Бюджетът мина, вдигат пенсиите и заплати


НС прие бюджет 2017 на първо четене



страница13/15
Дата07.05.2018
Размер0.83 Mb.
#67757
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

НС прие бюджет 2017 на първо четене


БНТ  Новини в 12.00 часа

НС прие бюджет 2017. За 2017 се предвиждат повече средства за образование, отбрана и здравеопазване, дават се пари за повишаване на учителските заплати, увеличава се минималната работна заплата. Според основните параметри на републиканските сметки 2017 ще има най-високите харчове в последните години. Как протекоха дебатите и какво е заложено в макрорамката за следващата година? От парламента включваме Илина Бисерова. Здравей, Илина.



Репортер: Добър ден. Бюджетът е приет на първо четене след само двучасови дебати. Те бяха изключително вяли като коментари и обсъждания на фона на онова, което в предходни години сме наблюдавали. Бюджетът мина без гласовете на БСП, ДПС, ПФ една огромна част от тях се въздържаха. Иначе по-рано сутринта дебатите започнаха с едно по-нетрадиционно встъпление на финансовия министър Владислав Горанов, който представи бюджет 2017. Той направи една ретроспекция на свършеното за двете години управление на втория кабинет Борисов и предизвикателствата, с които те са се справили като фалита на КТБ, стрестестовете на банковия сектор. И изтъкна, разбира се, че въпреки тези предизвикателства тази година най-вероятно ще завършим без дефицит, напротив, дори с излишък. Чуйте още от коментарите и критиките на опозицията вътре в пленарната зала.

Владислав Горанов: Няма нито една причина да се срамуваме от предложения бюджет. Няма нито една грешна политика, заложена в него. Предложеният законопроект трябва да бъде подкрепен, защото това не е бюджетът на народните представители. В разходната си част, да, той отразява приоритетите на отиващото си правителство. Но това е бюджетът на българските граждани. Те имат нужда от него. Подкрепете този добър бюджет за следващата година.

Румен Гечев: Увеличаваме заплатите на учителите – много добре, увеличаваме минималната работна заплата – това е чудесно. Но къде увеличаваме с малко, с трохи – в сектори, които не са реформирани. Увеличаваме заплатите на учителите, оставяме заплатите на доктори по химия и физика, преподаватели във висши учебни заведения по-ниски от заплатите на чистачките в училищата. Рапортуваме едни кухи някакви бюджетни успехи и сме стиснали за гърлото българската икономика.

Петър Славов: Уважаеми колеги, уважаеми г-н Гечев, няма как да не ви направя тази реплика, защото вашето изказване, още повече като първо изказване от страна на БСП, много ярко илюстрира разликата между едно дясно, дясноцентристко управление и едно ляво управление. Вие искате да похарчите това, с което не разполагате, с което държавата не разполага. И евентуално това да бъде плащано един ден от следващите управления, защото обикновено хората ви изгонват на втората година, най-много на третата или на четвъртата.

Мустафа Карадайъ: Наблюдаваме липса на желание за диалог, камо ли консенсус. И ярки прояви на популизъм при решаването на този въпрос. Поставихме условие за приемането на законопроекта именно консенсуса между системните партии. Понеже не се получи, ние няма да подкрепим този законопроект.

Стефан Кенов: Ние от БДЦ ще подкрепим бюджета за 2017. Партия БДЦ призовава бюджетът наистина да бъде приет и подкрепен. Защото в крайна сметка това не е нито ляв, нито десен бюджет. Той не е на партия ГЕРБ. Това е бюджетът на Р България за 2017.

Репортер: Приемането на първо четене на бюджета не предопределя неговата съдба какво ще се случи на второ четене. Предстои най-вероятно следващата седмица за второ обсъждане той да влезе в парламентарните комисии. Към момента БСП и ДПС са категорични, че изтеглят всички свои нови предложения. Така че остава да видим каква ще бъде съдбата и на предложението на ПФ за вдигане на минималната пенсия на 300 лв., тъй като тя породи доста полярни дискусии. Следващата седмица бюджетът влиза на второ четене в комисия. Може би до две седмици ще го видим и в пленарна зала.

Прокуратурата ще поиска отстраняване от длъжност на митничарите, арестувани при операцията Лесово 2


БНТ  Новини в 12.00 часа

Прокуратурата ще поиска отстраняване от длъжност на митничарите, арестувани при операцията станала известна като Лесово 2. Целта е да не се повтори схемата, при която задържани с подкупи служители се връщат на работа на границата. Това каза пред БНТ говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. Прокуратурата е подала сигнал и до комисията за конфискуване на незаконно придобито имущество.



Репортер: Петима от седемте арестувани в началото на ноември митничари на граничен пункт Лесово в момента са на свобода под парична гаранция, двама са с мярка домашен арест.

Румяна Арнаудова: Ще поискаме от съда отстраняването им от длъжност. Надяваме се съдът да уважи това искане, тъй като наистина считаме, че тези хора не бива да се връщат по работните си места.

Репортер: Прокуратурата има сигнали за корупция и на други гранични пунктове. Всеки от тях се проверява и се предприемат действия. При последната акция само от преди два дни на Дунав мост бяха задържани 10 служители. Там има категорично доказателство за взимане на подкуп, тъй като един от рекетираните шофьори е платил с белязани банкноти.

Румяна Арнаудова: Не бива да се допуска по толкова унизителен начин да се злепоставя Р България. Истината е, че се искат изключително дребни суми за кафе, за чорба, за супа.

Репортер: Ще се разшири кръгът на обвиняемите по делото за произведените за Турция ваксини, обясни говорителят на главния прокурор. Тя обаче отказа за момента да коментира дали сред тях ще е и министърът на здравеопазването в оставка Петър Москов.

Разговор с д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС


БНТ, Денят започва http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva/upravlenie-v-ostavka-govori-tsvetan-tsvetanov-18-11-2016?621607



Водещ: Депутатите приеха бюджетите на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване на първо четене в парламента. Дебатът за парите в социалната сфера мина доста по-вяло отколкото коментарите за парите за здраве. Най-големият спор по отношение на Здравната каса беше непрестанното запълване на дефицита в бюджета на Касата, без тя да е реформирана. Добро утро казвам на д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС. Добре дошъл.

Д-р Венцислав Грозев: Добро утро, добре заварили.

Водещ: Д-р Грозев, вие как бихте определили бюджета на Здравната каса с една дума?

Д-р Венцислав Грозев: Недостатъчен. Аз не вярвам да има и някъде в света бюджет, който системата на здравеопазване да бъде доволна от него. Да, истината е, че трябва да се признае, че има увеличение от около 247 милиона, което е положителна стъпка, тук не можем да спорим. Доколко това е достатъчно и доколко удовлетворява нуждите на обществото от повишаване ефективността на системата на здравеопазването, това е съвсем друг въпрос. Вие знаете, че от години наред се коментират тези прословути над 3,5 млрд., които, виждате ли, някак си са харчени на тъмно и т.н. Чудесно, дайте да ги направим така, че да се харчат на светло и тогава да се види действително тази система от какви средства се нуждае, за да може да функционира нормално, спокойно и достатъчно ефективно, разбира се.

Водещ: Защо обаче се получава това, че всяка година се отделят все повече и повече пари, увеличава се с някакви стотици милиони бюджетът за здраве, и в същото време парите все повече и повече не достигат?

Д-р Венцислав Грозев: Там е причината – системата е недофинансирана, едно на ръка. Второ, в нея има един огромен пропуск. Там няма остойностяване на медицинския труд. Имам предвид не само на лекарите, а и на сестри, на санитари, на лаборанти, изобщо на всички участници в системата на здравеопазването. Когато това нещо се осъществи, когато стане и когато се види действително какъв ресурс от финансови средства е необходим, тогава ние ще можем да кажем категорично и ясно на цялото общество – Вижте, толкова е необходимо системата да функционира нормално. Още, когато т.нар. клинични пътеки са създадени, аз досега не съм видял никъде сериозен анализ, който да ми докаже, че действително клиничната пътека номер хикс, касаеща примерно – аз съм хирург, мога да дам най-добре пример с хирургия – остър апендикс, струва толкова. В него влиза консумативът, в него влизат лекарствените средства, в него влиза анестезията, в него влиза пролежаването в дадена клиника, в него влиза и трудът на колегите, на медицинските сестри, на санитарите и т.н. И тогава, когато това нещо вече се сложи чертичката и се направи сборът, тогава ние имаме достатъчно основание да кажем – Хора, системата е финансирана нормално, внимавайте какво правим и докъде можем да стигнем. Докато ние наливаме пари, т.нар. изливане на пари, в нещо, което не е дофинансирано, кой има право да ми каже, че тези пари се наливат на пусто? Или още по-лошото, което е, и се котира в обществото, че, виждате ли, българските лекари са доста склонни на нелицеприятни действия. С други думи – мошеници и крадци. Откъде накъде?

Водещ: Обаче има примери, които не може да откажете. Наша колежка отиде да ѝ направят изследвания, ехография и кръв, взеха ѝ отпечатъци и я водиха четири дни престой в болница.... частна.

Д-р Венцислав Грозев: Някъде.

Водещ: Някъде. Без тя въобще да е била там. Отгоре на всичкото ѝ казват, че има прегънат жлъчен мехур в тази клиника, оказва се, че такава диагноза въобще няма тя и няма такива изменения.

Д-р Венцислав Грозев: Диагнозата дискенизия на жлъчен на жлъчен мехур я има, като диагноза.

Водещ: Не, не, като диагноза я има, но самата тя въобще не страда от подобно заболяване. Просто ѝ се обаждат една седмица по-късно, за да ѝ кажат – Дайте си имейла, за да ви изпратим епикризата. И в епикризата тя чете неща, които нямат нищо общо с нейното здравословно състояние.

Д-р Венцислав Грозев: В никакъв случай ние не толерираме подобно поведение. Това рефлектира върху цялото ни съсловие. Заради единични случаи, да кажем 100 в България, подобни, страдат 31 000 лекари и медицински сестри. Ние не толерираме подобно поведение. Но това е тогава, когато се докаже. Ето, вие имате достатъчно доказателствен материал и казвате, че това се е случило. И срещу него застават сериозни хора със сериозни твърдения и със сериозни доказателства. Това нещо трябва да бъде санкционирано.

Водещ: Другият проблем обаче, който тормози хората. Аз лично, като човек, който има сериозно отношение към здравеопазването, към системата и към българските лекари, казвам ви честно, не мога нито житейски, нито по някакъв начин да си обясня някои доплащания, за които и вие от Лекарския съюз нищо до момента не правите. Ето, вие сте хирург. Идва при вас пациент с тежко онкологично заболяване на дебелото черво. Трябва да го оперирате. И му казвате – Ако искаш ти след операцията да ходиш нормално до тоалетна, а не да имаш неудобството на една торбичка, която ти излиза от корема, трябва да си платиш еди колко си за консуматив, който ще ти осигури това. Извинявайте, знам, че заплащането на консуматива не е нарушение, но нали разбирате как пациентите и обществото не могат да разберат логиката на това и защо никой не се бори срещу тази драма с медицинските консумативи.

Д-р Венцислав Грозев: Аз бих разделял вашето твърдение и въпрос на две. Първо, не, че никой не се бори. Само малко преди да ми поставите този казус, ние говорихме с вас за остойностяването на системата, нормалното финансиране. Ето къде са част от тези 3,5 млрд. Защо осигуреният човек, включая и аз, ще трябва да отида да заплатя за (...), да заплатя за неговия консуматив, да заплатя за платното и т.н. Защо?

Водещ: Ето, няма отговор.

Д-р Венцислав Грозев: Ето, точно това казваме ние.

Водещ: Затова ви казвам защо всички тези неща отекват в обществото и от тях страдат лекарите. Защото човек дори не може да възприеме, че това е законно, да плати този консуматив. А в същото време вносителите на консумативи имат стандарт на живот, на който би могъл да завиди дори Доналд Тръмп.

Д-р Венцислав Грозев: Аз не знам доколко Доналд Тръмп ще завиди. Но това е истина, което твърдите. И БЛС точно това апелира – Дайте да направим точната аритметика във връзка със стойността на една клинична пътека, защото тя не включва само оперативната интервенция, или пролежаването в отделението, или количествата вливания, или лекарствените средства. Тя включва и тези консумативи. Защо ние не ги извадим на светло? Защо не кажем – Ей, хора, ето ви централизираните търгове, на такива цени работим, внасяме, на такива цени ще продаваме и това нещо ще струва толкова. И когато влезе пациентът, една сестра в операционната зала само слага баркодовете на всичките тези консумативи. И на излизане картинката е ясна – диагностика, лечение, пролежаване, изписване – стойността е толкова. Никога няма да дойдем на добър край, докато не направим това нещо. Докато на цялото общество не му е ясно кое колко струва. Един хляб да отидете да си купите, разликата ще бъде от магазин в магазин, сигурно някакви стотинки. А вие влизате в болница и не знаете за какво става дума. Или връщаме системата както едно време – всичко е безплатно, едва ли не, а то не е безплатно, и тогава не е било, преди 35 години, защото държавата се е грижила да осигури финансовия ресурс, или казваме точно, ясно и конкретно – толкова струва. Тук вече можем да намесваме и основните пакети, и допълнителни пакети, и да видим дали тази национална каса и този ресурс, който се отделя към нея, е достатъчен и е толкова, колкото може да обезпечи качественото здравеопазване. Защото, независимо от твърденията и на медии, и на личности в нашето общество, че в България качеството на медицинската услуга не е на високо ниво, в никакъв случай не мога да се съглася.

Водещ: Аз също не мога да се съглася, но това, което според мен...

Д-р Венцислав Грозев: Нито пък, че е толкова трудно достъпно. В България е един от най-лесния достъп до медицински услуги.

Водещ: Аз също не мога да се съглася. Според мен големият проблем е липсата на достатъчна инвестиция в т.нар. хуманно щадяща хирургия, защото все още сте принудени огромна част да работите със скалпела, при положение, че би могло скалпел въобще да не се ползва в изключително много интервенции. Тук е мястото да кажа, че поканихме в този разговор Министерство на здравеопазването, те обаче не приеха тази покана и не дойдоха. Причините да постъпят по този начин ние не знаем, можем само да предполагаме какви са, но предположенията ще запазя за себе си. Ще ви припомня обаче, че когато повдигнах въпроса за консумативите в това предаване, както на министър Москов, така и на заместника му Ваньо Шарков, и двамата казаха, че все още им се живее. Толкова страшен ли е бизнесът с медицинските консумативи?

Д-р Венцислав Грозев: Аз се надявам мен да не ме разстрелят сега на Сан Стефано 29, за да направим новина. Не е страшен. Кое е страшното?

Водещ: Не, толкова страшни ли са апетитите на тези, които се занимават с внос?

Д-р Венцислав Грозев: Там, където има печалба, и то немалка, разбира се, че ще има и апетити.

Водещ: Даже и спекулативна печалба.

Д-р Венцислав Грозев: Сега, аз не съм икономист, не съм финансист, трудничко ми е да дам отговор на този въпрос.

Водещ: Защото един консуматив в Германия струва двойно по-евтино, отколкото в България.

Д-р Венцислав Грозев: Ето, дайте да седнем и да се разберем. Но тук БЛС не само, че апелира към това нещо, той държи това нещо да се случи, за да станат нещата наясно, за да бъде на всеки ясно. Да, има и своите екстри, там може би ще дойде времето, когато имаме известна демонополизация на касата – да кажем моята осигуреност, или моята застраховка, ако вече почваме да говорим за смяна на модела, струва толкова и аз бих могъл да си позволя еди какъв си консуматив. Но основният, животоспасяващият, гарантиращият нормалното лечение и живот на пациента, там трябва да бъде т.нар. основен пакет и той да бъде достатъчно добре финансово обезпечен.

Водещ: Дано след като занимаващите се с внос и разпространение на консумативи се напечелиха, най-накрая държавата, заедно с Лекарския съюз и с обществото, се разберат за проблема с консумативите, които всъщност тормозят най-вече пациентите и хората и тези, които си плащат редовно здравните вноски.

 





Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница