексуалността съдържа в себе си основния модел на пътя и същевременно го представя върху достъпна за всички хора плоскост, именно тя - сексуалността - винаги и във всички времена е била използвана за аналогичното описание на пътя. До ден днешен туристът с изумление вижда порнографски според него изображения в източните храмове. Там обаче сексуалното съединение на две божествени фигури се използва символично, за да изобрази великата тайна на conjunctio oppositorum - съединението на противоположностите.
Особеност на християнската теология е, че определени периоди от развитието си е заклеймявала като дяволска плътта и с нея сексуалността до такава степен, че ние, като чеда на християнска култура, често се стремим да изградим непримирими противоположности от секса и духовния път (естествено, на християните не винаги е била чужда сексуалната символика, както например показват митовете за Христовите невести). Сред някои групи, които се смятат за „езотерични", все още грижливо се поддържа мисълта за тази противоположност на плът и дух. В такива кръгове по принцип се бърка трансформиране с потискане. Тук би било достатъчно да се разбере езотеричният принцип „Както горе, така и долу". От това следва също, че каквото човек не може долу, никога вече няма да успее да свърши горе. Следователно, който има сексуални проблеми, трябва да ги решава на физическо ниво, вместо да търси спасение в бягството - обединяването на противоположностите е още по-трудно на „по-високите" равнища!
От тази гледна точка може би ще стане ясно защо Фройд свежда почти всички човешки проблеми до сексуалността. Тази стъпка е напълно основателна и има само една малка формална грешка. Фройд (и всички, които мислят така) не прави последната стъпка - от плоскостта на конкретната проява към принципа, който стои зад нея. Сексуалността е само една възможна форма за изразяване на принципа „полярност", съответно „съединяване на противоположностите". С тази абстрактна форма навярно биха се съгласили и критиците на Фройд: всички човешки проблеми могат да се сведат до полярността и до опита противоположностите да се съединят (тази крачка, в края на краищата, прави Юнг). Все пак, категорично вярно си остава, че повечето хора изучават, изживяват и „преработват" проблемите на полярността най-напред върху равнището на сексуалността. Това е също и причината сексуалността и партньорството да бъдат основният източник на конфликти за човека: ах, тази толкова трудна тема „полярност", която ни довежда до отчаяние, докато не намерим точката на единството.
Смущения в менструационния цикъл
Месечното кръвотечение е израз на женствеността, плодовитостта и оплождането. Жената е подложена на този ритъм. Тя трябва да му се подчинява с всичките му ограничения. С това подчинение се докосваме до централната сфера на женствеността: способността за отдаване. Когато говорим тук за женственост, имаме предвид всеобхватния принцип на женския полюс в света, който китайците наричат „ин", алхимиците символизират с Луната, а дълбинната психология изразява със символа на водата. От тази гледна точка всяка жена е конкретна форма на проявление на архетипно женското. Женското начало може да се дефинира с неговата способност да приема. В „И дзин"4 се казва: „Пътят на творчеството се влияе от мъжкото, пътят на зачеващото се влияе от женското." На друго място пише: „Зачеващото е най-всеотдайното в света".
Способността за отдаване е главното качество на женското начало, тя е основа на всички други последващи способности, като себеразкриване, приемане, зачеване и приютяване. Способността за отдаване същевременно включва и отказа от активно действие. Да разгледаме архетипните символи на женствеността - Луната и Водата. И двете са лишени от възможността сами активно да излъчват и да дават, както това правят техните противоположни полюси Слънце и Огън. По този начин Луната и Водата стават способни да поемат светлината и топлината, да ги допускат в себе си и да ги отразяват. Водата няма изисквания за собствена форма, тя възприема всяка форма. Тя се приспособява, отдава се.
Зад полярността: Слънце и Луна - Огън и Вода -мъжко и женско - няма място за никаква оценка. Всеки опит за оценка би бил абсолютно безсмислен, понеже Ввеки полюс сам по себе си е само половинчат и нездрав - за цялостност му липсва другият полюс. Тази цялост обаче се постига само когато двата полюса напълно въплътят своето специфично своеобразие. При някои еманципаторски аргументации тези архетипни закони се пренебрегват с лека ръка. Просто е глупаво Водата да се оплаква, че не може да гори и да свети и от това да се прави извод за нейната малоценност. Именно защото не може да гори, тя може да поема, от което пък огънят трябва да се лиши. Едното не е по-добро и не е по-лошо от другото, но е различно. От това другояче, от тази разновидност на полюсите се създава напрежението, което наричаме „живот". Чрез изравняване на полюсите не се постига съединяване на противоположностите. Жена, която напълно е възприела своята собствена женственост и я изживява, никога няма да се почувства „непълноценна".
Непримиримостта със собствената женственост е скритата причина за повечето смущения в менструацията, както и за много други симптоми в сексуалната сфера. Способността за отдаване, същността на съгласието винаги е една от най-трудните задачи на човека, това е отказ от „аз искам", отказ от доминирането на нашето его. Човек трябва да жертва нещо от своето его, да пожертва част от себе си, да загуби част от себе си - точно така, както изисква месечното кръвотечение от жената. С кръвта жената жертва от себе си малко жизнена сила. Менструацията е една малка бременност и едно малко раждане. В зависимост от степента, до която една жена не е съгласна с това регулиране, през периода на месечния ѝ цикъл се появяват смущения и оплаквания. Те определено намекват, че някаква (често неосъзната) сфера у жената не иска да се отдава: на менструацията, на секса, на мъжа. Тъкмо към това бунтуващо се „аз обаче не искам" целенасочено се обръща рекламата за дамски превръзки и тампони. Тя гарантира, че с употребата на съответния продукт жената щяла да бъде независима и въпреки т.н. дни, можела да прави всичко, каквото си иска. Така рекламата умело се насочва към същинската конфликтна точка: жената е съгласна да бъде жена, но не приема това, което женската същност носи със себе си.
Жена, която изживява болезнено менструацията, болезнено изживява и своята женска същност. От проблемите по време на менструацията винаги може да се направи извода за сексуални проблеми, защото протестът срещу отдаването, който проличава при менструационните смущения, пречи на отпускането и в половия живот. Жената, която не може да се отпусне при оргазма, не може да се отпусне и при менструацията. Месечното кръвотечение също е малък процес на умиране, умира тъкан, която се изхвърля. Умирането обаче не е нищо друго освен призив да се освободим от гърчовете на своя аз и неговата игра за власт и да оставим нещата да се случват. Смъртта заплашва винаги само егото, никога самия човек. Който държи твърдо на егото, изживява смъртта като спазъм. Оргазмът е една малка смърт, защото също изисква да се откопчим от аза, защото оргазмът е единението на аз и ти, което предпоставя отварянето на аз-границата. Който здраво се държи за своя аз, не изживява никакъв оргазъм (същото важи за заспиването, вж. главата по-нататък). Общото между смърт, оргазъм и менструация би трябвало да е ясно: способността за отдаване, готовността да се пожертва една част от егото.
Обяснимо е защо (както вече видяхме) болните от неврогенна анорексия обикновено нямат менструация или пък имат значителни менструационни смущения: тяхната потисната претенция за доминиране е твърде голяма, за да бъде споделена. Те се страхуват от своята женственост, от сексуалността, плодовитостта и майчинството. Известно е, че в ситуации на голяма уплаха и несигурност, при катастрофи, в затвори, трудововъзпитателни и концентрационни лагери менструацията много често спира (вторична аменорея). Всички тези ситуации природосъобразно не са особено подходящи за „отдаване", а по-скоро изискват от жената да прояви мъжество, да бъде активна и да се справя.
Не бива да пропускаме още една тема във връзка с менструацията: месечното кръвотечение като израз на способността да се раждат деца. Емоционално то се изживява много различно, според това дали една жена иска да има дете или не. Желае ли жената дете, започващата менструация ѝ показва, че „и този път пак нищо не е станало". В тези случаи се изживява главно неразположение и лошо настроение преди и през време на периода. Кръвотечението се регистрира като „болезнено". Тези жени предпочитат и несигурни предпазни методи - това е компромис между неосъзнатото желание за дете и едно алиби. Страхува ли се жената от дете, тя с голямо нетърпение очаква менструацията, а точно това може да доведе до забавяне. Тогава често се стига до много продължителни кръвотечения, което при дадени обстоятелства може да бъде използвано като претекст за избягване на сексуален контакт. По принцип - както всеки симптом - менструацията също може да бъде използвана като инструмент за власт или за да се отклони възможността за полово общуване, или за да се получи внимание и нежност.
Менструацията се управлява корпорално със съгласуваната игра на женския хормон естроген и на мъжкия хормон гестаген. Тази съгласувана игра отговаря на „сексуалност на хормонално ниво". Наруши ли се „хормоналната сексуалност", появяват се смущения в менструацията. Смущения от подобен вид трудно се лекуват с медикаментозно „подаване" на хормони, понеже хормоните са само веществен израз на мъжките и женските части на душата. Човек може да се излекува единствено чрез примиряване със собствената полова роля, за да може след това да осъществи в себе си полюса на противоположния пол.
Лъжлива бременност (псевдобременност)
Особено впечатляващо е да се наблюдава соматизирането на психически процеси при лъжливата бременност. При тези състояния вените стигат не само до субективни симптоми на бременност, като глад за определени храни, чувство за плод в утробата, гадене, повръщане, но и до типично набъбване на гърдите, пигментиране на гръдните зърна и дори до млечна секреция. Жената чувства движенията на детето, коремът се надува като при напреднала бременност. Скритата причина за тази позната от древността, но все пак сравнително рядко срещана „бременност", е конфликтът между екстремно силното желание за деца и неосъзнатият страх от отговорност. При поява на лъжлива бременност у самотни и изолирано живеещи жени може да е налице също така конфликт между сексуалност и майчинство. Жената иска да изпълни благородната роля на майчинството, но без намесата на неблагородния секс. Все пак и при лъжливата бременност тялото казва истината: то се издува без съдържание.
Проблеми на бременността
Проблемите на бременността винаги издават отрицателно отношение към детето. Това твърдение положително ще бъде отхвърлено най-бурно от онези, за които се отнася с пълната си сила. Ако обаче държим на истината, ако искаме наистина да опознаем себе си, на първо място трябва да се откъснем от нашите обичайни критерии за оценка. Именно те най-много преграждат пътя на нашата честност. Докато сме убедени, че „човек" трябва да има точно определено държане или начин на поведение, за да бъде добър човек, неизбежно ще потискаме всички онези импулси, които не се вместват в тази схема. Тъкмо тези потискани импулси, изразени като симптоми в тялото, отново уравновесяват истинността.
Искаме непрекъснато да подчертаваме тази взаимна зависимост, за да не се самозалъгваме прибързано: „Това не се отнася за моя случай." Раждането на деца действително спада към най-високо ценените теми, поради което тук всяко нечестно отношение се превръща в симптом. Помятането също показва, че жената иска да се освободи от детето - това е несъзнателен аборт. В по-мека форма отрицателното отношение към детето проличава в (почти обичайното) гадене и преди всичко в повръщането при бременността. Този симптом се среща особено често у много нежни и слаби жени, защото бременността предизвиква у тях силно отделяне на женски хормони (естроген). При жени със слабо изявена женска идентификация това (хормонално) нахлуване на женственост навява страхове и ги подтиква към отбраната, която се проявява в гадене и повръщане. Често срещащото се неразположение и гаденето по време на бременността казват как наред с радостта очакването на дете буди и негативни чувства. Напълно разбираемо е, че едно дете все пак, означава огромно преустройство на досегашния начин на живот и поемане на отговорност, която отначало всява страх. Според степента, в която човек съзнателно пренебрегва този конфликт, отрицанието потъва в тялото.
Заболявания през бременността (Гестоза)
Гестоза е събирателно понятие за специфичните заболявания през бременността. Различават се ранна (6 - 14 седмица) и късна токсикоза при бременността. Ранната се проявява с високо кръвно налягане, загуба на белтъчини през бъбреците, гърчове (еклампсия през бременността), гадене и сутрешно повръщане. Общата картина показва отбрана срещу детето и отчасти конкретни, отчасти символични опити за освобождаване от плода. Белтъчините, които се отделят чрез бъбреците, всъщност са от най-голяма важност за детето. Като се изхвърлят обаче, те не достигат до плода - опит да се затрудни растежът му, Като с урината се отделя градивният материал. Гърчовете отговарят на опита да се прогони детето (сравни с родилни болки). Всички тези сравнително чести симптоми показват гореописания конфликт. По силата и опасността на симптомите може добре да се разбере каква тежест се придава на отказа от детето или доколко майката полага грижи да го приеме.
При късната токсикоза вече имаме много по-екстремна картина, която сериозно застрашава не само бебето, но и майката. При тази картина на заболяването неумолимо намалява кръвоснабдяването на плацентата. Големината на обменната ѝ повърхност е дванадесет до четиринадесет Квадратни метра. При заболяването повърхността ѝ спада до седем квадратни метра, а при четири и половина квадратни метра плодът умира. Плацентата е контактната повърхност между майката и детето. Намали ли се нейното кръвоснабдяване, от този контакт се оттегля животът. Недостатъчността на плацентата в една трета от случаите води до смърт на детето. Ако бебето преживее късната гестоза, то обикновено е много малко, недохранено и изглежда състарено. Късната токсикоза е опит на тялото да задуши бебето, при което майката рискува и своя собствен живот.
В медицината за застрашени от гестоза се смятат диабетичните, бъбречно болните и особено пълните пациентки. От наше гледище, тези три групи пациентки имат един общ проблем: любовта. Диабетичките не могат да приемат любовта и затова не могат и да я отдават, бъбречноболните имат проблеми с партньорството, а пълните пациентки, със своята ненаситна лакомия за храна се опитват да компенсират липсващата им любов. Затова не е учудващо, че жени, които имат проблеми с темата „любов" срещат и затруднения да приемат детето.
Раждане и кърмене
Всички проблеми, които забавят или затрудняват раждането, в края на краищата показват опит да се задържи детето и отказ да се отдаде. Този първичен проблем между майка и дете по-късно се повтаря още веднъж, когато детето иска да напусне дома на родителите. Същата ситуация се повтаря два пъти на различни равнища. При раждането детето напуска уюта на майчината утроба, по-късно напуска уюта на родителския дом. И двата случая често водят до „тежко раждане", докато най-после се пререже пъпната връв. Повдигнатата тема и тук се нарича „пускам на свобода".
Колкото по-дълбоко проникваме в картината на заболяванията и заедно с това - в проблемите на човека, толкова по-ясно става, че човешкият живот трепти между двата полюса „допускам да влезе" и „пускам да излезе". Първото често наричаме „любов", второто в крайната му форма - „смъртта". Живот ще рече ритмично да се упражнява допускане и пускане. Често човек може само едното, но не и другото, а понякога не може и двете. При сексуалността жената е трябвало да се отвори и да се разшири, за да допусне в себе си „ти-то". При раждането тя отново трябва да се отбори и да се разшири - този път, за да пусне една част от своята същност, така че тя да може да се превърне в ти. Ако това не се получи, стига се до усложнения при раждането или до цезарово сечение. Пренесените деца често се изваждат на бял свят с цезарово сечение, при което преносването този път е израз на „не искам да се разделя". Другите причини, които често водят до цезарово сечение, пак изразяват същия проблем: страха на жената да не е прекалено тясна, страха от разкъсване на перинеума и от това да стане непривлекателна за мъжа.
Противоположният проблем се среща при преждевременното раждане, което често се предизвиква от предварително спукване на околоплодния мехур. По-ранното му спукване обикновено се причинява от преждевременни родилни болки или от притискане. Това е опит детето да се изхвърли.
Когато майката кърми детето си, това е нещо много повече от просто хранене. Майчината кърма съдържа антитела, които предпазват детето през първата половин година. Не получава ли детето никаква майчина кърма, то не получава тази защита, при това в много по-широк смисъл. Не се ли кърми детето, липсва му кожният контакт с майката, липсва му и защитата, която би се предала с „притискам до себе си". В това, че не кърми, проличава липсващата готовност на майката да храни и защитава детето си. Този проблем е значително по-дълбоко потиснат у жените, които нямат никаква кърма, отколкото у онези, които открито обявяват, че не искат да кърмят.
Стерилност
Щом една жена не забременява, макар да желае дете, значи, че или е налице неосъзната отбрана, или желанието за дете е нечестно мотивирано. Нечестна мотивация, например, е надеждата с дете да може да се задържи партньорът или съществуващи проблеми в партньорството да бъдат изтикани на заден план с едно дете. В такива случаи тялото често реагира по-честно и по-далновидно. В същия смисъл стерилността на мъжа показва страх от обвързване и отговорност, които биха станали част от живота му с появата на едно дете.
Както настъпването на менструацията, така и загубата ѝ жената преживява като решаваща промяна в живота си. Менопаузата сигнализира на жената за загубата на способността ѝ да ражда деца и заедно с това за загубата на специфично женската изразна форма. От отношението към собствената женственост и от сексуалното удовлетворение в досегашната част от живота зависи как тази промяна ще се изживее от жената и как тя ще реагира. Наред с придружаващите емоционални реакции, като страх, раздразнителност и безинициативност, които, взети заедно, са израз на факта, че встъпването в нова фаза на живота се изживява кризисно, познаваме и редица соматични симптоми. Известни са така наречените горещи вълни, които всъщност би трябвало да сигнализират „сексуална разгорещеност". Това е опит да се демонстрира, че едновременно със загубата на менструацията не е загубена и женската същност в сексуален смисъл, т. е., че още я облива топлина и съответно е гореща жена. Отново настъпващите чести кръвотечения са опит да се симулира плодовитост и младост.
Колко значителни ще бъдат проблемите и времето на климактериума до голяма степен зависи от това, доколко собствената женственост дотогава е била пълноценно живяна и изживяна. Всички неосъществени желания иначе се натрупват в тази фаза като страхове от пропуснатото и водят до паника и потребност то да се навакса. Само неизживяното пари, не дава мира. Към тази фаза от живота спадат обикновено и честите доброкачествени мускулни вегетации в матката, наречени миоми. Тези вегетации символизират бременност, жената позволява нещо да расте в матката ѝ, а при операцията се изважда, както при раждане. Миомите се използват като повод да се усещат неосъзнати желания за бременност.
Фригидност (аноргазмия) и импотентност
Зад всички сексуални трудности се крие страх. Говорихме вече за сходството между оргазма и смъртта. Оргазмът заплашва нашия аз, защото той отприщва сила, която с нашето его вече не можем да управляваме, не можем да контролираме. Всички състояния на екстаз и опиянение - все едно дали от сексуално или от религиозно естество - винаги будят у човека едновременно магическо очарование и много страхове. Страхът натежава дотолкова, доколкото човек е свикнал да се контролира. Екстазът е загуба на контрол.
Самоконтролът се оценява от нашата социална общност като особено положително качество и затова усърдно го втълпяваме на децата („Стегни се най-после!"). Способността за по-голям самоконтрол значително улеснява социалния съвместен живот, но същевременно е израз на невероятното лицемерие на това общество. Самоконтролът всъщност не значи нищо друго, освен всички неприемливи за една общност импулси да се изтласкат в неосъзнатото. Така наистина импулсът изчезва от видимостта, но остава въпросът какво става по-нататък с отстранения импулс. Тъй като на естеството на импулса е присъщо да се осъществява, по-нататък той ще се измъкне във видимостта и така човекът постоянно трябва да влага енергия, ако иска и по-нататък да контролира потиснатия импулс.
Тук става ясно защо хората се страхуват от загуба на контрол. Екстатичната или опияняваща ситуация сякаш отваря „похлупака на неосъзнатото" и пуска да излезе във видимостта всичко, грижливо потискано досега. Така човек става искрен по начин, който обикновено вече му е неприятен. „In vino veritas" - Във виното е истината" знаели още старите римляни. В опиянено състояние от „кроткото агънце" изригва бурна агресивност, докато „много нахаканият тип" избухва в сълзи. Ситуацията става много искрена и правдива, но социално твърде съмнителна - „затова човек трябва да умее да се владее". В такива случаи болницата ни прави честни.
Когато човек се страхува да не загуби контрол и затова всекидневно се упражнява да се владее, изведнъж става много трудно само в сексуалността да се отказва от контрола върху аза и да оставя нещата да се развиват от само себе си. В оргазма малкият аз, с който толкова се гордеем, просто изчезва. При оргазъм азът умира (за съжаление за съвсем кратко, иначе просветлението би било значително по-просто). Който обаче твърдо държи на своя аз, възпира оргазма. Колкото повече азът се опитва волево да стигне до оргазъм, толкова по-безнадежден става успехът. Този закон, въпреки че е известен със своята значимост, обикновено не се съблюдава. Докато азът иска нещо, човек не може да го постигне. Желанието на аза в последна сметка се преобръща в противополюсното: „Искам да заспя" прогонва съня; „Искам да съм потентен" води до импотентност. Докато азът иска да се просветли, човек никога не може да постигне тази цел! Оргазмът е отказ от аза, само това прави възможно „единението", защото докато е налице аз, има също така едно не-аз и тогава ние съществуваме в двойствеността. Отпускането и оставянето на нещата да следват своя ход в еднаква степен се изисква от мъжа, както и от жената, ако искат да изживеят оргазъм. Наред с тази обща тема обаче мъжът и жената трябва да осъществят различни, специфични за пола си теми, щом трябва да се стигне до хармонична сексуалност.
Говорихме вече подробно за способност за отдаване като женско начало. Фригидността показва, че дадена жена отказва напълно да се отдаде, а самата тя иска да бъде мъжът. Човекът не иска да се подчини, не иска да бъде „поставеният отдолу", иска да доминира. Тези желания за доминиране и фантазии за власт са израз на мъжкото начало и пречат на жената да се отъждестви пълноценно с женската си роля. Такива измествания разстройват природосъобразно един толкова чувствителен полярен процес, какъвто е сексуалността. Тази взаимозависимост се потвърждава и от това, че жени, които с партньора си са фригидни, съумяват с онанизъм да изживеят оргазъм. При онанизма отпада проблемът за доминирането или себеотдаването - човек е сам и не му е необходимо да допуска някого в себе си, с изключение на собствените си фантазии. Азът, който не се вижда заплашен от ти, по-лесно се оттегля доброволно. Във фригидността обикновено излизат наяве също и страховете на жените от собствения им нагон, особено когато съществуват твърдо установени шаблонни преценки за почтена жена, курва и т. н. Фригидната жена не иска да допусне нищо да влезе и нищо да излезе, тя иска да остане хладнокръвна.
Принципът на мъжкото начало е действието, съзиданието и осъществяването. Мъжкото начало (ян) е активно и заедно с това - агресивно. Потентността е израз и символ на власт, импотентността е безсилие. Зад импотентността се крие страхът от собствената мъжественост и от собствената агресивност. Човек се страхува, защото му се налага да доказва, че е мъж. Импотентността е страх от женствеността. Женското начало се изживява като заплаха, която иска да погълне някого. В случая женското се възприема в неговия аспект на поглъщащата прародителка, съответно вещица. На човек съвсем не му се ще да се отправи към „пещерата на вещицата". Тук проличава също нищожната идентификация с мъжествеността и заедно с това - с атрибутите на силата и агресията. Импотентният мъж се отъждествява по-скоро с пасивния пол и с ролята на „поставения отдолу". Той се страхува от това какво ще успее да свърши. Оттук започва дяволският кръг, когато човек се опитва да добие сила с воля и усилия. Колкото по-силно е желанието за постигането ѝ, толкова по-безнадеждна е всяка ерекция. Импотентността би трябвало по-скоро да стане изходна точка - тръгвайки от нея човек ще си даде сметка за своето отношение към темите сила, постижение и агресия и свързаните с тях страхове.
При разглеждането на всички сексуални проблеми никога не бива да се забравя, че у всеки човек е заложен както женски, така и мъжки аспект на душата и че в края на краищата всеки - мъж или жена - трябва напълно да развие у себе си и двата аспекта. Този труден път обаче започва с това, че трябва първо да постигне съвършена идентификация с онази част, която представлява полът на неговото тяло. Едва когато успее изцяло да изживее единия полюс пътят е отворен - през срещата с другия пол, може да събуди и съзнателно да интегрира в себе си срещуположната част от душата.
Сподели с приятели: |