Бюджетът мина, вдигат пенсиите и заплати
Студентите вече предпочитат медицината пред икономиката
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- РЗИ откри остри кожни зарази в Харманли
- Близо 15 процента от децата у нас страдат от бъбречни заболявания, заради нередовно ползване на тоалетните в училищата
Студентите вече предпочитат медицината пред икономикатаДиплома по информатика от СУ носи 3000 лв. заплата, а от шуменския - 800 лв. Силвия Георгиева Сега стр. 1,2 
Студентите у нас стават все по-прагматични и избират специалността си според търсенето на трудовия пазар. Вместо масовите икономика и право все повече младежи избират да учат медицина и компютърни науки. Успехът в намирането на работа с добро възнаграждение продължава да зависи от завършеното професионално направление и особено от висшето училище, в което е следвал човек. Това показва 6-ото издание на рейтинговата системата на вузовете за 2016 г., представено вчера от МОН. Кандидат-икономистите са намалели от 57 хил. души през м.г. на 52 хил. души през т.г., а записалите администрация и управление са се стопили с 3 хиляди (до 23 хил.). Следващите право са с около 1000 души по-малко от м.г., като по този начин отстъпват на педагогиката третата позиция на направленията с най-много студенти. Желаещите да станат лекари са около 1000 повече от м.г. - общо 8798 души, скок се забелязва още и при броя на студентите по здравни грижи, стоматология, както и по информатика и компютърни науки - там студентите се увеличават от 7680 на 7720. "Данните ни дават основания да вярваме, че започва процес на рационализация на избора, на поведението на университетите и на структурата на висшето образование", коментира Георги Стойчев от "Отворено общество", което участва в подготовката на рейтинга. Подобряването на реализацията на висшистите е втората добра новина за 2016 г. Средният осигурителен доход на завършилите през последните 5 г. родни вузове нараства от 925 лв. през м.г. до 1020 лв. за 2016 г. Делът на регистрираните безработни сред тях пък спада от 3.74 до 3.38%. Подобрява се и индикаторът, показващ колко от завършилите у нас не се осигуряват в страната - от 25% делът на тези хора спада до 23%. Според Стойчев обаче положителните тенденции не могат да отстранят дисбалансите, трупани в продължение на години. Все още всеки четвърти висшист не се реализира в икономиката ни, а почти половината от наетите работят на позиции, за които не се изисква висше образование (47.3%). Продължават да са налице драстични различия в доходите, безработицата и приложението на висшето образование в зависимост от завършеното професионално направление и особено от вуза, който е завършен. Направлението, което и тази година "върви" с най-висока заплата, е "Информатика и компютърни науки" - средният месечен облагаем доход тук се повишава от 1857 лв. на 2040 лв. Ако специалността е завършена в СУ, тя носи възнаграждение от над 3 хил. лв. Ако обаче дипломата по информатика е от Шуменския университет, то тя осигурява едва 830 лв. Дипломата по машинно инженерство в Минно-геоложкия университет например носи на притежателя й 2206 лв. месечно, докато от ЮЗУ - само 520 лв. заплата. Сред направленията, гарантиращи най-високи доходи, са още математика и проучване и добив на полезни изкопаеми (макар за тях кандидатите да са малко), както и обществено здраве, комуникационна и компютърна техника, военно дело, металургия, фармация и медицина. И тази година СУ запазва лидерството си в 21 от 25-те професионални направления, в които обучава студенти. ТУ-София затвърждава водещите си позиции в 6 от общо 9 направления, а Медицинският университет в София продължава да е номер едно в 5 от 5 направления. В "Обществено здраве" и "Здравни грижи" обаче той дели челното място съответно с МУ- Варна и МУ-Плевен. С по три първи места са Аграрният университет в Пловдив и ХТМУ, а две класации се оглавяват от Лесотехническия университет. От частните университети, освен Американският университет, който за поредна година държи първото място по "Администрация и управление", повод за гордост има и Нов български университет, който става лидер в направление "Теория на изкуствата".
И през 2016 г. най-престижна е дипломата по физически науки от Софийския университет - 89% от работодателите, наемащи висшисти от съответното направление, са заявили, че желаят да назначат кадри точно от този ВУЗ. На второ място е направление "Растителна защита" в Аграрния университет в Пловдив, а на трето - "Театрално и филмово изкуство" в НАТФИЗ. РЗИ откри остри кожни зарази в ХарманлиИван Петров Сега стр. 4
РЗИ-Хасково опроверга твърденията на ръководството на бежанския център в Харманли, че няма кожни зарази там. Пред bTV в петък д-р Станимира Тананова, зам.-директор на инспекцията, заяви, че от 4 ноември насам има 23 нови случая на краста и няколко на нетипичната за нашите ширини кожна лайшманиоза, известна като бяла проказа. В четвъртък екип на здравната инспекция е посетил лагера и е издал предписания за справяне с болестите. "Следва да се изпишат лекарства по рецепта и да се купят от пациентите", обясни д-р Тананова. "Ако чужденците не искат или не могат да си купят медикаментите, стопанинът на центъра в лицето на Държавната агенция за бежанците "трябва да се ангажира", смята тя. "Сега" изпрати въпроси по случая на ръководството на Държавната агенция за бежанците, но до редакционното приключване на броя не получи отговори. Жителите на Харманли заявиха по телевизията, че са силно притеснени от разхождащите се свободно чужденци с видими рани по телата. Затова организират протест в неделя. Повече от две седмици в града има напрежение заради официалната информация, че в бежанския център няма епидемия, и фактите, които сочат обратното.
Близо 15 процента от децата у нас страдат от бъбречни заболявания, заради нередовно ползване на тоалетните в училищата. Често хигиенните условия в тях са лоши и децата не желаят да ги посещават. Това признаха лекари по повод деня на тоалетната, който се отбелязва в цял свят по препоръка на Световната здравна организация. Репортер: През последните години все по-често млади хора страдат от бъбречна недостатъчност. Причина за това сериозно заболяване е нередовното посещение на тоалетна още от ранна детска възраст. Обикновено след като излязат сутрин от дома си, децата ходят в тоалетната чак когато се приберат у дома. доц. Анелия Буева: Когато не се използва редовно и както трябва тоалетната, а това е масово в учебните заведения, то тогава инфекциите на бъбреците са много често срещани, а в детска възраст бъбреците са органи, които растат заедно с организма и когато са болни, те остават малки. Репортер: Близо 40% от училищните тоалетните у нас са отблъскващи. Във варненското училище Васил Друмев има подобен проблем. Там от години тоалетните не са ремонтирани-децата не искат да ги ползват и се въздържат по цял ден. -Вкъщи е по-хубаво. Тук тоалетната не е чак толкова хубава. Използвам я, когато много ми се ходи. -Не е кой знае много хубаво, но става за използване.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|
