Bulgarische akademie der wissenschaften institut fur bulgarische sprache sektion "bulgarische onomastik"

273. ЙОНОВ, Михаил. Българските земи преди 300 години, отразе­ни в дневниците на Киндсперг (1672 – 1674 г.) – Г о д. н а С У. Ф и л о с.-и с т о р. ф а к., 65, 1973, № 3, 303–384.

Пътувания през София, Пловдив, Чирпан, Ямбол, Карнобат, Айтос, Прова­дия, Толбухин, Русе, Разград, Преслав, с. Маленово, с. Малък дербенд, Од­рин; Свиленград, Стара Загора, Казанлък, с. Шипка, Габрово, Ьмла, Силист­ра и др. – общо над 100 села и градове н България.

Показалец на географските имена (с. 379–380).

274. ЙОНОВ, Михаил. Пътеписът на Мартин Грюневег като истори­чески извор за българските земи (1582). – Г о д. н а СУ. И с т о р. ф а к., 67, 1977, 101–166.

Рез. на нем. ез.

Съдържа селищни и местностни имена от Добруджа, Варненско, Айтоско, Од­ринско.

275. ЙОРДАНОВ, Йордан. Лъки. – География, 1971, № 7, 5–6. Топоними от гр. Лъки.

276. ЙОРДЛИОН, Леонид. Планината Витоша. [Научно-попул. очерк]. С, Земиздат, 1977, 191 с. с ил. и к.

Топоними от Витоша.

277. КАЛАЙДЖИЕВ, Борис. Благоевградска Бистрица. [Турист. марш­рути]. С, Медицина и физкултура, 1974. 51 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топонимия от Благоевград и околността, долината на Благоевградска Бист­рица и Югозападна Рила.

278. КАЛАЙДЖИЕВА, Цветанка. Град Каблешково. – Геогра­фия, 1980, №6, 17–20.

Топоними от града.

279. КАМЕНКИНА, Ирина. Трявна. – Г е о г р а ф и я, 1980, № 2,7–11. Топоними от Трявна.

280. КАНЕВ, Константин. Българи мохамедани в Дерекьой. – Р о д о п и, 1972, № 4, 5, 6.

Съдържа лични, родови и местностни имена от района.

281. КАНЕВ, Константин. Миналото на село Момчиловци, Смолянско. Принос към историята на Средните Родопи. С, ОФ, 1975. 660 с.

Местни имена от Момчиловци (с класификация).

282. КАРПЕНКО, Ю. А. Топонимия болгарских сел Одесской облас­ти. Вопросы топонимического взаимодействия язмков – В: Историческая ономастика, М., 1977, 189–208.

283. КЕРКЕЛОВ, Иван М. и Иван К. Аргиров. Разлог и неговата окол­ност. Пътеводител, С, Медицина и физкултура, 1972. 74 с. с ил. и портр., к. (Малка турист. библ.).

Топонимия от Разлог и района.

284. КЕРКЕЛОВ, Иван М. и Иван К. Аргиров. Разлог и неговите околности.[Пътеводител]. 2 изд. С, Медицина и физкултура, 1978. 48 с. с ил. и к.

Топонимия от Разлог и околността. За името на гр. Разлог.

285. КИРАДЖИЕВ, Спетлин.. Девин – География, 1980, № 8, 7–9.

За произхода на селищното име.

286. КИРАДЖИЕВ, Светлин. Жеравна. – География, 1973, №3, 3–6.

Топоними от Жеравна.

287. КИРАДЖИЕВ, Светлин. Из Пиринския край. [Геогр. очерк]. С, Н а р. п р о с в., 1977. 103 с. с ил. (Библ. География).

Оними от Пирин планина (по долината на Струма – Благоевградско; по до­лината на Места – Разложко, Гоцеделчевско). Селищни имена – стари записи.

288. КИРАДЖИЕВ, Светлин. Котел. – География, 1972, № 3, 3–6.

Топоними от Котел.

289. КИРАДЖИЕВ, Светлин. Панагюрище. – География, 1976, №2, 5–7.

Топоними от Панагюрище.

290. КИРАДЖИЕВ, Светлин. Петрич. – География, 1972, № 2, 5–8.

Топоними от Петрич.

291. КИРАДЖИЕВ, Светлин. Тетевен. – География, 1972, №10,6–9.

Топоними от Тетевен.

292. КИРОВ, Иван Т. Из миналото на село Ценово, Русенски окръг. [Геогр., истор., етногр. и стоп. очерк]. С, ОФ, 1972.

Топоними от района на селото.

293. КИСЬОВ, Димо. Каварна. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1979. 40 с.

Тононими и антропоними от Каварна и околностите.

294. КОВАЧЕВ, Николай П. Втори принос към названията на ветро­вете в България. – Т р у д. Великотърн. унив. "Кирил и Методий", 10, 1974, № 1, 1–42.

295. КОВАЧЕВ, Николай П. Върху историята и етимологията на се­лищното име Сунгурларе. – Б ъ л г. е з., 1976, № 6, 478–480.

296. КОВАЧЕВ, Николай П. Върху названието на град Севлиево. – Б ъ л г. е з., 1974, № 5, 425–431.

297. КОВАЧЕВ, Николай П. Географската лексика в топонимията на Северна Средна Стара планина. – Ф и л о л о г. студии. Великотърн. унив. "Кирил и Методий". Велико Търно­во, ВТУ "Кирил и Методий" и СНР в България, 1973, 75–102.

298. КОВАЧЕВ, Николай П. Имената на някои местности, обекти на излети на великотърновските туристи. – 75 години туристичес­ко дружество "Трапезица", Велико Търново, 1902–1977 г. Ве­лико Търново, 1977, 69–74.

299. КОВАЧЕВ, Николай. Какъв е произходът на селищното име Батулци. – Б ъ л г. е з., 1977, № 4, 354–355.

300. КОВАЧЕВ, Николай. Към названията на градовете в България. – Т р у д. Великотърн. унив. "Кирил и Методий" 13, 1978, №2, 231–261.

301. КОВАЧЕВ, Николай. Миналото на Велико Търново в светлината на топонимите в произведенията на Търновската книжовна шко­ла и на съвременната топонимия. – Търновска книжовна школа. 1371 – 1971, (Международен симпозиум, Велико Търново, 11–19 октомври 1971 г.). С, БАН, 1974, 211–224.

302. КОВАЧЕВ, Николай П. Миналото на героичен Кръвеник [Габ­ровско. Краеведски очерк]. С, ОФ, 1972. 320 с. с табл. и ил. Киблиогр. с, 310–316 и под линия.

Топонимия на Кръвеник.

Рец.: Д. Тодоров. Краеведско изследване на село Кръвеник. – Музеи и памет, култ., 1972, № 3, с.80.

II. Ч о л о в. "Миналото на героичен Кръвеник". –Читалище, 1975, № 5, с. 25.

303. КОВАЧЕВ, Николай П. Названията на селищата във Великотър­новско. – Юбилеен сборн., (В чест на 10-годишнината на Университета). Т. 1. Велико Търново, Великотърн. унив. "Кирил и Методий", 1973, 3.40. (Студия).

304. КОВАЧЕВ, Николай П. Някои промени в топономията на Великотърновски окръг след Девети септември. – С л а в и ст, про­учвания, Великотърн. унив. "Кирил и Методий". (Сб. с мате­риалите от научна сесия, посветена на 30-годишнината от социа­лист, револ. в България). С, Наука и изкуство, 1978, 65–78.

305. КОВАЧЕВ, Николай. Селищните названия в Дряновско. – Оnomastiса, 1976, № 21, 107–124. (Студия).

306. КОВАЧЕВ, Николай П. Селищните названия в Павликенския край. – Сб.: Павликени и Павликенският край. С, ОФ, 1977.

307. КОВАЧЕВ, Николай П. Тетевен. –Турист. 1975, № 7, с. 26.

За произхода на наименованието на града.

308. КОЕН, Б. и М. Младенов. Географските имена в едромащабната карта на България (М 1:5000 – 1:10000). – Из в. Гла в. упра­вление по геодезия и картогр., 1970, кн.4, 24–29.

309. КОЖУХАРОВА, Анета. Град Смолян. – География, 1971, №2, 2–8.

Топоними от гр. Смолян (с кварталите Райково и Устово).

310. КОЛАРОВ, Иван. Етъра. [Научно-попул. очерк]. С, Медицина и физкултура, 1977. 56 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропоними от Етъра.

311. КОЛАРОВ, Иван. Пътеки през Бяла. [Истор. очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1976. 80 с. с ил.

Топоними и антропоними от гр. Бяла и околността.

312. КОЛЕВ, Николай К. Беговица. [Турист. маршрути]. С, Медици­на и физкултура, 1977. 55 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топонимия от долината на Беговица, Беговишкия рид и част от Каменишкото било. За името Беговица.

313. КОЛЕВ, Николай К. Синаница [връх в Пирин. Турист. маршру­ти]. С, Медицина и физкултура, 1979. 32 с. (Малка турист. библ.). Тононимия от Синанишкото било и околността.

314. КОЛЕВ, Светослав. Мусала. [Турист. маршрут]. С, Медицина и физкултура, 1971. 41 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топонимия от връх Мусала и околността. За произхода на името Мусала.

315. КОЛЕВА, Елена. Демографски промени в с. Брестовица, Плов­дивско, до Освобождението. – Векове, 1972, № 5, 85–89.

Топоними и антропоними от Брестовица. За старите имена на Брестовица.

316. КОЛЕДАРОВ, Петър. Историческата география на Северозапад­ното Черноморие по данните на Константин Багренородни. – Истор. преглед, 1977, № 3, 50–64.

Споменава имена на р. Дунав, името на България и местностни имена от Ду­навската делта.

317. КОЛЕДАРОВ, Петър Ст. Политическа география на средновековната българска държава. [Моногр.]. Ч. 1., С, БАН, 1979 – 1. От 681 до 1081 г.

318. КОЛЕДАРОВ, Петър, Прослава на Освободителната война (1877 – 1878) в топонимията. – И з в. на бълг. патриаршия. Църковноистор. и арх. инст. Центр. църк. историкоарх. музей, 1, 1978, 425–449.

Рез. на англ. ез.

С библиогр.

Съдържа селищни имена, дадени по повод на Руско-турската война.

319. КОЛЕДАРОВ, Петър и Николай Мичев. Промените в имената и статута на селищата в България. 1878 – 1972 г. [Азб. справочник]. С, Наука и изкуство, 1973, 287 с. с к.

Рез. на рус, фр. и англ, ез.

320. КОНАКЧИЕВ, Дончо. Комплексна класификация на градовете в НРБ. – Н а у ч. т р, Акад. общ. науки и соц.управл. при ЦК на БКП, 1973, № 62, 237–258.

321. КОНСТАНТИНОВ, Христо. Земенският пролом. – Геогра­фия, 1979, 6, 5–8.

Топоними и хидроними от района на пролома.

322. КОНСТАНТИНОВА, Кинка. Път през Арбанаси. [Краеведски очерк]. С, Медицина и физкултура, 1919. 36 с.

Топонимия и антропонимия от Арбанаси и околността.

323. КОНЯРОВ, Иван К. Стара Загора. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1978. 56 с. с ил. и к.

Топонимия и антропонимия от Стара Загора и района. За старите имена на гр. Стара Загора – Берое, Августа Траяна, Иринопол.

324 КОПРАЛЕВ, Илия. Родопските махали. История и утрешни проблеми. – Родопи, 1977, № 6, 6–8.

Съдържа имена на махали.

325. КОРУЕВ, Тодор. Момчилград. Летописи. С, ОФ, 1977. 180 с. (Библ. Роден край).

Стари записи на селища от Момчилградско.

Рец.: Кирил Попов – Ч и т а л и щ е, 1979, № 1, с. 15.

326. КОСТЕНЦЕВА, Райна. Моят роден град София преди 75 години и после. [Спомени]. С, ОФ, 1979.

Имена на махали и улици в гр. София.

327. КРЪСТЕВ, Стефан, Здравко Моллов и Петко Д. Петков. Елена. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1975. 96 с. с ил.

Топоними и антропоними от гр. Клена и района, свързани с историята на гра­да. За произхода на името Елена.

328. КУЗЕВ, Александър. За имената на средновековната крепост на дунавския остров Пъкуюл луй Соаре. – И з в. Нар. музей – Варна, 13, 1977, 57–69.

Рез. на нем. ез.

С библиогр.

Съдържа етимологии на селищни имена.

329. КУЗЕВ, Александър. Пътеписни бележки за българските земи от 1385 г. – Археология, 1970, № 4, 68–70.

Пътеписът на Петер Шпарнау е най-ранният писмен извор, в който е отбеля­зано името на гр. Свищов – Цвиста, както и други селищни имена.

330. КУЗЕВ, Александър. Чрънград – едно изчезнало добруджанско пристанище. – Корабостр. и корабопл., 1970, № 10, 30–32.

Рез. на англ. ез.

331. КУЗЕВ, Александър. Приноси към историята на средновековните крепости по долния Дунав. V. Исакча (Облучица) и Тулча. – И з в. Нар. музей Варна 7, 1971, 77–93.

332. КУНИН, Петко и Нейко Хр. Владков. В труд и борба за свобода и щастие (село Михалци [Великотърновско] през вековете). [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1971. 376 с. с портр. и ил.

Топоними от района на селището.

333. КЪРПАЧЕВ, Йордан. Плиска, Мадара и Преслав. – Гео­графия, 1973, №3, 6–11.

Топоними от селищата.

334. КЪРПАЧЕВ, Йордан Вл. Търговище. [Краеведски очерк]. С, На­ука и изкуство, 1971. 131 с. с ил., к. и табл.

Библиогр. с. 128–129.

Топоними от града и околностите.

335. ЛАЗАРОВ, Михаил. Анхиало. – Турист. 1971, № 10, 23–24.

За историята и градоустройството на града. За старото име на града – Тутхонь (X в.).

336. ЛАЛЕВ, Лалю Ст. Южен Пирин. [Турист. маршрути]. С, Меди­цина и физкултура, 1980. 68 с. с ил и к. (Малка турист. библ.).

Топонимия от Южен Пирин. За старото име на гр. Гоце Делчев.

337. ЛОВЕШКИ окръг. Турист. пътеводител [с маршрути]. С, Реклама, 1974. 144 с. с ил. и к.

Местни имена от окръга.

338. МАДЖАРСКИ пътеписи за Балканите. XVI–XIX в. Подбр. прев. и коментар: Петър Миятев. С, Наука и изкуство, 1976. 144 с. 8 ил. (Чужди пътеписи за Балканите).

Стари записи на селища.

Рец.: Бистра Цветкова – И з в. Бълг. патриаршия. Църковноистор. и арх. инст. Центр. църк. историкоархеол. музей, 1, 1978, 481–482.

339. МАДЖАРОВ, Константин. Хисаря. Пътеводител. [2 изд.]. С, Ме­дицина и физкултура, 1975. 87 с. с ил.

Топоними от Хисаря и околностите. За името на гр.Хисаря.

340. МАКЕДОНИЯ. Сб.от док. и м а т е р и а л и. С, БАН, 1978. 823 с.

Състав.: В. Божинов, Л. Панайотов, Д. Мичев, Д. Иванова-Мирчева, К. Пандев, Д. Дойнов, Л. Йончев, А. Райкова, К. Палешутски, Ст. Жерев, М. Михай­лова, Р. Стойков. – Изд. на БАН. Инст. за история. Инст. за бълг. ез.

Азб. и геогр. показалци.

Съдържа географски и лични имена от Македония от древността до 1940 г.

Именен (с.777–798) и географски (с.798–822) показалци.

341. МАКСИМОВ, Емануил. Античното и средновековното рударство по нашите земи. – Год. на Нац. политехн. музей – София, т. I, 1972, 111–128.

Съдържа местности и селищни имена, свързани с рударството.

342. МАЛКОЧЕВ, Ангел, Ралица Александрова и Стефан Стригачев. Белоградчик. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1977. 64 с. с ил. и к.

Библиогр. с. 61–62.

Тоионимия и антропонимия от Белоградчик и околностите. За селищното име Белоградчик.

343. МАНДЕВ, Петко. Черноморското крайбрежие – национален ре­зерват. – Турист. 1973, № 7, 6–7.

Топонимия от българското Черноморско крайбрежие.

344. МАНЕВ, Георги X. Из Странджанския край. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1980. 111 с. с ил.

Топонимия от най-североизточните части на Странджа. За произхода на име­то Странджа.

345. МАНОЛОВ, Манол. За името Смолян. – Родопи, 1978, № 1, 34–35.

346. МАНОЛОВА, М. Комплектуването на документи за българска­та народностна принадлежност на българите с мохамеданско ве­роизповедание в ОДА – Смолян. – Архивен преглед, 1978, № 1, 22–27.

Съдържа топоними и родови имена – с. 24–25.

347. МАРИНОВ, В. Герлово. – София, 1971. 48 с.

Местностни имена от района на Герлово (Североизточна България).

348. МАРКОВА, Лилия. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 година, с насе­ление от преброяванията през 1934, 1946, 1956 и 1965 г. и изчис­лено население за 1972 г. С, (ЦСУ), 1973. 313 с.

349. МЕТОДИЕВ, Асен. Чепън и Три уши. [Турист. машрути]. С, Ме­дицина и физкултура, 1974. (Малка турист. библ.).

Топоиимия от планината Чепън и възвишението Три уши и подножията им. За произхода на имената Чепън и Три уши.

350. МИЛАНОВ, Дечко. В град Лом. [Краеведчески очерк с маршру­ти]. С, Медицина и физкултура, 1978. 56 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропоними от гр. Лом и околността му.

351. МИЛАНОВ, Милан. Археологически обекти и находки в поречи­ето на Златица. – И з в. музеите Северозап. Б-я, 2, 1978, 57–73.

Рез. на рус. и англ. сз. С библиогр.

Съдържа топоними от долината на р. Златица в южната част на Михайловг­радски окръг.

352. МИЛАНОВ, Милан. Берковица. [Турист. маршрути]. 4. прераб. и доп. изд. С, Медицина и физкултура, 1975. 79 с. с ил. и к. (Мал­ка турист. библ.).

Топонимия от Берковица и Бсрковската планина. За името на Берковица.

353. МИЛАНОВ, Милан В. От Петрохан до Лом. [Истор. очерк – 1923 – 1944 г. с турист. маршрути]. 2.прераб. и доп. изд. С, Ме­дицина и физкултура, 1973. 100 с, с ил. и к.

Топоними и антропоними от Михайловградския край.

354. МИЛАНОВ, Милан. Чипровци. [Краеведски очерк с маршрути]. 2. прераб. и доп. изд. С, Медицина и физкултура, 1977. 64 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топонимия от Чипровци и Чипровската планина.

355. МИЛЧЕВ, Атанас. Габрово и неговият окръг през праисторичес­ката и античната епоха. – Г о д. С У "К л. Охридск и". Ис­тор. фак., 68, 1979, 369–458.

Рез. на нем. ез.

С библиогр.

Съдържа селищни и местностни имена.

356. МИЛЧЕВ, Ат. и Н. Ковачев. Материали за археологическа карта на Севлиево. – Археология, 1971, № 2, 45–57.

357. МИЛЧЕВА-СЛАВЯНСКА, Христина. Плиска ~ Преслав. [Истор.-археол. очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1973. 54 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топоними от Плиска, Преслав и околностите им. За името на гр. Преслав.

358. МИНКОВА, Иванка. Град Априлци. – География, 1978, №6, 21–23.

Оними от града.

359. МИРОНОВА-ПАПОВА, Стоянка. Трънският край. Очерци из не­говото минало. (Краеведски материали]. С, Наука и изкуство, 1971. 312 с. с ил., портр. и к.

Съдържа селищни имена.

360. МИРЧЕВ, Петър. Кипежът. Книга за София. 1878–1884. С, ОФ, 1971. 199 с.

Съдържа старите имена на махали и улици в София.

361. МИРЧЕВ, Петър. Книга за София. Събития, случки, спомени. С, ОФ, 1979. 412 с.

Имената на махали и улици в София.

362. МИТОВА-ДЖОНОВА, Димитрина. Археологическите паметни­ци в Плевенски окръг. С, 1979. 136 с. с ил.

Топоними от селищата на окръга.

363. МИХАЙЛОВ, Георги. Преди 270 години през Тракия и Родопи­те. – Р о д о п и, 1975, № 8, 28–29.

Съдържа анализ на френски пътепис за България. Споменават се селищните имена – Харманли, Свиленград, Узунджово, Асеновград, Бачково, Смолян и др., както и имена на планински дялове.

364. МИХАЙЛОВ, Георги. Килифарево. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1970. 276 с. с ил. и портр.

За произхода на селищното име.

365. МИХАЙЛОВА, Д. Из топонимии западной Мезии. – Actes du XI congres international des sciemces onomastiques, t. 2, С, БАН, 1975, 55–58.

366. МИХАЙЛОВА, Димитрина. Из топонимията на Михайловградс­ка околия. – Б ъ л г. е з., 1976, № 4, 331–334.

367. МИХАЙЛОВА, Димитрина. Старинни селищни имена в Михай­ловградско. – В чест на академик Вл. Георгиев. Езиковедски про­учвания по случай седемдесет години от рождението му. С, 1980, 247–248.

368. МИЧЕВ, Михаил. За произхода и значението на наши някои се­лищни имена. – Изв. Бълг. истор. д-во, 30, 1976, 23 – 33.

За имената на с. Засече (Софийски окр.), с. Дзивгелия (Зевгели), Благоевград­ски окр., с. Катунс–ц, Кату пипа и Катунци, съответно в Ловешки, Пловдивс­ки и Благоевградски окр.

369. МИЧЕВ, Михаил и Яне Билярски. Някои отъждествявания на местни и селищни имена в Рилската грамота на Иван Шишман. – И з в. Б ъ л г. и с т о р. д-в о, 1972, кн. 28, 25–43.

Съдържа селищни, водни и местностни имена.

370. МИЧЕВ, Михаил. Торбарица – забравено селищно име. – И з в. Б ъ л г. г е о г р. д-в о, 1972, кн. 11, 75–87.

371. МЛАДЕНОВ, К. Български топоними из днешна Гръцка Македония.– Е з. и лит, 1971, № 4, 82–84.

Български топоними в днешна Гръцка Македония.

372. МЛАДЕНОВ, Максим Сл. Географските имена в едромащабната карта на България (М 1:5000 – 1:10000). – И з в. Г л а в н о у п р а в л. г е о д. и к а р т о г р., IV, 1970, 24–29 (в съавтор, с Б. Коен).

373. МОЙСЕ, И. Несколько болгарских топонимических названий румынского происхождения. – Actes du XI congres international des sciemces onomastiques, t. 2, С, БАН, 1975, 59–62.

374. МОЙСЕ, Й. Топоними от български произход в областта Арджеш (СР Румъния). – Прев. от рум. ез. М. Сл. Младенов. – Б ъ л г. ез., 1971, №5,456–460.

375. МОМЧИЛОВ, Георги. По Ерма. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1973. 48 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топонимия от басейна на р. Ерма.

376. МОМЧИЛОВ, Георги Ц. Руй планина. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1976. 52 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топонимия от Руй планина и рийона. За името на Руй планина.

377. МОРЕВА, Р. Нови данни за крепостта "Воден". – Родопи, 1978, №3, 29–31.

378. МОСКОВ, Моско. Бохот, Бутан, Кумарица. – Т у р и с т 16–(57)/11, 1971, 28–29.

Значение на имената Бохот, Бутан и Кумарица.

379. МОСКОВ, Моско. Езикови данни за миналото. – Родопи, 1978, №8, 39–40.

Съдържа етимологии на лични и родови имена.

380. МОСКОВ, Моско. Езикови загадки от Смолянско. – Турист. 1977, № 6, с. 27.

381. МОСКОВ, Моско. Местните и селищни названия с антропонимичен или апелативен произход. – Б ъ л г. е з., 1980, № 4, 356–362.

С библиогр.

382. МОСКОВ, Моско. Произход на селищните имена Алваново, Чомаковци, Чокманово. – Турист. 1973, № 11, с. 22.

383. МОСКОВ, Моско. Произход на хидронима Камчия в светлината на нови данни. – Е з. и л и т., 1972, № 6, 84–87.

384. НАМЕРАНСКИ, Н. Езикът на чипровчани. – Чипровци 1688 – 1968. София, 1971, 205–222.

Местностни имена (с.217–218), родови имена (с.218 –219). Произход на име­ната Кипровци – Чипровци – с. 219–222.

385. НАУМОВ, А., М. Станева, Т. Куюмджиев и Л. Бобчева. Балчик. – София, 1971. 136 с.

Топоними от района на гр. Балчик.

386. НАЧЕВ, Димитър Г. Велико Търново. Пътеводител. 2. изд. С, Медицина и физкултура, 1973. 63 с. с ил.

Топоними и антропоними от Велико Търноьо и око.иността. За произхода на името Велико Търново.

387. НЕДЕВ, Стефан. По някои още неуточнени географски названия от нашето средновековие. – И з в. Военн о-и с т о р. н а у ч. д-в о,26, 1978, 98–114.

За произхода на имената: Всрегава, Сидера, Диакене, Стохълмието, Динея и Варна.

388. НЕДЕВ, Стефан Т. Пътища в Източна Стара планина от създава­нето на българската държава до освобождението й от османско­то владичество. – И з в. В о е н н о-истор. науч. д-во, 15, 1973, 213–226.

Оними от Източна Стара планина.

389. НЕЙКОВСКИ, Панайот, Александър Грозданов и Васил Стоицев. Из Котленския край. [Турист. маршрут]. С, Медицина и физкул­тура, 1972. 59 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топонимия от Котленския край.

390. НЕЙКОВСКИ, Панайот и Васил Стоицев. Понор планина. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1975. 39 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топонимия от Понор планина (Стара планина).

391. НЕЙКОВСКИ, Панайот К. Троянска планина. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1977. 64 с. с к. и ил.

Топоними и антропоними от Троянската планина (Средна Стара планина) и околността.

392. НЕМСКИ И АВСТРИЙСКИ пътеписи за Балканите. ХV–ХVI в.

Увод, подбор и коментар Михаил Йонов. С, Наука и изкуство, 1979. 518 с. с ил. и факс. Топоними от България.

393. НЕНОВ, Тодор. Вежен. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физ­култура, 1976. 72 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топоними от връх Вежен (Централна Стара планина) и от Тетевенската пла­нина. За името Вежен и ча селищното име Тетевен.

394. НЕНОВ, Тодор. Етрополска планина. Пътеводител. С, Медици­на и физкултура, 1975. 127 с.

Топоними от Етрополската планина (Стара планина) и околността. За селищ­ното име Етрополе.

395. НЕНОВ, Тодор. Звездец. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1978. 51 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топонимия и антропонимик от Етроиолския край. За произхода на името Звез­дец.

396. НЕНОВ, Тодор. Калоферска планина. Пътеводител. С, Медици­на и физкултура, 1979. 88 с.

Топонимия и антропоиимия от Калоферската планина (Средна Стара плани­на) и района.

397. НЕНОВ, Тодор. Калоферският край. [Турист. маршрут]. С, Ме­дицина и физкултура, 1971. 55 с. с ил. (Малка турист. библ.). Топоними от Калоферския край.

398. НЕНОВ, Тодор. Карлово – Сопот. [Истор. очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1972. 72 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топоними от Карлово, Сопот и района. За селищните имена на Карлово и Сопот.

399. НЕНОВ, Тодор и Николай Златанов. Ржана планина. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1979.

Топоними и антропоними от Ржана планина ('Западна Стара планина) и окол­ността.

400. НЕНОВ, Тодор. Хижа Павел Делирадев. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1980. 55 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропоними от околностите на хижа Павел Делирадев в Същин­ска Средна гора. За селищните имена Панагюрище и Копривщица, за името на вр. Бич и др.

401. НЕПРЕСЪХВАЩИ извори. Документи и материали из история­та на Пловдив и Пловдивско. Издирила, подбрала и ред. Кирила Възвъзова-Каратеодорова. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1975. 576 с.

Стари записи на селища от Пловдивско.

402. НЕУЛОВИМИЯТ. По стъпките на Левски. [Пътеводител]. Със­тав. Васил Петров. С, Медицина и физкултура, 1973. 187 с. с ил. Авт.: Ал. Андреев, Г. Данов, Ст. Дойнов, 3. Маркова, Ст. Ней­ков, Т. Ненов, Б. Николов и Ив. Райков.

Топонимия от пътя на Васил Левски от Пазарджик до с. Къкрииа. За селищ­ните имена