ЛЮБИМИТЕ ДОМАШНИ РЕЦЕПТИ ЗА БОМБИ НА БЪРНАРД МИКИ РЕНГЛ

157
БУТИЛКОВА БОМБА:
За нея ще ви трябва бензин, но само няколко капки. Когато
Бърнард беше изпратен да мие шерифската кола, за пет секунди той изсмука през една сламка достатъчно, за да изчезне завинаги от Коди,
Уайоминг. Капнете бензиновите капки в чиста стъклена бутилка като тия, в които се продава ябълково вино. Затворете я и я търкаляйте,
докато вътрешната стена се покрие с тънък слой бензин. Оставете бензина да се изпари. И отново ще ви трябва аптечка против змийски ухапвания, заради калиевия перманганат (на този свят змиите приемат много форми и ако не си способен да ги омайваш, трябва да си готов за противодействие на отровата им). Прибавете щипка калиев перманганат и бързо запушете отново бутилката. Търкулнете я през стаята достатъчно силно, за да се разбие, щом се удари в отсрещната стена. Сбогом, стена. Това е голям експлозив.
БОМБА „СУШЕНИ ПЛОДОВЕ И ЛАЙНО ОТ ПРИЛЕП“:
Специалитетът на Кълвача. Захарта е нестабилно химическо вещество, което обича да се оксидира също толкова страстно, колкото и сярата, и дори по подобен начин. При приготовлението на това ястие мислете за захарта като за сяра. Съставките на барута са сяра, въглерод и селитра. Сушените плодове, както и всяка подобна закуска, съдържат доста захар и въглерод. (Бърнард обожава сушени плодове, когато става дума за бомби. За сутрешната си трапеза той предпочита овесени ядки. С бира. Що се отнася до селитрата (калиев нитрат), фъшкията от прилеп е идеален източник. Ако не разполагате с прилепова, става и с такава на птиче. Колкото по-стара е, толкова по-добре. От естетически,
а и прагматични съображения, прясното мокро говно не се препоръчва.
Стрийте сушените плодове. Разбъркайте ги добре с фъшкията на прилепа. Когато смесвате тези две неща, не се изненадвайте, ако цветът ви се стори привлекателен. Всъщност така можете да получите по-ясна представа за изкуството и неговия произход. Поради тази причина, бомбата се препоръчва на историци и критици. Сложете сместа в контейнер и я възпламенете. Барутът, противно на вашите очаквания, не е голяма пукотевица. Тази бомба не може да изравни

158
сгради със земята, но произвежда чудесно количество дим. Със сигурност прави повече дим от пакет „Кемъл“. Всъщност прави повече дим от пакет „Кемъл“ само при положение… само при положение, че изчезналата раса на червенокосите аргонци не е успяла да предаде своето послание.

159
55
Лей-Чери се качи на тавана с кофа черна боя. Тя боядиса стъклата на прозорците, освен едно малко квадратче на изток. Във фасунгата на тавана тя завинти четиридесетватова крушка. Разчисти кралските бутафорни одежди, коледните украси за елхата и сандъците с монограмирани боклуци. Внесе цокало и легло. Леглото беше с гумен матрак, цокалото щеше да се изпразва от Жулиета два пъти на ден. Също два пъти на ден Жулиета щеше да внася чиния с храна.
— Груба храна — нареди Лей-Чери. — Искам да се храня като него.
Кралят и Кралицата напразно се опитваха да я вразумят.
— Не е чудно, че в този живот на хората им липсва любов —
каза Принцесата. — Любовта принадлежи на тези, които са готови да отидат докрай заради нея. Сбогом.
Тили и Макс чуха как вратата на тавана се тръшна. За Макс шумът от вратата прозвуча като удар на бухалка, когато противникът е стигнал базата и е победил „Морските“ в края на деветия. Сърцето му,
което никога нямаше да спечели игра отново, тропна със собствената си малка бухалка.
— О-о, спагети-о — каза Тили. И не навлезе в подробности.
В първия момент те решиха да потърсят професионална помощ за Принцесата, но Крал Макс беше от тези, които смятаха, че на този етап психологията е в стадий на развитие, в който е била хирургията,
когато е била практикувана от бръснари, така че идеята беше изоставена. Макс прегърна жена си наполовина — дотолкова му стигна ръката — и те излязоха на верандата, откъдето впериха погледи в къпините. Къпините настъпваха, както малко други неща в последната четвърт на двадесети век, освен пчелите-убийци и арабите.
Тук може би си струва да споменем, че Бърнард Мики Ренгл,
макар че беше съгласен с кралското мнение за професията психология,
си беше изработил свой собствен психологически тест. Той беше кратък, прост и, според своя създател, безпогрешен. За да приложите теста, просто помолете обекта да назове неговия или нейния любим

160
Бийтъл. Ако въобще сте запознати със самостоятелните образи, които всеки един от четиримата „Бийтълс“ си е изградил пред обществото,
ще признаете, че избраният — Джон, Пол, Джордж или Ринго —
разкрива за личността на обекта толкова, колкото повечето от нас не могат и да се надяват да разберат някога.

161
56
Лей-Чери крачеше из стаята. Тя седна на леглото. Тя дари гумата с първия в историята отпечатък на кралски задник. Тя отиде при прозорците и погледна в черното. Тя сефтоса цокалото, макар че всъщност нямаше какво да вложи. Тя легна на леглото. Килия килия килия. Тя се обърна. Под под под. Тя стана и преброди още малко стаята като прахосмукачка, страдаща от безсъние. Тя прави такива неща в продължение на три дни. Сякаш започваше да се разбира с пространството, макар че добре знаеше, че пространството е просто устройство, което пречи на всички неща да се съберат на едно място.
На четвъртия ден тя реши да мисли организирано за проблема на любовта. „Когато сме незавършени, винаги търсим някого, който да ни завърши. Когато след години или месеци на връзка открием, че все още сме неизпълнени, ние хвърляме вината върху своите партньори и започваме отначало с някой по-обещаващ. Това може да продължи все така — поредици от полигамия — докато не приемем, че, макар и партньорът да придава сладки измерения на нашия живот, ние, всеки един от нас, сме отговорни за собственото си осъществяване. Никой друг вместо нас не може да ни го осигури и да вярваш в противното,
означава опасно да се заблуждаваш и да обричаш на провал всяка нова връзка. Това звучи доста добре. Ако имах молив и хартия, щях да го запиша.“ Уви, тя нямаше молив, а на рулото хартия, което стоеше до цокалото, му беше съдено да свърши по друг начин.
После тя си помисли: „Когато двама души се срещнат и се влюбят, появява се внезапен поток от магия. В този момент магията присъства естествено. Ние се храним с тази безплатна магия, без да желаем да произвеждаме друга. Един ден се събуждаме и откриваме,
че магията си е отишла. Ние се блъскаме, за да я върнем, но вече е прекалено късно, изхабили сме я докрай. Трябва от самото начало зверски да работим, за да произведем допълнителна магия. Работата е трудна, особено когато изглежда, че магията е в изобилно и предостатъчно количество, но, ако не забравяме да я правим, ние значително подобряваме шансовете си да задържим любовта.“ Тя не

162
беше сигурна каква бе тази идея — дълбокомислена или банална.
Единствено беше сигурна, че е вярна.
После си помисли: „Мистиците казват, че в момента, в който я предадеш, ти можеш да я получиш. Това може да е вярно, но ако ти не я искаш, кой ще я иска.“
Лей-Чери се опита да измисли още мисли за любовта.
Съзнанието й блуждаеше. Към зазоряване на петия ден тя мастурбира.
Не беше умишлено. Тя само искаше да се провери за симптоми на безчувственост, атрофия, смаляване, обезводняване. Когато влажната генитална искра блесна между пръстите й, малката ръка се отдръпна от изненада. Внимателно се върна. Не срещна съпротива.
Плъзна се между гънките солено месо и праскова. Тя натисна спусъка на морския бурен.
След това беше потисната. Чувстваше, че е нарушила чистотата на своето отшелничество. Колкото и да опитваше, не можа да си представи Бърнард да мастурбира в своята килия. На Бърнард не му трябваше рекламна агенция, за да види разликата между второразредна стока и първо качество. Бърнард не би приел някакъв долен заместител. Херувимите, които кръжат в синьо сияние над покоите на истинските влюбени, тези ангели, не летят за мастурбаторите. В
бъдеще тя щеше да опита да канализира сексуалната си енергия в нещо по-извисяващо от оргазъм „направи си сам“.
Но какво?
Тя опита да назове петдесетте щата и техните столици, но така и не можа да отиде по-далеч от Южна Дакота. Опита да назове деветте планети от Слънчевата система, но объркана откри, че може да назове десет, като броим и Аргон. Тя опита да си спомни защо Джордж
Харисън беше любимият й Бийтъл — сигурно беше заради неговата искреност, неговата дълбока духовност, неговото състрадание към страдащото човечество — но само разбра, че, неясно защо, сега предпочиташе бунтовния изследовател Джон Ленън. Тя си измисли игра, в която имаше властта да прокара някакъв закон, който да бъде спазван от всички хора по Земята. Какъв закон да предложи? Какъв беше този закон, който ще промени света? Не можеш да принудиш хората да обичат своите съседи така, както обичат себе си. Вече съществуваха закони срещу убийствата и, въпреки това, те продължаваха. Ако двигателят с вътрешно горене се обяви за

163
незаконен, това със сигурност би подобрило нещата в огромна степен,
но колко време ще мине, преди индустрията да вкара кола с ядрена енергия във всеки радиоактивен гараж? Ами ако вземе, че обяви всичко за незаконно. Тогава всички ще бъдат извън закона. Дали това ще удовлетвори Бърнард, или ще го ужаси? В следващата игра тя раздаваше наградите „Оскар“ на своите любими филми —
произведенията, които наистина заслужаваха. Кандидатите бързо се свършиха и тя започна да си измисля филм. Само че знаеше само един сюжет и нещо не се справяше добре със сцената, в която жабокът бива захвърлен в стената. Пък и какво е станало със златната топка?
Нейните фантазии отстъпиха място на сънищата. Или може би беше обратното? И в двата случая тя лежеше на леглото в продължение на дни и не отваряше очите си. Жулиета я разтърси.
— Омирате ли? — попита старата жена.
— Крализата иска да знай — каза Жулиета, като имитираше
Тили — дали омирате.
— О, не — отговори сънено Лей-Чери. — Кажи на мама, че живея. Живея за любовта.
Тя веднага се върна към разговора си с личния тотем — нещо средно между жаба и кълвач, а понякога и катерица, която, вместо да ражда катеричета, изнемогва в центъра на Земята.
Времето минаваше. Може би беше седмица. Може и по-дълго. И
една вечер тя се събуди, ободрена и с бистра глава. Стана и се протегна. Няколко пъти с подтичване обиколи таванчето. Наведе се и докосна пръстите на краката си. Със страхотен апетит погълна соевия сандвич и картофеното пюре от таблата за вечеря. Вкара цокалото в употреба. Седна на леглото.
— Да, аз съм жива — каза тя. — Жива съм, заради любовта.
Тя се почувства добре, макар че трябваше да си признае, че все още усещаше върху тила си хладния дъх на скуката.
В този момент погледът й улови нещо. Нещо издраска ръбовете на зрителното й поле и го дръпна като дете. Един лунен лъч беше проникнал през единствения чист квадрат на прозореца и осветяваше един предмет. Тя се приближи и вдигна предмета. За първи път осъзна присъствието на пакета „Кемъл“.

164
57
Храмовете, минаретата, оазисът, пирамидите, дори самата камила, проникнаха през зрението й, без да бъдат видени. Орбитите на очите й, сякаш програмирани от годините грамотност, се спряха на съобщението, което федералният закон препоръчва на производителя да отпечатва върху лявата страна на пакета.
Предупреждение: Министерството на Здравеопазването е установило, че тютюнопушенето е опасно за вашето здраве.
… основна рисунка, синьо мастило, фон, бял като очите й около сините ириси, бял, какъвто някога беше килимът в библиотеката.
В съзнанието й цъфнаха туморни храсти; бледорозови дробове заприличаха на овъглени дърва в камина; гротескни тумори, пускащи кръв и гной, израстваха като гъби върху нищо неподозиращи ливади;
артерии се гърчеха като филизи на изсъхнали орхидеи; кръвни съсиреци, приличащи на гнили домати или на мозъци на умрели маймуни, задръстваха организма, а всеки съсирек изпускаше тънки кичури дим от някакво горене, което нямаше да спре, докато не умре организмът.
Лей-Чери изсумтя от погнуса.
— Йък — каза тя на глас, за да упражни другата мантра. —
Бърнард твърди, че, когато си затворен, цигарата ти е приятел. С
такива приятели за какво му е на човек да има врагове?
За Принцесата беше загадка защо човек пуши и все пак отговорът изглежда прост, когато се поставим в пресечната точка между природа и култура, образуваща се, когато хората вземат нещо от околния свят и го включват в своето тяло.
Три от четирите елемента са достъпни за всички създания, но огънят е дар само за човека. Пушенето на цигара е възможно най- интимният акт с огъня, без физическа болка. Всеки пушач е въплъщение на Прометей, който краде огън от боговете и го носи у дома. Ние пушим, за да уловим мощта на Слънцето, за да умиротворим
Ада, за да се идентифицираме с първичната искра, за да изядем ядката на вулкана. Не тютюнът, а огънят е това, което ни привлича. Когато

165
пушим, ние представяме вариант на танца около огъня, ритуал, древен като светкавицата.
Това значи ли, че тези, които пушат цигара от цигара, са религиозни фанатици? Трябва да признаете, че има известно сходство.
Дробовете на пушача са гола девственица, хвърлена в жертва на бога-огън.

166

Изтегляне 3.21 Mb.

Сподели с приятели: