Canine Inherited Disorders Database (1998), плод на


Възпаление на тръбестите кости (Panosteitis)



Изтегляне 1 Mb.
страница8/8
Дата31.03.2018
Размер1 Mb.
#63342
1   2   3   4   5   6   7   8

Възпаление на тръбестите кости (Panosteitis).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно.
За кои породи е характерно - Засягат се преди всичко средните и едри породи кучета като най-често боледуват Германската овчарка, Басет хаунд, Доберман пинчер, Лабрадор ретривър и Ротвайлер. Приблизително 2/3 от болните кучета са мъжки, което навежда към хипотеза за наследяване свързано с пола. Лабрадор ретривър, Мастиф, Нюфаундленд, Ротвайлер, Санбернар и Ваймаранер.
Какви са клиничните признаци - Куцотата се появява внезапно без видима причина за това и може да се мести от крак на крак. В началото на заболяването кучето може да загуби апетит, да показва треска, летаргия и загуба на тегло. Болката може да бъде умерена или тежка. След време заболяването може да изчезне. При тази болест има дегенерация или смърт (некроза) на растежния (осификационен) център в главата на бедрената кост. Това води до силна болка и куцота.
Луксация на пателата (Patellar luxation).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно.
За кои породи е характерно - заболяването може да се наследява като полигенен признак. Най-често от него страдат Миниатюрния и тои пудел, Йоркшир териер, Померанско куче, Пекинез, Чихуахуа, Бостон териер, Басет хаунд, Ши цу, Силки териер и Лхаса апсо. Лабрадор ретривър, Мастиф, Нюфаундленд, Ротвайлер, Санбернар и Ваймаранер.
Какви са клиничните признаци - Заболяването е характерно за младите кучета на възраст около 6 месеца и ако е проявено в умерена степен може да остане незабелязано до зряла възраст. Както се каза, когато пателата не е на мястото си кучето започва да куца и не натоварва засегнатия крак. Тежестта на заболяването варира широко. При умерените случаи пателата може случайно да излезе от мястото си, при което кучето може да “прескочи” няколко стъпки и след това капачката да се върне на мястото си. При тежките случаи колянната капачка излиза от мястото си по-често или никога не се връща в нормалната си позиция. В резултат на това може да се развие дегенеративен процес в ставата (остеоартроза).

При тази болест има дегенерация или смърт (некроза) на растежния (осификационен) център в главата на бедрената кост. Това води до силна болка и куцота.

Мускулна дистрофия свързана с Х хромозомата (X-linked muscular dystrophy).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.
За кои породи е характерно - заболяването може да се наследява като полигенен признак. Най-често от него страдат Миниатюрния и тои пудел, Йоркшир териер, Померанско куче, Пекинез, Чихуахуа, Бостон териер, Басет хаунд, Ши цу, Силки териер и Лхаса апсо. Заболяването най-често се среща при породите Белгийска овчарка, Голдън ретривър, Ирландски сетер, Миниатюрен шнауцер, Самоед и Ротвайлер.
Какви са клиничните признаци – заболяването протича тежко, придружава се с отслабване и има прогресиращ характер. Клиничните признаци се проявяват преди животното да навърши 6-8 седмици. Както се каза по-горе първият признак обикновено е затруднение при поглъщане на храната. Клиничните признаци прогресират от слабост при бозаене до генерализирана мускулна слабост, непоносимост към физически натоварвания, мускулна атрофия, изкривяване на гръбначния стълб, мускулни контракции и сърдечни проблеми.

При тежките случаи колянната капачка излиза от мястото си по-често или никога не се връща в нормалната си позиция. В резултат на това може да се развие дегенеративен процес в ставата (остеоартроза).

При тази болест има дегенерация или смърт (некроза) на растежния (осификационен) център в главата на бедрената кост. Това води до силна болка и куцота.
Глухота (Deafness).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.
За кои породи е характерно - Бултериера, Доберман пинчера, Поинтера и Ротвайлера се счита, че заболяването се наследява автозомно-рецесивно. Глухотата се среща и при други породи, но е с най-висока честота при далматнците. Заболяването може да се наследява като полигенен признак. Най-често от него страдат Миниатюрния и тои пудел, Йоркшир териер, Померанско куче, Пекинез, Чихуахуа.
Какви са клиничните признаци – Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане. Признаците за двустранна глухота могат да бъдат агресивна игра, защото глухото кученце не чува лаенето от болката, която то причинява на останалите кученца в котилото и се блъска в тях след събуждане. Едностранната глухота е по-трудно да се установи. Глухотата при едностранно глухите кучетата може и да не се забележи от стопаните. В процеса на обучение обаче може да се забележи, че кучето реагира по-добре на сигнали подавани с ръце отколкото на звукови сигнали. Едностранната глухота обикновено не е проблем с изключение на работещите кучета, за които е важно да се локализира източника на звук. Двустранно глухите кученца водят труден живот и развъдчиците обикновено прибягват до евтаназия.
Спина бифида (Spina bifida).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.
За кои породи е характерно - Най-голяма е честотата на заболяването при породата Английски булдог, но спорадично се среща и при други породи.
Какви са клиничните признаци – Както се посочи най-често Спина бифида се среща в каудалната част на лумбалната област на гръбначния стълб. Клиничните признаци зависят от размера на дефекта. При леки дефекти може изобщо да не се разбере, че съществува такъв проблем. Те се откриват само когато се направи рентгенография по друг повод. Когато е засегнат само гръбначния мозък се забелязват признаци от страна на крайниците (слабост, некоординирани движения до парализа), спонтанно уринираане и дефекиране. При тежките дефекти (липса на прешленни дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък) признаците обикновено се забелязват много рано, когато кученцата започнат да ходят.

Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане.
Брахицефален синдром (Brachycephalic syndrome).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.
За кои породи е характерно - Пуг, Бостон териер, Пекинез, Кавалиер кинг чарлз шпаньол, Китайски шарпей, Френски булдог, Лхаса апсо, Мопс и Ши цу, Английски булдог.
Какви са клиничните признаци – Проблемите свързани с този синдром варират по тежест и много от брахицефалните кучета сумтят и пръхтят в различна степен. При много от тях съществени проблеми няма, но при други се чува повишен шум при дишане, кашлица, запушване на устата, припадане или колапс и намалена поносимост към натоварвания (т.е. лесно се изморяват). След известно време това води до претоварване на съцето.

При тежките дефекти (липса на прешленни дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък) признаците обикновено се забелязват много рано, когато кученцата започнат да ходят.

Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане.
Хипопластична трахея (Hypoplastic trachea).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.
За кои породи е характерно - Английския булдог, Бостон териер, Пуг, Пекинез, Кавалиер кинг чарлз шпаньол, Китайски шарпей, Френски булдог, Лхаса апсо, Мопс и Ши цу, Английски булдог.
Какви са клиничните признаци – това е наследствено заболяване проблемите свързани с него се забелязват рано – около 5-6 месеца след раждане. Степента на стеснението определя тежестта на клиничните признаци, които варират от шумно дишане до колапс. Дишането на болните кучета е шумно и затруднено и понякога придружено с кашлица. Кучето може да развие и бронхопневмония. Животните със слабо или умерено стеснение на трахеята може да не показват посочените признаци. Трябва да се помни, че хипопластичната трахея често е елемент на брахицефалния синдром.

Проблемите свързани с този синдром варират по тежест и много от брахицефалните кучета сумтят и пръхтят в различна степен. При много от тях съществени проблеми няма, но при други се чува повишен шум при дишане, кашлица, запушване на устата, припадане или колапс и намалена поносимост към натоварвания (т.е. лесно се изморяват). След известно време това води до претоварване на съцето.

При тежките дефекти (липса на прешленни дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък) признаците обикновено се забелязват много рано, когато кученцата започнат да ходят.

Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане.
Перианална фистула (Perianal fistula).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.
За кои породи е характерно - установена силна предразположеност при породите Германска овчарка и Ирландски сетер, Английския булдог, Бостон териер, Пуг, Пекинез, Кавалиер кинг чарлз шпаньол, Китайски шарпей, Френски булдог, Лхаса апсо, Мопс и Ши цу, Английски булдог.
Какви са клиничните признаци – Заболяването е силно болезнено за засегнатото куче. При дефекация кучето се напъва, изпитва болка, има кървене, запек, инконтиненция, кучето ближе заболялата зона, усеща се зловоние на изпражненията. Понякога се забелязва куцота със задните крайници. Признаците се задълбочават ако животното не се лекува.

Проблемите свързани с този синдром варират по тежест и много от брахицефалните кучета сумтят и пръхтят в различна степен. При много от тях съществени проблеми няма, но при други се чува повишен шум при дишане, кашлица, запушване на устата, припадане или колапс и намалена поносимост към натоварвания (т.е. лесно се изморяват). След известно време това води до претоварване на съцето.

При тежките дефекти (липса на прешленни дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък) признаците обикновено се забелязват много рано, когато кученцата започнат да ходят.

Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане.
Витилиго (Vitiligo).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.
За кои породи е характерно - Прието е, че витилигото се наследява при породите Белгийски тервурен, Дакел, Доберман пинчер, Германска овчарка, Германски късокосмест поинтер, Лабрадор ретривър, Нюфаундленд, Староанглийска овчарка и Ротвайлер.

Лхаса апсо, Мопс и Ши цу, Английски булдог.


Какви са клиничните признаци – Освен депигментацията по главата други здравни проблеми не са констатирани.

Заболяването е силно болезнено за засегнатото куче. При дефекация кучето се напъва, изпитва болка, има кървене, запек, инконтиненция, кучето ближе заболялата зона, усеща се зловоние на изпражненията. Понякога се забелязва куцота със задните крайници. Признаците се задълбочават ако животното не се лекува.

Проблемите свързани с този синдром варират по тежест и много от брахицефалните кучета сумтят и пръхтят в различна степен. При много от тях съществени проблеми няма, но при други се чува повишен шум при дишане, кашлица, запушване на устата, припадане или колапс и намалена поносимост към натоварвания (т.е. лесно се изморяват). След известно време това води до претоварване на съцето.

При тежките дефекти (липса на прешленни дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък) признаците обикновено се забелязват много рано, когато кученцата започнат да ходят.

Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане.
Дерматоза вследствие дефицит на цинк (Zinc-responsive dermatosis).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.
За кои породи е характерно - Най-често се среща при породите Аляска маламут, Американско ескимоско куче, Самоед и Сибирско хъски.

Лхаса апсо, Мопс и Ши цу, Английски булдог.


Какви са клиничните признаци – Първите признаци обикновено се наблюдават около пуберитета. Забелязва се зачервяване и олюспяване на кожата, образуване на крусти и падане на космите около муцуната и очите. Може да бъдат засегнати също лапите и зоните около вулвата и ануса. При около половината от заболелите кучета посочените зони са сърбящи и поради това кучетата може да дъвчат лапите си или да се чешат по главата.

Освен депигментацията по главата други здравни проблеми не са констатирани.

Заболяването е силно болезнено за засегнатото куче. При дефекация кучето се напъва, изпитва болка, има кървене, запек, инконтиненция, кучето ближе заболялата зона, усеща се зловоние на изпражненията.

При тежките дефекти (липса на прешленни дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък) признаците обикновено се забелязват много рано, когато кученцата започнат да ходят.

Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане.
Крипторхизъм (Cryptorchidism).
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола, ограничен от пола автозомно-рецесивен признак.
За кои породи е характерно - С най-голяма честота заболяването е диагностицирано при породите Тои и Миниатюрен пудел, Померанско куче, Йоркшир и Кейрн териер, Дакел, Чихуахуа, Малтезе, Боксер, Пекинез, Английски булдог, Миниатюрен шнауцер и Шетландска овчарка. При другите породи заболяването може също да се наблюдава, но със значително по-ниска честота.
Какви са клиничните признаци – Установява се липса на един или на два тестиса. Крипторхидните кучета са изложени на по-голям риск да заболеят от рак на тестисите (около 10 пъти по-често). Кастрацията намалява този риск.

Първите признаци обикновено се наблюдават около пуберитета. Забелязва се зачервяване и олюспяване на кожата, образуване на крусти и падане на космите около муцуната и очите. Може да бъдат засегнати също лапите и зоните около вулвата и ануса. При около половината от заболелите кучета посочените зони са сърбящи и поради това кучетата може да дъвчат лапите си или да се чешат по главата.

Освен депигментацията по главата други здравни проблеми не са констатирани.

Заболяването е силно болезнено за засегнатото куче. При дефекация кучето се напъва, изпитва болка, има кървене, запек, инконтиненция, кучето ближе заболялата зона, усеща се зловоние на изпражненията.

Изтегляне 1 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание