Бърни Кълвача — Нещо като любовна история

201
хората извън закона, за да разбере, че те са живи пътепоказатели, които сочат към другаде, че те са апостоли на другостта и агенти на ИЗБОРА.
Така че, какво друго е нейната теория, освен песента на Кълвача,
рикоширала повечко пъти в голите стени на таванчето? В крайна сметка, точно Кълвача я запозна с Червените Бради и предположи,
макар и на шега, че е възможно да имат връзка с Аргон.
Затворена на тавана, получила лунни уроци от пакет цигари и
Луната, тя явно беше объркала хитрите идеи на своя любим с някакви стари индиански приказки и с личната си среща с двама самозвани извънземни, които миришеха като кедровите сандъци, в които пенсионирани стари моми захвърлят рокличките, за които вече са прекалено стари и дебели. В своята изолация и объркване тя бе решила, че е разгадала кодирано съобщение от друго измерение. Но нали косите й щяха да разберат, ако тя наистина приемаше сигнали от другата страна на огледалото?
Във всеки случай, макар че беше прекалено обладана от заключенията на своята теория, та да я отдаде на трохите от глупостите на един човек извън закона, тя почувства повече от всякога нужда от Бърнард. Мислеше си, че, след като тя бе успяла да разгадае кода върху пакета „Кемъл“ в своята килия за размисли, вероятно и
Бърнард бе постигнал поне още толкова. Може би Бърнард беше видял неща, които тя не бе забелязала. Но дори и да не бе така, тя изгаряше от нетърпение да сподели своята информация с него, да потърси неговото мнение и съвет. Тя се чувстваше така, сякаш нелегално е записала на касетка Вибриращия Небесен Хор на Златната Вечност —
групата, която пее парчетата в лоши филми, основани на Библията — и искаше бързо да я пусне на касетофона на Бърнард, за да види дали в нея още звънти истината, а звънът на истината е най-хубавият звук на света, макар че има шумове, създавани в леглото от някои жени, които определено му съперничат. Следите на нейните сълзи стигаха по-далеч от края на носа й и тя едва ли щеше да издържи още четиринайсет месеца, докато сподели откритието си с онзи мъж, чието червенокосие превъзхождаше нейното.
Затова Лей-Чери направи избор. Тя щеше да отиде при него.
Нина Яблонски, червенокосата адвокатка, беше родила бебе.
Всеки момент щеше да напусне фирмата си. Лей-Чери щеше да вземе назаем нейните документи. Щеше да отиде на остров Макнийл и да се

202
представи за нея. Щеше да си сложи големи очила, да си нарисува още лунички, щеше да вдигне косата си на кок. Просто като фасул. Макар че формално Яблонски вече не се занимаваше със случая, пазачите нямаше да знаят. Бърнард щеше да бъде любопитен да научи причината за внезапната поява на „Яблонски“ шест месеца по-късно и щеше да се съгласи да я види. И Лей-Чери щеше да се окаже в неговата килия.
Как не се бе сетила по-рано? Тя можеше да го посещава всяка седмица, маскирана като неговата адвокатка. Лей-Чери направо се побърка като си представи как се люби с Бърнард всеки четвъртък в неговата килийка.
Колкото и да беше възбудена, все пак не бе лесно след толкова дълго време, ей така, да стане и да напусне таванчето. Тя реши, че ще е по-добре да излезе бавно като гмуркач, който се изкачва от териториите на дънните риби и внимава да не получи спазми.
Няколко сутрини по-късно, като подготовка за своето връщане към външния свят, тя отиде до прозореца, чиито пирони беше отковала предната вечер и бавно го отвори. Но не достатъчно бавно, та да не бутне Чък от петнайсетметровата стълба, от чието най-горно стъпало той тъкмо надничаше през единствения прозрачен квадрат, търсеше радиопредавателя… и енергично мастурбираше. Чък се стовари в къпиновите трънаци и се изгуби от поглед, а твърдият му член грубо и нееднократно разбра, че „чеп“ има повече от едно значение.
Стъписана, Лей-Чери слушаше стоновете на Чък в продължение на няколко минути, а после се показа на прозореца и започна да вика за помощ. Виковете й привлякоха вниманието на възрастен мъж със странен костюм и аматьорска прическа, който точно в този момент се влачеше нагоре по алеята към двореца и носеше ужасни новини от затвора.

203
72
Чък беше хоспитализиран за почти месец, за което време ЦРУ
назначи професионалнист със стаж, за да шпионира семейство
Фьорстенберг-Баркалалона. Оперативният работник непрекъснато се появяваше маскиран по различен начин — първо като противопожарен инспектор, после като продавач на енциклопедии, след това като общинска медицинска сестра, която иска да чуе клапата на Макс,
докато Кралица Тили, която през цялото време галеше своето чихуахуа, най-накрая се изправи срещу човека и каза:
— Засто просто не фсемете малката камера и дер тетрадката унд отидете да слусате горе както Чък? Сте полуцис глафоболие от напрезение като все си сменяс вънсноста.
Това обаче си беше чисто академична работа. Освен директна въоръжена намеса, Съединените Щати вече нямаха какво да сторят, за да запазят дясната тирания в родината на Тили и Макс. А Макс,
заподозрял, че дясната тирания просто ще бъде заменена с лява тирания, както обикновено става, си беше измил кралските ръце от цялата тази история. Що се отнася до Лей-Чери, която, както бяха научили в ЦРУ, беше неосъзнат кандидат за управляващ монарх след края на Революцията, Лей-Чери, която далеч не се готвеше да управлява нация, Лей-Чери беше в състоянието, в което се намира пакет „Кемъл“, след като е бил хвърлен в двора, а след това изяден и повърнат от козел.
С разпространението на новината за нейното самоизолиране чрез страниците на такива вестници като „Нешънъл Инкуайърър“,
„Парейд“ и „Космополитън“ Принцесата беше започнала да привлича все повече и повече подражатели. Жени, чиито мъже бяха в затвора,
във войската или в Аляска на работа по газопровода, започнаха да се залостват в стаите си като открито заявление на самотна отдаденост.
Няколко мъже направиха същото. Впоследствие объркани романтици поеха към голи будоари, мансарди, мазета, бараки, кучешки къщурки и изоставени заслони, докато техните любими никъде не бяха отишли и можеха да бъдат в обятията им всяка нощ, ако те не бяха избрали да се

204
уединят като доказателство за подчинение пред силата на Любовта.
Една съпруга в Юниънвил, Индиана, жена, която някога беше харчила по трийсет долара на седмица за подозрителни картички „Холмарк“, се отправи към неосветено мазенце, гъмжащо от паяци „черната вдовица“, за да демонстрира дълбината на чувствата, които изпитва към своя съпруг и три гладни деца. Някои хора, които се самоизолираха, дори нямаха любими. До есента вече почти сто
„принцеси-затворници“ из цялата страна зяпаха тапети в импровизирани „таванчета на Любовта“ и се очертаваше някакво съревнование, тъй като радиостанции предлагаха награди в брой при рекорди за издръжливост. Лей-Чери беше подочула за тези неща, но акълът й беше в пирамиди и космически загадки и тя не се беше замислила много. В крайна сметка, новината пропътува чак до един самотник на остров Макнийл, където очевидно не се настани много добре.
Всъщност Бърнард, който се бе държал относително спокойно с надеждата за ранно освобождаване, бе толкова обезпокоен от новините, че се възползва от незаконната, но разпространена затворническа нелегална поща и рискува досието си, за да прекара писмо за Лей-Чери. Посланието с почерка на подкупения надзирател,
на който беше продиктувано, беше доставено от Пърди Бърдфийдър —
на злодейна средна възраст, от Такома, освободен току-що след излежаването на петнайсет години за кражби на портфейли.
Бърдфийдър, който, за период от много години, беше откраднал стотици портфейли, преди да се разсее и свие чантата на микробиоложката със стъкленици, пълни със секрети — дори и в този случай можеше да избяга, ако не бе останал да брои придобитото —
помогна с измъкването на кървящия Чък от къпините, като при това сериозно изподра дарения му от правителството костюм и после предаде писмото на Жулиета. Бърдфийдър можеше да благодари на щастливите си звезди за това, че кралският обичай да се екзекутират вестоносците, които носят лоши новини, вече не се спазваше.
„Йък!“. Така започваше бележката.
Йък! Ако си мислиш, че Черната Дупка е нещо лошо,
то трябва да опиташ с малки порчета, които висят,

205
захванати със зъби за тестикулите ти. Точно така се почувствах, когато разбрах, че личната ни връзка се е превърнала в популярен сапунен сериал, евтино интервю с
Барбара Стрейзънд и спорт от рода на „стоене върху пилон“ и „колко души могат да влязат в телефонната будка“. Мила, струва ми се, че ти и аз вече не смучем от един и същ портокал. Любовта не е вагон с музика, в който да скачат изгубени души, които нямат на какво друго да се возят. Мислех, че вече си разбрала, че „романтично движение“ е противоречие в понятията и че обществото само чака знак, за да превърне най-дълбоките, най- истинските човешки преживявания в някаква плитка модичка. Ти даде знак. Явно, човек може да изкара момичето от движението, но не може да изкара движението от момичето. Дори в пълна самота, ти не можа да обуздаеш гадните си инстинкти. Нека наивен спасител на света като теб да разглежда нашата любов като Свещена кауза, но тя всъщност си беше само някакво лаене към Луната.

206
73
Ако сълзите на Принцесата се бяха наредили една до друга, те щяха да обиколят Сиатъл като крепостен ров.
Ако сълзите на Принцесата бяха укротени с бент, това щеше да осигури убежище за застрашения кит и пристан за „Летящия
Холандец“.
Сред берберите съществувало поверие, че, тъй като в гроба няма памет, то земя от погребалната могила може да помогне на човек да забрави своите мъки, особено разбитото сърце от нещастна любов. Но
Бърнард не беше приложил към писмото си гробовна пръст, а дори и да го беше направил, сълзите на Принцесата щяха да я превърнат в кал.
След като съвсем накваси гумения матрак с горчивите си сълзи,
тя го захвърли през прозореца в къпините долу. (Чък имаше лошия късмет, че матракът не беше там, когато той падна). После тя запрати цокалото в стената. Малко по-късно, докато крачеше обезумяла, тя си наряза стъпалата върху остатъците от него.
Сграбчи пакета „Кемъл“ и го смачка в малкия си юмрук, като срути пирамидите и спука гърбицата на камилата. От пирамидите в паника се разбягаха мумии, които влачеха опаковките след себе си. От разбитата гърбица на камилата плисна вода като фонтан от сълзи.
В продължение на часове тя плачеше тихо, почти нечуто, и търкаше очи с кокалчетата на ръцете си. После скачаше на крака и крещеше. Безпомощни, Крал Макс и Кралица Тили (и агентът на ЦРУ,
предрешен в този момент като представител на фирмата „Рото-
Руутър“) правеха бдение пред вратата й, докато вътре Жулиета стоеше мълчаливо и криеше Омагьосания Принц в шепите си, вероятно за да го предпази от червенокосата ярост, а може би в опит да събуди магията в жабока.
След като изкара три дни в това състояние, Лей-Чери се успокои.
В края на краищата, тя беше в близка хармония с циклите на Луната, а това, което се смалява, трябва да се уголеми. Луната издържа най- много три дни тъмнина, преди да извика „Стига!“ и да започне отново

207
бавно да отваря древния хладилник, от чиято ледена утроба ще заблести метаморфозната светлина на света.
Навън бяха дошли дъждовете, дъждовете, които като виелици от малки рибки щяха да връхлитат старата паянтова къща чак до пролетта. Никой плач не може да се съревновава със северозападните дъждове.
Затова Принцеса Лей-Чери си издуха носа. Положи голите си бутчета върху пружината на леглото, като внимаваше да не се натъкне на нещо. Известно време тя седя в размисъл. Изглади смачкания пакет
„Кемъл“. Тогава се усмихна. Обърна се към Жулиета. Гласът й беше решителен и дързък.
— Доведете ми А’бен Физел — каза тя.

208
АНТРАКТ
Ако тази машина не може да го направи, тогава… какво? Може ли Музата да води играта?
Ремингтън SL-3 има нужда от работа с глаголите. Тя явно не може да пише между редовете. Нечувствителна е към красотата на гъбовидните алкалоиди — колкото повече поглъщам от тях, толкова по-нечленоразделна става. И въпреки че държи на традиционните литературни стойности, тя си остава сприхаво модерничка.
Повярвайте ми, за малко да се изкуша да сменя машината си по средата на течението, но по това време нищо не е отворено, освен
„Денонощната Закусвалня на Маминка“, а уредът, който изписва менюто на маминка, пише „грис“ със „з“. Освен това, ми съобщиха, че гаранцията на Ремингтън не включва „писане от такова естество“,
каквото и да означава това. (Но това едва ли трябва да ме изненадва:
когато отидох да си купя застрахователна полица от „Мючуъл“ в
Омаха, те ми казаха, че могат да застраховат пръста, с който печатам само срещу пожар и кражба).
Предполагам, не ми остава нищо друго, освен да се бъхтя в хватката на тази буржоазна печатарница и да се опитам да стигна до финала. В случай че не успея, в случай че ти, драги читателю, трябва да завършиш без мен, какво да кажа, ти беше добра публика, вероятно по-добра от тази, която заслужава един недоразвит романист с недоразвита пишеща машина и бих искал да ти оставя едно идеално изречение, един паметен образ, който да скъташ във виолетова коприна на дъното на мозъчната си кутия. Нещо от сорта на капка тропически сок, който се прецежда от страстната целувка върху устните на държанката. Уви, няма такова количество сок, което да ни задоволи —
доста познато оплакване в последната четвърт на двадесети век —
затова с риск да се проявя като срамежливко, бързо ще ви благодаря и arrivederci на всички там. Както казват в моята страна, желая ви приятен ден.

209

Изтегляне 3.21 Mb.

Сподели с приятели: