Бърни Кълвача — Нещо като любовна история

142
пожелал да се качи на масата, където седнал и лакомо се огледал.
— Бутни си чинията малко по-наблизо, за да можем да ядем заедно — казал той.
Тя с неохота изпълнила молбата му. Жабокът се наял до насита, а на нея всеки залък и присядал.
— Преядох — казал най-сетне жабокът. — И съм уморен. Трябва да ме занесеш в стаята си и да оправиш коприненото си легло, за да мога да поспя.
Принцесата започнала да се терзае, да се вайка, да плаче и да се оплаква. Тя не искала онзи студен, лигав жабок да спи в нейното хубаво, чисто легло. Това разярило краля.
— В момент на нужда ти си обещала нещо — казал той. — Сега, колкото и да ти е неприятно, трябва да го изпълниш.
С израз на погнуса тя вдигнала жабока и го отнесла в покоите си, където го сложила в ъгъла върху някакъв мръсен парцал. После се мушнала в леглото. Но преди да успее да заспи, жабокът, скок-подскок, дошъл до леглото й.
— Пусни ме при теб или ще кажа на баща ти —
рекъл той.
С това чашата на търпението преляла. Тя побесняла и сграбчила жабока.
— Разкарай се от живота ми, слузеста жабо! —
извикала тя. И с всичка сила го запратила в стената.
Когато паднал на земята, той вече не бил жабок. Бил се превърнал в принц с мили очи и красива усмивка.
Принцът-жабок взел ръката й и й разказал как отмъстителна вещица го била омагьосала и как само принцесата, със своята невинна красота можела да го освободи от магията. После той я помолил да се омъжи за него, което тя направила със съгласието на баща си. И те заминали за родината на принца, където станали крал и кралица и заживели щастливо.“

143
Когато приказката свърши така, както дори онзи нещастник,
Сартр, знае, че трябва да свършват приказките, към Бърнард се приближи един пазач и го потупа по рамото, в знак, че вече е време да се завръща в килията си. Бърнард изглеждаше унесен в мисли. Той продължи да се взира в Лей-Чери, като усмивката му не слизаше от лицето, и не обърна внимание на пазача. Пазачът го сграбчи за яката —
която не беше черна — и го изправи на крака. Лей-Чери не издържа. С
крясък тя скочи и залепи тялото си за стъклото, сякаш желаейки да стане толкова тънка, че да се прецеди през разредените силиконови молекули, така, както майонезата се процежда през дупките на швейцарското сирене. Бърнард удари един лакът в челюстта на пазача и хвана слушалката. Той щеше да й говори!
Тя моментално вдигна слушалката от нейната страна на стъклото и я залепи до ухото си. На помощ на изсвирилата полицейска свирка прииждаха нови пазачи и тя разбра, че той няма да може да каже повече от една-две думи.
— Кажи, скъпи, кажи!
— Какво станало със златната топка?
Ето какво каза той.
— Какво станало със златната топка? Аргххх…
И те го извлякоха от стаята.

144
50
Открай време у самата Лей-Чери бяха възникнали някои въпроси по приказката. Тя се чудеше най-вече от къде на къде красивият принц ще иска да се ожени за някаква малка лъжкиня, която се гнуси от земноводни и не държи на думата си. До тогава Лей-Чери смяташе, че жабите стават на принцове посредством трансформиращата магия на целувката. Защо този принц се бе освободил от жабешката магия, чак когато се бе размазал в стената? Да не би да е бил мазохист? И в такъв случай не бе чудно, че е бил привлечен от такова отвратително същество и те вероятно наистина са заживели щастливо, може би с помощта на кожени аксесоари.
Всъщност на Лей-Чери тази приказка никога не й бе звучала много смислено и тя се чувстваше обидена от братя Грим за това, че са обрисували една принцеса в такава неласкателна светлина. Достатъчно неприятно бе да си стръв за дракони. Но въпреки всичките си уговорки по приказката, тя никога не се беше сещала да погадае над съдбата на златната топка. И наистина, в началото приказката прави голям въпрос от тая топка, а по-нататък не я споменава, но, в крайна сметка, важни са героите, топката е просто пособие, играчка, предмет.
Може би принцесата беше прибрала златната топка до времето,
когато собствените й деца ще могат да си играят с нея, или, може би,
след като се е сдобила с принц, с когото да си играе, тя просто е изоставила любимата си играчка (тя със сигурност е способна на такова нещо), която е била прибрана на тавана, изхвърлена на боклука,
открадната от прислужница или дарена на предприятието „Добра
Воля“. Във всеки случай Лей-Чери никога не бе любопитствала по този въпрос, а психиатрите и митолозите, които бяха анализирали приказката — те твърдяха, че изворчето („толкова дълбоко, че дъното му не се виждало“) символизирало подсъзнанието; жабокът, разбира се
(тук става дума за типизация), символизирал пениса, грозен и отвратителен в очите на едно малко момиченце, но за една узряваща жена бил нещо, което носи определена красота и може да спомогне за личното й щастие и себереализиране — тези аналитици бяха убедени,

145
че златната топка представлява Луната, но те също не бяха питали никога какво е станало с нея.
Този въпрос беше повдигнат от Бърнард и в пустите дни, които последваха тяхната среща в затвора, Лей-Чери се чудеше защо това му се е сторило толкова важно. ЦРУ също се чудеше. ЦРУ подозираше, че приказката е кодирано съобщение, бъкащо от информация за революционната дейност в бившето кралство на Макс и Тили. ЦРУ
предостави своя запис на приказката, заедно с очевидно изненадващата реакция на Бърнард, на своите експерти в централата. Адвокатката
Нина Яблонски оплакваше факта, че от всичките приказки, които Лей-
Чери можеше да разкаже, тя бе избрала точно такава за кралско семейство, в която кралят и кралицата заживяват щастливо. Поради страх от камерите на ЦРУ, Яблонски отказа да пита Бърнард защо се интересува от съдбата на златната топка, макар че Лей-Чери я помоли да го направи.
— Край с топката! — бяха категоричните думи на Яблонски.
Заради сбиването с пазачите, Бърнард бе лишен от право на посещения. Освен това, на пресата бяха подхвърлени рапорти за инцидента. След като бяха любезно заинтересувани от една красива млада принцеса, която иска да включи безработните монарси в служба на околната среда, средствата за масова информация бяха зверски заинтригувани от една красива млада принцеса, която поддържа връзки — политически, романтични или и двете — с известен бомбаджия извън закона. Ако предната седмица монограмираният телефон на Фьорстенберг-Баркалона честичко беше позвънвал, то сега той се скапваше в чудовищен маратон от дрънчене, което понякога не се чуваше, заради чуканията на вратата. Ако не бяха къпините,
репортерите щяха да бивакуват в двора.
Макс беше в паника заради постоянните прекъсвания на спортните му предавания по телевизията, а Тили и нейното чихуахуа развиха диария на нервна почва. Чък беше на път да откачи в опитите си да прихване всички телефонни обаждания и да заснеме с миниатюрен фотоапарат най-вече непознатите новинари, които тропаха на вратата. Ако се вземе предвид всичко това, Жулиета поддържаше къщата в сравнително нормално състояние, но беше започнала така обилно да се тъпче с кокаин, че често централната й нервна система бръмчеше в такт с телефона. Колкото и да е странно,

146
Лей-Чери беше най-спокойният член на домакинството. В известна степен това можеше да се отдаде на любовта, която я обгръщаше като копринена треска, но това също така се дължеше на факта, че в сряда,
с две седмици закъснение, задъхан, притеснен, но без да се извинява,
нервиран, но без да дава обяснения, пристигна нейният мензис. Той нито се обади предварително, нито почука, а направо прекрачи прага й,
лепкав, смъртоносен, косата му червена като нейната, остана за пет дни, после отново изчезна, като остави след себе си изложба от радостно оцветени тампони и изтърпени поредици от въздишки на облекчение, които биха могли да развеят флаговете в който и да било открит магазин за продажба на употребявани автомобили в Лос
Анджелис.
За да отпразнува доказаната ефективност на Ши-линк Лей-Чери се обади да й донесат китайска храна. Чък изщрака цяло филмче за ориенталското момче, което я достави. „Някой ден, когато условията са подходящи, аз ще родя бебе от Бърнард“, мислеше си Лей-Чери, докато предъвкваше пълна уста с пържен ориз, „и то ще може да си има златна топка, с която да си играе, пък и всичко друго, което му даде татенцето, освен динамит. Но засега…“
Засега нейната енергия отиваше да вади душата на Нина
Яблонски за планове как отново да види Бърнард преди процеса.
Яблонски не намираше сили да й каже, че процес няма да има.

147
51
На рождения ден на Лей-Чери Жулиета направи шоколадова торта и заби двадесет свещички в глазурата. Макар че бяха прекалено сърдити на дъщеря си, та да организират празненство, Макс и Тили все пак се появиха на голямата дъбова маса в трапезарията, колкото да изпеят традиционната песен. Те поостанаха, докато Принцесата с отчаян белодробен тласък, издуха свещите.
— Целиа свят снае какфо беши нейното зелание — оплака се
Тили на своето куче.
Двадесет свещи върху тортата. Двадесет цигари в пакета
„Кемъл“. Двадесет века зад гърба ни, а накъде вървим?
Що се отнася до Лей-Чери, тя отиде в центъра на града и посети
Нина Яблонски.
— Имаш шоколад по лицето си — каза адвокатката.
— Днес е рожденият ми ден — каза Лей-Чери.
— Тогава нека те почерпя едно питие.
Те отидоха в един папратов бар и си поръчаха коктейли с шампанско.
— За правосъдието — каза Яблонски.
— За любовта — каза Лей-Чери.
— На погрешен път си, сестро.
— Не, това е правият път.
Принцесата пресуши коктейла си и поръча текила
„Мокингбърд“.
— Кажи ми, Нина, ти си била омъжена в продължение на няколко години…
— Два пъти. Два пъти в продължение на няколко години.
— А мислиш ли, че е възможно да задържиш любовта?
— Разбира се. Съвсем не е нещо необикновено любовта да остане за цял живот. Това, което не се задържа, е страстта. Аз все още обичам първия си съпруг. Но не го желая. Любовта остава. Това, което се нахвърля върху нас в мига, в който се разсеем, е похотта, това, което

148
винаги напуска града, е похотта… а любов без страст просто не е достатъчно.
— Всеки може да се чука с всеки, Нина. Но колко са хората,
които могат да играят заедно в полетата на истинската любов?
— Божичко. Така, както го казваш, любовта звучи като елитарен пикник. Това е коварно неразбиране. Сред всички емоции точно любовта е демократична.
Лей-Чери възприе тази мисъл като укор от страна на Яблонски за монархическия й произход. Не й пукаше.
— О — каза тя — съвсем не съм убедена. Аз смятам, че любовта е далеч по-претенциозна, отколкото ни внушават популярните песни. А
похотта, похотта си е демократична. Похотта се отдава на всеки тъпанар, способен да събере достатъчно енергия, за да отдели хормон.
Но, както казваш, тя не се задържа дълго. Може би след известно време на похотта й омръзва от демокрацията, може би похотта просто се отегчава от начина, по който я изразходват посредствените хора.
Може би похотта и любовта изискват нещо повече от това, на което са способни повечето от нас. Напоследък хората са загрижени повече да удължават кариерата си, отколкото да удължават любовта.
— Казваш, че днес ставаш на двайсет?
Принцесата схвана намека на адвокатката за нейната незрялост,
макар че не бе запозната с неотенията и затова не й пукаше.
— Да, аз съм на двайсет и, ако щеш вярвай, нямам никаква представа на колко години е Бърнард. Той има поне дузина шофьорски книжки, всяка една под различно име и различна възраст.
С екологична точност тя отклони към гърлото си количество текила, което в противен случай щеше да бъде оставено да изветрее или хвърлено в канализацията, с което да отрови рибите.
— Не си ли се питала някога какви са шофьорските книжки на планетата Аргон?
— Дай по-добре да ти извикам такси.
Яблонски дари Лей-Чери с онзи неловък поглед, изразяващ едновременно веселост и сърдитост, с който хората винаги те даряват,
когато остават трезви, а ти вече връзваш кънките.
Всъщност Яблонски все по-често започваше да гледа и Бърнард по този начин, макар че по-скоро кучето на някой равин можеше да намери свински котлети на улицата в Тел Авив, отколкото Бърнард да

149
получи текила в затвора на окръг Кинг. С течение на времето Яблонски беше решила, че Бърнард просто е прекалил с веселието. Едно е да си бомбаджия, съвсем друго е това да ти прави кеф. „Борбата със системата е сериозна работа“, беше напомнила адвокатката на своя клиент. „Точно сериозната работа създава системата“, беше отговорил
Бърнард. Той явно гледаше на надвисналия процес като на парти,
организирано от правителството за негово удоволствие, което той трябва да очаква както притеснен актьор-аматьор очаква годишната пиеска в Клуба на Лосовете. Впоследствие Яблонски реши, че най- добре за нейния клиент, както и за радикализма в Америка, ще е, ако бъде избегнат процесът (поради промените в обществения климат от времето на предишната присъда на Бърнард, органите на правораздаването му бяха предложили нов процес). Тя попита Бърнард дали има нещо против да пледира за виновен. Той беше очарован. „Ако обществото се смята за невинно, то всеки, който не е виновен, не води смислен живот“, каза той. „Освен това, човекът извън закона е по правило виновен.“ Тя използва признанието му за вина в пледоарен пазарлък, при който го замени срещу намалена присъда. Всичко това беше уредено на среща с прокурора в личния кабинет на съдията.
— Нина — каза Лей-Чери, докато празничната й кръв кипеше от скакалците на почерпката — ти трябва да ме свържеш с него преди процеса. И ние ще го извадим от там, дори ако трябва да приготвя взривните материали.
— Шшт! — Яблонски обходи с бърз поглед бара — въобще не споменавай за взривове, дори и под формата на шега. Слушай, сестро,
имам някои добри вести. Няма да има открит процес срещу Бърнард.
Ще го местят на остров Макнийл. Утре сутрин. Ще започне да излежава десетгодишна присъда. Това означава, че само след двадесет месеца той ще подлежи на освобождаване под гаранция.
Двадесет свещи върху тортата. Двадесет цигари в пакета
„Кемъл“. Двадесет месеца във федералния затвор. Двадесет малки текили в гърлото на младото момиче. Двадесет века от последния пратеник на Нашия Господ и след всичкото това време ние все още не знаем къде отива страстта, когато си отива.

150
52
Движението на кълвача около ствола на дървото представлява идеална спирала. Ако направим връзка между скокливата спирала на кълвача и макрокосмическата спирала на нашата звездна система,
микроскопичната спирала на ДНК или стотиците природни спирали между тях — раковини, коронки, маргаритки и слънчогледи, пръстови отпечатъци, циклони и т.н. — то геометрията може да добие повече смисъл, отколкото е способен да понесе човешкият вид. Достатъчно е да споменем, че кълвачът е първо от едната страна на дървото, после от другата; изчезва и пак се появява в точка, съвсем малко по-високо по ствола.
Бърнард Мики Ренгл беше изчезнал отново, този път в свръхизолираното крило на Федералния затвор на остров Макнийл, но никой, вероятно само с изключение на Лей-Чери, не очакваше той да се появи в близко бъдеще. Разбира се, ако се държеше добре, след двадесет месеца той можеше да бъде пуснат под гаранция, но кой би разчитал на добро държание от страна на Бърнард? Всеки друг, но не и властите на Макнийл. Те го изолираха в единична килия. Единственият човек, който можеше да го вижда, беше Нина Яблонски, но и тя го видя само веднъж, защото той я уволни веднага, щом разбра, че е затворен, без да изпита удоволствието от процеса. Яблонски му обясни, че, ако бяха опитали, той щеше да бъде принуден да излежава остатъка от предишната си трийсетгодишна присъда плюс времето за това, че е избягал, или щеше да бъде постановена нова присъда, която щеше да бъде почти толкова неприятна, особено ако беше обърнал съдебната зала в някакво незаконно празненство на извънзаконието,
което бе намеквал, че ще направи. „Имаш късмет“, каза Яблонски,
„щеше да излезеш от Макнийл по-скоро подобен на плешив орел,
отколкото на кълвач. А така ще мога да те пусна отново в обращение,
докато косата ти е още червена.“
Бърнард й благодари за нейната загриженост, но, въпреки всичко,
се почувства предаден и я освободи от адвокатски задължения. „Ето,

151
това е проблемът с политическите хора, че крайният резултат оправдава средствата.“
С тези думи той завърши поредния кръг от спиралата и се изпари.
В деня на прехвърлянето му на Макнийл сиатълският „Поуст
Интелидженсър“ публикува негова снимка с големина една колона —
както обикновено усмихнат, сякаш изговаря пухкаво печатно „йъм“,
кривите зъби и луничките му почти не се виждат, но очите му горят,
дори в сивото мастило, от особените копнежи на човек, който живее на периоди. Лей-Чери откъсна снимката от вестника и я сложи под махмурлийската си възглавница. Това едва ли облекчи нейното главоболие — слепоочията й дрънчаха като клапата на баща й — но през нощта тя се събуди от безпогрешния шум на катерицата, живееща в центъра на Земята, и той звучеше необикновено близо до ухото й.

152
53
Тази година пролетта дойде в Пъджит Саунд така, както често го прави — като булка, която се катери по хлъзгав стълб. След плавно и плахо надигане сред феерия от бижута, цветя и телесна топлина,
когато изглежда, че пролетта сякаш най-после е пристигнала, внезапно отново се плъзва в калта и оставя мокрото знаме на зимата да се вее твърдо и непоколебимо на сезонния пилон. Но отново, изпъчила момичешката си гръд, пролетта бавно запълзява нагоре по стълбата.
Когато Лей-Чери си легна със своя махмурлук, пролетта се справяше добре. Два дни по-късно се преобрази в необикновен мраз.
Той летаргично бе приспал насекоми и животни. Той бе хвърлил във февруарски страх военни поделения и птици. Омагьосаният Принц беше толкова безжизнен, че Лей-Чери реши, че се е споминал, но,
когато първият слънчев лъч успя да пробие през скрежа на прозореца и накара бутчето му да помръдне, тя постави терариума пред отворената фурна и загледа неговото стоическо съживяване. Беше средата на април. Освен онези, които непрекъснато тръбят за завръщането на
Ледниковия Период, никой в тихоокеанския северозапад не бе подготвен за такъв студ.
На площад „Пайъниър“, където Принцесата се спусна с автобуса за една последна среща с Нина Яблонски, замръзналите павета придаваха на пространството вид на плантация от бяла ружа. Храстите и лозниците изглеждаха объркани в утринната светлина. Дори ниското
„до“ на фериботната сирена, което се издигаше откъм брега, беше замръзнало по ръбовете. Що се отнася до люковете, те изглеждаха така, сякаш бяха смъркали кокаин. Лей-Чери забеляза огромната прилика между люковете и ноздрите на Жулиета напоследък. Лей-
Чери все дебнеше да хване Жулиета, когато не е друсана, за да я попита знае ли какво е станало със златната топка, но такава възможност още не й се беше предоставила.
Лей-Чери беше облечена топло — с дебел зимен пуловер и дънки
— но въпреки това беше необяснимо засегната от хладината на отговора на Яблонски, когато представи на адвокатката новите си

153
планове. Яблонски нарече Принцесата егоистична, фриволна,
нарцистична, податлива и незряла.
— Монархията на Му беше недоносена идея — каза Яблонски.
— Никога нямаше да се осъществи, защото детронираните крале и безработните дукеси притежават дялове в големите корпорации, чиито огромни печалби биха били засегнати от чистата и здравословна природна среда. Никога нямаше да се осъществи, но поне бе ход във вярна посока, поне бе почтен порив, опит да се занимаваш с нещо по- важно от собствените си чувства. Но това…
— Ти не смяташ, че любовта е толкова важна, колкото и екологията?
— Мисля, че екологията е любовта.
В Университета Извън Закона професорите по съществени лудости биха характеризирали конфликтиращите разбирания на Нина
Яблонски и Лей-Чери като показателни за генералния сблъсък между обществения идеализъм и романтизма. Както би обяснил всеки ерудиран професор, подкрепен от солидно количество текила —
независимо от това, колко пламенно един романтик поддържа някакво движение, тя или той впоследствие трябва да се оттегли от активно участие в движението, защото груповата етика — върховенството на организацията над индивида — е насилие над интимността.
Интимността е основен източник на захарта, с която си подслаждаме живота. Тя е абсолютно жизненоважна за съществените лудости. Без съществените (интимните) лудости хуморът става безобиден и се превръща в бълвоч, поезията става общодостъпна и се превръща в проза, еротиката става механична и се превръща в порнография,
поведението става предсказуемо и лесно за контрол. Що се отнася до магията, тя въобще изчезва, защото целта на всеки обществен активист е власт над другите, докато магьосникът търси власт само над себе си:
силата на по-висшето съзнание, макар че то е вселенско, дори всеобщо,
се крие в интимността. На пръв поглед изглежда, че едно човешко същество е способно едновременно на интимност и обществена активност, но, за съжаление, всяка кауза, независимо колко е ценна,
неизбежно става жертва на тиранията на сивия мозък. В една организация, както в пчелния кошер и мравуняка, няма място за индивидуализъм, да не говорим за непокорство.

154
Но романтикът осъзнава, че движението, организацията,
институцията, революцията, ако се стигне до нея, е просто фон на нейната или неговата лична драма и да разсъждаваш по друг начин,
означава да предадеш свободата и волята си на тоталитарни импулси,
означава да замениш психологическата реалност с обществена илюзия,
но тази истина никога не пробива защитната обвивка от праведна убеденост, която обгражда обществения идеалист, когато той или тя се отъждествява с бедните и експлоатираните. Тъй като на обществено- икономическо ниво има безброй кривди, които трябва да бъдат изправени, хората от този вид считат за главен проблем това, как да подпомогнат нещастните, да хванат подкупните за гушите, да запазят биосферата и как сполучливо да организират обществено- икономическите промени, без начинанието да бъде превзето от тъпанари, хора, които по ирония на съдбата са най-добре пригодени за служба на организирани каузи, тъй като рядко имат нещо по-интересно да правят, а и да имаха, едва ли щяха да го правят, ограничавани от капаците на очите си.
Тъпанарите могат да прецакат и най-великото нравствено начинание, като го използват за заместител на духовно и сексуално разгръщане. И в крайна сметка, точно тъпанарщината, а не злото,
ражда тоталитаризма, а някои от Университета Извън Закона отиват и още по-далеч, като твърдят, че тъпанарщината е злото. Разбира се, дали нещо е тъпо, може да бъде въпрос на вкус (това, което за един е скука,
за друг е съвършенство) и на човек му се налага да се занимава с много привидно отегчителни дреболии, но когато се опиташ да изтъкнеш това пред някой преподавател в Университета Извън Закона,
ще откриеш, че копелето току-що се е оттеглило, за да завърти бизнес в Тихуана, прекалено е дрогиран, за да говори, арестуван е по някакви сложни обвинения или е затънал до ушите в любовна авантюра и не желае да бъде обезпокояван. Но не ни е нужна помощ от онези момчета, за да видим, че Лей-Чери, някога грееща от обществен идеализъм, беше паднала от високата скала на мечтите, беше се хвърлила в мрачна яма или беше отхапала от забранения плод, защото заявлението на Нина Яблонски, че влюбеният е човек, който преди всичко обича земята, въобще не я трогна. Единственото, което тя искаше от адвокатката, беше подробно описание на килията на
Бърнард.

155
— Малка е, но достатъчно голяма, за да може да си опъне краката, та да не го извеждат на гимнастика. Вътре няма нищо друго,
освен стоманено легло с парче гума върху него. Това е. Два пъти на ден пазачите внасят цокало. След десет минути, мисля, че са десет минути,
те го изнасят. Веднъж седмично го водят в малко заграждение до килията му, където може да вземе душ.
— А прозорци?
— Един мъничък, с решетки високо над килията. Той пропуска малко светлина, но не можеш да гледаш през него навън.
— Електрическо осветление?
— Една-единствена крушка в килията. Не може да се стига,
прекалено е високо.
— Колко вата?
— Откъде, по дяволите, да знам? Предполагам четирийсет.
Принцесата се усмихна загадъчно. Тя си спомни как Бърнард й беше казал, че светлината на пълната Луна се равнява на четиридесетватова крушка на височина четири метра.
— Нещо друго?
— Нищо. Никакви книги, никакви списания, нищо. Освен пакет цигари.
Лей-Чери отново се усмихна.
— Да, той пуши „Кемъл“, когато е в затвора. Той каза, че, когато си затворен, да пушиш цигара е като да си имаш приятел.
— Е, в такъв случай това е доста самотно приятелство, защото той не пуши. Той пожела цигари, това е право на всеки затворник, но не му позволиха да пуши. Пакетът дори не е отворен.
— Защо не му дават да пуши?
— Защото се страхуват, че ако ръцете му се докопат до огън, ще направи бомба.
— Че от какво? От легло? Гума? Дрехи? От пакета цигари?
— Чуй, сестро, твоят любим е известен. Казват, че може да направи бомба от каквото си пожелае.
На връщане по Първо Авеню, където булката се бореше със студения стълб, Лей-Чери отскочи до кръчмата „Роден, за да губиш“ и купи пакет „Кемъл“.

156

Изтегляне 3.21 Mb.

Сподели с приятели: