Canine Inherited Disorders Database (1998), плод на


Лечение. Единственият начин за лечение е отстраняване на засегнатата леща и заменянето й със синтетична такава. Развъдни съвети



страница2/8
Дата31.03.2018
Размер1 Mb.
#63342
1   2   3   4   5   6   7   8

Лечение. Единственият начин за лечение е отстраняване на засегнатата леща и заменянето й със синтетична такава.

Развъдни съвети. Профилактиката на това заболяване има много важно значение, защото тя дава възможност за ограничаване и дори за ликвидиране на заболяването в популациите. Най-важното в случая е да се изясни начина за наследяване на катарактата и след това борбата с нея да се включи в селекционните програми. Съществено значение има използването на създадените ДНК тестове (VetGen, USA и др.) за откриване на хетерозиготните носители при рецесивно наследяващите се форми, защото хетерозиготните носители не проявяват клиника на заболяването, но са основен източник за разпространение на болестта.

Литература

1. K. C. BARNETT. Hereditary cataract in the German Shepherd Dog. J. Small Anim. Practice, 1986, Vol. 27, 6, 387 – 395.

2. Gelatt K.N., Samuelson D.A., Bauer J.E,. Das N.D., Wolf E.D., Barrie K.P., Andresen T.L. Inheritance of congenital cataracts and microphthalmia in the Miniature Schnauzer. Am. J. Vet. Res., 1983, 44(6):1130-2.

3. Mellersh C.S., Pettitt L., Forman O.P., Vaudin M., Barnett K.C. Identification of mutations in HSF4 in dogs of three different breeds with hereditary cataracts. Vet. Ophthalmol., 2006, 9(5):369-78.

4. C. Müller and O. Distl. Linkage and association analyses of intragenic SNPs in the canine β-crystallin genes CRYBB1, CRYBB2, CRYBB3, CRYBA1 and CRYBA4 with primary cataracts in wire-haired Dachshunds. Animal Genetics, 2007, 39, 1,  87 – 88.

5. Shastry B.S. and Reddy V.N. Studies on congenital hereditary cataract and microphthalmia of the miniature schnauzer dog. Biochem. Biophy.s Res. Commun., 1994, 30, 203(3):1663-7.

6. Zhang R.L., Samuelson D.A., Zhang Z.G., Reddy V.N., Shastry B.S. Analysis of eye lens-specific genes in congenital hereditary cataracts and microphthalmia of the miniature schnauzer dog. Invest. Ophthalmo.l Vis. Sci., 1991, 32(9):2662-5.
Дистрофия на роговицата (Corneal dystrophy)

Други наименования: Boxer corneal ulceration, indolent/persistent ulcer, epitelial/stromal corneal dystrophy, endotelial corneal dystrophy, corneal lipid dystriphy, epitelial erosion.

Характеристика. Дистрофията на корнеята е наследствена аномалия, която засяга един или повече от слоевете на тази част от окото. Обикновено се засягат и двете очи въпреки, че симетричността не е задължителна. Хронични или рекурентни повърхностни язви могат да се появят в зависимост от корнеалния слой, който е засегнат:

- Епителиална дистрофия (Epithelial dystrophy) – причинява повърхностни и болезнени ерозии или язви в корнеята.

- Епителиална/стромална дистрофия (Еpithelial/stromal dystrophy) - наблюдават се белезникави кристаловидни липидни депозити, обикновено с холестеролен произход в повърхностните слоеве на корнеята. Това ни кара да мислим, че са резултата от нарушен липиден метаболизъм в корнеята. Тези отлагания обикновено не създават проблеми. Могат да се видят бели до сиви помътнявания в едното или двете очи на кучето.



- Ендотелиална дистрофия (Endothelial dystrophy) – засягат се функциите на ендотелиалните клетки. В резултат на това се “вгражда” течност в корнеята (корнеален едем),  която помътнява нормално прозрачната корнея и може да намали зрителната способност на окото. Отокът може да направи така, че окото да изглежда синьо. Наблюдават се също рекурентни, нелечими, повърхностни язви на корнеята.

Наследяване. При Сибирското хъски е доказано, че корнеалната дистрофия се наследява като автозомно-рецесивен признак с различна експресивност. При Ейрделите наследяването е свързана с пола. Начинът за наследяване при другите породи не е известен. Кои породи страдат най-често от дистрофия на корнеята?

- корнеална дистрофия с епителни ерозии (corneal dystrophy with epithelial erosion): Боксер (7 до 8 години и по-възрастни), Пемброк уелш корги, Бостон териер, Шетландска овчарка.



- епителна/стромална дистрофия: Ейрдел, Афганска хрътка, Американски кокер шпаньол, Басенджи, Бийгл, Брадато коли, Бишон фриз (Bichon frise), Бриард, Кавалиер кинг чарлз шпаньол (Cavalier King Charles spaniel), Дакел, Английски спрингер шпаньол, Германска овчарка, Голден ретривър, Ирландски вълкодав, Лабрадор ретривър, Миниатюрен пинчер, Nova Scotia duck tolling retriever, Пастирско коли, Самоед, Сибирско хъски, Визла.

- ендотелиална дистрофия (endothelial dystrophy): Басенджи, Бостон териер, Чихуахуа, Чау чау, Дакел.

Признаци.

- Корнеална дистрофия (corneal dystrophy - epithelial erosion): корнеалната дистрофия при Шетландската овчарка се проявява като много малки сиво-бели помътнявания, които могат да са свързани с болезнени повърхностни ерозии на корнеята. При по-възрастните боксери дистрофията на повърхностния епител причинява хронична корнеална улцерация. Язвичките са болезнени, трудни за лечение и често отново се появяват ако е постигнат лечебен ефект.

- Епителна/стромална дистрофия (epithelial/stromal dystrophy): Помътняването на очите на кучетата при тази форма може да стане доста очевидна с напредване на възрастта. В повечето случаи натрупването на липидни депозити не засяга съществено зрението на животните. При някои породи като Ейрделите (3 до 4 годишна възраст) и Бийгълите помътняването може да прогресира до ниво, което уврежда зрението.

- Ендотелиална дистрофия (endothelial dystrophy): С напредване на времето течноста включена в корнеята предизвиква нейното възпаление и намаляване на зрението. "Водните мехурчета" (bullous keratopathy) могат да нарастват, да разкъсат корнеята и да се образуват болезнени ерозии и язви.

Диагноза. Собствениците на кучета или ветеринарните лекари могат да забележат едно или няколко бели до сиви петна в едното или двете очи на кучето. Увеличаването им може да покаже кристалинните депозити в по-дълбоките слоеве на корнеята или просто да я замъгли. Ако се образуват епителни ерозии кучето може да покаже признаци на дискомфорт като увеличено сълзене, кривогледство и триене на окото. Ветеринарният лекар трябва да изследва окото (очите) за ерозии или ако установи оток да изследва за наличие на мехурчета (bullous keratopathy). Може да се приложи и теста за флуоресцентно оцветяване за да се открият корнеални язви. При Шетландската овчарка теста на Шример (Schirmer test) за изследване на сълзите често показва ниски стойности.

Лечение. При кучета, които показват болка и повърхностни епителни ерозии (най-често при боксерите и Шетландската овчарка) лечението има за цел да елиминира лезиите. Подробно описание на лечението на епителните ерозии е представено в учебника по “Ветеринарно-медицинска офталмология” (Койчев и Хубенов, 1998). Напоследък се използват и по-съвременни методи на лечение. Murphy et al. (2001) получават много добър лечебен ефект при прилагане на субстанция Р изолирана от сълзите на здрави кучета и добавяне на инсулиноподобен растежен фактор (IGF)-1. Bromberg (2002) препоръчва прилагане на адхезивна изобутил цианоакрилатна тъкан при рефракторна корнеална улцерация. Хирургично лечение може да се използва при продължителен хроничен дискомфорт.

Най-често стромалните дистрофии (stromal dystrophies) не причиняват дискомфорт на кучетата, не влияят върху зрението им и поради това не се налага лечение.

При ендотелиалните дистрофии (endothelial dystrophy) не се налага лечение в ранните стадии на зоболяването. Тъй като отокът (или включената в корнеята течност) се увеличава е възможно да се появят "водни мехурчета" (bullous keratopathy), които могат да я разкъсат и да причинят болезнени ерозии. В този случай ветеринарният лекар трябва да предпише хиперосмотични разтвори, които са специфично лечение на bullous keratopathy (hyperosmotic solutions), а също и лекарства за лечение на корнеалните язви ако такива се появят. Съществуват и хирургични методи за лечение, но това се прави само от ветеринарни офталмолози и се прилагат ако ерозиите перзистират или се появяват отново след медикаментозно лечение.

Развъдни съвети.

- Епителна/стромална дистрофия (epithelial/stromal dystrophy) - дори когато помътняванията свързани с повърхностната корнеална дистрофия не са достатъчно плътни за да засегнат зрението, страдащите от това заболяване кучета не трябва да се използват за разплод.

- епителни ерозии и ендотелна дистрофия (epithelial erosions and endothelial dystrophy) – болните кучета и техните близки родственици също не трябва да се използват за разплод.

Литература.

1. К. Койчев, Х. Хубенов. Ветеринарно-медицинска офталмология, 1998, Издателство “НИС при Тракийски Университет”, Стара Загора.

2. Bromberg N. M. Cyanoacrylate tissue adhesive for treatment of refractory corneal ulceration. Veterinary Ophthalmology, 2002, 5, 1, 55 – 60.

3. Murphy, C.J. 1992.  Disorders of the cornea and sclera. In R.. Kirk and J.D. Bonagura (eds.) Current Veterinary Therapy XI Small Animal Practice, p. 1101-1111.  WB Saunders Co., Toronto.  good information on therapy

4. Murphy Ch. J., C. F. Marfurt, A. McDermott1, E. Bentley, G. A. Abrams, T. W. Reid and S. Campbell. Investigative Ophthalmology and Visual Science, 2001;42:2252-2261.


Ектропиум (Ectropium)

Характеристика. Ектропиумът (извръщането на клепачите) е дефект, засягащ положението на клепачните ръбове, при което се наблюдава извиване клепачите навън (eversion). Това основно влияе върху отварянето на клепачите, което често води до възпаление на очите.  

Наследяване. Най-вероятно наследствената форма на ектропията се кодира от няколко гена (полигенно наследяване), което засяга кожата и другите структори, които изграждат клепачите, а освен това се засяга кожата покриваща лицето и главата на кучето. Ектропиумът най-често се среща при кучета със силно изразени лицеви черти, което често е породна особеност. Установена е при породите Басет хаунд, Блъдхаунд, Бохер, Булдог, Бултериер, Клъмбър шпаньол, Английски и Американски кокер шпаньол, Гордон сетер, Лабрадор ретривър, Спрингер шпаньол и Ши цу. Среща се също при някои големи породи кучета: Голямо Дейн (Great Dane), Мастиф, Санбернар, Нюфаундленд и Голямо Пиринейско куче (Great Pyrenees). При тези породи централната ниска част на клепача е често ектропична, докато клепачите в ъглите на очите са ентропични.

Признаци. Тъй като очите при това заборяване са в значителна степен отворени, кучетата с ектропиума са предразположени към алергични и бактериални конюнктивити. Засегнатите кучета може да развият сух кератоконюнктивит (keratoconjunctivitis sicca) поради намалена възможност за овлажняване и почистване на корнеята.

Диагноза. В допълнение на извиването на клепача (клепачите) кучетата с ектропиум често имат мукопурулентни изтечения от окото, зачервяване на конюнктивата и намалено отделяне на сълзи. За проверка на последното ветеринарният лекар трябва да направи теста за сълзи на Schirmer (Schirmer tear test). Този тест се прави много лесно – необходима е специална калибрирана лентичка от филтърна хартия (Schirmer tear test strip), която се поставя под долния клепач на окото за 60 секунди. Измерва се дължината на намокрянето и по специална скала се определя степента на секреция на сълзи. Този тест е много полезен, когато е необходимо да се потвърди или отхвърли диагнозата сух кератоконюнктивит (keratoconjunctivitis sicca).

Лентички за Schirmer test и приложението им.

Лечение. При умерен ектропиум не е необходимо лечение. Ако има вторичен сух кератоконюнктивит се предприема подходящо лечение. При по-тежки форми на ектропия се налага хирургично лечение (Donaldson et al., 2005; Койчев, Хубенов, 1998).

Развъдни съвети. Ектропията е едно от заболяванията на очите, което се проявява в резултат от допуснати грешки от развъдчиците в селекцията на кучетата. Необходимо е да се направи подходяща развъдна програма, да се използва специфичен отбор и подбор на кучетата за разплод като се преценяват не само формата на клепачите, но и формата на главата като цяло.

Литература.

Donaldson D., K. M. Smith , S. C. Shaw , J. Sansom and C. Hartley. Surgical management of cicatricial ectropion following scarring dermatopathies in two dogs. Vet. Оphthalmology, 2005, 8, 5,  361 – 366.


Ентропиум (Entropium)

Характеристика. Ентропиумът е заболяване на клепачите, което се характеризира с завиване на клепачния ръб към окото и засяга най-често долния клепач. Това води до зачервяване на окото, увреждане на корнеята и може съществено да увреди зрението на засегнатото куче.

Наследяване. Най-честа причина за това заболяване са наследствени дефекти. Счита се, че се кодира от няколко гена и се наследява като полигенен признак, който засяга кожата и други структори, които изграждат клепачите. Засяга се и кожата, която покрива главата. От значение е и формата на скулите. Това заболяване се среща при много породи, но най-често при Мастиф, Булмастиф, Шарпей и Чау чау. Диагностицирано е още при Акита, Американски Стафордшир териер, Пекинез, Булдог, Померанско куче, Пуг, Японски шин, Ши цу, Йоркшир териер, Стафордшир бултериер, Далматин, Староанглийска овчарка, Ротвайлер, Сибирско хъски, Визла, Ваймаранер (Weimaraner), тои и миниатюрен пудел, при някои хаунди (Басет и Блъдхаунд), шпаньоли (Клъмбер, Английски и Американски кокер шпаньол, Английски спрингер шпаньол, Английски тои шпаньол, Тибетски шпаньол) и някои спортни породи (Чийзпийк бей ретривър, Гладкокосмест ретривър, Голдън ретривиър, Гордон сетер, Ирландски сетер, Лабрадор ретривър). Често се среща и при големите породи като Голямо Дейн, Бернско планинско куче, Мастиф, Санбернар, Нюфаундленд и Голямо пиринейско куче (Great Pyrenees). При тези породи централната част на долния клепач често е с ектропиум, а в ъглите се формира ентропиум.

Признаци. Обикновено заболяването се забелязва преди кучетата да навършат 1 година. Дискомфорта причинен от ентропиума предизвиква повишено отделяне на сълзи и кривогледство. Кучето може да стане чувствително към светлина и да започне да трие очите си. Хроничното възпаление може да причини улцерация на корнеята и разраняване, което е болезнено и ако не се приложи лечение може да увреди зрението.

Диагноза. Ентропиумът (извиване на клепача навътре) е очевидна. Най-често се засягат и двете очи. В зависимост от възпалението на корнеята и продължителността на заболяването може да се проявят и други признаци като описаните по-горе. Ветеринарният лекар трябва да оцени степента на ентропиума и да приложи флуоресцентно оцветяване за да установи има ли язви на корнеята. Важно! Прилагането на типичен очен анестетик за анестезия на корнеята и конюнктивата дава възможност за избягване на ентропиален спазъм и за по-добра оценка на заболяването. Това е особено важно преди хирургическа интервенция.

Лечение. Ентропиума се лекува чрез хирургическа интервенция (Slatter, 1993; Stuhr et al., 1997; Williams, 2004; Койчев, Хубенов, 1998). При млади кучета, ако е възможно е по-добре да се отложи операцията докато кучето завърши телесното си развитие за да се даде възможност на лицевите структори да се развият напълно. Може да се наложат повече от една операции. Първата операция е за основна корекция на дефекта, а втората (или следващите ако са необходими) се правят за да се отстрани окончателно заболяването. При някои породи като Чау чау, които страдат от особено тежки форми на ентропия (свързана с лицевите черти) може да се наложат няколко операции.

Развъдни съвети. Ентропията е едно от заболяванията на очите, което е следствие на грешки допуснати от развъдчиците при селекцията на кучетата, особено при преценка на лицевите черти на лицевата част на главата. Необходимо е да се направи подходяща развъдна програма, да се използва специфичен отбор и подбор на кучетата за разплод като се преценяват не само формата на клепачите, но и формата на главата като цяло.

Някои клубове като The Vizsla Club of America е определила ентропията като крайно нежелан признак за породата и съветва развъдчиците да не използват за разплод кучета с такова заболяване. Такова отношение на ръководствата на клубовете към селекционерите е важно за да се прекрати използването на кучета за разплод с този или с други дефекти.



Литература.

1. Slatter, D. 1993. Textbook of Small Animal Surgery. p. 856-889. W.B. Saunders Co., Toronto.



2. Stuhr C.M., K. Stanz, C.J. Murphy, J. McAnulty. Stellate rhytidectomy: superior entropion repair in a dog with excessive facial skin. Journal of the American Animal Hospital Association, 1997, 33, 4, 342-345.

3. Williams D. L. Entropion correction by fornix-based suture placement: use of the Quickert - Rathbun technique in ten dogs. Veterinary Ophthalmology, 2004, 7, 5, 343–347


Глаукома (Glaucoma)

Други наименования: goniodysgenesis, pigmentary glaucoma

Характеристика. Глаукомата е водеща причина за слепотата при кучетата. Заболяването се появява при повишаване на налягането на течноста в окото. Ако налягането не може да бъде намалено се получава постояно увреждане на ретината и оптичния нерв, което намалява зрителните способности на кучето. Пълна слепота може да се получи ако вътреочното налягане се увеличи много и бързо или може да настъпи бавно в рамките на няколко седмици или месеца ако повишаването на вътреочното налягане е умерено и бавно. Глаукомата обикновено е много болезнена. Тя може да бъде първична (наследствена) или вторична като следствие на други очни заболявания като луксация на лещите, тумори в окото и увеит.

- Първичната (наследствената) глаукома причинява увеличаване на налягането в окото поради неправилен дренаж (преминаване) на течноста през иридокорнеалния ъгъл. Когато ъгълът, в който ириса и корнеята се свързват е голям глаукомата се класифицира като отворен ъгъл. Когато основата на ириса е изнесена напред, тогава глаукомата се описва като тесен ъгъл.



- Гониодисгенезис (Goniodysgenesis) се характеризира чрез анормална връзка на тъканта в ъгъла където се извършва преминаването на течността. Това може да повиши очното налягане и да предизвика глаукома.

- При пигментираната глаукома (pigmentary glaucoma) запушването на дренажа, през който преминава течността се причинява от натрупване на пигментни клетки в иридокорнеалния ъгъл и склерата. Повишаването на очното налягане е прогресивно и често резултатът е ослепяване.



Наследяване. Наследяването на глаукомата с отворен ъгъл е като автозомно-рецесивен признак при бийгълите. Глаукомата с тесен ъгъл се наследява като автозомно-доминантен признак при Уелш спирнгер шпаньола (Cottrell and Barnett, 1988). Начинът за наследяване на глаукомата при другите породи кучета не е известен. Глаукомата с тесен ъгъл е много по често срещана в сравнение с глаукомата с отворен ъгъл. При кръстоските честотата и на двата типа заболяване е същата както при чистопородните животни.

- Глаукома с отворен ъгъл (open angle glaucoma): Бийгл, Американски кокер шпаньол, Басет хаунд, Бостон териер, Миниатюрен Шнауцер и Норвежки еклхаунд (Norwegian elkhound).



- Глаукома с тесен/затворен ъгъл (narrow/closed angle glaucoma): Аляска маламут, Американски и Английски кокер шпаньол, Басет хаунд, Чау чау, Далматинска, Голямо Дейн, Бял и гладкокосмест фокстериер, Тои, Миниаюрен и Стандартен пудел, Самоед, Сибирско хъски, Уелш спрингер шпаньол.

- Гониодисгенезис (goniodysgenesis): Басет хаунд, Бувиер де фландрс (Bouvier des Flandres), Американски и Английски кокер шпаньол, Чихуахуа, Данди Динмонт териер (Dandie Dinmont terrier), Норвежки еклхаунд, Тои и Стандартен пудел, Сибирско хъски, Твърдокосмест фокстериер (Wire hair fox terrier).

- Пигментирана глаукома (pigmentary glaucoma): Кейрн териер (Cairn terrier).

Признаци. Първичната глаукома с отворен ъгъл се развива бавно в продължение на седмици или месеци. Глаукомата с тесен ъгъл, която е много по-често срещана, обикновено настъпва внезапно и бързо повишава налягането в окото. Това засяга всички структори на този орган. Влиянието върху оптичния нерв и ретината може да причини загуба на зрението. Болката е от умерена до много силна. Окото може да се зачерви и кучето да започне да го трие с лапи или да търка главата си в постелката. Окото може да изглежда замъглено, което се дължи на издуването на корнеята и кучето може да стане чувствително към светлина. Засегнатото око може да изглежда по-голямо или по-изпъкнало в сравнение с другото. Другите по-общи признаци освен болката са загуба на апетит и депресия.

Диагноза. Диагнозата глаукома трябва да бъде предположена от ветеринарния лекар ако той констатира наличие на болка в окото. Тя може да бъде потвърдена или отхвърлена след измерване на вътреочното налягане чрез тонометър. Това обикновено се прави след локална анестезия с анестезионен разтвор. За да се определи типа на глаукомота трябва да се направи гониоскопия и да се измери иридокорнеалния ъгъл. Навремената диагноза е много важна, защото има потенциална опасност от бързо повишане на вътреочното налягане, което може да причини невъзвратими увреждания на зрителните структори на окото. Вътреочното налягане трябва да се изследва винаги, когато има зачервяване на очите и причината не е ясна, а така също и при необясними пупиларни аномалии, едем на корнеята или намаление на зрението особено ако описаните признаци се установят при куче от по-горе споменатите предразположени към това заболяване породи. Въпреки, че нормалните стойности на вътреочното налягане варират (определени с тонометър и други способи), когато се установят стойности над 25 mm Hg това е глаукома. Ако вътреочното налягане е 50 mm Hg или повече то може да увреди трайно оптичния нерв и ретината само за часове ако не се вземат мерки за неговото намаляване.

Лечение. Глаукомата трябва да се лекува спешно. Лечението трябва да започне колкото е възможно по-бързо, защото както се спомена по-горе, могат да настъпят необратими увреждания на оптичния нерв и ретината само за часове, което се причинява от повишване на вътреочното налягане (над 50 mm Hg или повече). Спасяването на зрението на засегнатото око е трудно и изисква агресивна медикаментозна и хирургическа терапия. Ветеринарният лекар първоначално трябва да проведе спешна медикаментозна терапия и след това да насочи стопанина към подходяща клиника или по-голям ветеринарномедицински център.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница