Анестезиолог на съд за смърт на пациентка

Придобиванията и сливанията се забавят

Стойността на обявените сливания и придобивания в световен мащаб е намаляла с една трета през второто тримесечие на 2016 г., съобщава Reuters. През периода се стигна до отказ от много подготвяни сделки заради опасения за регулаторни и данъчни рискове. Докато 2015 г. стана рекордна за сливанията и придобиванията, 2016 г. е на път да се окаже рекордна за броя пропаднали транзакции. Едни от основните причини за това са повишената активност на антитръстовите регулатори в САЩ и желанието на Вашингтон да сложи край на вълната от сделки, целящи избягване на данъци. Опасения за националната сигурност също водят до блокиране на някои сделки.

Тези тенденции карат ръководствата на компаниите да премислят два пъти, преди да се заемат с комплексни сделки, които биха привлекли вниманието на правителствата. Увереността на компаниите беше допълнително подкопана от пазарните сътресения, предизвикани от референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз.

"През тази година компаниите не са склонни да поемат значителен регулаторен или данъчен риск, като преследват възможности за сделки в същата степен, в която много компании го правеха през миналата година. Фактът, че не всички обявени през

2015 г. сделки се оказаха успешни, без съмнение също е имало ефект", коментира Гари Постернак, отговарящ за сливанията и придобиванията в Barclays.

Най-голямата сделка от миналата година - придобиването на базираната в Ирландия Allergan от щатската Plizer срещу 160 млрд. долара, в крайна сметка беше изоставена през април. Причина за това стана въвеждането от страна на финансовото министерство на САЩ на нови правила, ограничаващи възможностите за намаляване на данъчното бреме на компаниите чрез прехвърляне на централите им в чужбина. Съпротивата на антитръстовите регулатори в САЩ и ЕС доведе и до отказ от сливането между компаниите за услуги за петролния сектор Halliburton и Baker Hughes, което щеше да е на стойност от 38 млрд. долара.

През февруари Philips се отказа от планираната продажба на звеното си за осветителни тела срещу 2.8 млрд. долара на консорциум, воден от китайската GO Scale Capital. Причина за това бяха възраженията на Комисията за чуждестранни инвестиции в САЩ, която следи за сделки, застрашаващи националната сигурност.

На фона на тези неблагоприятни условия през второто тримесечие са били обявени сливания и придобивания на стойност 839 млрд. долара. Това представлява спад с 32.5% прямо същото тримесечие на 2015 г., но същевременно е повишение с 14.2% спрямо предишните три месеца.

Най-голямата обявена сделка през периода е офертата на германската Bayer за придобиване на Monsanto срещу 62 млрд. долара. Преговорите за сключване на сделката обаче предстоят. Други големи сделки през периода включват придобиването на производителя на медицински продукти St Jude Medical от Abbott Laboratories срещу 35 млрд. долара, както и сделката между Microsolt и професионалната социална мрежа Linkedln на стойност 26.2 млрд. долара.

Стойността на обявените в Европа сделки през второто тримесечие е спаднала с 41% на годишна база до 147.3 млрд. долара. В САЩ, които са най-големият пазар за сливания и придобивания, понижението е с 23% до 421.8 млрд. долара. "Скорошната волатилност на пазарите, цялостната политическа и макроикономическа несигурност може да създадат трудна атмосфера за сключването на сделки в световен мащаб. Ние обаче очакваме активността при сливанията и придобиванията в САЩ да остане сравнително силна", коментира Вито Спердуто, анализатор в RBC Capital Markets.

Активността при сделките все повече е движена от китайски компании. От началото на годината китайски компании са участвали в сливания и придобивания в чужбина на стойност 121.1 млрд. долара. Това вече надминава годишния рекорд от 111.5 млрд. долара, поставен през 2015 г.

Сивата икономика се е свила през 2015 г.

Делът на сивата икономика в България е намалял до малко над 31% през 2015 г. Това показва индексът "Икономика на светло", изготвян всяка година от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Национален център "Икономика на светло". Година по-рано измерителят отчете първото си свиване, което експертите обясниха с политическата криза, проблемите във финансовия сектор и липсата на ефективно действащи приходни агенции. Сега тези фактори отсъстват, а основна причина за подобрението е по-голямата събираемост на ДДС и акцизи. Остават обаче проблемите с неформалната заетост, която според данните се е увеличила през миналата година.

Расте сивият сектор и при търговията на България с държавите от Европейския съюз. Според проф. Стефан Петранов, който участва в изготвянето на индекса, това влошаване се дължи на факта, че данните за износа все още са предварителни и предстоят многократни ревизии. "Очаквам през есента, когато ще имаме точните данни, този компонент също да отчете ръст", обясни Петранов.

Подобряване

Индексът се изготвя за шеста поредна година, като за този период делът на неформалната икономика се е свил с около 5 процентни пункта. Единственото увеличение беше отчетено през 2014 г. Тази година се подобрява както статистическият компонент, така и социологическият, като те имат равно тегло в общия индекс. "Това означава, че освен количественото подобрение имаме и подобрение в представите на работодателите и служителите", каза Петранов.

"Сивият сектор може да доведе до увеличаване на данъците на изрядните данъкоплатци, а, от друга страна, нарушава конкуренцията", каза Васил Велев, председател на АИКБ. По неговите думи всяка година бюджетът губи между 500 млн. и 1 млрд. лв. заради неформалната икономика. Той също така каза, че ръстът на приходите през миналата година не се дължи само на съживяването на икономиката, но и на мерките, взети от правителството.

С най-голяма тежест в статистическия компонент са косвените данъци - ДДС и акцизи. Данните за изпълнението на бюджета за 2015 г. показват, че от данъка върху добавената стойност са събрани 6.5% повече, а от акцизи - 12% повече. Според финансовия министър Владислав Горанов добрите резултати от данъчните постъпления се дължат в голямата си част на мерките, които са взети в последните две години. Той изтъкна удължаването на срока на действие на мярката за обратно начисляване на ДДС при зърнените култури, която по неговите думи носи по около 200 млн. лв. годишно на бюджета.

От началото на миналата година правителството въведе и физическия контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. "Проверили сме над 280 хил. превозни средства и сме проследили 895 хил. тона рискови стоки", каза Горанов. Тази мярка по неговите думи е довела до увеличаване на данъчната основа при тези стоки с над 16%. Сред другите изтъкнати мерки са ограничаването на плащанията в брой до 10 хил. лв., по-строгият контрол върху търговията с течни горива и ограничаването на възможността билетът да бъде единствен фискален документ при продажби на услуги. "Имаше случаи, в които с билет за баня се продаваха услуги в увеселителни паркове", каза министърът.

Къде не е добре

Най-тревожно според проф. Стефан Петранов е влошаването при заетостта. Изследването показва, че неформалната заетост расте. "Увеличението се дължи на повишаването на минималните осигурителни доходи и на минималната работна заплата", смята той. Според него рязкото увеличение с по над 10% на година създава мотив на работодателите и на служителите да прибягват към сиви практики. Други проблеми са неиздаването на касови бележки в сферата на услугите и обществените поръчки.

Петранов също така смята, че свиването на сивия сектор може да се случва с много по-бързи темпове, но има "задържащи фактори". Такива според него са липсата на реформи в ключови сектори - енергетика, МВР, образование, здравеопазване, трудовата и здравната експертиза, инвалидизацията на работниците. "Разбира се, трябва да сме наясно, че реформите не могат да се случат за ден, месец и дори година. Срещу тях винаги ще има съпротива, има засегнати страни и заинтересовани страни. Но трябва да се правят стъпки", смята Стефан Петранов.

В анализа се посочва, че освен вътрешните проблеми срещу по-бързото изсветляване на икономиката действат и външни фактори. Такива са руското ембарго и войната в Сирия, която предизвика бежанската вълна в Европа. "Това фокусира вниманието на обществото и институциите върху проблемите на сигурността, а не толкова върху чисто икономическите процеси", добавя проф. Петранов.