Боян боев учителят за образованието ролята на образованието в живота второ издание сила и живот

Ето защо, престъпление е пред обществото, пред народа, ако не работим за въздържателната идея в училището, за да получим едно трезво, здраво и умно поколение, с което ще осигурим здравето и културния възход на бъдещите поколения.

С разнообразни средства може да се работи за въздържателната идея в училището. Освен противоалкохолното обучение, което се предвижда в учебната програма, какво широко поле за работа има в това отношение за учителя! Учителят може да си послужи с множество средства: въздържателни реферати от учениците, картини, песни и приказки, въздържателни утра и вечеринки, въздържателни пиески и пр. Хубаво е, в повечето случаи починът и главната дейност при такива вечеринки да бъде в ръцете на учениците, за да имат поле за творчество.

В дома не трябва да се дават никакви напитки на децата. А някои бащи дават вино, ракия, коняк и пр. на такива малки деца, чиито глави даже не се виждат над масата. Алкохолът влияе вредно върху всеки човек, а колко по-вредно ще влияе върху нежния детски мозъки върху другите още крехки детски органи.

Като имаме предвид, че понятието въздържание трябва да се разбира в широк смисъл на думата, още по-ясно изпъква възпитателното му значение.
ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
Учителят практически ще научи децата на правилно, дълбоко, ритмично дишане. Всеки учител трябва основно да е запознат с теорията и практиката на дишането. Всяка сутрин учителят ще посвети най-първо 5-10 минути на дихателни упражнения с движения, преди да пристъпи към учебната работа. Когато по време на учебната работа учителят забележи разсеяност, невнимание, немирство или умора у децата, хубаво е веднага да прекъсне методичната единица, да направи с децата дихателни упражнения с движения и след това те, обновени, освежени и отморени, ще продължат успешно учебната си работа. Дихателните упражнения са хубаво средство за отмора и тониране. Дълбокото дишане действа укрепително не само физически, но и върху ума, сърцето, волята, паметта, характера и пр.

Могат да се употребят дихателни упражнения за меланхолични деца, за буйни, лениви, за деца със слаба памет, за деца слабо надарени умствено, за деца със слабо телосложение и пр., и учителят ще види чудните резултати. Чрез дихателните упражнения меланхоличните ще се освободят от своята меланхолия и ще станат жизнерадостни и общителни, ленивите ще станат прилежни. У слабопаметните паметта ще се усили. У умствено недоразвитите ще се засили мислителната им сила. Телесно недоразвитите ще се укрепят и пр. Учителят трябва да работи в това отношение освен общо с целия клас, но и индивидуално. Покрай общите дихателни упражнения, той ще дава на учениците, които имат специални нужди, и особени дихателни упражнения, като следи за тяхното въздействие върху децата.

В беседите и лекциите Учителят е дал грамаден материал с дихателни упражнения, много от които могат да се използват в училище. Тук ще изложа няколко от упражненията, дадени от Учителя*, които с успех могат да се приложат в училището:

1.

Вдишване при постепенно издигане ръцете над главата отвесно и успоредно.

Задържане на въздуха при такова положение на ръцете.

Издишване при бавно спущане на ръцете отстрани надолу.

Изходно положение: Ръцете спуснати надолу. Тялото изправено.

Ръцете бавно се вдигат отстрани на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат встрани, докато застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с дланите надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. После ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане на ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти.

3.

Ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят в страни и се спущат надолу с издишване.

Лявата ръка отива в лява страна хоризонтално с длан, обърната напред. Дясната ръка отива към лявата и двете ръце си допират дланите.

Бавно хлъзгане на дясната ръка по дланта на лявата, после по дължината на цялата лява ръка и по гърдите и след това протягането й в дясно хоризонтално, с длан напред. През време на това движение бавно вдишване на въздуха.

При това положение на ръцете известно време има задържане на въздуха.

След това лявата ръка отива в дясно и двете ръце се допират с дланите. През време на това движение има издишване.

После бавно хлъзгане на лявата ръка по дланта на дясната, по цялата дължина на дясната ръка и по гърдите и протягането й в ляво хоризонтално, с длан напред. През това време става бавно вдишване

Това упражнение се повтаря по три или пет пъти наляво и надясно.

5.

Двете ръце се издигат и се допират над главата във вид на триъгълник. През време на това движение има вдишване. При такова положение известно време има задържане на въздуха. След това ръцете бавно се спущат надолу, оставайки заловени, като пръстите им се допират в хоризонтално положение до горната част на главата. През време на спущането им става издишване.

После бавно се издигат ръцете до първоначалното положение - триъгълник над главата. През време на това издигане има вдишване. После пак се спущат и издигат и пр. - три или пет пъти.

На края на упражнението двете ръце се отдалечават една от друга и с бавно движение като обливане се спущат надолу от двете страни на главата, раменете и гърдите.

Един прогимназиален учител, който е започнал с педагогическите възгледи на Учителя и ги е прилагал, казва: „В прогимназията с голям успех прилагам дихателните упражнения. Всяка сутрин имаме такива. Често по време на час, когато забележа умора, прекъсваме урока, правим дихателни упражнения с движения. След това идва чудна бодрост и продължаваме работата си.”

* „Учителят за дишането” - Книгоиздателство „Братство”, Севлиево

Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му.

Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение:

„Въведох образцова чистота в училището и разбрах, че това действа много възпитателно. Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник. Подът постоянно светеше от чистота. Стъклата на прозорците бяха така чисти, като че ли последните са без стъкла. Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина. Масата беше покрита с бяла хартия и децата пазеха да не я оцапат и с най-малката драскотина. Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици. И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в душите си. Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.”

Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки. Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли. Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна.

Учителят казва: „Чистотата е едно условие за развиване на разумността.” Физическата чистота видоизменя децата. Тя предразполага към възвишени мисли и чувства. Тя създава в душите им една атмосфера на светлина. Децата опитно трябва да видят, как физичната чистота буди у тях радост, светли мисли, подтик за работа. Нечистотата причинява тъжни мисли, неразположение на духа.

Затова чистотата може да се вземе като важна изходна точка при възпитанието. Учителят може да заведе децата при един извор, от който блика бистър, кристален поток и по чието дъно има чист пясък или бели камъчета. Там ще им говори за чистотата, ще им каже: „Ако бъдем чисти, ще бъдем красиви като този извор.”

Учителят може да си послужи и с песни за чистотата, придружени с движения. Например, песента: „Чисти бъдете като пчелите, чисти бъдете като цветята.”

Ако учителят влезе в клас с чисти мисли, чувства, желания и постъпки, той предава своето състояние на децата и у тях се събужда и подхранва чистотата. Ако учителят влезе в клас с нечисти мисли, чувства и пр., той ще внесе у децата известен вид кал. Неговите нечисти мисли, чувства и пр. ще се предадат на децата, без да им говори.

Като влиза в клас, учителят трябва да види най-хубавото у децата. У последните има наслоени нечисти мисли и чувства, утайки, получени от родителите по наследство или от средата, в която живеят. Учителят като види хубавото у децата ще отстрани тия утайки и ще събуди хубавото у тях. Ако той не види хубавото у децата при влизане в клас, ще внесе у тях своите нечисти мисли и по този начин не само че няма да отстрани утайките, но и ще ги увеличи.

Каквито и педагогически системи да се прилагат в училището - и най-идеалните - ако учителят не спазва горното правило: да влиза в клас с най-чисти мисли, чувства и желания и да вижда най-хубавото и най-чистото у децата, той няма да има никакви резултати. Те ще бъдат отрицателни.
РАЗХОДКИ И ИЗЛЕТИ
Те играят голяма роля в новото училище. Разходките се правят по-често. Те се правят в близката околност - в гората, на полето и пр., а излетите са по-дълги. Разходките и излетите не трябва да се считат като изгубено време. Не, те имат важна образователна мисия - здравна, научна и възпитателна. Те са необходими, за да се получи едно здраво поколение. Както детският труд в цветната, зеленчуковата и овощна градини и в околната природа, тъй и разходките и излетите преди всичко ще укрепят детето физически, а това е една от важните задачи на днешното училище. Излетите в планината ще помогнат за физичното укрепване не само чрез упражненията на мускулите, чрез дълбокото дишане и пр., но и чрез общение с енергиите, с които планината е богата. Тя е мощен акумулатор на електромагнитни и други сили. Богата е и на ултравиолетови лъчи, които са първостепенен здравен фактор. Знае се, че пребиваването на планината увеличава в много скоро време броя на червените кръвни телца.

Второ значение на излетите и разходките е научното: детето ще прави наблюдения върху треви, цветя, дървета, извори, камъни и пр., и събираният по този начин познавателен материал ще се обработва в клас. Знае се, че умът се развива само когато се натрупат достатъчно факти, с които той може да работи.

Трето значение на разходките и излетите е възпитателно. Планината ще накара детето да мисли, ще обнови неговите чувства и ще развие неговата воля. Ще развие волята му от една страна чрез детския труд, приложен по време на екскурзия и от друга страна, понеже самото изкачване по планината често е придружено с мъчнотии при преминаване през стръмни, мъчнопроходими места, с преодоляване на други препятствия и пр.

Както казахме на друго място, при всяка разходка или излет детето трябва да направи нещо: то трябва да допринесе за подобрението на околната местност, да прояви известен почин и творчество. Така това ще стане навик и ще влезе в характера му. Знае се, че трайните навици участват при оформянето на характера.

Планината възпитава детето и естетически чрез своите красоти. Тя чрез чистотата на своята среда освобождава човека от всичко дребнаво. Например, онзи който има желание да си отмъсти, като се изкачи на планината, е готов да прости. Ако е бил неразположен, горе на планината се изменя неговото състояние. Там на планината проговорва по-ясно възвишената човешка природа; човек там по-ясно чува вътрешния глас, който му казва да живее за великото и красивото, за една възвишена идея.

При своите чести излизания сред природата детето ще научи практически хигиеничните правила, които трябва да се спазват при разходките и излетите.

Такива трябва да се правят във всички степени училища от детската градина до гимназията включително, при което характерът и постиженията им ще зависят от възрастта.

При честите детски излети на планината ще им се говори за обновителното й действие върху тялото и душата, за значението на ултравиолетовите лъчи и на другите енергии, с които тя е богата. Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот.

При излети децата могат да правят малки опити за черпене енергия от природата. Един хубав метод е следният: ще се намери някой мощен, здрав дъб или бряст в гората; детето ще си опре гърба и главата на дървото и ще прекара така известно време. По този начин детето ще почерпи от оная слънчева енергия, която е складирана в дървото. Друг метод: детето като минава през една гора, вървейки може да си допре дясната ръка о четиридесет дървета, за да почерпи по същия начин слънчева енергия от тях.

Другарски час

Детски клуб

Всяко училище трябва да има един по-голям салон, в който ще се събират учениците в другарския час. Ако училището не разполага на първо време с такъв салон, за целта може да се използва най-голямата класна стая.

Другарският час ще задоволи нуждата, която чувства юношата от едно поле, дето той свободно може да развива дейност извън училищната програма. Цвятко Петков споделя следните думи на Кершенщайнер:

„За мен е незадоволителна всяка училищна организация, която не позволява на юношата, покрай училищните задължения да се заеме доброволно с още някои, като енергично и основно извършва работа, избрана по негов вкус от областта на науката, техниката и изкуството.”

Другарският час, който може да наречем и детски клуб, ще бъде едно социално огнище на училището. Част от свободното си време детето може да употребява в тази другарска среда за почивка и творчество. Там децата ще прекарат известно време приятно и полезно. Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни. В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр. В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр. Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището.

В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час.

Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси. Освен класните реферати, които са във връзка с учебния материал, ще има и извънкласни, общи реферати. Последните могат да се организират и ръководят от детския клуб. Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното училище, но те ще играят изключително важна роля в средното училище. Там те ще се издигнат като мощно образователно средство. Общите реферати са една необходимост за средното училище, защото средношколският период е тъкмо периодът, в който се събуждат нови духовни сили у юношата и трябва да се определи направлението, в което те ще се насочат. Тогава се формира младежката душа. Тя трябва да е потопена в света на идейния живот. Тия реферати из областта на физиката, химията, биологията, историята, географията, психологията, социологията, стопанските науки, техниката, хигиената, популярната медицина и пр. ще помогнат; покрай класната образователна работа за оформяване характера на юношата, за неговото ориентиране по много съвременни въпроси, които вълнуват човешкия дух. Те ще помогнат да излезе от училището една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя идеализъм ще чертае светлите бъднини на човечеството.

Така другарският час ще спомогне за развиване социалното чувство, за събуждане дух на творчество и инициатива, за развитие на художествен вкус, за добиване научни или литературни познания и за внасяне по-голямо разнообразие и радост в живота на детето.

Другарският час ще представя широко поле за развитието на музикалния усет. Там ще има добри възможности за това, поради което другарският час ще помогне за да излизат от училището юноши с музикална култура, музикален слух, добре обработен глас и пр. Освен обикновените седмични събрания, детският клуб ще има и извънредни такива по случай някой празник; той ще се отпразнува при творчеството на цялото училище с музикални и литературни номера, с ученически реферат и пр.

Другарският час ще се ръководи от специален или специални учители /според големината на училището/. Хубаво е, учителите-ръководители на другарския час да не се менят, за да може да се работи в него планомерно и системно. Учителят-ръководител ще дава до известна степен насока, но почин ще имат и самите ученици.

Изобщо, детският клуб трябва да представя един жив организъм, който ще се развива, ще разширява постепенно своята дейност според местните условия и възможности. Ако то има няколко секции, хубаво е ученикът да мине последователно през всички секции, за да се развие всестранно.

Една учителка е опитала под ръководството и упътванията на Учителя с успех другарския час /детския клуб/, макар и в малко по-друга форма. Резултатите са отлични. Интересът на учениците към другарския час бил голям.

Разбира се, другарският час в първоначалното училище, прогимназията и средното училище, ще има по-различен характер. Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от първоначалното училище в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него. Също така и като премине в гимназията, другарският час ще има съвсем друг характер.

Там творчеството на юношата ще има по-широко поле за действие, по-голям размах.

Другарският час ще допринесе за да приеме днешното училище още повече живот в себе си и така да се приближи все повече до училището-живот, за да живее детето все по-пълен живот - разнообразен, всестранен и творчески.

Някои

организационни

въпроси

По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално училище.”

В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално училище. А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално училище - това са материалните средства. Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище.

Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование. Само така може да се повдигне културното ниво на народа. Защото целта ни не трябва да бъде културното повдигане само на един елит от народа, но повдигане в културно отношение и на широките народни слоеве. Ето защо в професионалните училища трябва да се изучават и достатъчен брой общообразователни предмети, макар и те да нямат видима пряка връзка с бъдещата професия на ученика. По този начин учениците в професионалните училища ще могат да разширят своето общо образование и да се оформят по-правилно като личности с духовни, културни нужди. В много професионални училища днес наистина учат някои общообразователни предмети, но предимно тия, които са в по-голяма или по-малка връзка с професията. Това не е достатъчно.

Изучаването на достатъчен брой общообразователни предмети в професионалните училища ще помогне за по-доброто усвояване и на самите професии. Един по-образован човек много по-лесно, по-бързо и с по-тънък усет ще схване професията, ще вложи в нея по-голямо творчество, естетичен вкус, по-голяма сръчност, съобразителност, наблюдателност, предприемчивост и пр.
* * *

Много деца, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното и прогимназиалното. Така се погребват много таланти, които могат да бъдат полезни на обществото, на народа. Даже много деца поради мизерия не могат да завършат и първоначално училище, а камо ли да следват по-нататък. Тия деца, които могат да учат, които имат дарби, любов и влечение към наука, към общо или специално образование, да не се лишават от него поради материални причини. Значи, дарбите, способностите и влечението трябва да решат въпроса, а не материалното положение на детето.

Общият принцип в това отношение трябва да бъде: на всички деца образование до край според техните способности.

Ако едно дете е склонно към по-нататъшно образование и няма материални средства, трябва да го подкрепят общината и държавата. Това е един от начините, по който ще се съдейства най-ефикасно на даровитите и изобщо на способните деца.

Някои говорят против общото образование и искат юношата по-скоро да влезе и участва в стопанския живот на страната. На това може да се отговори следното:

Достатъчното, по-голямото общо образование повдига културното ниво на целия народ, а това е за общо добро.

От друга страна, чрез приложение педагогическите принципи на Учителя, основата на обучението и възпитанието в училището ще бъде трудовия принцип - работа сред природата, в градината, на полето и пр. Чрез трудовия принцип младежът, свършил училището, ще разбира и реалния живот, ще бъде творец и в него. Той ще бъде способен на творчески почини както в духовно-културния живот, тъй и в стопанския живот на страната.

Колкото детето се учи от учителя, толкова и последният трябва да се учи от децата. Когато учителят няма резултат при някой свой метод, той трябва да се коригира. Децата в това отношение са най-добрият коректор на учителя. Той трябва да черпи поука от тези корекции, да се поправя, да твори, да открива нови методи.

Учителят и ученикът трябва да дойдат чрез любовта в интимен досег - досег на умове, сърца и души. Така става взаимна обмяна между тях - преливане на душите им. Ценното, красивото, възвишеното в душата на учителя - неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата.

Учителят казва: „Любовта не е проповед. Тя е контакт на душите. Тя се предава от душа на душа. Тя е живият огън, който се предава от човек на човек. Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън! И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно. Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа. И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват. Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б. Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.”

Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.^

Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов.

Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен!” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа.

Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище?” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа!”

Разбира се, учителят трябва да има солидна педагогическа подготовка, мироглед, стремеж към съвършенство и идеал. Този стремеж, този идеал, за който живее, ще влеят своя огън в детските души, независимо от думите, които говори.

Кои лица са най-подходящи за учители? Кои трябва да следват за учители? Предимно любвеобилните натури! Хората на любовта, на сърцето са натури, родени за учители. Хората, които се самораздават, са родени за учители! Те трябва да пълнят предимно учителските институти. Такива натури са най-способни да гледат всичко през очите на любовта и да видят божественото, вечните ценности, които крие детето в себе си, въпреки привидните му недостатъци, склонности и пр., които то може би проявява външно. Такива учители, казва Кершенщайнер, имат вяра в божествеността на най-вътрешната същина на човешкия дух. Тая вяра изхожда от любовта, но е полезно тя да се подхранва и от мирогледа, който да помогне на учителя да дойде до познание на истинското човешко естество.