Bulgarische akademie der wissenschaften institut fur bulgarische sprache sektion "bulgarische onomastik"

721. ПАНАЙОТОВ, Иван А. и Александър X. Андреев. Туристически маршрути около София. Пътеводител. С, Медицина и физкулту­ра, 1979. 144 с. с к.

Топоними и антропоними от околностите на гр. София.

722. ПЕНКОВ, Минко. Поселищен и демографски облик на Шумен под

османско владичество. – Из в. Нар. музей – Шумен, т. V, 1972, 117–146.

Съдържа имена на местности и води, селищни и лични имена.

723. ПЕТКАНОВ, Иван. За имената Боян, Бояна. – В чест на академик Вл. Георгиев. Езиковедски проучвания по случай седемдесет го­дини от рождението му. С, 1980, 249–252.

724. ПЕТРОВ, Петър Хр. Соимировичи – български болярски род от Чипровец. – Векове, 1972, № 1, 16–20.

725. ПОПСТОИЛОВ, Антон. Село Зарово, Солунско. Истор.-фолклорно и езиковедско изследване. С, БАН, 1979, 154 с.

Съдържа селищни, местности и водни имена от района, поименен списък на заровските семейства и днешните им заселища.

726. РАДКОВ, Иван. Ряхово, Русенско [Истор. очерк]. С, Ряхово, Ру­сенски, Ч-ще "В. Маяковски", 1978.

За древното имо на селото Апиария – с. 7–8; Варианти на днешното име – с. 14. Лични и фамилни имена от 1851 г. – с. 15–17.

727. РАДОЕВ, Петко и Георги Радоев. Иа миналото на Угърчин. [Ис­тор. очерк]. С, ОФ, 1979. 235 с. 16 л. ил. (Библ. Роден край).

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района; сведения за името на селото; родови имена.

728. РАШАЙКОВ, Търпо. Брацигово [Пазаржишки окръг. Исторически очерк]. С, ОФ, 1973. 80 с. с ил. и портр. (Бащино огнище).

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района. Произход на селищ­ни, лични и родови имена.

729. РУЖКОВ, Камен. Бележки от Бабяк. – Родопи, 1972, № 5, с. 40.

Съдържа родови и местностни имена.

730. РУСИНОВ, Р. Становление фамилии в современном болгарском литературном язмке. – A c t е s du XI congres international des sciences onomastiques, t. 2, C, БАН, 1975, 213–221.

731. РУСИНОВ, Р. Фамилни имена в съвременния български книжо­вен език. – Помагало по българска морфология. Имена., С, 1978,62–80.

732. РУСИНОВ, Р. Фамилното име на Петър Берон. – Б ъ л г. е з., 21, 1971,469–470.

733. САВОВ, Стойчо. Балчик. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1972. 88 с. с ил. (Бащино огнище).

За името на града – с. 28.

Местности, родови и селищни имена от града и района.

734. САЛАМ БАШ ЕВ, Анастас. Български фамилни имена на помохамеданчени родопчани от Смолянско. – Родопски сборник, т. III, БАН, С, 1972, 339–348.

735. САЛАМБАШЕВ, Анастас. Кратки исторически бележки зае. Търън, Смолянско. – Родопи, 1970, № 11, с. 25.

Съдържа местностни и родови имена.

736. САЛАМБАШЕВ, Анастас. Стари и нови фамилни имена от Смо­лян, квартал Райково. – Родопски собрник, т. IV, БАН, С, 1976, 237–244.

737. САЛАМБАШЕВ, Анастас. Старинна антропонимия. – Родопи, 1974, № 4, с. 28.

Съдържа възстановени лични имена от Маданско.

738. САЧЕВ, Е. Българските лични имена в българските народни пес­ни, печатани през XIX в. – Студентски проучвания на Со­фийския университет. Истор. фак., 4, 1978, 139–168.

739. С БЪЛГАРСКО име през вековете. История на с. Българене, Ловешко. С, ОФ. 1979. 176 с. (Библ. Роден край).

Авт.: А. Бъчварова, Б. Цветкова, Г. Китов, Г. Гочев, Е. Боев, Л. Лаков, М. Во­деничаров, И. Чолов, Р. Пешева, С. Панов и Т. Воденичаров. Съдържа местностни, селищни и водни имена от района; списък на родовете в селото, характерни лични имена.

740. СЕРАФИМОВ, Николай. Село Горна Липница [– Великотърнов­ски окръг. Истор. очерк]. С, ОФ, 1975. 211 с.

Съдържа местностни, водни и селищни имена от района; родови имена от се­лото и на преселници.

741. СИМЕОНОВ, Б. Произход и значение на личното име на хан Ас­парух. – Векове, 1977, № 3, 41 –46.

742. СИМЕОНОВ, Б. Произход, значение и разпространение на името Паисий. – Летописи на Пловд. унив., св. I, 1976, 44–45.

743. СТАЙКОВА, Цветана. Османотурски документи от с. Могилица и Буково, Смолянско. – Родопски сборник, т. Ill, C, БАН, 1972, 309–321.

Съдържа лични и местностии имена от двете села, регистрирани през XVII – XIX в.

744. СТАЛЕВ, Георги. Крушево – [Старозагорски окръг]. Поглед към миналото на едно малко познато селище. С, 1972. 56 с. с ил. (Ба­щино огнище).

Съдържа местностии, селищни и волни имена от района; родови имена на за­селници.

745. СТАНЧЕВ, Д. Към въпроса за личните и фамилните имена у българите. – Б ъ л г. е з., 1974, № 4, 364– 374.

По повод книгата на Ст. Илчев "Речник па личните и фамилните имена у бъл­гарите", иш. БAH, 1969.

746. СТАНЧЕВ, Д. Към въпроса за личните и фамилните имена у бъл–

гарите. – Б ъ л г, е з., 1975, № 1, 57 – 61. Продълж. от 1974, № 4.

747. СТОЕВ, Валентин И. и Филип Грозев. Габровският край. Пътево­дител. С, Медицина и физкултура, 1974. 63 с. с ил. и к.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от Габровски окръг.

748. СТОИЛОВА, К. Поменик на Хилендарския манастир от 1767 г. – И с т о р. п р е г л е д, 1978, № 3, 93–103.

749. СТОЙЧЕВ, Стефан. Село Цалапица [Пловдивски окръг]. Мина­ло и настояще. [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1972. 303 с. с портр. и к.

За произхода на името – с. 7–8.

Списъци на фамилните имена (с. 299), на по-големите родове, на махалите, на местностите (с. 300).

750. СТОЯНОВ, Димитър и Илия Стоянов. Село Свобода – (Старо­загорски окръг). [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1971. 239 с. с ил. и портр.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района; Родови и лични име­на на местни хора и преселници.

751. СТОЯНОВ, Стоян Ив. Село Макоцево. История, бит и фолклор. [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1971. 256 с. с ил. 1 л. к.

Съдържа местностни, селищни, водни, родови имена от селото и района (Блин–пелинско). Произход на селищни имена – с. 19–23.

752. СЮЛЕМЕЗОВ, Димитър и Димитър Въртигоров. Село Веселиново. Минало и настояще. [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1971. 136 с. с ил. и портр.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района на селото (Ямболс­ко), родови имена на заселници.

753. ТАСЕВ, Славчо. Село Клисура [Благоевградско]. Истор. очерк. Благоевград, Окр. истор. музей, 1972. 62 с. с портр. (Библ. Род­но огнище, т. I, кн. 3).

Съдържа местностни и водни имена от района, имена на махали, родови име­на на изселени и сега живеещи родове.

754. ТИВЧЕВ, Петър и Йорданка Калудова. Документи за положени­ето на населението в европейската част на Османската империя (XVI–XIX в.). – Год. СУ. Филос.-истор. фак. 65, 1973, №3, 385–451.

Съдържа лични и фамилни имена на българи.

755. ТОДОРОВА, Мария Н. Подбрани извори за историята на балканските народи XV –XIX в. С, Наука и изкуство, 1977. 460 с.

Съдържа селищни, водни и лични имена.

Географски показалец (с. 444–450).

Рец.: M. Lazarov. – Вulg. histог. rev., 1979, No I, 122–125.

756. ТОНЕВ, Велко и Костадин Стоянов. История на село Суворово [Варненски окръг]. С, ОФ, 1973. 280 с. с ил. и табл.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района. Емлячен регистър на селото от 1874 г. с лични имена (с. 219–238).

757. ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, Василка. Долни Дунав – гранична зона на Византийския Запад. Към историята на северните и североиз­точните български земи, края на X –XII в. [Моногр.]. С, БАН, 1976. 188 с.

Азбучен показалец.

Съдържа етнокими (с. 116– 143 и др ) и селищни имена.

Показалец – с. 163– 170.

Рец.: G. G a n k o v a–Petkova. – Byzantinobulgarica, 5, 1978, 345–347.

758. ХАЙТОВ, Н. Фамилни имена от Якоруда и Якорудско. – Родопи, 1976, № 2, с. 23.

Фамилни имена на потомци на помохамеданчени българи.

759. ХРИСТОВ, Христо А. Българските общини през Възраждането. [Изследване]. С, БАН, 1973. 250 с.

Рез. на рус. и англ. ез. Библиогр. с. 227–233. Именен, геогр. и стногр. показалец.

Съдържа селищни имена и етконими. Показалец на географските и етнограф­ските имена (с. 240 – 247).

760. ЦВЕТКОВА, Бистра А. Ценен османски източник за историята на Добруджа през XVI в. – Изв. Нар. музей – Варна, кн. 8, 1972, 209–231.

Съдържа и откъс от регистър на джелепкешани, съставен през 1573–1574 г. Съдържа лични и селищни имена.

761. ЧАЛЪКОВ, М. Произход на семейното име Герзилов в Широколъшко. – Родопи, 1977, № 2, с. 36.

762. ЧЕРНЕВ, Христо. Кратка история на село Черковна (Провадийс­ко), С, ОФ, 1972. 140 с. с ил., к. и портр.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от Провадийското плато и с. Черковна. За името на селото, с. 14–35. Списък на изселниците от селото – с. 125–128.

763. ШИЛТБЕРГЕР, X. Пътепис. – София, 1971. 164 с. Географски и лични имена в пътеписа на X. Шилтбсргср от 1885 г.

764. ЯНЕВ, Никола Ив. и Илия Г. Попов. Добростан. [Пловдивски окр. Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1980. 47 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни, водни и селищни имена от Добростанския масив на Ро­допите. За името на селото – с. 3–4; родови имена – с. 3.

765. BOŽILOV, Ivan. Les bulgares dans la préseance et dans radministration byzantine. – Е t u d. balk., 1978, No 3, 112–120. Presente des noms et des surnoms de souverains et de nobles bulgares.

766. DANOVA, Nadja. Une sourse inutilisee de Thistoire de la ville de Tarnovo de la fin du XVIII–e s. et du debut du XIX–е s. – Е t u d. balk., 1979, No 1, 86–100.

Presente des noms et des prenoms de la registre de la commune chretienne de la ville de Tarnovo du XVIII –XIX s.

767. GREABNER, M. The Slavs in Byzantine Europe – absorption, semi–autonomy and the limits of Byzantinization. – Вуzantinobulgarica, 5, 1978, 41–55.

C библиогр.

Greabncr make mention of toponims and antroponims from Bulgaria – Ohrid, Preslav, Madara tell, Macedonia, the Balkan Peninsula, Khan Tervel, Tsar Simeon.
е. етноними

768. АНГЕЛОВ, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV в. – В е к о в е, 1979, № 2, 48 – 54.

С библиогр.

769. БЕШЕВЛИЕВ, В. Към въпроса за произхода на името грък. – Б ъ л г. е з., 1971, № 1, 73–78.

770. ГЕОРГИЕВ, Живко. Още едно мнение за древната загадка "Булгар". – Родна реч, 1979, № 3, 7–9.

771. ДАНЧЕВ, Андрей. Българите в географската представа на Крал Алфред Велики. – Изв. Бълг. истор. д-в о, кн. 31, 1977, 33–38.

Името България и българи в староанглийския превод на "Всеобщата история", написана на латински език от испанския монах П. Орезий през първата половина на V в. н. е.

772. ЗАИМОВ, Йордан. Името българин. – Славяни, 1971, № 3, с. 29.

773. МАРИНОВ, Васил. В отговор на една рецензия [от А. Маргос на статията му “Миналото на с. Девня, Провадийско, с оглед на "арнаутите" в Североизточна България”. – В сб.: "Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски, С, 1960, с. 591–617. – Изв. Нар. музей – Варна, кн. 8, 1972, 300–308.

774. МИЗОВ, Николай. За именуването на българите. – П о л и т. просвета, 1973, № 7, 80–88.

775. СИМЕОНОВ, Б. Произход и значение на името славяни. Вековни български езикови традиции, I, 1980, 126– 128.

776. СИМЕОНОВ, Б. Произход и значение на названието българи. – Векове, 1976, № 5, 5–16.

777. THOMOV, Thomas S. Les appclations de "Bogomiles" et "Bulgares" et leurs variantcs et équivalents en Orient et. en Occident. – Е t u d. balk., 1973, No 1, 77–99.

Sur cettcs appclations cl lcurs variantcs dans Ics documents du Moycn age.

778. АНДРЕЙЧИН, Л. Български географски имена в латинска транс–

крипция на една карта. – Б ъ л г. е з., 1973, № 3 – 4, 322–323.

779. АНДРЕЙЧИН, Л. По–правилно е Бетховен, а не Бетовен. –

Б ъ л г. е з. 21, 1971, № 4, 363–364.

780. АНАСТАСОВ, В. Никола Фичев или Кольо Фичето? – Б ъ л г. ез., 1973, № 1–2, с. 125.

781. АТАНАСОВА, Т. Английски имена. – В: Изговор и транскрип­ция на чужди имена в българския език. [Ръководство]. С, 1974, 183–216.

Рец.: Андрей Данчев. – Бълг.ез., 1977, № 2, 160–162.

782. БАЛКАНСКИ, Тодор. За правописа и правоговора на думата Жи­гули. – Б ъ л г. е з., XXIX, № 6, с. 525.

783. БАЛКАНСКИ, Тодор. "Костандово" или "Костандово". – Бъ л г. ез., 1977, № 1, 70.

784. БАЛКАНСКИ, Тодор. Чепина, а не Цепина. – Родопи, 1980, № 9, с. 14.

785. БЪЧВАРОВ, Й. Списък на транскрибирани географски имена от Чехословашката социалистическа република. С, 1976. 136 с.

786. ВЪГЛЕНОВ, М. За правописа на някои чужди имена. – Б ъ л г. ез., 1973, №3–4, с. 14.

787. ВЪГЛЕНОВ, Михаил. За транскрипцията на чуждите имена. – Hayч. живот, 1975, № 4, 13–15.

788. ВЪГЛЕНОВ, Михаил. Имена на чужди страни и градове. – Турист. 1974, № 2, 28–29.

За произнасянето на имената на чужди страни и градове.

789. ВЪГЛЕНОВ, Михаил. Хелсинки или "Хелзинки"? – Б ъ л г. е з., 1973, № 6, 597–598.

790. ГЕОРГИЕВА, Е. Филип Тотьо или Филип Тотю? – Б ъ л г. е з., 1970, № 5, 482–483.

791. ДАНЧЕВ, Андрей. Българска транскрипция на английски имена. Теория и практика. О, Народна просвета, 1978.

792. ДЕТРЕЗ, Раймонд. Изговор и транскрипция на нидерланските имена на български език. [Прев. от фр. ез.]. – Б ъ л г. е з., 1972, №4, 344–347.

793. ДУРИДАНОВ, Иван. За местните имена в топографските карти. Сборник от материали по правопис и транскрипция на геог­рафските имена. С, 1971, бр. 2, 3–8.

794. ДУРИДАНОВ, Иван. Шведски имена. – В: Изговор и транскрипция на чуждите имена в българския език. София, 230 –241.

795. ИВАНОВА, М. Към въпроса за транскрипцията на някои полски имена на български език. – Б ъ л г. е з., 1971, № 1, 79–82.

796. ИГОВ, Ангел. Необходимост и свобода в транскрипцията [на чужди имена]. – Бълг. журналист, 1976, № 7, 42–43.

797. ИЗГОВОР и транскрипция на чужди имена в българския език. [Ръководство]. Състав. Л. Андрейчин и М. Въгленов. С, Наука и из­куство, 1974, 487 с.

Рец.: Янко Бъчваров. Някои нерешени въпроси в транскрипцията и изго­вора на чуждите имена в българския език на материал от славянските езици. – Б ъ л г. е з. и лят, 1975, № 4, 62–64.

798. ИЛЧЕВ, Ст. Добрбславци или "Доброславци"? – Б ъ л г. е з., 1971, № 2–3, с. 283.

799. ЙОРГЪНСЪН, Йорн. Изговор и транскрипция на датските име­на в български език. – Бълг. ез., 1975, № 2, 131–134.

800. КЮВЛИЕВА, Веса. За правописа на някои собствени имена. – Б ъ л г. е з., 1973, № 3–4, 269–272.

За правописа на лични имена на -ьо (-йо) и -ю (Стойо – Стою).

801. МЛАДЕНОВ, Максим Сл. Някои мисли относно възприемането на чужди географски и лични имена в българския език. – Бълг. е з., XXIII, 1973, № 3–4, 295–297.

802. МЛАДЕНОВ, Максим Сл. По въпроса за транскрибирането на румънски географски имена на български език. – В: Сборник от материали по правопис и транскрипция на географските име­на, 1972, кн. 2, София, 1974, 9–13.

803. МЛАДЕНОВ, Максим Сл. Правопис на географските имена в България. – Б ъ л г. е з., XXIII, 1973, № 3–4, 220–227.

804. МЛАДЕНОВ, Максим Сл. Проблеми транскрибирования иностраннмх географических названий на болгарском язнке. – Resumes des communications XI-e congrés international des sciences onomastiques. Sofia, 28 juin –4 juillet 1972. Sofia, 1972, c. 118 (в съавторство с Б. Коен и Ал. Кюркчиев).

805. МЛАДЕНОВ, Максим Сл. Списък на географски имена от HP България (предадени с българска и латинска азбука). София, 1974. 74 с.

806. МЛАДЕНОВ, Максим Сл. Списък на транскрибирани имена от социалистическа република Румъния. София, 1976. 96 с.

807. НИЧЕВ, А. Не "Хрисанд", а Хрисант! – Бълг.ез., 1970, № 5, с. 477.

808. ПАРАШКЕВОВ, Борис. За транскрипцията на някои лични и мес­тни имена от немски произход. – Б ъ л г. е з., 1975, № 3, 243 – 246.

809. ПОЛЕЖАНСКИ, П. Лъжене, а не Лъджеие. – Родопи, 1978, № 2, 39–40.

810. РУСИНОВ, Русин. Възрожденски данни за преместване на ударението върху наставката -ов в някои фамилни имена. – Бълг. ез., 1974, №2, 191–192.

811. РУСИНОВ, Русин. За ударението във фамилните имена с наставка -овски (-евски). – Бълг. е з., 1977, № 1, 57–59.

812. САРАФОВ, Тодор. Транскрипция и изговор на старогръцките и латинските собствени имена в български. – И з в. И н с т. бълг.ез, № 2–3, 1979, 227–250.

813. СИМЕОНОВ, Борис, Велико или Белико/Велико. – Б ъ л г. е з., 1972, № 4, 355–357.

814. СИМЕОНОВ, Борис. Някои основни въпроси около въвеждането и правописа на чужди лични и географски имена в български език. – Б ъ л г. е з., 1973, 3–4, 272–275.

815. СПИСЪК на транскрибирани географски имена от Н. Р. Бълга­рия. – Ред. Б. Коен. Главно управление по геодезия и картогра­фия; Съвет по правопис и транскрипция на географските имена. София, 1971. 74 с.

816. СПИСЪК на транскрибирани географски имена от Социалисти­ческа федеративна република Югославия. – Ред. А. Игов и Ст. Илчев. Главно управление по геодезия и картография; Съвет по правопис и транскрипция на географските имена. София, 1971. 73 с.

817. СПИСЪК на транскрибирани географски имена от Мексико. Ред. Т. Томов и Т. Нейков. Главно управление по геодезия и картог­рафия. Съвет по правопис и транскрипция на географските име­на. София, 1971. 40 с.

818. СПРАВОЧНИК по орфографии и орфоэпии иноязнчных имен собственмх в латышком литературном язнке. Т. 1 – Рига, Зинатне, 1960 – (АН Латв. ССР. Инст. яз. и литератури).

14. Болгарские имена собственкьге. Състав. 3. Тярве. 1978. 255 с. Библиогр. с. 253–254.

819. СТАНКОВ, В. За изговора на съкратените названия на двете гер­мански държави. – Бълг. е з., 1973, № 1–2, 128 – 129.

820. СТАНКОВ, В. За транскрипцията на някои собствени имена от руски език на български. – Б ъ л г. е з., 1971, № 2 – 3, 263 – 265.

821. СТАНКОВ, В. Изговор и правопис на някои народни географски имена. – Б ъ л г. е з., 1970, № 2–3, 234–235.

822. СТАНКОВ, В. Изговорът на някои чужди географски имена. – Б ъ л г. е з., 21, 1971, № 6, 565–566.

За и ионоря на Барселона, Бостон, Ричмонд и др. на български.

823. СТАНКОВ, В. Истанбул или "Истамбул". – Бълг.ез, 1973, № 3–4, 312–313.

824. СТАНКОВ, Валентин. Предаване на чужди собствени имена. – Б ъ л г. е ч., 1973, № 3–4, 228–235.

825. СТОЯНОВ, Стоян. Към четенето и тълкуването на някои места от Именника на българските ханове. – Е з. и л и т., 1971, № 4, 2–42.

826. СУПЕРАНСКАЯ, А. В. Идентификация и различение в практической транскрипции. – Actes du XI congrés international des sciences onomastiques, t. 2, C, БАН, 1975, 339 – 350.

За транскрипцията на личните имена.

827. ЧИЗМАРОВ, Димитър. Собствено име и главни букви. – Т р. В е л и к о т ъ р н. у н и в. "Св. св. Кирил и Методий", 8, 1973, № 1, 345–413; 9, 1973, № 1, 435–492.

828. ЩЪРКОВ, Стоян. За някои грешки в транскрипцията на чуждите имена. – Б ъ л г. е з., 1978, № 1, 465–466.

829. RICHTLINIEN zur einheitlichen deutschen Wiedergabe bulgarischer Eigennamen in der Deutschen Demokratischen Republik. Bulg.-deutsche Transkriptionsrichtlinien. Berlin. Akad. der Wiss. der DDR, 1878.

830. TODOROV, T. Plovdiv ou Plovdin? Encore quelques mots. –Thr acia, 4, 1977, 317–323.
Г. ГРАМАТИКА (МОРФОЛОГИЯ), СЛОВООБРАЗУВАНЕ, ЛЕКСИКОЛОГИЯ

831. БАЛКАНСКИ, Тодор. Един въпрос на топонимното образуване. – Б ъ л г. е з., XXIX, 1979, № 6, с. 501.

Типът Дунав мост.

832. БОГДАНОВ, Иван. Речник на българските псевдоними. (Писате­ли, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти и журналисти). 2. осн. прераб. и разш. изд. С, Наука и изкуство, 1978. 575 с.

833. БЪЛГАРСКИ именник. [Речник на личните имена]. С, Наука и изкуство, 1971. 64 с.

Рец.: Момчил Ч а л ъ к о в. Актуални и полезни помагала по българска антропонимия. – Бълг. ез., 1971, № 1–2, 144–146.

834. ГЕОРГИЕВ, Станьо. Собствените прозвищни имена. – Б ъ л г. ез., 1971, №1, 18–27.

Лексикално-морфологична характеристика и образуване на собствените проз­вищни имена.

835. ДОБРЕВ, Иван. Суфиксите –ул и –ур в български език. – И з в. И н с т. б ъ л г. е з., кн. 19, 1970, 779–787.

Дадени са примери и с лични имена: Видул, Радул, Нягул.

836. ДУРИДАНОВ,Иван. Един непознат словообразователен тип в български: жителски имена на -ар (с успоредици от другите южнос­лавянски езици). – И з в. И н с т. б ъ л г. е з., кн. 19, 1970, 863–869.

837. ДУРИДАНОВ, Иван. Към стратиграфията на именните типове в славянските и балтийските езици. – Славянска филология, т. XII, С, 1973,27–36.

Привеждат се и примери от топонимията.

838. ЗАИМОВ, Йордан. Български географски имена с -jb. Принос към славянски ономастичен атлас. [Изследване]. (Отг. ред. Вл. Геор­гиев). С, БАН, 1973. 134 с. с к.

Рез. на нем. и фр. ез. Библиогр. с. 179–182.

839. ИВАНЧЕВ, Светомир. Още веднъж за имената на -ек(ов). – Б ъ л г. е з., 1973, № 6, 498–503.

840. ИВАНЧЕВ, Светомир. Сокращеннме двусложнме откритие личные собственные имена на -о/-а после твердого согласного в болгарском языке. – Балканско езикознание, 18, 1975, № 1, 57–82.

Рассматриваются разные подвиды этого типа имен; даны карты и графики их распространения.

841. ИЛЧЕВ, Стефан. Някои фонетични явления при (личните) име­на. – В памет на проф. д-р Стойко Стойков. Езиковедски изслед­вания, С, 1974, 115–118.

842. ИЛЧЕВ, С. Фамилни имена на –ски. – Б ъ л г. е з., 1970, JSfe 2 – 3,232–233.

843. КОВАЧЕВ, Н. Един словообразувателен тип в южнославянската и румънската антропонимия. (-ул лични имена). – Славян­ска филология, т. 15. Езикознание. С, 1978, БАН и БНКС, 365 – 378.

844. КОВАЧЕВ, Н. П. За личните имена със суфикс -ош и -уш в бъл­гарската антропонимия. – В: Славистични проучвания, Великотърн. унив. "Св. св. Кирил и Методий" (Сборник в чест на VII еждунар. слав. конгрес). С, Наука и изкуство, 1973, 112–121.

845. КОВАЧЕВ, Н. Някои наблюдения върху личните имена на -ош и -уш в български език в сравнение с тези в полски. – S t u d i a polsko-buTgarskie (Prace jezykoznawcze), 1977, No 53, 15 – 25.

846. КОВАЧЕВ, Николай П. Поглед върху българската ономастика с корен брат-, бат-. – Изв. И н с т. б ъ л г. е з., кн. 19, 1970, 219 – 227.

С библиогр.

847. КРУМОВА, Лилия. Някои случаи иа колебания в граматичните категории на чуждоезикови имена. – Б ъ л г. е з., 1976, № 1–2, 113–15.

848. КЮВЛИЕВА, В. Правилното съгласуване по род при селищните имена. – Б ъ л г. е з., 1973, № 1–2, 127–128.

849. МЕМОВА-СЮЛЕЙМАНОВА, Хайрие. Българските селищни и лични имена в османски документи и някои техни фонетични и граматични изменения. – Г о д. С о ф. у н и в., Ф а к. з а п. фи л., 71, 1978, № 1,73–167.

Рез. на рус. ез. С библиогр.

850. РУСИНОВ, Русин. Фамилни имена с наставка –ин. – Б ъ л г. е з., 1973, № 6, 571–573.

851. CMOJICKA, Аделаида. Едноструктурни форманти в славянските езици. Суфиксът -чанин в руски и български език. – Е з. и ли т., 1977, № 2, 11, № 17.

852. BREDOV, Iris von. Der schwankende Vokalismus in der Überlieferung des Namens der Stadt Serdica. – Филология, 1979, № 4, 14–17.

Рез. на бълг, ез.

853. ZAIMOV, Jordan. Aitertümliche bulgarisehe etnonymische Orts- und Flurnamen in den Balkanländern. Балканско езикознание, 1980, № 1, 27–32.

Behandelt bulgarische geographischc Namcn auf -jane, -čane, -ьci, Possesivnamen mil -j-.

854. ZAIMOV, Jordan. Bulgarische geographische Namen als Quellen der bulgarischen Sprachgeschichte. – Балканско езикознание, 1980, №2, 13–18.

Bulgarische geographische Namen mit: Liquidenmetathese Urslavische gruppe tort, Urslavische gruppe tert, Zweite Palatalisation, Reduktion von EI, Reduktion von OU, Ubergang von ra zu re und rЪ zu re, Ubergang von re zu ra.

Wortschatz bei den geographischcn Namen.

855. ZAIMOV, Jordan. Relation chronologique entre la deuxième palatalisation vieux bulgare et la métathèse Hquide à la lumière des noms géographiques bulgares en Grèce du Sud. – Actes du XI congrès international des sciences onomastiques, t. 2, C, БАН, 1975, 459–465.
Д. ОНОМАСТИКА И ДРУГИ НАУКИ:

а/ ономастика и картография.

856. АНДРЕЕВ, К. Използване на картометричния метод за определяне местоположението на исторически съществували населени места. – Г е о д е з., к а р т о г p., з е м е у с т p., 1973, № 3, 34–36.

857. ДЖУРОВА, Аксиния и Божидар Димитров. Славянски ръкописи, документи и карти за българската история от Ватиканската апос­тол ическа библиотека и Секретния архив на Ватикана (IX – XVII в.) [Каталог на изложба]. С, Наука и изкуство, 1978. 151 с.

1. Карта на Черно море – XIV в. от Пиетро Весконте от Генуа.

2 .Планисфсра на Андреа Валспергер – XV в.

3. Анонимна Венецианска морска карта – XV в. – имена на български гра–

4. Морски атлас от Грациозо Бенинказат – XV в. – имена на българ­ски градове.

858. КОЕН, Бенямин. Картата на света в М 1:2 500 000 и нейното зна­чение за международната стандартизация на географските име­на. – Сборник от статии по картография, 14, С, Глав. управл. по геодезия и картография, 1972, 15–18.

859. КОЛЕДАРОВ, Петър. Втората българска държава в старинните карти от XIII–XIV век. – Векове, 1973, № 4, 15–26.

Преглед на имената на II-та българска държава и на отделни нейни географс­ки обекти вь:» основа на старинните карти от ХШ–XIV в.

860. ПОСПЕЛОВ, Е. М. Топонимика и картография. М., 1971.

Рец.: Максим Младенов. За книгата на Е. М. Поспелов "Топонимика и картография”. Сборник от материали по правопис и транскрипция на географ­ски имена. – София, 1974, № 2, 45–48. (в съавторство в Б. Коен).

861. СТОЙЧЕВ, Тодор. Картографиране на българските земи до Ос­вобождението на България от османско робство. – Г о д. Н а ц. поли т ех н. музей – София, 2, 1973, 139–146.

862. BĂRSAN, A. La standardisation des noms gèographiques dans les pub­lications generates et dans la cartographic. – Actes duXI congrès international des sciences onomastiques, t. 1, C, БАН, 1974, 93–97.

863. BESEVLIEV, V. Kurzer Überblick iiber die Untersuchungen alter Landkarten von Bulgarien. – Actes du XI congrès international des sciences onomastiques, Sofia, 28.VI–4.VII. 1972. S., 1974, p. 117.
б/ ономастика и история

864. БОГДАНОВ, Иван. Хан Аспарух. Книга за неговите прадеди и неговото време. С, ОФ, 1975. 300 с. с к. (Библиотека Бележити българи. Кн. 17).

865. БОЯНИЧ-ЛУКАЧ, Душанка. Видин и Видинския санджак през 15–16 век. Документи от архивите на Цариград и Анкара. Под. ред. на Вера Мутафчиева и Михаила Стайново. (Прев. от сърбо-хърв. Михаила Стайнова). [С предг. от Вера Мутафчиева]. С, На­ука и изкуство, 1975. 226 с.

Геогр. показалец.

Топонимия и антропонимия от Видин и Видинския санджак въз основа на ре­гистри и закони.

866. ВАКЛИНОВ, Станчо. За характера на раннобългарската селищ­на мрежа в Североизточна България [въз основа на археол. дан­ни]. – Археология, 1972, № 1, 9–14.

Рез. на фр. ез.

Топонимия от Североизточна България.

867. ЗЛАТАРСКИ, В. Н. История на българската държава през сред­ните векове. С, 1971. 880 с.

868. BUDZISZEWSKA, W. Z bułgarskich imion wlasnych zwierzat domowych. – PSSlaw 5, 1978, 463–469.

869. АНГЕЛОВ, Д. С. Образуване на българската народност. С, 1971. 416 с.

870. ВАКАРЕЛСКИ, Христо. Местности с поминъчни названия. – Турист. 1970, № 12,7–8.

Значението им за етнографското и културно-битовото минало.

871. ГАНДЕВ, Христо. Българската народност през 15 век. Демограф­ско и етнографско изследване. С, Наука и изкуство, 1972. 398 с. с к., ил. и факс.

Рез. на рус. и англ. ез. Геогр. показалец.

Културно-историческото значение на славянобългарската традиция в личните имена; значение на именните основи Рад-, Драг-, Стан-, Добр- и Брат- като антропонимична структура и т. н.

872. МИХАЙЛОВ, Емил. За руско-българеката етническа граница до края на X век. – Г о д. СУ. Ф и л о с.-и с т о р. ф а к., 65, 1973, №3, 183–221.

873. ВЕЛЕВ, Вельо. Местни имена и фолклорът на Софийско. – София, 1973, № 9, 23–24, 26.

874. БАРАН КОВА, Г. С. Астрономичеекая и географи ческая термино­логия в "Шестодневе" Йоанна Екзарха Болгарского. – В: П а м я т н и к и русского язнка. Исслед. и публ. М., 1979, 150– 172.

875. ИВАНОВА, Недялка. Една особеност при употребата на антропо–нимите в поемата "Кървава песен" (от Пенчо Славейков). – Б ъ л г. е з., 1978, № 3, 233–237.

876. КОЛАРОВ, Радосвет. Звуковата метафора и семантика на собственото име в художествената реч. – Б ъ л г, е з., 1976, № 3, 219 – 223,

877. КУЕВ, К. Имя Храбр в древнеболгарской литературе. – Actes du XI congrès international des sciences onomastiques, t. 2, C, БАН, 1975, 13–15.

878. ХАБУРГАЕВ, Г. А. Зтнонимия "Повести временньгх лет" в связи с задачами реконструкции восточнославянского глотогенеза. Москва₅ Изд. Моск. унив., 1979.

879. МИТКОВ, Георги. Еволюцията и социалната функция на лични­те имена. – Социолог. пробл., 1974, № 12, 50 – 60.

880. МАРГОС, Ара. Административное деление зялетов София и Озу в конце XVIII и начале XIX веков по данним одной армянской географии 1804 г. – Балканско езикознание, 23, 1970, № 3, 35–42.

Значатся имена селений.
II. СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ

А. ОБЩИ ВЪПРОСИ, БИБЛИОГРАФИЯ

881. БОНДАНЧУК, Г. П. Русская местная географическая терминоло­гия и передача по–русски славянских географических терминов. – Actes du XI congrès international des sciences onomastiques, t. 1, C, БАН, 1974, 169–172.

882. ГИЛЯРЕВСКИЙ, P. C. и Б. А. Старостин. Иностраннне имена и названия в русском тексте. Справочник. 2. исправл. и доп. изд. М., Междунар. отношения, 1978. 240 с.

За бълг. ез. на с. 75 – 83.

Гиляревский дает правила при транскрибировании имен собственньпс с бол–гарского язьгка на русский (и некоторьгх географических имен). Зсть список болгарских личньтх имен.

883. ДАМБЕ, В. Ф. Балтские, славянские и иллирийские параллели. – Actes du XI congrès international des sciences onomastiques, t. 1, C, БАН, 1974, 231–237.

884. ДУРИДАНОВ, Иван. Заселването на славяните в Долна Мизия и Хемимонт по данните на топонимията. – Славянска фи­лология 15, 1878, 353–360.

885. ДУРИДАНОВ, Иван. Принципи установления славянских топонимических ареалов на Балканском полуострове. – Перспективи развития славянской ономастики. Москва, 1980, 40–44.

886. ЗАИМОВ, Йордан. Най-старите заселища на български славяни в балканските земи. –В: Етногенезис и културно наследтво на българския народ, Сборник [доклади от теорет. конферен­ция, състояла се през май 1968 – София]. С, БАН, 1971. 160 с.

Авторът дава старинни типове общославянски географски имена:

1. Патронимични имена па –ишт- от праслав. *-itj- (към 500 имена) и географ­ското им разпространение.

2. Жителски имена, образувани от 12 типа и тяхното разпространение.

887. ЗАИМОВ, Йордан. Славянские зтимологии. – Journal of Slavic Linguistics and Poetics, 1976, 111 – 121.

888. КЛЕПИКОВА, Галина П. Болг. бара, баруга и родственные географические термини в других славянских язьжах. – В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С, БАН, 1974, 595–604.

889. КОСНИЧАНУ, М. Славянское влияние на формирование молдавской системи наименований лиц. – A c t e s du XI congres international des sciences onomastiques, t. 2, C, БАН, 1975, 9–12.

Примери със старославянски (т. е. старобългарски) имена, напр.