Бюлетин за състоянието на повърхностните и подземните води на тероторията на басейнова дирекция

За 4 водни тела няма данни за хидробиологичен мониторинг. При тяхната оценка е използвана наличната информация за хидроморфологичните въздействия и данните от физико-химичните анализи.

Недостатъчни са данните от провеждан собствен мониторинг на емитери, формиращи отпадъчни води – по отношение на количество и качество на заустваните отпадъчни води, както и от титуляри на разрешителни за водоползване за други цели. По-засилен контрол по изпълнение на условията на вече издадените разрешителни би довел до значително разширяване на базата данни за оказвания натиск и въздействия върху водните тела и последващо по-детайлно и по-достоверно тяхно анализиране и оценка.

Липсата на подходящи методики за оценка на различните видове натиск върху повърхностните и подземните тела доведе до невъзможност да се проследят и анализират в детайли някои от въздействията, до невъзможност да се оцени тяхната големина и сила - например при оценка на дифузните източници на замърсяване или при оценката на хидроморфологичните въздействия. При тези видове оценки на натиска е подходено главно от експертна гледна точка.

Направената оценка на 7 повърхностни водни тела - категория „река” (5 са категория „река” и 2 - приравнени към „река”) в басейна на река Доспат по показателя АИБИ е дадена в Таблица 14 и показват следните обобщени резултати:

• 
  в много добро състояние е 1 водно тяло;
  
• 
  в добро състояние са 2 водни тела;
  
• 
  в умерено състояние е 1 водно тяло;
  
• 
  в незадоволително състояние е 1 водно тяло.
  

Резултатите от анализа на физикохимичните показатели за оценка на екологичното състояние на идентифицираните 7 повърхностни водни тела (5 са категория “река” и 2 - приравнени към „река”) в поречие Доспат (разгледани подробно в Раздел IV. Мониторинг на водите,) , са посочени в Таблица 14 и показват следните обобщени резултати:

• 
  в добро състояние/потенциал са 4 водни тела;
  
• 
  в незадоволително състояние е 1 водно тяло.
  

В програмата за оперативен мониторинг за 2010 година е включен язовир Доспат. Резултатите от физикохимичните анализи показват, че това водно тяло е в добър потенциал.

Експертната оценка и резултатите от програмите за мониторинг, както и резултатите, представени в ПУРБ в Раздел IV. Мониторинг на водите показват, че идентифицираните в поречие Доспат две водни тела приравнени към „река” (яз.Доспат и група-яз.Широка поляна и яз.Блатото) са с добър потенциал.
Непостигането на добро състояние и риска за водните тела в поречие Доспат е свързан най-често с превишенията на стойностите за различни замърсители, които са ключови параметри на използваната класификационна система - това са показателите нитритен азот, фосфати и общ фосфор.
Основните видове точкови въздействия, водещи до този резултат са:

• 
  зауствания от населени места без изградени пречиствателни станции за отпадъчи води;
  
• 
  дифузно замърсяване, причинено от населени места без изградена канализация и от земеделски дейности;
  
• 
  комбиниран ефект от различни значими въздействия.
  

Резултатите от направената оценка на натиска по отношение на хидроморфологичните въздействия на идентифицираните 7 повърхностни водни тела – категория “река” и приравнени към „река” в басейна на река Доспат са следните:

• 
  в добро състояние/потенциал са 4 повърхностни водни тела;
  
• 
  в умерено състояние е 1 повърхностно водно тяло;
  
• 
  в незадоволително състояние са 2 повърхностни водни тела.
  

За двете водни тела – приравнени към „река” оценката по хидроморфологични въздействия е направена на базата на експертна оценка.

Оценката на въздействието по водоотнемане и морфологични въздействия върху повърхностните водни тела категория “река” в басейна на река Доспат е представена подробно в ПУРБ.

4. Обобщена оценка на състоянието на повърхностните водни тела - категория “река” и приравнени към „река”.
Оценката на състоянието на повърхностните водни тела – категория „река” е изготвена като са взети в предвид и трите компонента на екологичното състояние: физикохимични параметри, хидроморфологични въздействия и биологични качествени параметри – АИБИ. Определящо за крайната оценка на състоянието е най-лошото от тези три състояния за всяко повърхностно водно тяло.

От идентифицираните 7 повърхностни водни тела – категория “река” и приравнени към „река” в басейна на река Доспат:

• 
  в добро състояние/потенциал са 3 повърхностни водни тела;
  
• 
  в умерено състояние са 2 повърхностни водни тела;
  
• 
  в незадоволително състояние са 2 повърхностни водни тела.
  

За двете водни тела в басейна на река Доспат, приравнени към „река”, оценката на състоянието им е извършена като на стоящи води. Използвани са нормите в Приложение № 1 към чл. 2, т.1 на действащата Наредба № 4/2000 г.- За качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми и експертна оценка.

Експертната оценка и резултатите, представени в ПУРБ в Раздел IV. Мониторинг на водите показват, че идентифицираните в поречие Доспат две водни тела приравнени към „река” (яз.Доспат и група-яз.Широка поляна и яз.Блатото) са с добър потенциал.

Таблица 14. Обобщена оценка на състоянието на повърхностните водни тела категория “река” в басейна на река Доспат

N по ред	Код EU_CD	Описание на водното тяло	Оценка по ФХП	Оценка по хидроморфологични въздействия	Екологичен статус (по АИБИ)	Обща оценка на състоянието за 2010 г.
1.	BG4DO900R116	Река Доспат от изворите до язовир Доспат.	добро състояние През 2010г няма данни	добро състояние	много добро състояние	добро състояние
2.	BG4DO135R118	Река Доспат от язовир Доспат до българо-гръцката граница.	незадоволително състояние Превишения по нитритен азот. Еднократно превишение по БПК5, ХПК и фосфати.	незадоволително състояние	незадоволително състояние	незадоволително състояние
3.	BG4DO600R120	Река Сърнена река с левия си приток Керелова река от изворите до вливането й в река Доспат.	добро състояние През 2010г няма данни	незадоволително състояние	добро състояние През 2010г няма данни	незадоволително състояние
4.	BG4DO135R121	Река Осинска от изворите до вливането й в река Доспат.	няма данни	умерено състояние	добро състояние През 2010г няма измервания	умерено състояние
5.	BG4DO600R122	Река Жижовска от изворите до вливането й в река Доспат.	няма данни	добро състояние	умерено състояние През 2010г няма измервания	умерено състояние
6.	BG4DO900R117	Язовир Доспат	Добър потенциал			Добър потенциал
7.	BG4DO600R119	Група – яз. Широка поляна, яз. Блатото	Добър потенциал През 2010г няма данни			Добър потенциал

5. Празноти и липса на информация
За 2 броя повърхностни водни тела категория “река” през 2010 г. в басейна на река Доспат не е провеждан мониторинг и няма данни за физикохимичните показатели. За оценка на въздействията върху тях и определяне на състоянието им са използвани останалите компоненти – хидроморфологични въздействия и преди всичко оценка на екологичното състояние по биотичен индекс, който съгласно ЕРДВ е водещ при определяне на състоянието на водните тела.

Липсата на определени референтни стойности за биологичните качествени параметри за всички типове повърхностни водни тела категория “река” в Западнобеломорски район и в частност в басейна на река Доспат не позволява да бъдат пресметнати и представени числово коефициентите EQR.

Крайно недостатъчни са данните от провеждан собствен мониторинг на емитери, формиращи отпадъчни води – по отношение на количество и качество на заустваните отпадъчни води, както и от титуляри на разрешителни за водоползване за други цели. Един по-засилен контрол по изпълнение на условията на вече издадените разрешителни би довел до значително разширяване на базата данни за оказвания натиск и въздействия върху водните тела и последващо по-детайлно и по-достоверно тяхно анализиране и оценка.

Липсата на подходящи методики за оценка на различните видове натиск върху повърхностните и подземните тела доведе до невъзможност да се проследят и анализират в детайли някои от въздействията, до невъзможност да се оцени тяхната големина и сила - например при оценка на дифузните източници на замърсяване или при оценката на хидроморфологичните въздействия. При тези видове оценки на натиска е подходено главно от експертна гледна точка.

От идентифицираните 122 повърхностни водни тела – категория “река” и приравнени към „река” в Западнобеломорски район за басейново управление:

- в много добро състояние е 1 повърхностно водно тяло;

- в добро състояние/потенциал са 49 повърхностни водни тела;

- в умерено състояние/потенциал са 49 повърхностни водни тела;

- в незадоволително състояние са 11 повърхностни водни тела;

- в лошо състояние/потенциал са 12 повърхностни водни тела.
Оценката на състоянието на повърхностните водни тела категория “река” в Западнобеломорски район е представена подробно в ПУРБ в Раздел II, т.2.3.5.на Плановете за управление на речните басейни на реките Струма, Места и Доспат.
За 39 водни тела категория „река” в Западнобеломорски район за басейново управление през 2010 г. не е провеждан мониторинг и няма данни за физикохимичните показатели. Поради тази причина към настоящия момент тези тела не могат да бъдат класифицирани по отношение на физикохимични показатели, но за оценка на въздействията върху тях и определяне на състоянието им са използвани останалите компоненти – хидроморфологични въздействия и преди всичко оценка на екологичното състояние по биотичен индекс, който съгласно ЕРДВ е водещ при определяне на състоянието на водните тела.

За 10 водни тела няма данни за хидробиологичен мониторинг. При тяхната оценка е използвана наличната информация за хидроморфологичните въздействия и данните от физикохимичните анализи.

Липсата на определени референтни стойности за биологични качествени параметри за всички типове повърхностни водни тела категория “реки” в Западнобеломорски район не позволява да бъдат пресметнати и представени числово коефициентите EQR.

Крайно недостатъчни са данните от провеждан собствен мониторинг на емитери, формиращи отпадъчни води – по отношение на количество и качество на заустваните отпадъчни води, както и от титуляри на разрешителни за водоползване за други цели. Един по-засилен контрол по изпълнение на условията на вече издадените разрешителни би довел до значително разширяване на базата данни за оказвания натиск и въздействия върху водните тела и последващо по-детайлно и по-достоверно тяхно анализиране и оценка.

Липсата на подходящи методики за оценка на различните видове натиск върху повърхностните и подземните тела доведе до невъзможност да се проследят и анализират в детайли някои от въздействията, до невъзможност да се оцени тяхната големина и сила - например при оценка на дифузните източници на замърсяване или при оценката на хидроморфологичните въздействия. При тези видове оценки на натиска е подходено главно от експертна гледна точка.

Липсата на данни за химичното и екологично състояние на някои повърхностни водни тела, както и на данни за химичното и количествено състояние на някои подземни водни тела ще бъде отстранена чрез промяна в програмите за мониторинг на повърхностни води на БД ЗБР – Благоевград. Ще бъдат избрани и изградени нови пунктове за мониторинг в тези тела, ще се разработят допълнителни програми за мониторинг в тях и по този начин ще бъдат набавени данни за всички параметри на състоянието.

Обобщените данни от пунктовете за мониторинг на повърхностни води на БД ЗБР - Благоевград за съдържанието на нитрати и на еутрофикацията на водите, получении в резултат от изпълнение на Заповед № РД 355/30.05.2009 г. на Министъра на околната среда и водите за периода 2009 г.- 2010 г., Данните от собствен мониторинг на нитрати в повърхностните води за периода 2009 г.- 2010 г., както и Обобщените данни от програмите за мониторинг на подземни води на БД ЗБР - Благоевград за съдържанието на нитрати във водите, получени в резултат от изпълнение на Заповед № РД 355/30.05.2009 г. на Министъра на околната среда и водите за периода 2009 г.- 2010 г. и данни от провеждан собствен мониторинг на подземни води показват следното:

Извършеният анализ на данните от пунктовете за мониторинг на повърхностни води за периода 2009 г.-2010 г. показва, че съдържанието на нитрати е по-малко от 25 мг/л.

Данните от собствен мониторинг на повърхностни води за периода 2009 г.-2010 г. показват, че съдържанието на нитрати е по-малко от 50 мг/л.

Данните от проведения през 2009 и 2010 г. мониторинг на подземни води от страна на БД ЗБР – Благоевград и данните от собствен мониторинг на подземни води показват, че значимо и трайно присъствие на нитрати с концентрации над 50 мг/л се наблюдават в подземно водно тяло BG4G000000Q001 – Порови води в Кватернер Струмешница и подземно водно тяло BG4G000000N011 - Порови води в Неоген Струмешница. На това основание БД ЗБР – Благоевград е изготвило предложение до МОСВ за включването на тези две подземни водни тела в Списъка на уязвимите зони, които за замърсени и застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници – Заповед на МОСВ № РД – 930/25.10.2010 г.

За някои от останалите подземни водни тела от кватернерния слой също се наблюдават единични превишения на нитратите над 50 мг/л, но тези превишения са еднократни.

1. 
   Оценка на състоянието на подземните водни тела
   

Състоянието на подземните води се определя от тяхното химично и количествено състояние. За общата окончателна оценка се приема като крайна по-лошата от двете оценки на химичното и количественото състояния.

1. 
   Оценка на химичното състояние
   

Най-уязвими за антропогенния натиск са следните видове подземни водни тела:

• 
  с изцяло открити за въздействията площи – кватернер;
  
• 
  разположени в плиткозалягащи водоносни хоризонти, с частични открити площи – неоген;
  
• 
  тела с порьозна, пропусклива за въздействията структура – карст.
  

• 
  населени места без изградена канализация;
  
• 
  земеделски дейности;
  
• 
  животновъдство;
  
• 
  инфилтрация на замърсители от депа за твърди битови отпадъци без изградени регулиращи екрани;
  
• 
  инфилтрация на замърсители от нерегламентирани депа за твърди битови отпадъци и депа без изградени регулиращи екрани;
  
• 
  минни дейности, добив на рудни и нерудни изкопаеми и редки метали по различни способи;
  
• 
  комбиниран ефект от различни значими въздействия.
  

Оценката на химичното състояние на подземните водни тела в Западнобеломорски район е направена на базата на сравняване на измерените концентрации за различните замърсители в пунктове за мониторинг за всяко подземно водно тяло със стандартите за качество за тези замърсители в Приложение №1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2007 г – За проучване, опазване и ползване на подземните води.

Методиката за оценка на химичното състояние на подземните водни тела е разработена в рамките на проект “Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на класификационна система за химичното състояние на подземните водни тела” , финансиран от Оперативна програма “Околна среда”.

В рамките на този проект бяха установени фоновите стойности на различните замърсители в подземните водни тела, както и бяха определени праговете на замърсяване за всеки тип подземни водни тела.

След извършената оценка и анализ на химичното състояние на подземните водни тела в Западнобеломорски район може да се направят следните изводи :

- При оценка на химичното състояние на определените 39 подземни водни тела в БД ЗБР – Благоевград не са установени подземни водни тела в лошо химично състояние. Всички 39 подземни водни тела са в добро химично състояние;

- В някои от телата – предимно в плитко залягащите и открити слоеве – в кватернерния слой са идентифицирани определени локални участъци, в които има единични превишения на стандартите за качество за някои замърсители - нитрати, амониев йон, сулфати. Но като цяло - тези локални превишения не превишават повече от 30 % от откритата площ на подземното водно тяло и затова тези тела са определени като тела в добро химично състояние;

- В Западнобеломорски район няма регистрирани директни зауствания на отпадни води в подземни водни тела – което е в съответствие с изискванията на ЕРДВ

- В Западнобеломорски район няма регистрирани случи на замърсяване на подземни водни тела чрез интрузия;

- За 12 броя подземни водни тела в басейните на реките Струма, Места и Доспат липсват значими антропогенни въздействия. Тези тела се намират в изключително трудно достъпни високопланински райони. Повечето от тях по произход са пукнатинни, слабоводообилни, с малки естествени ресурси. Върху тяхната площ почти липсват населени места и не се наблюдава никаква антропогенна дейност / в това число земеделие и животновъдство/, която да повлияе върху тяхното химично състояние.

2. 
   Оценка на количественото състояние на подземните водни тела на територията на БД ЗБР – Благоевград.
   

Количествения статус на подземните водни тела може да бъде само два вида – добър или лош. Добър количествен статус на подземно водно тяло е онзи, при който водоползването от едно тяло не превишава неговите експлоатационни естествени водни ресурси (наличния ресурс от подземни води).

При определяне на количественото състояние на подземните водни тела в БД ЗБР – Благоевград за всяко подземно водно тяло са сравнени стойността на неговите експлоатационни естествени водни ресурси (изчислени при определяне на характеристиките на всяко подземно водно тяло) с общата стойност на водовземанията от същото тяло – по данни от издадени разрешители за водоползване от подземни води в БД ЗБР – Благоевград и по данни за водоползвания за битови нужди – до 10 куб. м/ден, за които не е необходимо да се издава разрешително и този вид водоползвания са само на регистрационен режим .

Резултатите от анализа на оценка на съотношението експлоатационни ресурси / водоотнемане , което е от значение за определяне на количественото състояние на подземните водни тела по басейни на реките Струма, Места и Доспат показватр че нито едно подземно водно тяло не е в лошо количествено състояние.