Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке



страница14/23
Дата30.07.2018
Размер1.52 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   23

7. Кожа

КОЖАТА, е най-големият орган на човека. Тя има многостранни функции, най-важните от които са:

1. Ограничаване и защита

2. Допир и контакт

3. Изразяване и представяне

4. Сексуален орган

5. Дишане

6. Отделяне (пот)

7. Топлинна регулация
Всички тези многообразни функции на кожата все пак са обединени в една обща тема, която обхваща диапазона между двата полюса ограничаване и кон­такт. Ние чувстваме кожата като наша външна материална граница и същевременно посредством кожата се свързваме с външното, с нея се докосва­ме до обкръжаващата ни среда. Облечени в кожата си, ние се представяме на света, а и не можем да излезем от кожата си. Тя отразява нашата същ­ност, - такива, каквито сме отвън, по два начина. На първо място, кожата е рефлекторна плоскост на всички вътрешни органи. Всяко смущение в някой от нашите вътрешни органи се проектира върху кожата и всяко дразнение в съответен ареал на ко­жата се отвежда навътре до органа. На тази взаи­мна връзка се основават всички рефлекторни зонови терапии, които в природолечението се прилагат от стари времена, но академичната медицина из­ползва само няколко (например зоните на Хед). Да споменем, преди всичко, масажа на рефлекторните зони на стъпалото, поставянето на вендузи върху зоните на гърба, терапията на рефлекторните зони на носа, акупунктурата на ухото и много други.

Опитният практик вижда и усеща по кожата със­тоянието на органите и ги третира, също така, на местата на тяхното проектиране върху кожата.

Каквото и да се появи по кожата - зачервяване, подутина, възпаление, пъпка, абсцес - мястото на тази проява не е случайно, а е указание за съотве­тен вътрешен процес. Някога е имало подробно раз­работени системи, които, примерно, от местоположението на бенки се опитвали да тълкуват харак­тера на човека. През епохата на Просвещението заклеймяваме подобна „очевидна безсмислица" като ерес, но ние бавно се приближаваме отново към раз­бирането за тези неща. Настина ли е толкова трудно да се разбере, че зад всичко станало има не­видим модел, който на материално равнище само се изразява (изпъква, оставя следа). Всичко видимо е само подобие на невидимото, както едно произведе­ние на изкуството е видим израз на невидимата идея на автора. От видимото можем да правим заключения за невидимото. Това вършим постоянно във всекидневието. Влизаме в една стая и от види­мото си вадим заключение за вкуса на обитателя ѝ, за вкуса на човека бихме могли да съдим и по съдържанието на неговия гардероб. Все едно е накъде ще погледнем - има ли някой лош вкус, той проличава навсякъде.

Цялостната информация винаги се проявява нав­сякъде. Във всяка част намираме цялото. По­ради това е безразлично коя част от тялото на човека се наблюдава. Навсякъде се разпознава еднакви­ят модел - моделът, характерен за отделния човек. Този модел се намира в окото (ирисова диагности­ка), в ухото (френска акупунктура на ухото), на гър­ба, на стъпалата, в меридианните точки (диагнос­тика по терминалните точки), във всяка капка кръв (кристализационен тест, капилярна динамолиза, колистична кръвна диагностика), във всяка клетка (ху­манитарна генетика), на ръката (хирология), по ли­цето и телосложението (физиогномоника), на кожата (нашата тема!).

Тази книга учи как по симптомите на заболяване­то да се опознава човекът. Безразлично е накъде поглеждаме, стига да можем да гледаме. Истината е навсякъде. Ако специалистите биха успели да се откажат от опита (напълно безплоден) да доказват причинността на откритата от тях взаимна връз­ка, тогава те биха могли веднага да видят, че всич­ко с всичко е в аналогична взаиомвръзка - както горе, така и долу, както вътре, така и вън.

Кожата обаче е не само външен израз на нашето вътрешно органично състояние, но върху нея и в нея се отразяват също общите психически процеси и ре­акции. Нещичко от това се проявява толкова ясно, че всеки може да го забележи: човек се изчервява толкова ясно, че всеки може да го забележи: човек се изчервява от срам и пребледнява от уплаха, поти се от страх и от вълнение, косите му се изправят от ужас или кожата настръхва. Външно невидима, но със съответните електронни уреди е измерима електрическата проводимост на кожата. Първите експерименти и измервания от този вид са на К. Г. Юнг, който със своите „Асоциативни експерименти" проследява тази взаимна връзка. Днес, благода­рение на модерната електроника, е възможно така да се усилват и предават постоянните фини изме­нения в електрическата проводимост на кожата, че човек може да се „забавлява" само с кожата на един индивид, понеже тя отговаря на всяка дума, на всяка тема, на всеки въпрос с моментално фино изме­нение в нейната електрическа реакция (наречена Р5К, съответно Е82).

Всичко това потвърждава, че кожата е една го­ляма проекционна плоскост, върху която постоянно могат да се наблюдават както соматични, така и психични прояви и процеси. Щом кожата проектира навън толкова много от нашето „вътре", близко до ума е не само да полагаме особени грижи за нея, но дори да манипулираме нейния външен вид. Това из­мамно начинание се нарича козметика и внушител­ни суми охотно се инвестират в това изкуство на заблуждението. Намерението ни не е необуздано да ругаем козметичните разкрасителни изкуства, а просто да разгледаме що за човешки стремеж стои зад прастарата традиция да се изписва тялото. Щом кожата е външен израз на вътрешното, всеки опит изкуствено да се измени този израз, неминуе­мо е акт на нечестност. Човек представя външно нещо, което вътре изобщо го няма. (Бял на лице, чер на сърце; ангел на лице, дявол на сърце.) Изгражда се фалшива фасада и се загубва съответствието между съдържание и форма. Това е разликата между „хубав съм" и „изглеждам добре", т. е. между дейст­вителност и илюзия. Този опит да се показва пред света фалшива маска започва с гримирането и за­вършва гротескно с пластичната операция. (виждаш лицето, не виждаш сърцето; Ако сърцето не казва, лицето показва.) Някои подлагат лицата си на лифтинг - странно е, че хората толкова малко се страхуват да загубят физиономията си!

Зад всички тези опити да станем по-различни, отколкото сме, стои проблемът, че човек не харес­ва никого толкова малко, колкото самия себе си. Да обичаш самия себе си е една от най-трудните зада­чи. Всеки, който вярва, че се харесва и обича, със си­гурност обърква „самия себе си" със своето малко его. Мисли, че се харесва обикновено само този, кой­то още съвсем не се познава. Защото ние, като цяло, включително нашата сянка, не се харесваме, постоянно се опитваме да изменяме външния си об­раз и да го оформяме. Все пак, това си остава „коз­метика", докато вътрешният човек, т. е. съзнанието, не се измени. (С това обаче не искаме по прин­цип да оспорим възможността, че от формалните изменения може да започне целенасочен процес на­вътре, както това например се практикува при Хата Йога, биоенергетиката и други подобни мето­ди. Тези методи обаче се различават от козметика­та чрез осъзнатостта на целта!) Дори при бегъл контакт кожата на човека ни казва по нещо за не­говата психика. Под много чувствителна кожа се крие много чувствителна душа (кожата му е тън­ка), докато устойчива, здрава кожа по-скоро ни насочва към извода за дебела кожа; изпотената кожа говори за несигурност и страх; изчервяващата се кожа показва (издава) възбуда. С кожата ние се до­косваме и влизаме в съприкосновение един с друг. Винаги кожата е тази, която създава контакта -било удар с юмрук, било нежна милувка. При заболя­ване кожата може да се пробие отвътре (възпале­ние, обрив, абсцес) или отвън (нараняване, опера­ция). Човек не може винаги да се измъква със здрава кожа.



Кожни обриви


При кожен обрив нещо пробива границата, нещо с стреми да излезе навън. Най-просто тази мисъл може да се проследи с примера на така нареченото „пубертетско акне". През пубертета сексуалността на човека избива, излиза на показ, но същевременно най-често това ѝ право страхливо се потиска. Пубертетът изобщо е добър пример за конфликтна ситуация. Във фаза на привидно спокойствие ненадейно от несъзнаваните дълбини избликва нова претенция и се опитва с всички сили да си извоюва място в съзнанието и живота на човека. Но новото, което се опитва да се наложи, е непознато, необичайно и навява страх. На човек му се иска да го унищожи и да се върне към първичното си състояние. Това обаче вече е невъзможно. Едно движение не може да бъде заличено, сякаш не е било.

Така човек попада в конфликтна ситуация. Прив­лекателността на новото и страхът от него го теглят почти с еднаква сила. Всеки конфликт про­тича по този модел, само темата се изменя. През пубертета темата е сексуалност, любов, парт­ньорство. Събужда се копнежът по срещуположното ти. На човек му се иска да влезе в досег с това, което му липсва, а не се решава. Изплуват сексуа­лни фантазии - а човек се срамува от тях. Съвсем ясно става, че такъв конфликт избива по кожата като възпаление. Та нали кожата е границата на аз-а, която трябва да се преодолее, за да се наме­ри ти-то. Същевременно кожата е органът, с кой­то може да се потърси контакт, да се докосне и погали нещо или някой друг. В собствената си кожа човек трябва да се хареса и на другия, за да бъде обичан.

При тази гореща тема кожата на навлезлия в пу­бертета се възпламенява и това показва, че нещо иска да взриви досегашните граници, че една нова енергия напира, но също така дава израз и на опита да се попречи на новото да си проправи път, на страха от новосъбудения нагон. С акнето човек сам се защитава, защото то създава пречки за всяка же­лана среща и възпрепятства сексуалността. Създа­ва се омагьосан кръг: неизживяната сексуалност се проявява като акне върху кожата - акнето възпира секса. Потисканото желание да възбужда се превръ­ща във възбудена кожа. Колко тясна е връзката между секс и акне, става ясно по местата на него­вото появяване. Акнето напада изключително лице­то, а у момичетата и деколтето (понякога се поя­вява също и по гърба). Останалите части от кожата остава незасегната от акнето, тъй като там не би имало никакво предназначение. Срамът от собствената сексуалност се превръща в срам от пъпките.

За лечение на акнето много лекари с успех пред­писват хапчета против забременяване. Символична­та скрита причина за постигнатия ефект е очевидна. Хапчето симулира в тялото бременност и съ­щевременно като че ли „онова" вече се е случило - акнето изчезва, защото вече няма какво да възпре­пятства. От слънчеви бани и престой на море акнето обикновено се повлиява благоприятно, докато колкото повече се забулва тялото с дрехи, толкова повече се усилва. Облеклото, като втора кожа, под­чертава разграничаването и неприкосновеността, докато разсъбличането вече е първата крачка към себеотварянето и слънцето по безопасен начин замества топлината на друго човешко тяло, очаквана с толкова копнеж и с толкова боязън. На всеки е известно, че в края на краищата изживяната сексуалност е най-доброто лечебно средство против акне.

Всичко казано за пубертетското акне важи в общи линии за почти всички кожни обриви. Даден обрив винаги показва, че нещо досега възпирано (изтласквано) иска да пробие границата на потисничеството, за да излезе наяве (т. е. в съзнателност­та). В обрива се показва нещо, което досега не е било видимо. Така си обясняваме защо почти всички детски болести, като варицела, скарлатина, рубеола се проявяват върху кожата. При всяка детска бо­лест нещо ново пробива в живота на детето, пора­ди което тя обикновено носи със себе си огромна крачка в развитието му. Колкото по-силен е кожният обрив, толкова по-бързо протича детската болест - пробивът успява. Млечницата се явява при бебета, чиито майки ги галят много малко, т. е. емоционално ги пренебрегват. Млечни­цата е видим израз на тази невидима стена и опит да се пробие изолацията. Някои майки често използват екземата за да оправдаят причинно вътрешно­то си отвращение към детето. Обикновено става въпрос за особено „естетични" майки, самите те отдаващи твърде голямо значение на чистата кожа.

Една от най-честите кожни заболявания е псориазисът. Той се проявява в остро ограничени дисковидни или петнисти възпалителни болестни огнища, покрити със сребристо-бели люспи. Естественото образуване на роговия слой на кожата е прекомерно увеличено. То неизбежно напомня образуването на броня (като животното броненосец). В случая ес­тествената защитна функция на кожата се видо­изменя в брониране - човек се отграничава във всич­ки посоки. Той не иска да допусне нищо повече да влезе или да излезе. Райх нарича резултата от психическата отбрана и капсулиране много сполучливо „броня на характера". Зад всеки вид защита се крие страх от това да бъдем наранени. Колкото по-упо­рита е отбраната и колкото по-дебела е бронята на един човек, толкова по-голяма е неговата вът­решна чувствителност и толкова по-голям е него­вият страх от нараняване.

Тук е както в животинското царство. Премах­нем ли черупката на едно черупчесто животно, ще видим нещо беззащитно, меко, уязвимо. Хора, кои­то със своя отбранителен нрав нищо и никого не допускат до себе си, в действителност обикновено са най-чувствителните. Това има предвид поговор­ката, че „под твърда черупка най-често се крие мека ядка". Опитът обаче да се защити уязвимост­та на душата с броня носи известен трагизъм. На­истина бронята предпазва от увреждане и нараня­ване, но тя „предпазва" същевременно от всичко, Включително от любов и отдаване. Любов значи себеотваряне, но това би поставило под въпрос и за­щитата. Така бронята затваря душата и за пото­ка на жизнеността, тя притиска и страхът нараства още повече. Става все по-трудно да се пробие този дяволски кръг. Все някога човек трябва да до­пусне да се нарани душата му, от което вечно се е опасявал и което вечно е предотвратявал, за да раз­бере, че от това тя далеч няма да загине. Трябва отново да станем раними, за да можем да изживе­ем прекрасното. Тази крачка може да се направи само под външен натиск, който идва или от съдба­та, или от психотерапията.

Тук малко по-подробно разгледахме взаимозависи­мостта между ранимостта и бронирането, защо­то на физическо ниво псориазисът внушително ни показва описаната взаимозависимост: той води до отворени места на кожата, до пукнатини и кървя­щи рани. По този начин се увеличава опасността от кожна инфекция. Тук виждаме колко близо се допират крайностите, как нараненост и рогова че­рупка осъществяват конфликта между копнежа за близост и страха от нея. Често псориазисът за­почва от лактите. С лакти си пробиваме път, на­лагаме волята си, на лактите се подпираме. Тъкмо на тези места се появяват втвърдявания и рани. При псориазиса ограничаването и изолацията дос­тигат своята екстремна изява, така че принужда­ват пациента, поне телесно, отново да бъде „от­крит и раним".



Сърбежи (Pruritus)


Сърбежите са феномен, който съпровожда много кожни заболявания (например уртикария), но се проявява и самостоятелно, без някаква „причина". Сърбежите могат да доведат човек до отчаяние, непрестанно трябва да чеше някое място на тяло­то. Сърбене и чесане имат и чисто психическо зна­чение в езика ни: сърби ме (езикът или ръката); начесах го здравата; начесах си крастата, чеша си езика. В тези формулировки най-подходящо бихме мог­ли да „преведем" сърби ме и чеша се с „възбуждам", „предизвиквам дразнене". Сърбежът се възприема като „възбуждане". На думите сърби и възбужда най-близка е сексуалната връзка, но покрай чистата сексуалност не би трябвало да пропускаме и други­те области, които също прозират в тези понятия. Възбуждам в агресивен смисъл значи и дразня, разд­разнен съм, афектирам се, разпалвам се, наежвам се, но също така означава вълнувам, екзалтирам, а ос­вен това има значение предизвиквам (възбуждам ин­терес, апетит). Когато нещо предизвиква възбуда, дразнение, то стимулира нещо в нас - сексуалност, агресия, вълнение, влечение или любов. Човекът няма недвусмислена оценка за дразнението. Той го изживява двузначно. Не е установено дали намираме една възбуда за прекрасна или реагираме на нея с раз­дразнение. Във всеки случай, едно дразнение възбуж­да. Латинската дума prurigo, наред със сърбеж, зна­чи още и похотливост, сладострастие, а съответ­ният глагол е равнозначен на сърби.

Телесните сърбежи показват, че на психично ниво нещо ме сърби, дразни, възбужда. Очевидно на пси­хично ниво на нещо не сме обърнали внимание и не сме искали да го забележим, иначе на сърбежите ня­маше да им се налага да се соматизират. Зад сърбе­жите се крие някаква страст, вътрешен огън, жа­рава, които искат да избият навън, искат да бъдат открити. Чрез сърбежите те ни принуждават към чесане. Чесането е смекчена форма на ровенето и копането. Така както човек рови и копае в пръст­та, за да намери нещо и да го извади на дневна светлина, така и пациентът, страдащ от сърбеж, драска по повърхността на кожата си, за да наме­ри символично какво го дразни и възбужда. Открие ли кое го прави толкова раздразнителен, той се чув­ства напълно разчовъркан. Сърбежите следователно винаги известяват къде ме сърби, известяват към не съм безчувствен, какво не ми дава мира, какво ми пари на душицата: изпепеляваща страст, горещо въодушевление, пламенна любов, огънят на гнева. Не е чудно, че сърбежите често се придружават от кожни обриви, червени петна и парещи екзантеми. Поканата гласи: ровете в съзнанието си докато намерите какво ви сърби - това вече е на­истина вълнуващо!



Кожни заболявания


При кожни проблеми и обриви човек трябва да си постави следните въпроси:

1. Прекалено много ли се ограничавам?

2. Как стои въпросът с моята способност за уста­новяване на контакти?

3. Зад резервираното ми поведение крие ли се потис­нато желание за близост?

4. Кое е това, което се стреми да пробие граница­та, за да излезе наяве? (Сексуалност, нагон, страст, агресия, въодушевление)

5. Какво ме сърби в действителност?

6. Към изолация ли се стремя?



Каталог: files2014 -> prosvetni
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността
prosvetni -> Съдържание: пролог по следите на мистерията време
prosvetni -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Съдържание: пролог по следите на мистерията време
prosvetni -> Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница