Bulgarische akademie der wissenschaften institut fur bulgarische sprache sektion "bulgarische onomastik"

403. НИКОЛАЕВ, Тома. Исторически бележки за село Костичовци – Видинско. С, София-прес, 1973. 80 с. с ил.

Библиогр. с. 76 – 77. Топоними от района на селото.

404. НИКОЛОВ, Богдан. Софрониево [Врачански окр. Истор.–археол. очерк].Враца (Окр. музей). 1971. 63 с. с ил. и к.

Съдържа местностни имена от района. За етимологията на старото име на се­лото Сърбеница – с. 29–30.

Лични и родови имена на преселници и изсел­ници.

405. НИКОЛОВ, Борис Г. и Манол Д. Манолов. Огнища на българ­щината. Пътувания из манастирите. С, Медицина и физкултура, 1979.

Рез. на англ. и нем. ез.

С библиогр.

Топоними и антропоними от манастири в България и техните околности.

406. НИКОЛОВ, Йордан. България и българите в съчиненията на Стефан Герлах и Мартин Крузиус. – Г о д. С У. И с т о р. ф а к., 67, 1977, 51–99.

Рез. на нем. ез.

Съдържа имена на селища и църкви.

407. НИКОЛОВ, Ст. Ракитово. – География 21/3, 1971, 4–6.

408. НИЧЕВ, Александър. Отново за названието Хемус. – Б ъ л г. е з., 1977, № 3, 209–218.

409. НОВАКОВ, Тодор и Манол Кушев. Поликраище [Великотърн. ок­ръг. Истор. очерк]. С, ОФ, 1980. 156 с.

Топоними от района на селото.

410. ОВЧАРОВ, Тодор. Историческото минало на село Крън, Старозагорски окръг, според писмените извори и археологическите про­учвания. – Тр. Великотърн. унив. "Кирил и Методий", 14, 1977, № 3, 179–216.

Рез. на рус. и фр. ез.

411. ОСИНИН, Димитър. Там буря кърши клонове. Пътят на Ботевата чета. (Докум. повест). 2. осн. прераб. изд. С, Партиздат, 1976. 207 с.

412. ПАВЛИКЕНИ и Павликенският край. С б. [статии]. Състав. Мил­чо Иванов. С, ОФ, 1977. 288 с. с ил. (Библ. Роден край).

Включва: Селищните названия от Павликенския край. – Николай Ковачев 117–134.

413. ПАЛАУЗОВ, Спиридон Н. Избрани трудове. В 2 т. Под ред. [с предг.] на Васил Гюзелев и Христо Коларов. С, Наука и изку­ство, 1974 (Бълг. истор. наследство).

1. Изследвания по история на България и европейския изток през Средновеко­вието. 1974. 608 с.

Библиогр. с. 74–82, 566–572.

Именен и геогр. показалци.

414. ПАНАЙОТОВ, Борис. Лесопарк "Родопи" – География, 1975, №6,4–8.

Топоними от лесопарка.

415. ПАНАЙОТОВ, Иван. Върховръх [в Родопите. Турист. маршрут].С, Медицина и физкултура, 1974. 52 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топонимн от Върховръх (рид от Чсрнатишкия дял) и околността. За селищни­те имена Перущица, Кричим, Тьмраш.

416. ПАНАЙОТОВ, Иван. Голо бърдо. – География, 1979, № 9, 6–8.

Топоними от Голо бърдо (между Пернишката и Радомирската котловина).

417. ПАНАЙОТОВ, Иван. Кременският край. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1980. 40 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропоними от Кременския край.

418. ПАНАЙОТОВ, Ив., Н. Гиздова, В. Мацанова, Б. Чакъров и Ив. Джамбов. Материали за археологическа карта на Родопите. Ек­спедиция "Бесика'73". – Родопски сборник, IV, 1976, 215–236.

Съдържа местностни имена от района между градовете Пещера и Перущица, край Ракитово и Батак.

419. ПАНАЙОТОВ, Иван и Атанас Калинов. Персенк. [Турист. мар­шрути]. С, Медицина и физкултура, 1975, 72 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топонимия от връх Персенк (Чсрнатишкия дял в Родопите).

420. ПАНАЙОТОВ, Иван. Плана планина. – География, 1979, №7, 5–7.

Топоними от Плана планина.

421. ПАНАЙОТОВ, Иван А., Никола Папазов и Константин Страшимиров. Родопи. Пътеводител. 2. изд. С, Медицина и физкул­тура, 1973. 208 с. с ил. и к.

Библиогр. с. 207–208.

Топонимия от Родопите (Западни и Източни). За името Родопи.

422. ПАНАЙОТОВ, Иван и Никола Папазов. Родопи. Пътеводител за авто– и пеши туризъм. С, Медицина и физкултура, 1977. 195 с. с ил.

Библиогр. с.166–167.

Азб. показалец.

Топоними и антропоними от Родопския край. Етимологии на името Родопи.

423. ПАНАЙОТОВ, Иван А. и Александър X. Андреев. Туристически маршрути около София. Пътеводител. С, Медицина и физкулту­ра, 1979. 144 с. с к.

Топоними и антропоними от околностите на гр. София.

424. ПАНАЙОТОВ, Иван и А. Велчев. Краище. – Турист 16(57)11, 6–8; 16(57)12, 1971, 24–26.

Топоними от района на Краище, южно от Трън.

425. ПАНЧЕЛИ ЕВ, Атанас. Брезнишките езера. – География, 1976, №7, 6–8.

Топоними от Брезнишко.

426. ПАНЧЕЛИЕВ, Атанас. Дебели рид. От Попово езеро до Тодоро­ва поляна [в Пирин. Турист. маршрути]. С, Медицина и физкул­тура, 1978. 47 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностнн и водни имена от централното било на Пирин.

427. ПАНЧЕЛИЕВ, Атанас. До връх Ореляк. –Турист 16(57)5, 1971, с. 22.

Топоними от Пирин.

428. ПАНЧЕЛИЕВ, Атанас Т. Дъбраш. [Дял от Зап. Родопи. Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1973. 59 с. с ил. и к. (Мал­ка турист. библ.).

Съдържа топоними и водни имена от района.

429. ПАНЧЕЛИЕВ, Атанас. Дъбраш. – География, 1972, № 6, 4–7.

Оними от Дъбраш (рид в най-западната част па Родопите).

430. ПАНЧЕЛИЕВ, Атанас. Среден Пирин. – Г е о г р а ф и я, 1975, №3, 5–8.

Топоними от Среден Пирин.

431. ПАНЧЕЛИЕВ, Атанас. Южен Пирин. – География, 1972, №4,5–7.

Топоними от Южен Пирин.

432. ПАШЕВ, Георги. Възраст и име на с. Павелско, Смолянско. – Родопи, 1977, № 11, 36–38.

433. ПЕЛТЕКОВ, Александър Г. От Бояна до Парилската седловина. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1976. 64 с. с к. Съдържа местностни и водни имена от Витоша, Верила, Рила и Пирин.

434. ПЕНКОВ, Игнат и Михаил Михайлов. Най-новите градове на НР България. – География, 1975, № 7, 5 – 7.

Имената на новите градове в България (от 1974 г.).

435. ПЕНКОВ, И. М. Новите градове в НР България. – София. 379 с.

436. ПЕНКОВ, Игнат. Шумен. – Обучението по география, 1980, № 6, 27–29.

1300 г. Бълг. държава.

Алоними на Шумен.

437. ПЕНКОВ, Минко. Поселищен и демографски облик на Шумен под османско владичество. – Изв. Нар. музей – Шумен, т. V, 1972, 117–146.

Съдържа имена на местности и води, селищни и лични имена.

438. ПЕНКОВ, Минко. Селища и селищни имена от Герлово. – Изв. Нар. музей – Шумен, 1973, № 6, 283–310.

Съдържа списък на селища с краткото им описание; топоними и имена на ма­хали.

439. ПЕНКОВ, Минко. Следи от изчезнали селища в Герлово. – Векове, 1973, № 5, 69–73.

За следи от изчезнали селища в Герлово и околността.

440. ПЕНЧЕВА, Бела. Шумен. Очерк-пътеводител. С, София-прес, 1974. 127 с. с ил.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от града и околността, вариан­ти на името Шумен.

441. ПЕНЧЕВА, Бела. Шумен. Очерк–путеводитель. С, София-пресс, 1975. 127 с. с ил. Превод от бълг.

Съдържа топоними.

442. ПЕТРОВ, Васил. Козлудуй – Околчица. Пътеводител. С, Меди­цина и физкултура, 1975. 123 с. с ил.

Съдържа селищни, местностни, водни имена; карти.

443. ПЕТРОВ, П. А. Към въпроса за основите на балкано-карпатското скотовъдство. – Изв. Етногр. инст. и музей, 13, 197], 5–51.

Произход на имената Ком, Комар, Комара, Комарево и др.

444. ПЕТРОВ, Ц. Селищата от Габровски окръг през периода на тур­ския феодализъм (15–18 в.). – Изв. Висш. общотехн. инст., Съюза на науч. работници и Съюза на икономистите – Габрово, т. II, 1972, 57–81.

Съдържа селищни имена, сведения за населението и статута им.

445. ПИРИНСКИ край. Етногр., фолклорни и ез. проучвания. С, БАН, 1980. 688 с. с ил. (Етногр. проучвания на България). Съдържа селищни и местностни имена от района, имена на звезди и съзвездия.

446. ПОПКОНСТАНТИНОВ, Христо. Спомени, пътеписи и писма. (Състав, и ред. [с предг.] Анастас Примовски, Никола Примовски). Пловдив, Хр. Г. Данов, 1970. 528 с.

Съдържа: Страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 г. От Витоша до Родопа. Писма от Родопите. Ред. колегия: Анастас Н. Примовски, отг. ред., Никола К. Примовски, Александър Хр. Попконстантинов и Петър Ат. Родопски.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от Софийско, Ихтиманско, Па­зарджишко, Пловдивско, Родопите.

447. ПОПОВ, Атанас. Крепости по Сърнена Средна гора. – И з в. Б ъ л г. и с т о р. д-в о, 31, 1977, 39–82.

Рез. на фр. ез.

За името на Средна гора и източния й дял – Сърнена гора. Съдържа селищ­ни и местностни имена.

448. ПОПОВ, Вл. и Вл. Бешков. Водопадите в Понор планина. – География, 1980, № 5, 4–7.

Топоними и хидроними от Западна Стара планина.

449. ПОПОВ, Владимир. Леденика. [Пещера във Врачанската планина. Турист. маршрут]. 3. изд. С, Медицина и физкултура, 1973. 44 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа селищни, местностни и водни имена от района, в който е разположе­на пещерата, както и названия н самата пещера.

450. ПОПОВ, Владимир и Иван Н. Вапцаров. Пещерата Бачо Киро. [Турист. обект в Габровски окръг]. С, Медицина и физкултура, 1972. 32 с. с ил., табл. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа селищни и местностни имена от околността и самата пещера.

451. ПОПОВ, Владимир. Пирин. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1979. 112 с.

Съдържа местностни и водни имена от района, селищни имена; карти и схеми.

452. ПОПОВ, Владимир. Съева дупка. [Пещера в Брестнишкия карст. Турист. обект]. 2 изд. С, Медицина и физкултура, 1972. 32 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района и от самата пещера.

453. ПОПОВ, Владимир. Съева дупка. [Пещера в Брестнишкия карст. Турист. маршрути 3. изд]. С, Медицина и физкултура, 1979. 27 с.

454. ПОПОВ, Владимир. Триградското ждрело и пропастната пещера "Дяволско гърло". – География, 1978, № 8, 6–9.

Съдържа топоними и хидроними от района. 0886857681,

455. ПОПОВ, Жеко Б. Жегларци, Орляк, Зърнево и околността. [Краеведски материали за села в Толбухински окръг]. С, ОФ, 1972. 236 с. с ил.

Библиогр. с. 232 – 234.

Съдържа топонимично проучване на географски термини, местностни имена според природните условия и според човешката дейност, както и азбучен спи­сък на местностни имена от района (Югозападна Добруджа).

456. ПОПОВ, Ив. За историята и името на с. Сатовча. – Родопи, 1980, № 11, 39–40.

Съдържа топоними.

457. ПОПОВ, К. Из разложката топонимия. – Славист, изследва­ния. Сборник, посветен на VII МКС, кк. 3, С, 1973, Наука и из­куство, 184–190.

458. ПОПОВ, К. Местни имена от Разложко. – Е з. и л и т., 1972, №3, 46–50.

459. ПОПОВ, К. Старинные местные названия Разложкого района. – Actes du XI congres international des sciemces onomastiques, t. 2, С, БАН, 1975, 167–176.

460. ПОПОВ, Константин П. Местните имена в Разложко. [Изследва­не]. С, БАН, 1979. 182 с.

Рец.: Момчил Ч а л ъ к о в, – Б ъ л г. е з., 1980, № 1, 76–78.

Момчил Ч а л ъ к о в. Нов принос към проучването на българската топони­мия. –Родопи, 1979, № 6, 26–27.

Николай Ковачев. Топонимията в Разложко. – Ез. и л к т., 1979, № 6, 98–100.

461. ПОПСТОИЛОВ, Антон. Село Зарово, Солунско. Истор. фолклор­но и езиковедско изследване. С, БАН, 1979, 154 с.

Съдържа селищни, местностни и водни имена от района, поименен списък на заровските семейства в днешните им заселища.

462. ПО СЛЕДИТЕ на насилието. Док. за помохамеданчвания и потур–чвания [XIV –XIX в.]. Състав. Петър Хр. Петров. С, Наука и из­куство, 1972. 583 с.

Съдържа и списък на употребените турски думи и термини, изработ. от Стр. Димитров.

Геогр. показалец.

463. ПОЩОВ, Иван. По бойния път на Хвърковатата чета на Бенковс­ки. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1976. 64 с. с к. Съдържа селищни, местности и водни имена.

464. ПРИМОВСКИ, Анастас. Бит и култура на родопските българи. Материална култура. [Изследване]. (Отг. ред. Хр. Христов и Хр. Вакарелски). С, БАН, 1973. 618 с. с ил. [Сборник за народни умот­ворения и народопис, книга LIV].

Рез. на рус. и англ. ез. Предм. и геогр. показалец.

Съдържа селищни, местностни и водни имена от Родопите; показалец на геог­рафските наименования (с.605–615).

465. ПЪРВАНОВА, Елена. Към етимологията на ойконима Карлово. – Н а у ч. т р. П л о в д. у н и в. "П. Хилендарски", 15, 1977, № 5, 103–113.

Рез. на рус. сз. С библиогр.

466. ПЪРВЕВ, Георги и Стоян Богданов. Пътните бележки на Гийом Лежан като извор на българската история. – Тр. Великотърн. унив. "Кирил и Методий", 14, 1977, № 3, 117–265.

467. ПЪРВЕВ, Георги. Полски пътепис за българските земи от 1677 г. – И з в. Б ъ л г. и с т о р. д-в о, кн. 28, 1972, 353–358.

Съдържа селищни имена от Силистренско, Добруджа, Варненско: Кара су (Черна вода), Базарджик (Толбухин), Коздлуджа (Суворово), Провадия, Джиздаркьой (Добрина), Русокастро, Карабунар и др. от р. Дунав до Конс­тантинопол и обратно.

468. РАДЕВА, Лилия. Произходът и името на село Говедарци, Софийско. – В е к о в е, 1972, 4, 64–68.

469. РАДКОВ, Иван. Ряхово, Русенско [Истор. очерк]. С, Ряхово, Ру­сенски, Ч-ще "В. Маяковски", 1978.

За древното име на селото Аниария – с. 7–8; Варианти на днешното име – с.14. Лични и фамилни имена от 1853 г. – с. 15–17.

470. РАДОЕВ, Петко и Георги Радоев. Из миналото на Угърчин. [Ис­тор. очерк]. С, ОФ, 1979. 235 с. 16 л. ил. (Библ. Роден край).

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района; сведения за името на селото; родови имена.

471. РАДУЧЕВ, Живко Ст. Сестримо и Чаира. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1971. 64 с. с ил. и к, (Мал­ка турист. библ.).

Съдържа местности, селищни и водни имена от района; карта.

472. РАДУЧЕВ, Ж. Ибър и Топуклия. –Турист 16(57)10, 1971, 10–11.

Топоними от Рила.

473. РАДУЧЕВ, Ж. Трещеник. –Турист 16(57)7–8, 1971, 32–33.

Топоними от околностите на Якоруда, Разложко.

474. РАДУЧЕВ, Живко, Иван Шехтов и Мартин Головия. Рила. Пъте­водител. 3. прераб. и доп. изд. С, Медицина и физкултура, 1972. 279 с. с к. и ил.

Съдържа селищни, местностни и водни имена от района.

475. РАЙКИНСКИ, Ив. Страница от историята на град Враца. – Вра­ца, 1971. 48 с.

Топоними от района на Враца.

476. РАЙКОВ, Иван Н. Бузлуджа. [Турист. маршрути. 2 изд.]. С, Ме­дицина и физкултура, 1971. 63 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа имена на старопланински върхове, местностни и водни имена от ра­йона.

477. РАЙЧЕВ, Димитър. Карстови форми в Триградския район. – География, 1975, № 4, 10–13.

Топоними от Триградско.

478. РАЙЧЕВ, Димитър. Триградско ждрело и Дяволско гърло. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1979. 39 с. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района.

479. РАЙЧЕВ, Димитър Г. Чепеларе и неговите околности. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1973. 40 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни, водни и селищни имена от района.

480. РАШАЙКОВ, Търпо. Брацигово [Пазаржишки окръг. Историчес­ки очерк]. С, ОФ, 1973. 80 с. с ил. и портр. (Бащино огнище).

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района. Произход на селищ­ни, лични и родови имена.

481. РУЖКОВ, Камен. Бележки от Бабяк. – Родопи, 1972, № 5, с.40.

Съдържа родови и местностни имена.

482. РУСИНОВ, Спас. Болгария. Справочник туриста. С, София-пресс, 1971. 140 с. с ил.

Съдържа селищни, местностни и водни имена от страната.

483. САВОВ, Симеон. Трявна. [Краеведски очерк с машрути]. С, Ме­дицина и физкултура, 1973. 75 с. с ил. и к.

Библиогр. с.73.

Съдържа местностни, водни и селищни имена от града и района.

484. САВОВ, Стойчо. Балчик. [Исгор. очерк]. С, ОФ, 1972. 88 с. с ил. (Бащино огнище).

За името на града – с. 28.

Местности, родови и селищни имена от града и района.

485. САЛАМБАШЕВ, Анастас. Географски термини в топониимията на Смолянско и Маданско. – Родопи, 1976, № 2, 35–37.

486. САЛАМБАШЕВ, Анастас. Исторически бележки за село Могилица [Смолянско]. – Турист. 1974, № 7, с. 27.

Произход на селищни и местностни имена от с. Могилица.

487. САЛАМБАШЕВ, Анастас. Кратки исторически бележки за с. Търън, Смолянско. – Родопи, 1970, № 11, с. 25.

Съдържа местностни и родови имена.

488. САЛАМБАШЕВ, Анастас. Местните имена в Смолянско. [Изс­ледване]. (Отг. ред. Владимир Георгиев и Йордан Заимов). С, БАН, 1976. 186 с. с к. (Бълг. ономастика, кн. 1).

Рец.: П. Маринов. –Родопи, 1976, № 12, с. 28.

М. М о л л о в а. – Б ъ л г. е з., 1977, 437–440.

Е. С у б а ш и е в. – Б ъ л г. е з., 1977, 234–236.

489. САНДАНСКИ, Борис. Кресненски пролом. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1978. 36 с. с ил. и к. (Мал­ка турист. библ.).

Съдържа местностни, водни и селищни имена от района.

490. С БЪЛГАРСКО име през вековете. История на с. Българене, Ловешко. С, ОФ, 1979. 176 с. (Библ. Роден край).

Авт.: А. Бъчварова, Б. Цветкова, Г. Китов, Г. Гочев, Е. Боев, Л. Лаков, М. Во­деничаров, П. Чолов, Р. Пешева, С. Панов и Т. Воденичаров. Съдържа местностни, селищни и водни имена от района; списък на родовете в селото, характерни лични имена.

491. СВИЩОВ. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1977. 40 с. с ил.

Авт.: Рашко Иванов, Димо Димов, Япко Апостолов и Радка Начева, Съдържа топоними от града и околностите му.

492. СЕЙШЕ, С. Българското Черноморие през погледа на френския пътешественик. Прев. от фр. Бистра Цветкова. – Корабостр. и корабопл, 1979, № 12, 23–25.

Прев. от кн. “Relation d’unvoyage en Rumelie” Paris, 1834, 1300 г. Бълг. дър­жава.

Топонимия от пътешествието на С. Сейше по българското Черноморие.

493. СЕРАФИМОВ, Николай. Село Горна Липница [– Великотърновски окръг. Истор. очерк]. С, ОФ, 1975. 211 с.

Сьдьржи местностни, водни и селищни имена от района; родови имена от се­лото и на преселници.

494. СЕРДИКА – СРЕДЕЦ – СОФИЯ. С б. [статии]. С, ОФ, 1976. 243 с.

За името на София – с. 15.

Имена на махали и околни селища – с. 113–115

495. СЕРКЕДЖИЕВ, Георги Ст. Батак и околности. [Истор. очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1972. 56 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Съдържа местности и водни имена.

496. СИМЕОНОВ, Борис. За произхода и значението на името на гр. Перник. – Б ъ л г. е з., 1973, № 6, 563–565.

497. СИМЕОНОВ, Борис. Мадара. –Родна реч, 1973, 3, 60–61.

Етимологична бележка.

498. СИМЕОНОВ, Борис. Местните имена от района на Плиска. – Бълг.ез., 1980, № 4, 340–350.

С библиогр.

499. СИМЕОНОВ, Борис. Нови данни за названието Етрополе. – Бълг.ез, 1971, № 6, 551 –552.

500. СИМЕОНОВ, Борис. Произход и значение на името Мадара. – Бълг.ез., 1979, №6, 498–501.

501. СИМЕОНОВ, Борис. Произход и значение на името Перник. – Бълг.ез., 1973, № 1, 62–63.

502. СИМЕОНОВ, Борис. Произход и значение на името Шабла. – Б ъ л г. е з., 1979, № 4, 324–325.

503. СИМЕОНОВ, Борис. Произход и значение на селищното име Чокманово. – Родопи, 1978, № 7, с. 19.

504. СИМЕОНОВ, Борис. Произход на името на гр. Шабла. – Б ъ л г. ез, 1979, № 4, 324–325.

505. СИМЕОНОВ, Борис. Произход на селищните названия от западно–софийския район (Сливнишко). – Б ъ л г. е з., 1971, № 1, 44–54.

506. СИМЕОНОВ, Борис. Рила. Произход и значение. – Родна реч, 1976, №3, 60–61.

507. СИМЕОНОВ, Борис. Хемус. Едно мнение за произхода и значението. – Родна реч, 1973, № 6–7, 91–93.

508. СИМЕОНОВ, Борис. Юндола – произход и значение на името. – Родопи, 1978, № Ю, с. 34.

509. СИМЕОНОВ, Цветан Р. и Гена Тодорова. Плевен. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1977. 127 с. с ил.

Съдържа топоними от града и околностите му.

510. СИРОТОВ, П. и Ив. Георгиев. По Олудере. –Турист. 16(57)/9, 1971, с. 18.

511. СЛАВЕВ, Сл. Стражица. – География, 21/4, 1971, 10–13. Топоними от района на Стражица.

За името на селото – с. 10.

512. СЛАВЧЕВ, Петър. Стари селища и находки в землището на град Лясковец. – И з в. О к р. и с т о р. музей – В. Търново, №5, 1972, 31–50.

Съдържа топоними от района.

513. СПИРИЕВ, Кр. Село Лъки. – [София], 1971. 84 с.

Топоними от района на селото, Гоцеделчевско.

514. СПИРОВ, Спиро. Плевен. Пътеводител. 2. изд. С, ДСП Реклама, 1971. 71 с. с ил. и портр.

Съдържа местностни, водни и селищни имена от града и околността му.

515. СТАЙКОВА, Цветана. Османотурски документи от с. Могилица и Буково, Смолянско. – Родопски сборник, т. III, С, БАН, 1972,309–321.

Съдържа лични и местностни имена от двете села, регистрирани през XVII – XIX в.

516. СТАЛЕВ, Георги. Крушево – [Старозагорски окръг]. Поглед към миналото на едно малко познато селище. С, 1972. 56 с. с ил. (Ба­щино огнище).

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района; родови имена на за­селници.

517. СТАНЧЕВ, Стефан. Разказ за Жеравна. [Краеведски очерк]. С, Медицина и физкултура, 1975. 52 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни, водни и селищни имена от района.

518. СТАРА Загора, Шипка, Шейново. [Албум]. С, Септември, 1979. Авт.: В. Вълков, В. Койчева, Д. Николов и др.

Топоними от Щипка, Шейново, Стара Загора и района.

519. СТЕФАНОВ, Георги. По пътя на приморския народоосбодителен отряд "В. Левски". [Истор. очерк с маршрути]. С, Медицина и физ­култура, 1974, 88 с. с к. и ил.

Съдържа местностни, водни и селищни имена от Варненско и Камчийската планина.

520. СТЕФАНОВ, Димитър. Поморие. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1971. 80 с. с ил. (Бащино огнище).

За името на града Анхиало – с. 11–12.

521. СТОЕВ, Валентин И. и Филип Грозев. Габровският край. Пътево­дител. С, Медицина и физкултура, 1974. 63 с. с ил. и к.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от Габровски окръг.

522. СТОИЛОВ, Димитър. Веренишко бърдо. – География, 1971, №8,4–8.

Топоними от Михайловградско.

523. СТОЙКОВ, Руси. Селища в Силистренския санджак през 70-те години на XVII век. – Изв. Нар. музей – Варна, кн. 7, 1971, 163–182.

Съдържа селищни имена.

524. СТОЙЧЕВ, Милчо П. Боженци. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1975. 52 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни, водни и селищни имена от района.

525. СТОЙЧЕВ, Стефан. Перущица. [Краеведски очерк с машрути]. С, Медицина и физкултура, 1976. 56 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни, водни и селищни имена от района.

526. СТОЙЧЕВ, Стефан. Пловдив и околностите му. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1974. 148 с. с ил. и к.

Съдържа топоними от града и окръга.

527. СТОЙЧЕВ, Стефан. Село Цалапица [Пловдивски окръг]. Минало и настояще. [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1972. 303 с. с портр. и к.

За произхода на името – с. 7–8.

Списъци на фамилните имена (с. 299), на по-големите родове, на махалите, на местностите (с. 300).

528. СТОЯНОВ, Димитър и Илия Стоянов. Село Свобода – (Старо­загорски окръг). [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1971. 239 с. 0 ил. и портр.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района; Родови и лични име­на на местни хора и преселници.

529. СТОЯНОВ, Стоян Ив. Село Макоцево. История, бит и фолклор. [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1971. 256 с. с ил. 1л. к.

Съдържа местностни, селищни, водни, родови имена от селото и района (Елин–пелинско). Произход на селищни имена – с. 19–3.

530. СУКМАНОВ, Колю. Гурково. – География, 1979, № 2, 18–19.

Топоними и стари записи на селищното име.

531. СЪБЕВ, Тодор. Из Карнобатския край. [Турист. маршрут]. С, Ме­дицина и физкултура, 1972. 52 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни, селищни и водни имена от бившата околия.

532. СЮЛЕМЕЗОВ, Димитър и Димитър Въртигоров. Село Веселино–во. Минало и настояще. [Краеведски очерк]. С., ОФ, 1971. 136 с. с ил. и портр.,

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района на селото (Ямболс­ко), родови имена на заселници.

533. ТАБАКОВА–ЦАНОВА, Гергана и Емил Цанов. Казанлък и околности. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1971. 123 с. с ил. и к.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района.

534. ТАСЕВ, Славчо. Село Клисура [Благоевградско]. Истор. очерк. Благоевград, Окр. истор. музей, 1972. 62 с. с портр. (Библ. Родно огнище, т. I, кн. 3).

Съдържа местностни и водни имена от района, имена на махали, родови име­на на изселени и сега живеещи родове.

535. ТЕОФИЛОВ, Петко. Копривщица. [Пътеводител]. 3. изд. Прераб. и доп. Ц. Неделкин. С, Медицина и физкултура, 1973. 63 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа селишни, местностни и водни имена от града и околностите му.

536. ТЕОФИЛОВ, Петко. Копривщица. [Пътеводител]. Прераб. и доп. Ц. Неделкин. 4. изд. С, Медицина и физкултура, 1976. 72 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

537. ТОДОРОВ, Д. Боженци – Бузлуджа. –Турист. 16(57)/7–8, 1971, 16–18.

Топоними от Средна Стара планина.

538. ТОДОРОВ, Д. Бузлуджа – Балван. –Турист. 1б(57)/3, 1971, 12–13.

Топоними от Средна Стара планина.

539. ТОДОРОВ, Димо М. По бойния път на габровските и севлиевските партизани. [Истор. очерк с турист. маршрути). С, Медицина и физкултура, 1972. 75 с. с ил. и к. Библиогр. с. 72.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от Габровско и Севлиевско; схе­ма на района.

540. ТОДОРОВ, Димо М. По пътя на четата на Капитан дядо Никола (Филиповски). Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1976. 48 с. с к.

Съдържа селищни, местностни и водни имена от Търновско, Лясковско, Трев­ненско, Габровско.

541. ТОДОРОВ, Йордан. Черноморское ожерелье Болгарии. [Путево–дитель].(С), София-пресс, 1971. 48 с. с ил.

Съдържа имена на морски курортни селища и къмпинги. Превод от българс­ки.

542. ТОДОРОВ, Йото и Иван Йотов–Кемала. Васильовската планина. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1974. 48 с. с ил.

Съдържа местностни, водни и селищни имена от района (Предбалкана). Про­изход на някои имена (с. 9); местностни имена в Тетевен и Троян; схема на пла­нината.

543. ТОДОРОВ, Николай. Турската колонизация и демографските промени в българските земи. – В: Е т н о г е н е з и с и културно нас­ледство на бълг. народ. Сборник [доклади от теорет. конференция май 1968 – София], С, БАН, 1971. 160 с.

Имена на санджаци от България въз основа на регистри от Ориенталския от­дел на Народната библиотека и Истамбул.

544. ТОДОРОВА, Мария Н. Подбрани извори за историята на балканските народи XV–XIX в. С, Наука и изкуство, 1977. 460 с.

Съдържа селищни, водки и лични имена.

Географски показалец (с.444 –450).

Рец.: М. L a z a r o v – Вul. histor. rev., 1979, № 1, 122–125.

545. ТОДОРОВА, Стефа Н. Из миналото на село Долна Баня (Софий­ски окръг). С, ОФ, 1973. 180 с. с портр. и факс.

Библиогр. с. 176–177.

Съдържа местностни, водни и селищни имена от селото и района.

546. ТОМОВ, Петко. Хроники за с.Литаково [Софийско. Истор. очерк].

С, ОФ, 1972. 80 с. с ил. и портр.

Съдържа местностни, водни и селищни имена от района (Ботевградско).

547. ТОМОВ, Христо. Болгарское побережье Черного моря. Путеводитель. С, Медицина и физкультура, 1974. 143 с. с табл., ил. и к.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от Черноморието. Превод от български.

548. ТОМОВ, Христо и Марко Андонов. Българското Черноморие. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1979. 96 с. Съдържа местностни, водни и селищни имена от Черноморието.

549. ТОМОВ, Христо. Из Черноморието. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1972. 132 с. с табл., ил. и к.

Съдържа селищни, местностни и водни имена от Черноморското крайбрежие. Карта на крайбрежието.

550. ТОНЕВ, Велко и Костадин Стоянов. История на село Суворово [Варненски окръг]. С, ОФ, 1973. 280 с. с ил. и табл.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от района. Емлячен регистър на селото от 1874 г. с лични имена (с. 219 –238),

551. ТОПАЛОВ, Георги. Из миналото на село Белгун (Толбухинско). [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1972. 188 с. с ил.

Съдържа местностни, водни и селищни имена от района, За името на селото – с. 5.

552. ТОШЕВ, Георги. Шумен. [Истор. очерк. С предг. от Тодор Ми­нев]. С, ОФ, 1971. 96 с. с ил. (Бащино огнище).

За името на града (с.10– 13). Съдържа местностни, водни и селищни имена от града и района.

553. ТОШКОВ, Марин К. и Николай М. Виходцевски. Защитени при­родни обекти. Нар. паркове, резервати, защитени местности, при­родни забележителности и истор. места. [Справочник]. С, Земиздат, 1971, 183 с. с ил.

Съдържа имена на защитени природни обекти и местности в цялата страна. Азбучен указател – с. 165–180.

554. ТОШКОВ, Марин. Някои наши резервати. – География, 1971, №5, 16–19.

Съдържа имената на наши резервати: Парангалица, Малка Джинжирица, Сегмен тепе, Баюви дупки, Габра, Дупката, "В. Коларов", Тъмна гора, Кон­ски дол, Чамлъка, Боровец, Казъл черпа, Острица, Червената стена, Алиботуш, Камчия, Балтате, Аркутино, Сребърна, Долно Топчия, Петлите, Маричините езера, Джендема, Купена.

555. ТРАНТЕЕВ, П. Нашите подземни водопади. – Турист. 1971, № 11, 8–9.

Имена от Стара планина, Родопите и Пирин.

556. ТРАНТЕЕВ, П. Пещерите край Ботуня. –Турист. 16(57)8–9, 1971.

Имена на пещери в околностите на селата Горно и Долно Озирово, Берковско.

557. ТРАНТЕЕВ, П. Хотнишката клисура. –Турист. 1971, № 2, с. 11.

Топоними от района на Хотница, Търновско.

558. ТРАНТЕЕВ, Петър. Имената на пещерите във Видинско и Михайловградско. – Турист. 1974, № 1, 28–29.

559. ТРАНТЕЕВ, Петър. Магурата Рабишката пещера. [Турист. мар­шрут]. 2. прераб. изд. С, Медицина и физкултура, 1971. 48 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа селищни, местности и водни имена от околността и самата пещера. За името на пещерата (с. 13). Схема.

560. ТУРСКИ извори за българската история. Сер. XV –XVI в. Т. III. Документи от XVI в. Състав, и комент. Бистра А. Цветкова. Под. ред. на Б. Цветкова и А. Разбойникова. С, БАН, 1972.

Рец.: X р. Г а н д е в. – И з в. Н а р. б и б л. "Кирил и Методий", 14, 1976, 776–780.

561. ТУРСКИ извори за българската история.

6. Наследствени описи и покупко–продажбени протоколи от кадийските регис­три на София, XVII –XIX в. Състав. Николай Тодоров и Мария Калицин. С, БАН, 1977.

Рец.: Е. G r o z d a n o v a. – Bulg. histor. rev., 1978, № 3, 111–114.

562. ТЪПКОВА–ЗАИМОВА, Василка. Долни Дунав – гранична зона на Византийския Запад. Към историята на северните и североиз­точните български земи, края на X–XII в. [Моногр.]. С, БАН, 1976. 188 с.

Азбучен показалец.

Съдържа етноними (с. 116– 143 и др.) и селищни имена.

Показалец – с. 163–170.

Рец.: G. G a n k o v a – P e t k o v a. – Byzantino-bulgarica, 5, 1978, 345–347.

563. ФИЧЕВ, Милен. Испериховският подземен язовир. – Геогра­фия, 1972, № 5, 4–6.

Топоними от Испериховското поле (15 км южно от Пазарджик).

564. ФРЕНСКИ пътеписи за Балканите. XV –XVIII в. Състав, и ред. Бистра А. Цветкова. [Прев. от фр.| С, Наука и изкуство, 1975. 535 с. (Чужди пътеписи за Балканите).

Състав, на к. Петър Коледаров. Прев.:Б. Цветкова, М. Киселинчева и М. Гено­ва. Обясн. и библиогр. бел. към всеки пътепис.

Показалци. Географски показалец (с. 516–530).

Съдържа селищни имена от почти цялата територия на България.

565. ХАРИЗАНОВ, Васил. Пешеходни туристически маршрути от Враца до Врачанския балкан. Враца, 1971. 42 с. с ил. и прил.

Съдържа местностци, водни и селищни имена от района на Враца и Врачанс­кия балкан.

566. ХРИСТОВ, Георги. Топонимията на община Бял извор, Кърджа­лийски окръг. – Родопски сборник, т. IV, С, БАН, 1976, 245–312.

567. ХРИСТОВ, Р. Костандово. – Родопи 6/7, 1971, 1–5.

Имена на ниви и ливади от землището на с. Костандово, Пешерско.

568. ХРИСТОВ, Рачо. Полски Тръмбеш. [Великотърновски окръг. Краеведски очерк]. С, ОФ, 1979. 129 с.

Съдържа местностни, водни и селищни имена от района на община Полски Тръмбеш.

569. ХРИСТОВ, Стефан Ат. Бургас и околностите му. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1974. 60 с. с ил. и к.

Съдържа местностни, речни и селищни имена от града и околностите му. Карта.

570. ХРИСТОВ, Христо А. Българските общини през Възраждането. [Изследване]. С, БАН, 1973. 250 с.

Рез. на рус. и англ. ез. Еиблиогр. с. 227–233. Именен, геогр. и етногр. показалци.

Съдържа селищни имена и етноними. Показалец на географските и етнограф­ските имена (с. 240 – 247).

571. ХРИСТОВ, Христо Димитров и Иван Кандиларов. Мальовица. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1978. 43 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни, водни и селищни имена от Мальовишкия дял на Рила. Карта.

572. ЦВЕТКОВА, Бистра А. Един френски пътепис за българските и балканските земи през XVIII в. – Изв. Нац. истор. музей, 2, 1978, 189–222.

Рез. на рус. и фр. ез.

Съдържа откъси от дневника на Пиер Огюстен Ги.

Съдържа топоними по пътя от Цариград до София.

573. ЦВЕТКОВА, Бистра А. Опазване на българската народност и изяви на народностното съзнание през XV–XVIII век. С, ОФ, 1972. 31 с.

Имена на махали във Велико Търново и Видин (с. 5–6).

574. ЦВЕТКОВА, Бистра А. Промени в положението на населението в

Балканските земи, (Края на XVI до средата на XVIII в.). – Истор. преглед, 1972, № 4, 22–44.

Селищни имена от Софийско, Русенско, Търновско, Одринско, Битолско.

575. ЦВЕТКОВА, Бистра А. Ценен османски източник за историята на Добруджа през XVI в. – Изв. Нар. музей – В а р н а , кн. 8, 1972, 209–231.

Съдържа и откъс от регистър на джелепкешани, съставен през 1573– 1574 г. Съдържа лични и селищни имена.

576. ЦОЛОВА, Ана и Гинка Билярска. Видин и околностите му. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1974. 47 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни , селищни и водни имена от града и околностите му.

577. ЧАЛЪКОВ, Момчил. Какво означава местното име Турчиново. – Родопи, 1977, № 1, 36–37.

578. ЧАЛЪКОВ, Момчил. Каменец – старото име на Кайлъка. – Б ъ л г. е з., 1979, № 4, 323–324.

579. ЧАЛЪКОВ, Момчил. Местното име Чурика. – Родопи, 1977, № 6, 39–40.

580. ЧАЛЪКОВ, Момчил. Местното име Юнкеле. – Родопи, 1978, № 3, с. 40.

581. ЧАЛЪКОВ, Момчил. Произход на местното име Врапово. – Родопи, 1976, № 11, с. 14.

582. ЧАЛЪКОВ, Момчил. Произход на селищното име Ситово. – Родопи, 1977, № 10, с. 35.

583. ЧАПРАЗОВ, Делчо. Раднево. Раднево [Старозагорско] и околност­та. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1971. 68 с. с ил. и портр. (Бащино ог­нище).

Съдържа местностни, селищни и водни имена от Раднево и района (Староза­горско). За името на града, с. 79.

584. ЧЕРНЕВ, Валентин Д. Силистренският край. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1974. 55 с. с ил. и к. (Мал­ка турист. библ.).

Съдържа имена на местности, води, селища, пещери от Силистренско и самия град.

585. ЧЕРНЕВ, Христо. Кратка история на село Черковна Провадийско, С, ОФ, 1972. 140 с. с ил., к. и портр.

Съдържа местностни, селищни и водни имена от Провадийското плато и с. Черковна. За името на селото, с. 14– 15. Списък на изселниците от селото – с. 125–128.

586. ЧИПРОВЦИ. 1688 – 1968. Материали от науч. сесия по случай 280-год. на Чипровското въстание. С, БАН, 1971. 284 с. с ил. (БАН. Инст. за история).

Съдържа и краеведски изследвания за града. Ред. колегия: Ив. Дуйчев, С. Да­мянов и Г. Нешев.

Библиогр. за Чипровци и Чипровско, състав, от А. Паунова и А. Кирмагова, с. 237–279.

Местностни, водни и селищни имена от района (Михайловградско). За името Монтана (Михайловград) – с. 107. Местни имена от краището Говежда – Чипровци – с. 155–173; местни имена от Чипровци – с. 217 – 218, названия на чипровски родове – с. 218 – 219; за името Киировец – Чипровци (с. 219–222).

587. ЧОЛЕВ, Манол Ст. Из Велинградския край. [Турист. маршрути]. 2. доп. изд. С, Медицина и физкултура, 1977, 103 с. с ил. и к. (Мал­ка турист. библ.).

Съдържа местностни, водни и селищни имена от Вслинградско. За името Чепино – с. 4.

588. ЧОРЧОПОВ, Георги Н. и Георги Данов. Източна Стара планина. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1980. 147 с. с ил. и к.

Съдържа местностни, водни и селищни имена от Източна Стара планина (от прохода Вратник до Черно море). За името на Стара планина и нейните из­точни дялове – с. 7–8. Карти.

589. ЧОРЧОПОВ, Георги Н. Мъглиж. [Турист. маршрути]. С, Меди­цина и физкултура, 1973. 52 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Местностни, водни и селищни имена от Мъглиж и околностите му.

590. ЧОРЧОПОВ, Георги Н. Средна Стара планина. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1975. 215 с. с к.

Съдържа местностни, водки и селищни имена от Средна Стара планина (от Златишкия проход до прохода Вратник).

591. ЧОРЧОПОВ, Георги Н. Триглав. [Масив в Стара планина. Турист.

маршрут]. С, Медицина и физкултура, 1972. 52 с. с ил. и к. (Мал­ка турист. библ.). Съдържа местностни, водни и селищни имена от Калоферска Стара планина.

592. ШИЛТБЕРГЕР, X. Пътепис. – София, 1971. 164 с.

_ 71 –Географски и лични имена в пътеписа на X. Шилтбергер от 1885 г.

593. ШИПКА – БУЗЛУДЖА. Пътеводител. 2. изд. С, Медицина и физкултура, 1976. 112 с. с ил.

Авт.: Емил Цанов, Васил Вълков, Веска Николова, Освалд Лечев.

Съдържа местностни и селищни имена от района на вр. Шипка и вр. Бузлуджа. Карти.

594. ШКЛИФОВ, Благой. Костурският говор. Принос към проучване­то на югозападните български говори. [Моногр.]. Отг. ред. Кирил Мирчев. С, БАН, 1973. 170 с. с к. (Трудове по българска диалек­тология, кн. 8).

Съдържа селищни имена от Костурско, Азбучен показалец на селищата – с. 164.

595. ШКЛИФОВ, Благой. Местните имена в с. Езерец, Костурско. – Б ъ л г. е з., 1972, № 6, 558–561.

596. ШКЛИФОВ, Благой. Местните названия в с. Черешница, Кос­турско. – Славистичен сборник, С, БАН, 1973, 269 – 278.

597. ЩЕРЕВ, Георги Ст. Дяволските игли. Алпийски обекти [в Рила. Маршрути и турове]. С, Медицина и физкултура, 1972. 51 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Съдържа местностни и водни имена от Рила.

598. ЩЕРЕВ, Георги Ст. Зъберите на Дженгал. [Турист. маршрути]. 1980. 20 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Местностни и водни имена от Северен Пирин. За имената на планината – с. 3, Карта.

599. ЩЕРЕВ, Георги Ст. Пиринските чукари. Алпийски обекти. [Мар­шрути и турове]. С, Медицина и физкултура, 1974. 44 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Местностни и водни имена.

600. ЯНЕВ, Никола Ив. и Илия Г. Попов. Добростан. [Пловдивски окр. Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1980. 47 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Местностни, водни и селищни имена от Добростанския масив на Родопите. За името на селото – с. 3–4; родови имена – с. 3.

601. BEŠEVLIEV, V. Die Stadtnamen Plodin und Plovdiv. – Балкан­ско езикознание, 1980, № 3, 21 –28.

C библиогр.

602. BUCZYNSKI, M. Pamiatkowe nazywy miejscowe w języku bułgarskim. – A n n. Univerzitetia Mariae Curie – Skłodowska. Sect. F. Nauki filoz. i humanistyczne. 27, Lublin, 1972, 71–80.

603. CAFEROĞLU, A. l'itineraire onomastique suivi par Evlija Çelebi durant son voyage en Bulgarie. – Actes duXI congres international des sciences onomastiques, t. 1, C, БАН, 1974, 183–187.

604. DANOV, Georgi D. Die Sredna Gora. Bergtourenführer. S., Medizina i Fiskultura, 1974. Ill c. c к.

Ortsnamen und Gewassernamen aus Sredna Gora.

605. DURlDANOV, I. Der Flussname Klina und Verwandtes. – Ономатолошки прилози (Одельенье jезика и книжевности), кн. I. Београд, 1980, 45–49.

Zum Flussnamen Klina.

606. DIRIDANOV, Ivan. Die Hydronymie des Vardarsystems als Geschichtsquelle. [Моногр.]. С, БАН, Köln – Wien, Böhlau Verb, 1975. 417 c. 1 к. Азбучен показалец.

Рец.: Вл. Г е о р г и е в. – Б ь л г. е з., 1976, № 3, 250–253.

Р. А. Агеева. – Реферативньгй журнал, серия 6. Языкознание, № 4. Москва, 1976, 91–94.

Е. Dickenmann. – Beiträge zur Namenforschung [Heidelberg], X11I, 1978, Neue Folge, 220–227.

V. F r ă t i 1 ă. – Namenkundliche Informationen [Leipzig], XXXV, 1979, 56–62.

V. F r ă t i 1 ă. – Revue roumain de linguistique [Bucarest], XXVIII, 1983, 4, 353–358.

M. Karaś. – Onomastica [Wroclaw], ХХШ, 1978, 291–292.

Fr. Lochner von Hütlcnbach. – Die Sprache [Wien], XXII, 1976, № 2, c. 227.

Iv. Lutterer. – Slavia [Praha], XLVI, 1977, 439–440.

H. Mihăescu. – Revue des ètudes Sudest europeennes [Bucarest], XIX, 1976, No3, 559–561.

V.Pisani.–Paideia, XXXI, 1976, c. 75.

H. W. S c h a 11 е r. – S u d o s t-F o r s c h u n g е n, XXXVIII, 1979, 297–298.

W. P. Schmid. – IndogermanischeFcrschungen, LXXX, 1975, 327–330.

607. GREABNER, M. The Slavs in Byzantine Europe – absorption, semiautonomy and the limits of Byzantinization. – Byzantinobulgarica, 5, 1978, 41–55.

C библиогр.

Greabner make mention of toponims and antroponims from Bulgaria – Ohrid, Preslav, Mad ага tell, Macedonia, the Balkan Peninsula, Khan Tervel, Tsar Simeon.

608. HOPP, Lajosz. Voyageurs hongrois en terre bulgare. – S t u d i a b a 1 c a n i c a, 10. Recherches de geographie historique, S., 1975, 215–240.

Presènte des noms de localitès.

609. HYNKOVÁ, Hana. Europäische Reiseberichte aus dem 15 und 16. Jahrhundert als Quellen für die historische Goegraphie Bulgariens. [Моногр.]. (Red. Jordan Zaimov). S., Bulg. Acad. der Wissenschaften, 1973. 158 c. c ил. и к.

610. IVANOV, Ivan. Localités dans la région du Rusenski Lorn (depuis des premiers établissements des slaves jusqu'a la fin du XVIII–e siécle). – Studia balcanica, 10. Recherches de géographie historique, S., 1975,201–214.

611. KUZEV, Aleksandăr. Zur Localisierung des Stadt Vicina. – Е t u d. balk., 1977, No3, 112–125.

612. MARGOS, Ara. Au sujet de la localisation de la forteresse mediévale ДIАВАINА – ДέВHNА. –Studia b a 1 c a n i c a, No 1 1970, 103–111.

613. MIHAILOV, Dimităr i Dimčo Marinov. Bulgaria. A guide. [Прев. от бълг.]. S., Sofia-Press, 1971. 189 c. c ил. и к.

614. MIRONSKI, Nikola, Atanas Vălčev und Vladimir Popov. Pirin–Gebirge (Bergtourenfuhrer). S., Medizina i Fiskultura, 1974. 144 c. c ил. Ortsnamen und Gewassernamen aus Pirin–Gebirge.

615. PEŠEV, Ivan, Velko Tonev und Jordan Aleksandrov. Varna. Reiseführer. S., Medizina i Fiskultura, 1973. 91 c. c ил. и к.

616. POUTIERS, Jean-Cristian. A propos les forteresses antiques et medievales de la plaine danubienne. Essai de réconstitution du reseau routier entre Iskăr et Ogosta. – Е t u d . b a 1 k., 1975, No 2, 60–73.

Présente des toponymes, des hydronymes et des noms de localités antiques et medievales de la region entre les rivieres Iskar et Ogosta.

617. RYALLS, Alan. Bulgaria for touriste. (Справочник). S., Sofia–Press, 1971. 132 c. c ил. и к.

618. TODOROVA, Elisaveta. More about Vicina and the West Black Sea Coast. – Е t u d. b a 1 k., 1978, No 2, 124–138.

A sketch of the West Black Sea Coast and toponims of tne Danube delta.

619. VELKOVA, Živka. Die Namen Plovdivs im Laufe der Jahrhunderte. – Pulpudeva. S е m a i n е s philippopolitaines de l'histoire et de la culture Thrace. S., 1976, 173–176.

620. VLAHOV, K. Upče – Rodopi – Merópe. – Etimologija 1976, M., 1978, 66–72.

L'etymologie de toponymes bulgares.

621. ZAIMOV, Jordan. Beitrag zur Erforschung der bulgarischen geographischen Namen in Grichenland. – Zeitschrift fur Balkanologie. Munchen, 1975, 1, 105–115.

Deutung der Namen: Avarnitsa, Arinisla, Arpilsa, Bogomylon, Bogoritsa, Vrondon, Gounitsa, Gripsista, Dhcrsovu, Dhrakovista, Kirtsini, Konitsi, KourUa, Koiiruavon, Liabovon, Markovon, Mologousta, Propandou, Sadovo, Samoniva, Sarnitsch, Skarmitsa, Strivina, Tista u. s. w.

622. ZAIMOV, Jordan. Die bulgarische Onomastik als Spiegel des altbulgarischen und urslawischen Wortschatzes. – Zeitschrift fur slawistik, Berlin, XXI, 1976, 6, 806–813.

Benutzt bulgarische Orts– und Flussnamen. 623. ZAIMOV, J. Die slawische Herkunft des Namens des bulgarischen Herrschers Tervel (702 – 718/719). – Festschrift Schmans (see I 4a), 457– 461.

624. ZAIMOV, J. Notes etymologiques sur quelques noms geogra phiques bulgares. – S t u d i a in honorem V. Beševliev, Sofia, 1978, 73–78.

625. ZELEV, Dimitar. Guide alphabetique de Bulgarie. S., Sofia–Press, 1975. 224 c. c ил.

Presente des noms de lieux, de localites et des hydronymes qui sont des places turistiques.

626. АНГЕЛОВ, Димитър. Италиански извор за българската средно­вековна история. – Истор. преглед, 1972, № 6, 86–99.

Хрониката на Андрей Дандоло като извор за българската средвековна исто­рия. Съдържа и лични имена.

627. АНДРЕЕВ, Йордан. Нарьндкая надпись княза Симеона и адми–нистративное устройство болгарского государства, в конце IX и начале X в. – Е t u d. b a 1 k., 1978, No 3, 121–131.

628. АНДРЕЙ ЧИН, Любомир. Хегелов, Аристотелев, Гоголев. – Б ъ л г. е з., 1973, № 1–2, 126–127.

629. АТАНАСОВ, Груди. Село Светлен. Истор. очерк. С, ОФ, 1979. 112 с.

Съдържа топоними и антропоними от селото и околностите му.

630. БАЛКАНСКИ, Тодор. Дядо "Щукар" или дядо Шчукар? – Б ъ л г. е з., XXVI, 1976, № 4, с. 346.

631. БАЛКАНСКИ, Тодор. Етимологията на родопските думи караделкик, карделник. – Б ъ л г. е з., XXVI, 1976, № 5, 399–400.

Обяснено е името Кордокува на Ивайло.

632. БАЛКАНСКИ, Тодор. За формите Аспарух и Исперих. – Б ъ л г. е з., XXIV, 1974, № 5, с. 441.

633. БАЛКАНСКИ, Тодор. За формите Аспарух и Исперих; Хр. Пър–вев, Христоматия по езикова култура. С, 1980, 307–308.

634. БАЛКАНСКИ, Тодор. Изненадите на Доспатско. [Говорът и местните имена – принос за изясняване произхода ка населението в Доспат­ско). – Родопи, 1978, № 9, 35–36.

Съдържа топоними и реконструирани лични имена.

635. БАЛКАНСКИ, Тодор. Имало там един селянин Кордокува. – Турист. XXV, 1980, 19.

636. БАЛКАНСКИ, Тодор. Кара Кольо Омарчалията. – Турист. 1976, №2, 24–25.

637. БАТАКЛИЕВ, Иван. Град Банско. –Славяни, 1972, № 12, с.15.

Топоними и актропоними от гр. Банско (Разложко).

638. БЕЛЧОВ, Тодор. Стрелча. [Пазарджишки окр. Истор. очерк]. (Лит. обраб. Р. Гинев). С, ОФ, 1973. 68 с. с ил. (Бащино огнище). Топоннми и антропоними от Стрелча.

639. БЕШЕВЛИЕВ, Веселин. Какво говорят надписите на Мадарския конник. – Читалище, 1972, № 11, 35–36.

В надписите са спомената личните имена Тервел, Крумесий (Кормесий), Омур­таг.

640. БЕШЕВЛИЕВ, Веселин. Първобългарски надписи. [Моногр.]. С, БАН, 1979. 255 с. с ил.

Топоними и антропоними от Североизточна България.

641. БОБЧЕВА, Любка. Археологическа карта на Толбухински окръг. [Материали]. [С], София прес, 1974. 80 с. с ил.

Рез. на рус, нем, и фр. ез.

Топоними и антропоними от Толбухински окръг.

642. БОГДАНОВ, Иван. Прабългари. Произход, етническо своеобра­зие, исторически път. С, Народна просвета, 1976, 247 с.

Рез. на рус. и англ. ез.

643. БОГДАНОВ, Иван. Трявна през Възраждането. Истор. принос. С, ОФ, 1977. 219 с. с ил.

С библиогр.

Азб. показалец.

Топоними и антропоними от гр. Трявна и околностите й.

644. БРЪЗИЦОВ, Христо Д. София разказва. [Спомени]. С, Отечест­во, 1979. 199 с.

Топоними и антропоними от гр. София и околността й преди и след Освобож­дението.

645. БЪЛГАРСКИ именник. [Речник на личните имена]. С, Наука и изкуство, 1971, 64 с.

646. ВАКЛИНОВА, Маргарита. Записки на Марин Караджов от Чепеларе. – Родопски сборник, III т., БАН, С, 1972, 207–220.

Съдържа местностни, лични и родови имена от селото. Записките са писани около 1908 г.

647. ВАЧКОВА, Кина. Народен модел за презимена на жени в с. Шип­ково, Троянско. – Б ъ л г. е з., 1977, № 1, 46–50.

648. ВЕЛКОВА, Живка. Имената на нашата столица през вековете. – В е ко в е, 1973, № 2, 57–62.

649. ВЕЛКОВА, Живка. Имената на Пловдив през вековете. – Векове, 1975, № 1, 79–83.

650. ВИКТОРОВА, Калина. Името на Райна Попгеоргиева. – Б ъ л г. е з., 1977, №, 69–70.

651. ВЛАХОВ, Кирил. Отново за името Vellico. – Археология, 1973, № 3, 94–96.

Критичен отзив за статията "Мнимо славянско име в римската военна дипло­ма" от Иваи Дуриданов.

652. ВЛАХОВ, Кирил. Славянско име в тракийската антропонимия. – Е з. и лит., 1971, № 5, 60–62.

За личното име Велико.

653. ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, К., Здр. Нонева и В. Тилева. Уникален възрожденски ръкопис: Константин Д. Моравенов. – Паметник за пловдивското християнско население в града и за об­щите заведения по произносно предание, подарен на българското читалище в Цариград. – до 1869. – И з в. Н Б К М, 14, 1976, 511–631.

Рез. на рус. и фр. ез.

654. ГАМУЛЕСКУ, Д. О румыно-болгарской антропонимической интерференции. – Actes du XI congrees international des sciences onomastiques, t. 1, C, 1974, БАН, 331–335.

655. ГЕОРГИЕВ, Лазар. Из миналото на село Скравена – Софийски окръг. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1971. 96 с. с ил.

Топоними и антропоними от с. Скравена, Ботевградско.

656. ГЕОРГИЕВ, Ст. Собствените прозвищни имена. – Б ъ л г. е з., 21, 1971, 18–27.

657. ГЕОРГИЕВ, Станьо. Собствените прозвищни имена. – Пома­гало по българска морфология. Имена. С, 1978, 81–93.

658. ГЕОРГИЕВ, Цанко. Град Кула. – География, 1977, № 5, 4–7.

Оними от гр. Кула.

659. ГЕРЛАХ, Стефан. Дневник на едно пътуване до Османската пор­та в Цариград. Увод и коментар: Мария Киселинчева. Предг. и ред.: Бистра А. Цветкова. С, ОФ, 1976. 291 с.

660. ГРИГОРОВ, Александър. Няколко собствени имена от с. Горна Вереница, Михайловградски окръг. – Б ъ л г. е з., 1978, № 3, 237–239.

Произход на местни имена и селищни имена от с. Горна Вереница.

661. ГРЪЦКИ извори за българската история. [Т.] 1. – С, БАН, 1954

IX. Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български, отнасящи се до българската история.

ч. 1. Стоян Ив. Маслев. Проучвания върху някои произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български (1090 –около 1126), 1974. 182 с. с факс. Рез. на нем. ез.

Топоними и антропоними от България от посочения период в писма на Тео­филакт Охридски и в съчинението "Мъченичество на 15-те тивериуполски мъ­ченици".

662. ГЪЛЪБОВ, Гълъб Д. Ценен шуменски кадийски регистър отпре­ди сто години. – Изв. на Държ. архиви, кн. 20, 1970, 107 – 119.

Рез. на рус. и фр. ез.

Топоними и антропоними от Шумен и Шуменската каза през 19 в. (1868 – 1871).

663. ГЪЛЪБОВ, Иван. Средновековната българска кирилска епиграфи–ка през последните 30 години. – Археология, 1975, № 4, 13–25.

Рез. на фр. ез. С библиогр.

За имената на Михаил Шишман и Иван Владислав, за личното име Драгия в среднобългарски кирилски надписи.

664. ДАВИДОВ, Ангел. Речник-индекс на Презвитер Козма. (отг. ред. Дора Иванова-Мирчева). С, БАН, 1976. 376 с.

Включени са антропоними и топоними (с техните производни), съдържащи се в "Беседа срещу богомилите".

Рец.: Й.Заимов. – Ценен принос към старобългарското словно богатство. "Речник-индекс на Презвитер Козма" от Ангел Давидов. – Списание на Б А Н, ХХШ, 6, 1977, 90–94.

Й.Заимов. – Ценен принос към старобългарската лексикология. Ангел Да­видов. Речник на езика на "Беседа против богомилите" от Презвитер Козма. – Ез. и ли т., XXXIII, 1978, № 3, 70–71.

665. ДЕНЧЕВ, В. Из предосвобожденската антропонимия на гр. Шу­мен. – Б ъ л г. е з., 1970, № 6, 529–531.

666. ДЕНЧЕВ, В. По–особени лични и фамилни имена в Шумен през I-вата половина на XX в. – Onomastica, Wroclaw, 1970.

667. ДЕСПОТОВА, Вера. Произход на три фамилни имена от Ку–куш. – Е з. и лит., 1978, № 3, 65–67.

Проследява се възникването на три български презимена, произлезли от пря­кори: Зснгелсков, Алтънтулумов, Цицикаков.

668. ДЖАМБАЗОВ, Иван. Новооткрити надписи и монограми върху глинени съдове от Царевец. – Векове, 1978, № 6, 64 – 69.

Монограми на български царе с изписани фамилни имена и патриаршески над­писи с личното име Теодосий.

669. ДИМИТРОВ, Руси. Драгойна. [Истор. очерк за с. Драгойново, Пловд. окр.]. С, ОФ, 1979. 192 с. (Библ. Роден край).

Топонимия и антропонимия от планината Драгойна (Родопите) и от с. Драгойново и района. За произхода на старото име на Драгойново – Козлек.

670. ДИМИТРОВА, Лилия и Косьо Зарев. Турия [Старозагорско. Ис­тор. очерк за селото]. С, ОФ, 1973. 84 с. с ил.(Бащино огнище^. Топоними и антропоними от Турия и околността. За името Турия.

671. ДИМКОВА, Гинка и Николай Димков. Гостилица в миналото и сега. [Краеведски очерк]. С, ОФ₅ 1971. 183 с. с ил.

Топоними и антропоними от Гостилица (Габровско) и околността.

672. ДИМОВ, Д. Наблюдения върху имената на габровските деца, родени през 1969 и 1970 година. –Бълг.ез., 1971, № 5, 444–448.

673. ДОКСАНЛИЕВ, Пенчо. Шипка. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1971. 96 с.

с ил. (Бащино огнище).

Топоними и антропоними от с. Шипка и района. За старите турски селищни имена на Шипка, за произхода на името Шипка.

674. ДУЙЧЕВ, Иван. Българско средновековие. Проучвания върху полит. и култ. история на средновековна България. С, Наука и из­куство, 1972. 620 с. с к., ил. и факс.

Библиогр. под линия, Азб. показалец.

Топоними и антропоними от времето на българското средновековие.

675. ДУРИДАНОВ, Иван. Имената на Бенковски, Каблешков, Волов. – Турист. 1976, № 6, с. 21.

676. ЕНЧЕВ, Христо. Клисура. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1971. 100 с. с ил.

(Бащино огнище).

Топонимия и антропонимия от Клисура и околността. За старите селищни имена на Клисура.

677. ЗОИНСКИ, Илия. Широка лъка. Архитектурно-фолклорен и ет­нографски резерват. [Краеведски очерк с маршрути]. 2 изд. 1. С, Медицина и физкултура. 1973. 52 с. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропоними от Широка лъка и околността.

678. ИЗВОРИ за българската история, XXI.

679. ТУРСКИ извори за българската история, XVI. Серия XV –XVI в. [Т.] I – С, БАН, 1964 –

3. (Документи от XVI в.). Състав, и комент.: Бистра А. Цветкова. Под ред. на Б. Цветкова, А. Разбойников. С, БАН, 1972. 572 с.

Показалец на селищните имена – В. Велев и Б. Цветкова (с. 528–569).

680. ТУРСКИ извори за българската история. [Т.] I–C, БАН, 1964–

4. [ч.] 1. Османо–турски документи за Руско–туреката война през 1877– 1878 г. Отг. ред. Христо Христов. 1973. 540 с. с факс. Състав.: Христо Христов, Борис Н. Ачков, Никола Ванчсв и Йордан Георгиев.

Именен и географски показалец.

Съдържа и речник на чуждите думи и обясн. бел. на термини с особено значе­ние.

Показалец на личните имена (с. 512 – 517); Показалец на географските имена (с. 518–524).

681. ИВАНОВ, Йордан. За името KOTOKIOY в пространното житие на Климент Охридски. – Славистичен сборник, С, 1978, БАН, 41 –44.

Авторът доказва, че името Котокий е лично, а не име на област и е в пряка връзка с "арнаутския" род Котоцки от с. Гърмен, Гоцеделчевско.

682. ИВАНЧЕВ, Св. Антропонимические зонн в Болгарии. – A c t e s du XI congres international des sciences onomastiques, t. 1, C, БАН, 1974, 411–425. (c 9 карти).

683. ИВАНЧЕВ, Светомир. О симбиозе личньгх собственьгх имен Желязко/Желез, Демир и Сидер на болгарской территории. – Е t u d. balk., 1975, No 4, 88–95.

O взаимодействии и распространении указанмх имен преимущественно в Юго–восточной Болгарии; 8 карт.

684. ИЛИЕВ, Йордан и Донко Дочев. Към въпроса за партизанските псевдоними. – Изв. Инст. истор. на БКП, 1971, кн. 25, 237–272.

685. ИЛЧЕВ, Ст. Българските лични имена. – Помагало по бъл­гарска морфология. Имена. С, Наука и изкуство, 1978, 36 – 55.

686. КАРАВЕЛОВ, Любен Ст. Отново за фамилията и рожденната да­та на Любен Каравелов. – Истор. преглед, 1972, № 3, 92–97.

687. КИСЬОВ, Димо. Каварна. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Ме­дицина и физкултура, 1979. 40 с.

Топоними и антропоними от Каварна и околностите.

688. КОВАЧЕВ, Н. П. Някои предварителни наблюдения върху лични­те имена на кандидатстудентите при ВПИ "Братя Кирил и Мето­дий" – Велико Търново. – Филологически изследвания. Великотърн. университет "Св. св. Кирил и Методий" (Сборник в чест на 80–годишнината на БКП). С, Наука и изкуство, 1971, 69 –79.

689. КОВАЧЕВ, Н. Някои статистически наблюдения върху личните имена на момичетата в Пловдив, родени 1901 – 1970 г. – Трета национална конференция на клоновете на Съюза на научните ра­ботници в България. Пловдив, 1977, СНР в България, клон – Пловдив, 107–111.

690. КОВАЧЕВ, Николай. Поява и разпространение на името Албена в българската антропонимия. – В чест на акад. Владимир Геор­гиев. Езиковедски проучвания по случай седемдесет години от рождението му. С, 1980, 238–243.

691. КОВАЧЕВ, Н. Поява и разпространение на личното име Радул в българската антропонимия. – Славистични проучвания, Великотърн. унив. "Св. св. Кирил и Методий" (Сб. в чест на VIII междунар. слав. конгрес). Велико Търново, Великотърн. унив. "Св. св, Кирил и Методий", 1978, 79–85.

692. КОЙЧЕВА, Величка. Каменни паметници с надписи от черквата "Св. Георги" в с. Любенова махала, Сливенски окръг. – Музеи и памети, култ., 1976, № 4, 18–22.

Осем каменни паметника с надписи от XIX в. Антропоними.

693. КОЛАРОВ, Иван. Етъра. [Научно–попул. очерк]. С, Медицина и физкултура, 1977. 56 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропоними от Етъра.

694. КОЛАРОВ, Иван, Пътеки през Бяла. [Истор. очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1976. 80 с. с ил.

Топоними и антропоними от гр. Бяла и околността.

695. КОЛЕВА, Елена. Демографски промени в с. Брестовица, Плов­дивско, до Освобождението. – Векове, 1972, № 5, 85–89.

Топоними и антропоними от Брестовица. За старите имена на Брестовица.

696. КОНСТАНТИНОВА, Кинка. Път през Арбанаси. [Краеведски очерк]. С, Медицина и физкултура, 1979. 36 с.

Топонимия и антропонимия от Арбанаси и околността.

697. КОНЯРОВ, Иван К. Стара Загора. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1978. 56 с. с ил. и к.

Топонимия и антропонимия от Стара Загора и района. За старите имена на гр. Стара Загора – Берое, Августа Трайна, Ирииопол.

698. КРЪСТЕВ, Стефан, Здравко Моллов и Петко Д. Петков. Елена. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1975. 96 с. с ил.

Топоними и антропоними от гр. Елена и района, свързани с историята на гра­да. За произхода на името Елена.

699. ЛЕСОВ, Спас. Възникване и промени на някои фамилни имена в с. Ръжево Конаре. – Бълг. е т н о г p., 1980, № 2, 28–36.

Peз. на рус и англ. ез.

700. МАКЕДОНИЯ. Сб. от док. и материали. С, БАН, 1978. 823 с.

Състав.: В. Божинов, Л. Панайотов, Д. Мичев, Д. Иванова-Мирчева, К. Панден, Д. Дойнов, Л. Йончев, А. Райкова, К. Палешутски, Ст. Жерев, М. Михай­лова, Р. Стойков. – Иад. на БАН. Инст. за история. Инст. за бълг. ез. Азб. и геогр. показалец.

Съдържа географски и лични имена от Македония от древността до 1940 г. Именен (с. 777–798) и географски (с. 798–822) показалци.

701. МАЛКОЧЕВ, Ангел, Ралица Александрова и Стефан Стригачев. Белоградчик. Пътеводител. С, Медицина и физкултура, 1977. 64 с. с ил. и к.

Библиогр. с. 61–62.

Топонимия и антропонимия от Белоградчик и околностите. За селищното име

Белоградчик.

702. МАНОЛОВА, М. Комплектуването на документи за българска­та народностна принадлежност на българите с мохамеданско ве­роизповедание в ОДА – Смолян. – Архивен преглед, 1978, № 1, 22–27.

Съдържа топоними и родови имена – с. 24–25.

703. МИЗОВ, Николай. Мисли за имената. – Родопи, 1971, № 5, 12–16; № 6, 26–28; № 7, 10–13.

За българските лични имена.

704. МИЗОВ, Николай. Тайната на личното име. Размисли и тревоги. [Есета]. С, Партиздат, 1976.

Рец.. Георги Христов. – Атеист, трибуна, 1976, М> 2, 80 – 85. В. С у б a ш к и. – Ф и л о с. м и с ъ л, 1976, № 9, 122– 123.

705. МИЛАНОВ, Дечко. В град Лом. [Краеведчески очерк с маршру­ти]. С, Медицина и физкултура, 1978. 56 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропоними от гр. Лом и околността му.

706. МИЛАНОВ, Милан В. От Петрохан до Лом. [Истор. очерк – 1923–1944 г. с турист. маршрути]. 2. прераб. и доп. изд. С. Ме­дицина и физкултура, 1973. 100 с. с ил. и к. Топоними и антропоними от Михайловградския край.

707. МИРЧЕВ, Кирил. За произхода на фамилното име Каравелов. – Бълг.ез, 1975, № 3, 227–230.

708. МИХАЙЛОВ, Георги. Антични паметници от Варна и Варненско. – Изв. Нар. Музей – Варна, 13, 1977, 142–165.

Рез. на фр, ез. Съдържа лични имена.

709. МОСКОВ, Моско. Личните имена на перничани през XV век. – Турист. 1971, № 7–8, 36–37.

710. МОСКОВ, Моско. Личнме имена в турецких документах пятнадцатого века. – Actes duXI congres international des sciences onornastiques, t 2, C, БАН, 1975, 85–89.

711. НАЧЕВ, Димитър Г. Велико Търново. Пътеводител. 2. изд. С, Медицина и физкултура, 1973. 63 с. с ил.

Топоними и антропоними от Велико Търново и околността. За произхода на името Велико Търново.

712. НЕЙКОВСКИ, Панайот К. Троянска планина. Пътеводител. С., Медицина и физкултура, 1977. 64 с. с к. и ил.

Топоними и антропоними от Троянската планина (Средна Стара планина) и околността.

713. НЕНОВ, Тодор. Звездец. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1978. 51 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топонимия и антропонимия от Етрополския край. За произхода на името Звез­дец.

714. НЕНОВ, Тодор. Калоферска планина. Пътеводител. С, Медици­на и физкултура, 1979. 88 с.

Топонимия и антропонимия от Калоферската планина (Средна Стара плани­на) и района.

715. НЕНОВ, Тодор и Николай Златанов. Ржана планина. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1979.

Топоними и антропоними от Ржана планина (Западна Стара планина) и окол­ността.

716. НЕНОВ, Тодор. Хижа Павел Делирадев. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1980. 55 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропоиими от околностите на хижа Панел Делирадев в Същин­ска Средна гора. За селищните имена Панагюрище и Копривщица, за името на вр. Пич и др.

717. НИКОЛОВ, Борис Г. и Манол Д. Манолов. Огнища на българ­щината. Пътувания из манастирите. С, Медицина и физкултура, 1979.

Рез. на англ. и нем. ез.

С библиогр.

Топоними и антропоними от манастири в България и техните околности.

718. ПАЛАУЗОВ, Спиридон Н. Избрани трудове. В 2 т. Под ред. [с предг.] на Васил Гюзелев и Христо Коларов. С, Наука и изкус­тво, 1974 (Бълг. истор. наследство).

1. Изследвания по история на България и европейския изток през Средновеко­вието. 1974. 608 с. Библиогр. с. 74–82, 566–572. Именен и геогр. показалец.

719. ПАНАЙОТОВ, Иван. Кременският край. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1980. 40 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропоними от Кременския край.

720. ПАНАЙОТОВ, Иван и Никола Папазов. Родопи. Пътеводител за авто– и пеши туризъм. С, Медицина и физкултура, 1977. 195 с. с ил.

Библиогр. с. 166–167.

Азб. показалец.

Топоними и антропоними от Родопския край. Различни етимологии на името