Bulharsko-česká mezijazyková homonymie a paronymie
съждение, проверено в практиката: Горчива истина. – Hořká pravda. КАДЪР – KÁDR
Изтегляне 0.77 Mb.
|
2. съждение, проверено в практиката: Горчива истина. – Hořká pravda. КАДЪР – KÁDR ка̀дър 1 (м.) 1. ■ само ед. или само мн. основен състев от работници и служители в учреждение, предприятие 2. само ед. постоянен състав на войска в мирно време: Офицерски кадри. –Důstojnické zálohy. 3. квалифициран работник или служител: Научни кадри. – Vědecké kádry. ка̀дър 2 (м.) 1. отделна снимка от фото- или филмова лента: Кадър из филма. – Záběr z filmu. КАЛ – KAL кал (ж.) само ед. 1. намекната от вода пръст по земната повърхност: Едва изгазих калта по улиците. – Stěží jsem se přebrodil blátem na ulicích. zrak (m.) 1. ■ smysl k vnímání světla, barev, tvarů hmotného světa; orgán vidění: Vada zraku. – Дефект на зрението. 2. kniž. oko, oči: Sklopit zrakу. – Сведа очи. 3. pohled: Dotěrné zraky mužů. – Нахални мъжки погледи. jistina (ž.) 1. odb. peněžitá částka, základ: úroky z jistiny: Základní jistina. – Основен капитал. kádr (m.) 1. ■ skupina osob tvořících základ nějakého celku 2. dř. slang politicky a odborně přijatelný pracovník (pro vládnoucí stranu v totalitním režimu): Vedoucí kádry strany. – Ръководни кадри на партия. kal (m.) 1. nečistota usazená na povrchu nebo na dně vody: Brodit se kalem. – Газя в тинията. 2. sedlina, usazenina: Kanálové kaly. – Канализационна утайка. 2. остар. смес от жълта пръст, вода и слама, с която се правят кирличи: Замаза пода и стените отвън с кал. – Vymazat podlahu a vnější stěny hlínou. 3. прен. бедност, мизерия: Като няма кой да ни помогне, ще си останеш в калта. – Když nám nikdo nepomůže, zůstaneš vězet v tom bahně. КÀМАРА – KOMORA ка̀мара (ж.) 1. ■ парламент или част от парламент: Горна камара. – Horní komora. 2. ■ сградата на парламент или на част от парламент 3. ■ учреждение, което ръководи и подпомага клон от стопанството, търговията, културата и др.: Търговска камара. – Obchodní komora. КAМА̀РА – KOMORA кама̀ра (ж.) 1. разг. купчина, грамада от нахвърляни или подредени еднородни предмети: На улицата имаше камари от железни отпадъци. – Na ulici byly hromady železného šrotu. 2. разг. правоъгълна купа сено, слама и др. 3. спец. извивка между подметката и тока на обувката komora (ž.) 1. menší vedlejší místnost: Naše komora má čtyři metry čtvereční. – Напият килер е четири квадратни метра. 2. uzavřený prostor technického zařízení: Fotografická komora. – Фотографска камера. 3. důlní prostor 4. anat. dutina: Srdeční komora. – Сърдечна камера. 5. ■ zastupitelská korporace: Obchodní komora. – Търговска камера. 6. ■ zákonodárný sbor v některých státech: Horní a dolní komora parlamentu. – Горна и долна камара на парламент. 7. hist. pokladna: Příjmy královské komory. – Доходите на кралската хазна. komora (ž.) viz heslo КÀМАРА – KOMORA КАНАЛ – KANÁL кана̀л (м.) 1. ■ изкоп, по който тече вода за напояване или се събират и отвеждат дъждовни или нечисти води 2. дълъг изкоп за полагане на тръби, кабели и др.: Копаят канал за телефонните кабели. – Kopou příkop pro telefonní kabely. 3. ■ изкуствен прокоп, който свързва две морета или два водни басейна: Проектът за каналa Дунав-Одер-Елба. – Projekt průplavu Dunaj-Odra-Labe. 4. ■ тръба, цев, маркуч и др. за прекарване по тях на течности или газове: Повредил се e мръсният канал на блока. – Poškodil se odpadní kanál domu. 5. техн. нарез, вдлъбнатина по повърхността на метална част 6. биол. дълъг проход в организма за преминаване на вещества: Пикочен канал. – Močová trubice. 7. ■ спец. линия за предаване на телевизионни, радио- и телеграфни сигнали: Тази програма се излъчва по седми канал. – Ten pořad se vysílá na sedmém kanále. 8. прен. установен административен ред през различни инстанции: Молбата ще мине по канала. – Žádost projde systémem. 9. прен. таен път за придвижаване на личности или стоки: Оттук минава каналът на наркотиците в Западна Европа. – Odtud vede drogová cesta do Západní Evropy. КАРТА – KARTA ка̀рта (ж.) 1. чертеж на земната повърхност (или на звездното небе), на който с условни знаци са дадени географски, геоложки, езикови kanál (m.) 1. ■ otevřený nebo krytý umělý vodní tok: Odvodňovací kanál. – Отводителен канал. 2. potrubí k vedení plynů aj 3. kmitočtové pásmo pro dálkový přenos 4. sděl. tech. souhrn prostředků k vytvoření obousměrného spojení: Spojovací kanál. – Канал за връзка. karta (ž.) 1. ■ menší tuhý obdélníkový list s jistým znakem, určený k společenské hře; pomn. hra s ním: Hrát s odkrytými kartami. – Играя с открити карти. особености и е означен мащабът на умаляване: Диалектна карта. – Dialektologická mapa. 2. ■ картонче с рисунка и символи от едната страна в комплект, който служи за хазартна игра или врачуване: Играя на карти. – Hraju karty. 3. ■ документ за някакъв абонамент, за членство в организация, клуб: Читателска карта. – Čtenářská karta. КАТ – KAT кат (м.) разг. 1. етаж на сграда: Къща на пет ката. – Dům o pěti patrech. 2. слой, пласт: Тортата е с три ката. – Dort s třemi patry. 3. комплект дрехи за едно обличане: Обух си два ката чорапи. – Oblékl jsem si dva páry ponožek. 4. път като степен: Колкото печели, два ката харчи. – Utratí dvakrát tolik co vydělá. КЕЛ – KEL кел (м.) 1. само ед. кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадават космите: Кел е кожно заразно заболяване. – Favus je nakažlivé kožní onemocnění. КИТ – KYT кит 1 (м.) 1. най-големият морски бозайник с тяло като на риба и с гладка кожа: Наблюдавам китове. – Pozorovat velryby. 2. ■ list tužšího papíru nebo plastu, zpravidla k evidenci: Kreditní karta. – Кредитна карта. kat (m.) 1. vykonavatel trestu smrti, popravčí: Středověký kat. – Средовековен палач. 2. hanl. surovec, utiskovatel, katan: Kati svobody. – Палачи на свободата. kel (m.) 1. mohutný, z tlamy vyčnívající špičák nebo řezák některých savců: Sloní kly. – Слонски бивни. kyt (m.) 1. ■ sklenářský, truhlářský tmel: Sklenářský kyt. – Кит за стъкло. кит 2 (м.) 1. ■ само ед. специална смес, с която се запълват неравностите на повърхност преди боядисването ѝ КИТКА – KYTKA кѝтка 1 (ж.) 1. разг. снопче цветя: Китка здравец. – Kytка pelargónií. 2. снопче, обикновено завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и др.: Китка магданоз. – Svazek petržele. 3. съцветие или клонче със завръз на зеленчук: На една китка има по пет домата. – V jednom trsu je pět rajčat. 4. група от дървета или от каквото и да е растение, израснали самотно, сред друга растителност: Гигантска китка току-що окосена трева. – Ohromný trs právě pokosené trávy. 5. ■ разг. цвете: В градинката имаше всякакви китки. – Na zahrádce máme různé kytky. кѝтка 2 (ж.) 1. част от ръката с пръстите и дланта: Боли ме ставата до китката. – Bolí mě kloub v zápěstí. КЛАДА – KLÁDA кла̀да (ж.) 1. голям куп от дървета и клони, подредени за огън: Струпвам клада. – Vršit hranici. 2. голям огън от такъв куп дървета и клони, в миналото предназначен за публично изгаряне на хора, книги и др.: Изгарят книги на кладата. – Pálí knihy na hranici. КЛИКА – KLIKA клѝка (ж.) 1. ■ групировка от силни на деня kytka (ž.) 1. hovor. kytice: Svatební kytka. –Булчински букет. 2. ■ obl. čes. květina: Trhat kytky na zahradě. – Бера цветя в градина. kláda (ž.) 1. silnější kmen nebo jeho podélná část bez větví a kůry: srub z klád: Vozit klády. – Карам трупи. klika 1 (ž.) 1. držadlo k otvírání a zavírání dveří, хора, обединени от користни цели; шайка: Срещу тяхната клика никой не може да излезе. – Proti jejich klice nemůže nikdo vystoupit. КЛЮКА – KLIKA клю̀ка (ж.) 1. интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикновено компрометираща го, която се разнася от човек на човек: В училището се знаеха всички клюки. – Ve škole byly známy všechny klepy. КМЕТ – KMET кмет (м.) 1. лице, избрано да управлява община: Наш кмет е един и същ от двайсет години. – Máme stejného starostu už dvacet let. КОНКУРС – KONKURZ конку̀рс (м.) 1. състезателен изпит в учебно или научно заведение за определяне на най-подготвените между кандидатите: Явявам се на конкурс. – Přihlásit se na konkurz. 2. състезание между изпълнители или творци в изкуството или науката за определяне на най-добрите изпълнения или творби: Конкурс по състезателни танци. – Soutěž v závodních tancích. oken ap.: Vzít za kliku. – Хвана дръжката. 2. páka k ručnímu otáčení: Klika strojku na maso. – Ръчка на машина за месо. klika 2 (ž.) 1. hovor. expr. štěstí: Mít kliku u zkoušky. – Имам късмет на изпит. klika 3 (ž.) 1. ■ hovor. skupina lidí podporujících se ve svých zájmech: Vládnoucí klika. – Управяваща клика. klika (ž.) viz heslo КЛИКА – KLIKA kmet (m.) 1. kniž. stařec: Stříbrovlasý kmet. –Среброкос старец. konkurz (m.) 1. ■ soutěž o pracovní místo, na vykonání určitých prací ap.: Zúčastnit se konkurzu. – Вземам участие в конкурс. 2. soudní řízení záležící v likvidaci dlužníkova majetku k vyrovnání jeho dluhů: Vyhlásit konkurz. – Обявям фалит. 3. ■ начин за определяне на най-подготвените за някакво място, работа: Най-добрият кандидат ще се определи чрез конкурс. – Nejlepší kandidát bude určen konkurzem. КОСА – KOSA коса̀ 1 (ж.) 1. съвкупността от косми по главата на човек: Как да се грижим за косата през зимата? – Jak bychom se měli starat o vlasy v zimě? 2. остар. плитка: Плета си една коса. – Plést si cop. коса̀ 2 (ж.) 1. ■ земеделски инструмент, който се състои от извита метална режеща част и дълга дървена дръжка и служи за косене на сено или тревисти растения: Клепя коса. – Naklepávat kosu. 2. ■ тясна ивица суша: Пясъчна коса. – Písečná kosa. КРАЙ – KRAJ край 1 (м.) 1. ■ предел, място, където нещо свършава: Товa е краят на селото. – To je konec vesnice. 2. само ед. последен момент или период от протичане на нещо: Краят на пролетта. – Konec jara. 3. прен. само ед. предел, свършек: Край на любовта. – Konec lásky. 4. прен. само ед. изход, развръзка: Какъв ли край ще има всичко това? – Jaký konec toto všechno bude mít? 5. прен. само ед. смърт: Краят ѝ дойде на осемдесет години. – Skon ji zastihl v osmdesáti letech. край 2 (м.) 1. ■ област, район: Не съм от този край. – Nejsem z tohoto kraje. kosa (ž.) 1. ■ ruční nástroj na sečení obilí a pícnin: Ruční žnutí kosou nebo srpem je přežitek. – Косенето на ръка с косa или сърп е отживелица. 2. ■ zeměp. přirozený úzký pruh pevniny oddělující mořský záliv či jezero: Jezero je odděleno od moře písečnou kosou. – Езеро е отделено от морето с пясъчна коса. kraj (m.) 1. ■ místo na obvodu předmětu, okraj, začátek, popř. konec: Na kraji lesa. – На края на гора. 2. časový začátek: Začít vypravovat z kraje. – Разказвам от самото начало. 3. krajina, končina: Ptáci odlétají do teplých krajů. – Птиците отлитат в топлите страни. 4. vyšší samosprávný celek v Česku: Jihomoravský kraj. – Южноморавска област. 5. zast. rovina: Přestěhovat se z kraje do hor. – Преселя се от равнината в планината. КРАК – KROK крак (м.) 1. всеки един от двата долни крайника у човека или всеки от крайниците у животните: Има дълги крака. – Má dlouhé nohy. 2. опорна част на мебел, на апарат и др.: Масичка с един крак. – Stolek s jednou nohou. КРАСКА – KRÁSKA кра̀ска (ж.) 1. цвят, багра, тон: Гората е обагрена в най-различни краски. – Les je zbarven nejrůznějšími odstíny. 2. прен. само мн. тонове, колорит: Представих случката в най-мрачни краски. – Představil jsem příhodu v nejtemnějších odstínech. КУКЛА – KUKLA ку̀кла (ж.) 1. детска играчка, обикновено за момиче, с вид на човешка фигура: Играя на кукли. – Hrát si s panenkami. 2. такива фигури, привързани с конци, за да ги движат, преднаначени за театър; марионетка: Дървените кукли на театъра. – Dřevěné loutky v divadle. 3. прен. обикновено високопоставена личност, която изпълнява чужда воля 4. прен. добре облечена или прекалено издокарана, както и хубава, но бездушна или глуповата жена krok (m.) 1. pohyb nohou při chůzi: Cítit bolest při každém kroku. – Усещам болка на всяка крачка. 2. řidč. stopa: Kroky ve sněhu. – Следи в снега. 3. vzdálenost obou nohou při chůzi (asi 75 cm): Viditelnost је přibližně na 50 kroků. – Видимост е около 50 крачки. 4. čin, tah: Důležitý krok vlády. – Важна стъпка на правителство. 5. výp. tech. programový krok fáze jistého postupu kráska (ž.) 1. krásná žena, krasavice: Věčně usměvavé krásky. – Вечно усмихнати хубавици. kukla (ž.) 1. pokrývka hlavy zahalující uši a krk: Potápěčská kukla. – Водолазен шлем. 2. hmyz v druhém, klidovém vývojovém stadiu, pupa: Mravenčí kukly. – Личинки на мравки. КУЛА – KULE ку̀ла (ж.) 1. истор. висока и тясна каменна сграда за отбрана и набюдение при крепост в средновековието: Кули на крепост. – Hradní věže. 2. тясна и висока сграда за различни цели: Часовникова кула. – Hodinová věž. КУ̀ПА – KUPA ку̀па (ж.) 1. дълбок кръгъл съд без капак: Купа със супа. – Mísa s polévkou. 2. висок съд, подобен на ваза, който се дава като награда в спортно състезание: Преходна купа. – Putovní pohár. 3. един от четирите цвята карти за игра, който има сърцевиден червен знак: Паднаха ми се три купи. – Přišla mi tři srdce. КУПА̀ – KUPA купа̀ (ж.) 1. сено или слама, напластени по специален начин на висок куп: Купа сено. – Stoh sena. КУПЕЛ – KOUPEL ку̀пел (ж.) 1. голям съд, в който се потапят деца при религиозния обред кръщение: Водата в купела. – Voda v křtitelnici. КУХИНА – KUCHYNĚ кухина̀ (ж.) 1. празна вътрешност на нещо: Зъбът имаше голяма кухина. – V zubu byla velká dutina. kule (ž.) 1. náboj střelné zbraně, kulka, koule: Prohnat si hlavu kulí. – Пробия си главата с куршум. 2. kule pomn. jedna z karetních barev: Přišly mi dvoje kule. – Паднаха ми се две кари. 3. stud. slang. známka nedostatečná, koule: Moje první kule byla z fyziky. – На мен първото ми цафе в беше по физиката. kupa (ž.) 1. vyrovnaná, zaoblená hromada, kopa: Kupa písku. – Купчина пясък. 2. skupina předmětů; hovor. expr. množství: Kupa dětí. – Куп деца. kupa (ž.) viz heslo КУ̀ПА – KUPA koupel (ž.) 1. koupání, lázeň: Léčivá koupel. – Лечебна баня. 2. voda nebo roztok na koupání: Rašelinová koupel. – Торфена баня. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|