Бърни Кълвача — Нещо като любовна история
Изтегляне 3.21 Mb. Pdf просмотр
|
| „Вертикалната интеграция на хранителни конгломерати, като например в пилешката промишленост, се е развила с огромна скорост в последната четвърт на двадесети век. Но това пилешко крепостничество на фермера, развъждащ птици, се е разпространило, без да бъде забелязано от градска Америка.“ В лунната светлина, която се процеждаше през листака на голямото смокиново дърво, Героят се обръщаше към множеството. Облечен в скъп сив костюм и съвсем мръсна вратовръзка, той можеше да говори във Филаделфия със същия успех, с който говореше в Лахайна, но неговата вътрешна чистота бе така огромна, че гласът му караше мангустите да спрат да крачат като пудели в двора на обществената библиотека и дори бандата на Монтана Джуди, която бе вдигнала седем вида олелии на следобедната сесия на Фестивала, седеше на тревата в уважително мълчание. Всъщност, освен няколкото синтетични японски почитатели и сухите устни на Героя, единственото движещо се нещо в Парка на Смокинята беше древна придружителка, която кръстосваше тълпата ред по ред, в търсене на своята отговорност. „Например, как една домакиня може да открие и отстрани остатъците от хормони, антибиотици, пестициди и нитрати в месото, което купува, или водата, прибавяна към пилетата, шунката и преработеното месо?“ Сърбане и лигавене, мляскане и много слюнка. Лей-Чери и Бърнард се целуваха лудо. Те говореха с езици. Като животно, лижещо сол, той изчисти последните й сълзи. С целувка той дори махна от нея една перла сопол. Сякаш езикът му не беше достатъчен, той пусна и пръст в устата й и прочете вътре хлъзгавия надпис на Браиловото писмо. Тя смучеше пръста му и притискаше тялото си до неговото толкова силно, че той за малко да загуби равновесие и да се катурне към щирборда. Океанът в пристанището за малки лодки беше напращял от прилива, а те все още не успяваха да застанат здраво на краката си. Внимателно, сантиметър по сантиметър, със силно 105 притискане, Бърнард пусна луничавата си ръка под роклята й отдолу нагоре. Гащичките й се разтвориха в неговата хватка. Майчице мила! Ако в този момент Крал Макс беше телефонирал на своя агент по залаганията, щеше да открие, че курсът е осем към едно срещу безбрачието. „Химическата индустрия и нейните активисти правят всичко възможно правителството да забави изследванията за алтернативни и по-безопасни методи за контрол над насекомите.“ Бърнард й подаде една таблетка и чаша текила, за да я прекара. — Ето. Глътни това. — Какво е това? — Ши-линк. Китайско противозачатъчно. То е много старо и много безопасно. Една таблетка държи в продължение на месеци. Вземи я, скъпа. — Не знам… Какво има в нея? — Четирите безсмъртни съставки. — Само четири? С шест бих се чувствала по-безопасно. — Вземи я. — А бе, с шест ще ми бъде по-лесно, ти казвам. — Вземи я. Тя я взе, като, гълтайки я, се опитваше да не мисли за колоната маршируващи китайци, по осем на ред, покриващи земното кълбо по дължина. — По-късно ще те науча на лунацепция: как да координираш хормоналния си цикъл с този на светлината. Можеш да се научиш да синхронизираш тялото си с фазите на Луната и хем да бъдеш сто процента сигурна, хем да си в хармония с Вселената. Страхотна сделка. Лей-Чери беше толкова приятно изненадана от това, което чуваше, толкова очарована от загрижеността на този луд бомбаджия за нейната утроба, че го обгърна с ръце и го целуна така, сякаш вече му минаваше модата, което според много хора си беше така. Тя се смееше, целуваше го и се събличаше — всичко това едновременно. Бивши президенти-републиканци, изяжте си ушите. „Конкуренцията, свободното предприемачество и откритият пазар не би трябвало да бъдат символични смокинови листа за корпоративния социализъм и монополистичния капитализъм.“ 106 Осъзнаваше ли героят, че, докато говореше за символични смокинови листа, истински листа от смокиня образуваха балдахин, който предпазваше неговия лъскав бизнес костюм от игривите лъчи на Луната? На борда на „Хай Джинкс“ и последното символично смокиново листо беше паднало. Шортите на Бърнард — естествено черни — кацнаха на палубата, секунди след като Лей-Чери напусна своите гащички. Тяхното бельо остана да лежи там и да събира прах като призрачни градове, изоставени с изчерпването на найлоновите мини. Те се изтърколиха в долната каюта. Лей-Чери и преди се беше възбуждала до такава степен, но не се беше чувствала така спокойна от това. Коленете й рамкираха нейното усмихнато лице. Тя представляваше мишена, която беше трудно да не бъде улучена. Луната, ярка като лимон, влезе в катера през страничния отвор и блесна върху мокрия илюминатор. Прицелът му беше добър. Той потъна до дръжката. — Мили Боже! — викаше тя. — Йъммм — пъшкаше той. Морето клатеше корабчето, сякаш ги подстрекаваше. Изтегляне 3.21 Mb. Сподели с приятели:
|