5. Празноти и липса на информация
За 15 водни тела категория „река” през 2010 г. в басейна на река Места не е провеждан мониторинг и няма данни за физикохимичните показатели. За оценка на въздействията върху тях и определяне на състоянието им са използвани останалите компоненти – хидроморфологични въздействия и преди всичко оценка на екологичното състояние по биотичен индекс, който съгласно ЕРДВ е водещ при определяне на състоянието на водните тела.
За 4 водни тела няма данни за хидробиологичен мониторинг. При тяхната оценка е използвана наличната информация за хидроморфологичните въздействия и данните от физико-химичните анализи.
Недостатъчни са данните от провеждан собствен мониторинг на емитери, формиращи отпадъчни води – по отношение на количество и качество на заустваните отпадъчни води, както и от титуляри на разрешителни за водоползване за други цели. По-засилен контрол по изпълнение на условията на вече издадените разрешителни би довел до значително разширяване на базата данни за оказвания натиск и въздействия върху водните тела и последващо по-детайлно и по-достоверно тяхно анализиране и оценка.
Липсата на подходящи методики за оценка на различните видове натиск върху повърхностните и подземните тела доведе до невъзможност да се проследят и анализират в детайли някои от въздействията, до невъзможност да се оцени тяхната големина и сила - например при оценка на дифузните източници на замърсяване или при оценката на хидроморфологичните въздействия. При тези видове оценки на натиска е подходено главно от експертна гледна точка.
Басейн на река Доспат:
1. Резултати от анализа на биологичните качествени параметри.
Направената оценка на 7 повърхностни водни тела - категория „река” (5 са категория „река” и 2 - приравнени към „река”) в басейна на река Доспат по показателя АИБИ е дадена в Таблица 14 и показват следните обобщени резултати:
-
в много добро състояние е 1 водно тяло;
-
в добро състояние са 2 водни тела;
-
в умерено състояние е 1 водно тяло;
-
в незадоволително състояние е 1 водно тяло.
Няма данни за 2 водни тела.
2. Резултати от анализа на физикохимични показатели за оценка на екологичното състояние повърхностни водни тела – категория “река” и приравнени към „река”:
Резултатите от анализа на физикохимичните показатели за оценка на екологичното състояние на идентифицираните 7 повърхностни водни тела (5 са категория “река” и 2 - приравнени към „река”) в поречие Доспат (разгледани подробно в Раздел IV. Мониторинг на водите,) , са посочени в Таблица 14 и показват следните обобщени резултати:
-
в добро състояние/потенциал са 4 водни тела;
-
в незадоволително състояние е 1 водно тяло.
Липсват данни за 2 водни тела.
За двете водни тела в басейна на река Доспат, приравнени към „река”, (представляващи язовири на реки), оценката на състоянието им е извършена като на стоящи води. За целта са използвани нормите в Приложение № 1 към чл. 2, т.1 на действащата Наредба № 4/2000 г.- За качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми.
В програмата за оперативен мониторинг за 2010 година е включен язовир Доспат. Резултатите от физикохимичните анализи показват, че това водно тяло е в добър потенциал.
Експертната оценка и резултатите от програмите за мониторинг, както и резултатите, представени в ПУРБ в Раздел IV. Мониторинг на водите показват, че идентифицираните в поречие Доспат две водни тела приравнени към „река” (яз.Доспат и група-яз.Широка поляна и яз.Блатото) са с добър потенциал.
Непостигането на добро състояние и риска за водните тела в поречие Доспат е свързан най-често с превишенията на стойностите за различни замърсители, които са ключови параметри на използваната класификационна система - това са показателите нитритен азот, фосфати и общ фосфор.
Основните видове точкови въздействия, водещи до този резултат са:
-
зауствания от населени места без изградени пречиствателни станции за отпадъчи води;
-
дифузно замърсяване, причинено от населени места без изградена канализация и от земеделски дейности;
-
комбиниран ефект от различни значими въздействия.
3. Резултати от анализа на хидроморфологични въздействия върху повърхностните водни тела – категория „река”.
Резултатите от направената оценка на натиска по отношение на хидроморфологичните въздействия на идентифицираните 7 повърхностни водни тела – категория “река” и приравнени към „река” в басейна на река Доспат са следните:
-
в добро състояние/потенциал са 4 повърхностни водни тела;
-
в умерено състояние е 1 повърхностно водно тяло;
-
в незадоволително състояние са 2 повърхностни водни тела.
За двете водни тела – приравнени към „река” оценката по хидроморфологични въздействия е направена на базата на експертна оценка.
Оценката на въздействието по водоотнемане и морфологични въздействия върху повърхностните водни тела категория “река” в басейна на река Доспат е представена подробно в ПУРБ.
4. Обобщена оценка на състоянието на повърхностните водни тела - категория “река” и приравнени към „река”.
Оценката на състоянието на повърхностните водни тела – категория „река” е изготвена като са взети в предвид и трите компонента на екологичното състояние: физикохимични параметри, хидроморфологични въздействия и биологични качествени параметри – АИБИ. Определящо за крайната оценка на състоянието е най-лошото от тези три състояния за всяко повърхностно водно тяло.
От идентифицираните 7 повърхностни водни тела – категория “река” и приравнени към „река” в басейна на река Доспат:
-
в добро състояние/потенциал са 3 повърхностни водни тела;
-
в умерено състояние са 2 повърхностни водни тела;
-
в незадоволително състояние са 2 повърхностни водни тела.
За двете водни тела в басейна на река Доспат, приравнени към „река”, оценката на състоянието им е извършена като на стоящи води. Използвани са нормите в Приложение № 1 към чл. 2, т.1 на действащата Наредба № 4/2000 г.- За качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми и експертна оценка.
Експертната оценка и резултатите, представени в ПУРБ в Раздел IV. Мониторинг на водите показват, че идентифицираните в поречие Доспат две водни тела приравнени към „река” (яз.Доспат и група-яз.Широка поляна и яз.Блатото) са с добър потенциал.
Таблица 14. Обобщена оценка на състоянието на повърхностните водни тела категория “река” в басейна на река Доспат
N по ред
|
Код EU_CD
|
Описание на водното тяло
|
Оценка по ФХП
|
Оценка по хидроморфологични въздействия
|
Екологичен статус (по АИБИ)
|
Обща оценка на състоянието за 2010 г.
|
1.
|
BG4DO900R116
|
Река Доспат от изворите до язовир Доспат.
|
добро състояние
През 2010г няма данни
|
добро състояние
|
много добро състояние
|
добро състояние
|
2.
|
BG4DO135R118
|
Река Доспат от язовир Доспат до българо-гръцката граница.
|
незадоволително състояние
Превишения по нитритен азот. Еднократно превишение по БПК5, ХПК и фосфати.
|
незадоволително състояние
|
незадоволително състояние
|
незадоволително състояние
|
3.
|
BG4DO600R120
|
Река Сърнена река с левия си приток Керелова река от изворите до вливането й в река Доспат.
|
добро състояние
През 2010г няма данни
|
незадоволително състояние
|
добро състояние
През 2010г няма данни
|
незадоволително състояние
|
4.
|
BG4DO135R121
|
Река Осинска от изворите до вливането й в река Доспат.
|
няма данни
|
умерено състояние
|
добро състояние
През 2010г няма измервания
|
умерено състояние
|
5.
|
BG4DO600R122
|
Река Жижовска от изворите до вливането й в река Доспат.
|
няма данни
|
добро състояние
|
умерено състояние
През 2010г няма измервания
|
умерено състояние
|
6.
|
BG4DO900R117
|
Язовир Доспат
|
Добър потенциал
|
|
|
Добър потенциал
|
7.
|
BG4DO600R119
|
Група – яз. Широка поляна, яз. Блатото
|
Добър потенциал
През 2010г няма данни
|
|
|
Добър потенциал
|
5. Празноти и липса на информация
За 2 броя повърхностни водни тела категория “река” през 2010 г. в басейна на река Доспат не е провеждан мониторинг и няма данни за физикохимичните показатели. За оценка на въздействията върху тях и определяне на състоянието им са използвани останалите компоненти – хидроморфологични въздействия и преди всичко оценка на екологичното състояние по биотичен индекс, който съгласно ЕРДВ е водещ при определяне на състоянието на водните тела.
Липсата на определени референтни стойности за биологичните качествени параметри за всички типове повърхностни водни тела категория “река” в Западнобеломорски район и в частност в басейна на река Доспат не позволява да бъдат пресметнати и представени числово коефициентите EQR.
Крайно недостатъчни са данните от провеждан собствен мониторинг на емитери, формиращи отпадъчни води – по отношение на количество и качество на заустваните отпадъчни води, както и от титуляри на разрешителни за водоползване за други цели. Един по-засилен контрол по изпълнение на условията на вече издадените разрешителни би довел до значително разширяване на базата данни за оказвания натиск и въздействия върху водните тела и последващо по-детайлно и по-достоверно тяхно анализиране и оценка.
Липсата на подходящи методики за оценка на различните видове натиск върху повърхностните и подземните тела доведе до невъзможност да се проследят и анализират в детайли някои от въздействията, до невъзможност да се оцени тяхната големина и сила - например при оценка на дифузните източници на замърсяване или при оценката на хидроморфологичните въздействия. При тези видове оценки на натиска е подходено главно от експертна гледна точка.
Липсата на данни за химичното и екологично състояние на някои повърхностни водни тела ще бъде отстранена чрез промяна в програмите за мониторинг на повърхностни води на БД ЗБР – Благоевград. Ще бъдат избрани и изградени нови пунктове за мониторинг в тези тела, ще се разработят допълнителни програми за мониторинг в тях и по този начин ще бъдат набавени данни за всички параметри на състоянието.
2.3.2. Обобщена оценка на състоянието на повърхностните водни тела - категория “река” и приравнени към „река” в Западнобеломорски район за басейново управление
Оценката на състоянието на повърхностните водни тела – категория „река” и приравнени към „река” е изготвена като са взети в предвид и трите компонента на екологичното състоянието – физикохимични параметри, хидроморфологични въздействия и биологични качествени параметри - АИБИ. Определящо за крайната оценка на състоянието е най-лошото от тези три състояния за всяко повърхностно водно тяло.
От идентифицираните 122 повърхностни водни тела – категория “река” и приравнени към „река” в Западнобеломорски район за басейново управление:
- в много добро състояние е 1 повърхностно водно тяло;
- в добро състояние/потенциал са 49 повърхностни водни тела;
- в умерено състояние/потенциал са 49 повърхностни водни тела;
- в незадоволително състояние са 11 повърхностни водни тела;
- в лошо състояние/потенциал са 12 повърхностни водни тела.
Оценката на състоянието на повърхностните водни тела категория “река” в Западнобеломорски район е представена подробно в ПУРБ в Раздел II, т.2.3.5.на Плановете за управление на речните басейни на реките Струма, Места и Доспат.
За 39 водни тела категория „река” в Западнобеломорски район за басейново управление през 2010 г. не е провеждан мониторинг и няма данни за физикохимичните показатели. Поради тази причина към настоящия момент тези тела не могат да бъдат класифицирани по отношение на физикохимични показатели, но за оценка на въздействията върху тях и определяне на състоянието им са използвани останалите компоненти – хидроморфологични въздействия и преди всичко оценка на екологичното състояние по биотичен индекс, който съгласно ЕРДВ е водещ при определяне на състоянието на водните тела.
За 10 водни тела няма данни за хидробиологичен мониторинг. При тяхната оценка е използвана наличната информация за хидроморфологичните въздействия и данните от физикохимичните анализи.
Липсата на определени референтни стойности за биологични качествени параметри за всички типове повърхностни водни тела категория “реки” в Западнобеломорски район не позволява да бъдат пресметнати и представени числово коефициентите EQR.
Крайно недостатъчни са данните от провеждан собствен мониторинг на емитери, формиращи отпадъчни води – по отношение на количество и качество на заустваните отпадъчни води, както и от титуляри на разрешителни за водоползване за други цели. Един по-засилен контрол по изпълнение на условията на вече издадените разрешителни би довел до значително разширяване на базата данни за оказвания натиск и въздействия върху водните тела и последващо по-детайлно и по-достоверно тяхно анализиране и оценка.
Липсата на подходящи методики за оценка на различните видове натиск върху повърхностните и подземните тела доведе до невъзможност да се проследят и анализират в детайли някои от въздействията, до невъзможност да се оцени тяхната големина и сила - например при оценка на дифузните източници на замърсяване или при оценката на хидроморфологичните въздействия. При тези видове оценки на натиска е подходено главно от експертна гледна точка.
Липсата на данни за химичното и екологично състояние на някои повърхностни водни тела, както и на данни за химичното и количествено състояние на някои подземни водни тела ще бъде отстранена чрез промяна в програмите за мониторинг на повърхностни води на БД ЗБР – Благоевград. Ще бъдат избрани и изградени нови пунктове за мониторинг в тези тела, ще се разработят допълнителни програми за мониторинг в тях и по този начин ще бъдат набавени данни за всички параметри на състоянието.
2.2. Програма за мониторинг на нитратите и еутрофикацията
На основание чл. 8 от Наредба №2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници се извърши анализ на 15 пункта за мониторинг на повърхностни води и на 10 пункта за мониторинг на подземни води, включени в Заповед № РД 355/30.05.2009 г. за периода 2009 г.-2010 г.
Обобщените данни от пунктовете за мониторинг на повърхностни води на БД ЗБР - Благоевград за съдържанието на нитрати и на еутрофикацията на водите, получении в резултат от изпълнение на Заповед № РД 355/30.05.2009 г. на Министъра на околната среда и водите за периода 2009 г.- 2010 г., Данните от собствен мониторинг на нитрати в повърхностните води за периода 2009 г.- 2010 г., както и Обобщените данни от програмите за мониторинг на подземни води на БД ЗБР - Благоевград за съдържанието на нитрати във водите, получени в резултат от изпълнение на Заповед № РД 355/30.05.2009 г. на Министъра на околната среда и водите за периода 2009 г.- 2010 г. и данни от провеждан собствен мониторинг на подземни води показват следното:
Извършеният анализ на данните от пунктовете за мониторинг на повърхностни води за периода 2009 г.-2010 г. показва, че съдържанието на нитрати е по-малко от 25 мг/л.
Данните от собствен мониторинг на повърхностни води за периода 2009 г.-2010 г. показват, че съдържанието на нитрати е по-малко от 50 мг/л.
Данните от проведения през 2009 и 2010 г. мониторинг на подземни води от страна на БД ЗБР – Благоевград и данните от собствен мониторинг на подземни води показват, че значимо и трайно присъствие на нитрати с концентрации над 50 мг/л се наблюдават в подземно водно тяло BG4G000000Q001 – Порови води в Кватернер Струмешница и подземно водно тяло BG4G000000N011 - Порови води в Неоген Струмешница. На това основание БД ЗБР – Благоевград е изготвило предложение до МОСВ за включването на тези две подземни водни тела в Списъка на уязвимите зони, които за замърсени и застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници – Заповед на МОСВ № РД – 930/25.10.2010 г.
За някои от останалите подземни водни тела от кватернерния слой също се наблюдават единични превишения на нитратите над 50 мг/л, но тези превишения са еднократни.
ІІІ. Мониторинг и оценка на състоянието на подземните води
В Западнобеломорски район за басейново управление са идентифицирани 39 броя подземни водни тела, разположени в 5 водоносни хоризонта, описани подробно в Плановете за управление на речните басейни на реките Струма, Места и Доспат.
-
Оценка на състоянието на подземните водни тела
Състоянието на подземните води се определя от тяхното химично и количествено състояние. За общата окончателна оценка се приема като крайна по-лошата от двете оценки на химичното и количественото състояния.
-
Оценка на химичното състояние
Най-уязвими за антропогенния натиск са следните видове подземни водни тела:
-
с изцяло открити за въздействията площи – кватернер;
-
разположени в плиткозалягащи водоносни хоризонти, с частични открити площи – неоген;
-
тела с порьозна, пропусклива за въздействията структура – карст.
Основните видове антропогенни въздействия, които влияят върху химичното състояние на подземните водни тела са :
-
населени места без изградена канализация;
-
земеделски дейности;
-
животновъдство;
-
инфилтрация на замърсители от депа за твърди битови отпадъци без изградени регулиращи екрани;
-
инфилтрация на замърсители от нерегламентирани депа за твърди битови отпадъци и депа без изградени регулиращи екрани;
-
минни дейности, добив на рудни и нерудни изкопаеми и редки метали по различни способи;
-
комбиниран ефект от различни значими въздействия.
Оценката на химичното състояние на подземните водни тела в Западнобеломорски район е направена на базата на сравняване на измерените концентрации за различните замърсители в пунктове за мониторинг за всяко подземно водно тяло със стандартите за качество за тези замърсители в Приложение №1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2007 г – За проучване, опазване и ползване на подземните води.
Методиката за оценка на химичното състояние на подземните водни тела е разработена в рамките на проект “Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на класификационна система за химичното състояние на подземните водни тела” , финансиран от Оперативна програма “Околна среда”.
В рамките на този проект бяха установени фоновите стойности на различните замърсители в подземните водни тела, както и бяха определени праговете на замърсяване за всеки тип подземни водни тела.
След извършената оценка и анализ на химичното състояние на подземните водни тела в Западнобеломорски район може да се направят следните изводи :
- При оценка на химичното състояние на определените 39 подземни водни тела в БД ЗБР – Благоевград не са установени подземни водни тела в лошо химично състояние. Всички 39 подземни водни тела са в добро химично състояние;
- В някои от телата – предимно в плитко залягащите и открити слоеве – в кватернерния слой са идентифицирани определени локални участъци, в които има единични превишения на стандартите за качество за някои замърсители - нитрати, амониев йон, сулфати. Но като цяло - тези локални превишения не превишават повече от 30 % от откритата площ на подземното водно тяло и затова тези тела са определени като тела в добро химично състояние;
- В Западнобеломорски район няма регистрирани директни зауствания на отпадни води в подземни водни тела – което е в съответствие с изискванията на ЕРДВ
- В Западнобеломорски район няма регистрирани случи на замърсяване на подземни водни тела чрез интрузия;
- За 12 броя подземни водни тела в басейните на реките Струма, Места и Доспат липсват значими антропогенни въздействия. Тези тела се намират в изключително трудно достъпни високопланински райони. Повечето от тях по произход са пукнатинни, слабоводообилни, с малки естествени ресурси. Върху тяхната площ почти липсват населени места и не се наблюдава никаква антропогенна дейност / в това число земеделие и животновъдство/, която да повлияе върху тяхното химично състояние.
-
Оценка на количественото състояние на подземните водни тела на територията на БД ЗБР – Благоевград.
Количествения статус на подземните водни тела може да бъде само два вида – добър или лош. Добър количествен статус на подземно водно тяло е онзи, при който водоползването от едно тяло не превишава неговите експлоатационни естествени водни ресурси (наличния ресурс от подземни води).
При определяне на количественото състояние на подземните водни тела в БД ЗБР – Благоевград за всяко подземно водно тяло са сравнени стойността на неговите експлоатационни естествени водни ресурси (изчислени при определяне на характеристиките на всяко подземно водно тяло) с общата стойност на водовземанията от същото тяло – по данни от издадени разрешители за водоползване от подземни води в БД ЗБР – Благоевград и по данни за водоползвания за битови нужди – до 10 куб. м/ден, за които не е необходимо да се издава разрешително и този вид водоползвания са само на регистрационен режим .
Резултатите от анализа на оценка на съотношението експлоатационни ресурси / водоотнемане , което е от значение за определяне на количественото състояние на подземните водни тела по басейни на реките Струма, Места и Доспат показватр че нито едно подземно водно тяло не е в лошо количествено състояние.
Обобщена оценката на състоянието на подземните водни тела е направена като са съпоставени оценките за химичното и количествено сътояние на подземните водни тела. По-лошата от двете оценки е определяща и водеща за цялостната оценка на състоянието на всяко подземно водно тяло.
Сподели с приятели: |