Bulgarische akademie der wissenschaften institut fur bulgarische sprache sektion "bulgarische onomastik"

890. ЛЕОНИДОВА, М. А. К вопросу о сочетаемости собственных имен во фразеологических единицах (В болгарском и русском язьь ках). – Проблемы лексикологии, Минск, 1973, 64–72.

891. ЛЕОНИДОВА, М. А. Место собственного имени в лексической и фразеологической системе языка. На материале русского и болгарского язнков. – Г о д. С о ф. у н и в. Фак. с л а в. ф и л., 67, 1974, Хо 1, 39–132.

892. МАХРОВА, Т. Н. и П. Н. Джамбазов. О географических названиях Ловечского и Плевенского округов на русском язмке. На матери­али русских документов русско-урецкой войни 1877–78 гг. на Балканах и русской литератури о ней. – Тр. Великотърн. унив. "Св. св. Кирил и Методий", 9, 1873, № 1, 84–143.

893. МИТЕВ, Дамян. Особености структури топонимов Западного и Северного Причерноморья (болгарско-украинские типы). – В: Питания ономастики Пивденноi Украiни. Доnовiдi та повiдомления V республiканськоi мiжвузiвськоi ономастичноi конференцii (Миколаiв, травен 1974 г.). Киiв, 1974, 20–33.

894. ПАВЛЮК, М. В. Про вивчення назв вiтрiв у дiалектах слов'янських мов., Працi XII Респ. дiалектол. наради. Киiв, 1971, 12, 446–449.

Характеристика аспектов изучения названия ветров.

895. ПЕТРУЦ, Йоан. Славянско-руминские отношения в ономастике. – В чест на академик Вл. Георгиев. Езиковедски проучвания по случай седемдесет години от рождението му, С, 1980. 253–256.

Ойконими и атропоними от славянски произход.

896. ТРУБАЧЕВ, О. М. Етимологiчнi спостреження над стратиграфiею paнньoi схiднослов'янскькоi топонiмii, – Мовознавство, 1971, 6, 3–17.

Лингвистичсский анализ старых восточнославянских топонимов, имеющих западнославянские соответствия..

897. ТРУБЕ, Л. Л. Некоторие параллели в названиях нових городов Болгарии и Советского союза. – A c t e s du XI congrès international des sciences onomastiques, t, 2, C, БАН, 1975, 363–364.

898. ХОЛИОЛЧЕВ, Христо. Ономасиологични успоредици в славянската растителна терминология. По материали на бълг., сърбохърв., словен, и укр. ез. – Б ъ л г. е з., 1973, № 1–2, 24–33.

899. ЦАНКОВА-ПЕТКОВА, Геновева. Някои моменти от разселване­то на славянските племена от източния дял на южните славяни и установяването им на Балканския полуостров. – Славянска филология, т. XIV, С, 1973, 33–42.

Привеждат се и топонимични данни.

900. ЧОБАНОВ, Иван. Русские и болгарские названия жителей болгарских городов. – Болг. русист, 1979, № 4, 46–51.

901. DURIDANOV, I. Bibliographia onomastica 1969–1970: Slavic. – О n o m a [Leuven], XVI, No 3, 581 –588 (съвместно c M. Tylova, V. Putanec & P. Šimunovič, W. Taszycki, O. N. Trubačev, Fr. von Lochner).

902. DURIDANOV, I. Bibliographia onomastica 1971. Slavic. – Onoma [Leuven], 1974, XVIII, No 1–2, 172–176 (съвместно с М. Tylová, T. Goriačeva, M. Karaš, V. Putanec & P. Šimunovič, Fr. von Locher).

903. DURIDANOV, I. Bibliographia onomastica 1972–1973. Slavic. –Onoma [Leuvenl, XIX_S 1975, No 1 –2, 204–209 (съвместно с М. Karaš, T. Goriačeva, M. Tylová, J. A. Karpenko & K, B, Zajceva & L. P. Zelenko, V. Putanec & P. Šimunovič).

904. DURIDANOV, I. Bibliographia onomastica 1974. Slavic. – Onoma [Leuven], 1976, XX, No 2–3, 462–465 (съвместно c M. Karaš, T. Goriačeva, M. Tylová, J. A. Karpenko & K. B. Lajceva & L. P. Zelenko, P. Šimunovič).

905. DURJDANOV, I. Bibliographia onomastica 1975–1976. Slavic. – O n o m a [Leuven], 1979, ХХШ, No 2–3, 553–559 (съвместно с K. Rymut, T. Goriačeva, M. Tylová, J. A. Karpenko & K. B. Zajceva & L. P. Zelenko, P. Šimunovič).

906. DURIDANOV, I. Kollektiva auf -ar aus Pflanzenbezeichnungen in der serbisch–kroatischen und bulgarischen Toponymie. – Четврто заседание на мегународната KOMHcnja за словенска ономастика. Cкonje, 77–87.

907. DURIDANOV, I. Zur Bestimmung der ältesten slawischen Entlehnungen im Albanischen. – Innsbrucker Beiträge zur Kulturwissenschaft (Akten des Internationalen albanologischen Kolloquiums – Innsbruck 1972), XLI, 1977, 688–696.
Б. ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (ТОПОНИМИЯ)

908. ГРИГОРЯН, 3. А. Словарь местных географических терминов болгарского и мекадонского языков. Ереван. Айастан, 1975. XVIII. 260 с.

Библиогр. под линия и на с. XI –XIV.

909. ДУРИДАНОВ, Иван. Едно древно славянско название [Въча]. – Родопи, 1970, № 11, с. 38.

910. ДУРИДАНОВ, Иван. Етимоложки бележки към един древен топоним: праслав. *Vъlkovyja. – Б ъ л г. е з., 1976, № 1–2, 104–108.

911. ДУРИДАНОВ, Иван. Заселването на славяните в Долна Мизия и Хемимонт по данните на топонимията. – Славянска фи­лология 15, 1978, 353–360.

912. ДУРИДАНОВ, Иван. Славянският произход на речните имена бълг. Седръч, хърв. Седра и подобни. – Б ъ л г. е з., С, 1973, № 1–2, 105–108.

913. ДУРИДАНОВ, Иван. Южнославянски етимологии. – Е з. и л ит, 1970, №5, 55–61.

Произход ма местностните имена Дзука и Мламол.

914. ИВАНОВ, Йордан Н. Из старата славянска ономастика. – Бълг.

ез., 1979, № 1,71–73.

Обяснение на местностни и селищни имена от Западното Беломорие (на юг от държавната ни граница).

915. МИХАЙЛОВ, Емил. Склавини и анти в долнодунавските земи. –

Год. Соф. унив. Филос.-истор. ф а к., т. LXIV, кн. 3, ч. 1, 1972, 25–53.

Съдържа сланянска географска терминология, с. 30.

916. ПЕТКОВА, Маргарита. Сравнителен анализ на топонимията на градовете София и Москва. – Б ъ л г. е з., 1973, № 5, 429 – 432.

917. DUJČEV, Iv. Slavica dans les acta Athoa, I. – Byzantino-bu1garica, 5, 1978, 289–296.

Prèsente des toponymes et anthroponymes d'origine slave et indique les sourses où sont trouve's les noms.

918. DURIDANOV, I. Zwei alte slawische Orstnamen in Sudwestbulgarien [Разлог, Кресна]. – Die Welt der Slawen [Koln–Wien], XXI, 1976, 36–39.

919. POGHIRC, Cicerone. L'hydronyme roumaine. – Балканско езикознание, 1974, № 3, 35 – 63.

On analyze aussi des hydronymes d'origine slave et bulgare.
В. ЛИЧНИ И ФАМИЛНИ ИМЕНА (АНТРОПОНИМИЯ)

920. КОНДУКТОРОВА, Анастасия. Сложните лични имена от славянски произход в съвременното именуване на българите (словообразователна структура). – А с п. с б. Великотърн. унив. "Св. св. Кирил и Методий", 5, 1978, № 1, 23–33.

921. КЪНЕВА, Кера. Партизански псевдоними от руски и съветски произход. – Изв. Инст. истор. БКП, 1980, 299 – 348.

922. МИХАЙЛОВА, Димитрина. Старинни общославянски лични имена в топонимия на Михайловградско. – Б ъ л г. е з., 1979, № 1, 54–56.

923. ПАВЛОВ, Иван. Чешки доказателства за името Страхота. – Старобългаристика, 1980, № 1, 68–72.

924. ЧОЛОВ, П. Славянские традиции в болгарских личньгх именах. – Actes du XI congrès international des sciences onomastiques, t. 1, C, БАН, 1974, 225–230.

925. ZAIMOV, Jordan. Die slavishe Herkunft des Namens des bulgarischen Herrschers Tervel (702–718/719). – S е r t a slavica in memorian Aloisii Schmaust – Munchen, 1971, p. 757–761. Deutung der Namen Tervel.
Г. ДРУГИ ИМЕНА

926. CHOLIOLČEV, Ch. Ономастични успоредици в славянската рас­тителна терминология. – BrMiedzynarodowy kongrès slawistów. 7. Warszawa. 1973. Streszczenia referatów i komunikatów. Warszawa, Pánstw. Wyd. Nauk., 1973.

927. БЕШЕВЛИЕВ, Веселин. Първобългарски и късни гръцки и латин­ски надписи. – Археология, 1975, № 1, 15 – 24.

Рез. на фр. ез.

В гръцки надпис от Кюстенджа е дадено личното име Циюк, в надг­робни надписи от Варна – личните имена Маркел, Корсис и Йо­сиф. Съдържа и топоними.

928. БЕШЕВЛИЕВ, Веселин. Тракийски или латински местни имена? – И з в. и н с т. б ъ л г. е з., кн. 19, 1970, 919–926.

929. БОЛОТОВ, В. И. Имена нарицательнме в функции имен собственнмх в речи (на материале английского язьгка). – Actes du XI congrès international des sciences onomastiques, t. 1, C, БАН, 1974, 155–160.

930. ВЕЛКОВА, Живка. Скифское влияние на личнме имена Фракии (V в. до н. э.). – S t u d i a t h r a c i c a, 1, 1975, 139–141.

931. ВЛАХОВ, K. Hoвыe фракийские эпитеты Асклепия и их толкование. – Studia thracica, 1, 1975, 206–213.

Семнадцать новые фракийские эпитеты Асклепия и их языковое толкование: этимологическое, фонетическое и морфологическое,

932. ВЛАХОВ, Кирил. По въпроса за протославянските имена в тра­кийската ономастика. – Год. С о ф. у н и в. Ф а к. з а п. ф и л. 69, 1976, № 1, 5–47.

933. ГЕОРГИЕВ, Владимир И. Траките и техния език. [Моногр.]. С, БАН, 1977. 348 с. с ил.

Рез. на фр. сз.

Библиогр. с. 305.

Показалци.

934. ГЕРАСИМОВ, Тодор. Келтските етнически наслоения в българс­ките земи. Сб. [доклади от теорет. конференция – май 1968 – София]. С, БАН, 1971.

Споменава келтски лични имена. За границите на келтската държава със сто­лица Тиле в Тракия.

935. ГЕРАСИМОВА-ТОМОВА, В. Карабизия – тракийско селище при е. Галата, Варненски окръг. – Археологи я, 1972, № 4, 29–32.

С библиогр.

За образуването на прозвището на тракийското божество Херос Карабасмос и за произхода на селищното име Карабизия.

936. ГЕРАСИМОВА-ТОМОВА, Василка и Борис Сандански. Името на един античен град [в долината на Струма]. – Музеи и памети. култ., 1980, № 1, 24–27.

Рез. на фр. ез.

За името на античен град от долината на Струма – Нейне, съдържа и пет тракийски имена.

937. ГЕРОВ, Борис. Въпросът за романизацията на тракийското насе­ление в българските земи. С б. [доклади от теорет. конферен­ция – май 1969 – София]. С, БАН, 1971.

Имена на римски колонии на Балканския полуостров, римски имена на сели­ща и местности, където е запазен тракийският елемент.

938. ГЕРОВ, Борис. Плиний Стари като извор за тракийските земи. – Филология, 1978, № 3, 3–20.

Рез. на нем. ез. С библиогр.

Топоними от тракийските земи, както и имена на племената, населя­ващи Тракия.

939. ГИНДИН, Л. А. "Анатолийские" лексико-ономастические основи древней Фракии. – Т h r a c i a (Sofia), 2, 1974, 361–366.

940. ГИНДИН, Л. А. Древнейшая ономастика Воеточнмх Болкан. (франко-хетто-лувийские и франкомалоазийские изоглосн). – М., 1974. 40 р.

941. ГОРОВА, Дарина. Нови археологически находки от римската пътна станция Казалет. – Музеи и памет н. култ., 1978, №2, 18–21.

Топоними от долината на река Хаджийска (Бургаски окръг), откъдето е мина­вал стар римски път.

942. КОВАЧЕВА, Теодора. Новоокрит латински надпис от Ескус. – Изв. музеите Северозап. Б-я, 2, 1978, 75 – 82.

943. МАШОВ, Спас. Епиграфски паметници от Врачански окръг. – Археология, 1975, № 3, 36–43.

Надгробни надписи и тухли с печати от Врачански окръг с имена от тракийс­ки произход.

944. МИХАЙЛОВ, Георги. Гръцко езиково и етно-културно влияние сред траките. Сб. [доклади от теорет. конференция – май – София]. С, БАН, 1971.

За степента на проникване на гръцки лични имена и топоними у траките. Спо­менават се имена на няколко тракийски града.

945. МИХАЙЛОВ, Георги Ив. Траките. [Моногр.]. С, ДВИ, 1972. 320 с. с ил.

946. ТАЧЕВА-ХИТОВА, Маргарита. Древняя Фракия и Юго-Восток Европн. [Моногр.]. С, София-пресс, 1976. 88 с. с ил.

Содержит имена древных селений и атноними.
А. ОБЩИ ВЪПРОСИ, БИБЛИОГРАФИЯ, ИЗВОРИ

947. ВЕЛКОВА, Живка. Тракийските надписи. – Тракия, 1976, №3, 133–136.

948. ГЕОРГИЕВ, Владимир. Тракийският език. – Б ъ л г. е з., 1973, №5, 361–370.

Топоними и актропоними от България. Съдържа селищни имена от Тракия, образувани с втора съставна част: -нара; -бриа; -диз(а); -дава (дева). Спомена­ват се и тракийски водни и местности имена.

949. ГЕОРГИЕВ, Владимир. Тракийският език. – Тракия, 1976, № 3, 137–155.

950. CROSSLAND, Ronald A. The Position in the Indo-European Language – Family of Thracian and Phrygian and their Possible Close Cognates: Some General Observations. – S t u d i a b a 1 c a n i c a, No 5, 1971, 225–236.

951. DURIDANOV, I. Bibliographia onomastiea 1969–1970. Indo-European, Asianic & Mediterranean Languages. – O n o m a [Leuven], XVI, No 3, 370–386 (съвместно c A. Tovar & C. de Simone, E. Çabej, O. N. Trubačev).

952. DURIDANOV, I. Bibliographia onomastiea 1971. Indo-European, Asianic & Mediterranean Languages. – O n o m a [Leuven], 1974, XVIII, No 1–2, 40–54 (съвместно c A. Tovar, M. Faust, P. Šimunovič, T. Goriačeva).

953. DURIDANOV, I. Bibliographia onomastiea 1972–1973. Indo–European, Asianic & Mediterranean Languages. – O n o m a [Leuven], XIX 1975, No 1–2, 52–59 (съвместно c A. Tovar & C. de Simone, P. Šimunovič, M. Tylová).

954. DURIDANOV, I. Bibliographia onomastiea 1974. Indo-European, Asianic & Mediterranean Languages. – O n o m a [Leuven], XX, 1976, No 2 – 3, 357 – 361 (съвместно c L. Zagórski, M. Mayrhofer, P. Šimunovič, M. Tylová, C. A. Mastrelli).

955. DURIDANOV, I. Bibliographia onomadtica 1975–1976. Indo–European, Asianic & Mediterranean Languages. – O n o m a [Leuven], XXIII, 1979, No 2–^3, 384–392 (съвместно с L. Zagórski, K. Rymut, M. Mayrhofer, P. Šimunovič, M. Tylová, C. A. Mastrelli, T. Goriačeva).

956. DURIDANOV, I. Der lateinische Einfluss die Toponymie der Ostbalkanlander. – O n o m a [leuven], (Kongressberichte, Bern, 1975, Bd II), XXI, 1977, No 1–2, 272–276.

957. DURIDANOV, I. Die Bewohnernamen auf -ar in den Balkansprachen. – Балканско езикознание, 19, 1976, № 1, 5 – 16.

958. DURIDANOV, I. Die Vorgeschichte Mygdoniens in Lichte der Sprache. – Studia balcanica. V. L'ethnoge'nese des peuples balcaniques, 1971, No 5, 199–205.

Рец.: V. Smilauer и др. – Zpravodaj Mistopisne Komise CSAV [Praha], XIII, 1972, No 1 –2, c. 254.

959. DURIDANOV, I. Probleme der Ortsnamenforschung und der historischen Geographie der Balkanlander. – A c t е s du XI congrès International des Sciences Onomastiques, Sofia 28.VI –4.VII.1972. S., 1974, 273–280.

960. DURIDANOV, I. Les rapports linguistiques entre les Thraces et les Celtes. – N o i T r a c i i [Milano], VII, 1980, No 68, 9– 12; No 69, 4–6.

961. GEORGIEV, Pavel. Eine zweisprachige Grabinschrift aus Pliska. – Старобългаристика, 1978, № 3, 32 – 43.

C библиогр.

962. GINDIN, L. A. Le pelasgique et le thrace. – Studia balca­nica, 1971, No 5, 237–242.

963. TĂPKOVA–ZAIMOVA, V. Caractere des sources byzantines sur la toponymie balkanique jusqu'au XX–e s. – A c t е s du XI congrès international des sciences onomastiques, t. 2, C, БАН, 1975, 467–474.

964. VELKOVA, Živka. Nachträge zu den thrakischen Sprachresten (1957 – 1972). – Балканско езикознание, 17, 1974, № 2, 55–77.

Die Arbeit umfasst die Nam en, die nach 1957 entdekt worden sind von V. Besevliev, K. Vlahov u. a., wobei auf die Nummerung nach der letzten Ausgabe von G. Mihailov "Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae".
Б. ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (ТОПОНИМИЯ)

965. АСЕНОВА, Петя, Руси Стойков и Тома Кацори. Селищни, лични и фамилни имена от Северозападен Пелопонес през средата на XV в. – Г о д. С У. Ф а к. с л а в. ф и л., 68, 1977, № 3, 211–297.

966. ВЕЛКОВ, Велизар. Тракийската крепост Чертиград. – Турист. 1978, № ю, 28 –29.

За историята на древната тракийска крепост Чертиград (Софийско). Топонимия.

967. ВЛАХОВ, Кирил. Към въпроса за трако-дако-балтийеките езикови отоношения. – Год. СУ. Фак. западни ф и л., т. LXIV, кн. 1, 1971, с. 57–109.

Съдържа топонимични и антропонимични примери. Критичен преглед на тру­да на Ив. Дуриданов, Iv. Duridanov, Thrakisch-dakische Studien, erster Teil, Die thrakisch-und dakisch-altischcn Sprachbeziehungen, – Linguist. Balk., XIII, 2, 1969. 1–104.

968. ВЛАХОВ, Кирил. Принос към морфологията на тракийския език. – Е з. и ли т., 1971, № 1, 45–48.

Тракийският елемент âåñ÷å – като съставна част на местностни и селищни имена, засвидетелствани от гръцки автори.

969. ГЕОРГИЕВ, Владимир И. Генезисът иа балканските народи. – В: Сборник [доклади от теорет. конференция, м. май 1968 г.]. С, БАН, 1971.

Съдържа географски имена от Балканския полуостров в втора съставна част: -дава; -бриа; -диза; -нара и др. и тяхното разпространение.

970. ГЕОРГИЕВА, Румяна. Селища по крайбрежието на р. Дунав между Sexaginta prista и Durostorum през римската епоха. – В е к о–в е, 1977, № 3, 52–58.

Възникване и историческото развитие на античните градове Sexaginta prista, Tigra, Appiaria, Nigriniams и др.

971. ГОРОВА, Дарина. Бележки за пътищата и следи от пътни съоръ­жения от римската епоха в Бургаския район. – И з в. Б ъ л г. истор. д-во, 32, 1979, 5–19.

Рез. на фр. ез. С библиогр. Съдържа топонимия.

972. ГОЧЕВА, Златозара. Тракийско селище край Девня. – Турист, 1971, № 1, с. 10.

За историята и съвременното състояние на тракийско селище край гр. Девня. Топонимия.

973. ДИМИТРОВ, Божидар. Тракийското и старобългарско селище Урдовиза. – Векове, 1977, № 6, 69–70.

За тракийското селищно име Урдовиза – едно от най-древните тракийски поселищни имена.

974. ДУРИДАНОВ, Иван. Езикът иа траките. С, 1976. 167 с.

Съдържа: Географски имена – с. 28–58; Лични имена – с. 66; Родови име­на – с. 66 – 69; Имена на богове – 69–71.

975. ДУРИДАНОВ, И. Има ли славянски елементи в тракийската и дакийскага ономастика? – Славист, изслед в. Сборник, посветен на VII МКС. С, Наука и изкуство, 1973, кн. 3, 22 – 45.

Критически анализ на студията на К. Влахов "Трако-славянски успоредици" и на други негови трудове на същата тема.

976. ДУРИДАНОВ, Иван. Латински или тракийски (респ. дакийски) местни имена? – В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай седемдесет години от рождението му. С, 1980, 213–221.

Относно произхода на имената: ÃñÜíâåôïí, Óêïýìâñï, Êïýôêïõëé, Êïõñôïõåïõñá, ÐñÝßäéò, ÓôñÜìâáé, Âïýôôéò, ÃÝíïõêëá.

977. ИВАНОВ, Йордан Н. Към въпроса за тракийския събустрат в българската топонимия. – Б ъ л г. е з., 1977, № 1, 50 – 53.

978. ИВАНОВ, Теофил. Поселищната приемственост в тракийските зе­ми през римската епоха [по археолог, данни]. – Археология, 1972, №2, 7–16.

979. КОЛЕВ, Никола. Върху славянския топоним Вапа и френския топоним Umble – :Amble. –Филология, 1978, № 3, 21–31. Рез. на фр. ез.

С библиогр.

980. МОСКОВ, М. Вероятен топоним от тракийски произход. – Ез, и л ит, 1977, №2, 69–70.

За топонима Армульо.

981. НЕДЕВ, Стефан Т. Пътища между Марцианопол и Анхиало – Аетос през римската и ранновизантийската епоха. – И з в. В о е н н о и с т о р. н а у ч. д-в о, т. XIII, 1972, 160– 175.

Прави се опит да бъдат локализирани римските пътни станции между Марцианоиол (Девня) и Анхиало (Поморие) и Летос (Айтос): Панисос, Скатре, Казалст, Сабулентс Каналион.

982. ПЪРВАНОВА, Е. Предславянски названия в карловската топони–мична система. – С б. т р. младите научни раб. и студентите. Пловд. унив. "П. Хилендарски", № 4, 1976, 223–229.

Рез. на рус. и англ. ез.

983. СИМЕОНОВ, Б. О характере местнмх названий романского происхождения в Н.Р.Болгарии. – A c t е s du XI congrès in­ternational des sciences onomastiques, t. 2, C, БАН, 1975, 277 – 283.

984. ТОНЧЕВА, Горанка. Къде са се намирали градовете Тимогиция и Тимум. – Истор. преглед, 1970, N6, 91–92.

985. ФОЛ, Александър. Политическа история на траките. Края на второто хилядолетие до края на пети век преди новата ера. [Моногр.]. О, Наука и изкуство, 1972. 216 с.

Рез. на рус. и англ. сз.

С библиогр. – с. 168–188.

Съдържа лични и селищни имена.

Географски, именен и предметен показалец (с. 191 – 199).

986. ФОЛ, Александър. Тракия и Балканите през ранно-елинистическата епоха. [Моногр.]. С, Наука и изкуство, 1975. 271 с.

Кн. е продължение на "Политическата история на траките", 1972.

Съдържа лични и селищни имена.

Географски, именен и предметен показалец (с. 234–246).

987. ЧАЛЪКОВ, М. Тракийският произход на думата зерма в с. Яво­рово, Асеновградско. – Родопи, 1977, № 7, с. 35.

Тази дума е в основата на името на р. Стряма.

988. ЧАНГОВА, Йорданка. Средновековното селище над тракийския град Севтопополис. XI –XIV в. [Изследване]. (Отг. ред. Ст. Ваклинов). С, БАН, 1972. 150 с. с ил.

Рез. на фр. ез. Библиогр. под линия.

989. ASDRACHA, С. Sur la toponomastique de la Thrace au XV siècle: noms de Heux et structure socio-èconomique. – A c t е s du XI con­grès international des sciences onomadtiques, C, БАН, 1974, 65 – 67.

990. ASDRACHA, Catherine. Le terme "haemos" chez Pachymere. – Studia balcanica, 10. Recherches de ge'ographie historique, S., 1975, 137–142.

Sur le sens du terme "haemos" chez l'auteur byzantin du XIII-e s. Présente aussi d'autres toponymes.

991. ASSENOVA, P., Th. Kacori, R. Stojkov. Oikonymes et anthroponymes de Peloponnese vers la moitie du XV–e siecle. – Actes du XI congrès international des sciences onomastiques, t. 1, S., БАН, 1974, 69–72.

992. BEŠEVLIEV, V. Ein Rätsel der antiken Geographie Thrakiens. – Studia balcanica, 1975, No 10, 19–22.

Über die Lage zweier Flüsse mit dem Namen Tearos.

993. ČlČlKOVA, Maria. Habitats et forteresses thraces du I-er millénaire av. n. ere. – Pulpudeva. Semaines philippopolitaines de l'histoire et de la culture Thrace. 1, S., 1976, 15–34.

Presente des ntoms de lieux et de localites.

994. GOCEVA, Zlatozara. Les forteresses thraces. – Pulpudeva. Semaines philippopolitaines de l'histoire et de la culture Thrace. 1. S., 1976, 34–39.

Presente des noms de lieux et de localites.

995. CONSTANTINESCU, Aurelian. Sur quelques survivances romanes dans la toponymie roumaine. – Балканско езикознание, 21, 1978, №3, 31–33.

Sur Torgine des noms Arceru at. Ratiaria (bulg. Арчар) et Cubru lat. Cebro (bulg. Цибър).

996. DURIDANOV, I. Die thrakischen Ortsnamen Bithyniens. – Pulpudeva. Semaines philippopolitaines de l'histoire et de la culture thrace, 4–19 oct. 1978. Sofia, 1980, 220–222.

997. DURIDANOV, I. Nachtrage zu den thrakischen Sprachresten. – Балканско езикознание, 22, 1979, № 3, 41 –45.

Behandelt thrakische Orts- und Personnenamen.

998. DURIDANOV, I. Nochmals zum Ortsnamen Êïõñéõîïõñá – Балканско езикознание, 1978, № 3, 9–11.

999. DURIDANOV, I. Thrak. Ïûòôñá– Studia in honorem Veselin Beševliev. Sofia, 1978, c. 47–49.

1000. DURIDANOV, I. Thrakisch-dakische Sprachkontakte. – Бал­канско езикознание, 21, 1978, № 4, 35–39.

Benutzt thrakisch-dakische Orts- und Flussnamen.

1001. DURIDANOV, I. Zur thrakischen Toponymie [1. Âáëîçíá 2. Ìõóçíïò (*Ìõóá)] – Beitragezur Namenforschung [Heidelberg], ХШ, 1978, No 1, 10–11.

1002. GEORGIEV, Vladimir. Thrakische Etymologien. – балканско езикознание, 21, 1978, № 1, 5–20.

1003. CEORGIEV, Vladimir. Thrakische Etymologien. – Балканско езикознание, 16, 1972, №1, 5–8.

Die Etymologie der Ortsnamen: Odrysa, Odrysav, Odryscs, Odriozo, Kikon, Kikones, Ismara, Ismaros.

1004. GERASIMOVA-TOMOVA, Vasilka. Apports épigraphiques et archéologiques sur une localité disparue. – Studia balcanica, 10. Recherches de géographie historique, S., 1975, 95 – 99.

Sur le nom de la localité Êáñáâýîá (Karabyzia) au sud du cap de Galata.

1005. JCACORI, Thoma. Contribution a l'e'tude de 1'origine des noms ¢ëâáíï`é et Áëâáíï`ðïëéò. – Е t u d. balk., 1977, No 1, 122–129.

Les Romains traduisaicnt les toponymcs ct les anthroponymcs Us ont agi également de cette maniere avec le nom des Parlhins ct de leur ville РЬсдпт qui sont deve–nus ¢ëâáíï`é et Áëâáíï`ðïëéò

1006. KACORI, Th. Liaisons onomastiques albano-bulgares en Arbanasi. – Балканско езикознание, 20, 1977, № 1 – 2, 161 –163.

1007. MIHAILOV, Georgius. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Edidit... Ed. altera emendata. Vol. I – Serdicae, Acad. litterarum Bulg., 1970 – (Acad. litterarum Bulg. Inst. archaeologicum. Series epigraphica. No 10).

I. Inscriptiones orae Ponti Euxini. 1970. 504 c. c ил.

1008. PANOVA, Snežka. Zur Frage der Handelbeziehungen zwischen den bulgarischen und den rumanischen Landen im XVII. Jahrhundert. – Etud. b a Ik., XI, 1975, 103–114.

Benutzt Pcrsonen– und Ortsnamen als Geschichtsquelle.

1009. PETKANOV, L Lat.